Р Е Ш Е Н И Е
№ 260434 / 3.11.2020г.
гр. П., 03.11.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на пети октомври през две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 1507 по описа на
съда за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415, ал. 3 и чл. 124 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „Топлофикация П.“, с ЕИК: *********, подадена чрез
процесуалния му представител – юрк. Е.М., срещу Община П., с код по БУЛСТАТ:
*********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата от общо 8445.91 лева, представляваща стойността на доставена и
ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент ***, находящ се
в гр. П., кв. ***, от които главница в размер на 6581.20 лева за периода от
01.02.2012 г. до 30.04.2017 г. вкл, и 1864.71 лева – обезщетение за забава за
периода от 09.04.2012 г. до 05.04.2018 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до
окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото
разноски.
В исковата
молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение,
възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са
публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил
несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на
индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна
топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост
(СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за
отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е
изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми. С тези аргументи се
иска исковите претенции да бъдат уважени изцяло.
С исковата
молба са представени: копие от извлечение от сметка, копие от вестник „СъП.” от
2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди и копие от акт № ***г. за частна общинска собственост.
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК от страна на ответника по делото, е постъпил писмен отговор, с който
предявените искове се оспорват по основание и размер. В тази връзка на първо
място се оспорва качеството потребител на топлинна енергия на ответника.
Посочва се, че за процесното общинско жилище е издадена настанителна заповед,
по силата на която в жилището е настанено лицето С.А.К., с ЕГН: **********
заедно със семейството й. Твърди се, че от издаване на настанителната заповед
до настоящия момент включително и през процесния период топлоснабденото жилище
е било обитавано само от С.А.К. и семейството й. Обръща се внимание, че именно
заради това и видно от извлечението от сметка партидата при ищеца се води на
името на лицето С.А.К.. В тази връзка се прави извод, че С.А.К. е ползвател на
жилището на облигационно основание, поради което и именно тя следва да дължи
процесните суми. По тези съображения и общината счита, че не е легитимиран
ответник по делото.
На следващо място се излагат доводи,
че през процесния период ответникът не е бил уведомяван за обстоятелството, че
се дължат суми за жилището, че същите не са били плащани от настаненото лице, а
освен това ответникът не бил получавал и фактури. Доколкото едва с настоящото
исково производство ответникът бил уведомен за наличието на незаплатени суми,
то се прави извод за наличие на нарушение на чл. 11, т. 2 от ОУ на ищцовото
дружество.
Твърди се нарушение и на 20 от ОУ на
дружеството, доколкото ответникът не бил уведомен за извършвани проверки и
отчитания на средството за измерване – топломер. В тази връзка се оспорват
измерените и начислени количества топлоенергия, поради което и не ставало ясно
как се начислени процесните суми.
На последно място се прави
възражение за погасяване по давност на част от процесните суми. С тези
аргументи се иска претенциите да бъдат охвърлени.
Към отговора са приложени: копие от
настанителна заповед № ***г. В хода на производството са представени: пълни
данни по справка от Национална база данни „Население” и списък на лицата,
регистрирани по адрес гр. П., кв. ***, ап. 30.
С нарочно
определение № 2283/08.07.2020 г. съдът по молба с правно основание чл. 219 от ГПК е конституирал като трето лице помагач по делото на страната на ответника
лицето С.А.К., с ЕГН: **********. Със същото определение съдът е приел за
съвместно разглеждане в настоящото производство и обратен иск от Община П.
срещу С.А.К., с ЕГН: **********.
С исковата
молба по обратния иск, предявен от Община П. срещу С.А.К., с ЕГН: **********,
се иска С.А.К., с ЕГН: ********** да бъде осъдена
да заплати на Община П. сумите, по отношение на които евентуално би било
признато за установено, че се дължат от общината на ищцовото дружество по
главните искове. Това са суми в следните рамки: общо 8445.91 лева,
представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна
енергия, за имот – апартамент ***, находящ се в гр. П., кв. ***, от които
главница в размер на 6581.20 лева за периода от 01.02.2012 г. до 30.04.2017 г.
вкл, и 1864.71 лева – обезщетение за забава за периода от 09.04.2012 г. до
05.04.2018 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата.
В исковата
молба по обратния иск се твърди, че лицето С.А.К., с ЕГН: ********** е било
настанено в процесното жилище през процесния период заедно със семейството си
въз основа на настанителна заповед. В тази връзка се прави извод, че именно
ответникът по обратния иск следва да отговаря пред топлопреносното дружество за
начислените за имота суми за топлинна енергия. Доколкото общината е собственик
на имота и отговорността й за процесните задължения относно същия би била
изключена при установяване на ползвател на облигационно основание, то се прави
извод за наличие на правен интерес от привличането на настаненото лице. Освен
това последното има интерес да докаже, че е платило начислените за имота суми
за топлинна енергия, за да бъдат отхвърлени главните искове. При евентуално
уважително решение по главния иск чрез обратния такъв общината би постигнала
удовлетворение в отношенията си с настаненото в имота й лице. С тези аргументи
се иска уважаване на обратните искове при уважаване на главните такива.
От лицето С.А.К.
е постъпил отговор становище по обратния иск. В същия се твърди, че между
„Топлофикация П.” АД и С.А.К. не е налице облигационно правна връзка, доколкото
ответницата не била собственик/ползвател на процесния имот през процесния
период. В тази връзка се обръща внимание, че представената от общината
настанителна заповед била за срок от три години. Топлопреносното дружество не
било доказало и че претендираните от него суми са правилно изчислени, нито че
реално е доставяло топлинна енергия до процесния имот през процесния период. Не
се установявало и как са формирани процесните суми – какъв бил размерът на
вземането за топлинна енергия, сградна инсталация и битова гореща вода. Оспорва
се и наличието на облигационно отношение между страните по главния иск. На
последно място се прави възражение за погасяване по давност на част от
процесните суми. С тези аргументи се
иска обратният иск да бъде отхвърлен.
В съдебно
заседание, проведено на 05.10.2020 г., процесуалният представител на ответника
юрк. Л.заявява изрично, че не оспорва обстоятелствата, че за процесния период
до процесния имот реално е била доставяна топлинна енергия и че същата е
отчитана правилно, както и не оспорва размера на претендираните вземания. В
тази връзка съдът е приел окончателен доклад по делото, в който е посочил тези
обстоятелства като безспорни и ненуждаещи се от доказване, срещу което
страните, присъстващи в съдебното заседание, не са възразили.
В открито
съдебно заседание, проведено на 05.10.2020 г., процесуалният представител на
ищеца счита главните искове за доказани, поради което и иска същите да бъдат
уважени.
Процесуалният
представител на ответника поддържа, че в имота е било настанено друго лице,
което следва да отговаря пред ищеца за процесните суми, обръща внимание на
възражението за погасителна давност. Счита обратните искове за основателни при
уважаване на главните такива и съобразно размер. Поддържа, че макар
настанителната заповед да е била за срок от три години, то лицето С.А.К. е
продължило да ползва имота и след изтичане на този срок, срещу което общината
не се е противопоставила€ В тази връзка била налице хипотезата на чл. 236, ал.
1 от ЗЗД и договорът следвало да се счита продължен за неопределен срок. Обръща
се внимание, че съгласно представените документи С.К. продължава да ползва
жилището като дори внучка й е регистрирана на адреса през 2018 г.
Третото
лице не се явява в насроченото по делото съдебно заседание, въпреки че е
редовно призовано, и не изпраща свой представител.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производствопо главните
искове. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед №
74/13.01.2020 г. по ч.гр.д. № 229/2020 г. по описа на РС П.. Срещу посочената
заповед длъжникът е депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК.
По делото е представено извлечение от в-к. „СъП.“ от
29.04.2008 г. от което е видно, че общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на
„Топлофикация П.“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.
Страните не спорят, а и от представени по делото
извлечение от сметка е видно, че за процесния имот са начислени следните суми,
дължими за доставка на топлинна енергия – главница в размер на 6581.20 лева за
периода от 01.02.2012 г. до 30.04.2017 г. вкл, и 1864.71 лева – лихва за
периода от 09.04.2012 г. до 05.04.2018 г., като същите не са заплатени. Видно
от представеното извлечение партида за имот – апартамент ***, находящ се в гр. П.,
кв. *** се води на лицето С.А.К.. В подадения от последната отговор по обратния
иск е посочено, че същата е именно с адрес: гр. П., кв. ***, ап. 30.
Страните не
спорят, а и от представено по делото копие от акт № ***г. за частна общинска
собственост се установява, че апартамент ***, находящ се в гр. П., кв. ***, ет.
3 е актуван като частна общинска собственост на 13.04.2011 г. По делото не са
наведени твърдения, нито са ангажирани доказателства, за настъпили промени в
собствеността върху имота или въобще във вещноправния му статут, след актуването
му като частна общинска собственост и в частност такива промени, касаещи
процесния период. В тази връзка и съдът приема за категорично установено, че
процесният имот е собственост на ответника Община П..
На последно място от представената по
делото настанителна заповед № ***г. се установява, че лицето С.А.К. е настанено
заедно с двете си деца и съпруга си в жилище – апартамент ***, находящ се в гр.
П., кв. ***, считано от 14.09.2005 г. Заповедта е със срок от три години.
Липсват обаче данни, а и твърдения настаняването на лицето С.А.К. да е
прекъсвано или прекратявано след изтичане на тригодишния срок или заедно с нея
да са настанявани и други лица освен децата и съпруга й. Видно от
настанителната заповед на С.А.К. е възложено да открие партида на свое име при
„Топлофикация П.” АД и да заплаща съответните консумативни разходи за имота в
това число разходи за потребена топлинна енергия. Освен това видно от
представени по делото справка от НБД „Население” и списък на лица, регистрирани
по адрес, третото лице ответник по обратния иск С.А.К. се води адресно
регистрирана на адрес гр. П., кв. ***, ап. 30 от 26.05.2009 г. до настоящия
момент. Липсват данни адресната регистрация да е променяна.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
По главните искове:
Исковете
са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.
150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК
– за установяване вземането на ищеца към ответника за
доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена
заповед № 74/13.01.2020 г. по ч.гр.д. № 229/2020 г. на ПРС
за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника лично като същият е
депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК, което е наложило даване на
указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В
тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила
след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково
производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил
задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната
стойност. В настоящия случай единственият спорен по делото въпрос е относно
наличието на облигационна връзка между страните предвид направеното възражение,
че в имота е настанено друго лице, различно от ответника, на облигационно
правно основание – наемно правоотношение въз основа на настанителна заповед,
продължено по реда на чл. 236, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части
в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи
условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между
топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от
момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153,
ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е
всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна
собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно
отклонение. Отношенията между потребителя и
топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който
за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. В тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с
потребителя.
Съгласно
т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК
на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да отговарят за сумите за
потребена топлинна енергия само в случай, че имотът се ползва от трето лице на
договорно основание и между последното и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
процесния период.
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото писмени
доказателства / копие от акт № ***г. за частна общинска собственост / следва извод, че ответникът има качеството на потребител
на топлинна енергия, доколкото е изключителен собственик на процесния имот.
По тези съображения доводите на ответната страна, че не е в облигационни
отношения с дружеството следва да се приемат за неоснователни, доколкото по делото
се установи, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот през процесния
период, като срещу ангажираните от топлопреносното дружество доказателства в
тази връзка не бяха въведени конкретни възражения. Не бяха въведени и конкретни
възражения за промени във вещноправния статут на имота.
В тази връзка и възражението, че ответникът не следва да отговаря за
процесните вземания, доколкото в имота има настанено лице по наемно
правоотношение са неоснователни. Посоченият извод се обосновава с
обстоятелството, че съгласно цитираното Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г. собственикът/вещноправният ползвател на
имота може да се освободи от задълженията си към топлофикационното дружество
само ако имотът се ползва от трето лице на договорно
основание И между последното и топлопреносното предприятие е сключен договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през процесния
период. Посоченото разрешение е възприето, доколкото собствеността респ.
вещното право на ползване, са обстоятелства, противопоставими на трети лица в
правния мир единствено въз основа на документи, които са публично оповестени –
подлежащи на вписване в съответни регистри /към Агенция по вписванията/, от
където и подлежат на установяване от топлопреносното дружество. Същото не се отнася до договора за наем /въз основа на който най-често
възниква фигурата на облигационния ползвател/, който поначало подлежи на
вписване в регистър само в ограничени хипотези. Доколкото дори в тези хипотези
вредните последици от невписването на наемния договор рядко могат да се
определят като значителни, то в практиката преобладаващо такива договори не се
вписват. Последното не влияе на тяхната валидност като не засяга
правоотношението наемател наемодател. Ищцовото дружество обаче се явява трето
лице за облигационното отношение между собственик/вещен ползвател на имота и
облигационния ползвател. В тази връзка и топлопреносното дружество няма как
обективно да е наясно с обстоятелството, че процесният имот респ. доставяната
до него топлинна енергия се позват от лице, различно от собственика/вещния
ползвател. Няма как и от това правоотношение за ищцовото дружество да възникнат
права или задължения, които същото да може да упражни ефективно /така например
няма как доставчикът на топлинна енергия да предяви иск за сключване на договор
между него и облигационния ползвател, каквото задължение има последният по силата
на настанителната заповед/. В този контекст и тезата, че наличие на
облигационен ползвател на имота само по себе си, без да е доведено до знанието
на доставчика на топлинна енергия, е достатъчно, за да се освободи от
отговорност собственикът/вещният ползвател на имота, не може да се възприеме.
Това е така доколкото в такъв случай всеки собственик/вещен ползвател би имал
възможност по всяко време да наведе възражение за наличие на облигационен
ползвател на имота дори въз основа на неформален договор /какъвто в общата
хипотеза е договорът за наем/ и да се освободи от отговорност от задълженията
си за топлинна енергия за имота. От своя страна топлопреносното дружество би
било поставено в положение да издирва лице, с което не то, а
собственикът/вещноправният ползвател е в облигационни отношения, респективно да
доказва съдържанието на тези отношения, по които не е страна. Последното
означава и че ищецът няма как да обори възраженията на облигационния ползвател,
произтичащи от това отношение. Всичко това в крайна сметка би довело до
сериозни затрудния за събиране на вземанията на топлопреносното дружество и до
възлагане в негова тежест на процесуални действия, което не е оправдано.
Следва да се отбележи и че в приложимото законодателство, а и в съдебната
практика, принципно липсват нарочни изисквания към договора между облигационния
ползвател на имота и топлопреносното дружество. Необходимо е обаче да са налице
някакви доказателства като индиция за наличие на такъв – формален или
неформален: искане за откриване на партида, молби до топлопреносното дружество,
оспорвания на сметки от облигационния ползвател и т.н. В тази връзка и
единствено адресната регистрация на дадено лице на адреса на топлоснабдения
имот респективно обстоятелството, че партидата за имота се води на негово име в
счетоводството на ищеца, не може да се приемат за доказателства за наличие на
договор между топлопреносното дружество и това лице. Доколкото в настоящия
случай не се представиха никакви доказателства за наличие на договор между
облигационния ползвател на имота и ищеца, нито за това обстоятелството, че в
имота е наличен облигационен ползвател да е доведено по някакъв начин до
знанието на ищеца, то и следва да се приеме, че за задълженията за доставена
топлинна енергия до процесния имот отговаря неговият собственик – Община П..
Извън наличието на облигационна връзка между страните по делото, както се
отбеляза и по-горе, от страна на ответника не са въведени други конкретни
възражения срещу исковата претенция, с изключение възражението за давност.
Въпреки това и за пълнота следва да се отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г.
по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във
връзка с отправени преюдициални запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна уредба, която предвижда, че
собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена
към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за
топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки
че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в
своя апартамент, не противоречи на общностното право.
На следващо място съдът следва да съобрази
направеното по делото възражение за погасителна давност спрямо вземанията. Предвид
изричната разпоредба на 111, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите и
задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, съдът достигна до извод, че приложимият давностен
срок за процесните вземания е три години. Доколкото заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 229/2020 г. по описа на Пернишкия РС е
подадено на 13.01.2020 г. и предвид релевантните правила в общите условия на
дружеството относно настъпване изискуемостта на вземанията за топлинна енергия
/чл. 34, ал. 1 от ОУ/, то така направеното възражение е основателно за периода
от 01.02.2012 г. до
30.11.2016 г.
Предвид гореизложеното от начислените за процесния
имот главници за периода от 01.02.2012 г. до 30.04.2017 г. в размер на 6581.20 лева, погасени по давност са
главници на обща стойност 5249.26 лева, начислени за периода от 01.02.2012 г. до
30.11.2016 г. вкл.
Остават като дължими главници за периода от 01.12.2016 г. до 30.04.2017 г. в
размер на общо 1331.94 лева, до която сума претенцията спрямо ответника е
основателна.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва от деня на забавата. Съгласно чл.
34, ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30
– дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно
вземането за цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от
първо число на втория месец следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази падежните
дати на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на
дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, настоящият състав намира,
че от начислените за процесния
имот обезщетения за забава за периода от 09.04.2012 г. до 05.04.2018 г. в
размер на 1864.71 лева, погасени по давност са обезщетения за забава на обща стойност
1731.69 лева, начислени за периода от 09.04.2012 г. до 05.04.2018 г. вкл. върху
съответните погасени по давност главници. Остават като дължими обезщетения за
забава за периода от 01.02.2017 г. до 05.04.2018 г. върху съответните месечни плащания в размер
на общо 133.02 лева, до който размер вземането за обезщетение за забава е
основателно.
По така изложените доводи настоящият състав
намира исковите претенция за основателни и доказани до сумата от 1331.94 лева – главница
за периода от 30.11.2016 г. до 30.04.2017 г. и 133.02 лева – обезщетение за забава за
периода от 01.02.2017 г. до 05.04.2018
г., за които суми същите следва да бъдат уважени като за разликата до
пълния претендиран размер претенциите следва да бъдат отхвърлени.
По обратните искове:
Обратните искове са с правно основание по чл.
124 от ГПК, вр. чл. 232, ал. 2, чл. 239 и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 124 от ГПК, вр. чл. 232, ал. 2, чл. 239, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца по обратните
искове е да установи наличието на облигационно /наемно/ отношение относно процесния
имот и период между него и третото лице ответник по обратните искове въз основа
на посочената в исковата молба по обратния иск настанителна заповед, както и
неговото съдържание.
В настоящия случай от представените по делото
доказателства /настанителна заповед № ***г./ се установява,
че между страните е налице валидно облигационно отношение по силата на договор
за наем, възникнал въз основа на издадената настанителна заповед. Последният е
действал през целия процесен период, доколкото ответницата и семейството й са
били настанени в процесния имот и няма данни настаняването да е прекъсвано или
прекратявано като адресната регистрация на ответника също е на посочения адрес,
видно от справка в НБД „Население”. Посоченият извод съдът възприема по арг. от
чл. 236, ал. 2 от ЗЗД, съгласно който ако след изтичане на наемния срок използуването на вещта продължи със
знанието и без противопоставяне на наемодателя, договорът се счита продължен за
неопределен срок, както е в настоящия случай.
Съгласно чл. 232, ал. 2 от ЗЗД наемателят е длъжен
да заплаща разходите, свързани с ползването на вещта, какъвто безспорно е
задължението за заплащане на доставената и потребена топлинна енергия. Това
задължение на наемателя е вписано и в настанителните заповеди, приложени по
делото. Този извод не се променя от факта, че наемното правоотношение е
възникнало от акт на общината, доколкото в случая приложение следва да намери
приложение по аналогия чл. 239 от ЗЗД, който препраща към общите правила на
наемния договор.
В тази връзка
и доколкото по делото не се спори и че ответницата не е заплатила процесните
суми, то предявените срещу нея обратни искове са основателни в следните размери:
до сумата от 1331.94 лева – главница за периода от 30.11.2016
г. до 30.04.2017 г. и до 133.02 лева – обезщетение за забава за периода от
01.02.2017 г. до 05.04.2018 г., за които суми същите следва да бъдат уважени като за разликата до
пълния претендиран размер претенциите следва да бъдат отхвърлени.
Възражение за давност е направено от общината по главните искове, поради което
същото е обсъдено при тяхното разглеждане. Доколкото отговорността на ответника
по обратните искове е обусловена от тази на ответника по главните такива и ищец
по обратните, то липсва основание за приемане на различни изводи относно
давността и в частност съобразяване като отправна дата тази на обратния иск. Посоченият
извод следва от обстоятелството, че ответната община е навела надлежно
възражение за погасителна давност в производството по главните искове.
Възраженията на ответника, че не е собственик на
процесния имот, съдът не намира за нужно да обсъжда, доколкото същите са
неотносими към спора по обратните искове.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т.
12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноски,
както в исковото, така и в заповедното производство.
Искане за
разноски са направили и двете страни:
По
разноските в производството по ч.гр.д. № 229/2020 г. по описа на РС П.
/заповедно производство/:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 218.92
лева, от които 168.92 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение. С оглед изхода на делото съобразно уважената част от
претенциите от тези разноски следва да му бъде присъдена сумата от 37.97 лева.
Длъжникът не
претендира разноски и не представя доказателства да е извършил такива.
По
разноските в производството по гр.д. № 1507/2020 г. по описа на РС П. /исково
производство/:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 268.92
лева, от които 168.92 лева държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение,
съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Видно от представените по делото
платежни документи претендираните разноски са действително извършени. С оглед изхода
на делото съобразно уважената част от претенциите от тези разноски следва да му
бъде присъдена сумата от 46.64 лева.
Ответната
страна претендира разноски в размер на 437.84 лева – 100 лева адвокатско
възнаграждение и 337.84 лева – държавна такса за обратния иск. Посочените
разноски от 100 лева за юрисконсулт съдът приема, че се претендират по 50 лева
по главните искове и 50 лева по обратните. В тази връзка и по главните искове
на ответната община следва да бъде присъдена сумата от 41.33 лева. По обратните
искове следва да й бъде присъдена сумата от 67.27 лева, платима от третото лице
помагач.
Третото лице
помагач от своя страна следва да бъде осъдено да заплати на общината и
разноските, възложени в нейна тежест по заповедното и по исковото дело.
Третото лице
помагач ответник по обратните искове не претендира разноски и не е представило
доказателство да е извършило такива. Третото
лице помагач, срещу което има предявени обратни искове носи отговорност за
разноски по арг. от Определение № 109 от 18.02.2016 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 1983/2015 г., I т. о., ТК и др.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Община П., с код по БУЛСТАТ:
********* и адрес: гр. П., пл. Св. Иван Рилски № 1, ДЪЛЖИ на „Топлофикация П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. П., кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, сумата от общо: 1464.96 лева, представляваща стойността
на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент ***,
находящ се в гр. П., кв. ***, от които главница в размер на 1331.94 лева за периода от 30.11.2016
г. до 30.04.2017 г. вкл, и 133.02 лева –
обезщетение за забава за периода от 01.02.2017 г. до 05.04.2018 г. върху съответните главници, както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 13.01.2020 г. до окончателното плащане
на сумата, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 229/2020 г. по описа на Пернишкия РС КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за сумата от общо 6980.95 лева, представляващи разликата
до пълния претендиран размер от 8445.91 лева, от които 5249.26 лева – разликата до пълния претендиран размер на главницата
от 6581.20 лева относими към периода от 01.02.2012
г. до
30.11.2016 г. вкл, и 1731.69 лева -
разликата до пълния претендиран размер на обезщетението за забава от 1864.71
лева, относими към периода от 09.04.2012 г. до 05.04.2018 г. вкл., за съответните главници, поради
погасяване на сумите, дължими за съответните периоди, по давност.
ОСЪЖДА Община П., с
код по БУЛСТАТ: ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация П.“
АД, с ЕИК: ********* сумата от общо 37.97 лева, представляваща разноски в
производството по ч.гр.д. № 229/2020 г. по описа на Пернишкия РС и сумата от общо
46.64 лева, представляваща разноски в настоящото исково производство предвид
уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА „Топлофикация П.“ АД, с ЕИК:
********* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на Община П., с код
по БУЛСТАТ: ********* сумата от общо 41.33 лева, представляваща разноски в
настоящото исково производство предвид отхвърлената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА С.А.К., с
ЕГН: ********** и адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на Община П., с код по БУЛСТАТ: ********* и адрес: гр. П., пл. Св.
Иван Рилски № 1, сумата от общо: 1464.96
лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена
топлинна енергия, за имот – апартамент ***, находящ се в гр. П., кв. ***, от
които главница в размер на 1331.94 лева за периода от 30.11.2016
г. до 30.04.2017 г. вкл, и 133.02 лева –
обезщетение за забава за периода от 01.02.2017 г. до 05.04.2018 г. върху съответните главници, както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 13.01.2020 г. до окончателното плащане
на сумата, които вземания са предмет на ч.гр.д. № 229/2020 г. по описа на
Пернишкия РС КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за
сумата от общо 6980.95 лева,
представляващи разликата до пълния претендиран размер от 8445.91 лева, от които
5249.26 лева – разликата до пълния
претендиран размер на главницата от 6581.20 лева относими към периода от 01.02.2012 г. до
30.11.2016 г. вкл, и 1731.69 лева –
разликата до пълния претендиран размер на обезщетението за забава от 1864.71
лева, относими към периода от 09.04.2012 г. до 05.04.2018 г. вкл., за съответните главници, поради
погасяване на сумите, дължими за съответните периоди, по давност.
ОСЪЖДА С.А.К., с
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на Община П., с код
по БУЛСТАТ: ********* сумата от общо 37.97 лева, представляваща разноски в
производството по ч.гр.д. № 229/2020 г. по описа на Пернишкия РС, сумата от
общо 46.64 лева, представляваща разноски в настоящото исково производство по
главните искове предвид отхвърлената част от същите и сумата от 67.27 лева, представляваща
разноски в настоящото исково производство по обратните искове предвид уважената
част от същите.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 229 по описа за 2020 г. на Пернишки районен съд
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
Препис от решението да
се връчи на „Топлофикация П.“ АД, Община П. и третото лице помагач.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА