Решение по дело №708/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.153 ал.2 от Закона за социалните услуги вр.чл.146 и сл. от АПК и е образувано по жалба от „А 2017“ ЕООД – Варна, ЕИК ***, представлявано от управителя С.Г.Ч., против Заповед №РД-3129-3-3/08.02.2022г на Гл.секретар на Агенцията за качеството на социалните услуги, с която на осн.чл.153 ал.1 вр.чл.148 ал.1 т.5 от ЗСУ на дружеството е отказано издаване на лиценз за предоставяне на социалната услуга „резидентна грижа“ с целева група „пълнолетни лица с психични разстройства“.

Дружеството-жалбоподател твърди, че оспорения акт е незаконосъобразен и неправилен, постановен в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излага, че на 13.12.2021г е депозирал заявление за издаване на лиценз за предоставяне на социалната услуга, през месец януари 2022г е била извършена проверка на адреса, на който се предоставя същата, и на 10.02.2022г им е била връчена оспорената заповед със отказ. Твърди, че от една страна в заповедта се съдържат неверни твърдения, а от друга – че не е запознат със съдържанието на цитирания в нея КП №19/28.01.2022г, за да представи доказателства, опровергаващи установените при проверката несъответствия. Поддържа, че изложените в заповедта факти не отговарят на обективната истина, събраните доказателства се тълкуват превратно, а възприетите от административния орган основания за отказ са бланкетни, което прави невъзможна преценката на съда за законосъобразност на същия. С тези съображения настоява за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. В съдебно заседание дружеството поддържа жалбата си чрез пълномощник адв.Т.И. ***, която счита, че със събраните в производството доказателства е установена липсата на основанията по чл.153 от ЗСУ за издаване на оспорения отказ за лиценз, че не е спазена процедурата за издаване на заповедта, конкретно – не е дадена възможност на представляващия дружеството да отстрани евентуални нередовности в указан му срок, едва след което да бъде издаден лиценз или да бъде постановен отказ. Настоява за уважаване на жалбата и за присъждане на разноски по списък.

Ответникът – гл.секретар на АКСУ чрез процесуалния си представител ю.к.К. оспорва жалбата като неоснователна, като излага подробни съображения за законосъобразност на оспорената заповед по всички изисквания на чл.146 от АПК, претендира за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

„А 2017“ ЕООД е доставчик на социални услуги в домове в гр.Пловдив, Девня, и Варна, к.к. „Чайка“, в периода от 2017г и понастоящем, вписано в Регистъра на доставчиците на социални услуги, воден от Агенцията за социално подпомагане преди създаване на Агенцията за качество на социалните услуги. Въз основа на заповеди на Изп.директор на АКСУ в периода 21.07.2021г -23.07.2021г петчленна комисия от служители на АКСУ извършили комплексна проверка в частни „Дом за стари хора „Свети Георги“ (ДСХ), Дом за пълнолетни лица с психични разстройства (ДПЛПР) и Дом за пълнолетни лица с деменция (ДПЛД) – гр.Варна, к.к. „Чайка“, хотел „Темида“, стопанисван от „А 2017“ ЕООД. Резултатите от проверката са отразени в съставения КП (стр.88-99 по делото), като във връзка с установените нарушения са дадени общо 16 на брой задължителни предписания, с конкретен срок за изпълнение за всяко от тях, първото от които – да не допуска ползване на социалната услуга „Дом за стари хора“ от лица с психични разстройства, с умствена изостаналост, с деменция и от лица в трудоспособна възраст с физически увреждания, а последното – до установяване спазването на изискванията на ЗСУ и съответното качество на предоставяните социални услуги управителят на „А 2017“ ЕООД да преустанови предоставянето на социалната услуга ДСХ „Свети Георги“ – Варна. Извършената проверка по изпълнение на така дадените задължителни предписания е обективирана в Констативен протокол № АКСУ-КП-01-283/25.11.2021г, като 6 от предписанията са изпълнени, 5 не са изпълнени и 5 са изпълнени частично; в резултат са съставени АУАН.

Във връзка с констатациите по КП от м.11.2021г Изп.директор на АКСУ подала сигнал до Окръжна прокуратура – Пловдив с данни за заниженото качество на обслужване в ДСХ „Свети Георги“ в Пловдив, стопанисван от „А 2017“ ЕООД. В Предложение №9183/2021г. от 17.01.2022г прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив е посочено, че в резултат на извършените проверки от Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив и РД „ПБЗН“ – Пловдив са изготвени доклади за установени редица нарушения – такива на противопожарните норми и лошо качество на предлаганите социални услуги. Достигнат е извод, че ползването на помещенията в гр.Пловдив от „А 2017“ ЕООД за предоставяне на услуга ДСХ е в нарушение на разпоредбите на ЗУТ, а качеството на предлаганите социални услути не отговаря на изискванията на ЗСУ. Отправено е предложение до АКСУ на дружеството да бъде отказано издаване на лицензи по реда на ЗСУ за предоставяне на социални услуги.

В периода м.11.2021г – м.12.2021г са подадени няколко заявления за издаване на лиценз от дружеството-жалбоподател до АКСУ. Със заявление рег.№ АУ-3129-931/03.11.2021г. е поискано издаване на лиценз за предоставяне на социална услуга – резидентна грижа за пълнолетни лица с деменция. Със заявление рег.№ АУ-3129-930/3.11.2021г. от „А 2017“ ЕООД, с което е направено искане за издаване на лиценз за предоставяне на социална услуга – резидентна грижа за възрастни хора в надтрудоспособна възраст, т.е. лица, навършили определената в чл.68 от КСО възраст за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Началото на настоящото производство е поставено със заявление рег.№ АУ-3129-1127/13.12.2021г. до АКСУ, с което „А 2017“ ЕООД, представлявано от управителя С.Ч., е поискало издаване на лиценз за предоставяне на социална услуга – резидентна грижа за пълнолетни лица с психически разстройства. Относно организацията и управлението на услугата е посочено, че се организира от екип на „А 2017“ ЕООД, като се назначава се екип и ресурсно/функционално се обезпечава дейността на СУ - резидентна грижа. Специалната услуга осигурява място за живеене на пълнолетни лица с психични разстройства, които са без роднини или последните не могат или не искат да се грижат за тях. Доставчикът има разработена процедура по прием на потребителите, като въз основа на подаденото заявление и прилежащите документи се създава лично досие на лицето. Доставчикът и потребителя, или негов законен представител/попечител сключва договор. Доставчикът има изработен договор, съдържанието на който е съобразен със законодателството. Доставчикът предоставя резидентната услуга на базата на предварителна оценка при постъпване на лицето и последваща индивидуална оценка на потребностите и индивидуален план за подкрепа. Доставчикът има разработен формат на оценка при входа на услугата и индивидуална оценка на потребностите, както и формат за изготвяне на индивидуален план за подкрепа. Доставчикът има разработена политика за организацията на личната грижа на лицата, която обхваща всички аспекти от живота на лицето. Политиката включва начините на организиране на отделните елементи от живота - хранене, дом, уют, лична хигиена, режим, облекло, занимания, посещения на гости, празници и др. Персоналът осигурява подкрепа на лица, които не могат да се справят сами с личните си грижи. Има изработени правила за безопасна грижа. Доставчикът осигурява личен лекар на всеки потребител и профилактични прегледи, като осигурява достъп на потребителите до съответния лекарски специалист, а при необходимост осигурява придружаване в болнично заведение. Доставчикът развива услугата в дом „Свети Георги“, находящ се на 3 км от центъра на гр.Варна в тиха и спокойна местност „Сотиря“ с изглед и вход-изход от север, с осигурен лесен достъп с частен паркинг, поддържана битова и околна среда, голяма озеленена градина, беседка, транспортни и комуникационни връзки. Пространството в резидентната услуга е организирано съобразно индивидуалните потребности на потребителя. Налични са подходящи помещения и условия за всички дейности от ежедневието - спане, хранене, почивка, забавления и др. Доставчикът приготвя храната в обособен кухненски блок, съобразен с всички санитарни и хигиенични условия, има отделни помещения за съхраняване на хранителните продукти и обособена столова, а при невъзможност лицето да се храни самостоятелно, храна му се доставя в спалното помещение и храненето се подпомага от санитар.

Длъжностите и служителите по предоставяне на СУ е следната: управител – 1 щат, технически сътрудник – 1 щат, социален работник/водещ случай – 1 щат, социални асистенти – 2 щата; медицинска сестра – 1 щат; санитари – 5 щата; трудотерапевт – на граждански договор; външни специалисти – по един лекар и счетоводител на граждански договори. В заявлението е посочено, че услугата резидентна грижа осигурява среда за живеене близка до семейната, където се посрещат основните потребности на лицата. Осигурява се настаняване, достъп до здравеопазване, сигурност, посрещане на психологически и емоционални потребности, работа с различни увреждания, дефицити, силни и слаби страни на личността и др. Услугата позволява на лицето възможност за обособяване на лично пространство и себеизразяване. Основни цели и задачи на услугата са подпомагане цялостното развитие на личността и разгръщане потенциала на всеки потребител; социална адаптация и грижа; осигуряване на постоянна и качествена 24 часова грижа; предоставяне на възможности за пълноценно участие в живота на общността, съобразено с индивидуалните възможности; работа с различни по вид и степен увреждания, дефицити и проблеми на потребителите – грижа и посрещане на приоритетните потребности; и др. Като видове дейности е посочено, че резидентната грижа е за пълнолетни лица с психични разстройства по модела на социална работа „Работа по случай“ във философията на договорния модел. Същият разглежда потребителя като човек с проблеми, който трябва да бъде подкрепен в процеса на тяхното решаване, като активно участва във вземането на решения и тяхното реализиране. Работата протича в няколко етапа - първоначален договор, оценка на случая, планиране, реализиране на плана, оценка на резултатите и ново планиране, като се използван различни методи и техники. Дейностите по реализиране на индивидуалния план за подкрепа се осъществяват чрез индивидуална и групова работа, като индивидуалната работа е с експерт, терапевт- медицински специалист и рехабилитатор, а груповата работа е отговорност на целия екип на резидентната грижа. В заявлението са посочени и критериите за оценка на ефективността на социалната услуга.

Със Заповед №РД-18-35/17.01.2022г на заместващия Изп.директор на АКСУ е назначена комисия в тричленен състав за извършване на проверка за установяване на обстоятелствата, посочени в представеното от „А 2017“ ЕООД описание на социалната услуга по подаденото заявление за лиценз за социалната услуга „резидентна грижа за пълнолетни лица с психични разстройства“. Резултатите от същата са обективирани в КП №КП-19/28.01.2022г, в чиято т.8.1.1 „Организация и управление на услугата“ проверяващите са отразили, че в социалната услуга се води общ регистър на потребителите за двете резидентни услуги – „Пълнолетни лица с психични раздстройства“ и „Пълнолетни лица с деменция“. В т.8.1.2 от КП „Квалификация и професионално развитие на служителите, котио осъществяват дейнсотта по предоставянето на услугата“ е отразено, че ръководителят на социалната услуга е представила Трудов договор №939/20.11.2017г, с който е назначена от „А 2017“ ЕООД на длъжност „Управител, дом за стари хора без здравни грижи“, като е управител и на двете резидентни услуги: „Пълнолетни лица с психични разстройства“ и „Пълнолетни лица с деменция“. От представената на комисията Щатна ведомост на „А 2017“ ЕООД за м. януари 2022г било установено, че в Дом „Св.Георги – Сотира“ общо в двете резидентни услуги се водят на работа 23 работници: управител, 3 медицински сестри, трудотерапевт, 9 санитари, чистач/хигиенист, 2 социални асистенти, готвач, отчетник счетоводство, технически секретар, шофьор лекотоварен автомобил, снабдител-доставчик и касиер/домакин, но с противоречие с информацията в заявлението липсва щатна длъжност социален работник. На комисията не били предоставени поименно длъжностно и щатно разписание , сключени граждански договори, както и актуален Правилник за вътрешния ред. В т.8.1.3. „Ефективност на услугата с оглед постигнатите резултати за лицата, които я ползват, в отговор на потребностите им“ е посочено, че не се извършва социална работа с ползвателите на Резидентната гржа „Пълнолетни лица с психични разстройства“. Въз основа на тези констатации са направени следните изводи: 1. Даденото от кандидата описание в т.8.1.1 „Организация на управление на услугата“ и констатираната при проверката цялостна организация на резидентната грижа за „Пълнолетни лица с психични разстройства“, предоставяна в обща специализирана среда и с общи служители с резидентната грижа за „Пълнолетни лица с деменция“, не съответстват на разпоредбата на чл.134 ал.3 от ЗСУ да не се допуска интегрирано предоставяне на отделни социални услуги за резидентска грижа в обща специализирана среда. 2. Описаното от „А 2017“ ЕООД в т.8.1.2 „Квалификация и професионално развитие на служителите“ не съответства на констатираното при проверката предвид липсата на социален работник, както и на сключени граждански договори с лекар и счетоводител, а посочените в заявлението щатни бройки за отделните длъжности са общи със съответните длъжности в социалната услуга Резидентна грижа за „Пълнолетни лица с деменция“. 3. В социалната услуга не се извършва социална работа, задоволяват се единствено основните жизнени потребности на потребителите – хранене, помощ при тоалет, прием на лекарства и съдействие за получаване на медицинска помощ. Не се осъществяват дейности в зависимост от специфичните им потребности и същите не участват при предоставяне на услугата. В заключение с оглед констатираните несъответствия комисията е предложила на „А 2017“ ЕООД да бъдат дадени указания и 14-дневен срок за отстраняването на несъответствията и непълнотите.

С оспорената понастоящем Заповед 0РД-3129-3-3/08.02.2022г Гл.секретар на Агенцията за качеството на социалните услуги е цитирал констатациите от проверката по КП № КП-19/28.01.2022г, посочил е че съгл.§31 ал.3 от ПЗР на ЗСУ до приемането на Наредбата за качеството на социалните услуги се прилагат критериите и стандартите за социалните услуги, приети до влизане в сила на Закона, поради което кандидатът „А 2017“ ЕООД не отговаря на условията за издаване на лиценз по чл.148 ал.1 т.5 от ЗСУ. Поради това и на осн.чл.153 ал.1 вр.чл.148 ал.1 т.5 от ЗСУ, §31 ал.3 от ПЗРЗСУ, чл.6 т.5 от Устройствения правилник на АКСУ и констативния протокол е отказал издаването на лиценз на дружеството за предоставяне на социалната услуга „резидентна грижа“ с целева група „пълнолетни лица с психични разстройства“.

С цел оборване на констатациите по КП №КП-19/28.01.2022г в настоящото производство са приобщени писмени и гласни доказателства, които ще бъдат коментирани по същество.

На 08.05.2022г в ДСХ „Св.Георги“ е възникнал пожар, в който са загинали четирима от настанените в него потребители. По този повод със заповед от 09.05.2022г омбудсманът на РБ е наредил извършването на проверка, резултатите от която са отразени в Доклад (стр.119-137 по делото), и според тях предлаганите там социални услуги не съответстват по обем и качество на изискванията на специалния ЗСУ и подзаконовите нормативни актове по приложението му, като например: продължава предоставянето на резидентна грижа на лица с различен профил на заболявания, настанени в обща специализирана среда – психични заболявания, деменция и физически увреждания с множество придружаващи заболявания, част от които са в тежко състояние, на легло и изцяло зависими от служителите в дома; неподходяща и недостатъчна храна според нуждите на потребителите; сравнително висока смъртност; системно неглижиране на поетите задължения и унизително и нечовешко отношение спрямо настанените в дома хора; лоши санитарно-битови условия и пренаселеност; липса на социални услуги в общността, и прекарване на 24 часа в стаите, без занимания по интереси, групови или индивидуални терапии и различни видове социални дейности; недостъпна среда; текучество на персонала – всички 28 служители били назначени в началото на месец април и месец май 2022 г; не са назначени рехабилитатор, психолог и кинезитерапевт; броят на персонала не е достатъчен за полагане на грижи спрямо броя на настанените лице – 81 на брой, и тяхното състояние; въпреки вписаното в графика за дневни грижи, че всеки ден между 10:30ч -11:30ч се извършва рехабилитация, потребители с физически увреждания са съобщили, че не са вдигани от леглото, не са раздвижвани и извеждани извън стаята откакто са настанени там; и още други. Във връзка с констатациите и препоръките в този доклад със заповед на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна била назначена комисия за извършване на спешна оценка на потребностите на потребителите на Дом за стари хора „Свети Георги“ – Варна, с цел да се предостави настаняване в държавни домове в страната по нозоологии или друга алтернатива, съобразно потребностите им от социални услуги.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по административната преписка, тези, приобщени в хода на съдебното дирене, и частично от гласните доказателства – показанията на св.Божидара Б., които са последователни, взаимно обвързани и допълващи се, и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от легитимиран субект – адресат на оспорения акт, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като неоснователна.

Съгласно чл.153 ал.1 от ЗСУ Изпълнителният директор на Агенцията за качеството на социалните услуги със заповед отказва издаването на лиценз, когато заявителят не отговаря на условията по чл.148. В случая със Заповед №РД-03-9/12.11.2021г В.Т– изпълнителен директор на АКСУ, е възложила на гл.секретар на Агенцията Н.К. изпълнението на всички функции на изпълнителен директор на АКСУ за периода на отсъствието й. Заповедта е в сила от 15.11.2021г. Видно от приложените по делото болнични листи (стр.17-19), в периода от 17.11.2021г до 20.02.2022г вкл., без прекъсване, В.Те ползвала отпуск по болест поради счупване на горния край на тибията (голям пищял). Оспорената заповед е издадена от Гл.секретар на АКСУ Н.К. на 08.02.2022г, т.е. в периода на действие на заповедта за делегиране на правомощията на Изп.директор на АКСУ. Поради това съдът приема, че оспорената заповед е издадена от материално компетентен административен орган.

Заповедта е постановена в писмена форма и съдържа минимално изискуемите реквизити по чл.59 ал.2 от АПК. В нея се съдържат както правното основание за упражненото от издателя й правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправните предпоставки за постановяване на акта. В обстоятелствена част на заповедта е описано фактическото основание за осъщественото публично право, с обосноваване от фактическа и правна страна на констатациите и на следващите се от тях правни изводи. Предвид горното съдът приема, че е изпълнено изискването на чл.59 ал.2 т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.

Съдът приема, че при издаване на акта не са допуснати съществени процесуални нарушения. Условията и реда за издаване на лиценз са уредени в глава Х от Закона за социалните услуги. Съгласно чл.148 ал.1 от ЗСУ лиценз се издава, когато кандидатът е лице по чл.29 ал.3 т.2 или чл.30; не е обявен в несъстоятелност или не е в производство за обявяване в несъстоятелност; не е в ликвидация; не е осъждан за престъпление от общ характер, като за юридическите лица това изискване се отнася за членовете на управителните им органи; предлага социални услуги, които отговарят на стандартите за качество, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги. Кандидатите подават до изпълнителния директор на АКСУ заявление за издаване на лиценз, което съгл.чл.150 ал.1 от ЗСУ се разглежда в двумесечен срок от постъпването му. Съгласно чл.150 ал.2 от ЗСУ при констатиране на несъответствия и/или непълноти в представените документи АКСУ дава на заявителя указания и 14-дневен срок за отстраняването им, като срокът за разглеждане на заявлението започва да тече от отстраняване на несъответствията и/или от предоставянето на допълнителната информация. Възражението на дружеството-жалбоподател за неспазена процедура по чл.150 ал.2 от специалния закон в случая, и конкретно – за непредоставяне на 14-дневен срок за изправяне на нередовностите, установени с КП №19/28.01.2022г, е неоснователно. На първо място по реда на чл.150 ал.2 от ЗСУ подлежат на отстраняване единствено непълноти и несъответствия в документите, а не несъответствия на предлаганите от заявителя социални услуги по см.чл.148 ал.1 т. 5 от ЗСУ, т.е. със стандартите, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги. Така в случая от една страна не се твърдят, а и не се установяват конкретни несъответствия и/или непълноти в заявлението на „А 2017“ ЕООД или в приложените към него документи, които да са подлежали на отстраняване по реда на чл.150 ал.2 от ЗСУ. От друга страна специалният Закон не въвежда изрично задължение за връчване на съставения в хода на проверката по чл.150 ал.5 от ЗСУ констативен протокол на заявителя, респективно - невръчването му не представлява процесуално нарушение, и то съществено такова, обосноваващо отмяна на заповедта за отказ на самостоятелно основание. Предвид изложеното съдът приема, че в хода на административното производство по издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – такива, чието избягване би резултирало в различно произнасяне по същество на заявлението на „А 2017“ ЕООД за издаване на лиценз.

На следващо място съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения ИАА обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти, изложени като мотиви на акта, и доколко същите се подвеждат в посочената като правно основание за неговото издаване норма, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици.

В конкретния случай издателят на оспорената заповед е мотивирал отказа си за издаване на лиценз с три отделни основания, изведени от фактическите констатации по КП №19/28.01.2022г, изготвен в хода на проверката на място по реда на чл.150 ал.5 от ЗСУ за установяване на обстоятелства, посочени в представеното от кандидата описание на социалната услуга.

Първото от тях е, че както според описанието в т.8.1.1 от заявлението, така и според установената при проверката цялостна организация на дейността на социалната услуга „резидентна грижа“ за „пълнолетни лица с психични разстройства“, тя се предоставя в обща специализирана среда и с общи служители със социалната услуга „резидентна грижа“ за „пълнолетни лица с деменция“, в противоречие с изричната забрана на чл.134 ал.3 от ЗСУ да не се допуска интегрирано предоставяне на отделни социални услуги на резидентна грижа в обща специализирана среда; посочено е също, че в социалната услуга се води общ регистър на потребителите на двете резидентни услуги. Според легалната дефиниция на §1 т.35 от ДР на ЗСУ „специализирана среда“ е физическо пространство, което осигурява необходимите материални условия (сграден фонд, оборудване, обзавеждане и други) за предоставяне на социална услуга.

От приобщените в хода на съдебното дирене доказателства, конкретно от констативните протоколи от извършените проверки през м. декември 2021г и през м. януари 2022г се установява, че двете резидентни услуги се предоставят в един имот с общ вход; на второстепенния вход и този към дворното пространство са изградени бетонни рампи за инвалидни колички, които също са общи и се ползват от потребителите и на двете резидентни услуги. Самата сграда е разделена на два корпуса – голям на пет етажа, където е легловата база на резидентната грижа за пълнолетни лица с психични разстройства, и малък на четири етажа, където е легловата база на резидентната грижа за пълнолетни лица с деменция. Подходите към тях се осъществяват чрез два отделни входа и две стълбища, без смесване на ползвателите на двете социални услуги по отделните етажи на сградата – в този смисъл са и показанията на св.Б.Б. – първоначално управител на дома, а впоследствие – социален асистент, които съдът кредитира изцяло в тази им част. Същевременно според неопроверганите констатации в КП, столовата на първия етаж на сградата се ползва за дневна от потребителите и на двете социални услуги; по идентичен начин ограденото дворно пространство е общо и се ползва от потребителите и на двете социални услуги. В допълнение към това в социалната услуга се води общ регистър по чл.40г от ППЗСП на потребителите на двете резидентни услуги – факт, потвърден лично от св.Б. в разпита й в о.с.з. на 07.06.2022г по делото. Въз основа на тези доказателства съдът приема за налично първото от възприетите от издателя на ИАА несъответствие между предлаганата от „А 2017“ ЕООД социална услуга по см.чл.148 ал.1 т.5 от ЗСУ, а именно – неспазване на изричната забрана по чл.134 ал.3 от същия закон за интегрирано предоставяне на отделни социални услуги за резидентна грижа в обща специализирана среда, което не е опровергано поради доказаното отделно ползване само на легловата база на двете резидентни грижи. Впрочем нарушаването на същата забрана по чл.134 ал.3 от ЗСУ в същия Дом за стари хора „Св.Георги“ е установено както при извършената проверка през м. август 2021г, така и при последващата проверка от комисия, назначена от омбудсмана на РБ през м. май 2022г, и е изрично отразено в съответно съставените констативни протоколи, приети като доказателства по делото.

Второто възприето с оспорената заповед основание за отказ за издаване на лиценз е несъответствието на декларираното от „А 2017“ ЕООД в заявлението относно наличната щатна длъжност „социален работник“, както и сключени граждански договори с лекар и счетоводител, и обстоятелството, че посочените в заявлението щатни бройки за отделните длъжности са общи със съответните длъжности в социалната услуга „резидентна грижа“ за „пълнолетни лица с деменция“. Като доказателства по делото са приобщени трудов договор от 08.07.2019г между „А 2017“ ЕООД като работодател и Г. Е.Н. като служител, с който същата е назначена на длъжност социален асистент, считано от 09.07.2019г, допълнително споразумение от 08.07.2019г за преназначаването й на длъжност социален работник, и още едно от 15.12.2021г за промяна на работното й място – на адрес гр.Варна, СО „Сотира“ №539, т.е. в ДСХ „Св.Георги“ (стр.65-67 по делото). Приобщен е и трудов договор от 25.01.2022г между „А 2017“ ЕООД като работодател и И.А.Н.като служител, с който същата е назначена на длъжност социален работник в ДСХ „Св.Георги“ – Варна (стр.29 по делото), като според писмо изх. №26071#1/17.06.2022г на ТД на НАП – Варна (стр.77 по делото), към 16.06.2022г И.Нима регистрирани два трудови договора от 25.01.2022г с работодателя „А 2017“ ЕООД. Съдът приема, че с тези доказателства е опроверган доводът за липса на щатна длъжност „социален работник“ при подаване на заявлението и към момента на проверката по чл.150 ал.5 от ЗСУ. Противоположно е становището на съда относно останалите мотиви по т.2 на заповедта. Представения на стр.62-64 по делото договор за счетоводно обслужване с външен счетоводител „Финансист-3“ ЕООД е от 15.08.2017г, без данни дали е действащ в периода 2021г -2022г; сключен граждански договор с лекар не е представен изобщо. От друга страна не е опровергана и констатацията, че посочените в заявлението щатни бройки за отделните длъжности са общи със съответните длъжности в социалната услуга „резидентна грижа“ за „пълнолетни лица с деменция“. Напротив – отразеното в писмото от ТД на НАП – Варна, че социалният работник е с два сключени трудови договори с работодателя „А 2017“ ЕООД е доказателство в подкрепа на тази констатация. При тези данни съдът намира, че при предоставяне на социалната услуга „резидентна грижа“ за „пълнолетни лица с психични разстройства“ не е изпълнено изискването на чл.41 ал.5 т.1 от ППЗСП, и конкретно - социалните услуги, предоставяни в специализирани институции, да отговарят на следните стандарти и критерии за специализиран и обслужващ персонал: съответствие на числеността на персонала с длъжностите по утвърдена от министъра на труда и социалната политика методика за предоставяне на социални услуги. Предвид изложеното съдът приема за налично и второто от възприетите от издателя на ИАА несъответствие между предлаганата от „А 2017“ ЕООД социална услуга по см.чл.148 ал.1 т.5 от ЗСУ.

Третото от възприетите от издателя на оспорения отказ основания е липса на извършвана в социалната услуга социална работа; задоволяване единствено на основните жизнени потребности на потребителите като хранене, помощ при тоалет, прием на лекарства и съдействие за получаване на медицинска помощ; не се осъществяват дейности в зависимост от специфичните им потребности и същите не участват в предоставяне на услугата. За опровергаване на тези констатации като доказателства по делото са представени Трудотерапия с хора с психични заболявания (стр.32 по делото), изготвена от Ц.Н.С – без доказателства за датата на изготвяне, период на действие, качеството, съответно – квалификацията на лицето, посочено като автор. Същото се отнася и до График на трудотерапията с психично болни хора в ДСХ „Св.Георги“ – Варна, 1 Доклад от проведените срещи на Клуб по игра с думи „Бързо –сети се!“, 2 Доклад от проведените срещи на Клуб по пеене „Сладкопоен гласец“, 3 Доклад от проведените срещи на танцово-музикален Клуб „Избери си песен и танцувай“, 4 Доклад от проведените срещи на Клуб по физически упражнения „Раздвижете се и се усмихнете“, 5 Доклад от проведените срещи на Клуб по разказване „Ела и сподели“, 6 Доклад за провеждане на Клуб по оцветяване „Дъгата ме вдъхновява“ (стр.33-40 по делото). Приложеният на стр.41-42 по делото документ „Социални дейности в ДСХ „Свети Георги“ – Варна“ вероятно е изготвен от социалния работник Г. Н., чийто трудов договор бе коментиран по-горе. Липсата на дата препятства възможността за преценка към кой период от функционирането на ДСХ следва да се отнесе този документ от една страна. От друга страна съдържанието му представлява свидетелски показания в писмена форма, чието кредитиране е недопустимо, поради което няма никаква доказателствена стойност в настоящото производство. Идентично е становището на съда и досежно Правилника за вътрешния ред на потребителите в ДСХ „Св. Георги“ – Варна (стр.43 – 44 по делото), изготвен според отразеното в него през 2016г. При тези доказателства съдът приема, че констатациите в КП №19/28.01.2022г, възприети от издателя на оспорения ИАА като трето основание за отказ за издаване на лиценз по чл.41 ал.4 т.3 от ППЗСП, не са опровергани от „А 2017“ ЕООД. Напротив – и тук важи посоченото по отношение на първото основание за отказ, доколкото същите констатации за липса на социална работа с потребителите и дейности в зависимост от специфичните им потребности, както и тяхно участие в предоставяне на услугата, са констатирани както при предходните, така и при последващите проверки на ДСХ „Свети Георги“ през 2021г и през 2022г от различни институции.

В обобщение на изложеното и въз основа на събраните по делото доказателства съдът счита за безспорно доказан правния извод на издателя на оспорения отказ, че заявената социална услуга от „А 2017“ ЕООД не отговаря на стандартите за качество, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги. В този смисъл и предвид установеното неизпълнение на условието по чл.148 ал.1 т.5 от ЗСУ, оспореният отказ за издаване на лиценз по заявлението на „А 2017“ ЕООД е постановен и при правилно приложение на материалния закон. Изложеното квалифицира жалбата против него като неоснователна и налага отхвърлянето й.

При този изход на спора претенцията на дружеството-жалбоподател за разноски е неоснователна. Тази на ответната страна следва да бъде уважена чрез присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. на осн.чл.143 ал.3 и чл.144 от АПК вр.чл.78 ал.8 от ГПК, чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид невисоката фактическа и правна сложност на спора.

Така мотивиран и на осн.чл.172 ал.2 от АПК съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „А 2017“ ЕООД – Варна, ЕИК ***, против Заповед №РД-3129-3-3/08.02.2022г на Гл.секретар на Агенцията за качеството на социалните услуги, с която на осн.чл.153 ал.1 вр.чл.148 ал.1 т.5 от ЗСУ на дружеството е отказано издаване на лиценз за предоставяне на социалната услуга „резидентна грижа“ с целева група „пълнолетни лица с психични разстройства“.

ОСЪЖДА „А 2017“ ЕООД – Варна, ЕИК ***, представлявано от управителя С.Г.Ч., да заплати на Агенция за качеството на социалните услуги юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд на РБ.

Преписи от решението да се връчат на страните.

	Председател: