№ 281
гр. София, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20221110209576 по описа за 2022
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е въз основа на постъпила жалба от „**********” ЕООД с
ЕИК *********** срещу наказателно постановление № F656867/16.06.2022
г., издадено от заместник - директора на ТД на НАП - София, с което на
основание чл. 74, ал.1 от Закона за счетоводството на дружеството-
жалбоподател е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 1 700 /хиляда и седемстотин/ лева за нарушение на чл. 38,
ал.1 т.1 от ЗСч.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразост на обжалваното
наказателно постановление и се моли за неговата отмяна. Посочва се, че
съгласно чл. 16, ал. 1 т. 4 от ЗСч ръководителят на предприятието е отговорен
за съставянето, съдържанието и публикуването на финансовите отчети по
ЗСч, а към последния ден от срока за подаване на годишен финансов отчет за
2020 г. управител е бил не настоящия такъв В. Т., а В.К.. Поддържа се, че
юридическите лица не могат да имат виновно поведение, нито да носят
отговорност за неизпълнение на задължение към държавата, като
жалбоподателят счита, че не може да се наложи имуществена санкция на
юридическо лице за бездействие на лице, което към момента на нарушението
не е включено в състава на управителните му органи. Излагат се
съображения, че липсата на мотиви относно размера на наложената
1
имуществена санкция представлява самостоятелно основание за неговата
отмяна.
В съдебно заседание дружеството - жалбоподател „**********” ЕООД
редовно призовано не изпраща представител.
Въззиваемата страна – заместник – директорът на ТД на НАП – София
се представлява от юрк. Й.а, надлежно упълномощена, която пледира за
потвърждаване на атакуваното постановление. Счита за установено по
несъмнен начин, че дружеството – жалбоподател не подало заявление на ГФО
за 2020 г. в законоустановения срок. Счита за неоснователни възраженията
на жалбоподателя, че настоящият му управител не е имал това качество към
датата на нарушението, доколкото е санкционирано дружеството, а не
физическото лице, като нормата на чл. 16, ал.1 т.4 от ЗСч предвижда
самостоятелно задължение на управителя. Посочва, че обстоятелството, че се
касае за първо нарушение е взето предвид от АНО, който е наложил
минимална санкция. Поддържа, че с оглед срока на закъснение не са налице
основания за квалифициране на дружеството като маловажен случай.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Във връзка с постъпило в ЦУ на НАП писмо от Агенция по вписванията
относно търговци, които не са подали в срок за обявяване в Търговски
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ТРРЮЛНЦ/
годишен финансов отчет за дейността за 2020 г. на 27.04.2022 г. била
извършена проверка в ТРРЮЛНЦ от С. П. Ц. – инспектор по приходите при
ТД на НАП – София. При проверката свидетелката Ц. установила, че
дружеството - жалбоподател „**********” ЕООД с ЕИК *********** не е
подало заявление за вписване и не е представило за обявяване годишен
финансов отчет за дейността си за 2020 г. в законоустановения срок, а именно
до 30.09.2021 г., като такова не било подадено и към датата на проверката.
Дружеството било подало годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО, с
която декларирало нетни приходи от продажби за 2020 г. в размер на 1 698
617,51 лева.
С оглед констатираните обстоятелства на 19.05.2022 г. свидетелят Ц.
съставила в присъствие на управителя на „**********” ЕООД – В. Т. акт за
установяване на административно нарушение № F 656867/19.05.2022 г. за
нарушение на чл. 38, ал.1 т.1 от ЗСч. Актът бил предявен за запознаване на
управителя на дружеството, който го подписал без възражения. Такива не
постъпили и впоследствие.
Въз основа на така съставения АУАН на 16.06.2022 г. заместник -
директорът на ТД на НАП – София издал обжалваното наказателно
постановление, с което наложил на дружеството - жалбоподател имуществена
санкция в размер на 1700 лева за установеното нарушение. Препис от НП бил
връчен на управителя на дружеството - жалбоподател на 05.07.2022 г ., а на
18.07.2022 г. била депозирана и жалба срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства –
2
показанията на свидетеля С. П. Ц., справки от Търговски регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при Агенция по
вписванията по партидата на „**********” ЕООД с ЕИК *********** за
обявени актове, актуално състояние на „**********” ЕООД към 19.05.2022 г.
и към 04.08.2022 г. , годишна данъчна декларация на „**********” ЕООД за
2020 г., копие на покана, заповед № ЗМФ-644/28.08.2020 г. на министъра на
финансите и заповед № 410.1/08.06.2011 г. на изпълнителния директор на ТД
на НАП.
Установената фактическа обстановка не разкрива сложност, същата се
установява по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства. При установяване на
релевантната фактология съдът се довери на заявеното от свидетеля С. П. Ц.,
тъй като тя лично е извършил проверка в ТРРЮЛНЦ при Агенция по
вписванията и е констатирала, че към датата на проверката, а към датата на
съставяне на АУАН – 19.05.2022 г. заявлението за вписване на годишния
финансов отчет за дейността на „**********” ЕООД за 2020 г. не е било
подадено в ТРРЮЛНЦ. В подкрепа на показанията на свидетеля са и
представените по делото справки от ТРРЮЛНЦ при АВ по партидата на
дружеството - жалбоподател относно обявени актове, видно от които не само
в законоустановения срок – до 30.09.2021 г., но и към датата на съставяне на
АУАН дружеството не е подало заявление за вписване и не е представило за
обявяване годишен финансов отчет за дейността си за 2020 г. От
представената годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2020 г.
съдът извлече информация относно реализираните от „**********” ЕООД
нетни приходи от продажби за 2020 г., които са в размер на 1 698 617,51 лева.
Приложената по делото заповед на министъра на финансите установява
компетентността на административнонаказващия орган да издава наказателни
постановления, а от заповед № 410.1/08.06.2011 г. на изпълнителния директор
на ТД на НАП се установява заеманата от Светлана Паунова длъжност. Съдът
кредитира изцяло събраните по надлежния ред на чл. 283 от НПК писмени
доказателства като обективни и достоверни.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок (препис от
НП е връчен на представител на дружеството – жалбоподател на 05.07.2022 г.,
а жалбата е депозирана на 18.07.2022 г.), от процесуално легитимирано лице и
срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
В настоящото производство съдът е длъжен да провери законността на
обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши
проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е
обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл.314, ал.1 от НПК,
вр. с чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът констатира,
че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи.
Съобразно нормата на чл. 78, ал. 1 от Закона за счетоводството актовете за
установяване на административни нарушения се съставят от органите на
3
Националната агенция за приходите или на Агенцията за държавна
финансова инспекция, видно от което актосъставителят С. П. Ц. в качеството
си на инспектор по приходите е бил компетентен да състави процесния
АУАН. От т. 2, б. „а“ на заповед № ЗМФ-644/28.08.2020 г. на министъра на
финансите е видно, че последният е делегирал правомощията си да издава
наказателни постановления за нарушения на чл. 74 от Закона за
счетоводството и на заместник - директора на ТД на НАП – София, който е
издал и обжалваното НП. При съставяне на АУАН и издаване на
наказателното постановление не са допуснати нарушения на давностните
срокове по чл. 34, ал.1 и ал. 3 от ЗАНН. Вмененото на дружеството
нарушение е описано ясно, точно и конкретно, с посочване на срока, до
изтичането на който дружеството е следвало да изпълни задължението си по
чл. 38, ал.1 т.1 ЗСч, а именно до 30.09.2021 г. Не е налице неяснота относно
фактическите и правни рамки на административното обвинение, като в НП
изрично е посочена датата и място на извършване на нарушението –
01.10.2021 г., гр. София, ул. „Елисавета Багряна“ № 20 .
Според разпоредбата на чл. 38, ал.1 от Закона за счетоводството /в
редакцията си в сила към датата на извършване на нарушението 01.10.2021 г./
„предприятията публикуват годишния финансов отчет, консолидирания
финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от общото
събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган, както
следва: 1. всички търговци по смисъла на Търговския закон – чрез заявяване
за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30
септември на следващата година“. От събраните по делото доказателства
безспорно се установи, че дружеството – жалбоподател в качеството си на
търговец по смисъла на ТЗ е адресат на задължението по чл. 38, ал. 1 т. 1 от
ЗСч, но до 30.09.2021 г. не е заявило за вписване и не е представило за
обявяване в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел годишния финансов отчет за дейността си през 2020 г. и от
обективна страна е осъществило състава на вмененото му административно
нарушение. Действително, както правилно е отбелязано в жалбата,
юридическите лице не могат да формират вина като субективно отношение
както извършеното. Ето защо отговорността на юридическите лице /а в
конкретния случай на дружеството-жалбоподател/ е обективна и безвиновна,
поради което въпросът за вината като част субективната страна на деянието
не следва да се обсъжда.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за изключване
отговорността на дружеството поради промени в персоналния състав на
органите му на управление. Следва изрично да се подчертае, че задължението
по чл. 38, ал.1 т.1 от ЗСч е на дружеството- жалбоподател, в качеството му на
търговец, като изрично в чл. 74 от ЗСч е регламентирано санкционирането на
предприятието за неизпълнение на това задължение. В процесния случай не е
наказан управителят на дружеството, поради което е ирелевантно
обстоятелството кое лице е било управител на дружеството към датата на
извършване на нарушението. Това лице на собствено основание е субект на
административнонаказателна отговорност за нарушение на чл. 16, ал. 1 т. 4 от
ЗСч, което обаче не изключва отговорността на дружеството за процесното
нарушение.
4
Съдът намира, че установеното нарушение на представлява маловажен
случай, тъй като същото не разкрива по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обичайните случаи на нарушения от този вид. Следва да се
държи сметка, че не само в законоустановения срок до 30.09.2021 г., но и към
датата на съставяне на АУАН - 19.05.2022 г. такова заявление не е подадено.
Предвид изложеното не са налице основания за квалифициране на
нарушението като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Неизпълнението на задължението по чл. 38 от ЗСч се санкционира от
нормата на чл. 74 от ЗСч, според ал.1 на която „който е задължен и не
публикува финансов отчет в сроковете по чл. 38 се наказва с глоба в размер
от 200 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в
размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния
период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко
от 200 лв.”. По делото се установи, видно от годишната данъчна декларация
на жалбоподателя за 2020 г., че дружеството-жалбоподател е отчело нетни
приходи от продажби в размер на 1 698 617,51 лева. На жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 1700 лева, който надхвърля с по-
малко от 2 лева минималния предвиден от закона размер. Съдът намира, че с
оглед данните, че се касае за първо нарушение размерът на санкцията е
справедлив и обоснован.
С оглед изложеното съдът намира, че при съставяне на АУАН и
издаване на обжалваното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на
защита на жалбоподателя. Извършването на нарушението се явява безспорно
доказано, а наложената имуществена санкция – справедлива, поради което
наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН в съдебните
производства страните по ал. 1 имат право на разноски по реда на АПК.
Съгласно ал. 5 полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. С оглед изхода на делото и своевременно
направеното искане от страна на представителя на въззиваемата страна съдът
следва да присъди в полза на ТД на НАП – София разноски за
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН вр. чл. 37
ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в минимален
размер от 80 лева, съобразявайки неголямата фактическа и правна сложност
на делото, както и обема на извършената от процесуалния представител
дейност.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.1 пр.1 от ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 108-ми състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № F656867/16.06.2022 г.,
издадено от заместник - директора на ТД на НАП - София, с което на
основание чл. 74, ал.1 от Закона за счетоводството на дружеството-
жалбоподател „**********” ЕООД с ЕИК *********** е наложена
5
имуществена санкция в размер на 1700 /хиляда и седемстотин/ лева за
нарушение на чл. 38, ал.1 т.1 от ЗСч.
ОСЪЖДА „**********” ЕООД с ЕИК *********** да заплати на ТД на
НАП – София юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14- дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6