МОТИВИ
По нохд № 143.13г. по описа на Районен съд –
Асеновград, четвърти наказателен състав
Съдът е сезиран от РП- Асеновград, с обвинrтелен акт срещу
подсъдимия:
А.А.К., роден на ***г***, по народност българин,
български гражданин,със средно образование, работещ като строител, женен,
неосъждан, с ЕГН – **********.
Правно обвинение: по чл. 194 ал.1 от НК.
Факти по обвинението:
За това, че на 28.11.2012г. в с.Тополово, обл.
Пловдивска, е отнел чужди движими вещи – дамски портфейл от изкуствена кожа,
със среден размер на стойност 7,50 лева, мъжка, гладка халка с тегло 6 грама,
изработена от 14 – каратово злато на стойност 350 лева и парични знаци в размер
на 650,00 лева, всичко на обща стойност 1017,50 лева, от владението на Р.Г.А.
без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Граждански иск:
Приет за съвместно разглеждане от страна на
пострадалата Р.Г.А. срещу подсъдимия, за имуществени вреди, ведно със законна
лихва върху сумата от 1017,50 лева, считано от 28.11.2012г. до окончателното им
изплащане, както следдва – сумата от 650 лева парични знаци на приносител,
сумата от 360 лева – за 6 грама златна халка и 7,50 лева за портмоне, предмет
на престъпление по обв. акт.
Претендират се и разноски.
Конституирани страни:
Граждански ищец – Р.Г.А., предсталявана от
повереник- адвокат Качулков- САК- Пловдив.
Ред по който бе разгледано делото- чл. 371 т.2 от НПК.
По същество:
Представителят на РП- Асеновград пледира за
признаване на подсъдимия за виновен по предявеното му обвинение при факти,
визирани и признати от него, в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Относно наказанието, пледира за налагане на „ЛС“ в размер на 1 година и 6
месеца, което на основание чл. 58а ал.1
от НК, същото да се редуцира с 1/3 и се наложи наказание от 1 /една/ година ЛС,
чието изпълнение, на основание чл. 66 ал.1 от НК, да се отложи с изпитателен
срок от 3 години.
Подсъдимият признава изцяло фактите по обв. Акт, изразява
съжаление за стореното, а по отношение на наказанието, предоставя на съда.
Неговият служебен защитник – адвокат Д.Ангелов
намира обвинението за доказано, като относно наказанието, пледира същото да
бъде наложено след редукцията по ч. 58а ал1. от НК, в размер на 6 месеца „ЛС“,
чието изпълнение, на основание чл. 66 ал.1 от НК, да се отложи с изпитателен
срок от 3 години.
Приети за установени факти по делото:
При изпълнение на разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК, след като намери, че визираните в обстоятелствената част на обвинителния
акт факти са напълно доказани:
Подсъдимият К. е освобождаван от наказателна
отговорност на основание чл. 78а ал.1 от НК, по нахд № 517/2003г. на Районен
съд- Асеновград, за престъпление по чл. 343б ал.1 от НК, като му е била
наложена глоба в размер на 500 лева и е бил лишен от управление на МПС за срок
от 10 месеца. Съдебният акт е влязъл в сила на 13.04.2004г.
Характеристичните му данни са добри.Женен е, като
от брака си има две деца, за които се грижи той, тъй като съпугата му живее в
Германия. В характеристичната му справка е посочено, че е осъждан за
престъпление по чл. 343б ал.1 от НК, с оглед на което е заключено, че е
криминално проявен, като системно злоупотребява с алкохол.
Същият към момента на разглеждане на делото е
безработен.
Подсъдимият К. ***.Там живеят и свидетелите Р.Г.А.
и синът й – В.А.А., който е собственик
на ЕТ“В.А.- 74“. Като търговец, свидетелят Андонов търгувал с хранителни
продукти в магазин, находящ се в постройка в близост до къщата, в която той
ведно със свидетелката Р.А., живеел.Тази постройка била свързана с коридор с
помещение в къщата, което преди служело за магазин. В началото на месец ноември
2012г. свидетелят В.А. наел подсъдимия К. да шпаклова стените и тавана на този
коридор, свързващ магазина с помещението от къщата, като подсъдимият започнал
работата на 27.11.2012г.Този ден, свидетелката Р.А., който работила като
продавачка в магазина за хранителни стоки, оставила в тази приземна стая на
къщата, на закачалка дамската си чанта и якето си, които били забелязани от
подсъдимия К..Докато работил по коридора, подсъдимият установил също, че други
хора, освен него и свидетелите В.А. и Р.А., не влизат там. На следващия ден,
28.11.2012г., докато шпакловал коридора,
подсъдимият видял, че дамската чанта на свидетелката Р.А., все още виси на
закачалката в приземното помещение, като вечерта преди да си тръгне, той се приближил до нея и видял, че тя отворена и
в нея има дамско портмоне. Същото било изработено от изкуствена кожа, със
среден размер, като в него е имало лични документи на свидетелката Р.А., една
мъжка гладка халка 6 грама, изработена от 14 каратово злато и сумата от 650
лева. Подсъдимият с мръсните от гиписа ръце, бръкнал в чантата и взел
портмнето, след което напуснал къщата на свидетелите В. и Р. А., като след
излизане от къщата, той отворил портмонето, взел от него парите и златната
халка, като същото, ведно с останалите вещи от него изхвърлил в контейнера за
смет. На следващия ден, подсъдимият К. отишъл в игрална зала, където проиграл
парите. На 05.12.2012г. свидетелката Р. А. установила липсата на вещите си,видяла
следите от гипса по чантата си, за което подала жалба до РУ на МВР -
Асеновград.Пред полицейския служител,
натоварен с предварителната проверка, свидетелят Г.К.А., подсъдимият признал за
стореното.
Оценката на отнетите вещи е извършена от експерт и
същата оценява портфейла на 7,50 лева, а златната халка – на сумата от 360
лева.
Горните факти съдът намери за доказани на първо
място от признанието на подсъдимия К., което се намери за напълно доказано от обясненията
на подсъдимия К., дадени пред съдия в протокол от 13.02.2013г., както и от
показанията на свидетелите Р.А., В.А. и Г.А., които съдът кредитира като
логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и непротиворечиви помежду си.
Съдът кредитира и СОЕ по делото, като изготвена от лице със съответанта
компетентност и познания и базирана на доказателствата по делото за вещите и
техните характеристики, както и писмените доказателства по същото, а именно:
справка за съдимост и характеристична справка.
При така приетите за установени факти, от правна
страна, съдът намери следното:
Като е отнел от владението на Р.А. нейни собствени
вещи – портмоне на стойност 7,50 лева, златна 6 грамова халка на стойност 360
лева и сумата от 650 лева, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, подсъдимият К. е прекъснал трайно фактическата власт на собственичката
върху вещите й и е установил трайна своя такава върху тях, като дори е
използвал същите, разпореждайки се с тях, присвоявайки ги противозаконно. С
горното, на 28.11.2012г. в село Тополово, подсъдимият К. е осъществил от
обективна страна състава на престъплението по чл. 194 ал.1 от НК.
От субективна страна, същото е осъществено при
пряк умисъл, при съзнавани общественоопасни последици и тяхното целене.
С оглед горното, съдът намери, че подсъдимият К.,
по описания в обв. Акт време и начин, е осъществил както от обективна, така и
от субективна страна състава на престъплението по чл. 194 ал.1 от НК, като по това
обвинение, го призна за виновен.
По отношение на наказанието, което съдът му
наложи, за да определи същото, съдът взе предвид следните съображения:
За престъплението по чл. 194 ал.1 от Нк,
предвиденото наказание е „лишаване от свобода“ до 8 години. Тъй като в
особената част на НК няма предвиден долен минимум, за това наказание, такъв се
явява този, предвиден в общата част на НК, съобразно чл. 39 ал.1 от НК, а
именно- 3 месеца. Следователно, при своята преценка за това, какво по размер
наказание да наложи, съдът прие неговата законоустановеност в диапазона от 3
месеца до 8 години.
При индивидуализация на наказанието, съдът намери
следните обстоятелства: утежняващи отговорността такива- престъпна дейност, за
която е освободен от наказателна отговрост на основание чл. 78а ал.1 от НК през
2004г., за която според съда, не е настъпил равняващ се на реабилитацията
правен ефект, съобразно указания на ВС, дадени в Постановление № 7 от 1985 г. ,
тъй като глобата не е заплатена, а давността за нейното изпълнение не е
настъпила, по слените съображения:
На подсъдимия е наложено административно наказание
на основание члр.78а ал.1 от НК, със съдебен акт, влязъл в сила на 13.04.2004г.
С него са наложени две административни наказания – глоба в размер на 500 лева и
лишаване от правоуправление на МПС за срок от 10 месеца. Наложената глоба не е
заплатена към момента на съдебното заседание. Тук следва да се прецени,
настъпил ли е юридическия факт на погасяване по давност на изпълнението на
административното наказание „глоба“, съгласно чл. 82 ал.1 буква „а“ от ЗАНН, а
именно – при изтимчане на две години от налагането на административното
наказание глоба, след който период от време, то не подлежи на принудително
изпълнение. Този въпрос е важен с оглед на това, дали този юридически факт –
освобождаването от наказателна отговорност по чл. 78а ал.1 от НК, към датата на
инкриминираното деяние, е погасен като правна последица, съобразно указанията
за това, дадени в Постановление на ВС № 7 от 1985 година.За да отговори на този
въпрос, съдът взе предвид следните доводи: Съгласно чл. 82 ал.2 от ЗАНН,
давността за административните наказания започва да тече от влизане в сила на
акта, с който е наложено наказанието и се прекъсва с всяко действие на
надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието.
След извършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече
нова давност. Съгласно чл. 82 ал.3 от ЗАНН, е налице абсолютна давност, при
изтичане на срок, по-долъг с една втора от срока по чл. 82 ал.1 буква „а“ от ЗАНН. Нейното приложение обаче е изключено от чл. 82 ал.4 от ЗАНН ,който
указва, че абсолютната давност не се прилага по отношение на глобата, когато за
събирането й в срока по ал.1 е образувано изпълнително производство. Чл. 82
ал.4 от ЗАНН обаче изключва само приложението на абсолютната давност при
образувано изпълнително производство, но не и новото течене на давността по чл.
82 ал.1 буква „а“ от ЗАНН, след нейното прекъсване. Съгласно чл. 162 ал.2 т.5
от ДОПК, глобата е публично вземане. Като такова, същото се погасява по
давност, съгласно чл. 168 т. 5 от ДОПК. Съгласно чл. 171 ал.1 от ДОПК, публичните
вземания се погасяват с 5 –годишен срок, течащ от тяхното възникване, освен ако
в закон не е предвиден по-кратък срок. В случая, такъв по-кратък срок е
предвиден за глобите, наложени по реда на ЗАНН, каквато е тази по чл.78а ал.1
от НК и той е две години, която започва да тече, съгласно чл. 82 ал.2 от ЗАНН,
от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, а именно- от
13.04.2004г.
Като публично вземане, за наложената глоба,съгласно
чл.126 от Правилника за работата на съдилащата-съкр., за присъдените в полза на
държавата суми, се издава служебно изпълнителен лист, който се изпраща на ТД на
НАП, който, съобразно чл. 128 от правилника, се издава най-късно в 7 –дневен
срок от влизане в сила на съдебния акт.Съобразно чл. 220 от ДОПК, когато не
бъде платено в определения срок, публичното се вземане са изпраща на
територално компетентния публичен изпълнител, за неговото събиране, чрез
образуване на изпълнително дело.
Съгласно чл. 172 ал.2 от ДОПК, давността по вече
образуно изпълнително дело се прекъсва с издаването на акта за установяване на
публичното вемане или с предприемане на
действия по принудителното изпълнение, след което започва да тече нова
давност.Такова действие се явява образуването на изпълнително дело по служебно
издадения и изпратен изпълнителен лист.
С оглед на което и съдът намери, че с влизане в
сила на съдебното решение по нахд № 517/2003г. от 16.03.2004г., е започнала да
тече давност за изпълнение на наложеното административно наказание, която е
била прекъсната с издаването на изпълнителния лист по него и с образуване на
изпълнителното производство от страна на публичния съдебен изпълнител. Както бе
посочено по-горе, чл. 82 ал.4 от ЗАНн, тъй като е образувано изпълнително
производство за глобата, изключва приложението на абсолютната погасителна
давност, която би била три години. С оглед на което и поради липса на
доказателства за това, какви действия са били предприемани от страна на
публичния съдебен изпълнител за прекъсване на давността и липсата на
доказателства да това, кога и какви изпълнителни действия са били предприети от
страна на публичния съдебен изпълнител по събиране на взаменето които да
прекъснат давността и оттам- да започне да тече нова 2- годишна давност, то
съдът намира, че към датата на извършване на престъплението, че наказанието,
наложено на подсъдимия по чл. 78а ал.1 от НК, не е погасено по давност, с оглед
на което и третира същото като утежняващо отговорността на подсъдимия обстоятелство.
Като такова съдът отчете и обстоятелствата, при
които е било извършено престъплението, а именно, това, че на подсъдимия е било
оказано доверие от пострадалата и от нейния син, да му бъде даден безконтролен
достъп до помещенията в магазина и в приземното помещение в къщата и същите са
му осигурили работа, която му е била заплатена съобразно договореното, като
подсъдимият се е възползвал от така оказаното му доверение и е използвал така
предоставените му обстоятелства, за да се облагодетелства по един престъпен
начин.
Съдът отчете и подбудите за извършване на това
престъпление - от една страна, тежкото му материално положение, но от друга
страна - парите, които той е придобил и вещите, които е придобил по престъпен
начин, които той дори не е използвал за нуждите на децата си, а ги е проиграл в
игрална зала в селото, което сочи и за едно напълно безотговорно отношение към
собствеността на третите лица, така и към установения в страната правов ред.
Именно това мотивира съда да приеме, че мотивите и подбудите сочат на една
завишена степен на обществена опасност на дееца, което се отчете от съда чрез
утежняване размера на наложеното му наказание.
Като счегчаващи отговорността обстоятелства съдът
отчете това, че подсъдимият не е осъждан, че има две деца, за които се грижи,
добрите му характеристични данни.По отношение на вписаното обстоятелство в
характеристичната му справка за извършване на престъпление по чл. 343б ал.1 от НК, съдът намира, че това обстоятелство е веднъж отчетено като такова от изложените
по-горе съображения, като утежняващо отговорността такова, с оглед на което и
няма как, същото то да бъде отчитано втори път като утежняващо отговорността
обстоятелство, вече под израза „лоши характеристични данни“. Такива в справката
не се съдържат за подсъдимия, а вписаното му осъждане за това престъпление по
чл. 343б ал.1 от НК не е осъждане, а е освобождаване от наказателна отговорност
на основание чл. 78а ал.1 от НК, поради което и не може да се счита като
осъждане, така, както е вписано. Упоменото в справката обстоятелство за
системна употреба на алкохол, само по себе си, съдът не счита, че обоснова лоши
характеристични данни, тъй като не е посочено, че същата е съпроводена с
нарушаване на обществения ред и с нарушаване правата на трети лица. С оглед на
което съдът счита, че подсъдимият е лице с добри характеристични данни, което
третира като смегчаващо отговорността обстоятелство.
Като утежняващо отговорността обстоятелство съдът
отчете и признанието на вината за стореното още в досъдебното производство,
което самопризнание, когато е направено още в досъдебната фаза и е допринесло
за разкриване на престъплението, се допуска да бъде третирано от съда като
смегчаващо отговорността обстоятелство, въпреки реда, по който бе разгледано и
решено делото, а именно този по чл.371 т.2 от НПК, като в този смисъл са и
указанията на ТР № ТР № 1 от 06.04.2009г. на ВКС.
Съдът отчете като смегчаващо отговорността
обстоятелство и изразеното съжаление пред съда за стореното, както и тежкото
материално положение на подсъдимия.
С оглед на гореизложеното, съдът намери, че
наказанието, което следва да му бъде определно при условията на чл. 54 ал.1 от НК е „ЛС“ в размер на една година, при превес на смегчаващите отговорността
обстоятелства.
С оглед на разпоредбата на
чл.373 ал.2 от НПК, съдът приложи разпоредбата на чл. 58а ал.1 от НК, като редуцира
така определеното наказание „ЛС“ в размер на 1 година, или 12 месеца, с 1/3 и
го осъди на наказание „ЛС“ в размер на 8 /осем/ месеца.
Съдът намери, че подсъдимият е лице, което е
натоварено да се грижи за две непълнолетни деца, същият подлежи на поправяне и
превъзпитание и без да се налага реално да изтърпи така наложеното му
наказание, наложеното му наказание е в законово допустимия за това размер
съгласно чл. 66 ал.1 от НК и същият до момента не е осъждан на „ЛС“ за
престъпление от общ характер. Съдът счита, че за постигане целите на
наказанието, не се налага той да изтърпява реално наложеното му наказание, с
оглед на което и отложи неговото изпълнение, на основание чл. 66 ал.1 от НК, с
изпитателен срок от 3 години.
Тъй като съдът призна подсъдимия за виновен за
престъплението по чл. 194 ал.1 от НК, на основание чл. 189 ал.3 от НПК, го
осъди да заплати направените по делото разноски в размер на 25 лева, в полза на
Районен съд- Асеновград.
С оглед на това, че съдът прие, че подсъдимият е
извършил деликт по смисъла на чл. 45 от ЗДЗД виновно, то за него и щетите от
него, които са в причинно –следствена връзка с деянието, за което той бе
признат за виновен, се дължи репарация, в размер, съобразен с оценката на
вещите, предмет на престъплението и паричната равностойност на отнетите пари от
пострадалата, с оглед на което и на посоченото правно основание, съдът осъди
подсъдимия да заплати на пострадалата сумата от 7, 50 лева за отнетото й
портмоне, сумата от 360 лева за отнета й 6 грамова златна халка и сумата от 650
лева, за отнетите й в този размер парични знаци на приносител, ведно със
законната лихва върху общо присъдената сума в размер на 1017 лева и 50
стотинки, считано от датата на деликта – 28.11.2012г. до окончателното й
изплащане, съгласно чл. 86 от ЗЗД.
Върху така уважения размер на гражданския иск,
съдът присъди в полза на Районен съд – Асеновград, подсъдимият да заплати и
сумата от 50 лева, минимално определена като размер на ДТ по граждански искове
в чл.2 от „Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилащата по ГПК“.
Тъй като за заплатено възнаграждение на повереник
не бяха представени доказателства, съдът не присъди разноски за повереник, като
прие, че такива не са направени.
С горното наказание, съдът счита, че ще постигне
поправителен и възпиращ дееца ефект, като същото ще действа превантивно и
въздържащо от престъпни прояви и спрямо другите членове на обществото.
По горните мотиви, съдът постанови своята присъда.
Районен съдия: