Р
Е Ш Е Н И Е
№ 379
гр. Велико Търново, 3.12.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – Шести състав, в открито заседание на петнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при
участието на секретаря С.М., като разгледа докладваното от председателя адм.
дело №367 по описа на Административния съд за 2021 година и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 54, ал.6 от ЗКИР.
Жалбоподателят, Държавно предприятие Национална компания „Железопътна
инфраструктура“ – гр.София, е обжалвал заповед №18-5812 от 28.05.2021 година на
началника на СГКК – Велико Търново в частите и, с които: 1) е изменен кадастралния регистър по отношение на
схемата за обект с сграда с идентификатор 16359.501.20.1.1, като е
посочено, че собственик е държавата с оглед на АПДС 4371, №179, том 7, рег.
1858 от 29.04.2014 година на СВ - Горна Оряховица и едновременно с това
собственик е „Интер Агро“ ЕООД въз основа на постановление на съдебен
изпълнител №67, том V, рег. 1432 от 4.4.2016 година и ползвател е ДП
„НКЖИ“ – София въз основа на вече цитирания по-горе АДПС и 2) е изменена кадастралната карта чрез нанасянето на четири самостоятелни
обекта с кадастрални номера, както следва: 1. 16359.501.20.1.1, 2. 16359.501.20.1.2,
3. 16359.501.20.1.3 и 4. 16359.501.20.1.4.
В жалбата се изтъква, че сградата с идентификатор 16359.501.20.1 по
КККР на ЖП Гарата в Горна Оряховица е описана в АПДС 4371, №179, том7, рег.
1858 от 29.04.2014 година, като представлява приемно здание на арата пътническа
в Горна Оряховица и тя притежава статут на публична държавна собственост с
оглед на чл. 3, ал.1 от ЗЖТ. Всъщност обектите, които са публична собственост
на държавата били описани в ДР на ЗЖТ, като според §1 от тези разпоредби
приемните сгради в ЖП гарите, терените и сградите в железопътните гари, в които
се осъществяват дейности по управлението на влаковете и другите технологични
операции, свързани с експлоатацията на железопътната инфраструктура и
безопасността на движението са ex lege
публична държавна собственост. В сградата с идентификатор 16359.501.20.1 според
жалбоподателя се осъществяват дейности по управление на движението на влакове и
други технологични операции, свързани с експлоатацията на железопътната
инфраструктура и безопасността на движението, като целия поземлен имот е с
предназначение – територия на транспорта с начин на трайно ползване – жп гара,
спирка. Според чл.7, ал.1 от ЗДС имотите и вещите, които са публична държавна
собственост, не могат да се придобиват по давност, нито да са обект на разпореждане. При това според жалбоподателя заповедта е
издадена в разрез с тези законови разпоредби. Нанесеният в КК обект от 5,27
кв.м., за който е отбелязано колизия в актовете за собственост е публична
собственост и не може да бъде частна собственост и да се отразява като такава. По
отношение на нанасянето в КК на самостоятелните обекти в сграда не са изтъкнати
конкретни аргументи за незаконосъобразност на заповедта. С тези аргументи се иска отмяна на заповедта,
като се претендират разноските.
Ответникът по жалбата – началникът на СГКК – В.Търново, чрез процесуалния
си представител адв.Н. от ВТАК оспорва жалбата като неоснователна. Претендира
разноските по делото.
Заинтересованата страна „Интер Агро“ ЕООД – Велико Търново, чрез
процесуалния си представител заема становище за неоснователност на жалбата,
като подробни аргументи за този резултат са изложени както при съдебните
прения, така и в депозираната писмена защита. И тази страна претендира
разноски.
Жалбата е допустима, като подадена в срок и срещу годен за оспорване от
този жалбоподател част на административен акт, която го засяга пряко. В частта,
с която в заповедта е изменен кадастралния регистър, легитимацията на
оспорващия се черпи от обстоятелството, че като собственик на заснетия самостоятелен
обект в кадастралния регистър е отразен и друг субект извън държавата, която е
предоставила права на управление на жалбоподателя. Що се касае до легитимацията
за оспорването на процесната заповед в останалите и част, които касаят
нанасянето на самостоятелните обекти в сграда като кадастрални единици, то
легитимацията на жалбоподателя произтича от обстоятелството, че тези самостоятелни
обекти се намират в сграда – обект на кадастъра, която според представените към
жалбата доказателства е държавна собственост и е предоставена на управление на
жалбоподателя. По отношение на срока за оспорване следва да се отбележи, че
уведомлението за процесната заповед /лист 16 от делото/ е връчено чрез писмо с
обратна разписка на ДП „НКЖИ“ на 7.06.2021 година, като жалбата е подадена чрез
ответника до съда на 17.06.2021 година, т.е. в преклузивния 14 дневен срок.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и съвкупно, приема за установена следната обстановка:
Според представения АПДС №4371, вписан в Службата
по вписванията на 29.04.2014 година, държавата, чрез МРРБ притежава земя с площ
от 8105 кв.м., съставляваща идентификатор№16359.501.20 по КККР на Горна
Оряховица, с предназначение на територията-територия за транспорта, с начин на
ползване за ж.п. гара, спирка в едно с построените в този имот – сграда с
идентификатор №16359.501.20.1 по КККР със застроена площ от 1725 кв.м.,
разгърната застроена площ от 3150 кв. м. и подземен етаж /сутерен/ - мазе от
1575 кв.м., двуетажна, масивна ,построена през 1965 година с
предназначение:сграда на транспорта.
Видно от представеното по преписката постановление за възлагане на
недвижим имот /лист 48 от делото/, вписано в Службата по вписванията на
4.4.2016 година, заинтересованата страна по делото „Интер Агро“ ЕООД – Велико
Търново е придобило в резултат на възлагане от ЧСИ недвижим имот, представляващ
следното: търговски обект с площ от 5,27 кв.м., находящ се в град Горна
Оряховица, улица „Цар Освободител“ №106, планоснимачен номер 1550 от 1990 г.,
ЖП Ареал по плана на града от 1990 година, представляващ най – северния от
трите самостоятелни търговски обекта, разположени в преходната част на
чакалнята за пътници на гара Горна Оряховица – пътническа, при граници: запад –
стълбище към ресторант на втори етаж на приемното здание и механа, находяща се
на ниво под терен; север – фоайе пред входа на ресторанта па първи етаж,; юг –
търговски обект, тип павилион, собственост на НК „ЖИ“. Постановлението е влязло
в сила на 28.03.2016 година.
Въз основа на този акт за собственост заинтересованата страна „Интер
Агро“, чрез „Ландинвест ВТ“ (чийто управител е пълномощник на
дружеството) е подал заявление за извършване на следните услуги, а именно: издаване
на удостоверение за приемане проект за изменение на КК и КР за обект с
№16359.501.20.1 /за нанасяне на четири броя самостоятелни обекти в тази сграда/;
нанасяне на настъпилите промени в КК за този обект и нанасяне на настъпилите
промени в КР. Изготвен проект, като са изработени схеми - проекти на отделните
самостоятелни обекти, които, както и обяснителна записка. В последната е
посочено, че обхвата на проектирането е нанасяне в действащата КК на
самостоятелен обект – търговски обект, с границите му на място и съседните му
обекти – на етаж, над и под него – схематично със съответните проектни
идентификатори. Описан е обекта на
заснемане като обект за търговска дейност, най – северния от група от три
обекта, разположен в западната преходна част на гаровата чакалня за пътници, на
първи етаж със застроена площ от 5,27 кв.м., който е собственост според
посочения документ на дружеството –възложител на проектирането. Изрично е
посочено, че сградата като цяло е собственост на държавата, като ДП „НКЖИ“ е
ползвател. Приложена е извадка от КР за този имот, в който е посочени изрично,
че сградата е публична държавна собственост. Приложени са и схемите на
разположение на обектите в тази сграда, като една от тях касае заснетите два обекта, един от които е и този с идентификатор
16359.501.20.1.1. Приложен е и проект за изменение на К,Р, видно от който е,
че за обект с посочения идентификатор
като собственик следва да се отрази дружеството „Интер Агро“.
След извършена проверка на представения проект, на основание чл.55, ал.3
от ЗКИР СГКК – Велико Търново е издала удостоверение за приемане на проекта за
изменение на КККР, като е посочено, че проектът и документите отговарят на
изискванията на чл.75 от Наредба №РД 02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието,
създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри и на
чл.14 и чл.16 от Наредба №РД-02-20-4 от 2016 година за предоставяне на услуги
от кадастралната карта и кадастралните регистри. Посочено е и, че проектът може
да послужи за процедиране и изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри по реда на чл.70, ал.1 от Наредба
№РД 02-20-5/15.12.2016 г.
С писмо от 13.05.2021 година /лист 25 от делото/ ответната служба е уведомила
държавата, в лицето на ДП“НКЖИ“, че на основание чл.26, ал.1 от АПК с оглед
подаденото заявление от дружеството „Интер Агро“, и въз основа на приетия
проект чрез удостоверение за приемането му е започнала процедура за изменение
на КККР за нанасяне на самостоятелни обекти в сграда с адрес гр.Горна
Оряховица, ул.Цар Освободител №106. Посочено е, че изменението се изразява в
нанасяне на самостоятелни обектив в сграда с идентификатори, както следва:
16359.501.20.1.1, 16359.501.20.1.2, 16359.501.20.1.3, 16359.501.20.1.4, като
корекцията се извършва въз основа на документ за собственост и проект за
изменение на КК и КР, който е изработен от правоспособно лице. Изрично е
посочено, че се дава възможност на ДП „НКЖИ“ в седемдневен срок от съобщаването,
да се запознае с документите към
заявлението на заинтересованата страна, въз основа на които е издадено
посоченото по-горе удостоверение и да изрази становище и представи документи.
Жалбоподателят е подал възражение от 21.05.2021 година, посочвайки, че
се иска нанасяне на самостоятелни обекти в сграда публична държавна собственост,
като такъв обект е и сградата в която се нанасят новите обекти. Приложен е вече
цитирания по-горе АПДС в едно със скица на поземления имот, издадена от СГКК –
Велико Търново за ПИ с идентификатор 16539.501.20 за железопътна гара, като е
отразено, че липсват данни за собствеността на този имот.
На първо място следва да се отбележи, че предметът на изменението на КККР
чрез оспорената заповед в случая представлява едновременно нанасяне на четири
самостоятелни обекта в сграда, което представлява нанасяне на нови обекти в КК
/самостоятелни обекти с идентификатори, както следва: 16359.501.20.1.1,
16359.501.20.1.2, 16359.501.20.1.3, 16359.501.20.1.4/ и промени в данните за
собственост за посочените четири самостоятелни обекти в сграда /за която сграда
като обект на кадастъра е посочено в заповедта, че няма данни за собственост/,
като спорно е отразяването в КР на данните за собственост на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 16359.501.20.1.1, за който е посочено, че е
собственост на държавата и на „Интер Агро“, като в първият случай е налице
позоваване на АПДС, а във вторият случай е налице позоваване на постановление
за възлагане на недвижим имот от страна на частен съдебен изпълнител. Освен
това бланкетно и без аргументи се оспорва и нанасянето на всички самостоятелни
обекти като отделни кадастрални единици.
По аргумент от разпоредбата на чл.54, ал.4 от ЗКИР следва да се приеме,
че заповедта е валидна, тъй като е издадена от компетентен по материя и територия
административен орган.
Предвид характера на процедираното изменение правилно заинтересованата
страна аргументира приложимостта на разпоредбата на чл.53а от ЗКИР – т.е. това
изменение може да се извърши без издаване на заповед. В процесният случай са
заснети и нанесени в съществуващата КК
четири самостоятелни обекта /т.е. налице е хипотезата на чл.53а, т.3 от ЗКИР/,
като едновременно с това са променени данните в кадастралните регистри, като са
посочени данните за собствениците на тези четири самостоятелни обекта /чл.53а,
предложение първо от ЗКИР във връзка с чл.53, ал.1, т.1 от ЗКИР./ Издаването на заповед в случая не представлява
процесуално нарушение, нито формално такова. От друга страна съдът счита, че са
спазени съществените процесуални изисквания при издаването на заповедта, които
са разписани в разпоредбите на чл.51, ал.2, 3 и 6 от ЗКИР. Спазени са и
правилата на чл.56 и чл58 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри.
В частта, с която е изменен КР за обекта с
идентификатор 16359.501.20.1.1 чрез вписването едновременно като собственици на
този обект на държавата, чрез ползвателя ДП „НКЖИ“ и „Интер Агро“ ЕООД,
заповедта според съда е незаконосъобразна, макар и не по изложените в жалбата
съображения.
Съгласно разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗКИР
„При наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на
собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот в кадастралния
регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи.“.
В процесният случай не е налице тази хипотеза. Както е посочено например в решение
на ВАС по АД №9715/2020г.г, хипотезата на чл.53, ал.2 от ЗКИР регламентира
единствено възможността за вписване в КР и на лица, удостоверяващи право на
собственост, респ. други вещни права, противопоставими на вписаните вече в
КР права на собственост на друго лице. Аналогично становище е изразено
например и в решение №183 от 7.1.2021 година по АД № 10321/2020 година
на ВАС. В случая става въпрос за нанасяне в КК на самостоятелен обект по смисъла
на §1, т.1 от ДР на ЗКИР. Според тази дефиниция „самостоятелен обект в сграда
или в съоръжение на техническата инфраструктура" е обособена част от
сградата или съоръжението, която е обект на собственост и има самостоятелно
функционално предназначение“. Нанесеният самостоятелен обект има тези
функционални характеристики, като за него е представен един титул за
собственост – постановлението за възлагането му на заинтересованото дружество
„Интер Агро“. В КР – както се установява от самата заповед и от материалите по
преписката – липсва вписване на противопоставими за този конкретен
самостоятелен обект вещни права. Всъщност в този регистър даже не е налице
вписване на установените от жалбоподателя по повод на легитимацията му вещни
права за обект с идентификатор 16359.501.20.1 /сграда/. По тази причина неправилно
ответникът е изменил КР за новонанесения в КК самостоятелен обект, вписвайки
едновременно и държавата и заинтересованото дружество като собственици на този
именно самостоятелен обект. По правилото на чл.53, ал.1, т.1 от ЗКИР с оглед
констатирането на данни за вписване в регистъра на собственика на новозаснетия
самостоятелен обект и предвид липса на вписани за този самостоятелен обект
други собственици и носители на вещни права, както и при липса въобще на
вписани в регистъра собственици и носители на вещни права за обект с
идентификатор 16359.501.20.1, е следвало в КР за самостоятелен обект в сграда
да се впише като собственик единствено дружеството „Интер Агро“ ЕООД. Следва в
тази и част заповедта да се отмени, като преписката се върне на ответника,
който да отрази в КР за самостоятелен обект с идентификатор 16359.501.20.1.1
единствения собственик според представеното постановление за възлагане на
недвижим имот, вписано в СП - Горна Оряховица на 4.4.2016 година.
Що се касае до изменението на КК чрез
нанасянето на четири нови самостоятелни обекта с номера, както следва: 1.
16359.501.20.1.1, 2. 16359.501.20.1.2, 3. 16359.501.20.1.3 и 4.
16359.501.20.1.4,, то жалбата е неоснователна. В тези случаи изменението е на
основание чл.53а, т.3 от ЗКИР предвид наличието на тези самостоятелни обекти, за
които няма спор че не са били отразени в КК. Всъщност конкретни оплаквания за
това в какво се състои незаконосъобразността на заповедта в тези и процесни
части липсва, като съдът счита, че са налице посочените условия на ЗКИР.
Жалбата е частично основателна.
С оглед на този изход на спора, на ответника
се следват разноски, които следва да са половината от предвидените в правилото
на чл.8, ал.2, т.1 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения с оглед на частичната незаконосъобразност на заповедта.
За жалбоподателя, с оглед частичната отмяна
на процесната заповед, следва да се
присъдят разноски по чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, в размер от 120 лв., както и внесената от него
държавна такса от 50 лв.
Предвид процесуалната позиция на
заинтересованата страна „Интер Агро“ ЕООД – Велико Търново, на таи страна
разноски не следва да се присъждат.
Водим от горното, Великотърновският административен съд, шести състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ заповед №18-5812 от 28.05.2021 година на началника на СГКК –
Велико Търново в частта и, с която е изменен кадастралния регистър за новозаснетия
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 16359.501.20.1.1.
Изпраща преписката на Началника н СГКК – В.Търново за произнасяне по заявлението
на „Интер Агро“ ЕООД – Велико Търново с №01-209797 от 16.04.2021 година в посочената
му по-горе част при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона,
посочени в мотивите към решението.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Държавно предприятие Национална компания
„Железопътна инфраструктура“ – гр.София против останалите оспорени части от
заповед №18-5812 от 28.05.2021 година на началника на СГКК – Велико Търново.
ОСЪЖДА Агенция по геодезия, картография и кадастър да заплати на
Национална компания „Железопътна инфраструктура“ – гр.София разноски по делото
от 170 лв.
ОСЪЖДА Национална компания „Железопътна инфраструктура“ - София, да
заплати на Агенция по геодезия, картография и кадастър разноски по делото в
размер от 540 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: