Решение по дело №292/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Е. Л. А. (първоначално и от Л. К. Б.), чрез адв. С. Д., против мълчалив отказ на кмета на община Русе да се произнесе по заявление с вх. № 94Е-9092-1/20.10.2023 г. като състави акт за раждане на оспорващата.

В жалбата се сочи, че бащата на А. е български гражданин, на 29.09.1988 г. в [населено място], Чечено-Ингушка автономна социалистическа република е родена дъщеря му Е., с рождена фамилия Б.. Съгласно чл. 9, ал. 4, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № РД-02-20-9/21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация (Наредба ФЕСГР) поисканото от кмета на община Русе издаване на акт за раждане е следвало да се извърши в 7-дневен срок, но такова не е издадено, не е последвал и изричен отказ, поради което жалбоподателката приема, че е възникнал мълчалив отказ. Счита, че незаконосъобразно са им дадени указания по чл. 15, ал. 3 от Наредба № 1 за прилагане на глава Пета от Закона за българското гражданство. Нито Законът за гражданската регистрация, нито подзаконов нормативен акт, според нея, изисква мнението или съгласието на друг орган преди извършването на поисканата административна услуга. Иска се отмяната на мълчаливия отказ и връщане на преписката за изрично произнасяне. Претендират се разноски.

Ответникът – кмет на община Русе, редовно призован, не изразява становище.

От фактическа страна съдът установява, че със заявление № 94Е-8092-1/20.10.2023 г. до кмета на община Русе, подадено от Е. Л. А., с адрес в Руската федерация, и Л. К. Б., с адрес в [населено място], е поискано да бъде издаден български акт за раждане по отношение на Л. А.. В заявлението се сочи, че същата е родена на [дата]. в [населено място], Чечено-Ингушка автономна съветска социалистическа република. Б. Л. Б. е с българско гражданство. Към заявлението са приложени удостоверение за семейно положение от 19.10.2023 г., издадено на осн. чл. 14, ал. 1 от Наредбата за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. От него е видно, че Е. А. е рожденна дъщеря на Л. К. Б.. Представено е копие на справка за сключен граждански брак № А-01071, видно от който Е. Л., с моминска фамилия Б., приема фамилията А., считано от 26.12.2012 г. Приложено е копие на акт за раждане № А-01139, с превод, видно от който Е. Б. е родена на посочения по-горе ден и дата с родители Л. Г. Б. и Л. К. Б., последният с българско гражданство. По преписката е приложена служебна справка за българско гражданство, видно от която Л. Б. е български гражданин, роден в [населено място], обл. Плевен.

На 27.10.2023 г. до заявителите е изпратен отговор от началник отдел „Гражданско състояние“ в който се сочи, че актовете за гражданско състояние за събития, настъпили в чужбина, се съставят в Р. България за лица, които към момента на настъпване на събитието са били български граждани. Установяването на наличие или липса на българско гражданство е в компетентността на Министерство на правосъдието, дирекция „Българско гражданство“. Указано им е, че за установяване на наличие на българско гражданство следва заявителите да подадат заявление по образец с приложен набор документи, съгл. чл. 15, ал. 3 от Наредба № 1 за прилагане на глава Пета от Закона за българското гражданство в Център за административни услуги и информация в община Русе, като същите ще бъдат изпратени до министерството по служебен път.

В отговор от заявителите, чрез общия им пълномощник, е депозирана нова молба със същото искане от 01.11.2023 г.

С писмо от 03.11.2023 г., във връзка с водената кореспонденция, кметът на община Русе е поискал становище от дирекция „Българско гражданство“ към Министерството на правосъдието, като заявителите са уведомени за това обстоятелство с писмо от 08.11.2023 г.

От страна на министерството е депозиран официален отговор от 13.11.2023 г., видно от който с оглед съставянето на български акт за раждане на пълнолетната А. следва преюдициално да бъде инициирано производство за установяване на българско гражданство по реда на чл. 39 от Закона за българското гражданство, като този отговор е бил представен на заявителите с писмо от 16.11.2023 г.

Мълчаливият отказ е бил оспорен по административен ред пред областния управител на област Русе с жалба от 08.11.2023 г.

Областният управител е оставил жалбата без уважение с идентични съображения, че преюдициално следва да бъде установено българско гражданство.

Жалбата е допустима. Подадена е срещу годен за оспорване предмет – формиран мълчалив отказ на кмета на община Русе да се произнесе по заявление с вх. № 94Е-9092-1/20.10.2023 г. като извърши административна услуга. В хода на административното производство липсва постановен изричен отказ. Писмата, адресирани до пълномощника на оспорващата от 27.10.2023 г., 08.11.2023 г. и 16.11.2023 г. имат уведомителен характер, техният издател не е и сезираният орган за да се приеме, че последният е формирал изрично волеизявление. Липсват данни и в хода на съдебното производство да е постановен изричен отказ. Съгл. чл. 54, ал. 7 от АПК и чл. 9, ал. 4 от Наредба ФЕСГР незабавно, но не по-късно от 7 дни, се решават преписките, които могат да бъдат разгледани на основата на доказателства, представени заедно с искането, а с непроизнасянето на компетентния орган в този срок се формира мълчалив отказ, който подлежи на обжалване, по арг. от чл. 149, ал. 2 от АПК, в едномесечен срок, изтичащ на 28.11.2023 г. – вторник, присъствен ден. В рамките на този срок мълчаливият отказ е бил оспорен по административен ред, жалбата е била отхвърлена с решение на областния управител на област Русе от 30.11.2023 г., който е указал на адресатите, че първоначалният акт следва да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаване на решението пред Административен съд – Русе, който срок е спазен, с оглед подаване на жалбата на 13.12.2023 г. Тя е депозирана и пред местно компетентния съд, по арг. от чл. 133, ал. 2, изр. второ от АПК.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна.

Искането за издаване на акта за раждане е било отправено към компетентен орган. Съобр. чл. 35 от ЗГР актовете за гражданско състояние се съставят от длъжностното лице по гражданско състояние, което на територията на общината се явява кметът на общината. По арг. от алинея 2 местно компетентен национален орган относно юридически събития, които не са настъпили на територията на страната, е този орган, пред който събитията са били установени, респ. в случая заявителите са установили тези обстоятелства пред кмета на община Русе.

Актът за раждане е официален писмен документ, в който по установения в Закона за гражданската регистрация ред длъжностното лице по гражданското състояние регистрира събитието раждане - чл. 7, ал. 1 от Наредба ФЕСГР. Той се съставя въз основа на някой от изрично посочени документи, един от които е препис или извлечение от акт за раждане, съставен от чуждестранен местен орган по гражданското състояние – ал. 2, т. 3, предл. трето от наредбата.

Съобразно чл. 9, ал. 4, изр. първо от същата наредба акт за раждане въз основа на документ по чл. 7, ал. 2, т. 3 - 5 се съставя в срок 7 дни от датата на получаване на документа, поради което извършването на административната услуга или формирането на изричен отказ е било дължимото поведение на сезирания орган, а мълчаливият отказ се явява недопустим.

Отказът е материално незаконосъобразен.

Спорните по делото обстоятелства са: 1/ необходимо ли е установяване на българско гражданство спрямо Е. А. по определен ред и респ. 2/ становището на Министерството на правосъдието явява ли се становище на орган по чл. 53 от Административнопроцесуалния кодекс?

Директорът на дирекция „Българско гражданство“ в Министерството на правосъдието е уведомил община Русе с писмо от 13.11.2023 г., че следва да бъде спазена процедурата на чл. 39 от ЗБГ, вр. чл. 3 от Закона за гражданската регистрация. Съобразно последната разпоредба в регистрите на актовете за гражданско състояние се вписват събитията по чл. 1, ал. 2 (в случая раждане) за всички лица, които към момента на настъпване на събитието са български граждани, и за лицата, които не са български граждани, но към момента на настъпване на събитието се намират на територията на Република България.

Съдът намира, че към момента на настъпване на раждането, макар и на територията на друга страна, Е. А. е придобила българско гражданство.

Императивната разпоредба на чл. 2 от Закона за българското гражданство ясно указва, че българското гражданство се урежда от Конституцията на Република България, от закона и от международните договори, които са в сила при настъпването на фактите или събитията, свързани с гражданството.

От своя страна чл. 25 на Конституцията на страната и чл. 8 от ЗБГ посочват, че български гражданин е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин или който е роден на територията на Република България, ако не придобива друго гражданство по произход. Разпоредбите на Конституцията са пряко приложими и разпоредбите на други закони от националния правопорядък не могат да ѝ противоречат.

Обстоятелството, че Е. А. има и руско гражданство не представлява пречка за извършване на административната услуга и предвид разпоредбата на чл. 3 от ЗБГ, изрично уреждаща хипотезата, че български гражданин, който е и гражданин на друга държава, се смята само за български гражданин при прилагането на българското законодателство, освен ако в закон е предвидено друго. Такива други съображения не са излагани по административната преписка. Придобиването на българско гражданство по произход не е противопоставимо на придобиването на българско гражданство по месторождение.

Едва когато по данните от регистъра на населението или от представения препис или извлечение не може да бъде установено по безспорен начин, че към момента на раждането лицето е имало родител български гражданин, актът за раждане се съставя, след като това бъде установено по реда на Наредба № 1 от 1999 г. за прилагане на глава пета от Закона за българското гражданство (чл. 12, ал. 7 от Наредба ФЕСГР). По делото е безспорно установено, че бащата на Е. А. е български гражданин, това е видно както от приложената справка от ЕСГРАОН, ползваща се с доказателствена сила, така и от представения препис от акта за раждане на А. и това е било единственото обстоятелство, което е следвало да бъде установено от сезирания орган (вж. мотивите на решение № 6044/ 16.05.2024 г. по адм. д. № 7594/2023 г., III отд. на ВАС).

Процедурата по чл. 39 от Закона за българското гражданство е напълно неотносима към процесния случай. Административните производства по глава Пета от закона (чл. 29-41) касаят придобиване на българско гражданство по натурализация (а не по произход), освобождаване от българско гражданство и възстановяване на българско гражданство. Заинтересовано лице по чл. 39, ал. 1 от ЗБГ е искащото издаване на документ за удостоверяване на възникналите права. Пълната формулировка на разпоредбата гласи, че по заявление на заинтересуваното лице Министерството на правосъдието издава удостоверение за гражданство, в което се посочва дали лицето е или не е български гражданин съгласно регистрите, които се водят в министерството. Регистрите, водени от министерството са – на лицата, придобили българско гражданство по натурализация, загубили българско гражданство и регистър на лицата с възстановено българско гражданство – чл. 38, т. 2-4 от ЗБГ, сред които хипотези, както се каза вече, Е. А. не попада. Респ. Министерството на правосъдието в настоящото производство не е орган по чл. 53 от АПК, чието предварително мнение е изискуемо.

Мълчаливият отказ следва да се отмени, а преписката да се изпрати на кмета на община Русе за изрично произнасяне.

С оглед изхода на спора и на осн. чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените разноски в размер на 410 лева от които 10 лева държавна такса и 400 лева – адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на осн. чл. 172, ал. 2 и 3 от Административнопроцесуалния кодекс Административен съд – Русе, II-ри състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ мълчалив отказ на кмета на община Русе по заявление с вх. № 94Е-9092-1/20.10.2023 г., да се състави акт за раждане на Е. Л. А.

ВРЪЩА преписката на кмета на община Русе като

УКАЗВА на кмета на община Русе да издаде акт за раждане на Е. Л. А. при съобразяване на мотивите на настоящото решение в 7-дневен срок от съобщаването му

ОСЪЖДА Община Русе да заплати на Е. Л. А. със съдебен адрес в [населено място], [улица], ет. 5 сумата 410 лева, представляваща разноски по делото

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните