ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1275
гр. Пловдив, 18.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501112 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано по въззивна частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр. София, ЕИК *********; против Разпореждане №
8157/09,04,2022 г., постановено по ч. гр. д. № 4557/22 г., на РС Пловдив, XХI
гр. състав, с което отхвърлено заявление с вх. № 25260/30,03,2022 г. от
дружеството – жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично
вземане по чл. 410 ГПК срещу длъжник Ф. С. Р. с ЕГН **********; за
заплащане на суми, дължими по сключен между страните договор за кредит
№ **********/18,08,2017 г.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е
незаконосъобразно, като оспорва формирания от РС извод за евентуална
неравноправност на клаузите на договора, от който произтичат
претендираните вземания. От въззивния съд са иска да отмени
първоинстанционното разпореждане и да разпореди издаване на исканата със
заявлението на жалбоподателя заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от
ГПК срещу длъжника за посочената сума.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено следното:
Производството пред РС – Пловдив е образувано по заявление с вх. №
25260/30,03,2022 г. от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр. София,
1
ЕИК *********; за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
срещу Ф. С. Р. с ЕГН **********; за суми, дължими по сключен между
страните договор за кредит № **********/18,08,2017 г. С обжалваното
разпореждане РС е отхвърлил заявлението като е приел, че сумите се
претендират въз основа на клаузи в потребителски договор, за които е налице
обоснована вероятност да са неравноправни.
Доколкото претенциите се основават на договор за паричен заем,
предоставен от търговец, длъжникът има качеството потребител по см. на
ЗЗП. Поради това заповедният съд е процедирал правилно, извършвайки
проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора. Настояща
инстанция приема з правилен извода на Рс за наличие на обоснована
вероятност спорните вземания да се основават на неравноправни клаузи,
поради следните съображения:
1/ Относно претендираното договорно възнаграждение:
В договора за потребителски кредит е посочено, че годишният лихвен
процент е 41,17 %, а ГПР е 49,89 %, като не е посочена методиката на
определяне на ГПР. Доколкото по делото липсват данни, относно риска за
заемодателя вземането му да остане неудовлетворено, както и с оглед на
обстоятелството, че в настоящото производство не могат да се събират
доказателства в този смисъл, не може да се извърши преценка дали размерът
на така определения фиксиран годишен лихвен процент е необосновано
завишен, респ. дали е в съответствие с добросъвестността и добрите нрави. В
този смисъл и с оглед нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, а именно, че всяка
клауза уговорена във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, съществува вероятност уговорката
за дължимата по договора възнаградителна лихва да е неравноправна.
2/ Относно сумите, претендирани като възнаграждения за закупен
пакет от допълнителни услуги:
Сумите се претендират като дължимо възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги. От характера на посочените в договора
"допълнителни услуги", за които е предвидено възнаграждение (приоритетно
разглеждане и изплащане на кредита, възможност за отлагане, намаляване и
смяна на дата на падеж на погасителни вноски и улеснена процедура за
2
получаване на допълнителни парични средства), следва, че същите се отнасят
за действия по усвояване и управление на кредита, за които разпоредбата на
чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява събиране на такси и комисионни от кредитора.
При това положение следва да се приеме, че целта на посочената договорна
клауза е да послужи като допълнително възнаграждение за кредитора за
предоставянето на сумата (т. нар. скрита възнаградителна лихва), уговорена в
противоречие с добрите нрави и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
3/ Досежно претенциите за неплатена главница, ведно със законната
лихва от предявяване на заявлението, както и за заплащане на лихва за забава:
Според заявлението, длъжникът е заплатил една или повече от дължимите
вноски. В рамките на заповедното производство не би могло да се провери
каква част от заплатените суми е отнесена като погашения по главницата и
каква – като заплащане на договорна лихва, за която се допуска да е
неравноправна. Следователно в настоящото производство не би могло да се
приеме, че цялата претендирана със заявлението главница е дължима, поради
което заявлението следва да се отхвърли изцяло.
Като е достигнал до същите изводи, РС е постановил законосъобразен
акт, който следва да бъде потвърден.По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 8157/09,04,2022 г., постановено
по ч. гр. д. № 4557/22 г., на РС Пловдив, XХI гр. състав, с което отхвърлено
заявление с вх. № 25260/30,03,2022 г. от дружеството – жалбоподател за
издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК срещу
длъжник Ф. С. Р. с ЕГН **********; за заплащане на суми, дължими по
сключен между страните договор за кредит № **********/18,08,2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3