Решение по дело №24/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по подадена чрез пълномощник касационна жалба от „Г. транс 2020“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Генерал Тошево, [улица], представлявано от управителя Г. М. Г., срещу Решение № 26/27.09.2024 г., постановено по анд № 165/2024 г. по описа на Районен съд – Генерал Тошево (ГТРС), с което е потвърден Електронен фиш (ЕФ) № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП), издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева на основание чл. 179, ал. 3б, във връзка с чл. 187а, ал. 2, т. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Касаторът счита решението на ГТРС за неправилно и незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон. Излага доводи за неизясненост на фактическата обстановка и недоказаност на нарушението. Сочи, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на правото му на защита. Твърди, че не е спазена процедурата за налагане на наказание, тъй като нормата на чл. 189ж от ЗДвП не предвижда възможност за издаване на ЕФ за нарушение на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Изразява становище за маловажност на деянието по смисъла на чл. 28 от ЗАНН поради липса на вредни последици от извършването му. Счита, че са изтекли всички давностни срокове по чл. 34 от ЗАНН, с което е погасена възможността на органа да реализира правомощията си. По тези съображения иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова по същество, с което да се отмени процесният ЕФ. Претендира и присъждане на сторените по делото разноски, включително заплатено адвокатско възнаграждение.

Ответникът – Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на касационната жалба. Счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, постановено при спазване на процесуалните правила и правилно приложение на материалния закон. Оспорва възраженията за недоказаност и неясно описание на нарушението, тъй като за него е генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП. Сочи, че в случая именно неподаването на тол декларация представлява неизпълнение на задълженията във връзка с установяване на дължимата тол такса за конкретното ППС, осъществило движение по платената пътна мрежа, което правилно е санкционирано по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Намира за неоснователно твърдението в касационната жалба за изтичане на давностните срокове по ЗАНН. Счита, че приложеният ред за санкциониране на деянието по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП чрез издаване на електронен фиш е допустим от гледна точка на действащото законодателство, като се позовава на разпоредбите на чл. 167а, ал. 2, т. 8, чл. 189ж, ал. 1, чл. 187а, ал. 4 и ал. 5 от ЗДвП. Оспорва като неоснователно и възражението на касатора за приложимост на чл. 28 от ЗАНН предвид забраната в чл. 189з от ЗДвП. Иска отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, като моли съдът да го намали съгласно Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС.

Представителят на ДОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна по следните съображения :

С обжалваното решение Районен съд – Генерал Тошево е потвърдил ЕФ № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „Г. транс 2020“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева на основание чл. 179, ал. 3б, във връзка с чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, за това, че на 11.08.2023 г. в 13:56 часа е установено нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП с ППС Влекач ДАФ ФТ ХФ105.410, с рег. № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 20500, брой оси 2, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, собственост на дружеството, в община Генерал Тошево, по път 29 км 77+743, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, изразяващо се в незаплащане на дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата поради липса на валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването на процесното ППС, заснето с устройство на електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път 29 км 77+743.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че ЕФ съдържа изискуемите реквизити, пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършването му, както и обстоятелствата, при които е извършено. Счел е, че ЕФ е издаден съгласно правилата на чл. 189ж от ЗДвП и в предвидените от закона срокове. Отхвърлил е като неоснователно възражението за приложение на чл. 28 от ЗАНН с оглед забраната в чл. 189з от ЗДвП. В резултат на това е направил извод, че нарушението е доказано по категоричен и несъмнен начин и е потвърдил ЕФ, като е присъдил в полза на АПИ разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Така постановеното решение е неправилно.

Не е спорно по делото, че нарушението е извършено на 01.09.2023 г. Към тази дата в чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП е разписано, че при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Едва с изменението на текста, обнародвано в ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., законодателят е разширил обхвата на нормата и за нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лева. А.. 3б пък казва, че собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1, от ЗП, се наказва с глоба в размер 2500 лева. Ако собственикът е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лева. От анализа на приложимата нормативна уредба следва извода, че към датата на налагане на наказанието не е бил предвиден ред за издаване на ЕФ на собственика на пътното превозно средство за неплащане на дължимата тол такса. Именно съществуващият в закона пропуск е довел до последвалата промяна в чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, даваща възможност за този вид нарушения да се издава ЕФ и срещу собственика на ППС. Неоснователен е доводът на ответника, че санкционирането на деянието по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП чрез издаване на електронен фиш е допустимо съгласно разпоредбите на чл. 167а, ал. 2, т. 8, чл. 189ж, ал. 1 и чл. 187а, ал. 4 и ал. 5 от ЗДвП. Производството по издаване на електронен фиш представлява изключение от общия ред за установяване на нарушение и налагане на административно наказание, поради което разпоредбите на чл. 189ж от ЗДвП следва да се тълкуват стриктно, а не разширително. Действително в действащата към датата на нарушението редакция на ал. 1 е предвидено с електронен фиш да се налага както глоба, така и имуществена санкция, която се отнася само за юридическите лица, но празнотата в закона не може да се преодолее чрез тълкуване, доколкото редът за налагане на наказание е строго формален. Ето защо, за да се ангажира административнонаказателната отговорност на собственика на ППС за процесното нарушение, е следвало да бъде съставен АУАН и издадено наказателно постановление. Затова, като е приложил реда на чл. 189ж от ЗДвП, наказващият орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което е достатъчно основание за отмяна на издадения ЕФ.

Налагането на имуществената санкция е в противоречие и с правото на ЕС. По силата на действащия към датата на издаване на ЕФ чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г., който съгласно чл. 288 от ДФЕС има пряко приложение във всички държави – членки на ЕС, преди да започне административнонаказателното производство, АПИ е била длъжна да информира незабавно санкционираното дружество за недекларираната пътна такса във връзка с неговата сметка и да предложи възможност за отстраняване на нередността чрез заплащане на таксата за преминаване през съответния участък. Едва след уведомяване и бездействие на собственика на процесното ППС да заплати дължимата пътна такса, е следвало да се пристъпи към ангажиране на административнонаказателната му отговорност. Не е спорно по делото, че наказващият орган не е изпълнил тази процедура, доколкото измененията в чл. 10б, ал. 7 – 9 от ЗП, с които националната правна уредба е приведена в съответствие с изискванията на Регламента, са приети в началото на 2024 г., което е още едно основание за отмяна на обжалвания ЕФ като незаконосъобразен.

Като е стигнал до обратните правни изводи, РС е издал едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което да се отмени ЕФ.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН на касатора следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 550 лева. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност. Договореното и изплатено адвокатско възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на спора, както и на обема на предоставената адвокатска защита, поради което липсват основания за неговото редуциране.

Воден от горното, както и на основание чл. 63в, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2 от АПК, Добричкият административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 26 от 27.09.2024 г. по нахд № 165/2024 год. по описа на Районен съд – Генерал Тошево, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Електронен фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „Г. ТРАНС 2020“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. Генерал Тошево, [улица], представлявано от управителя Г. М. Г., е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева на основание чл. 179, ал. 3б, във връзка с чл. 187а, ал. 2, т. 3 от Закона за движение по пътищата.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура" - София да заплати на „Г. ТРАНС 2020“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Генерал Тошево, [улица], представлявано от управителя Г. М. Г., разноски за касационната инстанция в размер на 550 (петстотин и петдесет) лева.

Решението е окончателно.