Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 114
гр. Русе, 10.03.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенски окръжен съд…гражданска колегия……в открито заседание
на тринадесети февруари през две
хиляди и седемнадесета година ….в състав:
Председател:
Галина Магардичиян
при секретаря М.П.
и в присъствието на прокурора Надежда Митева като разгледа
докладваното от съдията Г. Магардичиян
гр. дело № 601 по описа
за 2016год, за да се произнесе,
съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ.
Ищецът П.Н.П. твърди, че от 15.09.1995г е държавен служител
в МВР и към настоящият момент продължава да служи. Твърди, че ДП № 26 П/10 по
описа на СО-СГП, пр.пр. № 4-4474/10 по описа на СГП е образувано срещу
неизвестни извършители-служители от състава на МВР, ГКПП“Дунав мост“ при
РГС-Русе, ГПГП с оглед на извършени престъпления по чл.302, т.1, пр.
предпоследно и т.2 вр чл.301, ал.1, пр.1 и 2, ал.1 вр чл.26, ал.1 НК. В хода на
разследването с Постановление от 20.01.2011 бил привлечен в качеството на
обвиняемо лице към наказателна
отговорност за тежко умишлено престъпление по чл.302, т.2,б.“А“ вр чл.301,
ал.1,пр.1 и 2 НК и на основание чл.64,ал.2 НПК спрямо него била взета мярка за
процесуална принуда-задържане за срок от 72 часа от органите на досъдебното
производство. На 22.01.2011 с постановление на наблюдаващия прокурор спрямо
него била взема мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 3 000лв.
На 16.04.2013 му било повдигнато ново обвинение за извършено престъпление по
чл.302,т.1,б.“А“ вр чл.301,ал.1,пр.1 и 2 НК. С постановление от 10.09.2015 било
прекратено наказателното производство, което обжалвал пред РОС и било
потвърдено с Определение № 470 от 22.10.2015 по ч.н.д.№ 534/15 по описа на
РОС.Същото било потвърдено с Определение № 13 от 16.02.2016 па в.ч.н.д.№ 37/16
по описа на ВТАС. В хода на
наказателното производство заплатил на адв.Д.С. адвокатско възнаграждение в
размер на 500лв. Твърди, че във връзка с образуваното наказателно производство
на 24.01.2011 срещу него било образувано дисциплинарно производство по чл.230 ЗМВР за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина. На 07.03.2011 на основание
чл.59 ЗККИ му било отнето разрешението за достъп до класифицирана информация.
Със Заповед рег № 1181/7 от 25.03.2011 на Директора на главни дирекция „ Г. п.“
към МВР му било наложено дисциплинарно наказание „ уволнение“ и му било прекратено
служебното правоотношение на държавен служител в МВР. С Решение № 36 от
21.11.20111 на Адм.съд-гр.София заповедта била отменена като неправилно и
незаконосъобразна, с Решение № 131 от 21.12.2012 по адм.дело № С-2/12 по описа
на ВАС това решение било потвърдено. Твърди, че тъй като останал без работа, а
трябвало да издържа себе си и семейството си, на 01.06.11 постъпил на работа в
„ П.“ООД-Русе като организатор „ производство“ с брутно трудово възнаграждение
575лв където работил до 01.07.2011. Тъй като не могъл да си намери работа,
предвид воденото срещу него наказателно производство, от м.07.11 се регистрирал
в бюрото по труда и му било отпуснато ПОБ за срок до м.април 2012 в общ размер
на 3 428.86лв. От м.март 2012 постъпил на работа в О. а.-Р. до м.март 2013
на длъжност Г. е.- ДС към дирекция „Административен контрол, регионално
развитие и държавна собственост“. През м.март 2013 бил възстановен на работа в
МВР, РДГП на по-ниско платена длъжност. Твърди, че задържането за срок от 72
часа се отразило изключително негативно на психиката и на самочувствието му на
човек и на служител в системата на МВР. Бил унизен и за това, че с белезници на
ръцете бил транспортиран от следствения арест в гр.Русе до гр.София. След това
започнал за изпитва непрекъснат стрес и страх от несправедлива осъдителна
присъда на лишаване от свобода. Цялото събитие било отразено от множество тв
канали и медии. Това се отразило зле и на трудовото му правоотношение- освен,
че било образувано дисциплинарно производство и бил уволнен, колегите му
започнали да странят от него и това се отразило на психиката му. Воденото
наказателно преследване се отразило негативно и на отношенията му с негови
близки- съпруга и родители, приятели и познати. Болшинството от тях се
отдръпнали и се отнасяли към него с недоверие. Бил принуден да търпи
отчуждението и пренебрежението на околните. През цялото време, докато траело
разследването бил принуден да понася всички ограничения, които качеството му на
обвиняем му налагало. Бил лишен от възможността да участва в конкурси за
по-високо платена и по-квалифицирана длъжност.
Счита, че следва да се отчете и факта на дългия период на
разследване-около 5 години, което задълбочило негативните психически и
емоционални преживявания. Счита, че са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността на П. на Република България като иска от съда да постанови
решение, с което да осъди този държавен орган да му заплати обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 40 000лв, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 16.02.2016 до окончателно плащане,както и
500лв обезщетение за претърпени имуществени вреди. Претендира и разноските по
делото.
П. на Република България чрез Р. о. п. счита, че
предявеният иск е недопустим в частта на претенцията за неимуществени вреди в
резултат на незаконно задържане под стража за 72 часа по ДП № 26/10 по описа на
СО-СГП, тъй като не са представени доказателства, че задържането е отменено
като незаконно. Ако съдът прецени, че искът е изцяло допустим, считат, че
същият е неоснователен. Считат, че не са налице доказателства за наличието на
пряка причинно-следствена връзка между твърдените морални вреди и незаконното
обвинение. Ищецът е привлечен към наказателна отговорност в по-късен
момент-20.01.11, която дата е и началният момент за евентуално увреждане.
Увреждането е преустановено с прекратителното постановление на П. от
10.09.2015, като вреди след тази дата ответникът не е пасивно материално-правно
легитимиран да отговаря. Считат, че П. не следва да носи отговорност за
уволнението на ищеца. Отнемането на достъпа до класифицирана информация не е
инициирано и осъществено от П.. Твърдят ,че ищецът не е представил доказателства,
че не е могъл да се намери работа, както и доказателства, че достойнството и
авторитета му са били засегнати. Считат, че размери на претендираните
неимуществени вреди е завишен и не отговаря на твърдените вреди. Оспорва се и
иска за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, тъй като от
договора за правна помощ не е видно, че възнаграждението се заплаща именно по
следственото дело.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното:
П.Н.П. е държавен служител в МВР от 15.09.1995г и
понастоящем продължава да е такъв, видно от представеното по делото
удостоверение от ГД“Г. п.“-РД“Г. п.“-Р..
На 20.01.2011 е привлечен като обвиняем по Следствено дело
№ 26 П_10 по описа на СО-СГП, пр.пр.№ 4-4474/10 по описа на СГП, за
престъпление по чл.302,т.2, б.“А“ вр чл.301, ал.1,пр.1 и 2,алт.1 НК за това, че
на 14.12.2010 за времето от 17.30ч. до 17.35часа на територията на ГКПП“Дунав
мост-Русе“, трасе входящи в Р България товарни автомобили, като длъжностно
лице, посредством злоупотреба със служебното си положение на служител от
състава на МВР, полицай при РДГП-Русе, ГПУ-Русе, при ГКПП „Русе“- е поискал от
св.И. Д. дар, който не му се следва, парична сума, за да не извърши действия по
служба-проверка на превозното средство, товара и съпътстващите го документи на
товарния автомобил от международния транспорт, с който е пътувал свидетеля Д.,
за да премине товарния автомобил границата през ГКППП на българска територия. „
П., прибирайки се към кабината на товарния автомобил, управляван от свидетеля Д.,
от страната на шофьорската врата поискал парична сума- пет щатски долара с
думите „пет,бе“ и повторил отново „пет“ и след което И. Д. се опитал да отклони
искането на парите с думите „ пет долара . Един се дава тук, за тука. Тука
увеличение за Нова година става“, при което П. заявил с повишен тон и въртейки
заканително глава „какво ново бе? Всичко нормално ли е тук?“ и тогава св.Д. дал
в ръката на П.П./ преварително описана и фотокопирана/ банкнота от пет щатски
долара с номер HF ***, която той приел и прибрал в джоба си.“
На същата дата по отношение на него е взета мярка за
процесуална принуда „задържане за срок до 72 часа“. На 22.01.2011 по отношение
на него от СГП е взета мярка за неотклонение „парична гаранция от 3000лв“. С
Постановление от 06.02.2003г на прокурор в СГП служебно са отменени мерките за
неотклонение, взети по досъдебното производство, в това число и взетата по отношение
на П. мярка за неотклонение парична гаранция.
На 16.04.2013 е
привлечен като обвиняем по същата преписка за престъпление по чл.302, т.1, б.“А“ вр чл.301, ал.1,пр.1 и 2, алт.1 НК за това, че на 14.12.2010 за времето от 17.30ч. до 17.35часа на територията
на ГКПП“Дунав мост-Русе“, трасе входящи в Р България товарни автомобили, като
длъжностно лице, служител в състава на МВР, старши полицай на ГКПП-Русе към
ГПУ-Русе при РДГП-Русе- е поискал от св.И. Д. дар, който не му се следва-
парична сума с думите „пет,бе“ и повторил отново „пет“, след което св. Д. се
опитал да отклони искането на пари с думите „ пет долара . Един се дава тук, за
тука. Тука увеличение за Нова година става“, при което П. заявил „Какво ново
бе? Всичко нормално ли е тук?“ и приел една банкнота от 5 щатски долара с
левова равностойност 7.28лв, преварително описана и фотокопирана/ банкнота от
пет щатски долара с номер HF ****, която прибрал в джоба си, за да не извърши
действия по служба-проверка на превозното средство, с цел разкриване на укрити
хора, оръжие, взривни материали,боеприпаси,наркотици,психотропни вещества,
средства с възможна двойна употреба, пренасяни в противоречие със
законодателствотона Република България.
На
20.01.2011 същият е върнал служебното си оръжие, както и служебната си карта.
Със Заповед рег № 1181/7/25.03.2011 на Д. на Г. д.“ Г. П.“ на П.Н.П. е наложено
дисциплинарно наказание „Уволнение“ и служебното му правоотношение на дръжавен
служител в МВР е прекратено. Същото е наложено във връзка с повдигнатото на П.
обвинение. Заповедта е връчена на П. на 30.03.2011. П. е обжалват тази заповед
и с Решение № 36 от 21.11.2011 по адм.дело № С 18/11 по описа на
Административен съд София-град същата е отменена. Решението е потвърдено с
Решение № 131 от 21.12.2012 по адм.дело № С-2/12 по описа на ВАС.
На
25.03.2011 на П. е връчен документ, с който му е отнето разрешението за достъп
до класифицирана информация № 3 от 07.03.2011, издаден от директора на главна
дирекция „г. п.“..
С постановление на СГП от 10.09.2015, издадено по същата
преписка, наказателното производство спрямо П. и други обвиняеми е прекратено,
поради това, че предявените по отношение на обвиняемите обвинения не са
доказани.
П. е обжалвал това постановление и с Определение № 470 от
22.10.2015г, постановено по ч.н.д.№ 534/15 по описа на РОС постановлението е
потвърдено. С Определение № 13 от 16.02.2016г по ВЧНД № 37/16 по описа на ВТАС
е потвърдено определението на РОС.
За защита в образуваното наказателно производство П.П. е
сключил с адв.Д. С. договор за правна защита и съдействие и е заплатил в брой
сумата от 500лв адвокатско възнаграждение, видно от приложеният договор / л.55
от делото/.
По делото са представени копия от вестници- „Труд“ ,
„Бряг“,“Утро“ от 22-23 януари 2011,в който е отразено задържането на 10/14
граничари. Същите са посочени с инициали. Представени са и множество разпечатки
от електронни издания, в които този факт е отразен.
По делото са представени писмени доказателства, от които е
видно, че П.П. на 22.04.2008г е теклил кредит за текущо потребление в размер на 30 000лв от „Банка
ДСК“ЕАД-София със срок за изплащане 120 месеца, който кредит е бил обезпечен с
„залог на вземане по трудово правоотношение“.По делото е представен и
погасителният план към този договор.
Представени са и писмени доказателства за получаваното от Н.
Ц. П., съпруга на ищеца трудово възнаграждение от ОД МВР-Русе в периода от
01.01.2011 до 21.03.2013г. Представени са и служебни бележки от ОД МВР-Русе за
получаваното от П. трудово възнаграждение за същия период.
От показанията на св.Г.Г. – приятел на ищеца се установява,
че приятелите му от медиите разбрали, че има задържани граничари и по
инициалите решили, че един от тях е ищеца. Свързали се със съпругата му, която
потвърдила информацията. П. след няколко дни потвърдил пред свидетеля, че е бил
задържан и според свидетеля той бил в много лошо психическо състояние, тъй като
бил обиден от това, че го обвиняват. През периода докато бил задържан съпругата
му и детето му били много разстроени и плачели. П. бил отстранен от работа, а в последствие и
отстранен като през този период от време не можел да си търси друга работа. След
като го уволнили, заедно със семейството си се преместили да живеят от гр.Р. в
с.Щ. при неговите родители. Основната
причина за това била родителите му да могат да му помагат, защото бил без работа,
имал заем, разходите също били регулярни, а заплатата на съпругата му била
ниска. Свидетелят знае, че П. не си е намерил бързо работа. П. се затворил в
себе си. В разговорите със свидетеля се чувствало, че е нещастен и несигурен за
бъдещето на семейството. Въпреки, че семейството му било задружно се усещало
напрежение, породено от несигурността в семейството. През есента на 2011
семейството на П. ***. Малко след това направил тежка катастрофа с лекия си
автомобил. Споменавал пред свидетеля, че приятелите му се отдръпнали от него-
чувствал отчуждение у тях, както и че са чувства изолиран. През следващата
година започнал работа в Областта на гр.Русе за период от една година, но
родителите му продължили да му помагат, защото бил на длъжност с ниска заплата.
Споделил със свидетеля, че заради липсата на достъп но класифицирана информация
не е можел да заема по-висока длъжност.
От показанията на св. Н.П.-баща на ищеца се установява, че
на 18.01.2011 споделил с родителите си, че на 20.01.2011 го викат да се яви
като обвиняем, но няма представа за какво. На последната дата съпругата му се
обадила, за да им каже, че е задържан след като се явил в полицията. По телевизията разбрали, че 14 човека са
задържани. В медиите не съобщавани имената им, но това веднага се отразило
върху съпругата му, племенницата му,детето му, което към този момент било на 4
годинки. След два дни го освободили, но трябвало да се плати гаранция.Баща му
нямал пари в брой, поради което взел в заем от приятел. След като се върнал П.
споделил с баща си, че веднага е уволнен дисциплинарно. Една година бил без
работа и заедно със семейството си живели при родителите му в с.Щ. от м.04.2011
до късната есен на същата година. През този период от време баща му, тъй като
макар и пенсионер работел, давал заплата си на сина си. Синът му търсел
непрекъснато работа, но не можел да намери, защото обвинението имало отражение,
тъй като хората знаели за случилото се. Едва през м.април на следващата година
си намерил работа в О.. П. търсел работа, която да е близка до неговата
специалност, но поради факта, че няма право на достъп до определени документи и
до специална информация, не можел да изпълнява такава работа. След като
започнал работа бил на непълен работен ден и при много малка заплата- около
500лв. Баща му знаел, че средствата за издръжката на семейството му не стигали,
още повече, че имали и заем с вноска около 400лв месечно, поради което баща му
продължавал да си дава заплатата. Това правил до 2013г когато възстановили П.
на работа. Разходите за делата, които водел П. срещу уволнението си, отново
били заплащани от баща му. По наказателното дело също имал адвокат. Разходите
свързани с престоя им в София също били заплащани от свидетеля. Според показанията
му синът му се затворил в себе си, дори и в момента не бил човекът, който бил
преди това обвинение.Според баща му дори и сега не е могъл да преживее
станалото с него. Чувствал се подтиснат, не искал да контактува с родителите си
така често, както преди това, избягвал да говори с тях за делото. Преди
случилото се П. и приятелите му постоянно се събирали, а след това престанали
да му ходят на гости. Случилото се се отразило негативно на семейството му,
съпругата му също била много напрегната.
Според приетото по делото и неоспорено от страните
заключение на вещо лице, П. е приел задържането си и образуваното срещу него
наказателно производство като събитие, фундаментално противоположно на неговата
ценностна система, на усещането и разбирането му за мястото му в обществото.
Същият го възприема и като инструмент за целенасоченото му унижение. Събитията са шок за ищеца, предвид ясно
изградените лидерски нагласи у ищеца, тъй като са пречка за по-нататъшното му
кариерно развитие. Според вещото лице, П. е емоционално устойчива личност,
което му помага да се справи с голяма част от последиците и усложненията,
настъпили след описаните събития. Тази устойчивост обаче, според вещото лице,
също си има цена, която се изразява във факта, че въпреки привидната увереност,
същият е прилагал защитни механизми като интроверност, изолационизъм,
недоверчивост, съмнения в собствените способности и възможности. Със сигурност
качеството на живот на ищеца е претърпяло негативни изменения, изразяващи се в
негови лични затруднения, затруднение във взаимоотношенията със семейния
партньор, затруднения при общуването в приятелския кръг, затруднения по
отношение на самооценка и себевъзприятие. Според вещото лице, към настоящият
момент не се наблюдава отклонение от нормата в психичното състояние на П. като
това се дължи до голяма степен на личностовите особености на ищеца, които му
позволяват на отреагира ситуации на силен стрес без трайни последствия.
При така установената от събраните по делото доказателства,
съдът прави следните изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 2. ал.1 ,т. 3 /стара т. 2 до изм. с ДВ чл.98/2012/ ЗОДОВ Държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи,
прокуратурата или съда, при обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. По този ред държавата
дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени
виновно от длъжностното лице. / чл.4 от ЗОДОВ/.
В настоящият случай безспорно е установено, че е
налице фактическият състав на цитираната разпоредба досежно ангажиране
отговорността на държавата в лицето на Прокуратурата на РБ, тъй като спрямо ищеца П.Н.П. на 20.01.2011 и е повдигнато обвинение, прецизирано на 16.04.2013 за извършено от него престъпление по чл.302,т.1,б.А вр чл.301,ал.1,пр.1 и 2,алт1 НК. Наказателното
производство е прекратено с Постановление на СГП на 10.09.2015 поради
недоказаност на обвинението.
За този период от 20.01.2011 до 10.09.2015г – четири
години и осем месеца – извършените в хода на
наказателното производство процесуално – следствени действия, вкл. постановена
мярка на процесуална принуда задържане за срок от 72 часа,след което вземане на
мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 3000лв, през изтеклия продължителен период от време от повдигане и поддържане на обвинението спрямо П. до прекратяване на наказателното производство спрямо него, безспорно са засегнали неимуществената му сфера.
Съдът намира за доказани по основание твърденията в исковата молба, че претърпените от ищеца
неимуществени вреди са причинени от продължилото повече от четири години
наказателно производство, от тежестта на обвинението, от мярката за процесуална
принуда и мярката за неотклонение, както
и от незабавно последвалото дисциплинарно уволнение на ищеца. Нормално е да се приеме / Решение № 480/2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. ВКС /, че по време на цялото
наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за
което впоследствие е оправдано или наказателното производство спрямо него е прекратено поради недоказаност
на обвиненията , изпитва
неудобства, чувства се унизено, притеснено и несигурно, накърнени са моралните и нравствените ценности у
личността, както и социалното му общуване. Последното обуславя очертаване на предмета на
спора в
рамките на обичайните негативни преживявания за съответните действия или
бездействия на разследващите органи, прокуратурата или
съда.
Съгласно трайно установената практика на ВКС,
размера на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за
справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата
вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл
справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от
преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики -
характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено,
последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения,
обществено и социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав на
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за
вреди като критерий за преценка е въведен и дългия несъобразен с разумния срок
период, през който е продължило наказателното преследване, характера на
престъплението по повдигнатото обвинение, публичното му разгласяване и
свързаните с това последици. Принципът на справедливост включва в най-пълна
степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие
В настоящият случай периодът от
повдигане на обвинението до прекратяване на наказателното производство спрямо
ищеца е значителен- четири години и осем месеца. От гледна точка на преживените
психически притеснения от страна на ищеца, този период е значителен. От
събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и от приетото
заключение на съдебно-психологическата експертиза по делото, през този период от
време ищецът е бил с накърнено достойнство, на първо място от това, че е бил
задържан за период от 72 часа, на следващо място, че веднага след повдигане на
обвинението е бил уволнен дисциплинарно. Това уволнение вследствие оспорването
му от ищеца с Решение № 36 от 21.11.211
по адм.дело № С-18/11 Адм.съд-София град, в сила от 21.12.12 е било отменено. Заради
повдигнатото обвинение и настъпилото вследствие на това уволнение, ищецът е
останал без работа за период от една година, след което е работил на по-ниско
платена работа също за период от една година. През този период от време, за да
издържа семейството си и да изплаща заема си, се е наложило родителите му да подпомагат издръжката на семейството му, тъй
като възнаграждението на съпругата му е било много ниско/това е видно и от
представените писмени доказателства/. Всичко това за човек с изразени лидерски
нагласи, какъвто е ищеца според заключението на вещото лице, е съпроводено с
усещане за обида и унижение. От друга страна за лице, заемащо длъжността „държавен
служител“ в системата на МВР и то в такъв продължителен период от 1995г, е значително
унижение същият да бъде обвинен в извършването на престъпление, свързано с
дейността му като длъжностно лице. Действително според вещото лице, П. е
емоционално устойчива личност, което му помага да се справи с голяма част от
негативните последици и усложнения, настъпили от описаните събития, но това не
означава, че за същия липсват негативни изживявания и настъпили морални вреди.
Според заключението на вещото лице, ищецът се е затворил в себе си, настъпила е
изолация от обществото, довело е до лични затруднения, затруднение в общуването
със семейството, с приятелския кръг, затруднение по отношение на самооценката и
себевъзприятието. Свидетелите по делото също установяват, че ищецът е станал
по-затворен, приятелите му са се отдръпнали от него, дори и спрямо близките си
– родители и съпруга същият се е затворил. Така описаните неимуществени болки и
страдания, които ищецът е претъпял вследствие повдигнатото му обвинение, което
е останало недоказано, съдът намира че биха били справедливо възмездени с
присъждане на обезщетение в размер на 10 000лв. Съдът намира, че
обезщетение в този размер е адекватно да репарира настъпилите за него
неимуществени вреди. Съдът намира, че с исковата молба се претендират
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди много над
обичайните. Твърдения за претърпени други неимуществени вреди над обичайните
обаче не са конкретно формулирани в исковата молба, а по делото не се доказаха
такива. С оглед изложеното съдът намира, че ищеца по никакъв начин, не е
установил в процеса, че от повдигнатото му обвинение за него са настъпили
някакви по-значителни неимуществени вреди, извън обичайните, за да мотивират
съда, че следва да му се присъди обезщетение в по-висок размер. Същият не е
доказал, за психичното му състояние да са настъпили по-значителни увреждания.
Самият ищец е посочил, че не е търсил лекарска помощ за подобни преживявания, а
и вещото лице установява, че понастоящем няма отклонение от нормата при
психичното му състояние. Същият не е доказал в процеса, че е предприемал
някакви действия за участие в конкурси за по-високо платена длъжност, респ.
отстраняването му от участие в такива конкурси поради отнемането на достъпа до класифицирана
информация.
Съдът намира възраженията на
ответника, съдържащи се в отговора на исковата молба и поддържани в процеса, за
неоснователни. Давността за предявяване на иска за заплащане на обезщетение по
чл.2,т.3 ЗОДОВ започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, т.е от
момента, в който постановлението за прекратяване на наказателното производство
поради недоказаност на обвинението влезе в сила. Без значение е момента на
извършване на отделните процесуални действие по наказателното производство. Неоснователни
да възраженията, че уврежданията за ищеца, че е бил дисциплинарно уволнен и за
определен период от време е бил без работа, не са свързани с действията на
прокуратурата на РБ. Тези негативни последици за ищеца са настъпили като пряка
и непосредствена последица от повдигнатото му обвинение.
По тези съображение съдът намира,
че предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е
основателен и доказан само до размер на 10 000лв, а в останалата му част до
претендираното обезщетение в размер на 40 000лв е неоснователен и недоказан и
следва да се отхвърли.
Ищецът е предявил и иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 500лв заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство. По делото е представен договор за правна помощ и съдействие, от което е видно, че П. е упълномощил адв.Д.С. да го представлява в образуваното срещу него наказателно производство. Същият е и заплатил възнаграждение в размер на 500лв, видно от представеният по делото договор. Тези вреди също следва да се заплатят от Прокуратурата на РБ, тъй като са пряко свързани с повдигнатото му обвинение. Този иск е основателен е следва да се уважи.
На основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът
Прокуратурата на РБ дължи на ищеца разноските за производството и за адвокат
съразмерно с уважената част на иска. В случая ищецът е направил разноски в
размер на 225лв, включващи внесена държавна такса, такса за удостоверение и
възнаграждение за вещо лице, както разноските за адвокат в размер на 1730лв.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Съдът намира същото за неоснователно. Адвокатското
възнаграждение, съобразно нормата на чл.7,ал.2,т.4 от Наредба № 1/04 за
минималните адвокатски възнаграждения / в редакцията, действала към момента на
сключване на договора за правна помощ/ при цена на исковете в размер на 40 500лв
следва да е в размер на 1745лв. При това положение при определяне на
разноските, дължими от ответника, до размер на уважената част от предявеният
иск, съдът приема за база възнаграждение в размер на договора за правна помощ и
списъка за разноски, който е в по-нисък размер от този по наредбата.
В този смисъл съразмерно с уважената част на иска в
тежест на ответника са разноски за производството в размер на 507лв.
По изложените съображения, Окръжният съд
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА П. на Р. Б.
да плати на П.Н.П., ЕГН ********** ***
сумата от 10 000лв / десет хиляди
лв/ , представляваща обезщетение за претърпени от П. неимуществени вреди,
вследствие обвинение в извършване на
престъпление по чл.302, т.1,б.А вр чл.301, ал.1,пр.1 и 2,алт 1 НК по ДП № 26
П/10 по описа на СО-СГП, прекратено с Постановление на СГП от 10.09.2015 по
чл.2, ал.1,т. 3 ЗОДОВ, както и сумата от 500лв
/ петстотин лв/, обезщетение за претърпени от П. имуществени вреди от
същото обвинение, ведно със законната
лихва върху обезщетенията, считано от влизане в сила на постановлението за
прекратяване на наказателното производство-16.02.2016г до окончателното им плащане,
както и 507лв разноски по делото съразмерни на уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди над сумата от 10 000лв до 40 000лв, както и
искането за разноски над 507лв като неоснователен.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Апелативен съд- гр.Велико Търново в 2-седмичен от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: