Р Е
Ш Е Н
И Е
№
175
гр.Габрово,
04.12.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание на тринадесети ноември през две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Полина Пенкова
ЧЛЕНОВЕ : Кремена Големанова
Симона Миланези
при
секретаря М.Шаханова, като разгледа докладваното от
съдия Големанова в.гр.д. №226 по описа за 2018г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Обжалвано
е Решение №202/25.06.2018г. по гр.д.№998/2017г. на РС С.. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, като било постановено при допуснати
съществени процесуални нарушения. Неправилно съдът бил приел, за недоказано
възражението на жалбоподателя за придобиване на имота
по давност, тъй като липсвали доказателства, че той бил отрекъл владението на
останалите съсобственици и е манифестирал своене на
частите на съсобствениците. Разпитаните свидетели К.и К. били категорични, че
друг освен тях и ответника нямал ключ за имота и съответно достъп до него. Поради
изложеното следвал извода, че след смъртта на А.Ф.през 2004г. ищците не били
посещавали имота и нямали достъп до него. Твърди, че в негова полза е изтекъл придобивен давностен срок,
най-късно считано от датата на смъртта на майката- А.. Моли съда да отмени
обжалваното решение в обжалваните му части и да бъде постановено друго, в което
да бъде отхвърлен иска за делва и съединения с него иск по чл.537, ал.2 ГПК.
Претендира за направените по делото разноски.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от М.Х. и
Б.Ф., в който се оспорва подадената въззивна жалба и да присъди направените по
делото разноски.
Не е подаден отговор на жалбата от А.Ф..
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на обжалване.
Предвид на това същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
Постановеното
от първоинстанционния съд решение е валидно и
допустимо.
Предявен
е иск за делба.
С
обжалваното Решение №202/25.06.2018г. по гр.д.№998/2017г. на РС Свелиево, с което между М.Ю.Х., при квота: 2/4идеални части, Б.А.Ф., при квота: 1/4 идеална част
и Ю.Х.Ф., при квота: 1/4 идеална част
е допусната съдебна делба на недвижим
имот, находящ се в с.П.С., Община С., представляващ урегулиран поземлен имот VIIIa-539, от квартал 36, по плана на с. П.С., Община С.,
урегулиран с площ 2040кв. м., при
граници: улица, УПИ на наследници на Н.Я.С., УПИ на
наследници на А.Я.С., УПИ на наследници на К.И.К.и УПИ на Х. М.О., заедно с построените в него: жилищна
сграда, масивна, с ж. бетонови плочи, на два етажа, със застроена площ от 97кв.
м., състояща се от: първи етаж - три стаи, коридор и две самостоятелни
санитарни помещения, втори етаж - две самостоятелни жилища, състоящи се всяко
от по две стаи, килер, коридор, санитарен възел и обща тераса; лятна кухня, със
застроена площ от 40кв. м.; заедно с подобренията и трайните насаждения в
имота. Отхвърлен е иска против А.М. Ф., като
неоснователен и е отхвърлен иска в частта за делба на гараж със склад със
застроена площ от 37кв. м., построен в недвижим имот, находящ се в с. П.С.,
Община С., представляващ урегулиран поземлен имот VIIIa-539,
от квартал 36, по плана на с. П.С., Община С., урегулиран с площ 2040кв. м.,
при граници: улица, УПИ на наследници на Н.Я.С., УПИ
на наследници на А.Я.С., УПИ на наследници на К.И.К.и
УПИ на Х. М.О., като неоснователен. Отменен, на осн. чл.537, ал.2 ГПК, е нотариален акт №187/30.09.2016г.,
т. VІ, дело №891/30.09.2016г. на нотариус № 543 на НК. Ищците са осъдени да
заплатят на ответника по 133,33лв. разноски по делото.
Решението
е обжалвано в частта, в която е допуснато извършване на делба и е отменен нотариален акт №187/30.09.2016г., т. VІ,
дело №891/30.09.2016г. на нотариус № 543 на НК. В останалата част решението не
е обжалвано и е влязло в сила.
За
да постанови решението си районният съд е приел следното :
Предявен
е иск за делба на недвижим имот, находящ се в с. П.С., Община С., ул. "Х.
Ботев" № **, а именно: урегулиран поземлен имот VIIIa-539
в квартал 36 по плана на с. П.С., Община С., целият с площ от 2040кв. м., при
граници: улица, УПИ на н-ци на Н.Я.С., УПИ на н-ци на А.Я.С., УПИ на н-ци на К.И.К.и УПИ на н-ци на Х. М.О., заедно с
построените в имота: жилищна страда, масивна, с ж.бетонни плочи, на два етажа,
със застроена площ от 97кв.м., състояща се от: първи етаж - три стаи, коридор и
две самостоятелни санитарни помещения, втори етаж - две самостоятелни жилища,
състоящи се всяко от по две стаи, килер, коридор, санитарен възел и обща
тераса; гараж със склад със застроена площ от 37кв.м. и лятна кухня, долепена
до гаража със застроена площ от 40кв. м., заедно с всички подобрения и трайни
насаждения в имота.
Съдът
приел, че ответника Ю.Х.Ф. е станал собственик на процесният
гараж със склад, въз основа на учреденото му право на строеж. Съдът приел, че
гаража не е изграден по време на брака му с А. Ф., поради което предявения иск
за делба по отношение на А. Ф. е отхвърлен, като е отхвърлен и предявения иск
за делба по отношение на гаража.
Съдът
приел, че от събраните по делото доказателства не се установява жалбоподателя Ю.Х.Ф. да е започнал да упражнява владение
върху идеалните части на другите съсобственици на процесните
имоти, нито в период от тридесет години преди предявяване на исковата молба,
нито след смъртта на бащата или майката на съделителя
Ф., през 1984г., респективно 2004г. същият бил стопанисвал и извършвал различни
строителни работи в процесният имот, първоначално
заедно с общият наследодател Х.Ф. С., а след неговата смърт през 1984г., като
негов наследник по закон е останал в имота, заедно с майка си и праводател на първият ищец, докато вторият ищец със семейството
си не е живял в този период в процесният имот. От
началото на 90 – те години на миналият век, в процесният
имот постоянно живели и стопанисвали имота, основно първият ищец М.Ю.Х. и праводателя му и майка на първият ответник А.М.Ф.до 2004г.,
след който момент и ищеца М.Х., започнал да пребивава през по – голямата част
от годината извън страната. След 2004г., първоинстанционният
съд приел, че всички съделители посещавали за
различни кратки времеви периоди имота. Поради което районният съд счита, че Ю.Х.Ф.
е упражнявал владение само върху притежаваните от него наследствени части и
държане по отношение на чуждите. Основанието за упражняването на фактическата
власт, в случая било наследяване и с оглед на това следвало да се установи
промяната на това основание от страна на наследника, позоваващ се на придобивна давност по отношение на частите на другите
съсобственици с едностранни действия, с които по явен и недвусмислен начин да
показва отричане владението на останалите. Доказателствата по делото, не
установявали настъпване на правните последици на придобивната
давност в полза на жалбоподателя досежно
частите на другите съсобственици, тъй като наличието на единия елемент –
упражняване на фактическа власт от един наследник не е достатъчно основание за
придобиване по давност, с оглед липсата на категорични доказателства за
променено намерение за своене на частите на другите.
Въззивният
съд споделя изцяло изводите на първоинстанционният и
на осн. чл.272 ГПК препраща към тях.
Сънаследник,
който упражнява фактическа власт върху имота е държател на чуждите идеални
части в съсобствеността и за да ги придобие по давност, следва да превърне с
едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва по явен и недвусмислен
начин да показват отричане владението на останалите съсобственици, да е налице
преобръщане на владението, манифестиране на промяната в намерението му за своене на чуждите части, като действията следва да са
достигнали до знанието на останалите съсобственици. При наследяването
владението преминава по право към наследниците независимо от това, че е
възможно само един от тях да остане в наследствения имот, като това основание
за започване на владение предполага съвладение с
останалите съсобственици (в този см. са Решение № 45/15.04.2014 г., ІІ г. о. по
гр. д. № 6619/2013 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК; тълкувателно решение
№ 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК на
ВКС, Р№1153/2008г. на ІV г.о., Р№1082/2008г. на ІVг.о., Р№900/2008г. на Іг.о., Р№1049/2008г. на Vг.о., Р№265/2004г. на Іг.о., Р№238/2000г. на Іг.о.,
Р№140/2006г.).
Видно
от показанията на разпитаните по делото свидетели съделителя
Ю.Х.Ф. е стопанисвал и извършвал различни строителни работи в процесният имот, за извършването на които е изпращал пари
на сина си- първият ищец по делото. От началото на 90 – те години на миналият
век, в процесният имот постоянно живели и
стопанисвали имота, основно първият ищец М.Ю.Х. и до 2004г. А.М.Ф.- негов праводател и майка на първият ответник. След това и ищеца М.Х.,
започнал да пребивава през по – голямата част от годината извън страната. Поради
изложеното правилно районният съд е приел, че след 2004г. всички съделители са посещавали имота през различни кратки времеви
периоди. Показанията на свидетелите К.и К., че не са виждали съделителите - ищци да посещават имота след 2004г., не
изключват показанията на другите две свидетелки- К.и М., че след 2004г. ищците
са посещавали от време на време имота.
В
настоящият случай основанието за упражняването на фактическата власт е
наследяване, поради което жалбоподателят следва да
установи промяната на намерението си за своене на
общия имот по отношение на частите на другите съсобственици, което да е
извършено с едностранни действия, с които по явен и недвусмислен начин да
показва отричане владението на останалите съсобственици. Това несъмнено
владение на съсобствен имот, за себе си, следва да
бъде съпроводено и с противопоставяне на собственическите претенции на
останалите съсобственици, като този, който има намерение да придобие
собствеността на имота за себе си следва по недвусмислен начин да покаже на
останалите съсобственици това свое намерение, като отблъсне техните претенции,
което следва да бъде демонстрирано категорично и обективно.
По
делото не се събраха доказателства, че ответника по какъвто и да било начин
явно и открито се е противопоставял на собственическите намерения на ищците и
техните праводатели. Доказателствата по делото,
включително и показанията на всички разпитани свидетели, не установяват
настъпване на правните последици на придобивната
давност, на която се позовава Ю.Х.Ф. досежно частите
на другите съсобственици. Наличието на единия елемент – упражняване на
фактическа власт от един наследник, не е достатъчно основание за придобиване по
давност. Следва по категоричен начин да бъде установено промененото намерение
за своене на частите на другите съсобственици, а в
настоящият случай по делото липсват такива доказателства, от които да се
установи по безспорен начин, че Ю.Х.Ф. е отрекъл владението на останалите
съсобственици, манифестирал е своене на частите на
съсобствениците, като това да е достигнало до знанието им. Свидетелите К. и К.заявяват,
че друг освен тях и жалбоподателя нямат ключ за
имота, но от това им твърдение не следва, че ищците нямат ключове от този имот.
Още повече, че свидетелите не установяват, че те са отключвали имота, когато
ищците са отивали. Поради изложеното не може да се направи извод, че същият е упражнявал
фактическа власт върху имота за себе си и следователно същият не е придобил
право на собственост върху имота(с изключение на описания в нотариален акт №187
от 30.09.2016г., т. VІ, дело №891/30.09.2016г. на нотариус №543 на НК гараж),
надхвърлящо наследствената му част. Предвид изложеното правилно първоинстанционният съд не е приел за доказано възражението
за изтекла в полза на жалбпоподателя придобивна давност и е допуснал имота описан в обжалваното
решение до делба, при посочените в същото квоти. Поради изложените съображения
правилно районният съд е приел доказателствената сила на Нотариален акт №187 от
30.09.2016г., т. VІ, дело №891/30.09.2016 . на нотариус №543 на НК, за оборена,
в частта относно допуснатия до делба имот.
Поради
изложеното по-горе подадената въззивна жалба е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение, а решението на първоинстанционния
съд в обжалваната му част да бъде потвърдено.
Поради
оставяне на жалбата без уважение на ответника по нея и ищец по делото М.Х. нея
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 600лв.
По
изложените съображения, въззивният съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №202/25.06.2018г. по гр.д.№998/2017г. на РС С. в обжалваната му част.
ОСЪЖДА
Ю.Х.Ф., с ЕГН ********** *** да заплати на М.Ю.Х., с ЕГН ********** *** сумата
от 600лв.(шестстотин лева) - разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в
едномесечен срок от съобщението до страните, на осн.
чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: