РЕШЕНИЕ
№ 1881
гр. София, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20211110169207 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във
вр. чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от М. Г.,
гражданин на Руската федерация, родена на ********** г., срещу „...“, ЕИК ..., с която са
предявени искове за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 400
евро, представляваща обезщетение за закъснение на полет ...226 по направление летище ...,
... (VKO)- летище ... (BOJ), планиран за 02.06.2018 г., ведно със законна лихва от 02.12.2021
г. до изплащане на вземането, за която сума е била издадена заповед за изпълнение по ч. гр.
д. № 27650/2021 г. по описа на СРС, 164-и състав.
Ищецът М. Г. твърди, че с ответника е сключил договор за въздушен превоз полет
...226 по направление летище ..., ... (VKO)- летище ... (BOJ), планиран за 02.06.2018 г. с час
на излитане - 11:30 ч. местно време, и час на кацане- 14:00 ч. местно време. Излага
твърдения, че полетът бил осъществен със закъснение от над 3 часа, като самолетът
пристигнал в крайната си дестинация на 03.06.2018 г., 06:37 ч., вместо на 02.06.2018 г.,
14:00 ч. местно време. Поддържа, че в деня на полета ищецът се е явил навреме за полета и е
преминал успешно всички контролни и регистрационни проверки. Твърди се още, че
вследствие посоченото неизпълнение на договора за превоз за ищеца е възникнало право на
парично обезщетение в претендирания размер, тъй като разстоянието между двете летища
попада в хипотезата на чл. 7, т. 1, б. "б" от Регламент (ЕО) № 261/2004 г.- полети над 1500
км. Поддържа, че ответникът е признал вземането, тъй като в рамките на работна среща от
21.04.2021 г. при видео-конферентен разговор ответникът е изразил съгласие за сключване
на извънсъдебно споразумение с цел заплащане на дължимите обезщетения на пътниците от
процесния полет, като в проекта на споразумението била включена претенцията на ищцата в
Списъка на пътниците и дължимите суми. Ищецът твърди, че, въпреки опитите за
1
извънсъдебно уреждане на отношенията, до датата на образуване на делото плащане не
било постъпило, което обосновавало правния му интерес да заведе настоящото исково
производство. Претендира разноски.
С исковата молба ищецът представя писмени документи, които моли да бъдат
приобщени към доказателствения материал по делото. Моли на основание чл. 190 от ГПК
ответникът да бъде задължен да предостави списък на всички пасажери, допуснати до борда
на полет ... по направление летище ..., ...- летище ..., планиран за 02.06.2018 г. В случай че
ответникът оспори посоченото в исковата молба разстояние между летище ..., ...- летище ...,
ищецът прави доказателствено искане за допускане на съдебно-техническа експертиза.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответното
дружество оспорва исковете по допустимост и основателност. Поддържа, че искът е
недопустим поради липса на представителна власт, като оспорва истинността на
адвокатското пълномощно. Релевира възражение за изтекла погасителна давност, като
поддържа, че се прилага краткият 2-годишен давностен срок съгласно чл. 135 ЗГВ. Твърди,
че между страните не е възникнало облигационно отношение, тъй като не е сключвал
договор за въздушен превоз. Оспорва авторството на приложения към исковата молба билет.
Посочва, че същият не следва да бъде приобщен по делото като доказателство, доколкото не
е представен писмен превод. Оспорва ищцата да е изпълнила задължението си като пътник
да се яви навреме за полета, а именно не по-късно от 45 минути преди излитане. Релевира
възражение срещу твърденията на ищеца за извънсъдебно признание на вземането. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата
по делото, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Между страните е сключен договор за въздушен превоз на пътници между летище ...
в ... и летище ..., за което е издаден на ищеца електронен билет за полет ... ..., който е
следвало да бъде осъществен на 02.06.2018 г. с час на излитане 11,30 ч. местно време и
планиран час на кацане – 14,00 ч., за което по делото са представени електронен билет и
бордна карта в превод на български език, както и издадена от оператора на Летище ...
Справка /на л.60/ с информация за действителните часове на излитане и кацане на полетите,
изпълнявани от АК „...“ ..., от която информация се установява, че процесния полет № ... 226
е пристигнал в крайната си дестинация Летище ... в 06,37 ч. местно време, на 02.06.2018 г.,
т.е. с повече от три часа закъснение. Самият ответник, въпреки изложеното в ОИМ не
оспорва, че полетът е закъснял с повече от 3 часа, което е видно и от представената по
делото електронна кореспонденция между страните, че е компания за въздушен транспорт с
валиден лиценз за опериране, който е изпълнил процесния полет, както и че разстоянието
между пункта на заминаване и на пристигане е над 1500 километра /от 1611 км./, което се
потвърждава от представената извадка от картограф по метода на дъгата на големия кръг (на
л.73).
Ответникът, въпреки вмененото му от съда задължение по чл.190 от ГПК да
представи Списък на всички пасажери, допуснати до борда на самолета, изпълняващ полет
№ ... ... по направление ..., Летище ... – Летище ..., не е ангажирал такива доказателства,
което преценено от съда по реда на чл.161 от ГПК, налага извод, че обстоятелството, за
което ответника е създал пречки за събиране на доказателства за него, се е осъществило
както твърди ищецът, или в случая съдът приема за установено, че М. Г. е била пътник на
процесния полет № ... 226 от 02.06.2018 г., който се е явил навреме за полета, а именно не
по-късно от 45 минути преди обявения час за излитане.
От приетата по делото разменена между страните електронна кореспонденция /на
л.63-72 от делото/ се установява още, че ответника е бил поканен за извънсъдебно уреждане
на претенциите за изплащане на дължимите на посочените в кореспонденцията пътници
2
/сред които и ищеца/, обезщетения по Регламент (ЕО) 261/2004, в отговор на което е била
проведена работна среща на 21.04.2021 г. от 16,00 ч. /чрез видео-конферентна връзка /
между представители на ищеца, в лицето на упълномощения адвокат К. В. от АД „В. и
партньори“ и представители на „...“ ..., в лицето на В.. С. и юриск. И. М., съответно с
посочени имейл адреси: ..., ... и .....
Възражението на ответника, че тези лица не са служители на ответната
авиокомпания, съдът счита за неоснователно, тъй като е общоизвестен факт, че АК „...“ ... е
част от авиационното семейство на ...., която изпълнява основно чартърни полети, а правно
и административно същата се обслужва от служителите на компанията-майка ... в
качеството на национален превозвач, за което свидетелстват и данните, които са посочени в
сайта на дружеството, в раздел контакти, където се посочват имейл адреси, всички с
разширение „...“.
От правна страна:
Предявеният иск е допустим. Възражението на ответника, касаещо липсата на
учредена от ищеца в полза на адвокат К. В. представителна власт в настоящото
производство е неоснователно. По делото е представено пълномощно, с което адв.В. е
упълномощен да представлява ищеца Г. в производството. Пълномощното е дадено от М. Г.,
чрез дружеството „...“ЛТД (на л.74), като по делото са представени доказателства за
надлежно учредена от ищеца М. Г., представителна власт в полза на дружеството ... ЛТД, да
я представлява в извънсъдебни и съдебни производства по претенция, породена от полет ...
... от дата 02.06.2018 г., изпълнен от авиокомпания „...“ ..., вкл. като преупълномощава
адвокати с правата по това пълномощно да завеждат искове и за защитават правата й, както
и да събира и получава от нейно име плащания във връзка с претенцията и да ги прехвърля
по нейна сметка /превод на пълномощно на л.74/. Ищецът се е легитимирал като такъв с
представянето на писмено пълномощно, отговарящо на изискванията на чл. 33 от ГПК.
Пълномощното е приложено към исковата молба и въз основа на него съдът е извършил
проверка за наличието на представителна власт на предявилия иска пълномощник и за
обема на същата. Доколкото пълномощното е едностранна сделка, насочена към
възникването на вътрешни отношения на представителна власт между упълномощителя и
пълномощника, които не са от значение за съществуването на спорното право и за
основателността на предявения иск, проверката, която съдът извършва по отношение на
същата е единствено от външна страна. За насрещната страна пък липсва правен интерес да
оспорва съществуването на упълномощителната сделка, чрез оспорване на съдържанието на
пълномощното или на положения от упълномощителя подпис. Липсата на представителна
власт засяга единствено вътрешното правоотношение между представителя и
представлявания, като трети лица не могат да се позовават на липсата на представителна
власт и да искат да се прилагат последиците от нея /в т.см. Тълкувателно решение № 5/2014
г. от 12.12.2016 г. по тълк. дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС; решение № 296/05.04.2017 г.,
постановено по гр. д. № 1776/2016 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 44/18.06.2020 г. по т.д. №
962/2019 г. на ВКС, І Т.О. и др./. С оглед изложеното, съдът намира, че предявения иск е
процесуално допустим, поради което следва да го разгледа по същество.
По основателността на иска:
Съдът приема, че в случая Регламент (ЕО) № 261/2004г. е приложим, доколкото
съгласно чл. 3, т.1, б. ”б” от същия, регламента се прилага за „ пътници, заминаващи от
летище, намиращо се в трета страна, до летище, разположено на територията на
държава-членка, за която Договорът се прилага, освен ако те не са получили облаги или
обезщетение и не им е предоставена помощ в тази трета страна, ако опериращият
въздушен превозвач на съответния полет е превозвач от Общността“.В настоящия
случай полета е изпълнен от начален пункт Летище ... в ... /което се явява трета страна/ и е с
краен пункт Летище ..., България, която е страна по Договора за ЕС.
3
В чл. 7, т.1, б. "б" от Регламент (ЕО) 261/2004 е предвидено право на обезщетение за
пътниците с отменени полети, за всички полети на територията на Общността над 1 500
километра и за всички други полети между 1 500 и 3 500 километра, в размер на 400 евро.
Съгласно чл. 5, т.3 опериращият превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7,
ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са
могли да бъдат избегнати, дори да са били взети необходимите мерки. В този смисъл
ищецът следваше да докаже качеството си на пътник по валидна облигационна връзка по
договор за въздушен превоз, закъснението на полета и размера на обезщетението, дължимо
се от превозвача, което е свързано с установяване на разстоянието на полета, измерено по
метода на дъгата от големия кръг, а ответника съответно евентуално наличие на такива
извънредни обстоятелства, които го освобождават от отговорността да заплати обезщетение.
От съвкупния анализ на приетите по делото доказателство, съдът намира, че се
установяват между страните по делото, изложените в ИМ твърдения от ищеца относно
закупуването на билета, датата и часа на процесния полет, разстоянието на полета между
двете летища – 1611 км., както и параметрите на закъснението – повече от 3 часа. Размерът
на дължимото обезщетение съобразно неоспореното разстояние на полета между двете
летища е 400 евро съгласно чл.7, т.1, б."б" от Регламента,т .е. нормативно установен.
Регламент (ЕО) № 261/2004г. предоставя правото да получат фиксирано парично
обезщетение, без да носят тежест на доказване за причинените им неимуществени вреди,
изразяващи се в безпокойство и неудобство / ал.(2) от преамбюла на Регламента/, на
пътници, на които съгласно чл. 1, т.1 от Регламента: а/ е отказан достъп на борда против
тяхната воля; б/ техният полет е отменен или в/ техният полет е закъснял. В
задължителната тълкувателна практика на СЕС (Решение по съединени дела C-402/07 и C-
432/07) е възприето, че пътниците на закъснели полети следва да бъдат приравнени на
пътниците на отменени полети за целите на прилагане на правото на обезщетение по чл. 7 от
Регламент (ЕО) № 261/2004 г., когато поради закъснението претърпяват загуба на време,
равна или по-голяма от три часа. От изложеното следва, че в хипотезата на свързани полети
от значение за получаване на обезщетението с фиксиран размер по член 7 от Регламент №
261/2004 е единствено закъснението, констатирано по отношение на предварително
планираното по разписание време на кацане в крайния пункт на пристигане, разбиран
като дестинацията на последния полет, с който лети съответният пътник. Понятието „краен
пункт на пристигане“ е дефинирано в член 2, буква з) от Регламент № 261/2004 като
„дестинацията, посочена на билета, представен при регистрацията, или при директно
свързващи полети, дестинацията на последния полет“.
В случая са налице всички предпоставки за уважаване на претенцията по чл.7, т.1,
б.“б“ от Регламента, тъй като безспорно се установява по делото, в т.ч. чрез изходяща от
оператора на летище ..., Справка с информация за часовете на пристигане на процесния
полет в крайната му дестинация, а именно че полет ... 226 от 02.06.2018 г. е пристигнал в
крайната си дестинация, Летище ... в 6,37 ч. на 02.06.2018 г., при планиран час на кацане в
14,00 ч. местно време, т.е. с повече от 3 часа закъснение. Съгласно чл. 5, т.3 от Регламента
опериращият въздушен превозвач не е длъжен да заплати обезщетение по чл. 7 само ако
може да докаже, че отмяната /съответно закъснението/ е причинена от извънредни
обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати дори и да са били взети всички
необходими мерки. Такива доказателства, при изрично разпределена доказателствена тежест
за ответника, по делото не са ангажирани. Следователно не са налице предпоставки за
освобождаване на ответника от заплащане на дължимото обезщетение. Налице са всички
условия за уважаване на претенцията по чл. 7 от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. за заплащане на
обезщетение в размер на 400 евро за закъснял полет. Ответникът нито твърди плащане на
обезщетението, нито представя доказателства за това.
Възразява обаче вземането на ищеца да е погасено по давност, позовавайки се на чл.
4
135 от ЗГр.В. Една от целите на Регламент (ЕО) 261/2004 г. е повишаване защитата на
правата на пътниците в областта на въздушния транспорт. Отказаният достъп на борда,
отмяната или дългото закъснение на полет, както е посочено в съображение 2 от Регламент
(ЕО) 261/2004 г., причиняват сериозно безпокойство и неудобство на пътниците. Тези
неимуществени вреди са в пряка причинно-следствена връзка с неточното изпълнение от
страна на въздушния превозвач и не могат да бъдат поправени по друг начин освен чрез
обезщетение. Увреждането засяга позитивния интерес на пътниците, свързан с правното и
житейско очакване техният полет да бъде осъществен при условията, при които са
направили своята резервация, т. е. при условията на сключения договор за превоз. В този
смисъл отговорността на въздушния превозвач за изплащане на обезщетенията, предвидени
в чл. 7 от Регламента следва да се квалифицира като договорна, а не деликтна. Аргументи в
този смисъл се съдържат и в Решение по съединени дела С-139/2011 на СЕС, в което съдът
тълкува уредбата за определяне на компетентен съд по дела за обезщетения, претендирани
на основание Регламент (ЕО) 261/2004 г. В решението е посочено, че тези дела за
обезщетения представляват дела, свързани с договор.
Разпоредбата на чл. 135 от Закона за гражданското въздухоплаване / обн. ДВ, бр. 94
от 1.12.1972 г., до изменението й с ДВ, бр. 16 от 2021 г./ урежда специална двегодишна
давност, с която се погасяват исковете срещу превозвача по международни превозни
договори, но само касателно исковете, обусловени от телесна повреда и/или смърт на
пътник, т.е. законът има предвид безопасността и сигурността на пътниците относно живота
и здравето им, както и на багажа и товарите относно целостта и загубата им.
Обществените отношения обаче, които се регулират от Регламент (ЕО) № 261/2004,
не попадат в посочените в ЗГр.В и следователно регламентацията в последния не може да се
счита за приложима по отношение на тези искове, в т.ч. и по отношение на предвидената
давност по ЗГр.В. Както и по-горе бе посочено, отговорността на въздушния превозвач за
обезщетяване на пътник, чийто полет е закъснял с повече от три часа, има договорен
характер. Претендираните вреди са пряка и непосредствена последица от неточното
изпълнение на договора за въздушен превоз, от страна на въздушния превозвач.
Следователно, при липсата на специални норми, които да изключат приложението на чл.
111, б. „б“, пр.1 от ЗЗД, вземането за обезщетение на ищеца следва да се счита, че се
погасява с тригодишна давност, началния срок на която е датата, на която е изпълнен
процесния полет – 02.06.2018 г. Датата на която е депозирано заявлението по чл.410 от ГПК,
с което първоначално ищеца е заявил вземането си за обезщетение е 18.05.2021 г., от която
дата давността е била прекъсна и към който момент същата не е била изтекла. Следователно
и възражението на ответника за погасяване на вземането на ищеца по давност, се явява
неоснователно.
Като краен извод, съдът счита, че са налице всички предпоставки предявеният иск да
се уважи изцяло в предявения размер от 400 евро, както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение от 18.05.2021 г. до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на делото, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, за ищеца възниква право на
разноски, които с оглед представения Списък по чл.80 от ГПК възлизат в общ размер на 650
лв., от които 25лв. за довнесена държавна такса в исковото производство, 25 лв. за държавна
такса в заповедното производство и 600 лв. за адвокатско възнаграждение за двете фази на
производството.Формално заявеното от ответника възражение по чл.78, ал.5 от ГПК, съдът
намира за неоснователно, още повече, че уговорения и заплатен от ищеца адвокатски
хонорар е определен в абсолютния минимум съгл. НМРАВ и не подлежи на редукция от
страна на съда.
Така мотивиран, съдът на осн. чл.235 от ГПК
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че „...“ ..., ЕИК ... дължи
на М. Г., гражданин на Руската федерация, родена на ********** г., на основание чл. 7,
параграф 1, б. „б“ от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. сумата 400 евро, представляваща
обезщетение за закъснял с повече от 3 часа полет ... ... от 02.06.2018 г., с авиопревозвач „...“
..., по направление от Летище „...“ в ... до Летище „...“ в ..., ведно със законната лихва върху
главницата - 18.05.2021 г. до окончателното й изплащане, за които суми в полза на ищеца е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
27650/2021 г. на СРС, 164 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 1 ГПК „...“ ..., ЕИК ... да заплати на М. Г.,
гражданин на Руската федерация, родена на ********** г., сумата от общо 650,00 лв.,
представляваща съдебни разноски, от която сума 325 лв. – разноски за настоящото исково
производство и 325 лв. – разноски в хода на заповедното производство по ч.гр.д. №
27650/2021 г. по описа на СРС.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6