№ 7142
гр. София, 07.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20221110115241 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 251 ГПК.
Образувано е по изявление с вх. № 91803/03.04.2023г. на СРС, подадено от ответника "Изи
Финанс" ЕООД чрез юрк. Александър Гюров с искане за тълкуване на постановеното по
настоящото дело Решение № 4780/27.03.2023г. Твърди, че не можело да се разбере кой е
номерът на решението, тъй като на първата му страница били изписани номер и дата, след
това пишело "реши", а сетне - отново решение, като полето за номер било непопълнено. Тъй
като не можело да се разбере кой е номерът на решението, то той трябвало да се поясни. На
второ място в един и същ ден по това дело при ищеца се получили два акта - решението и
разпореждане по повод администриране на подадена от него частна жалба. Българското
законодателство не допускало при наличие на обжалван акт по хода на делото да се
постановява решение по същото. Затова трябвало да се разясни каква е волята на съда - да се
постанови решение или да се плати държавната такса за разглеждане на частната жалба. На
трето място имало особеност в мотивите на съда относно възприетата приложимост на чл.
161 ГПК. Пита се на какво основание съдът е счел, че съдържанието на договора било
съобразно исковата молба на ищеца, при положение, че ищецът изрично заявявал, че няма
екземпляр от договора, т.е. никога не го бил виждал. В тази връзка се иска съдът да посочи
номера на решението си, да разясни каква е волята му - да се постанови решение или да се
администрира частна жалба, както и съдът да обясни как е счел по реда на чл. 161 ГПК, че
договорът е сключен с конкретно съдържание, при положение, че самият ищец твърди, че
няма такъв договор.
В срока по чл. 251, ал. 3 ГПК ищецът Х. Т. М. чрез адв. Искрен Н. е депозирал Становище,
вх. № 103564/12.04.2023г., с което моли искането за тълкуване да бъде оставено без
уважение, като обосновава липса на предпоставки за такова.
1
Софийският районен съд, като взе предвид заявеното искане и становището на
насрещната страна, съобразявайки постановеното по делото решение, основавайки се
на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Тълкуването по чл. 251 ГПК е специфична форма на авторитетно тълкуване, на което
подлежат само влезлите в законна сила решения, в които изразената от съда правосъдна
воля е неясна, двусмислена или вътрешно противоречива. Този техен порок следва да е
обективиран в диспозитива на съдебния акт, чието тълкуване се иска, доколкото само той, а
не мотивите, подлежи на тълкуване. Касае се за хипотеза, в която от съдържанието на
диспозитива на акта не може да се изведе действителната воля на съда, който го е
постановил. Чрез тълкуване не може да се изменя съдебното решение или в него да се
отразяват нови обстоятелства, да се правят нови и/или различни правни изводи, дори и тези,
които съдът е обективирал в решението си, да са неправилни. Изложеното се споделя в
практиката на Върховния касационен съд - р.172/18.05.2022г.-гр.д.517/2021г.-ІVг.о.,
р.95/15.03.2022г.-гр.д.249/2021г.-ІVг.о., р.253/28.09.2020г.-гр.д.4250/2019г.-ІVг.о. Доколкото
в настоящия случай постановеното по делото решение не е влязло в сила, то същото не
подлежи на тълкуване и искането на ответната страна само на това основание следва да се
отхвърли.
За пълнота съдът все пак ще отбележи следното:
Постановеното по делото решение е изготвено и структурирано съобразно изискванията на
чл. 236, ал. 1 и ал. 2 ГПК и утвърдената практика, като е надлежно обявено. При липса на
друг посочен номер, явно номерът му е 4780, който е добре известен на ответника, тъй като
го цитира в искането си. При положение, че номерът на съдебното решение не е част от
задължителното му съдържание и не е израз на изразената от съда правораздавателна воля,
остава под въпрос как точно номерът на съдебното решение би извел необходимост от
тълкуване на същото. Щом съдът е постановил решение, както и разпореждане по
администриране на частна жалба, явно волята му е да постанови и решение и разпореждане
по администриране на частна жалба, още повече, че ответникът е подал както въззивна
жалба срещу постановеното решение, така и е внесъл посочената му като дължима
държавна такса за частната жалба, т.е. изпълнил е и двата съдебни акта. А това значи, че
волята на съда за него не е неразбираема. Не следва да се допуска шиканиране на процеса
посредством подаване на частни жалби срещу актове на съда, за които е пределно ясно, че
не подлежат на самостоятелен инстанционен контрол, както вече е станало веднъж по
настоящото дело. Останалите доводи в искането за тълкуване касаят оплаквания по
правилността на решението, като по тях следва да се вземе отношение в производството по
разглеждане на подадената въззивна жалба, ако са налице процесуалните предпоставки за
това.
Водим от горното и на основание чл. 251 ГПК, съдът
РЕШИ:
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането с вх. № 91803/03.04.2023г. на СРС, подадено от
"Изи Финанс" ЕООД за тълкуване на постановеното по делото Решение №
4780/27.03.2023г.
Решението, на основание чл. 251, ал. 5 ГПК, подлежи на обжалване пред Софийския градски
съд с въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3