№ 1676
гр. С., 02.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110164755 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 347153/31.10.2024г. на СРС,
подадена от Ю. С. Д. срещу „*********“ АД, уточнена с Молба, вх. № 382239/27.11.2024г.
на СРС.
Ищецът Ю. С. Д. чрез адв. В. С. – АК-С., е предявил срещу ответника „*********“
АД иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено между
страните, че Ю. С. Д. в качеството си на наследник на А.Д.К., не дължи на „*********“ АД
сумата от 497,45 лева, представляваща половината от общо начислената по партида
********** сума от 994,91 лева, представляваща начислени за периода 26.09.2012г.-
21.10.2016г. суми за ВиК услуги до имот – апартамент в град С., ж.к. „******“, бл. 904, вх.
Г, ап. 73.
Твърди се, че ответникът поддържа, че по описаната по-горе партида е налице
задължение за предоставени ВиК услуги за описаните по-горе имот и период. При справка в
деловодството на ответника било заявено, че сумите са дължими и при неплащане ще бъдат
събрани принудително. Твърди се, че между страните липсва установено облигационно
отношение за предоставяне на ВиК услуги, съответно че ищецът няма качеството на
потребител на такива. Отчитането на предоставените услуги било в разрез с установените за
това правила, като не съответствало на реално предоставените услуги, отчетени с изправно
СТИ, и тяхната стойност. Прави се и възражение за погасяване на вземанията по давност. За
насроченото по делото публично съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща
представител. Становище се изразява в писмен вид, като предявеният иск се поддържа.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „*********“ АД чрез юрк. А.П. е подал
Отговор, вх. № 401786/10.12.2024г. на СРС, с който признава предявения иск. Заявява, че
ищецът действително не дължи оспорената сума, както и че същата е погасена по давност.
Обосновава, че не е дал повод за завеждане на делото, поради което иска, на основание чл.
78, ал. 2 ГПК, разноските по делото да бъдат възложени в тежест на ищеца. За насроченото
по делото публично съдебно заседание не изпраща представител.
1
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба, предявения
с нея иск и становището на ответника, съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си
убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, като предявеният с нея иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
В настоящия случай ответникът е заявил, че признава исковата претенция.
В съдебното заседание, проведено на 28.01.2025г., съдът е обявил на страните, че ще
се произнесе с решение при признание на иска.
Съгласно чл. 237, ал. 2 ГПК решението при признание на иска не се мотивира, като
съдът единствено посочва, че основава произнасянето си на направеното признание.
Доколкото такова по настоящото дело е налице и липсват основания да се приеме, че
признатото право противоречи на закона или на добрите нрави или е признато право, с което
страната не може да се разпорежда, като признанието е заявено от надлежно оправомощен за
това процесуален представител (л. 30), съдът намира, че следва да уважи при условията на
чл. 237 ГПК предявения иск.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Принципно съобразно изхода от спора право на разноски
има само ищецът. Ответникът е направил възражение, че не следва да носи отговорност за
разноски, тъй като е признал иска и не е дал повод за образуване на делото (чл. 78, ал. 2
ГПК). В настоящия случай липсват предпоставки за прилагане на посочената норма.
Действително ответникът е признал предявения иск. В същото време обаче с поведението си
той е станал причина за завеждане на делото. Видно от представеното от ищеца писмо от
ответника (л. 49), както и отправените по-рано покани за изпълнение на л. 47-48 от делото,
ответникът е настоявал на дължимостта на процесната сума, въпреки че в крайна сметка му
е противопоставено възражение за давност. Именно защото давността не се прилага
служебно, предприятието-ответник е следвало да отпише погасените по давност
задължения, щом за това има искане. С това е и провокирало предявяването на иск пред
съда. Поради тази причина и разноските по делото следва да се възложат в тежест на
ответника. За пълнота съдът обръща внимание, че съобразно съдебната практика, например
опр.60360/08.11.2021г.-ч.гр.д.4112/2021г.-ВКС,ІVг.о., и това да се покани длъжникът да
изпълни свое погасено по давност задължение съставлява повод за предявяване от негова
страна на отрицателен установителен иск.
От страна на ищеца своевременно е заявена претенция за разноски, като е представен
и списък по чл. 80 ГПК. Доказани са разноски за заплатена държавна такса и разноски за
банков превод общо в размер на 51,81 лева, които следва да се присъдят в полза на ищеца.
Ищецът е защитаван безплатно по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв от адв. В. С., поради
което на последния следва да се присъди възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, което съдът,
с оглед естеството на спора и неговата фактическа, правна, процесуална и професионална
сложност, отчитайки обстоятелството, че делото приключва на настоящата инстанция с
решение при признание на иска, което признание е заявено още с отговора на исковата
молба, определя на 300,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Ю. С. Д., ЕГН
2
**********, от град С., не дължи на "*********" АД, ЕИК **********, със седалище в
град С., сумата от 497,45 лева, представляваща половината от общо начислената по партида
********** сума от 994,91 лева, представляваща начислени за периода 26.09.2012г.-
21.10.2016г. суми за ВиК услуги до имот – апартамент в град С., ж.к. „******“, бл. 904, вх.
Г, ап. 73.
ОСЪЖДА "*********" АД, ЕИК **********, да заплати на Ю. С. Д., ЕГН
**********, от град С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 51,81 лева,
представляваща разноски по делото на първа инстанция (гр.д. № 64755/2024г. на СРС).
ОСЪЖДА "*********" АД, ЕИК **********, да заплати на адв. В. Ф. С. – АК-С.,
ЕГН **********, АК-С., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, сумата от 300,00 лева,
представляваща възнаграждение за предоставена на ищеца Ю. С. Д. по реда на чл. 38, ал. 1
ЗАдв безплатна правна помощ по делото на първа инстанция (гр.д. № 64755/2024г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3