Решение по дело №2224/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1679
Дата: 19 септември 2019 г. (в сила от 10 октомври 2019 г.)
Съдия: Даниела Маринова Михайлова
Дело: 20193110202224
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 май 2019 г.

Съдържание на акта

 

РЕШЕНИЕ

 

№1679/19.9.2019г.

Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                     двадесет и трети състав

На  девети септември                                        Година две хиляди и  деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                                           Съдия  Даниела Михайлова

Секретар  Пламен Пламенов

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 2224  по описа на съда за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

              Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на    К.И.Я. - ЕГН **********, против Наказателно постановление № 19-0819-001413 / 25.04.2019г., с което са му  наложени следните  административни наказания- по пункт 1 -  "Глоба"в размер на 200   лева, на основание чл. 179 ал.2 пр.1  от   ЗДП и ,  по пункт 2 – „Глоба” в размер на 200   лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2  месеца  на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП.  

            В жалбата  се твърди, че в хода на производството са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, че нарушенията не са описани съобразно изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗДП, че при издаване на постановлението не а била взета предвид разпоредбата на чл. 27 ал.2 от ЗАНН и др.В заключение се иска цялостна отмяна на постановлението като необосновано, неправилно и незаконосъобразно.

             В съдебно заседание въз.Я., редовно призован, не се явява, представлява се то надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания.По същество адв.Д. пледира постановлението да бъде отменено в пункт 2  , с който на въз.Я. е наложено наказание на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП, тъй като не е имало разногласия относно вината за произшествието и дори той да е извършил нарушение, то не е такова по чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДП. 

            Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява и не  ангажира становище по жалбата.

            След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

             На  15.02.2019г., около 04.00ч. въз. Я.  управлявал собствения си л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № В 82 96 НВ, като се движел в гр.Варна, по бул.“Цар Освободител“ в посока „Летен театър“.Той следвало да премине през кръстовището между бул.“Цар Освободител“ и бул.“Осми приморски полк“.На червен сигнал на светофара там бил спрял и изчаквал л.а. „Рено Меган“ с рег. № В 77 83 КР.Въз.Я. обаче се движел с такава скорост, че не могъл да спре и ударил изчакващият автомобил.Двамата водачи разговаряли и решили да преместят автомобилите , за да не пречат на движението.Водача на ударения автомобил го преместил пред  намиращата се в близост автобусна спирка.Въз.Я. обаче привел своя автомобил в движение и напуснал мястото на инцидента.За случилото се бил подаден сигнал до сектор „ПП“-Варна.На място пристигнали полицейски служители- св.Г.И. и св.В.В., които изготвили протокол за ПТП.  Те разговаряли с водача на ударения автомобил, като получили описание на колата на въз.Я., както и на част от регистрационния й номер.Била направена справка за регистрираните автомобили от тази марка и с регистрационни номера, отговарящи на посочения.Установило се, че само два автомобила отговарят на описанието, един от които бил собственост на въз.Я..Той попълнил декларация, в която посочил, че на 15.02.2019г. около 04.00ч. водач на автомобила е бил той.            

             Поради това , на 16.04.2019г. св. Г.И.  съставил против въз. Я. акт за установяване на административно нарушение, за това че на 15.02.2019г. при управление на  лек автомобил  поради движение с несъобразена с характера и интензивността на движението скорост, е   блъснал  спрелия  пред него лек автомобил,  като напуснал мястото на ПТП  без да уведоми службите за контрол.Нарушенията били квалифицирани като такива по чл.20 ал.2 от ЗДП  и по чл.123 ал.1 т.3 б.”в” от ЗДП.При личното предявяване на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били направени и депозирани. 

            Въз основа на акта за установяване на административно нарушение било издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, с което административно-наказващият орган е възприел изцяло фактическите констатации в акта .Действията на въз. Я. били квалифицирани като такива по чл.20 ал.2 от ЗДП   и по чл.123 ал.1 т.3 б.”в” от ЗДП.За първото от тях на въззивника   на основание чл.179 ал.2 пр.1  от ЗДП  било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200лв., а за  другото   на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП-  наказание „Глоба”   в размер на по 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от по 2 месеца.

            В хода на съдебното следствие като свидетели бяха разпитани св.  Г.И. – актосъставител и св.В.В.-свидетел при съставяне на акта  , чиито показания съдът кредитира  .И двамата свидетели описаха установеното от тях при отиването им на мястото на произшествието, начина, по който въз.Я. е бил установен като участник в ПТП, както и че в предната част на автомобила му е имало следи от ремонт.

             Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка,събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи. 

           При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание ,съдът прави следните правни изводи:  

           Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима. 

             Наказателното постановление № 19-0819.001413/25.04.2019г.  е издадено от компетентен орган- от Началника на група в сектор ПП-КАТ-Варна, съгласно заповед № 8121з- 515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи и в шестмесечния преклузивен срок.В него се съдържат изискуемите по смисъла на чл.57 от ЗАНН реквизити. Вменените във вина на жалбоподателя нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани. При предявяване на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били направени възражения, в които да се съдържат спорни обстоятелства, нуждаещи се от разглеждане.Поради това съдът              намира за неоснователни възраженията за това, че в хода на производството са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

            По пункт 1 от наказателното постановление:

            Съдът намира, че правилно административно-наказващият орган е констатирал нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДП, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма. От писмените доказателства по делото, а именно  показанията на св.И. и св.В., както  и от констативен протокол за ПТП , се установява, че въз. Я. е управлявал собствения си  автомобил с   несъобразена с характера и интензивността на движението скорост, тъй като не е успял да спре зад изчакващия пред него на кръстовището лек автомобил и го е блъснал. Тези обстоятелства се потвърждават  от обективно установените повреди по пострадалия автомобил, които видно от показанията на св.В., са били в задната му част.  Съобразно съдържанието на  приобщените по делото декларация по чл.188 от ЗДП , съдът намира авторството на нарушението за безспорно установено.От друга страна, от приложените по делото справки и обяснения, се установява начина, по който е било установено, че именно въз.Я. е бил водач на автомобила,     с който е било причинено произшествието.

            Поради това съдът намира  за безспорно установено, че въз.   Я.  е допуснал нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДП, в следствие на което е причинил ПТП.

            Правилно е била определена и санкционната норма, тъй като именно в чл.179 ал.2 пр.1  от ЗДП е предвидено наказание за водач на МПС,  който поради движение с несъобразена скорост причини ПТП,   каквото виновно поведение в случая е налице. 

            Правилно наказващият орган е наложил на въз.Я. наказание „Глоба“ в размер на 200лв., който е императивно предвиден в закона и няма правна възможност за неговото намаляване. 

           Поради това съдът намира, че атакуваното поставление в пункт 1 следва да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно.

           По пункт 2 от наказателното постановление :

           Съдът намира, че административно-наказващия орган правилно от фактическа страна е приел, че   въз.  Я. е   допуснал  ПТП и е напуснал мястото му без да уведоми съответните служби на МВР.От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че след настъпване на произшествието той и другия водач са разговаряли, като са имали намерение да попълнят документи.Именно по предложение на въз.Я. са били извършени действия по преместване на автомобилите, като въззивникът   не останал на място, а избягал.Тези негови действия обаче от една страна не са били описани нито в акта, нито в постановлението, а от друга лаконично е било посочено, че той е напуснал мястото без да уведоми съответните служби при МВР.При така приетата от наказващият орган фактическа обстановка, нарушението на въз.Я. е било квалифицирано като такова по чл.123 ал.1 т.3 б.”в” от ЗДП.Тази норма   сочи че когато е възникнало ПТП само с материални щети, ако между участниците в него няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те без да напускат произшествието, уведомяват съответната служба за контрол.В случая обаче между въз. Я. и  другия водач не е имало разногласия, като такива не са описани в акта и постановлението, а въззивникът просто е напуснал мястото.  В този смисъл той от обективна страна не е извършил вмененото му във вина нарушение на чл.123 ал.1 т.3 б.”в” от ЗДП.Поради това съдът намира, че атакуваното постановление в пункт 2 е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

            Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът   

 

                                                         Р  Е Ш  И:

 

           ИЗМЕНЯ   Наказателно постановление № 19-0819-001413 / 25.04.2019г., с което на К.И.Я. са  наложени следните  административни наказания- по пункт 1 -  "Глоба"в размер на 200   лева, на основание чл. 179 ал.2 пр.1  от   ЗДП и ,  по пункт 2 – „Глоба” в размер на 200   лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2  месеца  на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП, като  го ОТМЕНЯ в пункт 2 , с който на  К.И.Я. е наложено  административно наказание   Глоба” в размер на 200  лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 месеца  на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП. 

            Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен Съд-Варна по реда на АПК.

            След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка  да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

 

                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: