Р Е Ш Е Н И Е
№ 261546
04.12.2020 година, град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV граждански състав, в
публично заседание на двадесети август две хиляди и двадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 11587 по описа на съда за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск по чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД от „Алексия
Груп“ ЕООД срещу „Златно Брезово“ ЕООД.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за
търговско посредничество от 15.02.2018г., съгласно който следва да осъществява
посредничество между ответника и немското дружество „L.& Co D.“, през
логистик, с цел осъществяването на търговски сделки за покупко-продажба на
произведени от ответника точени кори. Било договорено възнаграждение в размер
на 1% от стойността на всяка платена от Л. поръчка, без ДДС и франко завода,
съгласно Инкотермс 2010г. За изпълнението на поетите от ищеца задължения бил
ангажиран A.A., като посредничеството започнало преди подписването му. Твърди,
че между ответника и Л. бил сключен договор през месец февруари 2018г.
Ответното дружество не изпълнило задълженията си и не платило дължимото
възнаграждение за периода февруари-юли 2018г. Твърди, че реализираните от
ответника към Л. доставки за периода са в размер на 150 000 лева, поради
което претендира плащането на сумата от 1500 лева възнаграждение за
осъщественото представителство, ведно със законната лихва и разноските.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на
исковата молба, с който оспорва претенцията. Оспорва предоставянето на електронната
поща с описаната в исковата молба цел и изпълнението на договора да е започнало
преди неговото подписване. Твърди, че електронните писма са били изпращани от
г-н А. в изпълнение на задълженията му като служител на ответника, а по
договора за посредничество. Оспорва представителната власт на Д.С.. Възразява,
че договорът за доставка на точени кори бил сключен преди договора за
посредничество и последният е имал за цел договарянето на по-добри условия с Л..
Иска се отхвърляне на претенцията и присъждане на разноски.
С определение от о.с.з. от 20.08.2020г. производството
е частично прекратено за разликата над 992.95 лева.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От представената електронна кореспонденция от
14.02.2018г. и 15.02.2018г., и показанията на свидетеля А. А. е се установява,
че от ответника е съществувало възлагане
относно посредничеството за доставка на точени кори до Л. Г.. Не се установява възникналите
правоотношения към този момент да са били обективирани в някакъв писмен
договор, но с категоричност е имало възлагане от представил на ответника за
провеждането на преговори. В тази насока са показанията на свидетеля, които
преценени на основание чл. 172 ГПК следва да бъдат кредитирани като
последователни и непротиворечиви, както и посочената кореспонденция.
Така,
още на 14.02.2018г. Д.С., като представител на ответното дружество е изпратила
имейл до А. А., със съдържание, че му изпраща „договора за кори- Л.-Г.“, като
го моли да попълни своите данни или на лицето, на което иска да е договорът,
както и банкова сметка- ***. От същия електронен документ е видно и името на
изпратения текстови файл, а именно ****”, като абревиатурата „***”, очевидно представлява
съкращение на името на ответника, чрез използването на първите две букви на
фирмата, но от латинската азбука. В отговор, A.A. е върнал договора със своя
корекция, а Д.С. е отговорила, че му предлага да го разпише в два екземпляра и
да го изпрати в Пловдив „за подпис от Вичо”. Последният несъмнено е В. К.,
който е бил управител на ответника към онзи момент и реално е подписал процесния
договор за „Златно Брезово” ЕООД. Тук следва да се отбележи, че електронната
поще, която е ползвала адв. Д.С. при кореспонденцията, е същата, както и
използваната от нея по настоящото дело, като процесуален представител на
ответника.
Ответникът
в отговора на исковата молба не оспорва авторството на електронна
кореспонденция, но прави възражение за липса на представителна власт по отношение
на адв. Д.С.. Същото се явява неоснователно, защото намира приложение
разпоредбата на чл. 301 ТЗ. Извършените от нея действия във връзка с процесното
правоотношение са достигнали до знанието на дружеството ответник с
представянето на самият договор за подпис от неговия управител. Няма данни да е
било направено незабавно възражение за липса на представителна власт, поради
което действията се считат за потвърдени.
Поради
това от представената електронна кореспонденция се установява, че сключеният
между страните договор само формално носи датата 15.02.2020г. Това е моментът,
когато страните са решили да уредят своите правоотношения в писмен вид, а дружеството
ищец се е съгласило да поеме правата и задълженията по посредничеството.
Така
създадена конструкция само наподобява симулация, но не покрива всички критерии
за такава. Съгласно чл.26, ал.2 ЗЗД нищожни са всички привидни
договори. При персоналната симулация две лица постигат съгласие да сключат
договор, но искат да го прикрият и се уговарят като страна да фигурира трето
лице, което привидно изпълнява ролята на едната страна. Привидността се състои
именно в това: страните се съгласяват да изповядат договора по определен начин,
но нямат воля да бъдат обвързани по този начин. Настоящия случай не е такъв, защото и двете
страни са били наясно, че договорът ще се изпълнява фактически от трето лице- А.
А., но от името на ищеца и никоя не навежда твърдения, че не е искала
настъпването на последиците му. Възникнало е валидно правоотношение по договора
за търговско посредничество, което обвързва страните по делото. Взаимоотношенията
между дружеството ищец и изпълнителят- A.A., за предмет на отделно
правоотношение, което не е относимо към настоящото производство.
От
представения с исковата молба договор от 12.02.2018г. е видно, че между
ответника като продавач и „L.Dienstleistung Gmbh & Co. KG като купувач е сключен договор за продажба на точени кори „***”
при цена от 0.**** на бр. Въпреки, че договорът е сключен с конкретно дружество
от неговото съдържание е видно, че се отнася до всички дружества от групата на
„Л.”. Това е посочено, както в началото на неговата втора страница, където е
записано „Л.-дружества: всички”, така и в част „***”, където този термин е
използван отново.
Непосредствено след това, т.е. след
успешното финализиране на прегорите с Л., е сключен и процесният договор за
търговско посредничество. С него ответникът е възложил на ищеца посредничество
за осъществяване на търговски сделки с „L.& Co D.”, чрез логистик „ThermoLog
GmbH” за производство и продажба на стоки под търговска марка „****”. В
чл. 2 е уговорено възнаграждение за направени поръчки, по които е осъществено
пълно плащане, в размер на 1% от стойността на поръчката без ДДС и при „Франко
завод” на възложителя.
След сключването на договора са
постъпили и първите поръчки от Л.. Всички
представени поръчки за направени от дружеството „L.Stiftung
& Co KG”. От
използваните в самите документи референции (последните три букви- лист 33) е
видно, че поръчките се правят за различни градове в Г., като значението на
всяко съкращение е определено в сключения между ответника и „L.Dienstleistung Gmbh & Co. KG договор, в частта „Легенда към Плана за доставка”.
Същевременно във всички имейли, изпращани между A.A. и Д.С. преди подписването
на договора между страните се говори за „Л. Г.”, каквото е и значението на
използваната в самия договор за посредничество фраза- D.. При тълкуването на клаузите на договора, съдът намира,
че смисълът, който е бил вложен от страните във фразата „L.& Co D.” не е
да се определи конкретно дружество от групата на Л., за което да се извършва посредничество.
Точно обратното, сключения между страните договор се отнася за посредничеството
при продажби на точени кори, които ответникът извършва към дружествата от
групата на Л. в Г.. Този извод следва на първо място от самия използван израз „L.& Co D.”, който се
превежда като „Л. & Ко Г.”, като ответникът не твърди и не установява да
съществува дружество от групата на Л. в Г. с точно такова наименование, с което
да е желало сключването на друг договор. Това се доказва и от приложената
кореспонденция, съпътстваща сключването, където се използва обобщаващ израз „Л.
Г.” и от самия договор с „L.Dienstleistung Gmbh & Co. KG, в който е изрично записано, че се отнася до всички Л.-дружества. Тук следва да се
посочи и установеното от приетата ССЕ, че първоначално фактурите са били
издадени на името на „L.Stiftung & Co KG”, което е направило поръчките, но след това са сторнирани
и са издадени фактури на „L.Dienstleistung Gmbh & Co. KG, с което е сключен договора.
Предвид последното, неоснователно е
възражението на ответника, че договорът за посредничество има различен предмет
и никога не се е стигнало до доставки във връзка с него. Установява се,
обратното че сключването на договор с едно от дружествата от групата на Л. в Г.
ползва всички останали на територията на тази страна. Не може да се сподели и
възражението за обратна сила на сключения договор за посредничество, защото
всички поръчки, за които е било осъществено посредничеството са направени след
неговото сключване.
Ето защо съдът намира, че от
съвкупния анализ на всички събрани доказателства се установява, че възникналото
между страните правоотношение е относно осъществяваното търговско посредничество
за продажба на точени кори в Г. по представения договор с „L.Dienstleistung Gmbh & Co. KG и ответникът дължи възнаграждение в размер на 1% от
стойността на поръчките, без ДДС и франко завод, т.е. без цена за транспорт.
Същевременно в договора с Л. е посочено, че цената по него е франко място на
доставка DDP ICT 2010, което съгласно
условията за доставка на Инкотермс 2010г., означава, че продавачът е отговорен
за доставката на стоките в страната на купувача и плаща всички разходи за това.
Така, в действителност се установява,
че в цената заплащана за продадените стоки ответникът е включил и стойността,
необходима за нейното превозване. За определянето на тази стойност следва да се
вземе предвид втората допълнителна ССЕ, която дава заключение за стойността на
превозите. Всички описани плащания следва да бъдат взети предвид, защото
дружествата „Thermolog” и „Gartner” са изрично посочени в договора между ответника и „L.Dienstleistung Gmbh & Co. KG” за превозването от С. до Г., а всички издадени от
български дружества фактури се отнасят до превози от България за Л. Г. Ето защо
размерът на дължимото възнаграждение е в размер на 786.78 лева, представляващи
1% от платените от Л. доставки, без ДДС и без цената за транспорт.
Предвид горното претенцията е частично
основателна и следва да бъде уважена до 786.78 лева и да бъде отхвърлена за
разликата до 992.95 лева.
По отговорността за
разноски:
С оглед изхода на спора и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноските в производството в размер на 340.94 лева съразмерно на
уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал.
3 ГПК в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата от 13.74 лева за
разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Златно Брезово” ЕООД, ЕИК *********, да заплати на „Алексия груп” ЕООД, ЕИК
*********, сумата от 786.78 лева,
представляваща възнаграждение по договор за търговско посредничество от
15.02.2018г. за периода от 15.02.2018г. до 31.07.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от подаването на исковата
молба в съда на 11.07.2019 г. до окончателното й погасяване, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата НАД 786.78 лева ДО 992.95 лева
ОСЪЖДА
„Златно
Брезово” ЕООД, ЕИК *********, да заплати
на „Алексия груп” ЕООД, ЕИК *********, сумата
от 340.94 лева, разноски по делото по съразмерност.
ОСЪЖДА
„Алексия
груп” ЕООД, ЕИК *********, да заплати на
„Златно Брезово” ЕООД, ЕИК *********, сумата
от 13.74 лева, разноски по делото по съразмерност.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд– Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно
с оригинала.
Р.М.