Р Е Ш Е Н И Е

Номер 32                                          08.04.2020 г.                     град Стара Загора

                          В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд                                                                      ІІІ Наказателен състав

На 19.02                                                                                              Година 2020

В публично заседание в следния състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ  КАМЕНОВА   

                                                          ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА

                                                                             КРАСИМИРА  ДОНЧЕВА

Секретар КРАСИМИРА  ЦОНЕВА

Прокурор  ВАНЯ МЕРАНЗОВА  

като разгледа докладваното от  съдия ИВА СТЕФАНОВА

ВНОХ дело номер 1250 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, намери за установено следното:

 

Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

С присъда № 121 от 26.09.2019 г., постановена по н.о.х.д. № 3509/2017 г. по описа на Старозагорския районен съд, подсъдимият Х.И.И. е признат за виновен в това, че за периода от 17.10.2015 г. до 03.11.2015 г., включително, в гр. Стара Загора, в съучастие като съизвършител с П.Л.Д., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у ***(технически сътрудник – юрисконсулт в ***ООД, гр. Стара Загора) заблуждение относно обстоятелството, че е представител на ***ЕООД, гр. Плевен, и ще превози 102 тона соев шрот на обща стойност 96 927, 29 лв. с ДДС, собственост на ***АД, гр.Стара Загора, ЕИК ***, от пристанище ***, гр. Русе, до ***, гр. Нова Загора, и с това причинил на ***АД, гр. Стара Загора, ЕИК ***, имотна вреда в големи размери, възлизаща на обща стойност 96 927,29 лева с ДДС, поради което и на основание чл.210, ал.1, т.5, във вр. с чл.209, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК и чл.54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено  за изпитателен срок от пет години, считано влизането на присъдата в сила.

Със същата присъда подсъдимия П.Л.Д. е признат за виновен в това, че за периода от 17.10.2015 г. до 03.11.2015 г., включително, в гр. Стара Загора, в съучастие като съизвършител с Х.И.И., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у ***(технически сътрудник – юрисконсулт в ***ООД, гр. Стара Загора) заблуждение относно обстоятелството, че е представител на ***ЕООД, гр. Плевен, и ще превози 102 тона соев шрот на обща стойност 96 927, 29 лв. с ДДС, собственост на ***АД, гр.Стара Загора, ЕИК ***, от пристанище ***, гр. Русе, до ***, гр. Нова Загора, и с това причинил на ***АД, гр. Стара Загора, ЕИК ***, имотна вреда в големи размери, възлизаща на обща стойност 96 927,29 лева с ДДС, поради което и на основание чл.210, ал.1, т.5, във вр. с чл.209, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК и чл.54

                                                        - 2 -

от НК е осъден на три години лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено  за изпитателен срок от пет години, считано влизането на присъдата в сила.

Със същата присъда районният съд се е поизнесъл за разноските по делото и за веществените доказателства.

Недоволна от така постановената присъда е останала Районна прокуратура – Стара Загора, която я е протестирала в законния срок. В протеста се твърди, че присъдата е неправилна в частта, с която изтърпяването на наложеното на подсъдимите И. и Д. наказание три години лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.  Прави се искане въззивният съд да отмени протестираната присъда в посочената й част, с която е приложен чл.66, ал.1 от НК за подсъдимите И. и Д., и да постанови те да изтърпят наложеното им наказание при първоначален „общ” режим, с оглед високата степен на обществена опасност на деянието. Подробни съображения за това са развити в допълнителните съображения към протеста.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора поддържа протеста, като излага своите съображения за това. Моли въззивния съд да го уважи, като измени присъдата и постанови подсъдимите И. и Д. да изтърпят наложеното им наказание при първоначален „общ” режим, с оглед високата степен на обществена опасност както на деянието, така и на дейците, които са използвали сложна престъпна схема, като са включили в нея и нищо неподозиращи свидетели.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Х.И.И., който я е обжалвал в законния срок чрез защитника си адв. К.К.. Жалбоподателят И. твърди, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и постановена в противоречие със събраните по делото доказателства. Счита, че присъдата е необоснована и моли за същата да бъде отменена изцяло, като въззивният съд го оправдае. Алтернативно – прави искане присъдата да бъде отменена поради допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването й и делото да бъде върнато за ново разглеждане. Подробни съображения за това са развити в допълнителните съображения към въззивната жалба, изготвени от защитника му адв. ***. Такива развиват и в пледоариите си  адв. К.К. и адв. ***.

Недоволен от така постановената присъда е останал и подсъдимият П.Л.Д., който я е обжалвал в законния срок чрез защитника си адв. К.К.. Жалбоподателят Д. твърди, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и постановена в противоречие със събраните по делото доказателства. Счита, че присъдата е необоснована и моли за същата да бъде отменена изцяло, като въззивният съд го оправдае. Алтернативно – прави искане присъдата да бъде отменена поради допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването й и делото да бъде върнато за ново разглеждане. Подробни съображения за това са развити в допълнителните съображения към въззивната жалба, изготвени от защитника му адв. ***. Такива развиват и в пледоариите си  адв. К.К. и адв. ***.

Пред въззивния съд не бяха направени искания за повторен разпит на подсъдимите и свидетелите, както и искания за допускане на нови доказателства.

Старозагорски окръжен съд                           - 3 -                           в.н.о.х.д. № 1250/2019 г.

 

Окръжният съд, след като се запозна с направените в протеста и в жалбите оплаквания, събраните доказателства по н.о.х.д. № 3509/2017 г. по описа на Старозагорския районен съд, изразените становища на страните и провери изцяло правилността на протестираната и обжалвана присъда, намери за установено следното:

Протестът на Районна прокуратура – Стара Загора е неоснователен.

Жалбата на Х.И.И. е неоснователна.

Жалбата на П.Л.Д. е неоснователна.

Първоинстанционният съд при разглеждане на делото и постановяване на присъдата е приложил правилно закона за извършеното престъпление, не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, изяснил е обстоятелствата, имащи съществено значение за правилното решаване на делото, и фактическите положения, приети за установени, се подкрепят от доказателствата по делото.

Оплакванията на Райнна прокуратура Стара – Загора са, че районният съд е следвало да наложи на подсъдимите И. и Д. ефективни наказания, а не да прилага спрямо тях разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК.

Оплакванията на жалбоподателите И. и Д. са в три основни насоки – че обжалваната присъда е постановена при съществени процесуални нарушения, че е необоснована и че е постановена в нарушение на закона.

Жалбоподателите И. и Д. твърдят, че не са извършили престъплението, в което са обвинени. Считат, че събраните доказателства не подкрепят извода за виновността им. Твърдят, в хода на делото са допуснати нарушения на материалния закон и че районният съд не е извършил пълен анализ на събраните по делото доказателства.

С оглед събраните по н.о.х.д. № 3509/2017 г. по описа на Старозагорския районен съд доказателства, първоинстанционният съд обосновано и правилно е приел за доказано, че всеки един от жалбоподателите И. и Д. е извършил престъплението по чл.210, ал.1, т.5, във вр. с чл.209, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, в което е обвинен.

Районният съд подробно и задълбочено е обсъдил събраните по делото доказателства – обясненията на подсъдимия Х.И.И., показанията на свидетелите ***(към 2015 г. с фамилно име „***”, чиито показания, дадени на досъдебното производство, са прочетени в съдебно заседание по реда на НПК), *** (чиито показания, дадени на досъдебното производство, са прочетени в съдебно заседание по реда на НПК), ***(чиито показания, дадени на досъдебното производство, са прочетени в съдебно заседание по реда на НПК), ***, ***(чиито показания, дадени на досъдебното производство, са прочетени в съдебно заседание по реда на НПК), ***(чиито показания, дадени на досъдебното производство, са прочетени в съдебно заседание по реда на НПК), ***(чиито показания, дадени на досъдебното производство, са прочетени в съдебно заседание по реда на НПК), ****** (към 2015 г. с фамилно име „***”), ***, ***(чиито

                                                      - 4 -

показания, дадени на досъдебното производство, са прочетени в съдебно заседание по реда на НПК), ***, ***, **-** (чиито показания, дадени на досъдебното производство, са прочетени в съдебно заседание по реда на НПК), Ю.В.Б. (чиито показания, дадени на досъдебното производство, са прочетени в съдебно заседание по реда на НПК), ****, **** (чиито показания, дадени на досъдебното производство, са прочетени в съдебно заседание по реда на НПК), П. *** (чиито показания, дадени на досъдебното производство, са прочетени в съдебно заседание по реда на НПК), **** (чиито показания, дадени на досъдебното производство, са прочетени в съдебно заседание по реда на НПК), *** (чиито показания, дадени на досъдебното производство, са прочетени в съдебно заседание по реда на НПК), **** (чиито показания, дадени на досъдебното производство, са прочетени в съдебно заседание по реда на НПК), **** (чиито показания, дадени на досъдебното производство, са прочетени в съдебно заседание по реда на НПК) и ****, всички дадени в хода на съдебното следствие, показанията на свидетеля *** (дадени на досъдебното производство и прочетени в съдебно заседание по реда на НПК), проведените очни ставки, заключенията на лицевите, съдебно-техническите и съдебно-оценителната експертиза, както и многобройните писмени доказателства по делото (справки, писма, разпечатки, решения, фактури, товарителници, пътни листове, CD, протоколи, имейли, декларации, удостоверения, кантарни бележки и др.).

Въз основа на цялостния доказателствен анализ районният съд е установил изложената в мотивите към обжалваната присъда фактическа обстановка, която въззивният съд изцяло споделя.

А именно, че подсъдимият Х.И.И. (с прякор „***“) бил управител на „Вива-Строй“ ООД, гр. Плевен. Той ползвал мобилен телефон със СИМ-карта с № *** на мобилния оператор „Виваком“, регистрирана на името на „***“ ООД, гр. София, собственост на съпругата му ***, и активирана на 30.04.2013 г.

Подсъдимият П.Л.Д. (с прякор „***“) бил управител на „***“ ЕООД, гр. Плевен. Той ползвал мобилен телефон със СИМ-карта с № ***на мобилния оператор „Виваком“, регистрирана на името на посоченото дружество и активирана на 31.10.2010 г.

Свидетелката ***(понастоящем с фамилно име ***) работила от 01.08.2014 г. в „***“ ООД, гр. Ст.Загора, като технически сътрудник – юрисконсулт. Тя организирала доставките на различни суровини (включително и на соев шрот) и договаряла транспорта им до „***“, гр. Нова Загора, собственост на „***“ АД, гр. Стара Загора.

Всеки месец „***“ АД, гр. Стара Загора, чрез посредника „***“ ЕАД, гр. София, купували соев шрот от производители в Аржентина или Бразилия. Соевият шрот пристигал с кораби в пристанището в гр. Констанца, Румъния, след това бил транспортиран до пристанище „***“ в гр. Русе.

Старозагорски окръжен съд                           - 5 -                           в.н.о.х.д. № 1250/2019 г.

 

От пристанище „***“, гр. Русе, с товарни автомобили соевият шрот бил превозван до „***“, гр. Нова Загора.

За сухоземния транспорт на соевия шрот свидетелката *** ползвала определени превозвачи, познати на управителите на дружеството – ****. Цената на превоза на подобни товари била около 22–23 лв. на тон.

За да организира транспорта, свидетелката *** първо уговаряла по телефона с представителите на транспортните фирми условията и цените на превоза; след това си разменяли имейли с цел проследяване на доставката; след осъществяване на доставката превозвачите издавали фактури за превоза, а свидетелката *** проверявала дали стоката е доставена във „***“, гр. Нова Загора. Едва след това се плащало по фактурите на превозвачите по банков път.

Свидетелката *** получавала от съответната транспортна фирма информация за регистрационните номера на товарните автомобили, които ще превозват суровините към завода, и ги изпращала чрез имейл до пристанище „***“, гр. Русе, и до свидетеля ***(пълномощник на единия от собствениците на „***“ АД, гр.Стара Загора – ****, който отговарял за организацията на работата във „***“, гр. Нова Загора). Служителите от пристанище „***“, гр. Русе, товарили само тези товарни коли, които били с предварително подадените им регистрационни номера, а служителите във фуражния завод трябвало да следят за пристигането на товарните коли със същите регистрационни номера, ведно с транспортирана от тях суровина.

По описания начин в началото на м. ноември 2015 г. предстояло да се превозят 1 295 520 кг. соев шрот. Видно от фактура № **** (л.20, т.1 от д.п.), след като заплатило авансово на „***“ ЕАД, гр.София, сумата от 1 046 157,01 лв., „***“ АД, гр.Стара Загора, станало собственик на посоченото количество соев шрот. Доставката била от Бразилия, според експедиционна бележка № SS 0**** (л.18, т.1 от д.п.) и декларация за съответствие (л.19, т.1 от д.п.).

Подсъдимите И. и Д. узнали за предстоящия превоз и решили да се облагодетелстват, като се включат в транспортирането на част от количеството соев шрот, да го отклонят по друг маршрут и да го продадат на трето лице. За целта подсъдимият И. се снабдил с предплатена СИМ-карта с № 0*** на мобилния оператор „Виваком“, регистрирана на името на „К. ***“ ЕООД, гр. Своге, и активирана на 03.07.2015 г. (л.10, т.2 от д.п.). Той се сдобил и с номера на служебния телефон на свидетелката *** – ****.

На 17.10.2015 г., като носил със себе си и ползвания от него мобилен телефон със СИМ-карта с № ***, подсъдимият И. се обадил от телефона с предплатена СИМ-карта с № ***на служебния телефон на свидетелката ***, посочен по-горе.

По това време свидетелката *** била на работното си място в гр. Стара Загора.

Подсъдимият И. й се представил като *** – координатор на логистичния отдел в „***“ ЕООД, гр.Плевен. Така подсъдимият И. въвел свидетелката *** в заблуждение относно самоличността си и относно длъжността си, тъй като и двете заявени от него обстоятелства не били истина.

                                                      - 6 -

Фирма „***“ ЕООД, гр. Плевен, действително съществувала. Тя била със седалище и адрес на управление гр. **, ул.„**“ № ***, с управител ***. Според свидетеля Л*, в управляваното от него дружество никога не било работило лице на име ***.

Подсъдимият И. знаел за съществуването на „***“ ЕООД, гр. Плевен, тъй като преди години бил наемател на склад на дружеството, но в случая той действал без знанието и съгласието на управителя Л.

След като се представил на свидетелката *** под чужда и измислена от него самоличност, подсъдимият И. й направил предложение от името на споменатото дружество да извърши превоз на предстоящата доставка соев  шрот от 1 295 520 кг., собственост на „***“ АД, гр. Стара Загора. Целта на подсъдимия И. била по този начин соевият шрот да премине във владение на него и на подсъдимия Д., за да могат впоследствие двамата да се разпоредят с него в своя полза и така да ощетят собственика му – „***“ АД, гр. Стара Загора.

Подсъдимият И. казал на свидетелката ***, че разполага с дванадесет специализирани транспортни средства и й предложил да бъдат включени в общия транспорт на посоченото количество соев шрот. На въпроса му как се процедира за уговорките с транспорта, свидетелката *** отговорила, че трябва да й изпрати имейл с подробна информация за фирмата и с номерата на камионите, които евентуално ще се включат в транспорта на соевия шрот. Подсъдимият И. се съгласил и поискал от свидетелката *** да му посочи имейл адрес, на който да изпрати нужната информация. Свидетелката *** изпратила SMS от служебния си телефон до мобилния телефон, ползван от подсъдимия И. при разговора им, който съдържал служебния й електронен адрес – ****.com.

На 20.10.2015 г., в 14.32 ч., от създаден за целта електронен адрес на името на „***“ ЕООД, гр. Плевен – ***gmail.com (името на фирмата + цифрите 1963 – годината на раждане на управителя му Л., който изобщо не подозирал за всичко това), подсъдимият И. изпратил имейл на свидетелката С. с предложение за съвместна работа – транспортна услуга на соев шрот. Писмото е приложено на л.31, т.1 от д.п. В него подсъдимият И. посочил точните данни на „***“ ЕООД, гр. Плевен, предоставил имената на десет шофьори и номерата на влекачи и ремаркета (тип гондоли) за превоза на шрота, които в действителност не съществували, и отново се представил за *** (от чието име изхождало писмото).

Свидетелката *** до този момент не била работила с „***“ ЕООД, гр. Плевен, и затова след проверка в Търговския регистър тя установила, че такова дружество реално съществува. *** разбрала, че не е разговаряла с управителя на дружеството – ***, но си помислила, че представилото й се като *** лице е натоварено да върши тази дейност от управителя на дружеството. Свидетелката *** не се усъмнила, че в случая има нещо нередно, защото мислела, че не е задължително да кореспондира с управителя или друг ръководител на  фирмата.

Старозагорски окръжен съд                           - 7 -                           в.н.о.х.д. № 1250/2019 г.

 

Свидетелката *** не видяла т.нар. „***” през целия период на кореспонденцията си с него по телефона и по електронната поща.

За периода 17.10.2015 г. – 28.10.2015 г. подсъдимият И. многократно (на 20.10.2015 г., 21.10.2015 г., 22.10.2015 г. и 28.10.2015 г.) контактувал със свидетелката *** по служебната й електронна поща, представяйки й се винаги за *** (л.30 л. 31, т.1 от д.п.).

На 31.10.2015 г. подсъдимият И.  се обадил на свидетелката *** от мобилния телефон с предплатена СИМ-карта с № …., представяйки се отново като ***, и я попитал дали е организирала вече транспорта на соевия шрот. Тя му отговорила, че предстои извозването на количеството от 1 295 520 кг. соев шрот в началото на месец ноември и го попитала дали фирмата, в която работи, имат готовност да се включи – да вози соев шрот на цена от 21.00 лв. на тон. Практиката била транспортът да струва 22-23 лв. на тон, но свидетелката *** предложила по-ниска цена, за да провери готовността на новата фирма, с която тя си мислела, че контактува – „***“ ЕООД, гр. Плевен, да извърши превоза. По този начин *** искала и да спести разходи на своя работодател.

Подсъдимият И. се съгласил на тази цена, макар тя да била по-ниска от предлаганите на пазара за такъв тип превози. По тази причина свидетелката *** приела да възложи превоза на фирмата на т.нар. „***” и му казала, че ден-два преди пристигането на баржата със соевия шрот ще го уведоми, за да се подготвят за транспортирането му. По време на всички тези уговорки свидетелката ***, която била в гр. Стара Загора, била убедена, че разговаря и се договаря с ***, служител в „***“ ЕООД, гр. Плевен.

След последния му разговор със свидетелката *** подсъдимият И. се срещнал с подсъдимия Д., с когото си били разпределили ролите в предварително замислената от тях престъпна схема, и му казал да осигури четири товарни автомобила (тип гондоли) за извозването на соевия шрот от пристанище „***“, гр. Русе. Двамата се уговорили след натоварването на шрота да го отклонят от маршрута му до гр. Нова Загора, за да го продадат и да си разделят получените за него пари. Превозът щял да бъде осъществен от името на „***“ ЕООД, гр. Плевен. Подсъдимият И. разполагал с печата на това дружество, тъй като то било регистрирано чрез неговото съдействие на името на свидетеля ***. Последният бил само de jure собственик на „***“ ЕООД, гр. Плевен и нямал никакво отношение към дейността му.

Същият ден – на 31.10.2015 г., подсъдимият Д., от мобилен телефон  със СИМ-карта с № ***, който ползвал, се свързал със свидетеля *** (ползващ мобилен телефон със СИМ-карта с № 0899 367771). Двамата се познавали, тъй като тренирали в една фитнес зала в гр. Плевен. Подсъдимият Д. помолил свидетеля Б. да поразпита за фирма, която да извърши транспорт за „***“ ЕООД, гр. Плевен, и му обещал, че ако успее да осигури четири товарни камиона (тип гондоли), ще получи по 200 лв. за камион. Подсъдимият Д. обяснил на свидетеля Б.и това, че товаренето на камионите ще стане на пристанището в гр.Русе и че ще му се обади допълнително, за да му съобщи къде ще бъде разтоварването.

                                                      - 8 -

На 02.11.2015 г. свидетелят Б.разговарял със свидетеля ***(с прякор „***“), който бил от гр. Плевен и управлявал „***“ ЕООД, гр. Плевен, с генерално пълномощно от майка си. Това била свидетелката *** – собственик на посоченото дружество, което се занимавало с транспортни услуги и търговия на зърно. В изпълнение на задачата, поставена му от подсъдимия Д., свидетелят Б.казал на свидетеля Е.И.защо го търси – че „***“ ЕООД, гр. Плевен, е спечелила на търг за превоз на слънчоглед, и че „и десет камиона да намери, и за тях ще има  работа”. Свидетелят Е.И.се наел да съдейства за извършването на превоза.

Свидетелят Е.И.осигурил два товарни влекача (тип гондоли), собственост на „***“ ЕООД. Това били влекач м. „Волво“, рег.№ EH *** BK, с полуремарке рег.№ ЕН ***ЕХ, с шофьор свидетелят *** (л.58, т.3 от д.п.), и влекач м. „Волво“, рег.№ ЕН **КА, с полуремарке рег.№ ЕН  ** ЕХ, с шофьор свидетелят Димитър Д. В. (л.57, т.3 от д.п.).

На 02.11.2015 г. свидетелят Е.И.се обадил по телефона на свидетеля М. Д. В.в от „Е.И.“ ЕООД, гр. Плевен, и се уговорили последният да осигури другите два необходими камиона (тип гондоли). Това били влекач м. „ДАФ“, рег.№ EH ** КА, с полуремарке рег.№ СТ *** ЕН, с шофьор свидетелят П. И. П. (л.86 – л.87, т.3 от д.п.), и влекач м. „Скания“, рег.№ ЕН *** ВС, с полуремарке рег.№ ЕН ** ЕА, с шофьор свидетелят **** (л.88 – л.89, т.3 от д.п.). Първият бил собственост на „Е.И.“ ЕООД гр. Плевен, а вторият – на „Д***“ ООД, гр.Плевен.

Между т.нар. „***” (подсъдимият И.) и свидетелката *** било уговорено, че на 03.11.2015 г. трябвало да бъдат транспортирани 1 295 520 кг. соев шрот, собственост „***“ АД, гр. Стара Загора, от пристанище „***“, гр. Русе, до „***“, гр. Нова Загора.

По тази причина на 02.11.2015 г. свидетелката *** изпратила имейл на търговския представител на „***“ ЕАД, гр. София – свидетелката Паулина Д. Д., номерата на всичките двадесет и шест влекача, които щели да извършат превоза на соевия шрот, за да имат същите достъп до пристанище „***“, гр. Русе (л.12, т.1 от д.п.). Свидетелката Д. изпратила тези данни на пристанището, като сред тези двадесет и шест влекача били и десетте плевенски влекача, подадени на свидетелката *** по електронен път от подсъдимия И. на 20.10.2015 г. (л.31, т.1 от д.п.).

На 03.11.2015 г., около 9.00 ч., свидетелката *** получила информация по мобилния си телефон от подсъдимия И., представящ се като *** и от телефонен № ****, че четири от първоначално изпратените й регистрационни номера на товарни влекачи трябвало да бъдат сменени с други четири поради технически проблеми. В резултат на тази нова информация на 03.11.2015 г., в 9.57 ч., от кабинета си в гр. Стара Загора свидетелката *** изпратила електронно съобщение до свидетелката Д. за настъпилата промяна на четири от първоначално заявените плевенски

Старозагорски окръжен съд                           - 9 -                           в.н.о.х.д. № 1250/2019 г.

 

влекача с други четири, за може последните (чрез подаване на номерата им от свидетелката Д. към пристанището в гр. Русе) да бъдат допуснати и натоварени (л.13, т.1 от д.п.). Това били влекачите, осигурени от подсъдимия Д. чрез свидетелите Б.и Е.И..

Подсъдимият Д. трябвало да направлява четирите плевенски влекача, натоварени със соев шрот от пристанището в гр. Русе, до избраната от него и подсъдимия И. крайна точка, а не до гр. Нова Загора. Това била ролята на Д. в замислената от него и от И. престъпна схема. Направляването им трябвало да стане чрез предаване на информацията по телефона, както следва – от подсъдимия Д. на свидетеля Б., от свидетеля Б.– на свидетеля Е.И., от свидетеля Е.И.– на шофьорите на влекачите. Никой от участващите в описаната верига на комуникация лица, освен подсъдимите И. и Д., не бил запознат с действителните планове и цели на последните. По тази причина свидетелите смятали, че се извършва редовен превоз на товар.

На 03.11.2015 г. подсъдимите И. и Д. отишли в гр. Пловдив. Там, около  17.00 ч., те се срещнали със свидетеля В.А.П.. Срещата била по тяхна инициатива и за нея им съдействал свидетелят З.Т.З.. Свидетелят З., по молба на подсъдимия И., дал на последния телефонния номер на свидетеля Б.. Подсъдимият И. казал, че иска да се свърже с него и да разговарят във връзка с някаква съставка за фураж, която продавал. Тези действия били във връзка с изпълнението на замислената от подсъдимите И. и Д. продажба на соевия шрот, след като той бъде натоварен и отклонен от маршрута му.

Свидетелят П.имал регистрирано търговско дружество – „****“ ООД, с. Б., община Раковски, което се занимавало с търговия на фуражи, и бил съсобственик на *** в с. Б., община Раковски.

Подсъдимите И. и Д. предложили на свидетеля П.да закупи от тях соев шрот на цена 700 лв. на тон, два камиона. Свидетелят П.казал, че може да вземе един камион и се обадил по телефона на свидетеля Ю.В.Б., за да го попита иска ли да купи останалото количество соев шрот. Свидетелят Б.бил управител на „Ю.В.Б.“ ЕООД, гр. Пловдив, което имало складова база за фураж в с. Б., община Раковски, и проявил интерес към офертата на подсъдимите.

Същият ден, малко по-късно, подсъдимите И. и Д. и свидетелите П.и Б.се срещнали на една бензиностанция на околовръстния път на гр. Пловдив, където договорили условията на сделката с предлагания от подсъдимите соев шрот.

На 03.11.2015 г. сутринта четирите плевенски влекача с полуремаркета тръгнали от гр. Плевен за гр. Русе. Същият ден на пристанище „***“, гр. Русе (собственост на „*****“ ЕАД, гр. Русе) били натоварени общо с 102 000 кг. (102 тона) соев шрот, както следва:

-в 18.32 ч. влекач м. „ДАФ“, рег.№ EH 4704 КА, с полуремарке рег.№ СТ 0186 ЕН, с шофьор свидетелят П. И. П., бил натоварен с 26 240 кг. соев шрот с доставчик „***“ ЕАД и получател „***“ АД, за което била издадена експортна бележка № 142764 от 03.11.2015 г.(л.28, т.1 от д.п.);

                                                - 10 -

-в 18:45 ч. влекач м. „Скания“, рег.№ ЕН ***ВС, с полуремарке рег.№ ЕН ***ЕА, с шофьор свидетелят Е.Б.Т., бил натоварен с 24 700 кг. соев шрот с доставчик „***“ ЕАД и получател „***“ АД, за което била издадена експортна бележка № 142763 от 03.11.2015 г. (л.29, т.1 от д.п.);

-в 18.47 ч., влекач м. „Волво“, рег.№ EH *** BK, с полуремарке рег.№ ЕН *** ЕХ, с шофьор свидетелят П.Н.Н., бил натоварен с 25 380 кг. соев шрот с доставчик „***“ ЕАД и получател „***“ АД, за което била издадена експортна бележка № 142766 от 03.11.2015 г. (л.28, т.1 от д.п.);

-в 18.52 ч. влекач м. „Волво“, рег.№ ЕН *** КА, с полуремарке рег.№ ЕН  *** ЕХ, с шофьор свидетелят Д.Д.В, бил натоварен с 25 680 кг. соев шрот с доставчик „***“ ЕАД и получател „***“ АД, за което била издадена експортна бележка № 142765 от 03.11.2015 г. (л.29, т.1 от д.п.).

Така описаните четири плевенски влекача, след като били натоварени със соев шрот, тръгнали заедно от гр. Русе за гр. Нова Загора – към фуражния завод на „***“ АД. Преди да стигнат до гр. Бяла подсъдимият Д. се обадил на мобилния телефон на свидетеля Б., за да каже на свидетеля Е.И., че соевият шрот трябва да бъде закаран в базата на „***“ в гр. Стара Загора, а не в гр. Нова Загора. Свидетелят Е.И.съобщил това на единия си шофьор, а той – на останалите, след което четирите влекача тръгнали за гр. Стара Загора.

На 03.11.2015 г., около 21.00 ч., подсъдимият И. се обадил по мобилния телефон на свидетеля П.и му казал да има готовност на 04.11.2015 г. сутринта да приеме в базата си в с. Б. четирите товарни автомобила, натоварени със 102 тона соев шрот. Свидетелят П.се учудил, че доставката била така бързо изпълнена и че шротът бил в по-голямо количество, от договореното при срещата в гр. Пловдив (не два , а четири камиона), но се разбрали една част да бъде разтоварена в неговата база, а останалото количество – в базата на свидетеля Б.в с. Б..

След като подсъдимият И. и свидетелят П.се уговорили за това, подсъдимият Д. отново се обадил на мобилния телефон на свидетеля Б.и му казал да се обади на свидетеля Е.И., за да му съобщи за промяната на маршрута на соевия шрот. Свидетелят Е.И.съобщил това на единия от шофьорите си, а той – на останалите. Така четирите товарни автомобила тръгнали за с. Б., община Раковски, където пристигнали около 1.30 ч. на 04.11.2015 г. Шофьорите прекарали нощта в камионите си на входа на селото.

На 04.11.2015 г., около 10.00 ч., в с. Б. при шофьорите на четирите плевенски влекача пристигнали подсъдимите И. и Д. с лек  автомобил „Опел“ с пловдивска регистрация и ескортирали товарните автомобили до базата на свидетеля П.в с. Б.. Те взели от шофьорите товарителниците, които впоследствие им върнали, подпечатани от подсъдимия И. с печат на „***“ ЕООД, гр. Плевен. Товарните автомобили били претеглени в базата на свидетеля Б., където били разтоварени 36 220 кг. соев шрот, а останалото количество соев шрот – до 102 тона, било разтоварено в базата на свидетеля Б.в с. Б..

Свидетелите П.и Б.не заплатили разтоварените при тях количества соев шрот, понеже уговорката им с подсъдимите И. и Д.

Старозагорски окръжен съд                           - 11 -                           в.н.о.х.д. № 1250/2019 г.

 

била това да стане, след като бъде извършен анализ за качеството на шрота и бъдат представени документи за произхода му.

На 04.11.2015 г., около 16.00 ч., свидетелката Д. се обадила на свидетелката ***, която се намирала в гр. Стара Загора, и я уведомила, че шест от заявените плевенски коли не са се явили да натоварят соевия шрот на пристанище „***“, гр. Русе. Тогава свидетелката *** се опитала да се свърже по телефона с лицето, представило й се като  ***, но телефонът му бил изключен и тя не могла да се свърже с него.

От 05.11.2015 г. до 11.11.2015 г. свидетелката *** била на екскурзия  в Италия, която била организирана от по-рано.

На 12.11.2015 г., около обяд, свидетелката *** разбрала от счетоводството на „***“ АД, гр. Стара Загора, че за м. ноември 2015 г. на „***“ ЕАД бил заплатен соев шрот със 102 тона повече от полученото в завода в гр Нова Загора. Когато прегледала цялата справка по движението на соевия шрот, свидетелката *** установила, че нямало отбелязани доставки от четирите горепосочени плевенски коли – влизане и разтоварване във фуражния завод. Свидетелката *** отново направила опит да се свърже с лицето, представило й се като ***, на мобилен № ***, но не успяла, тъй като същият отново бил изключен.

Тогава свидетелката *** разбрала, че е била измамена, и на 14.11.2015 г. сигнализирала ОД на МВР – Стара Загора за случилото се.

На 15.11.2015 г. бил извършен оглед в базата на свидетеля П.в с. Б., където било установено наличието на 36 220 кг. от инкриминирания соев шрот, който бил оставен на отговорно пазене на свидетеля П.(л.59 – л.62, л.68 – л.71 и л.88, т.1 от д.п.).

На 15.11.2015 г. бил извършен оглед и в базата на свидетеля Б.в с. Б., където било установено наличието на 60 тона от инкриминирания соев шрот, който бил оставен на отговорно пазене на свидетеля Б.(л.63 – л.66, л.72 – л.75 и л.87, т.1 от д.п.).

На 19.11.2015 г. свидетелят И.Г.И.предал доброволно множество документи и печата на „***“ ЕООД, гр. Плевен, използван от подсъдимия И. за подпечатване на товарителниците на четирите плевенски влекача (л.71, т.2 от д.п.).

На 20.11.2015 г. свидетелят П.предал на разследващия орган 36 220 кг. тона соев шрот (л.211, т.1 от д.п.), а свидетелят Б.–  56 680 кг. соев шрот (л.214, т.1 от д.п.).

С протокол за отговорно пазене от 20.11.2015 г. разследващият орган предал на свидетеля Дюлгяров 92 900 кг. соев шрот за съхранение във фуражния завод на „***“ АД в гр.Нова Загора (л.218, т.1 от д.п.)

На 14.12.2015 г. свидетелят Б.предал и във фуражния завод на „***“ АД в гр. Нова Загора били получени още 9 100 кг соев шрот. Това количество, заедно с оставените на съхранение 92 900 кг, се равнява на 102 тона.

В този размер (като количество соев шрот) е и причинената от подсъдимите И. и Д. имотна вреда на ощетеното юридическо лице – „***“ АД.

                                                     - 12 -

С постановление от 10.05.206 г. на Районна прокуратура – Стара Загора на „***“ АД са върнати 92 900 кг., оставени за съхранение във фуражния завод в гр. Стара Загора (л.18, т.4 от д.п.).

Видно от заключението на  съдебно-оценителна експертиза от 04.05.2018 г. (л.35 – л.37, т.4 от д.п.), пазарната стойност на инкриминираните 102 тона соев шрот към 03.11.2015 г., когато последният е преминал във владение на подсъдимите И. и Д., е 96 927, 29 лв. с ДДС.

Заключението е компетентно и мотивирано и районният съд го е възприел изцяло.

С оглед на горното заключение, районният съд обосновано и правилно е приел, че причинената от подсъдимите И. и Д. имотна вреда на „***“ АД, гр. Стара Загора, която се равнява на около 255 минимални работни заплати (към 03.11.2015 г. минималната работна заплата, установена с ПМС №139 от 04.06.2015 г., е 380 лв.), е в големи размери.

Оплакванията на жалбоподателите И. и Д., че обжалваната присъда е постановена от незаконен и предубеден съдебен състав, който е трябвало да си направи отвод на основание чл.29, ал.2 от НПК, и че при постановяването на обжалваната присъда са нарушени изискванията на чл.305, ал.2 от НПК към съдържанието й, са несъстоятелни.

По време на първоинстанционното съдебно производство по делото съдът по никакъв начин не е изразил предубеденост или проявил заинтересованост от изхода на делото. Едва по-късно, в мотивите на обжалваната присъда, първоинстанционният съд е обсъдил доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие, коментирал е становищата на страните и е изложил своите правни и фактически изводи по повдигнатото против подсъдимите обвинение.

Що се отнася до твърдението на жалбоподателите И. и Д., че в обжалваната присъда липсват техните имена, ЕГН-та и правната квалификация на престъплението, за което им е повдигнато обвинение, необходимо е само да се направи справка на л.322 – л.323 от н.о.х.д. № 3509/2017 г. по описа на Старозагорския районен съд, където се намира обжалваната присъда, и да се констатира, че не е така.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателите И. и Д., че районният съд е използвал техниката „копи-пейст” в мотивите на обжалваната присъда, като е копирал фактическата обстановка от обвинителния акт, без да изложи своето вътрешно убеждение. Фактическата обстановка по настоящото дело е сложна и това изисква да се изложат всички обстоятелства, които имат отношения към инкриминираното деяние. Наред с това подробно изложение, районният съд е обсъдил фактическите положения, приети за установени, като подробно е мотивирал своите фактически и правни изводи.

Районният съд подробно и задълбочено е обсъдил всички събрани по делото доказателства, като ги е съпоставил и е изложил своите съображения кои от тях приема за достоверни и защо. Поради това въззивният съд не възприема оплакванията на жалбоподателите И. и Д., че не са обсъдени всички събрани доказателства в тяхната съвкупност.

Възраженията, че районният съд е постановил обжалваната присъда, без

Старозагорски окръжен съд                           - 13 -                         в.н.о.х.д. № 1250/2019 г.

 

да обсъди доводите на защитата на подсъдимите И. и Д., както и присъдата е немотивирана, са неоснователни и въззивният съд не може да ги приеме.

Тъй като подсъдимите И. и Д. твърдят, че на са извършили престъплението, в което са обвинени, след като е изложил подробно фактическата обстановка, която приема за установена по делото, районният съд е направил детайлен анализ на доказателствата, установяващи всички основни спорни въпроси по делото. В мотивите към обжалваната присъда, които са 34 страници, този анализ е изложен в четири обширни точки и обхваща доказателствата, свързани с:

-установяването на самоличността на лицето, представило се за *** (който възбудил и поддържал заблуждение у свидетелката *** чрез телефонни разговори и размяна на имейли), а именно – че това е подсъдимият И.; 

-установяването на обстоятелствата, свързани с организирането от подсъдимия Д. на транспорта на инкриминирания соев шрот от пристанището в гр. Русе до складовите бази в с. Б. и с. Б., където шротът е бил разтоварен;

-установяването на обстоятелството, че подсъдимите И. и Д. са действали в съучастие, като извършители на инкриминираното деяние;

-установяването на обстоятелствата, свързани със съставомерните действия на подсъдимите И. и Д., след като процесният соев шрот е преминал в тяхно владение – срещите им в гр. Пловдив със свидетелите П.и Б., самоличността на мъжете с „Опел”-а, които са закарали шофьорите на влекачите до базите в с. Б. и с. Б. и въпросите около печата на „***“ ЕООД, гр. Плевен, с който били подпечатани товарителниците на четирите влекача, транспортирали соевия шрот от пристанището в гр. Русе до базите в с. Б. и с. Б..

Въззивният съд изцяло споделя направения от районния съд подробен доказателствен анализ, обхващащ всички основни спорни въпроси, които имат значение за правилното решаване на делото. В този анализ районният съд е съпоставил събраните доказателства, като е детайлно е изложил своите фактически изводи и убедително е обосновал правните си съждения.

Според жалбоподателите И. и Д., обаче, обжалваната присъда е необоснована.

Относно това дали лицето, представило се за ***, е подсъдимият И., оплакванията пред въззивния съд са, че това е останало недоказано и че е неубедително обосновано от районния съд.

Въззивният съд не може да се съгласи с горните оплаквания, тъй като те са несъстоятелни.

От събраните в хода на съдебното следствие доказателства, подробно и задълбочено обсъдени от районния съд, се установява, че свидетелката *** е контактувала по телефона с лицето, представило й се като ***, два пъти – на 17.10.2015 г. (първият контакт между двамата) и на 31.10.2015 г. Разговорите били между мобилен телефон с № **** (служебният телефонен номер на ***, регистриран на „Градус – 1“ ООД, гр. Стара Заора) и мобилен телефон с № *****(регистриран на „*****“ ЕООД, гр. Своге).

                                                     - 14 -

Останалите контакти между свидетелката *** и лицето, представило й се като ***, били чрез размяна на писма по електронната поща.

По делото не се спори, че през 2015 г. подсъдимият И. е ползвал мобилен телефон с № ***, регистриран на „***“ ООД, гр. София, собственост на съпругата му Е.И.. Самият подсъдим И. признава това („През 2015 г. ползвах два мобилни номера – *** и *****“ – л.62 от н.о.х.д. № 3509/2017 г. по описа на Старозагорския районен съд).

Въззивният съд изцяло възприема анализа на районния съд на справките по ЗЕС, касаещи разговорите между телефонен № **** (служебният телефонен номер на ***) и телефонен № **** (номерът, от който се е обаждал ***), както и съпоставката на данните в справките по ЗЕС, касаещи телефонен № **** (ползван от *** за комуникация със ***) и телефонен номер № *** (ползван от подсъдимия И.) за периода 17.10.2015 г. – 03.11.2015 г., когато *** е контактувал със ***.

А именно, че телефонен № **** (регистрираният на името „*****“ ЕООД и ползван от лицето ***) е бил използван само в периода 17.10.2015 г. – 03.11.2015 г. и 16 от общо 17-те осъществени от него контакти са били с № **** (служебният телефон на свидетелката ***), като първият разговор между двата номера е изходящ за телефонен № ****. Т.е. – инициатор на връзката между тях е бил телефонен № **** (регистрираният на името „*****“ ЕООД и ползван от лицето ***). Използването на последния телефонен номер било преустановено, когато 102 тона соев шрот бил натоварен на четирите влекачи, изпратени от ***, които потеглили от пристанището в гр. Русе – след 18.00 ч. на 03.11.2015 г. Всичко това подкрепя извода, че телефонен № **** е бил използван със специално предназначение – за комуникация със свидетелката *** (с телефонен № ****). Тази комуникация била целенасочена и във връзка с осъществяване на инкриминираното деяние – за въвеждането на свидетелката *** в заблуждение, че говори с действително съществуващо лице – ***, представител на ***ЕООД, гр. Плевен, който ще организира и осъществи превоза на 102 тона соев шрот на обща стойност 96 927, 29 лв. с ДДС, собственост на ***АД, гр.Стара Загора, от пристанище ***, гр. Русе, до ***, гр. Нова Загора.

Според справката по ЗЕС за телефонен № **** (регистриран на името „*****“ ЕООД и ползван от лицето ***), приложена на CD (л.11, т.2 от д.п.), от общо 17 повиквания от този номер (16 входящи и изходящи разговора и 1 SMS) шест от тях са били обслужени от клетки в гр. Плевен, където е местоживеенето на подсъдимия И.. Две от обажданията са били обслужени от клетки в гр. Пловдив по времето, когато свидетелят П.се е срещнал там с подсъдимите И. и Д. – на 03.11.2015 г. в 17.39 ч. и в 17.46 ч. Нито едно от 17-те повиквания  от телефонен № **** не е било обслужено от клетка в гр. Своге, където е седалището и адреса на управление на абоната на конкретния номер – „*****“ ЕООД.

Старозагорски окръжен съд                           - 15 -                         в.н.о.х.д. № 1250/2019 г.

 

Свидетелите П.и З. са категорични, че подсъдимият И. им се е обаждал от телефонен  № ***.

Анализът на данните в справките по ЗЕС за телефонен № **** (ползван от лицето *** за комуникация със ***) и телефонен № *** (ползван от подсъдимия И.), приложени на CD (л.11, т.2 от д.п.), подкрепят категоричния извод, че през периода 17.10.2015 г. – 03.11.2015 г. (когато лицето *** е контактувало със ***), посочените два номера са били ползвани от едно също лице. Този извод се налага от съвпаденията в обслужващите ги клетки по време и местоположение, сочещи на идентичност в придвижването им. Например:

-на 17.10.2015 г. клетка № 54071 с адрес Pleven, MRUD Pleven, е обслужила:

--в 11.35 ч. телефонен № ****;

--в 11.36 ч. телефонен № ***;

-на 20.10.2015 г. клетка № 52493 с адрес Slavyanovo, Greenfild, е обслужила в 16,35 ч. телефонен № ***, съседна клетка № 52492 с адрес Slavyanovo, Greenfild, е обслужила в 16.39 ч. телефонен № ****;

-на 28.10.2015 г. клетка № 50563 с адрес near Cherven briag, е обслужила:

--в 13.18 ч. телефонен № ****;

--от 13.07 ч. до 14.01 ч. шест входящи и изходящи повиквания на телефонен № ***;

-на 31.10.2015 г. клетка № 20231 с адрес Plovdiv, 55 Marisa str., е обслужила:

--в 17.43 ч. телефонен № ****;

--в17.45 ч. телефонен № ***;

-на 02.11.2015 г. в 9.48 ч., в 10.02 ч. и в 10.15 ч. телефонен № **** е бил обслужен от клетки № 13242 и № 13243 с адрес Sofia, Festa h-l, 83, а от 8.31 ч. до 9.58 ч. общо седем входящи и изходящи повиквания на телефонен № *** са били обслужени от клетка № 13245 с адрес Sofia, Festa h-l, 83, а три входящи и изходящи негови повиквания са били обслужени в 10.06 ч., в 10.25 ч. и в 10.33 ч. от клетки № 13242 и № 13249 с адрес Sofia, Festa h-l, 83;

-на 03.11.2015 г. клетка № 20993 с адрес Plovdiv, 13, Ruza str., е обслужила:

--в 17.39 ч. телефонен № ****;

--в 17.43 ч. телефонен № ***;

-на 03.11.2015 г. в 17.44 ч. телефонен № *** е бил обслужен от клетка № 20366 с адрес Plovdiv, 4-km, Pazardzischko shosе., а в 17.46 ч. телефонен № ****  е бил обслужен от клетка № 20362 с адрес Plovdiv, 4-km, Pazardzischko shose.

Т.е. – подсъдимият И. е носел два мобилни телефона – единият със СИМ-карта с № ***, а другият – със СИМ-карта с № ****, от които е осъществявал своите разговори в периода 17.10.2015 г. – 03.11.2015 г. От телефонен № *** подсъдимият И. се е обаждал от свое име, а от телефонен № **** – от името на ***.

Изложените във въззивната жалба възражения, че горните доказателства не подкрепят становището на районния съд, че лицето, представило се за ***, и подсъдимият И. са едно и също лице, са неоснователни.

                                                 - 16 -

Горният извод не е произволен, а се основава на изложения по-горе анализ и на съпоставката на всички доказателства по делото.

Съдържанието на имейлите, които свидетелката *** е получавала и е изпращала на лицето, представило й се като ***, кореспондира с двата разговора между тях. В имейл от 20.10.2015 г. до служебната електронна поща на свидетелката *** лицето *** отправя предложение за транспорт на соев шрот във връзка с проведения между тях разговор на 17.10.2015 г. Това логично води до извода, че лицето ***, което е контактувало по телефона със свидетелката ***, и което й пише на служебната електронна поща, за да представи своята оферта за транспорт на соевия шрот, е едно и също лице.

Свидетелят Л. (собственик и управител на „***“ ЕООД гр. Плевен) е категоричен, че във фирмата му никога не е работило лице с имена ***, че фирмата му никога не е ползвала електронен адрес *****@gmail.com (от който *** е изпращал имейли на свидетелката ***) и че не познава свидетелката ***. Свидетелят Л., обаче, познава подсъдимия И. и съпругата му, тъй като преди време те са държали под наем склад на фирмата му. Т.е. – фирма „***“ ЕООД е била известна на подсъдимия И., както и данните на нейния управител, включително и това, че е роден през 1963 г. (цифрите 1963 в електронния адрес).

Всички изложени по-горе обстоятелства, разгледани в тяхната съвкупност, последователност и взаимовръзка, водят до единствения възможен логически и фактически извод. А именно – че лицето, което е установило контакт по телефона  със свидетелката ***, което впоследствие е осъществявало контакт по телефона и по електронна поща с нея и което се е представило за ***, е едно и също лице и това е подсъдимият И..

Относно това дали подсъдимият Д. е организирал транспорта на соевия шрот от пристанището в гр.Русе до складовите бази, където шротът е бил разтоварен, оплакванията пред въззивния съд са, че и това е останало недоказано и необосновано от районния съд.

Въззивният съд счита, че тези оплаквания са несъстоятелни и неконкетизирани.

От събраните в хода на съдебното следствие доказателства, подробно и задълбочено обсъдени от районния съд, е категорично установено, че транспортът на соевия шрот от  пристанището в гр. Русе до базите на свидетелите П.и Б.в с. Б. и с. Б. с товарни влекачи (тип гондоли), е бил осигурен от подсъдимия Д.. Това станало чрез свидетеля Б., който по молба на подсъдимия Д. се свързал със свидетеля Е.И.(представляващ по пълномощно „***“ ЕООД,  гр. Плевен), който пък се свързал със свидетеля М. Д. (живущ на семейни начала със свидетелката Р.М., собственик на „Е.И. ЕООД, гр. Плевен).

Свидетелят Е.И., чрез фирмата, която представлявал, осигурил влекачите „Волво“ с рег. ЕН *** ВК, с полуремарке с рег.№ ЕН ***ЕХ, както и „Волво“ с рег.№ ЕН *** КА, с полуремарке с рег.№ ЕН ** ЕХ. А свидетелят М. Д., чрез фирмата на своята съжителка, осигурил влекачите

Старозагорски окръжен съд                           - 17 -                         в.н.о.х.д. № 1250/2019 г.

 

„ДАФ“ с рег.№ ЕН ***КА, с полуремарке с рег.№ СТ *** ЕН, и „Скания“ с рег.№ ЕН ***ВС с полуремарке с рег.№ ЕН *** ЕА.

Комуникацията по тази верига протичала така:

-при първоначалната организация и уговорка на транспорта:

--подсъдимият Д. –> свидетелят Б.–> свидетелят Е.И.–> свидетелят Мирослав Д. и обратно;

-по време на транспорта на соевия шрот, включително и относно промяната на курса на влекачите след натоварването им на пристанището в гр.Русе:

--подсъдимият Д. –> свидетелят Б.–> свидетелят Е.И.–> шофьорите на камионите (най-вече свидетелят Емил Тодоров) и обратно.

Подсъдимият Д. е контактувал лично само със свидетеля Б..

Горните обстоятелства се установяват от показанията на свидетелите Б., Е.И., М. Д., Е. Т., П. П., П. Н. и Д. В. (чиито показания, дадени в хода на досъдебното производство, са прочетени в съдебно заседание по реда на НПК), като районният съд е посочил кои свидетелски показания кредитира и защо.

Тези показания кореспондират и с анализа на данните в справките по ЗЕС за телефонните разговори, водени от подсъдимия Д. и посочените свидетели (без свидетелите П. Н. и Д. В., за които няма такива справки).

Например, на 03.11.2015 г., са проведени следните телефонни разговори:

-между подсъдимия Д. (с телефонен № ***) и свидетеля Б.(с телефонен № ***) – 34 разговора;

-между свидетеля Б.(с телефонен № ***) и свидетеля Е.И.(с телефонен № ***) – 18 разговора;

-между свидетеля Е.И.(с телефонен № ****) и свидетеля Е.Т.(с телефонен № ****) – 11 разговора.

Следва да се отбележи, че часовете на проведените разговори следват направлението: подсъдимият Д. –> свидетелят Б.–> свидетелят Е.И.–> свидетеля Е.Т.

Относно това дали подсъдимите И. и Д. са действали в съучастие, като съизвършители на престъплението, за което са предадени на съд, оплакванията пред въззивния съд са, че това също е останало недоказано и че са погрешни изводите на районния съд, подкрепящи обвинителната теза.

Въззивният съд не може да се съгласи с тези оплаквания. Според жабоподателите И. и Д., изводът на районния съд, че те са действали като съизвършители, се основава на погрешните изводи по горните пунктове.

По-горе въззивният съд изложи своето становище относно фактическите и правните изводи на районния съд и това, че изцяло ги възприема. Поради това не следва да ги преповтаря отново тук.

Районният съд, въз основа на комплексния и задълбочен анализ на доказателствата, е направил и обосновал своето заключение. А именно, че подсъдимият И. е лицето *** (установило и поддържало контакт по телефона и по електронната поща със свидетелката ***), а подсъдимият Д. е този, който е организирал транспорта – осигурил е и е направлявал, както

                                                     - 18 -

беше изложено по-горе, товарните влекачи (тип гондоли), с които соевият шрот е бил извозен от пристанището в гр. Русе до базите на свидетелите П.и Б.в с. Б. и с. Б.. През инкриминирания период подсъдимите И. и Д. активно са контактували помежду си чрез мобилните си телефони (за което има справки по ЗЕС) и лично. Всички техни действия подкрепят логичния и обоснован извод, че инкриминираното деяние – измама, е извършено по схема, измислена и осъществена от подсъдимите И. и Д., че те са действали по предварителен план, като са съгласували действията си и са разпределили ролите си, за постигането на една обща цел. А именно – да набавят за себе си имотна облага.

Относно срещите на подсъдимите И. и Д. в гр. Пловдив със свидетелите П.и Б.и водените между тях разговори, оплакванията пред въззивния съд са, че не е недоказана темата на разговорите, че предметът на сделката е бил „някаква съставка за фураж” и че не изследван въпросът какви са съставките за фураж.

Въззивният съд счита, че горните оплаквания са несъстоятелни. Още повече, че жабоподателите И. и Д. излагат неотносими към същността на казуса доводи.

Например, че първоначалните разговори между подсъдимия И. и свидетеля З. били за сделка за „някаква съставка за фураж”, а между подсъдимия И. и свидетеля П.– „стока, която става за фураж“ (според свидетеля Б.).

По делото е безспорно установено, че свидетелят З. (с телефонен № ****), на когото подсъдимия И. се обадил, да го пита има ли нужда от „някаква съставка за фураж”, направил връзката между И. и свидетеля Б.. Този разговор бил на 02.11.2015 г., когато бил и разговорът между З. и Б., видно от справката по ЗЕС за телефонен № ****, ползван от свидетеля П.(съдържа се в CD на л.13, т.2 от д.п.).

На 03.11.2015 г. има четири повиквания телефонен № *** към телефонен № ****, т.е. – от подсъдимия И. към свидетеля Б..

На стр.23 – стр.26 от мотивите към обжалваната присъда районният съд е направил последователен и задълбочен анализ на свидетелските показания на З., П.и Б.и ги е съпоставил със справките по ЗЕС за времето, обслужващите клетки и мястото на проведените разговори между подсъдимите И. и Д. и посочените свидетели. Въззивният съд изцяло възприема това комплексно обсъждане на доказателствата и направените от него изводи. А именно, че на 03.11.2015 г., около 17.00 ч. подсъдимите И. и Д. са се срещнали в гр. Пловдив първо със свидетеля Б., а след това и със свидетеля Б., че темата на разговорите между тях била инкриминираният соев шрот и че разговорите са протекли така, както е описани в изложената по-горе и приетата за установена фактическа обстановка по делото.

Що се отнася до възражението, че не е изследван въпросът какви са съставките за фураж, същото е неотносимо към настоящото дело.

Както вече беше изложено, безспорно е установено, че 102 тона соев шрот на обща стойност 96 927, 29 лв. с ДДС, собственост на ***АД, гр.

Старозагорски окръжен съд                           - 19 -                         в.н.о.х.д. № 1250/2019 г.

 

Стара Загора, е транспортиран с четири влекача (тип гондоли) от пристанище ***, гр. Русе, до базите на свидетелите П.и Б., съответно, в с. Б. и с. Б.. Този факт дава отговор на въпросите за какво са си подсъдимите И. и Д. и свидетелите П.и Б.и какъв е бил предметът на уговорената сделка между тях.

Относно самоличността на мъжете с „Опел“-а, закарали шофьорите на влекачите до базите в с. Б. и с. Б., оплакванията пред въззивния съд са, че това е останало недоказано и необосновано от районния съд.

Жалбоподателите И. и Д. считат, че обжалваната присъда не е съобразена с изискванията на чл.303 от НПК – че почива на предположения и че те са признати за виновни, въпреки че обвинението не е доказано по несъмнен начин.

Въззивният съд счита, че горните оплаквания са несъстоятелни.

След като подробно е коментирал показанията на четиримата шофьори – свидетелите **, П. П. Ни. и Д. В., районният съд е направил правилния, обоснован е доказан извод, че мъжете с „Опел“-а, които са закарали шофьорите на влекачите до базите в с. Б. и с. Б., са били подсъдимите И. и Д.. В подкрепа на това районният съд е изложил следните обстоятелства:

-шофьорите на влекачите не са знаели къде ще бъде разтоварен соевият шрот до момента на пристигането на мъжете с „Опел“-а, които са ги откарали до базите в с. Б. и с. Б.. Къде ще бъде разтоварен шротът са знаели само подсъдимите И. и Д., защото предния ден те са договорили това със свидетелите П.и Б.– собствениците на базите в посочените села;

-свидетелите П.и Б.не са знаели къде са намират шофьорите на влекачите – това е знаел само подсъдимият Д., който е направлявал движението им чрез телефонната връзка: подсъдимият Д. -> свидетелят Б.-> свидетелят Е.И.-> свидетелят Е.Т.-> останалите шофьори на влекачите.

Въззивният съд изцяло споделя извода, че единствено подсъдимите И. и Д. са разполагали с цялата информация за транспортирането на соевия шрот от пристанище ***, гр. Русе, до базите в с.Б. и с.Б..

В подкрепа на горните заключения са и данните от справката в по ЗЕС (CD на л.11, т.2 от д.п.) за ползвания от подсъдимия И. телефонен № *** и ползвания от подсъдимия Д. телефонен № ****. От тези данни се установява, че на 04.11.2015 г. в 7.15 ч. е регистрирано изходящо повикване от ползвания от подсъдимия И. телефонен № *** към ползвания от свидетеля П.телефонен № ****, обслужено от клетка 27983 Belosem. По същото време и от същата клетка са обслужени множество повиквания от ползвания от подсъдимия Д. телефонен № ****. От това се налага единствения извод, че по времето, когато мъжете с „Опел“-а са отишли при шофьорите на влекачите в района на с. Б., където последните са пренощували, подсъдимите И. и Д. са били заедно и то – на същото място.

Въззивният съд възприема изложените съображения от районния съд и счита, че разпоредбата на чл.303 от НПК е спазена. Изводите на районния съд са

                                                                     - 20 -

конкретни, обосновани и единствено възможни, те не почиват на предположения, а на прецизен доказателствен анализ.

Действително, свидетелите Д.В.и Д.В.не са разпознали мъжете с „Опел”-а в съдебно заседание (свидетелят Д.В.е заявил, че подсъдимият Д. му прилича на единия от двамата мъже), но това не може да повлияе на крайния извод на съда за самоличността на мъжете с „Опел”-а. Следва да се има предвид и това, че срещата се е състояла на 04.11.2015 г., а съдебното заседание по делото се е провело почти три години след това – съответно, на 18.07.2018 г. (за В.) и на 11.10.2018 г. (за Н.).

Относно лицето, подпечатало с печат на „***“ ЕООД, гр. Плевен, товарителниците на четирите влекача, транспортирали соевия шрот от пристанището в гр. Русе до базите в с. Б. и с. Б., оплакванията пред въззивния съд са, че необосновано районният съд е приел, че това лице е подсъдимият И..

Въззивният съд не може да приеме горните оплаквания за основателни.

Обосновани и правилно районният съд е взел предвид съпричастността на подсъдимия И. към „***“ ЕООД, гр. Плевен, позволяваща му да използва неговия печат. По делото е безспорно установено, че „***“ ЕООД, гр. Плевен, е било регистрирано на името на свидетеля *** със съдействието на подсъдимия И. и на свидетеля И.Г.И.. Установено е и това, че свидетелят Григор Николов никога не е разполагал с документацията и печата на дружеството и не е участвал в дейността му. Още повече, че според свидетеля И.И., „***“ ЕООД, гр. Плевен, е било регистрирано с цел той и подсъдимият И. да развиват съвместна търговска дейност, като документацията и печата на дружеството били съхранявани от подсъдимия И.. Според свидетеля И.И., подсъдимият И. му е предоставял печата два пъти: веднъж – за подаване на заявление до НАП по настояване на свидетеля Григор Николов, на когото били спрели социалните плащания, и втори път – за да го предаде на органите на МВР, които поискали печата в хода на разследването.

Това, че подсъдимият И. е бил един от двамата мъже с „Опел”-а, закарали шофьорите на влекачите до базите в с. Б. и с. Б.,  подкрепя в още по-голяма степен извода, че именно той е подпечатал с печат на „***“ ЕООД, товарителниците на четирите влекача, с които соевият шрот е бил транспортиран от пристанището в гр. Русе до посочените бази.

Възражението на жалбоподателите И. и Д., че обжалвана присъда е постановена само въз основа на косвени доказателства, от които не може да се направи еднозначен извод за съпричастността им към инкриминираното деяние, е неоснователно.

Както беше изложено по-горе, районният съд е изследвал всички доказателства по делото, включително и косвените такива, като ги е обсъдил в тяхната взаимовръзка и е преценил представляват ли едно цяло. Районният съд е отчел дали косвените доказателства са свързани са с основния факт по делото – участието на подсъдимите И. и Д. в престъплението и какви изводи можа да се направят относно това.

Старозагорски окръжен съд                           - 21 -                         в.н.о.х.д. № 1250/2019 г.

 

При оценката на косвените доказателства районния съд се е ръководил от това представляват ли те в своята съвкупност система от факти, свързани ли са помежду си с основния факт, намират ли се в единство и водят ли до изводи, които са единствено възможни и изключват всички останали.

Районният съд подробно и задълбочено е обсъдил твърдението на жалбоподателите И. и Д., не са участвали в осъществяването на престъплението измама, в което са обвинени. Обосновано и правилно първоинстанционният съд е приел това твърдение за защитна позиция на подсъдимите, тъй като то се опровергава от всички събрани по делото доказателства.

При направената съвкупна преценка и анализ на събраните доказателства, районният съд правилно и обосновано е установил механизма на осъществяване на деянието – от началото до довършването му, наред с получаване на имотната облага и причинената имотна вреда в големи размери, установил е и наличието на пряк умисъл и специална цел в действията на подсъдимите И. и Д..

В хода на съдебното следствие е доказан и обсъден от районния съд квалифициращият признак на деянието по чл.210, ал.1, т.5 от НК – измама, с която е причинена вреда в големи размери.

Според заключението на  съдебно-оценителна експертиза от 04.05.2018 г. (л.35 – л.37, т.4 от д.п.), пазарната стойност на инкриминираните 102 тона соев шрот към 03.11.2015 г. е 96 927, 29 лв. с ДДС.

Тази стойност се равнява на около 255 минимални работни заплати (към 03.11.2015 г. минималната работна заплата, установена с ПМС №139 от 04.06.2015 г., е 380 лв.), и отговаря на квалифициращия признак „големи размери”.

Оплакванията на жалбоподателите И. и Д., че районният съд е нарушил материалния закон са, че: не може да се въведе в заблуждение лице, без да има личен контакт; че И. и Д. не са получили имотна облага от деянието – у тях не е попадал нито стоков, нито паричен еквивалент на предмета на престъплението; че на ***АД, гр. Стара Загора, не е причинена имотна вреда, тъй като соевият шрот е възстановен.

Въззивният съд намира тези оплаквания за несъстоятелни.

Значението на думата „личен” е „който се осъществява от самото лице” (www.****.com). А по делото е безспорно установено, че е имало контакт по телефона и чрез размяна на писма по електронната поща между свидетелката *** и подсъдимият И., който се е представил за ***. Т.е. – между тях е имало личен контакт, без същият да е бил под формата на среща лице в лице.

Районният съд е обсъдил и специална цел на подсъдимите – да набавят за себе си имотна облага. Подсъдимите И. и Д. са осъществили разпоредителни действия с предмета на престъплението, който е преминал в тяхно владение – соевият шрот е бил натоварен на изпратените от тях камиони, подсъдимите са определяли маршрута на камионите от пристанището в гр. Русе до базите, където е бил разтоварен, подсъдимите са се  уговорили свидетелите П.и Б.да им заплатят соевия шрот, след като бъде извършен анализ за качеството на шрота и бъдат представени документи за произхода му.

                                                   - 22 -           

Всичко това е станало без знанието и съгласието на собственика на соевия шрот – ***АД, гр. Стара Загора, който е ощетеното юридическо лице.   

Действително, цялото количество отнет чрез измама соев шрот е върнат ***АД, гр. Стара Загора, но това е в резултат от действията на разследващите органи, а не в резултат на действия на подсъдимите И. и Д., нито по тяхна воля.

Поради всичко изложено въззивният съд счита за неоснователно твърдението на жалбоподателите И. и Д., че не са извършили престъплението по чл.210, ал.1, т.5, във вр. с чл.209, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, в което са обвинени, и че районният съд е следвало да ги оправдае, тъй като обвинението против тях е останало недоказано.

Обжалваната присъда е постановена съгласно изискването на чл.303 от НПК – тя не почива на предположения и подсъдимите И. и Д. са признати за виновни, тъй като обвинението е доказано по несъмнен начин.

Първоинстанционният съд подробно и задълбочено е обсъдил всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства относно деянието по чл.210, ал.1, т.5, във вр. с чл.209, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК на подсъдимия И.. Смекчаващите вината обстоятелства са – чисто съдебно минало, сравнително дълъг период от време от извършване на престъплението до постановяване на присъдата, липса на данни за други противообществени прояви през този перидо, непълнолетно дете, за което се грижи. Отегчаващо вината обстоятелство е високата степен на обществена опасност на деянието, с оглед използваната от подсъдимите сложна престъпна схема, включваща множество други лица.

Всичко това е дало основание на първата инстанция обосновано и правилно да приеме, че определянето на размера на наказанието на подсъдимия И. следва да стане при превес на смекчаващите вината обстоятелства, като районният съд е преценил, че най-справедливо е да му наложи наказание три години лишаване от свобода (за престъпление по чл.210, ал.1, т.5 от НК наказанието е от една до осем години лишаване от свобода).

Правилно и с оглед наличните данни за имотното му състояние, районният съд не е наложил на подсъдимия И. наказанието конфискация до една втора от имуществото му, което е предоставено на преценката на съда, в  случая по чл.210, ал.2, във връзка с ал.1, т.5 от НК.

Настоящият съдебен състав напълно споделя горната преценка по чл.54 от НК на районния съд и счита, че наложеното наказание на жалбоподателя И. е справедливо, законосъобразно и правилно и с него ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36, ал.1 от НК по отношение на подсъдимия.

Във въззивния протест на Районна прокуратура – Стара Загора са изложени съображения в подкрепа на искането въззивният съд да измени присъдата и постанови подсъдимият И. да изтърпи наложеното му наказание при първоначален „общ” режим, с оглед високата степен на обществена опасност както на деянието, така и на дейците, които са използвали сложна престъпна схема, като са включили в нея и нищо неподозиращи свидетели.

 

Старозагорски окръжен съд                           - 23 -                         в.н.о.х.д. № 1250/2019 г.

 

Действително, характеристиката на деянието е такава, но подсъдимият И. не е деец с висока степен на обществена опасност – той е неосъждан, упражнява обществено полезен труд и има непълнолетно дете, за което се грижи. Високата стойност на предмета на престъплението е част от съставомерните признаци на същото по чл.210, ал.1, т.5 от НК, поради което не може да се приеме за отегчаващо вината обстоятелство.

Обосновано и законосъобразно районният съд е приел, че за поправянето на подсъдимия И. не се налага ефективното да изтърпи наложеното му наказание. Поради това правилно районният съд е приложил чл.66, ал.1 от НК.

Мотивиран от високата степен на обществена опасност на деянието, районният съд обосновано и правилно е отложил изпълнението на така наложеното наказание на подсъдимия И. с максималния изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.

Въззивният съд счита, че така наложеното на подсъдимия И. наказание е в синхрон с целите на наказанието по чл.36, ал.1 от НК, които ще се постигнат с него.

Поради това въззивният съд счита, че искането на Районна прокуратура – Стара Загора протестираната присъда да бъде отменена в частта й, с която е приложен чл.66, ал.1 от НК за подсъдимия И., и въззивниият съд да постанови той да изтърпи наложеното му наказание при първоначален „общ” режим, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Първоинстанционният съд подробно и задълбочено е обсъдил всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства относно деянието по чл.210, ал.1, т.5, във вр. с чл.209, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК и на подсъдимия Д.. Смекчаващите вината обстоятелства са – чисто съдебно минало, сравнително дълъг период от време от извършване на престъплението до постановяване на присъдата, липса на данни за други противообществени прояви през този период, непълнолетно дете, за което се грижи. Отегчаващо вината обстоятелство е високата степен на обществена опасност на деянието, с оглед използваната от подсъдимите сложна престъпна схема, включваща множество други лица.

Всичко това е дало основание на първата инстанция обосновано и правилно да приеме, че определянето на размера на наказанието на подсъдимия Д. следва да стане при превес на смекчаващите вината обстоятелства, като районният съд е преценил, че най-справедливо е да му наложи наказание три години лишаване от свобода (за престъпление по чл.210, ал.1, т.5 от НК наказанието е от една до осем години лишаване от свобода).

Правилно и с оглед наличните данни за имотното му състояние, районният съд не е наложил на подсъдимия Д. наказанието конфискация до една втора от имуществото му, което е предоставено на преценката на съда, в случая по чл.210, ал.2, във връзка с ал.1, т.5 от НК.

Настоящият съдебен състав напълно споделя горната преценка по чл.54 от НК на районния съд и счита, че наложеното наказание на жалбоподателя Д. е справедливо, законосъобразно и правилно и с него ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36, ал.1 от НК по отношение на подсъдимия.

                                                         - 24 -

Във въззивния протест на Районна прокуратура – Стара Загора са изложени съображения в подкрепа на искането въззивният съд да измени присъдата и постанови подсъдимият Д. да изтърпи наложеното му наказание при първоначален „общ” режим, с оглед високата степен на обществена опасност както на деянието, така и на дейците, които са използвали сложна престъпна схема, като са включили в нея и нищо неподозиращи свидетели.

Действително, характеристиката на деянието е такава, но подсъдимият Д. не е деец с висока степен на обществена опасност – той е неосъждан, упражнява обществено полезен труд и има непълнолетно дете, за което се грижи. Високата стойност на предмета на престъплението е част от съставомерните признаци на същото по чл.210, ал.1, т.5 от НК, поради което не може да се приеме за отегчаващо вината обстоятелство.

Обосновано и законосъобразно районният съд е приел, че за поправянето на подсъдимия Д. не се налага ефективното да изтърпи наложеното му наказание. Поради това правилно районният съд е приложил чл.66, ал.1 от НК.

Мотивиран от високата степен на обществена опасност на деянието, районният съд обосновано и правилно е отложил изпълнението на така наложеното наказание на подсъдимия Д. с максималния изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.

Въззивният съд счита, че така наложеното на подсъдимия Д. наказание е в синхрон с целите на наказанието по чл.36, ал.1 от НК, които ще се постигнат с него.

Поради това въззивният съд счита, че искането на Районна прокуратура – Стара Загора протестираната присъда да бъде отменена в частта й, с която е приложен чл.66, ал.1 от НК за подсъдимия Д., и въззивниият съд да постанови той да изтърпи наложеното му наказание при първоначален „общ” режим, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Законосъобразно и правилно районният съд е постановил, че на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимите И. и Д. следва да заплатят направените разноски по делото.

Законосъобразно и правилно е и постановеното от районния съд връщане на веществените доказателства на собствениците им.

При извършената цялостна служебна проверка на протестираната и обжалвана присъда, съобразно чл.314, ал.1 от НПК, съдът не констатира основания за нейната отмяна или изменение.

Поради гореизложените съображения съдът счита, че протестът на Районна прокуратура – Стара Загора и жалбите на Х.И.И. и  П.Л.Д. са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.

Постановената присъда № 121 от 26.09.2019 г. по н.о.х.д. № 3509/2017 г. по описа на Старозагорския районен съд следва да бъде потвърдена.

Воден от горните мотиви и на основание чл.334, т.6, и чл.338 от НПК, съдът

Старозагорски окръжен съд                           - 25 -                         в.н.о.х.д. № 1250/2019 г.

 

Р       Е       Ш       И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 121 от 26.09.2019 г., постановена по н.о.х.д. № 3509/2017 г. по описа на Старозагорския районен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           

 

 

                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

   

                                                                   2.