Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1929/29.10.2019г. Град Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
районен съд тридесет и осми
състав
На двадесет и четвърти октомври Година две хиляди и деветнадесета
В публичното съдебно заседание в следния състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: РОСИЦА ШКОДРОВА
като разгледа докладваното от Председателя
наказателно административен характер дело номер 4570 по описа за две хиляди и деветнадесета
година.
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ НП
№03-010702/27.12.2018г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда"
гр. Варна, с което на «Х.“ ООД е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 1800 лева на основание чл.414 ал.1 от КТ като НАМАЛЯВА
размера на наложеното административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ от 1800
лева на 1500 лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е образувано по жалба на
управител на санкционираното дружество против НП №03-009210/28.03.2018г.
на Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, издадено на
основание чл.416 от КТ.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление
като незаконосъобразно. Сочи се, че в нарушение на чл.40 ал.1 от ЗАНН в АУАН не
е записано свидетелите в какво качество са записани като такива. Свидетелите не
са присъствали при установяване на нарушението.
Смесени са изводи от две различни проверки – на място в обекта и последваща документална. Дефакто липсват
свидетели, които да са присъствали при установявани или извършване на
нарушението, а в АУАН липсва отбелязване по чл.40 ал.3 от ЗАНН. Оспорва се съставомерността
на нарушението по чл153 ал.3 от КТ. Сочи се, че неправилно е определена датата
на нарушението, както и се сочи за нарушен чл.52 ал.4 от ЗАНН. Формулира се
искане за отмяна на наказателното постановление . Алтернативно се иска намаляване
размера на наложеното наказание до предвидения в закона минимален размер.
В съдебно
заседание не се явява представляващ дружеството.
Процесуален
представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.
По същество счита, че наказателното постановление следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
През месец ноември 2018г. била извършена проверка на
място и последваща документална проверка по спазване
на трудовото законодателство в обект – магазин за готова храна „Ко ши ям“, находящ се в гр. Варна, ул.”Дубровник” №23, стопанисван от
„Х.” ООД. След извършената проверка на място, била насрочена и последваща
документална проверка.
При проверката били предоставени допълнително графици
и отчетни форми , при което св. П. установила, че в обекта е въведено сумирано
изчисляване на работното време. За лицето Д.И.С., при сумираното изчисляване на
работно време, за период от 28.09.2018 г. до 05.10.2018г., включително, в които
лицето е работило, не била осигурена непрекъсната седмична почивка от минимум
24 часа при промяна на смените при сумераното
отчитане на работното време, съгласно ПВТР.
На 17.12.2018г. св. И. съставила акт за установяване на
административно нарушение срещу дружеството „Хримар“ ООАД за това, че като работодател е допуснало при
промяна на смените при сумирано изчисляване на работното време неосигуряване на
непрекъсната седмична почивка не по- малко от 24 часа на лицето Д.И.С.. Посочен
били периодът на полагане на труд, датата на нарушението, както и
доказателствата, които потвърждават извършеното нарушение. Била посочена и
правна квалификация на деянието. Акта за установяване на административно
нарушение бил надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството. В
графата за възражения били вписани
такива, че Протокола и предписанията са връчени в един и същи ден и не са
изготвени в присъствието на управителя на дружеството. Други възражения не постъпили впоследствие по АНП.
Въз основа на акта за
установяване на административно нарушение административно наказващият орган е
издал НП №03-010702/27.12.2018г., възприемайки изцяло установената от
служителите на ДИТ фактическа обстановка и давайки правна квалификация на
извършеното нарушение по чл.153 ал.3 от КТ. На дружеството е било наложено
административно наказание на основание чл.414 ал.1 от КТ – имуществена санкция
над минималния предвиден размер.
Горната фактическа обстановка
се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото
доказателства - приложените по административно наказателната преписка писмени
доказателства- копия от отчетна форма за месец сепетември
2018г. и месец октомври 2018г. и др. , както и гласните такива-показанията на
св. И..
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
констатира следното :
Административно наказателното
производство по установяване на нарушението е било съобразено с изискванията на
процесуалния закон. И при съставяне на акта за установяване на административно
нарушение, и при издаване на НП са спазени всички срокове и процедури по
тяхното издаване. Съобразени са изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Проверяващите обективно,
всестранно и пълно са отразили фактическата обстановка на база на събраните
доказателства – собствените си възприятия и писмените доказателства,
установяващи наличието на трудово правоотношение, полагане на труд на смени в
рамките на седемдневен период, без при промяна на смените да е осигурена
минимална непрекъсната седмична почивка. В акта за установяване на
административно нарушение е била посочена правилната правна квалификация на
описаното административно нарушение. Административно наказващият орган, на база
на събраните доказателства е направил единствения възможен извод за извършено
административно нарушение от категорията на нарушенията по чл.153 ал.3 от КТ.
Съдът намери, че при определяне на наказанието, което следва да се
наложи съобразно разпоредбите на КТ наказващият орган не е съобразил
извършването на нарушение за първи път, поради което санкция в минималния размер би способствала
за постигане на правомерно поведение в бъдеще. В този смисъл и съдът намери, че
наказанието имуществена санкция е неправилно определено по своя размер и следва
да бъде намалено до установения в закона минимум.
Що се отнася да наведените с
жалбата и в съдебно заседание възражения, съдът намира следното:
С жалбата се сочи, че в нарушение на чл.40 ал.1 от ЗАНН
в АУАН не е записано свидетелите в какво качество са записани като такива.
Свидетелите не са присъствали при установяване на нарушението. Смесени са изводи от две различни проверки –
на място в обекта и последваща документална. Дефакто липсват свидетели, които да са присъствали при
установявани или извършване на нарушението, а в АУАН липсва отбелязване по
чл.40 ал.3 от ЗАНН.
Съдът не
констатира да е допуснато съществено нарушение на закона, довело до
ограничаване на процесуалните права на обвиненото лице. Проверката на
дружеството е продължила във времето, като първоначално е била извършена такава
на място, а впоследствие са били изискани и документи. Извършените две проверки
са извършени от служители на ДИТ Варна, в кръга на техните правомощия от
компетентни длъжностни лица. Доколкото нарушението се установява въз
основа на писмени документи , е приложима разпоредбата на чл.40 ал.4 от ЗАНН,
като следва да се посочи, че с вписването на свидетели в АУАН, без изрично
оповестяване на тяхното качество, не е нарушен закона, тъй като ако това се налага,
тези свидетели биха могли да бъдат призовани и разпитани пред съда.
Оспорва се съставомерността на нарушението по чл153 ал.3 от КТ, като
неправилно е определена датата на нарушението.
Съдът, противно на изразената позиция намери, че
правилно е определена датата на нарушението и това е денят, в който е следвало
на лицето да бъде осигурена непрекъснатата междуседмична
почивка – 04.10.2018г.
На последно място се сочи за нарушен чл.52 ал.4 от ЗАНН.
Доколкото наказващият орган се е произнасял по неоспорена фактическа
обстановка, при събрани доказателства в достатъчен обем за правилното решаване
на административно наказателната преписка, за последния не е възникнало задължение за допълнително
разследване и в този смисъл не е допуснато нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН.
След като взе предвид изложеното по- горе, съдът намери , че следва
да измени наказателното постановление като намали размера на наложеното
административно наказание до предвидения в закона минимален размер.
Водим от
горното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: