РЕШЕНИЕ
№ 275
гр. И., 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – И., VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитринка Ем. Купринджийска
при участието на секретаря Анна В. Н.
като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Гражданско
дело № 20223310100162 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 87 ал. 3 от Закон за задълженията и
договорите (ЗЗД.)
Образувано е по постъпила искова молба вх.№723/16.03.2022г. от С. Г. С.
от с.Р., обл.Разград, действащ чрез адв.С. Д. от АК – Разград, срещу А. Х. Н.
от гр.В., като моли съда д апостанови решение, с което, на основание чл. 87
ал. 3 ЗЗД, да бъде развален сключения между него и М. Г.а П. – праводател на
ответницата, договор за прехвърляне на недвижими имоти, обективиран в
Нотариален акт № 167/2013 г. на Нотариус с рег.№ 254, поради виновно
неизпълнение от нейна страна, както и връщането им в неговия патримониум.
Ищецът твърди, че с договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу
задължение за гледане и издръжка, обективиран в НА № 167, том 1, рег.№
703, нот.дело № 78/2013 г. на Нотариус с рег.№ 254 на НК, прехвърлил на
сестра си М. Г.а П. собствените му три недвижими имота, находящи се в
землището на с.Р., обл.Разград, срещу задължение да поеме гледането и
издръжката му, като си запазил правото на ползване върху имотите. Сестра му
от 2005 г. живеела при него и му помагала в домакинството, като през 2013 г.
той взел решение да й прехвърли процесните имоти. Тя изпълнявала своите
задължения по договора, но на 10.12.2015 г. починала. Нейна наследница била
племенницата на ищеца и ответник в настоящото производство А. Н..
Заявява, че до началото на есента на миналата година бил добре и можел
да се грижи сам за себе си, но към настоящия момент съС.ието му се
влошило, бил на легло, с памперс и катетър, не можел да се обслужва сам и се
наложило да плаща на жена, за да го обгрижва. Същевременно получавал
минимална пенсия и рента от нивите, но имал нужда от поС.ни грижи, поради
което се обърнал към племенницата си с молба да дойде при него и да го
гледа. След като тя отказала, ищецът й предложил тя да му върне нивите, за
да може той да ги прехвърли на друг човек, който ще се съгласи да го гледа.
1
Първоначално ответницата се съгласила, но в последствие отказала.
Тъй като ответницата очевидно не изпълнявала задълженията си по
договора, тъй като се намира във фактическа невъзможност за това – живеела
и работела в друго населено място, различно от местоживеенето на ищеца,
ищецът счита, че това й поведение поражда правен интерес за него да иска
разваляне на договора.
В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК,
ответницата, действаща чрез адв.А. А. С. от Варненска адвокатска колегия,
представя такъв като счита иска за допустим, но неоснователен. Изхождайки
от правната същност на договора – алеаторен, сключен с оглед на личността
на страните, счита че ищецът е следвало да я покани да изпълни
задълженията си към него след смъртта на майка й през 2015 г. Тъй като това
той бил сторил едва през есента на 2021 г., счита че претенцията му е
погасена по давност от 5 години или до 10.12.2020 г.
Не отрича, че ищецът я бил поканил да живее при него и да полага
грижи, но тя отказала, като същевременно заявява, че тя му предложила да се
премести при нея, на което той отказал.
Във връзка с поведението на ищеца предявява насрещен иск, с който
искат да се постанови решение, с което да се трансформира задължението й
да полага грижи за ответника от натура в парично. Счита, че ищецът е
изпаднал в забава и не й съдействал за изпълнение на нейните задължения.
В срока за писмен отговор ищецът С. С. представя такъв, чрез
повереника си адв.С.Д., като оспорва изцяло насрещната искова молба,
излагайки подробни правни съображения. По отношение на изложените
факти и обстоятелства признава, че действително е отказал на племенницата
си да се премести при нея в гр.В. и моли това обстоятелство да се приеме за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, както и обстоятелството, че той е
отправил покана до ответницата през есента на 2021 г. да изпълни
задължението за гледане и да дойде да живее при него, като полага грижи за
него, тъй като този факт бил признат от ответницата в писмения отговор.
В съдебно заседание ищецът и ответницата не се явяват.
Упълномощеният от ищеца адв.С. Д. поддържа така депозираната искова
молба и писмения отговор на насрещния иск, като излага подробни
съображения в приложените писмени бележки. Претендира и за сторените в
производството разноски.
Упълномощения от ответницата адв. А. С. поддържа както писмения
отговор, така и насрещната искова молба, като излага допълнителни
съображения в приложените писмени бележки.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното: На 01.02.2013г. между ищеца и неговата сестра М. Г.а
П. бил сключен двустранен алеаторен договор за издръжка и гледане,
обективиран в Нотариален акт № 167, том I, рег.№ 703, дело №78/2013г. по
описа на Р. А. – нотариус с район на действие РС – И., вписан в регистъра на
Нотариалната камара под № 254, с който ищеца прехвърлил на сестра си
собствеността върху следните недвижими имоти:
1. „Поземлен недвижим имот № 61875.10.63, находящ се в землището на
с.Р., общ.И., обл.Разград, в местността „Лозя“, с площ от 512 кв.м., с начин на
трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно
ползване – лозе, втора категория, при съседи – имоти с номера, както следва:
61875.10.62, 61875.10.266, 61875.10.265 и 61875.10.64“,
2
2. „Поземлен недвижим имот № 61875.14.8, находящ се в землището на
с.Р., общ.И., обл.Разград, в местността „Канипето“, с площ от 5002 кв.м., с
начин на трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на
трайно ползване – друг вид нива, трета категория, при съседи – имоти с
номера, както следва: 61875.14.7, 61875.14.5, 61875.22.37 и 61875.14.3“,
3. „Поземлен недвижим имот № 61875.22.51, находящ се в землището на
с.Р., общ.И., обл.Разград, в местността „Излаза“, с площ от 35007 кв.м., с
начин на трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на
трайно ползване – друг вид нива, втора категория, при съседи – имоти с
номера, както следва: 61875.22.52, 61875.22.45, 61875.22.82, 61875.22.81,
61875.22.80 и 61875.22.96“.
В договора изрично е било уговорено между страните, че срещу
прехвърлянето на имотите приобретателят поема цялостната издръжка и
гледане на прехвърлителя до края на живота му, като последният си запазва
правото на ползване върху имотите пожизнено.
След сключването на договора, приобретателят М. П. изпълнявала
задълженията по същия, като живеела при брат си и го обгрижвала. На
10.12.2015 г. тя починала. След смъртта й ищецът се грижел сам за себе си,
тъй като се чувствал добре и поради тази причина не е търсил изпълнение на
поетото с договора задължение за полагане на грижи от единствената
наследница на починалата му сестра – ответницата А. Н.. С напредването на
възрастта обаче вече не можел да се грижи сам за себе си, имал нужда от
помощ в ежедневието си – за почистване, пазаруване, готвене, а и
здравословно не бил добре, поради което през есента на 2021 г. се обърнал с
молба към племенницата си да дойде да живее при него и да го гледа.
Ответницата отказала да отиде при ищеца, тъй като живеела и работела в
гр.В., но му предложила той да се премести при нея в гр.В., на което той също
отказал. Това принудило ищеца да плаща на жена, която да идва ежедневно в
дома му, за да го обгрижва.
На 03.03.2022 г. ответницата посетила ищеца в дома му в с.Р. заедно със
сина си и зет си – свидетелите ХР. П. и МЛ. ИВ., като в проведения разговор
С. С. отново заявил, че е болен и има нужда от грижи, поради което
първоначално поискал процесните ниви да се подадат и двамата с
племенницата му да си поделят парите. В последствие преценил, че с оглед
съС.ието му следва да бъде развален договора, за да може да прехвърли
имотите на човек, който би полагал грижи за него, тъй като с неговите доходи
от пенсия и рента не можел да покрие разходите си за храна, отопление,
лекарства и да заплаща на жена, която да го обгрижва.
От заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-
икономическа и социална експертиза се установява, че общият размер на
ежемесечната минимална парична сума, необходима за храна, медикаменти и
лични нужди на ищеца, имайки предвид възрастта му, е в размер на 477.48 лв.
Заключението не е оспорено от страните и като пълно, точно и ясно е
приобщено към доказателствата по делото (л. 60- л.65 от делото)
От представените от ищеца писмени доказателства – разпореждане от
30.09.2022 г. на ТП на НОИ – Разград (л. 57 от делото) и касова бележка от
ЗП Н. С. О., с.Р. (л. 56 от делото) се установява, че размерът на пенсията му е
497.16 лв., считано от 30.09.2022 г., а размерът на рентата за стопанската
2021/2022 г. е 4000.00 лв.
В хода на производството ищецът е направил съдебни и деловодни
разноски в размер на 769.27 лв. – 69.27 лв. за държавна такса и 700.00лв. за
3
адвокатско възнаграждение.
Ответицата са направила разноски в размер на 250.00лв. – 50.00лв. за
държавна такса по насрещния иск и 200.00лв. за възнаграждение на вещо
лице.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи: Предявеният иск има своето правно основание в
разпоредбата на чл. 87, ал. 3 ЗЗД - предявен конститутивен иск за разваляне
на двустранен договор, уважаването на който възстановява правното
положение на страните отпреди сключването на договора – прехвърлителят -
ищец цели връщане собствеността върху недвижимия имот до размера на
своята част, поради неизпълнение насрещното задължение на ответницата –
наследница на приобретателя, за предоставяне на дължимите грижи и
издръжка. За уважаването на предявения иск е необходимо да се докаже
наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между
страните за собствеността на процесните недвижими имоти срещу
насрещното задължение на приобретателя за гледане и издръжка на
прехвърлителя, необходимостта от полагане на ежедневни обичайни грижи за
прехвърлителя, както и неизпълнение на договора от страна на ответницата,
което неизпълнение следва да е значително.
Разгледан по същество искът е основателен.
Безспорно по делото се установи, че между ищеца и неговата сестра М.
П. е бил сключен договор за прехвърляне на собствеността върху трите
процесни имота срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в
представения по делото НА. До смъртта на М. П. задълженията на
приобретателя по договора са били изпълнявани – обстоятелство, по което
страните не спорят, а и се установява от събраните в хода на съдебното
дирене гласни доказателства. В тази насока са показанията на всички
свидетели – ИВ. Д., Б. Б., ХР. П. и МЛ. ИВ..
Не се спори между страните и относно следните обстоятелства: че след
смъртта на сестра му ищецът се е грижил сам за себе си в продължение на
няколко години, като през есента на 2021 г. е поискал от ответницата да
изпълнява задълженията си по договора и да се грижи за него като
наследница на приобретателката М. П.; че ответницата е отказала да отиде да
живее при ищеца в с.Р., както и че ищецът е отказал на предложението на
ответницата той да отиде да живее при нея в гр.В..
От събраните в хода на съдебното дирене писмени и гласни
доказателства се установи, че ищецът е възрастен човек, над 80-годишен
(фактически на 88 години) и през последната година не може да се справя сам
в ежедневието си, поради което има нужда от грижи. В тази насока са
показанията на свидетелите ИВ. Д. и Б. Б.. Св.Д. посочва, че ищецът е най-
възрастния мъж в селото, движи се сам, но не е добре и има нужда от помощ.
Св.Бончев уточнява, че е виждал ищеца да се движи бавно в двора на къщата,
но не и в селото. Преди няколко години викали бърза помощ за него, дори се
чул слух, че е починал. И двамата свидетели твърдят, че от известно време за
С. се грижела жена, която ходела при него всеки ден сутрин и вечер –
пазарувала, готвела, угаждала му. Предполагат, че тази услуга се извършва
срещу заплащане. Свидетелите П. и ИВ. също потвърждават, че при
последното им посещение на 03.03.2022 г. ищецът е бил болен, а за него се е
грижила жена на име А..
Така обсъдените доказателства доказват, че за ищеца през последната
година е налице необходимост от полагане на обичайни ежедневни грижи,
4
тъй като предвид възрастта и здравословното му съС.ие той не може да се
грижи сам за себе си. Именно поради тази причина той е поискал
първоначално през есента на 2021 г., а в последствие и през месец март 2022
г. от ответницата да изпълни задълженията си по процесния алеаторен
договор.
Същевременно от показанията на свидетелите и на ищеца, и на
ответницата се установи категорично, че А. Н. не е изпълнявала договорните
си задължения нито след смъртта на майка си, нито след като е била поканена
да стори това от страна на ищеца през 2021 г. Всъщност ответницата и не
отрича този факт, а възразява, че претенцията му била погасена по давност,
тъй като договорът бил сключен с оглед на личността и следвало ищецът да я
покани да стори това още през 2015 г., след смъртта на майка й, а не едва през
2021 г. Настоящият съдебен състав счита това възражение за неоснователно,
тъй като претенцията на кредиторът по един алеаторен договор да иска от
длъжника да полага грижи за него, не може да бъде погасена по давност. В
договора изрично е предвидено, че задължението за престиране на издръжка
и гледане е докато прехвърлителя е жив. Обстоятелството, че прехвърлителят
за определен период от време не е търсил изпълнение на задълженията по
договора от приобретателя не води до погасяване по давност на неговото
право, респективно на задължението на ответницата. В тази връзка не е
погасено и правото на ищеца да иска разваляне на договора, тъй като искът за
разваляне на договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка
и гледане се погасява с изтичането на 5-годищна давност, считано от всеки
ден на неизпълнение. В настоящия случай неизпълнението на договорните
задължения датира от есента на 2021 г., тъй като именно към този момент за
ищеца е налице нужда от издръжка и гледане и тогава той е поискал такива от
ответницата, която от своя страна е отказала да живее при него и да полага
грижи. Съдебната практика и доктрина е категорична, че погасителната
давност по иска за разваляне на договор за прехвърляне на имот срещу
задължение за издръжка и гледане не може да изтече докато съществува
задължение за даване на такава, а то е ежедневно и непрекъснато докато
прехвърлителят е жив. Давността започва да тече за всяко отделно
неизпълнение, което е достатъчно да породи правото за разваляне от момента
на осъществяването му и не се счита изтекла, ако това е станало в рамките на
5 години преди предявяване на иска ( В този смисъл виж Решение №
239/03.07.2014 г. на ВКС по гр.д. № 1019/2014 г., IV г.о., Решение №
346/04.10.2011 г. на ВКС по гр.д. № 341/2010 г., IV г.о., Определение №
45/08.01.2016 г. на ВКС по гр.д. № 5660/2015 г., III г.о., Определение №
892/24.07.2012 г. на ВКС по гр.д. № 39/2012 г., IV г.о. и др.).
При това положение се налага извода, че именно ответницата е
неизправната страна по процесния договор – тя виновно не е изпълнявала
задълженията си за издръжка и гледане на ищеца, въпреки че той е поискал
това от нея. Обстоятелството, че ищецът е отказал да отиде да живее при
ответницата във В. по никакъв начин не го поставя в положение на забава,
още повече че той първи е поискал тя да отиде при него, за да полага грижи.
Ако ответницата поради обективни причини не е могла да полага
непосредствени грижи за прехвърлителя, включително и поради отказа му да
отиде да живее при нея, законът дава възможност на длъжника задължението
за издръжка да се трансформира и да се изпълнява в пари, а задължението за
полагане на грижи да се погаси поради невиновна невъзможност за длъжника
/чл.97 ЗЗД/. Според трайната съдебна практика ако кредиторът не приема или
5
не оказва необходимото съдействие за изпълнение на задължението за
издръжка в натура, длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари, без
да чака решение за трансформация. Неприемането, съответно неоказването на
съдействие от страна на кредитора не освобождава длъжника от
задължението за издръжка, тъй като издръжката може да се осигурява, според
обстоятелствата - в натура или в пари. Ако се приеме, че до предявяването на
иска за разваляне на договора е било налице неизпълнение от страна на
длъжника, но това неизпълнение не е било виновно поради поведението на
кредитора – ищец, с предявяването на иска длъжникът е поставен в забава. От
този момент на негово разположение е възможността да предложи
изпълнение в течение на процеса и да поиска от съда, съгласно чл. 87, ал. 3,
изр. 2 ЗЗД, да му определи според обстоятелствата срок за това, като
трансформира цялото неизпълнено в натура задължение, включително и за
минало време - в парично. Същевременно нуждата на кредитора от средства
за съществуване не може да остане неудовлетворена, докато трае
производството за трансформация на задължението за издръжка /Виж
Решение № 238 от 26.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1368/2015 г., III г. о., ГК,
Решение № 494 от 16.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 642/2011 г., IV г. о., ГК и
др./.
В настоящия случай по делото не се събраха доказателства ответницата
да е предприела действия за осигуряване на издръжка за ищеца в пари, след
като той й е отказал съдействие за изпълнение на задълженията й.
Действително тя е поискала трансформация на задължението й за издръжка в
пари след завеждане на исковата молба, като е предявила насрещна искова
молба, но междувременно не е направила искане по чл. 87 ал. 3 изр. 2 ЗЗД –
да предложи изпълнение в хода на процеса, като съдът да й определи
подходящ срок за това.
С оглед изложеното за съда се налага извода, че искът на ищеца за
разваляне на договора се явява основателен и доказан. Следва да се постанови
решение, с което да се развали сключения между ищеца и ответницата /по
силата на наследствено правоприемство/ договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане.
По насрещния иск с правно основание чл. 97 ЗЗД
По този иск в тежест на ответницата е да докаже на първо място, че са
налице условията за такава трансформация и на второ място стойността на
месечната издръжка, необходимата за поддържане на нормален живот,
физическото и психическо здраве на едно лице. В тази връзка ответницата е
поискала назначаването на съдебно – икономическа и социална експертиза,
която е дала пълно, точно и обективно заключение относно необходимата
ежемесечна парична сума, необходима за издръжка и поддържане на
нормален живот на ищеца към месец октомври 2022г. Съдът изцяло
кредитира заключението на вещото лице, още повече, че същото не е
оспорено от страните.
От друга страна съдът счита, че ответницата не успя да докаже
наличието на предпоставки за трансформация на задължението й за издръжка.
Както вече беше посочено неприемането, съответно неоказването на
съдействие от страна на кредитора не освобождава длъжника от
задължението за издръжка, тъй като издръжката може да се осигурява, според
обстоятелствата - в натура или в пари. Ако кредиторът не приема или не
оказва необходимото съдействие за изпълнение на задължението за издръжка
6
в натура, длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари, без да чака
решение за трансформация. В конкретния случай ответницата, чиято е и
доказателствената тежест по този иск, не успя да докаже нито, че е
предоставяла ежедневно издръжка в натура за ищеца, нито че е предоставяла
тази издръжка в пари. Направеното искане за трансформация на
задължението за издръжка след завеждане на исковата молба не съдържа
искане по смисъла на чл. 87 ал. 3 изр. 2 ЗЗД, поради което и съдът не се е
произнасял в тази насока. Същевременно ответницата не е предприела
каквито и да било действия, с които да предостави на ищеца дължимата му
издръжка нито в периода преди завеждане на исковата молба, нито в периода
след като е получила същата. Освен това направеното искане за
трансформация на задължението от натура в пари е от момента на
предявяване на насрещната искова молба. Неизпълнението на нейното
задължение обаче датира от есента на 2021 г. Именно поради причината, че не
е поискала трансформация на задължението в пари за изминалия период, в
който не е престирала издържка нито в натура, нито в пари, нейният иск се
явява неоснователен. Дори и да се приеме, че ответницата ще изпълни
задължението си в пари за срока на водене на съдебното производство и
занапред, договорното задължение ще остане неизпълнено за минал период –
6-7 месеца преди завеждане на исковата молба, тъй като искане за определяне
на срок по чл. 87 ал. 3, изр. 2 ЗДД не е направено.
Освен това следва да се отбележи и следното: Съдебната практиката е
категорична, че задължението за издръжка по договора може да се
трансформира в паричен еквивалент само при временни причини, осуетяващи
изпълнението в натура, и докато тези причини са налице. В случаите, когато
се допуска трансформирането на задължението за даване на издръжка в
натура в паричния й еквивалент, договорът не променя своя характер, не е
налице даване вместо изпълнение. Във всички случаи на трансформация на
задължението за издръжка в натура в паричен еквивалент се касае за
временни причини, след отпадането на които страните отново се връщат към
изпълнение в натура. В този ред на мисли следва да се отбележи, че когато не
се касае за временни обективни причини, не може да се извърши
трансформация.
В настоящия случай се установи, неизпълнението на задължението на
ответницата по договора не се дължи на временни обективни причини, а на
отказа на същата да полага грижи за ищеца в местоживеенето му, тъй като тя
самата живее и работи в друг град, отдалечен от с.Р. и не желае да се
премести при него, т.е. причините, поради които ответтницата не може да
изпълнява задълженията си по договора не са нито обективни, нито временни.
При това положение ищецът е категоричен, че желае да бъде развален
договора, тъй като ответницата не желае да полага необходимите грижи за
него, а той се нуждае именно от грижи в натура. С оглед изложеното искът за
трансформация на задължението на ответниците за издръжка се явява
неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
За пълнота на изложението следва да се добави и следното: Съдебната е
практика е категорична, че издръжката, ако не е уговорено друго, се дължи
винаги в пълния й обем и независимо дали продавачът по алеаторния договор
има собствени средства за издръжка. При тълкуване волята на страните
съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД, се изхожда от правилото, че ако не са
уговорени ограничения в обема на дължимите издръжка и грижи, дължи се
цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. В този смисъл е
7
Решение № 169/19.07.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1210/2012 г., III г.о. В
настоящия случай се установи от събраните писмени доказателства, че
ищецът освен получаваната пенсия, разполага и с доходи от рента на
процесните имоти, върху които има запазено право на ползване съгласно
алеаторния договор. Тези допълнителни доходи обаче по никакъв начин не
освобождават ответницата от задълженията й да престира издръжка и грижи в
пълен обем, тъй като в договора не са уговорени ограничения в този смисъл.
При горния изход на делото ответницата дължи направените от
ищцовата страна съдебни и деловодни разноски, съразмерно на уважената
част от иска /чл.78, ал.1 от ГПК/, а именно 769.27 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
РАЗВАЛЯ на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД сключения между С. Г. С.,
ЕГН: ********** от с.Р., обл.Разград от една страна и А. Х. Н., ЕГН:
********** от гр.В., като правоприемница в качеството й на законен
наследни на М. Г.а П. с ЕГН: **********, починала на 10.12.2015 г.,
двустранен алиаторен договор за издръжка и гледане, обективиран в
Нотариален акт № 167, том I, рег.№ 703, дело №78/2013г. по описа на Р. А. –
нотариус с район на действие РС – И., вписан в регистъра на Нотариалната
камара под № 254, с който ищецът е прехвърлил на сестра си М. Г.а П.
следните свои недвижими имоти: 1. „Поземлен недвижим имот №
61875.10.63, находящ се в землището на с.Р., общ.И., обл.Разград, в
местността „Лозя“, с площ от 512 кв.м., с начин на трайно предназначение на
територията – земеделска, с начин на трайно ползване – лозе, втора категория,
при съседи – имоти с номера, както следва: 61875.10.62, 61875.10.266,
61875.10.265 и 61875.10.64“,
2. „Поземлен недвижим имот № 61875.14.8, находящ се в землището на
с.Р., общ.И., обл.Разград, в местността „Канипето“, с площ от 5002 кв.м., с
начин на трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на
трайно ползване – друг вид нива, трета категория, при съседи – имоти с
номера, както следва: 61875.14.7, 61875.14.5, 61875.22.37 и 61875.14.3“,
3. „Поземлен недвижим имот № 61875.22.51, находящ се в землището на
с.Р., общ.И., обл.Разград, в местността „Излаза“, с площ от 35007 кв.м., с
начин на трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на
трайно ползване – друг вид нива, втора категория, при съседи – имоти с
номера, както следва: 61875.22.52, 61875.22.45, 61875.22.82, 61875.22.81,
61875.22.80 и 61875.22.96“, срещу задължение на приобретателя М. Г.а П. да
поеме гледането и издръжката на ищеца докато е жив, като му осигури
нормален и спокоен живот, какъвто е водил дотогава, поради виновно
неизпълнение от страна на ответницата.
ОТХВЪРЛЯ, на основание чл. 97 ЗЗД, искът на А. Х. Н., ЕГН:
********** от гр.В., срещу С. Г. С., ЕГН: ********** от с.Р., обл.Разград, за
трансформиране на задължението й, в качеството на наследница на М. Г.а П.
да гледа и издържа С. Г. С. от с.Р., обл.Разград, произтичащо от договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу поемане на задължението за гледане и
издръжка, оформен с НА № 167, том 1, рег.№ 703, нот.дело № 78/2013 г. на
Нотариус с рег.№ 254 на НК, в задължение за заплащане на паричния й
еквивалент, считано от датата на подаване на настоящия иск до отпадане на
8
забавата от страна на кредитора, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК, А. Х. Н., ЕГН: ********** от
гр.В., ДА ЗАПЛАТИ на С. Г. С., ЕГН: ********** от с.Р., обл.Разград за
сторените в производството съдебни и деловодни разноски сума в размер на
769.27(седемстотин шестдесет и девет лв. и 27 ст)лева .
Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – И.: _______________________
9