№……………/ .07.2020г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
РАДОСТИН
ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Петров
в.ч.т.д. № 805 по описа за 2020
г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба с вх.№ 22422/18.03.2020 г. от З. Й.Р., ЕГН **********,***, действаща чрез
пълномощник адв. С.З.от ВАК, срещу определение №3722/09.03.2020 г. по ч.гр.д. №
1378/2020 г. на ВРС, с което е върнато подадено от нея възражение №
8969/03.02.2020г. срещу заповед № 6946/11.09.2012г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК, издадена в
производството по ч.гр.д. № 12963/2012г. по описа на Районен съд – Варна, на осн. т. 5 а от ТР 4/18.06.2014г. на ВКС по
т.д. 4/2013г. на ОСГК.
Жалбоподателката твърди, че ВРС неправилно е приел, че ЧСИ е извършил
редовно връчване на заповедта за изпълнение чрез залепване на уведомление.
Излага, че на адреса има две входни врати, едната от които има пощенска кутия,
а другата е висока 180 см. На следващо място излага, че заповедта не е връчена надлежно,
т.к. връчването чрез залепване на уведомление не е проведено според
изискванията на закона - чл.47, ал.1 – ал.5 ГПК. Посещенията на връчителя на
адреса не са удостоверени надлежно.
Освен това връчителят не е търсил адресата повече от един път в продължение
на месец, след което да е залепено уведомление. Не е отразено и поради какви
причини връчителят не е намерил лице от категорията по чл.46, ал.2 от ГПК на
което да връчи съобщението. Поради това жалбоподателката моли за отмяна на
обжалвания съдебен акт на ВРС. С жалбата е направено искане за допускане до
разпит на един свидетел за установяване наличието на пощенска кутия и
възможност за уведомяване без залепване на уведомление.
Ответникът по жалбата –
заявител в заповедното производство „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, в дадения срок представя писмен отговор, в който
изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага съображения, че жалбоподателката е
редовно уведомена по реда на чл.47,ал.1 от ГПК, поради което възражението й
правилно е върнато.
Съдът намира, че жалбата е
подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в
рамките на законовия срок, поради което и се явява процесуално допустима. В частната жалба е
инкорпорирано и възражение по чл.423 от ГПК, което следва да бъде върнато на
заповедния съд за надлежно администриране.
Искането на длъжника за допускане на гласни доказателства в настоящото
производство е неоснователно. Обстоятелствата за които се иска допускане на
гласни доказателства следва да се установят в производството по чл.423 от ГПК,
а не в настоящото производство.
По същество съдът намира
жалбата за неоснователна по следните съображения:
Пред ВРС е образувано
заповедно производство (ч.гр.д. 12963/2012г.) въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл.417 ГПК от „Банка ДСК”
ЕАД, ЕИК *********, гр. София. Въз основа на това
заявление в полза на заявителя е издадена заповед № 6946/11.09.2012г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК по ч.гр.д. №
12963/2012г. по описа на ВРС, с която Йордан Русев, Силвия Р. и З. Р. са
осъдени да заплатят солидарно на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, гр. София,
сумите от 5 190.00 евро, представляваща главница по Договор за кредит за текущо
потребление от 27.05.2008 год., Допълнително споразумение от 03.06.2011 год. и
договор за поръчителство, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда - 05.09.2012 год. до окончателното изплащане на сумата;
сумата от 254.41 евро, представляваща договорна лихва за периода от 20.03.2012
год. до 05.09.2012 год.; сумата от 59.20 евро, представляваща санкционираща
лихва за периода от 25.07.2012 год. до 05.09.2012 год., сумата от 50.00 евро,
представляваща дължима заемна такса по кредита, както и сумата от 684.48 лева,
представляваща реализирани от заявителя съдебно-деловодни разноски за заплатена
по делото държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
На 03.02.2020г. е постъпило възражение по чл.414 от ГПК от длъжника З. Р.,
по което е образувано гр.д. 1378/2020г. на ВРС, предвид унищожаването на гр.д.
12963/2012г. след изтичане на срока за съхранение.
На 01.04.2013г. по изп. дело № 20127180403726 по описа на ЧСИ 718
заповедта за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК е връчена по реда на чл. 47, ал.1
вр. ал. 5 ГПК чрез залепване на уведомление на вратата на къщата на постоянния
адрес, съвпадащ с настоящия адрес, на длъжника З. Р., съвпадащи с посочения във
възражението адрес - гр. Варна, ул. „Свобода“ №47. Длъжностното лице по
призоваването Драганов изрично е записало в разписката, че не е имало пощенска
кутия на адреса.
Връчването е надлежно, като е съобразена разпоредбата на чл.47, ал.1 от ГПК към момента на връчването. Поради това, въззивният съд намира, че РС-Варна
правилно е върнал подаденото от длъжника възражение. Обжалваното определение следва да се потвърди.
Предвид отхвърлянето на жалбата, направеното искане, и на основание
чл.78, ал.8 от ГПК на въззиваемата страна следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение
№3722/09.03.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 1378/2020 г. на ВРС.
ВРЪЩА на РС-Варна
обективираното в частна жалба с вх.№ 22422/18.03.2020 г. възражение по чл.423
от ГПК за надлежно администриране.
ОСЪЖДА З. Й.Р., ЕГН **********,***
да заплати на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, сумата от
50 лева (петдесет лева),
представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: