МОТИВИ
към Присъда № 77 от 12.11.2019г., постановена по НОХД
№ 622/2019г. по описа на Районен съд - Несебър
Производството по делото е
висящо за втори път пред настоящата инстанция, след като с Решение № 93 от
24.06.2019г., постановено по ВНОХД № 395/2019г. по описа на Окръжен
съд-гр.Бургас, е отменена Присъда № 12 от 15.02.2019г., постановена по НОХД №
962/2018г. по описа на Районен съд-гр.Несебър и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на същия съд.
Делото е образувано по
повод постъпилия в съда обвинителен акт на Районна прокуратура – гр.Несебър от 08.08.2018г.
против подсъдимия Д.В.Н. с ЕГН **********,
ЗА ТОВА, ЧЕ
На 01.12.2017г., около
16.45 часа, в курортен комплекс Слънчев бряг, общ.Несебър, на пътна отсечка
срещу комплекс „К.3“, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил
марка „БМВ 320 Д“ с рег.№ А.***, след употреба на наркотични вещества, а именно
– метамфетамин, установено с тест „Drager Drug Test 5000“, с идентификационен номер ARJJ-0041, проба 184, съгласно Наредба № 1/19.07.2017г. за
реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техните аналози – престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.
Представителят на Районна
прокуратура – гр.Несебър в съдебно заседание поддържа изцяло обвинението против
подсъдимия Н.. Излага подробни аргументи, установяващи фактическата обстановка
при извършване на престъпното деяние от подсъдимия и доказващи както от
обективна, така и от субективна страна последното. Аргументира изводите си относно
правната квалификация на същото. Пледира за реализация на наказателната
отговорност спрямо подсъдимия при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, като
предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание – шест месеца лишаване от
свобода, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено
за срок от три години. На основание чл.55, ал.2 от НК, прокурорът предлага на
подсъдимия да се наложи кумулативно предвиденото в разпоредбата на чл.343б,
ал.3 от НК наказание – глоба в размер на 250 лева. Моли на основание чл.343г от НК, подсъдимият да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от десет месеца.
Защитникът на подс.Н. пледира за признаване на неговият подзащитен за
невиновен. Излага съображения за допуснати многобройни нарушения на правилата
за установяване употребата на наркотични вещества, визирани в Наредба №
1/19.07.2017г., при извършената на подсъдимия проверка, както и възражения за
допуснати нарушение на чл.110, ал.1 от НПК, визиращ способите за приобщаване на
веществените доказателства /в случая тестовата касета/ по делото.
Подсъдимият Н. не дава
обяснения по повдигнатото му обвинение. В последната си дума моли съда да го
оправдае.
СЛЕД ПООТДЕЛНА И СЪВКУПНА
ПРЕЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА, СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ОТ
ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА СЛЕДНОТО:
Подсъдимият Д.В.Н. е със
средно образование. Не е женен. Не е осъждан. Управител на хотел „К.“ в КК
Слънчев бряг. Правоспособен водач на МПС, с придобити категории: В, М, АМ.
На 01.12.2017г.,
свидетелят С.К.К. *** и свидетелят Д.К.Д. – мл.автоконтрольор
при РУ-Несебър, били на работа дневна смяна, като автопатрул по КАТ, за времето
от 07.00 часа до 19.30 часа. Видно от показанията на свид.Д.,
на горепосочената дата, около 16.45 часа, контролните органи били в близост до
комплекс „К.3“ в КК Слънчев бряг и наблюдавали пътното движение, когато пред
тях минал лек автомобил „БМВ“. Решили да
извършат проверка на автомобила и тръгнали веднага след него със звуков и
светлинен сигнал. След около 40-50 метра, автомобилът бил спрян на пътната
отсечка до комплекс „К.3“. В автомобила освен водача имало и пътници. От
представените от водача документи била установена самоличността му – Д.В.Н.. На
место същият бил поканен до служебния автомобил за извършване на проверка за употреба
на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“, резултата от което бил отрицателен. В хода на
проверката полицейските органи констатирали, че за автомобила няма сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. След проверката за алкохол,
водачът бил поканен в сградата на РУ-Несебър за извършване на тест за употреба
на наркотици. В кабинета на КАТ в РУ-Несебър, на водачът Н. била извършена
проверка с тест „Drager Drug Test 5000“, с идентификационен номер ARJJ-0041, който отчел положителен резултат
за употреба на наркотично вещество - метамфетамин /л.27 по ДП/. Водачът бил
запознат с показанията на апарата, след което му бил издаден талон за
медицинско изследване, който Н. отказал да подпише. Отказът бил удостоверен с
подписа на свидетеля С.К.К. /л.9 по ДП/. Със служебният автомобил, водачът Н.
бил откаран в Здравната къща в гр.Несебър, където пред медицинско лице, същият
отказал да даде кръв за химически анализ /л.11 по ДП/. Пред лекаря в Здравната
къща, Н. заявил, че е употребил анаболен стероид „Peros“ /вж.Протокол за медицинско изследване – л.11 по ДП/.
След връщането му в РУ-Несебър, на водачът били съставени два акта за
установяване на административни нарушения – за това, че управлява МПС без
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ и за това, че управлява автомобила
след употреба на наркотично вещество – метамфетамин. След съставянето на
актовете било иззето свидетелството за управление на МПС на водача, талона за
регистрация на управлявания от него автомобил и двата регистрационни номера на
автомобила.
Разпитан
в качеството на обвиняем, Н. се е възползвал от правото си да не дава обяснения
по случая.
Гореизложеното
се подкрепя изцяло от материалите по ДП № 304 ЗМ -2753/2017г. по описа на РУ на
МВР - Несебър, приети като доказателства по делото, както и от показанията на
разпитаните в хода на съдебното производство свидетели Д.Д., С.К. и Емил К..
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА
ДЕЯНИЕТО:
Нормативно предвиденият от закона ред, по който се установява употребата на
наркотични вещества при управление на МПС е този, предвиден в действащата към
момента на деянието /01.12.2017г./ Наредба № 1 от 19.07.2017г.
за реда за установяване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози, в сила от 29.09.2017г.
Наредбата регламентира начина, по който се установява употребата на алкохол
или друго упойващо вещество от водачите на МПС – чрез използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или химикотоксикологични
изследвания /чл.1, ал.3 от Наредбата/. Ал.5 на същата разпоредба
сочи, че тестовете, с които се установява употребата
на наркотични вещества или техни
аналози, се определят със Заповед
на Министъра на вътрешните работи. В настоящия
случай такова одобрено техническо средство е „Drager
Drug Test 5000“ /вж.Заповед №
Із-789 от 12.04.2010г. – л.28 по ДП/. Законодателят е въвел алтернативност в
зависимост от обстоятелствата и желанието на нарушителя при избиране на реда за
установяване съдържанието на наркотични вещества. В подкрепа на този извод
на съда е и разпоредбата на чл.3, ал.2, т.2 от Наредбата в редакцията й /ДВ,
бр.61/2017г./, която сочи, че в случаите на оспорване на показанията на теста, по
искане на водача употребата на наркотици се установява чрез химико-токсикологично
лабораторно изследване. Т.е. съдържанието на наркотични вещества може да се
установи както чрез използване на тест, така и чрез лабораторно
изследване, като последното не е задължително. При отказ на водача да получи
талон за медицинско изследване, неявяване в медицинско заведение за изследване
или даде кръв за изследване, меродавно е показанието на техническото средство –
чл.6, ал.4 от Наредбата в редакцията й /ДВ, бр.61/2017г./. В настоящия случай
подобно оспорване на показанията на техническото средство не е налице, респ.
безспорно е установена употребата на наркотични вещества. Подсъдимият е
подписал без възражения протокола за извършване на проверка за употреба на
наркотични вещества, респ. не е оспорил показанията на техническото средство. Макар
да не е подписал издадения му талон за медицинско изследване № 0001191 /л.9 по
ДП/, Н. се е явил в Здравна къща в гр.Несебър, но не е дал кръв за анализ. При
тази хипотеза приложима е разпоредбата на чл.6, ал.4, респ. по аналогия чл.15,
ал.6 от Наредбата в редакцията й /ДВ, бр.61/2017г./, която сочи, че в този
случай съдържанието на наркотичното вещество се установява въз основа на
показанията на теста. Тази разпоредба е категорична, че при това положение са
взема като достоверен резултата, посочен от техническия уред. След като този
резултат не е бил оспорен от Н. пред контролните органи и същият се е явил в
болничното заведение, но не е дал кръв за изследване, недопустимо е същият от
своето недобросъвестно поведение да черпи права, респ. да оспорва впоследствие
съдържанието на наркотични вещества. Била му е предоставена такава възможност,
същият не се е възползвал от нея и разпоредбата на чл.6 от Наредбата в тези
случаи приема за достоверни показанията на техническото средство.
Неоснователни са възраженията на защитата,
свързани с индивидуализацията на тестовата касета на обвиняемия. В хода на
съдебното следствие са разпитани в качеството на свидетели ст.полицай С.К. и
мл.автоконтрольор Д.Д., извършили проверката на подсъдимия,
като техните показания съвпадат с данните на техническото средство. Пред съда,
свидетелят С.К. категорично заявява, че е видял резултата от теста на екрана,
на който било изписано – метамфетамин. Свид.К.
допълва, че Н. също е видял резултата от теста, след което му било разяснено,
че ако не е съгласен с него може да даде кръв за анализ. Отделно от това следва да се посочи, че
пробата е от слюнка, дава се на еднократна касета - съвместима с техническото
устройство, в което се поставя и се провежда теста, като именно използваната за
изследването на подсъдимия еднократна касета е приложена, като веществено
доказателство по делото. Наред с това, върху опаковката на касетата са вписани
лични данни за подсъдимия – имена, ЕГН и адрес, служителят, извършил
изследването, датата и часа и мястото на извършването на пробата, след което
касетата е запечатана в плик, тип джъмпер. Последното се подкрепя и от
показанията на свид.Д., дадени в съдебно заседание. При
това положение, настоящият състав приема за безспорно, че приложната по ДП дрегер касета и същата, с която е извършено изследването на
подс.Н.. В АУАН и протокола за извършване на проверка
за употреба на наркотични вещества е отразен номера на конкретната проба на подсъдимия
Н., и резултата, с който той е бил запознат на място, не е оспорил,
напротив отказал е да даде кръв за последващо изследване, което е достатъчно,
за да се приеме, че процедурата е редовна. Процесната дрегер
касета е за еднократна употреба и след напояване на лакмуса й с достатъчно
количество слюнка и провеждане на изследването в стационарното устройство, тя
на практика е неизползваема и ненужна, тъй като в нея не се съхранява нищо. В
тази връзка, съдът не кредитира заключението по изготвената в хода на
досъдебното производство съдебно-химическа /токсикологична/ експертиза /л.48-50
вкл. по ДП/, видно от което на предоставеното за изследване техническо средство
„Drаger Drug Test 5000“, с което е бил тестван подсъдимия Н., не
е установено наличие на наркотични вещества.
Предвид гореизложеното, съдът намира за неоснователни и възражения за допуснати
нарушения, изразяващи се в неприобщаването по реда на НПК на тестовата касета,
с която е била констатирана употребата на наркотичното вещество от водача при
извършената му проверка. Действително, съгласно визираната от защитата
разпоредба на чл.110, ал.1 от НПК, веществените
доказателства трябва да бъдат внимателно огледани, подробно описани в съответен
протокол и по възможност фотографирани. Ал.2 на същата разпоредба допълва, че
веществените доказателства се прилагат към делото, като се вземат мерки да не
се повредят или изменят. В настоящият случай обаче, доказателство за
употребеното от водача Н. наркотично вещество не е самата дрегер
касетата, а резултата от проведеното посредством нея изследване, посочен в
приложената по ДП разпечатка /л.27/.
В конкретния случай по делото липсват
доказателства, че техническото средство, с което е отчетено наличието на
наркотични вещества, е невалидно. Напротив, приложените по делото писмени
доказателства и свидетелските показания категорично установяват валидността на
техническото средство. Видно от приложения
по досъдебното производство Протокол № *********-10000 от 14.11.2017г. за
периодична сервизна проверка на Drugtest 5000, с идентичен номер ARJJ-0041, със срок на валидност – 12 /дванадесет/ месеца, техническото
средство, с което е бил тестван водача за употреба на наркотични вещества, е
било годно /л.29 по ДП/.
Относно възраженията на
защитата за наличие на противоречие при отразяване на часове при установяване
на извършеното от подсъдимия деяние в акта за установяване на административно
нарушение /л.8 по ДП/, съответно в разпечатката от дрегер
касетата /л.27 по ДП/, протокола за извършване на проверка за употреба на
наркотични или упойващи вещества /л.10 по ДП/, талона за медицинско изследване
/л.9 по ДП/ и протокола за медицинско изследване /л.11 по ДП/, съдът намира
същите за несъществени и неотразяващите се на извършеното от подсъдимия деяние.
Видно от показанията на свид.К.К., инженер по
контролно-измервателна техника, извършил периодичната проверка на техническото
средство на 14.11.2017г., с което е бил тестван подсъдимия Н. за употреба на
наркотични вещества, няма връзка между измервателната система с датата и
часа на техническото средство. Свид.К. заявява
категорично, че след извършената проверка е сверил датата и часа на апарата.
Последното било наложително, тъй като проверката започвала с разглобяване на
устройството, при което се изваждала вътрешната батерия. След сглобяването на
устройството апарата изисквал настройка на дата и час, които се сверявали
автоматично от компютъра, с който било свързано устройството. През 2017г.,
преминаването към зимно часово време е станало на 27.10.2017г., т.е. на датата
на извършване на периодичната проверка от свид.К.
/14.11.2017г./, същият е настроил Dragtest 5000 на зимното часово време и до датата на
извършената на подс.Н. проверка не е било нужно да се
променя датата и часа на апарата. Съдът не кредитира показанията на свид.Д., в които същият сочи, че към момента на тестването
на водача, техническото средство е било с несверен час, тъй като пробата
показвала 17.45 часа, а водачът бил спрян в 16.45 часа. Видно от приложената по
ДП разпечатка от извършения на подсъдимия тест, същият е изготвен в 16:19:39
часа, т.е. преди посочения от свид.Д. час в АУАН, а
не както същият заявява - в 17.45 часа /л.27 по ДП/. Нещо повече, самият свид.Д. установява пред съда, че те не могат да сверяват
часа на апаратите, с които тестват водачите. Същият начален час /16:19:39 часа/
е отразен и в дневника за отразяване на резултатите от използване на
техническите средства /л.31-32 вкл. по НОХД № 962/2018г. на РС-Несебър/ и в
протокола за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества /л.10 по
ДП/, като видно от последният, проверката е приключила в 16:25 минути. Талона
за медицинско изследване № 0001191 е издаден в 17:40 часа /л.9 и л.10 по ДП/, а
подсъдимият е отведен в Здравна къща – гр.Несебър в 17:50 часа, където е
отказал да даде кръв за анализ. Изводът,
който се налага е, че часът на установяване на извършеното от подсъдимия деяние
/управление на МПС след употреба на наркотични вещества/ е 16:19 часа на
01.12.2017г., поради което съдът прие за меродавно отразеното в АУАН, че
деянието е извършено около 16:45 часа на 01.12.2017г.
При така приетата от съда фактическа обстановка, по безспорен начин се
установява, че подсъдимият Д.В.Н. е осъществил от обективна и субективна страна
фактическия състав на престъплението по чл.343б, ал.3 НК. В хода на съдебното
производство подсъдимият и неговият
защитник не оспорват факта, че на процесната
дата – 01.12.2017г., Н.
е управлявал собственият си лек автомобил
„БМВ 320 Д“ с рег.№ А.***, преди
да бъде спрян
за проверка от органите по
КАТ. Релевантно за обективната съставомерност
е наличието на наркотично вещество в момента на управление на МПС, което е
доказано по несъмнен начин от техническото средство „Drаger Drug
Test 5000“, констатациите от което не са оспорени от подсъдимия в хода на
проверката. От
субективна страна деянието е извършено при форма на вината “пряк умисъл”,
съгласно чл.11, ал.2 от НК. Изложената и възприета от съда фактическа
обстановка се потвърждава по категоричен и безспорен начин от показанията на
разпитаните в хода на досъдебното и съдебното производство свидетели и от
събраните в хода на разследването писмени доказателства.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
При отмерване размера на
предвидената в закона санкция за подсъдимия Н., съдът съобрази от една страна
степента на обществена опасност на извършеното от него престъпно деяние по
чл.343б, ал.3 от НК, с оглед предвидените от законодателя наказания – лишаване
от свобода от една до три години и глоба от 500 до 1500 лева, както и
разновидността на формата на вината – “пряк умисъл”. Наред с това, съдът взе
предвид степента на обществена опасност на личността на дееца – сравнително
младата му възраст и чистото му съдебно минало.
Като взе предвид
гореизложеното, настоящият съдебен състав определи наказание на подс.Н. при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК. Съобразно
визираната разпоредба, съдът наложи на подсъдимия Н. наказание – шест месеца
лишаване от свобода, изпълнението на което отложи на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години и глоба в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева.
Наред с това, съдът лиши на основание чл.343г във връзка с чл.343 във връзка с
чл.37, ал.1, т.7 от НК подс.Н. от право да управлява
МПС за срок от 10 /десет/ месеца, като приспадна времето през което същият е
бил лишен от право да управлява МПС по административен ред, считано от 01.12.2017г.
Съдът намери, че така
определените
наказания по вид и размер
се явяват адекватни на степента
на обществена опасност на извършеното
от Н. престъпление като деяние, степента на обществена опасност
на подсъдимия като личност и напълно достатъчно по размер да
съдейства в максимална степен за постигане
целите на специалната и генералната превенция, залегнали в разпоредбата на чл.36 от НК.
Наред с това, съдът постанови приложената по ДП дрегер касета да бъде унищожена, след влизане на присъдата
в сила, като вещ без стойност.
Накрая съдът се произнесе по въпроса за направените в
хода на досъдебното производството разноски, които с оглед изхода по делото,
възложи в тежест на подсъдимия Н..
МОТИВИРАН от
гореизложените съображения, съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: