№ 10117
гр. С., 15.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ ЦВ. КАМ.ВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110155640 по описа за 2021 година
ЗАД „Б. е предявило срещу З.” иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от
13115,90 лева –обезщетение за отстраняване на вреди по товарен автомобил марка „Р.” с peг.
№ ., настъпили в следствие на ПТП, реализирано на 28.11.2020г„ в гр. В., Д., път Е 75, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 28.09.2021г.
до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 28.11.2020г. в гр. В., Д., път Е 75 водачът на товарен
автомобил „М.” с peг. № . - Й. АНГ. Й. поради загуба на управление и занасяне на
автомобила реализира ПТП с движещия се в съседната пътна лента товарен автомобил
марка „Р.” с peг. № ., управляван от П. В. П., като се удря в него. В резултат на удара
управлявания от П. товарен автомобил се отклонява и се удря в мантинелата. За
настъпилото ПТП бил съставен двустранен протокол от водачите.
Към момента на настъпване на ПТП товарен автомобил „Р.” с peг. № . имал сключена
застраховка „Каско Стандарт” при ищеца по полица № .. След подад. уведомление в
застрахователното дружество била образувана щета № .. Бил изготвен опис и оценка на
вредите. Ремонтът на товарния автомобил бил извършен в автосервиз, на който била
изплатена сумата от 13090,90 лева на дата 15.02.2021г.
Твърди се също така в ИМ, че към момента на настъпване на ПТП товарен автомобил
марка „М.” с peг. № ., управляван от виновния водач, имал сключена застраховка
„Гражданска отговорност” в З.”. Застрахователят по имуществена застраховка на увредения
автомобил изпратил регресна покана до ответника за възстановяване на сумата от 13115,90
лева, включваща заплат.то обезщетение за отстраняване на щетите по увредения автомобил
и 25 лева - ликвидационни разходи по щета, която сума не била заплатена.
1
Ищецът претендира присъждането на деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът З.” е подал отговор на ИМ, в който оспорва
същата по основание и размер. Оспорва механизма на причиняване на ПТП, както и вината
на водача Й.Й.. В тази връзка се позовава и на факта, че в графа „превозно средство А” е
описан товарния автомобил с водач П.В.. Поддържа, че вина за настъпване на ПТП има
водачът на увредения автомобил, който бил предприел внезапно маневра смяна на лентите
за движение без да подаде сигнал за това. Като алтернативна вина на този водач твърди
неспаз. разстояние от движещия се пред него товарен автомобил, управляван от Й.. Прави
възражение за съпричиняване на вредите поради виновно поведение на П.П.. Като вина на
този водач ответното дружество твърди предприемане на маневра изпреварване без сигнал и
без преценка на пътната обстановка, в нарушение на правилата за движение, което
наложило връщане на товарния автомобил обратно в дясното пътно платно, в резултат на
което настъпил ударил между двата автомобила. Като отделно основание за съпричиняване
сочи неспазване разрешената скорост за движение, или несъобразена такава с пътната
обстановка. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и вредите по
товарния автомобил, управляван от П.П. - същите са причинени на друго място, време и
събитие. При условията на алтернативност, прави възражение за прекомерност на
претенцията за щети.
Не оспорва факта на наличие на застраховка „Гражданска отговорност” към датата на
събитията на товарен автомобил „М.” с peг. № ., сключена в З.”; съществуването на валидно
застрахователно правоотношение въз основа на договор за имуществена застраховка „Каско
Стандарт” към датата на събитието между ищеца и собственика на товарен автомобил „Р.”,
както и извърш.то от З. АД плащане в полза на доверения сервиз, извършил ремонта на
увредения товарен автомобил.
Претендира присъждането на съдебни и деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по
делото доказателства намира следното:
По иска по чл. 411 КЗ:
С оглед процесуалното поведение на страните съдът прие за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: факта на наличие на застраховка
„Гражданска отговорност” към датата на събитията, на водачите на товарен автомобил „М.”
с peг. № ., сключена в З.”; съществуването на валидно застрахователно правоотношение въз
основа на договор за имуществена застраховка „Каско Стандарт” към датата на събитието
между ищеца и собственика на товарен автомобил „Р.” с рег. № . и извърш.то от ЗАД „Б.
плащане в полза на доверения сервиз, извършил ремонта на увредения товарен автомобил в
размер на 13090,90 лева.
Визираните обстоятелства се установяват и от представените от ищеца и неоспорени
2
от ответника писмени доказателства, а именно: справка от Г. относно сключена застраховка
„ГО” за водачите на товарен автомобил „М.” с peг. № . и застрахователна полица за
застраховка „ГО”, от които е видно, че периодът на покритие на тази отговорност е от
19:47ч. на 21.11.2020г. до 00:00ч. на 09.03.2021г., когато застраховката е била прекратена;
застрахователна полица за „Каско Стандарт” относно товарен автомобил „Р.” с рег. № ., от
която е видно, че периодът на покритие по тази застраховка е от 00:00ч. на 18.12.2019г. до
23:59ч. на 17.12.2020г.; възлагателно писмо от ищеца до автосервиз „Д.; фактура №
********** от 09.02.2021г.; проформа за ремонт; приемо-предавателен протокол; доклад по
щета и преводно нареждане за сумата от 13090,90 лева в полза на сервиза от дата
15.02.2021г.
От писмените доказателства по делото – двустранен констативен протокол за ПТП от
28.11.2020г., опис на претенция, снимков материал, както и от показанията на свидетеля
П.П. и заключението на АТЕ се установява, че в срока на застрахователното покритие, а
именно на 28.11.2020г. в гр. В., Д., път Е 75, между товарен автомобил „Р.” с рег. № с peг. №
., управляван от П. В. П. и товарен автомобил „М.” с peг. № ., управляван от Й.Й. Ангелов,
настъпило ПТП в резултат на противоправното поведение на водача на товарен автомобил
„М.”, който предприел маневра смяна на лентите от дясна в лява, без да пропусне попътно
движещия се в лявата лента за движение товарен автомобил „Р.”, което е довело до
реализиране на процесното ПТП. В резултат на удара управляваният от П. товарен
автомобил се отклонил наляво и се ударил в мантинелата.
Съдът счита, че така разглежданите доказателства кореспондират помежду си и
безпротиворечиво сочат за настъпване на ПТП именно по този механизъм. В тази връзка
съдът ще посочи, че кредитира и се довери изцяло на показанията на свидетеля П.П., който
се явява трето незаинтересовано от изхода на настоящото дело лице. Твърденията му
относно механизма на ПТП намират подкрепа и в заключението на АТЕ.
Така, в съответствие със заяв.то от разпитания свидетел, вещото лице сочи като
причина за настъпване на ПТП именно виновното поведение на водача на движещия се в
дясната лента за движение товарен автомобил „М.”. В тази насока съдът ще припомни
разпоредбата на чл. 25, ал. 2 ЗДвП, съгласно която: „При извършване на маневра, която е
свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да
пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея”. Именно това правило за
движение не е било спаз. от водача на товарения автомобил „М.”, като това противоправно
поведение е довело до реализиране на ПТП.
Що се отнася до приобщения по делото двустранен протокол, действително видно от
съдържанието му, личните данни на водача на товарен автомобил „Р.“ и регистрационния
номер на това МПС са въведени в лявата графа на протокола – „превозно средство А”,
където съгласно правилата за попълване на двустранния протокол се вписват данните за
виновния водач. Този протокол, обаче, представлява частен документ и няма обвързваща
материална доказателствена сила. Ето защо, изводи конкретно относно механизма на ПТП и
противоправното поведение на водача на товарен автомобил „М.”, съдът направи изцяло,
3
позовавайки се на показанията на свид. П.П.. Съдът отново ще припомни, че твърденията на
свидетеля са логични, вътрешно безпротиворечиви, като същите намират подкрепа в
писмените доказателства и заключението на АТЕ.
Според този състав протоколът за ПТП няма пречка да бъде ценен в частта относно
датата и мястото на настъпване на ПТП, данните на водачите и управляваните от тях
автомобили, както и в частта относно отразените видими щети по двата автомобила, като
същите кореспондират изцяло на заяв.то от свидетеля П.. За да даде вяра на този свидетел,
съдът съобрази, че последният добросъвестно сочи, че двамата водачи са попълнили
протокола, а лично той е попълнил и скицата на ПТП, като преди това двамата водачи са
коментирали какво да бъде отраз. в нея. Видно от самата скица е, че именно товарен
автомобил „М.”, който е бил с ремарке, е предприел маневра преминаване от лява пътна
лента в дясна пътна лента, без да пропусне попътно движещия се в съседната лента товарен
автомобил „Р.”, в какъвто смисъл са и твърденията на свидетел, а и заключението на АТЕ.
С оглед на горното, съдът счита, че така събраните доказателства не сочат за наличие
на съпричиняване от страна на свидетеля П., нито за негово виновно поведение, поради
което възраженията на ответната страна в тази насока се явяват неоснователни.
В причинна връзка с противоправното поведение на водача на товарен автомобил
„М.”, съобразно заключението на изслушаната по делото АТЕ, настъпили и отразените в
двустранния констативен протокол за ПТП видим щети и впоследствие допълнително
установените при огледа във връзка със заведената щета на товарен автомобил „Р.” с рег. №
.. Същите са конкретизирани в представената преписка по щета на ищцовото дружество и в
частност описи на претенция.
От изслушаното по делото заключение на САТЕ, изготв. от в.л. Й., както и от
снимковия материал, представен от ищцовото дружество и описите на претенция се
установява, че посочените от застрахователя повреди на МПС „Р.” отговарят на установения
механизъм на ПТП.
Съдът кредитира изцяло заключението на АТЕ, въпреки направ.то оспорване от
ответната страна, която не ангажира допълнителни доказателства във връзка с оспорването.
Съдът не намери за необходимо служебно да назначава допълнителна или повторна
експертиза, като съобрази, че вещото лице е отговорило в пълнота и обективно на
поставените въпроси.
Съгласно заключението на АТЕ:
Механизмът на ПТП е следния: на 28.11.2020 г., около 13:05 часа, товарен автомобил
„М. С.”, с рег. № ., с прикач. към него ремарке с рег.№ ., се движи по Републикански път 1-1,
с посока от Р. към Б., и в района на около 1 км. след Дунав мост 2, водачът предприема
маневра за престрояване от дясната в лявата пътна лента, при която реализира ПТП с
движещия се от лявата му страна товарен автомобил „Р. Д”, с рег.№ .. Вследствие на удара
товарен автомобил „Р. Д”, с рег.№ ., се измества в ляво и се удря в ограничителната
мантинела.
4
От така представения механизъм на ПТП в отговора на първа задача, сравнението на
щетите в описа на застрахователя и отразените в протокола за ПТП видими увреждания, се
налага извода, че щетите по товарен автомобил „Р. Д”, с рег.№ ., се намират в пряка и
причинно - следствена връзка с настъпилото на 28.11.2020 г. произшествие на
Републикански път 1-1.
Към датата на застрахователното събитие - 28.11.2020 г., процесният автомобил е бил
в експлоатация 6 години, 3 месеца и 16 дни, считано от датата на първоначална регистрация
- 12.08.2014 г.
Стойността, необходима за възстановяване на товарен автомобил „Р. Д”, с рег.№ .,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 14949,48 лв.
Обичайните разноски за ликвидиране на щета по риск Каско при ПТП са в размер на
15,00 лв.
В експертната практика скоростта на превозните средства може да бъде определена
по следните методи: по дължината на спирачните следи, оставени върху платното за
движение; по деформациите на превозните средства и точното им разположение след удара
- в конкретния случай ударът между двата товарни автомобила е бил приплъзващ и не може
да бъде определена скоростта на движение непосредств. преди и в момента на настъпване
на удара; методи „Моментум 360“, „Теория на удара“ и ,,Delta-V”, „Краш тестове“; чрез
следствен експеримент; чрез свидетелски показания
Съгласно свидетелските показания, водачът на товарен автомобил „Р. Д”, с рег.№ .,
непосредств. преди настъпването на процесното ПТП се е движил с 50 - 60 км/ч. Предвид
обстоятелството, че водачът на товарен автомобил „М. С.”, с рег.№ ., с прикач. към него
ремарке с рег.№ ., е минал покрай товарен автомобил „Р. Д”, с рег.№ ., и след това е
предприел маневра за престрояване с по - висока скорост.
По делото не е приложен цветен снимков материал на уврежданията по товарен
автомобил „М. С.”, с рег.№ ., с прикач. към него ремарке с рег.№ ., за да се определи с коя
част е настъпило първоначалното съприкосновение. Най - вероятно инициалният удар е
настъпил между част от кабината на товарен автомобил „М. С.”, с рег.№ ., и фургона на
товарен автомобил „Р. Д”, с рег.№ ..
Непосредств. преди настъпване на съприкосновението между двете МПС,
страничното разстояние помежду тях е намалявало и е било недостатъчно за извършване на
безопасна маневра за престояване от страна на водача на товарен автомобил „М. С.”, с рег.№
., с прикач. към него ремарке с рег.№ ..
От техническа гледна точка, водачът на товарен автомобил „Р. Д”, с рег.№ ., не е
имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, тъй като водачът на
товарен автомобил „М. С.”, с рег.№ ., с прикач. към него ремарке с рег.№ ., е предприел
внезапна маневра за престрояване в ляво.
Вследствие на удара товарен автомобил „Р. Д” с рег.№ . се е отклонил в ляво, където
е настъпило съприкосновение с крайпътната мантинела. По делото няма приложени
5
доказателства, от които да е видно къде след удара, спрямо платното за движение, се е
установил товарен автомобил „Р. Д”, с рег.№ ..
Вследствие на удара товарен автомобил „Р. Д”, с рег.№ ., се е отклонил вляво, където
е настъпило съприкосновение между предна лява и странична част на товарния автомобил с
крайпътната мантинела. По делото няма приложени доказателства, от които да може да се
определи скоростта на движение на товарен автомобил „Р. Д”, с рег.№ ., в момента на удара
в предпазната мантинела.
Видно от свидетелските показания, водачът на товарен автомобил „Р. Д”, с рег.№ ., се
е опитал да избегне настъпването на процесното ПТП, като се е придвижил в ляво. По
делото няма данни някой от двамата водачи да е задействал аварийно спирачната система.
Опасната зона на спиране на товарен автомобил „М. С.”, с рег.№ ., с прикач. към него
ремарке с рег.№ . е пряко свързана със скоростта му на движение непосредств. преди
настъпването на събитието, но по делото няма никакви данни, на база на които тя да бъде
определена, и поради тази причина опасната зона на спиране не може да бъде изчислена.
От техническа гледна точка, водачът на товарен автомобил „М. С.”, с рег.№ ., с
прикач. към него ремарке с рег.№ ., е имал възможност да предотврати настъпването на
процесното ПТП, ако не е предприел маневра за престрояване в ляво или ако е предприел
маневрата след като е преминал покрай товарен автомобил „Р. Д”, с рег.№ ., с цялата си
дължина, включително тази на ремаркето.
По делото не е приложен Проект на организацията на движението в района между
Дунав мост 2 и гр. В., от която да е видно какви пътни знаци има в района на процесното
ПТП и към момента на неговото настъпване. От интернет приложението „Гугъл“ е видно, че
платното за движение е състав. от две ленти, разделени помежду си от единична прекъсната
линия.
По делото няма данни водачите да са подавали светлинни сигнали.
Стойността необходима за възстановяване на товарен автомобил „Р. Д”, с рег.№ .,
изчислена на база средни пазарни цени на алтернативни резервни части и труд на доверени
сервизи към датата на ПТП е 13839,23 лв.
Стойността необходима за възстановяване на товарен автомобил „Р. Д”, с рег.№ .,
изчислена на база експертна оценка, съгласно Методиката към Наредба №24, с коефициент
на резервните части К = 0,7, към датата на ПТП е 14949,48 лв.
Що се отнася до уточнението, направ. от вещото лице в съдебно заседание, че щетите
по товарен автомобил „Р.” се дължат на съприкосновението му с мантинелата, за което е
налице снимка на л. 11, като същите щети биха се получили при отклонение на самия
товарен автомобил наляво, то явно е, че вещото лице говори само за щетите от лявата страна
на товарния автомобил. Видно е, обаче, както от самото заключение на АТЕ, така и от
описите по щета, че върху този автомобил са установени и вреди от дясната страна, което на
още по-голямо основание сочи за наличие на съприкоснование между двата автомобила в
резултат на предприета от страна на водача на товарен автомобил „М.” маневра за
6
преминаване от лявата в дясната ленти за движение.
Тук е моментът съдът да посочи, че макар установ.то от доказателствата
противоправно поведение на виновния водач - предприета маневра за преустройване от
дясна в лява лента за движение без пропускане на попътно движещия се в лявата лента
товарен автомобил да се различава от визираното от ищеца такова - загуба на управление, не
е налице пречка да бъде ангажирана регресната отговорност на ответника. Това е така, тъй
като и двата визирани по-горе случая на противоправно поведение се касае за нарушаване
на правилата за движение по пътищата, като по делото безспорно се установява именно
втората хипотеза - нарушение на чл. 25, ал. 2 ЗДвП.
Видно от представ.то по делото преводно нареждане, на 15.02.2021г. ищецът е
заплатил по сметка на сервиза, извършил ремонта на процесния автомобил, сумата от
13090,90 лева, представляваща стойността на отстраняване на вредите.
Подобен разход се потвърждава и от заключението на АТЕ, която сочи, че
стойността, необходима за възстановяване на товарен автомобил „Р.”, изчислена на средни
пазарни цени към датата на ПТП е 14949,48 лв., която сума надвишава изплатената от ищеца
застраховател.
Нещо повече, съгласно заключението на вещото лице - стойността необходима за
възстановяване на товарен автомобил „Р. Д”, с рег.№ ., изчислена на база средни пазарни
цени на алтернативни резервни части и труд на доверени сервизи към датата на ПТП е
13839,23 лв., която сума също надвишаваща реално изплатената от ищеца. Същото се отнася
и за стойността, необходима за възстановяване на товарен автомобил „Р. Д”, с рег.№ .,
изчислена на база експертна оценка, съгласно Методиката към Наредба №24, с коефициент
на резервните части К = 0,7, към датата на ПТП - 14949,48 лв.
Съобразно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата
има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на плат.то
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по
"Гражданска отговорност". Обхватът на регресното право зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования и от
размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Отговорният по чл.
45 ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди – необходимите средства по пазарни цени
за възстановяване на увред.то имущество в състоянието му отпреди деликта.
Както беше посоч. по-горе, действителният размер на щетите съобразно
заключението по изслушаната САТЕ по средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на
14949,48 лв., която надвишава изплатената от ищеца застраховател /13090,90 лева/.
Ето защо, правото на регрес на ищеца е възникнало за цялата сума, изплатена от него
за възстановяване на вредите, като към нея следва да се прибавят и ликвидационните
7
разноски в размер на 25 лева, т.е. общата сума за обезщетение възлиза на 13115,90 лева.
Съдът счита, че не следва да намалява размера на ликвидационните разходи, въпреки
заключението на вещото лице, което сочи разходи в тази насока в размер на 15 лева, като
счита, че ликвидационни разходи в размер на 25 лева не са прекомерни.
При доказателствена тежест за ответника да установи в процеса положителния факт
на погасяването на дълга в общ размер 13115,90 лева, доказателства за това не са
ангажирани по делото.
Ето защо, предявеният иск по чл. 411 КЗ следва да бъде изцяло уважен за сумата
13115,90 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба в съда
– 28.09.2021г. до окончателното погасяване.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът. Ищецът доказва следните
разноски: 524,64 лева - внесена държавна такса, 60 лева – депозит за свидетел; 200 лева – за
техническа експертиза, 923,50 лева за адвокатско възнаграждение. Обстоятелството, че в
списъка с разноски, представен от ищеца, не е посочена сумата от 200 лева – заплатена за
депозит на АТЕ, не мотивира извод, че същите не се следват на ищеца. В тази насока съдът
ще посочи, че задължението за представяне на списък от страната, претендираща разноски,
има за цел подпомагане на съда при тяхното изчисление. При всички случаи, на ищеца
следва да бъдат присъдени всички направени разноски, доколкото същите се претендират
още с исковата молба.
Неоснователна е претенцията на ищеца за присъждане на разходите за банкови такси,
свързани с извършените плащания за ДТ и депозити по допуснатите доказателства, тъй като
тези такси са административни и не подлежат на възстановяване в настоящото
производство.
Съдът не счита така заплатения адвокатски хонорар за прекомерно завишен, като
възражението в тази насока на ответника следва да бъде остав. без уважение. В тази насока
съобрази, че същото отговаря изцяло на минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения с оглед размер на
защитавания интерес, който е над 10 000 лева, а именно 13115,90 лева.
С оглед на това, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски пред СРС в общ размер на 1708,14 лева.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З. с ЕИК . със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Г. .” № 1 да
заплати на ЗАД „Б. с ЕИК . със седалище и адрес на управление: гр. С., пл. „П.” № 5, на
основание чл. 411 КЗ, сумата 13115,90 лева /тринадесет хиляди сто и петнадесет лева и
0,90 ст./, представляваща обезщетение за нанесени щети на товарен автомобил „Р.” с peг. №
8
., настъпили в следствие на ПТП, реализирано на 28.11.2020г. в гр. В., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 28.09.2021г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „З. с ЕИК . със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Г..” № 1 да
заплати на ЗАД „Б. с ЕИК . със седалище и адрес на управление: гр. С., пл. „П.” № 5, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1708,14 лева /хиляда седемстотин и осем лева и
0,14 ст./– разноски по делото, сторени в производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9