Р Е Ш Е Н И Е
№ 260046
гр. Севлиево, 19.04.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ
при секретаря Ивелина Цонева, като разгледа докладваното от съдията Христов гражданско дело № 829/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от С.В.Б., с ЕГН **********,*** срещу „ГЛОБАЛ ЛЕС ИНДЪСТРИ" ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ул. ***№ 150,
представлявано от В.М.М..
Ищеца твърди, че сключил с ответника договор за паричен заем от 30.04.2019 г. с нотариална заверка на подписите, по който заемателят „ГЛОБАЛ ЛЕС ИНДЪСТРИ" ЕООД гр. Севлиево, се задължил да му върне като заемодател сумата 315 000 лева, получена в заем за закупуване на линия за
производство на пелети, като връщането на сумата следвало да стане в срок от пет години, считано от два месеца след
пускане на линия за производство на пелети, но не по - късно начиная от 01.01.2020
г., като ежемесечно връща по 5250 лева до 20-то число на
текущия месец. Освен ежемесечното връщане на заемната сума, в същия срок заемателят
трябвало да заплаща на заемодателя добавка от 5 % годишна
лихва върху остатъка от непогасената сума за периода. Връщането на заемната
сума и добавката от 5 % следвало да става по банков път или в
брой, като за целта се издавал писмен документ за върнатите
суми. При забава на ежемесечните плащания с повече от тридесет дни, заемателят
дължал на заемодателя законната лихва. Заемателят - ответник не заплатил следните
дължими вноски и лихви, а именно: 1/ за м.
01.2020 г. - 5250 лв. главница и 262,50 лв. лихва; 2/ за м. 02.2020 г. - 5250 лв. главница и 196,87 лв. лихва; 3/ за м. 03.2020 г. - 5250 лв. главница и 131,25 лв. лихва; 4/ за м. 04.2020 г. - 5250 лв. главница и 65,62 лв. лихва. Дължимата сума по иска била 21000
лв. главница и 656,24 лв. лихва. Иска осъждане ответника да му заплати
дължимите вноски и лихва за м.01, 02, 03 и 04.2020 г. по договор за заем от
30.04.2019 г. в общ размер на 21 656,24 лева, от които 21 000 лева главница и
656,24 лева лихва, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното
й изплащане. Претендира разноските по делото, включително разноските по
обезпечителното производство за обезпечавене на исковете по ч. гр. д. №
529/2020 г. по описа на РС – Севлиево. Претендира разноски.
В едномесечен срок от
връчване на препис от исковата молба с доказателствата, ответника е подал
писмен отговор. Ответника заявява, че предявеният иск е неоснователен. От
приложен договор за паричен заем било видно, че между страните е бил сключен
договор за заем, по силата на който заемодателят-ищец се е задължил да предаде
в собственост на заемателя-ответник сума в размер на 315 00 лв., а последният
се е задължил да върне заетата сума в посочените в чл. 3 от договора размери и
начини. Съгласно чл. 2 заетата сума щяла да бъде предадена по банков път, в
тридневен срок от подписване на договора. Видно било от приложените банкови
извлечения от сметката на ответника, че такъв превод нямало постъпил през
месеците април и май 2019 г.. Заемодателят-кредитор не изпълнил основното си
задължение-да предаде в собственост на заемателя договорената сума. Договорът
за заем бил консенсуален и реален. Договорът се считал за сключен едва с
предаването на парите, тъй като то било единият от съществените елементи от
фактическия му състав, а другият било съгласието за връщане на предадената
сума. Когато реално предаване на сумата липсвало, сделката не била осъществена
и договорът се считал за развален по право, съгласно чл. 89 ЗЗД, поради
невъзможност за изпълнение от страна на кредитора. В исковата молба относно размера
на заетата сума не се посочвало по какъв начин е предадена сумата, а се
твърдяло, че му се дължи връщане на цялата сума по договора от 315 000 лв.,
като в същото време в доказателствените искания се молело счетоводната
експертиза да установи каква част от дължимата сума е постъпила по сметката на
ответника. Не ставало ясно цялата сума ли е предадена, или част от нея. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищеца,
лично и чрез процесуалния си представител поддържа
предявените искове, по съображенията в исковата молба. Уточнява, че паричната сума, предмет на договора
за паричен заем по делото от 30.04.2019 г., е била преведена по личната сметка
на В.М.М., подписала договора като съдлъжник, по желание на ответната страна. Оспорил
е и съдът е открил производство по оспорване истинността на разписка от
10.04.2019 г., с посочен автор С.В.Б., за сумата в размер на 271 000 лв.. В
писмена защита излага подробни съображения в подкрепа на заявените доводи.
В съдебно заседание ответника, чрез процесуалния си представител поддържа
отговора по съображенията изложени в него.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от договор за паричен заем от 30.04.2019 г., че С.В.Б., като заемодател и „Глобал
Лес Индъстри“ ЕООД, представлявано от Г. И.М., като заемател, са се споразумели,
заемодателят да предаде на заемателя сумата в размер на 315 000 лева, а
заемателят да я върне, като сумата е предоставена за закупуване на линия за
производство на пелети. Уговорено е заемната сума да бъде предадена от
заемодателя на заемателя по банков път, в тридневен срок от подписването на
договора. Заемателят се е задължил да върне на заемодателя заемната сума в срок
от пет години, считано два месеца след пускане на линия за производство на
пелети, но не по късно от 01.01.2020 г., като ежемесечно връща по 5250 лева, до
20 - то число на текущия месец. В същият срок заемателят се е задължил да заплаща
на заемодателя добавка от 5 % годишна лихва върху остатъка от непогасената
сума. Връщането на заемната сума и добавката от 5%, е уговорено да става по
банков път или в брой, като се издава писмен документ за върнатите суми. Договора
е подписан като заемодател от С.В.Б., като заемател от Г. И.М., като съдлъжник от
В.М.М. и като лице, което при невъзможност от страна на заемодателя да
изпълнява правата и задълженията си ще поеме същите, от внучката на заемодателя
С.Т. К., като подписите на посочените лица са нотариално удостоверени.
Установява се от извлечение от сметка на В.М.М., в
АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ, че на 21.03.2019 г. е постъпила сумата 155 000,00 лева, а
на 22.03.2019 г. е постъпила сумата 116 000,00
лева, с вносител С.В.Б. и посочено основание заем.
Установява се от разписка от 10.04.2019 г., че С.В.Б.
е удостоверил, че на 10.04.2019 г., в качеството си на заемодател е получил
напълно и в брой от заемателя В.М.М., заемната сумата в размер 271 000 лв.,
която ѝ бил предоставил по банков път на 21.03.2019 г. и 23.03.2019 г..
Установява се от приложените по делото извлечения
от сметките на страните и от заключението на вещото лице по съдебно -
счетоводната експертиза, а също и от изслушването на вещото лице в съдебно
заседание следното: няма движение на парични средства, свързани с получени и
върнати между страните стари парични заеми в размер на 44 000 лв.; няма
постъпили суми по сметката на „Глобал Лес Индъстри" ЕООД, свързани с
договорът за паричен заем в размер на 315 000 лв.; линията за производство на
пелети е доставена на 14.05.2019 г., като доставчик е И. Б. Д.М.В.от Украйна с
инвойз фактура № 5-04 от 05.04.2019 г. на стойност 19 975 щатски долара; линията
за производство на пелети е осчетоводена в „Глобал Лес Индъстри" ЕООД като
ДМА по сметка 204 с инвентарен номер 130 на стойност 35 208,82 лв.; плащането на линията
за производство на
пелети е извършено на 03.05.2019
г. от разплащателната сметка на „Глобал Лес Индъстри" ЕООД в Първа
инвестиционна банка, платени са 35 260 лв., равняващи се на 20 000 щатски
долара; размерът на законната лихва върху главницата от падежа на всяка
претендирана вноска по договора за заем до датата на подаване на исковата молба
- 19.08.2020 г. е 971,26 лв.; от
извлечение от „Райфайзенбанк“, по личната сметка на С.В.Б., е видно, че на
22.03.2019 г. има извършен паричен превод на 116 000 лв., с получател В.М.М.,
с посочено основание заем; от извлечение от „Банка ДСК“, по сметка с титуляр С.В.Б.,
е видно, че на 20.03.2019 г. има преведени 155 000 лв., с получател В.М.М., с основание паричен
заем; няма постъпили суми от В.М.М. по сметката на „Глобал Лес Индъстри“
ЕООД.
Установява се от заключението на вещите лица по
съдебно - икономическата и оценителна експертиза, а също и от изслушването на
вещите лица в съдебно заседание следното: за периода от 20.03.2019 г. до
23.12.2020 г. няма постъпили суми по сметките на „Глобал Лес Индъстри"
ЕООД, преведени от личната сметка на В.М.М.; открити са
отделни елементи от линия за производство на пелети при ответника; пазарна цена на цялата линия за производство на
пелети към 14.05.2019 г. е 169 745 лв..
Установява се от заключението на вещото лице по съдебно
- графическата експертиза, а също и от изслушването на вещото лице в съдебно
заседание следното: подписите и ръкописните текстове в разписка от 10.04.2019 г.
са изписани саморъчно със синя химикална паста чрез химикалка; ръкописният
текст "С.В.Б." под "получил сумата:" в разписка от
10.04.2019 г. е писан от С.В.Б., с ЕГН **********; подписа положен за
"получил сумата" в разписка от 10.04.2019 г. е изпълнен от С.В.Б., с
ЕГН **********.
На въпроси зададени на законния представител на ответника
В.М.М. по реда на чл. 176 ГПК, същата заявява, че е присъствала на подписването
на договора за заем пред нотариус. Ищеца се договарял със съпруга на В.М., тъй
като по това време той бил управител. В.М. била съдлъжник, но не участвала в
самото изготвяне на договора. В.М. получила чрез превод март месец 270 000 лв.,
една част от нея изтеглила, остатъкът го имали като налични средства и ги
възстановили, за да могат да бъдат преведени по банковата сметка на фирмата, за
да се изготви договорът. Парите били
преведени март месец, а договорът бил сключен април 2019 г., затова се наложило
да се върне сумата, тъй като била преведена на В.М. като физическо лице, за да
бъде преведена по сметка на фирмата след договора. В.М. върнала в брой сумата
от 270 000 лв. на 10.04.2019 г. на Б., с разписка. Договорът трябвало да бъде
сключен с фирмата, за да може да бъдат съдружници за линията за палети със
съпруга на В.М.. В.М. не предавала сумата по сметка на фирмата, предала я на Б.,
с разписка. Сумата в тридневен срок не била преведена по сметка на фирмата.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна
страна:
Уважаването на предявените искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, предполага установяването от ищеца
– заемодател на следните предпоставки: предаване на описаната от него сума пари
на ответника по тяхно взаимно съгласие, обхващащо и задължението на ответника да
върне на ищеца парите.
Установи се от приложеният по делото договор за
паричен заем от 30.04.2019 г., че ищеца С.В.Б.,
като заемодател и ответника „Глобал Лес Индъстри“ ЕООД, представлявано от Г. И.М.,
като заемател, са се договорили, заемодателят да предаде на заемателя сума в
размер на 315 000 лева, а заемателят да я върне, като е уговорено заемната сума
да бъде предадена от заемодателя на заемателя по банков път, в тридневен срок
от подписването на договора. Налице е трайна съдебна практика изясняваща
проблемите на доказването свързани с договора за заем –
решение № 283 от 03.10.2013 г. по гр. д. № 2202/2013 г. на ВКС, IV г.о.;
решение № 274 от 19.12.2013 г. по гр.д. №1285/2012 г. на ВКС, IV г.о.; решение
№ 136 от 06.11.2015 г. по т. д. № 2483 / 2014 г. на Върховен касационен съд, II
т. о. и др.. В посочените решения се приема, че за да е налице създадена между
страните облигационна връзка по реален договор за заем, е необходимо
установяване по делото предаване на парична сума, с поето задължение за
връщане, като доказването на тези обстоятелства става чрез възпроизвеждането
пред съда на изявлението на получателя, че получава определена сума пари със
задължението да ги върне. Не всяко парично задължение се основава на сключен
договор за заем, като ищеца по иск по чл. 240, ал. 1 ЗЗД следва да докаже с
допустими от закона средства, че паричните суми са предадени като заем на
ответника и той ги е приел като заем.
В конкретния случай приложеният по делото договор
за паричен заем от 30.04.2019 г., не възпроизвежда изявление на ответника
„Глобал Лес Индъстри“ ЕООД, да е получил
цитираната в договора сума пари. Уговорено е в договора заемната сума да бъде
предадена от заемодателя на заемателя по определен начин - по банков път, в
тридневен срок от подписването на договора. Установи се по делото от
приложените извлечения от сметките на страните и от заключението на вещото лице
по съдебно - счетоводната експертиза, че няма постъпили суми по сметката на
„Глобал Лес Индъстри" ЕООД, свързани с договорът за паричен заем в размер
на 315 000 лв.. Установи се също така от заключението на вещите лица по съдебно
- икономическата и оценителна експертиза, че за периода от 20.03.2019 г. до
23.12.2020 г. няма постъпили суми по сметките на „Глобал Лес Индъстри"
ЕООД, преведени и от личната сметка на В.М.М.. При това положение следва да се
приеме, че ищеца – заемодател не е установил предаване на твърдяната от него
сума пари на ответника, поради което това е достатъчно основание да се приеме
неоснователност на предявения иск по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, като
не е необходимо обсъждане на другата предпоставка – налице ли е задължние за
ответника да плати на ищеца някаква сума пари, доколкото не се установява
сключване между страните на договора, на който ищеца основава претенциите си.
Не се установи по делото и заявеното от ищеца като уточнение на
фактическите твърдения в исковата молба, желание на ответната страна, заявено при
сключване на договора за паричен заем,
паричната сума, предмет на договора да бъде преведена по личната сметка на
съпругата на представляващият ответното дружество, към датата на договора - В.М.М..
Такова изразено желание от ответника относно процесния договор за заем не се
съдържа нито в отговорите на настоящият законен представител на ответника В.М.М.
на въпроси зададени по реда на чл. 176 ГПК, нито в писмените доказателства по
делото, нито в някой друг доказателствен източник – напротив в договора за паричен заем от 30.04.2019 г., е изрично уговорен друг начин на предаване на заемната
сума - от заемодателя на заемателя по банков път, в тридневен срок от
подписването на договора.
Отделно дори да би могло да се приеме, че за
релевантните по делото факти е от значение заплащане, в предходен на процесния
договор времеви период, от ищеца на съпругата на представляващият ответното
дружество, парична сума в различен размер от процесната заемна сума (271 000 лв., вместо 315 000 лв.), по делото се установи връщане на ищеца на сума в такъв размер - 271 000
лв.. От заключението на вещото лице по съдебно - графическата експертиза, се установи,
че подписите и ръкописните текстове за
ищеца в представената по делото разписка от 10.04.2019 г. са изписани саморъчно
със синя химикална паста чрез химикалка, от С.В.Б., поради което направеното
оспорване на истинността на документа остана недоказано и следва да се приеме,
че автор на документа е именно ищеца, като същият е получил такава сума от В.М.М..
Заявеното възражение в писмената защита на ответника за преклудиране
възможността да се представи обсъдената разписка, съдът намира за
неоснователно, доколкото доказателственото искане попада в хипотезата на чл.
147, т. 1 ГПК, в който случай до приключване на съдебното дирене страните могат
да представят нови доказателства, ако не са могли да ги посочат своевременно,
което в конкретния случай, следва от посочването от ищеца едва в съдебно
заседание на твърдяния опосреден, чрез трето лице начин на предаване на
заемната сума и обстоятелствата установени от доказателственото искане на ищеца
по чл. 176 ГПК, във връзка с твърдяния начин на предаване на сумата.
С оглед
гореизложеното, съдът намира, че при доказателствена тежест на ищеца по делото,
не се установи сключен договор за заем от 30.04.2019 г. между страните по делото с предмет исковата сума, не се
установиха посочените по – горе предпоставки за уважаване на предявеният иск по
чл. 240, ал. 1 ЗЗД, за сумата 21 000
лева, представляваща главница дължими вноски по договор за паричен заем от
30.04.2019 г., за периода месец януари 2020 г. – месец април 2020 г., и същият
като неоснователен следва да се отхвърли. Предвид неоснователността на иска по чл. 240, ал. 1 ЗЗД, следва да се
отхвърли като неоснователен и акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане
сумата 656,24 лв., договорна лихва върху посочената по – горе сума главница, а
също и искането за присъждане на законната лихва върху главницата до
окончателното издължаване на сумата.
С оглед изхода на делото и направеното от ответника
искане в този смисъл, ищеца следва да бъде осъден да му заплати на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, направените съдебни разноски, в размер на сумата 500,00 лева
за заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.В.Б., с ЕГН **********,***
против „ГЛОБАЛ ЛЕС ИНДЪСТРИ" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Севлиево, ул. ***№ 150, представлявано от В.М.М., искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
осъждане за заплащане на следните суми: сумата 21 000,00 лева, представляваща главница, дължими вноски по
договор за паричен заем от 30.04.2019 г., за периода месец януари 2020 г. –
месец април 2020 г.; сумата 656,24 лв., представляваща договорна лихва върху
посочената по – горе сума главница; ведно със законната лихва върху главницата
до окончателното издължаване на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, С.В.Б., с
ЕГН **********,*** да заплати на „ГЛОБАЛ ЛЕС ИНДЪСТРИ" ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ул. ***№ 150,
представлявано от В.М.М. съдебни разноски, в размер на сумата 500,00 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: