№ 9881
гр. София, 24.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Г.СТ.Т.
при участието на секретаря Б.ХР.Р.
като разгледа докладваното от Г.СТ.Т. Гражданско дело № 20231110141045
по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на ЕТ „В – Л. Л.“ срещу
„Ф.Ф.“ АД, с която са предявени обективно евентуално съединени искове
както следва:
главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване
нищожността на Договор за бизнес линия Fintrade Оборот 6 % №
********/05.08.2021 г.;
евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за
прогласяване нищожността на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Договор за бизнес
линия Fintrade Оборот 6 % № ********/05.08.2021 г.; и
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД за осъждане на
ответника да върне сумата от 3 759,20 лв., представляваща получена без
основание сума, ведно със законната лихва считано от дата на
предявяване на исковата молба 24.07.2023 г. до окончателно изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 05.08.2021 г., между страните е сключен
Договор за бизнес линия Fintrade Оборот 6 % № ********/05.08.2021 г., като
съгласно чл. 1 от същия страните се договорили кредиторът да предостави
заем под формата на кредитна линия в максимален размер до 2 000 лв., който
можел да се усвоява на части. Съгласно чл. 2 с подписването на договора
кредитодателят предоставил в собственост на кредитополучателя в брой сума
в размер на 1 999,66 лева, която сума ищецът усвоил чрез рефинансиране на
задължения по предходен договор № ********/04.09.2019 г., като за целта
било извършено прихващане. Сочи, че съгласно договора, е дължима лихва за
ползване на кредита в размер на 6 % от усвоената главница за всеки 14 дневен
период върху усвоената, но непогасен главница, като лихвата била дължима в
14 дневен срок от начисляването й. Страните се договорили също, че
максималната погасителна вноски е в размер на лихвата и че падежът на
първата вноска е 19.08.2021 г., а всяка следваща е дължима на 14-ия ден след
1
падежа на предишната. Срокът на договора бил 2 години, считано от
подписването му. Лицето Л. М. Лозанов бил солидарен длъжник по договора.
Твърди, че по процесния договор е заплатил суми, чийто общ размер възлизал
на 5758,86 лева (платени в периода от 13.05.2021 г. до 26.06.2023 г.). Счита,
че целият договор за кредит е нищожен и в тази връзка сочи, че така
уговорена възнаградителната лихва възлиза на 156,43 % годишно, което сочи,
че накърнява добрите нрави, т.к. създава нееквивалентност между двете
насрещни престации, като развива и подробни съображения в тази насока.
Излага, че противоречащата на добрите нрави е възнаградителна лихва, която
надвишава трикратния размер на законната лихва по необезпечени кредити и
двукратния по обезпечени такива. Счита, че нищожността на клаузата за
договорна лихва води до нищожност на целия договор, като развива и
подробни съображения в тази насока. Моли съда да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът не
оспорва, че между страните е сключен договор със соченото от ищеца
съдържание. Развива подробни съображения в насока, че клаузата, която
урежда възнаградителната лихва не накърнява добрите нрави. Сочи, че в
случая двете страни по договора са търговци, поради което между тях
намирали приложение принципите на търговските правоотношения. Излага,
че страните са свободни при уговарянето на възнаграждението по съответния
договор. Ако се приеме, че клаузата, която урежда възнаградителната лихва е
нищожна, се твърди, че сделката би се превърнала в безвъзмездна, което било
в противоречие с принципа за възмездност на търговските сделки. Подробно
излага, че в случая не намират приложение разпоредбите на ЗПК. Моли съда
да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
С протоколно определение от 01.04.2024 г. по искане на ищеца съдът е
допуснал изменение на иска с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
чрез увеличение на неговия размер от 3759,20 лева на 3887,34 лева.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от доказателствата по делото страните са сключили договор за
кредит – „Договор за бизнес линия “Fintrade Оборот 6%” № ********“, в
изпълнение на който ищецът е предоставил на ответника паричен заем под
формата на кредитна линия – договор за бизнес линия от 05.08.2021 г. за
сумата от 2000 лева.
Не е спорно по делото, а и видно от представения разходен ордер, сумата
от 1999,66 лева по уговорения заем е била реално отпусната от ищеца и
изцяло усвоена от ответника до достигане на съответния кредитен лимит.
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от договора кредитополучателят следва да
заплаща лихва по заема в размер на 6 % от усвоената главница за всеки 14
дневен срок от ползване на кредит, но не по-малко от 30.00 лева. Лихвата се
начислява на всеки първи ден от всеки 14-дневен период върху усвоената, но
непогасена главница към този ден. Кредитополучателят заплаща лихвата в
срок до 14 дни от датата на нейното начисляване.
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от договора минималната погасителна вноска е в
2
размер на лихвата по т. 1, падежът на първата вноска е на 19.08.2021 г., а
всяка следваща е дължима на 14-ия ден след падежа на предишната.
Видно от изготвената счетоводна експертиза, по процесния договор за
бизнес линия усвоената главница е в размер на 1999,66 лв., върху която е
начислена от ответника възнаградителна лихва по чл. 3 от договора в размер
на 6235,35 лв. Начислени са и наказателни такси в размер на 1783,91 лева.
От горното се установява, че дължимото възнаграждение в рамките на
уговорения срок за ползване на заемната сума надвишава трикратния размер
на усвоената главница по кредита.
Съгласно Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II
г. о. няма пречка страните да уговарят възнаградителна лихва (чл. 240, ал. 2
ЗЗД ) или неустойка за забавено изпълнение на парични задължения чл. 92
ЗЗД над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е
ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗЗД.
По действащото българско право максималният размер на договорната
лихва (възнаградителна или компенсаторна) е ограничен единствено от чл. 9
ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на
договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави.
При преценка дали уговореният размер на договорната лихва противоречи
на добрите нрави, защото значително надхвърля нормалния и справедлив
размер на възнаграждението на кредитора за това, че е предоставил свои
парични средства за ползване от потребителя, с оглед въведените критерии в
ТР 1/2009 г. от 15.06.2010 г. по тълк. д. 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, следва да
се отчете характера на договора, неговата цел, задължението на кредитора да
предостави договорената сума в уговорения срок и възможността
потребителя да я върне разсрочено и на вноски, макар и с лихва. Когато
едната престация е предоставяне в собственост на парични средства, то
насрещната престация – заплащане на възнаградителна лихва следва да се
съизмерява както със стойността на отпуснатия заем, така и със срока, за
който се уговаря връщане на заетата сума и с обстоятелството, дали заемът е
обезпечен. Преценката за нищожност на договорни клаузи, поради
накърняване на добрите нрави, следва да се прави за всеки конкретен случай
към момента на сключване на договора.
Настоящият случай касае необезпечен заем, отпуснат за сравнително дълъг
период от време – две години, при това от небанкова финансова институция и
поради това същите са високорискови за кредитора. В този смисъл рискът
следва да бъде отчетен чрез заплащане на по – високо възнаграждение по
кредита.
Въпреки това предоставените на ищеца суми по кредитите не са на голяма
стойност от гледна точна на самата финансова институция, която извършва
дейност по предоставяне на парични заеми по занятие и доколкото
възнаградителната лихва представлява цена за предоставеното ползване на
кредита, съдът намира, че величината от 156 % на годишна база противоречи
на добрите нрави, тъй като е абсолютно несравнима с разходите, които прави
ответникът, и с размера на добросъвестно очакваната от търговската сделка
печалба.
Фактът, че кредитополучателят е търговец и би следвало да е наясно с
3
поетите рискове, не може да обоснове извод, че оспорената клауза е
съвместима с добрите търговски нрави. Уговарянето в договора на подобна
печалба на кредитора значително надхвърля присъщата функция на
възнаградителната лихва, а именно да служи като възнаграждение за
кредитора за това, че е предоставил заем и води до неоснователното му
обогатяване. Възнаградителната лихва не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на страните по договора за кредит, като съобразно размера на
предоставената сума, срока за който е предоставена и размера на
възнаградителната лихва, съдът приема, че се касае до нищожна клауза.
Посоченото води до извода, че процесният договор за кредит е
недействителен в неговата цялост.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД е възможно договорът да бъде само частично
недействителен, но нищожността на отделни части от договора може да
доведе и до нищожност на целия договор, ако частта не може да бъде
заместена по право от повелителни правила на закона или ако не може да се
предположи, че договорът би бил сключен без недействителната му част.
Клаузите, с които се договоря размера на възнаградителната лихва по
договор за кредит, са част от същественото му съдържание и не могат да
бъдат заменени от повелителни норми на закона, предвид което тяхното
отпадане като нищожни води до нищожност на целия договор, като се има
предвид, че същият не би бил сключен без тях с оглед възмездния му
характер.
Съгласно заключението на вещото лице размерът на платената от ищеца
сума по процесния договор, представляваща възнаградителна лихва, е на
обща стойност 5776,34 лева, а заплатените суми за наказателни такси
възлизат на 108,09 лева.
Общо заплатените от кредитополучателя суми възлизат на 5887,00 лева.
Предвид установената нищожност на клаузите, плащането за разликата над
усвоената главница от 1996,66 е лишено от основание или искът по чл. 55,
ал.1 ЗЗД за връщане на сумата от 3887,34 лева също е основателен.
На ищеца следва да се присъди законна лихва върху главницата от датата
на предявяване на иска – 24.07.2023 г. до окончателното й изплащане.
На ищеца следва да се присъдят разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
общ размер на 1428,58 лв., от които държавна такса 385,85 лв., депозит за
експертиза 350 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 688,73 лв.,
намалено от съда на основание чл. 78, ал. 5 ГПК съобразно релевираното в
отговора възражение за прекомерност и с оглед фактическата и правна
сложност на делото, броя на предявените искове и минималните размери по
Наредбата, към която ответникът изрично препраща.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявен от ЕТ „В – Л. Л.“, ЕИК *********, срещу
„Ф.Ф.“ АД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД
4
нищожността на сключения между страните договор за бизнес линия „Fintrade
Оборот 6 %“ №********/05.08.2021 г.
ОСЪЖДА „Ф.Ф.“ АД, ЕИК ********* да заплати на ЕТ „В – Л. Л.“, ЕИК
*********, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата 3887,34 лв., като
платена без основание, ведно със законната лихва, считано от подаване на
исковата молба – 24.07.2023 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Ф.Ф.“ АД, ЕИК ********* да заплати на ЕТ „В – Л. Л.“, ЕИК
*********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1428,58 лв. разноски по
делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5