ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр.
Варна, ………….2018г.
Варненски
апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ ПЕТРОВА МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа
докладваното от съдията Славов в. гр. дело № 85/18г.,
намира следното:
Производството по настоящото дело e приключило с постановяването на решение № 131/19.10.18г., с което е потвърдено решение №
1905/19.11.15г. по гр.д. № 118/15г. на ВОС, с което пък са били уважени
исковете на ищцата В.Н.Л. против „ПОСТМОРФ” ЕООД, гр. Варна, предявени на осн.
чл. 36, ал. 1, вр. чл. 38, ал. 1 от ЗАПСП и чл. 95б, ал. 1, т. 2 /предишна –
чл. 95, ал. 1, т. 2/ от ЗАПСП. В полза на въззиваемата Л. са присъдени и
разноските за предходното въззивно разглеждане на делото /направени по в.гр.д.
№ 115/16г. на ВАпС/ и за касационното разглеждане на делото /направени по т.д.
№ 1604/16г., ІІ т.о. на ВКС/, както и за настоящото въззивно разглеждане на делото.
В решението по настоящото дело съдът е посочил, че на въззиваемата не следва да
се присъжда претендираната сума от 340 лв. като разноски, направени във връзка
с проведеното в рамките на висящото първоинстанционно дело обезпечително
производство, тъй като същите са извършени още пред първата инстанция, пред
която е следвало да бъдат поискани и съответно присъдени, имайки предвид
резултата от произнасянето на ВОС.
С подадена в срока по чл.
248, ал. 1 от ГПК молба вх. № 6718/14.11.18г. от въззиваемата чрез адв. Св. Х.,
е отправено искане за допълване на постановеното по делото решение в частта му
за разноските, като насрещната страна бъде осъдена да ѝ заплати сумата от
300 лв., направени разходи в обезпечителното производство по в.ч.гр.д. №
546/15г. на ВАпС. Сочи се, че тази сума не е могло да бъде претендирана от ВОС,
тъй като устните състезания пред него са приключени на 08.10.15г., а отговорът
на частната жалба, подадена от насрещната страна против определението за
допускане на обезпечението, е депозиран на 15.10.15г. – разходите са извършени
след последния възможен момент за претендиране на разноските пред първата
инстанция. Поради тази причина тези разноски са били претендирани от въззивния
съд при първото разглеждане на делото от него, пред ВКС и по настоящото
дело.
В предвидения срок е
депозиран на 28.11.18г. /датата на пощенското клеймо/ отговор на молбата от
насрещната страна „ПОСТМОРФ” ЕООД, гр. Варна чрез процесуалния му представител
адв. Д. К.. В същия е оспорена основателността на подадената молба като са
изложени две основни съображения: че разноските по обезпечителното производство
насрещната страна е следвало да претендира и да получи по в.ч.гр.д. № 546/15г.
на ВАпС, на осн. чл. 81 от ГПК, вкл. и с искане по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК пред този съд; или, че тези разноски насрещната страна е следвало да
претендира и да получи по в.гр.д. № 115/16г. на ВАпС, тъй като отхвърлянето от
този съд на предявените от ищцата искове, не е пречка за присъждане на
дължимите в нейна полза разноски. Претендира се отхвърляне на искането на
насрещната страна за изменение на решението по настоящото дело в частта за
разноските.
Съдът намира, че молбата е
за изменение на решението по делото в частта му за разноските, която намира
правното си основание в нормата на чл. 248, ал. 1 от ГПК, подадена е от
заинтересована страна и в предвидения от закона срок, при наличието на
депозиран списък на разноските /последното като процесуална предпоставка за
допустимостта на искането, изводимо от т. 9 на ТР № 6/2012г., постановено на
06.11.13г. от ОСГТК на ВКС/, поради което същата е допустима, а разгледана по
същество е и основателна по следните съображения:
Съобразно приетото в т. 5
от цитираното по-горе ТР № 6/12г. на ОСГТК на ВКС, направените от страните в обезпечителното
производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по
съществото на спора, с оглед крайния му изход. Това означава, че ищцата е
следвало да претендира присъждането на направените пред ВАпС по в.ч.гр.д. №
546/15г. разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за
изготвяне и депозиране на отговора по частната жалба на насрещната страна,
насочена против определението на ВОС за допускане на обезпечение на предявените
по първоинстанционното дело искове, именно пред първоинстанционния съд по гр.д.
№ 118/15г. Това обаче е било обективно невъзможно, имайки предвид и
хронологията на извършваните по двете дела съдопроизводствени действия и
момента на извършване на претендираните понастоящем разноски, а тя е следната:
Въз
основа на подадената от ищцата молба на 11.09.15г. по гр.д. № 118/15г. на ВОС,
съдът с определение № 9709/12.09.15г. е допуснал обезпечение на предявените по
делото искове чрез налагане на посочените обезпечителни мерки /л. 113-115 от
първоинстанционното дело/. На 28.09.15г. е депозирана частна жалба от ответното
дружество против това определение, а на 15.10.15г.
е депозиран отговор на частната жалба от ищцата Л., в който са претендирани и
разноски от 350 лв. като заплатено адвокатско възнаграждение /платено в брой на
12.10.15г./ за изготвяне и депозиране на отговора на частната жалба – л. 16-20
от в.ч.гр.д. № 546/15г. на ВАпС. С определение № 714/23.10.15г. по в.ч.гр.д. №
546/15г. ВАпС е потвърдил определение № 9709/12.09.15г. по гр.д. № 118/15г. на
ВОС. В мотивите си ВАпС е посочил, че разноските по частното производство
следва да се присъдят с оглед крайния резултат по спора, поради което искането
на ответника по частната жалба за присъждането им в частната производство, е
неоснователно.
Междувременно в с.з. на 08.10.15г. е даден ход на устните
състезания по гр.д. № 118/15г. на ВОС и съдът е обявил, че ще се произнесе с
решение в законоустановения срок. Към този момент очевидно за страната е било
невъзможно да претендира изплащането и на адвокатското възнаграждение за
отговора на частната жалба, тъй като такова е било уговорено и платено по-късно
– на 12.10.15г. Очевидно е било и невъзможно искането за присъждане на тези
разноски от 350 лв. да бъдат включени и в списъка с разноските на ищцата, депозиран
пред ВОС в последното по делото с.з. на 08.10.15г. /изготвен от страната на
04.09.15г. и приложен на л. 125/. Поради това и за страната не е била налице
възможността да иска изменение или допълване на постановеното от ВОС на
19.11.15г. решение в частта му за разноските.
Същевременно страната е
поискала присъждането на тази сума от въззивния съд по в.гр.д. № 115/16г. /л.
38 от същото/, както и от ВКС по т.д. № 1604/16г., ІІ т.о. /л. 87-90 от
същото/, както и по настоящото дело /л. 203/.
Изхождайки от обективната
невъзможност страната да поиска присъждането на направените в рамките на
обезпечителното производство разноски от първоинстанционния съд /до приключване
на съдебното заседание, с което приключва делото пред първата инстанция – по
арг. и от т. 11 на ТР № 6/12г. на ОСГТК на ВКС/, то същите следва да се
присъдят от въззивната инстанция. Поради това и искането за изменение на
решението по настоящото дело в частта за разноските следва да бъде уважено като
на въззиваемата страна следва да се присъди и сумата от 300 лв. като заплатено
адвокатско възнаграждение за изготвяне и депозиране на отговор на частната
жалба на насрещната страна, по която е било образувано в.ч.гр.д. № 546/15г. на
ВАпС.
Воден от горните
съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ на
осн. чл. 248, ал. 1 от ГПК решение № 131/19.10.18г., постановено по в.гр.д. №
85/18г. на ВАпС в частта му за разноските, като
ОСЪЖДА „ПОСТМОРФ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Генерал Столетов” № 68, ет. 7,
ап. 17, представлявано от Б.Н.Т., да
заплати на В.Н.Л., ЕГН **********,*** и сумата от 300 /триста/ лв., представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за изготвяне и депозиране на отговор на частната
жалба на дружеството, по която е било образувано в.ч.гр.д. № 546/15г. на ВАпС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва
с частна жалба в 1-седмичен срок от съобщаването му на страните, пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: