Определение по дело №233/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и чл. 98а от Закона за енергетиката, чл. 86 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 27 ал. 1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е. Б. Е.” Е..

Ищецът „Е. Б. Е.” Е. твърди, че на 27.01.2015 г. подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд- К. за вземанията си към ответника М. „Д- р А. Д. , в размер на 102147.04 лв. Било образувано ЧГД № 105/2015 г., по което била издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът подал възражение в срок, поради което ищецът подал исковата молба в срока по чл. 415 ал. 2 ГПК. Ищецът, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период били Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е. Б. Е.” Е., одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г., влезли в сила на 27.06.2008 г. Съгласно чл. 35 ал. 1 от общите условия, същите влизали в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия били публикувани на сайта на дружеството. По силата на чл. 7 т. 1 от общите условия ищцовото дружество поело задължение да снабдява с електрическа енергия следните обекти на ответника: обект с ИТН 4128855, находящ се в Г. К., бул. „Б. 53; обект с ИТН 4128844, находящ се в Г. К., бул. „Б. 53; обект с ИТН 3075060, находящ се в Г. К., бул. „Б. 53; обект с ИТН 3075059, находящ се в Г. К., бул. „Б. 53. За М. „Д- р А. Д. бил открит клиентски номер *. Ответникът, съгласно чл. 11 т. 1 от общите условия, се задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите- чл. 18 ал. 1 и ал. 2. Съгласно чл. 27 ал. 1 от общите условия при неплащане в срок на дължими суми, клиентът дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.

В изпълнение на задълженията си по общите условия „Е. Б. Е.” Е. доставило на обекта на ответника за периода 01.11.2014 г.- 31.12.2014 г. електроенергия на обща стойност 101288.24 лв., която до подаване на исковата молба не била заплатена. Издадена била фактура № */30.11.2014 г. на стойност 50558.64 лв. за период 01.11.2014 г.- 30.11.2014 г. с падеж 10.12.2014 г. Обезщетението за забава по посочената фактура било в размер на 661.32 лв. за период 11.12.2014 г.- 26.01.2015 г.; както и фактура № */31.12.2014 г. на стойност 50729.60 лв. за период 01.12.2014 г.- 31.12.2014 г. с падеж 12.01.2015 г. Обезщетението за забава по посочената фактура било в размер на 197.48 лв. за период 13.01.2015 г.- 26.01.2015 г. Поради забава в заплащането на горепосочената главница ответникът дължал законна лихва в общ размер от 858.80 лв. за периода 11.12.2014 г.- 26.01.2015 г. Законна лихва за забава се дължала по всяка една фактура отделно за период от датата на падежа на същата до датата на образуване на настоящото производство. Срокът за плащане на фактурата бил посочен в същата. Издадените фактури, техният падеж и период, както и размера и периода на дължимата лихва за забава, били подробно описани в приложения препис- извлечение от клиентската сметка на ответника, както и справка, която съдържала изчисления за определяне на претендираното вземане в съответствие с чл. 366 ГПК. Искането е да се установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземанията на „Е. Б. Е.” Е. към М. „Д- р А. Д. , както следва: 101288.24 лв., представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода 01.11.2014 г.- 31.12.2014 г.; 858.80 лв., представляващи стойността на законната лихва за забава за периода 11.12.2014 г.- 26.01.2015 г. върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда- 27.01.2015 г., до окончателното изплащане на задължението. На основание ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г. т. 12, моли да се осъди ответникът да му заплати присъдените в заповедта за изпълнение по ЧГД 105/2015 г. разноски в размер на 4105.15 лв.

С допълнителна молба с вх. № 1862/25.05.2015 г. ищецът моли да се приеме, че на 16.03.2015 г. ответникът направил плащане в размер на 1000 лв., с което била погасена част от главница по фактура № */30.11.2014 г. На 19.03.2015 г. ответникът направил плащане в размер на 1000 лв., с което била погасена част от главница по фактура № */30.11.2014 г. На 29.04.2015 г. ответникът направил плащане в размер на 48558.64 лв., с което била погасена част от главница по фактура № */30.11.2014 г. С тези плащания била погасена цялата претендирана главница по фактура № */30.11.2014 г. в размер на 50558.64 лв. На 30.03.2015 г. ответникът направил плащане в размер на 50729.60 лв., с което погасил изцяло главницата по фактура № */31.12.2014 г. Останали незаплатени 858.80 лв., представляващи обезщетение за забава за период 11.12.2014 г.- 26.01.2015 г., която сума не се оспорвала. Не били заплатени и направените разноски по настоящото производство, както и по ЧГД № 105/2015 г. на PC- К.. Искането е да се установи съществуването на вземанията на „Е. Б. Е.” Е. към М. „Д- р А. Д. в размер на 858.80 лв., представляващи стойността на законната лихва за забава за периода 11.12.2014 г.- 26.01.2015 г.; законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда- 27.01.2015 г., до датата на окончателното изплащане на задължението. В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца признава, чÕ ответникът заплатил и сумата в размер на 858.80 лв., представляваща стойността на законната лихва за забава за периода 11.12.2014 г.- 26.01.2015 г., както и държавната такса по делото в размер на 2042.94 лв. В становището си по същество заявява, че предявените искове следва да се отхвърлят. Не претендира юрисконсултско възнаграждение като счита, че разноски не следва да се присъждат и на ответната страна.

В писмен отговор ответникът М. „д- р А. Д. - К., чрез пълномощника си А. Н. М. сочи, че предявените искове с правно основание чл. 422 от ГПК, са допустими. Заявява, че оспорва размера на предявения иск като твърди, че към датата на предявяване на иска била заплатена сумата в размер на 79780.67 лв., от които 50729.60 лв. по фактура с № */31.12.2014 г. на същата стойност, и 29051.07 лв. по фактура № */30.11.2014 г. на стойност 50558.64 лв., поради което останало задължение в размер на 21507.57 лева с ДДС. Не оспорва претенцията на ищцовото дружество за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение. На основание чл. 78 ал. 2 от ГПК, моли да не се възлагат в негова тежест направените от ищеца в настоящото производство разноски, тъй като не е оспорил претендираните лихви за забава, а претендираната главница била изплатена преди предявяване на установителния иск. Моли да се постанови решение, с което се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в размер на 21507.57 лв. с ДДС като се отхвърли предявения установителен иск за разликата от 21507.57 лв. до пълния предявен размер от 101288.24 лв. като претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание ответникът не се представлява.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства приема за установено следното:

С доклада по делото съдът е признал, че на 16.03.2015 г. ответникът направил плащане в полза на ищеца в размер на 1000 лв., с което била погасена част от главница по фактура № */30.11.2014 г.; На 19.03.2015 г. ответникът направил плащане в размер на 1000 лв., с което била погасена част от главница по фактура № */30.11.2014 г.; На 29.04.2015 г. ответникът направил плащане в размер на 48558.64 лв., с което била погасена част от главница по фактура №*/30.11.2014 г. С тези плащания била погасена цялата претендирана главница по фактура № */30.11.2014 г. в размер на 50558.64 лв. На 30.03.2015 г. ответникът направил плащане в размер на 50729.60 лв., с което погасил изцяло главницата по фактура № */31.12.2014 г., както и заплащането от ответника на сумата в размер на 858.80 лв., представляващи стойността на законната лихва за забава за периода 11.12.2014 г.- 26.01.2015 г.

На 27.01.2015 г. ищецът „Е. Б. Е.” Е. подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд- К. за вземанията си към ответника М. „Д- р А. Д. , Г. К. общо в размер на 102147.04 лв., от които 101288.24 лв. главница, представляваща незаплатена стойност на доставена електрическа енергия и мрежови услуги за периода от 01.11.2014 г. до 31.12.2014 г., както и 858.80 лв.- обезщетение за забава за периода от 11.12.2014 г. до 2.01.2015 г., ведно със законни лихви и деловодни разноски. Било образувано ЧГД № 105/2015 г., по което била издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът подал възражение в срок.

Ищецът, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия, каквито през процесния период били Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е. Б. Е.” Е., одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ- 013/10.05.2008 г., влезли в сила на 27.06.2008 г. Съгласно чл. 35 ал. 1 от Общите условия, същите влизали в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. По силата на чл. 7 т. 1 от Общите условия ищцовото дружество поело задължение да снабдява с електрическа енергия обекти на ответника, находящи се в Г. К., бул. „Б. 53. За М. „Д- р А. Д. бил открит клиентски номер *. Ответникът, съгласно чл. 11 т. 1 от Общите условия, се задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в Общите условия. При неплащане в срок на дължими суми, ответникът дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден / чл. 27 ал. 1/.

В изпълнение на задълженията си по общите условия „Е. Б. Е.” Е. доставило на обекта на ответника за периода 01.11.2014 г.- 31.12.2014 г. електроенергия на обща стойност 101288.24 лв., която до подаване на исковата молба не била заплатена. Издадена била фактура № */30.11.2014 г. на стойност 50558.64 лв. за период 01.11.2014 г.- 30.11.2014 г. с падеж 10.12.2014 г. Обезщетението за забава по посочената фактура било в размер на 661.32 лв. за период 11.12.2014 г.- 26.01.2015 г.; както и фактура № */31.12.2014 г. на стойност 50729.60 лв. за период 01.12.2014 г.- 31.12.2014 г. с падеж 12.01.2015 г. Обезщетението за забава по посочената фактура било в размер на 197.48 лв. за период 13.01.2015 г.- 26.01.2015 г. Поради забава в заплащането на горепосочената главница ответникът дължал законна лихва в общ размер от 858.80 лв. за периода 11.12.2014 г.- 26.01.2015 г.

От признанията на ищеца в молба с вх. № 1862/25.05.2015 г. и в съдебно заседание, както и от заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно- счетоводна експертиза, която не се оспорва и се приема от съда, се установява, че на 16.03.2015 г. ответникът направил плащане в размер на 1000 лв., с което била погасена част от главница по фактура № */30.11.2014 г.; На 19.03.2015 г. ответникът направил плащане в размер на 1000 лв., с което била погасена част от главница по фактура № */30.11.2014 г.; На 29.04.2015 г. ответникът направил плащане в размер на 48558.64 лв., с което била погасена част от главница по фактура №*/30.11.2014 г. С тези плащания била погасена цялата претендирана главница по фактура № */30.11.2014 г. в размер на 50558.64 лв. На 30.03.2015 г. ответникът направил плащане в размер на 50729.60 лв., с което погасил изцяло главницата по фактура № */31.12.2014 г. След изготвяне на заключението на вещото лице ответникът заплатил на ищеца и сумата в размер на 858.80 лв., представляващи обезщетение за забава за периода 11.12.2014 г.- 26.01.2015 г., както и заплатената от ищеца по делото държавна такса в размер на 2042.94 лв. Впрочем, тези обстоятелства са били признати от съда с доклада по делото. В тази връзка следва да се посочи, че в производството по установителния иск за съществуване на вземането, съдът следва да съобрази на основание чл. 235 ал. 3 от ГПК всички факти, настъпили след издаване на заповедта, включително и погасяване на задължението, в какъвто смисъл е и приетото в ТР № 4 по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 9. При така установената фактическа обстановка и с оглед разпоредбата на чл. 235 ал. 3 от ГПК, съгласно която при постановяване на решението, съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, съдът приема, че предявените искове са неоснователни поради погасяване на вземанията на ищеца чрез плащане от ответника до претендирания размер. Поради това предявените искове следва да се отхвърлят.

При този изход на делото и тъй като ищецът не претендира разноски, такива не следва да му се присъждат. Разноски не се следват и на ответника по иска, тъй като от данните по делото се установява, че претендираните суми от ищеца, предмет на заповедното производство, са били изплатени от ответника след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 27.01.2015 г. пред КРС и след предявяване на установителния иск на 06.03.2015 г. пред Кърджалийския окръжен съд.

Водим от изложеното съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е. Б. Елекстроснабдяване” Е., с ЕИК, със седалище и адрес на управление Г. П., ул. „Х. Г. Д. против М. „Д- р А. Д. с ЕИК, със седалище и адрес на управление Г. К., ул. „Б. № , искове с цена общо в размер на 102147.04 лв. на основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и чл. 98а от Закона за енергетиката, чл. 86 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 27 ал. 1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е. Б. Е.” Е..

Решението може да се обжалва пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: