Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 12.03.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно
заседание на седемнадесети февруари две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ИВА
НЕШЕВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от
съдия Анастасова гр. дело № 8323 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 103939/25.04.2019
г. по гр.д. № 12131/2018 г. по описа на СРС, 128 с-в, са уважени в една част
предявените искове по чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.240, ал.1 ЗЗД вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.99 ЗЗД, като е признато за установено по отношение на Ф.А.Б., ЕГН **********,
с адрес гр.София, ж.к.********, че дължи н. “А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, офис сграда ********офис 4, следните суми:
сумата от 621.03 лв., представляваща дължима главница по договор за паричен
заем № 2551399/05.05.2016 г., сключен между длъжника и И.А.М." АД,
вземането по който последното е прехвърлило на заявителя с Приложение №
1/01.03.2017 г. към рамков договор за цесия от 16.11.2010 г., ведно със законна
лихва за периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК - 29.09.2017 г., до изплащане
на вземането, договорна лихва в размер на 41.37 лв. за периода от 17.06.2016 г.
до 30.09.2016 г., такса разходи в размер
на 27.00 лв., неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на
288.49 лв. за периода от 17.06.2016 г. до 30.09.2016 г., обезщетение за забава
в размер на 67.70 лв. за периода от 18.06.2016 г. до 29.09.2017 г., като е
отхвърлен иска н. “А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ********, за признаване за установено
по отношение на Ф.А.Б., ЕГН **********, че последната дължи на ищеца сумата от
27.00 лв., представляваща разходи по събиране на вземането по договор за
паричен заем № 2551399/05.05.2016 г., сключен между длъжника и И.А.М." АД,
вземането по който последното е прехвърлило на заявителя с Приложение №
1/01.03.2017 г. към рамков договор за цесия от 16.11.2010 г.
С постановеното решение,
на основание чл.78, ал.1 ГПК е осъдена Ф.А.Б., ЕГН **********, да заплати н. “А.з.с.н.в.”
ЕАД, ЕИК ********, сумата от 1026.78 лв., представляваща направени от ищеца
разноски по исковото производство и по ч.гр.д.№ 68858/2017 г. по описа на СРС.
В срока по чл.259, ал.1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ответника Ф.А.Б. срещу постановеното решение
в частта, с което са уважени предявените искове. Изложени са доводи, че
решението е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния
и процесуалния закон. Заявява, че неправилно при постановяване на решението
първата инстанция не е съобразила, че ответникът е оспорил по основание и
размер претенциите; не е обсъдил и съобразил възражението срещу вземанията и
обстоятелствата, на които се основават, както и възраженията срещу сключения
договор за прехвърляне на вземания и уведомяването му за тази цесия. Поддържа,
че изрично е оспорил наличие на задължения – ликвидни и изискуеми към
прехвърлителя, което от своя страна сочи, че вземане не е прехвърлено на ищеца.
В случая заявление за издаване на заповед по чл.410 ГПК било подадено от “А.з.с.н.в.”
ЕАД с изложени твърдения, че е частен
правоприемник по договора за цесия сключен на 16.11.2010 г. с И.А.М." АД.
От своя страна приложения рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземанията сочи като страна – купувач - “А.з.с.н.в.” ООД, като в проведеното производство не е доказано правоприемство
между тези дружества. Оспорва да е била уведомена за извършената цесия към
момента на подаване на заявление по чл.410 ГПК. Оспорва да е получила в заем
посочената в договора за паричен заем от 05.05.2016 г. сума, поради което не е
възникнало задължение за връщането й на заемодателя И.А.М." АД. При
постановяване на решението си СРС не е съобразил оспорването на приетата пред
първата инстанция ССчЕ, както и това че констатациите на последната не са
установили дали е водено редовно счетоводството на заемодателя и дали редовно е
водена търговската му документация. Заявява, че договора за цесия не отговоря
на законовите изисквания- липсват определени реквизити досежно прехвърленото
вземане и неговия размер. Оспорва като неравноправни и недействителни клаузите
на договора за заем, както и поради противоречието им със закона и добрите
нрави; поддържа че при сключването му не е била запозната с Общите условия,
като едновременно не е спазено изискването за информирано решение и форма на
потребителския договор; формулярът не е изготвен по ясен и разбираем начин с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт. Поддържа, че уговорената между страните
неустойка при непредставяне на обезпечение излиза извън присъщата й
обезпечителна и обезщетителна функция, поради което е нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Доколкото в случая за сключения договор за
паричен заем са приложими правилата на ЗПК, то, при забава потребителят дължи
само законна лихва върху неплатената в срока сума за времето на забавата. В
настоящата хипотеза за забавата, в случай че се приеме наличие на договор за
заем, е предвидено заплащане и на обезщетение за забава и такса, което влиза в
противоречие с чл.143, т.5 ЗЗП. Поддържа, че пред първата инстанция е било
своевременно релевирано и възражение срещу валидността на клаузата на чл.6 от
договора относно уговорената лихва в размер на 40.00 % на годишна база. Доколкото
в проведеното производство не е проведено доказване, че клаузата е била
индивидуално договорена, то същата е неравноправна и нищожна. Отправя искане за
отмяна на решението в посочената част и отхвърляне в цялост на предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 263 ГПК
въззиваемата страна “А.з.с.н.в.” ЕАД подава отговор на въззивната жалба. Излага
доводи, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, а подадената жалба
неоснователна. Претендира разноски.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
указаното в чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с обективно, кумулативно
съединени положителни установителни искове съответно с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.92 ЗЗД. Ищецът твърди, че
на 05.05.2016 г. между И.А.М.“ АД – заемодател и ответника – заемател, е
сключен договор за паричен заем № 2551399 за сумата от 800 лв., съобразно ЗПК.
По силата на договора ответникът се е задължил да върне заетата сума, заедно с
договорената лихва в размер на 69.40 лв., на равни 21 равни седмични
погасителни вноски в размер на 41.40 лв. С подписването на договора за заем
ответникът е удостоверил, че заемодателят го уведомил подробно за всички клаузи
от договора, съгласил се е с тях и желае договорът да бъде сключен. В договора
е предвидено, че ако заемателят забави заплащането на падеж на погасителна
вноска с повече от 30 календарни дни, дължи на заемодателя такса и разходи
(изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни
обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в
размер на 9 лв. Таксата за направени разходи се начислява всеки следващ 30 – дневен
период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от
30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочени
погасителни вноски, които трябва да заплати заемателя не могат да надхвърлят 45
лв. Твърди, че длъжникът не е заплатил изцяло дължимият паричен заем, като е
платил само сумата от 331.10 лв., с която са погасени 178.97 лв. – главница, 28.03
лв. -договорна лихва, 18.00 лв.-такса разходи и 106.10 лв.-неустойка за
неизпълнение. Срокът на договора изтекъл
на 30.09.2016 г. /падежа на последната погасителна вноска/.
По изложени
фактически доводи, на 01.07.2017 г. е подписано Приложение № 1 към рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г. между И.А.М.“
АД и „Агенция са събиране на вземания“ ООД. В това приложение вземането на
заемодателя срещу ответника е прехвърлено изцяло, с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, на ищеца, който към
момента е с правно – организационна форма на АД. На длъжника било изпратено
уведомително писмо по пощата от 02.03.2017 г., което не е получено, тъй като не
е намерен никой на адреса и не е потърсено в последствие. В сключения рамков
договор ищецът се е задължил от името на цедента и за своя сметка да изпрати
уведомления за извършената цесия. В случай, че съдът не възприеме, че това е
допустимо, то към исковата молба прилага уведомление за извършената цесия.
Във връзка с
вземанията му срещу ответника депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, по което е образувано ч. гр. д. № 68858/2017 г. по
описа на СРС, 128 с-в. Съдът постановил
издаване на исканата заповед за изпълнение, като същата е била връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
Моли съда да
постанови решение, с което да установи съществуването на вземания срещу
длъжника в размер на 621.03 лв. – главница; 41.37 лв. – договорна лихва от
17.06.2016 г. до 30.09.2016 г.; 67.70 лв. – лихва за забава от 18.06.2016 г. до
29.09.2017 г.; 27.00 лв. - такса разходи, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от момента на завеждане на делото до окончателното
изплащане, като му присъди сторените в заповедното и исковото производство
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, в който
предявените искове са оспорени по основание и размер. Оспорено е наличието на
валидно, съществуващо и изискуемо вземане по договора за заем, оспорени са като
недействителни клаузи от договора за заем, оспорен е договора за цесия, придобиването
на вземането по договора за заем от ищеца и уведомяването на ответника-длъжник
за цесията. Заявява, че не дължи заплащане на възнаградителна лихва, а таксата
за разходи е неравноправна, поради което е нищожна - обстоятелство, за което
съдът следи служебно. Излага съображения за недействителност на клаузата за
неустойта. Моли, съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове
и претендира разноски.
Чрез представеното
заповедно производство се установява, че на 29.09.2017 г. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД е
депозирал пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Ф.А.Б. за сумата 621.03 лв. – главница; 41.37 лв. – договорна лихва от
17.06.2016 г. до 30.09.2016 г.; 67.70 лв. – лихва за забава от 18.06.2016 г. до
29.09.2017 г.; 27.00 лв. - такса разходи, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане, както и сторените в заповедното и исковото производство разноски.
На 09.10.2017 г. е
била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в полза на заявителя срещу
длъжника.
Тъй като препис от
заповедта е бил връчен на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК – чрез залепване на
уведомление, с разпореждане от 15.01.2018 г. на заявителя са дадени указания по
реда на чл.415, ал.1, т.2 ГПК за предявяване на установителен иск в едномесечен
срок от съобщението.
В срока по чл.415,
ал.1 ГПК, в приложимата към момента на завеждане на делото редакция, ищецът е
предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.
Чрез представения в
производството договор за паричен заем № 2551399/05.05.2016 г., сключен между И.А.М.“
АД – заемодател и Ф.А.Б. – заемател, се установява, че заемодателят предава на
заемателя сумата от 800 лв., със срок за връщане от 21 седмици и размер на
седмичната вноска от 41.40 лв. Датата на първата погасителна вноска е 13.05.2016
г., а мястото на плащане – в дома на длъжника. Уговорения фиксиран годишен
лихвен процент възлиза на 40.00 %, а общият размер на всички плащания е на
стойност от 869.40 лв., при годишен процент на разходите на заема – 48.32 %. Посочено
е, че с подписване на договора страните се съгласяват да се рефинансира текущия
заем на заемателя, като последния е заявил, че желае да погаси изцяло
задължението си по договор за паричен заем № 2525608 в размер на 307.20 лв. В
договора е удостоверено предаването на заетата сума, както и че договорът служи
като разписка за това.
В чл.8 страните са
уговорили, че ако заемателят забави заплащането на погасителна вноска същият
дължи на заемодателя законна лихва за забава върху сумата за всеки ден забава. В
чл.4 страните договорили, че в срок от три дни от сключване на договора
заемателят следва да предостави на заемодателя някое от посочените там
обезпечения. При неизпълнение в договора е посочено, че заемателя дължи
неустойка в размер на 394.59 лв.
На 16.11.2010 г. е
сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между И.А.М.“
АД - продавач и „А.з.с.н.в.“ ООД -
купувач, по силата на който страните са се съгласили, че продавачът ще
прехвърля на купувача станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания,
произтичащи от договори за потребитески кредит, сключени от продавача с физически
лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания ще се
индивидуализират в приложение № 1, което ще е неразделна част от договора.
Предвидено е, че Приложение № 1 ще бъде съставено във вид на електронен
документ по смисъла на чл.3, ал.1 ЗЕДЗП.
Страните са изразили воля да прехвърлят нови вземания при спазване условията на
този договор на месечна база. Следващите вземания се индивидуализират от
страните в ново Приложение № 1 със съответна нова дата, като с неговото
съставяне, изпращане и потвърждение, съобразно правилата по т.4.3 и сл., то
става неразделна част от договора. За целите на договора всяко поредно
Приложение № 1 ще има силата и значението на допълнително споразумение към
него, изменящо го съответно. Формата и съдържанието на електронното изявление,
формиращо електронния документ, се съгласува между страните и е посочена във
вид на бланка на Приложение № 1 към рамковия договор. В т.2.2 от договора
страните са се съгласили, че Приложение № 1, както и всяко следващо приложение
към рамковия договор с идентичен номер, н с нова дата, касаещо
индивидуализирането на прехвърлените вземания има минимум следното съдържание:
кредит ID, имена на длъжника, съответно поръчителя/те, ЕГН на длъжника
съответно поръчителя/те, дата на договора за потребителски кредит, отпуснатата
главница, общият размер на задълженията във връзка с потребителския кредит,
остатъкът от дължимата сума, който е засечен към деня на съставяне на
електронния документ, лихва за забава и начислени разходи за събиране на
вземанията, съгласно изричната разпоредба в договора за потребителски кредит. В
т.4.1 от договора е предвидено, че моментът на потвърждаване приемането на
съответното Приложение № 1 в електронната информационна система на купувача се
счита за надеждна дата, на която вземанията са валидно прехвърлени. От този
момент Приложение № 1 става неразделна част от рамковия договор. В т.4.3 от
договора страните са се съгласили, че електронните документи по смисъла на
рамковия договор са електронни изявления на лице за контакт по този договор,
които са записани върху магнитен , оптичен или друг носител на информация,
трансформирани в общоприет формат, гарантиращ невъзможността от тяхното
последващо манипулиране от някоя от страните и изпратени посредством система за
обмен на електронни съобщения по общоупотребим стандарт до лицето за контакт по
договора за насрещната страна. Страните са уговорили подробна уредба относно
отправянето по надлежния ред на електронни изявления. Като лицата за контакт по
рамковия договор са уговорени: за продавача -
Н. Т.С., а за купувача – М..Д.Д. В т.4.8 от рамковия договор е
предвидено, че след потвърждаване на приемането на съответното Приложение № 1
от страна на купувача, продавачът се задължава да предостави на купувача
писмено потвърждение да сключената цесия съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД. За целите на
договора потвърждението се извършва между лицата за контакт, посочени по –
горе, във формата на електронен документ.
Представено е
потвърждение за сключена цесия, на основание чл.99, ал.3 ЗЗД цедентът
потвърждава извършената цесия на ищеца. Документът е подписан от изпълнителния
директор.
По делото е
представен препис – извлечение № 1/01.07.2013 г. към разглеждания рамков
договор, в което под № 413 е посочен номер на договор за кредит 2551399, името
и ЕГН на ответника, датата на договора – 05.05.2016 г., отпуснатата главница – 800
лв., общо дължимото по кредита – 1263.99 лв., остатъкът на дължимата сума към
датата на засичане (01.07.2017 г.) – 1012.20 лв., в това число и лихви за
просрочие към датата на засичане – 01.07.2017 г., в размер на 34.31лв. Други
данни за останалите позиции не се съдържат, както и липсват подписи, както
следва: за продавача – от Н.С.и за купувача – от М.Д.Деспов.
Към исковата молба
е приложено уведомително писмо за извършено прехвърляне (цесия) от „А.з.с.н.в.“
АД до ответника, с което го уведомява за сключения договор за цесия от
16.11.2010 г. и приложение № 1 от 01.07.2017 г.
Към 02.03.2017 г.
дългът му възлиза на 1012.20 лв., като е определен 5 – дневен срок да погаси
задължението си към ищеца. Посочена е банкова сметка ***. Писмото е изпратено с
известие за доставяне, като от „Български пощи“ ЕАД е удостоверено, че пратката
не е потърсена от получателя и съответно не е връчена.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е
депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.
Съгласно нормата на
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси, той е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената
служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е
валидно и процесуално допустимо.
В предмета на
делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, в рамките
на установения в чл.415, ал.1 ГПК, в приложимата към момента на завеждане на
делото редакция срок. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено
нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на издадената заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК.
От ангажираните по
делото доказателства се установи, че между И.А.М.“ АД и ответника е сключен
договор за потребителски паричен кредит, по силата на който посоченото
дружество е предало на ответника сумата от 800 лв., срещу насрещното му
задължение да върне сумата на 21 равни седмични вноски, всяка от която в размер
на 41.40 лв.
По силата на
сключения между И.А.М.“ АД и жалбоподателя рамков договор вземания на първия са
прехвърлени на жалбоподателя.
По въпроса относно
валидността на договор за цесия, с който се прехвърлят бъдещи вземания е
формирана съдебна практика - решение № 32/09.09.2010 г. по т. д. № 438/2009 г.
на ВКС, ТК, ІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК, което се възприема от настоящия
състав. С него е разяснено, че от правилото, установено в чл.99, ал.2 ЗЗД,
според което вземането преминава върху цесионера в обема, в който цедентът го е
притежавал следва, че предмет на цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи, а
само съществуващи вземания, т. е. тяхното съществуване е условие за нейната
действителност. Този извод следва и от каузалния характер на цесионния договор,
чиято валидност се преценява с оглед валидността на нейното конкретно правно
основание. Независимо от разнообразието на основанията, на които цесията се
извършва (продажба, дарение, даване вместо изпълнение и др.), определеността,
респ. Определяемостта на съдържанието на престацията е изискване за
действителност на всяко едно от тях. С оглед на това договорът за цесия винаги
предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание.
Неопределяемостта на прехвърлените бъдещи вземания води до недействителност на
цесията.
В случая ищецът основава
материално – правната си легитимация на представения по делото договор за цесия
от 16.11.2010 г., както и приложение № 1/01.03.2017 г. Договорът за цесия е
сключен в момент, който предхожда възникването на процесния дълг, поради което
с него не може да се прехвърлят процесните вземания, които не са били
възникнали към посочения момент. Също така въз основа на представения по делото
фрагментарен и неподписан препис - извлечение от Приложение № 1/01.03.2017 г.
не би могло да се направи обоснован извод, че И.А.М.“ е прехвърлил в полза на
ищеца претендираните по делото вземания.
Действително
страните са постигнали съгласие в т.2.2 от рамковия договор, че Приложение № 1
ще бъде съставяно във вид на електронен документ по смисъла на чл.3, ал.1 ЗЕДЕП
по повод новите вземания, които ще се прехвърлят между страните по рамковия
договор. В доказателствена тежест на ищеца обаче е да докаже, че представеното
извлечение от неподписан документ съставлява възпроизведен на хартиен носител
електронен документ, както и че е спазен установения в рамковия договор ред за прехвърляне на вземането на
заемодателя по разглеждания договор за заем. Доказателства в тази насока не са
ангажирани.
Следва да се
отбележи, че ищецът не е ангажирал и доказателства относно момента на
потвърждаване на приемането на разглежданото Приложение № 1 от 01.03.2017 г.,
съобразно уговореното в т.4.1 от рамковия договор. Ето защо не би могло да се
приеме, че приложение № 1/01.03.2017 г. съставлява допълнително споразумение
към договора за цесия и съответно, че с него в полза на ищеца са прехвърлени
претендираните по делото вземания.
Доколкото ищецът не
е изпълнил доказателствената си тежест да установи прехвърлянето на процесните
вземания посредством сключения с първоначалния кредитор договор за цесия,
същият не се легитимира като кредитор на ответника във връзка с процесните
вземания. С оглед на това е без значение за изхода на спора дали цедентът е
уведомил длъжника за прехвърляне на вземането или не, поради което релевираните
в тази насока доводи не следва да се обсъждат по същество.
Тъй като крайните изводи
на двете инстанции не съвпадат, обжалваното решение следва да се отмени, като
предявеният иск следва да се отхвърли.
По разноските по
производството:
С оглед изхода на
спора и доколкото на ответника е предоставена безплатна правна помощ, на
основание чл.78, ал.3 ГПК вр. с чл.38, ал.2 ЗАдв. в полза на адв. М.В.Д. следва
да се присъди сумата от 304.00 лв. - адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна правна помощ на ответника в производството пред СРС. На 24.02.2020 г.
е разпоредено издаване на разходен касов ордер за адв. М.В.Д. за адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
103939/25.04.2019 г. по гр.д. № 12131/2018 г. по описа на СРС, 128 с-в, в
частта, с която са уважени предявените от „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК ********, с
адрес ***, офис сграда ********офис 4, срещу Ф.А.Б., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.********- адв. М.В.Д., искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК
вр. с чл.240 ЗЗД вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.92 ЗЗД -
за признаване за установено, че Ф.А.Б., ЕГН **********, дължи н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД, ЕИК ********, следните суми: сумата от
621.03 лв., представляваща дължима главница по договор за паричен заем №
2551399/05.05.2016 г., сключен между длъжника и И.А.М." АД, вземането по
който последното е прехвърлило на заявителя с Приложение № 1/01.03.2017 г. към
рамков договор за цесия от 16.11.2010 г., ведно със законна лихва за периода от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК - 29.09.2017 г., до изплащане на вземането, договорна лихва в
размер на 41.37 лв. за периода от 17.06.2016 г. до 30.09.2016 г., такса разходи в размер на 27.00 лв.,
неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 288.49 лв. за
периода от 17.06.2016 г. до 30.09.2016 г., обезщетение за забава в размер на
67.70 лв. за периода от 18.06.2016 г. до 29.09.2017 г., както и в частта, с
която на основание чл.78, ал.1 ГПК е осъдена Ф.А.Б., ЕГН **********, да заплати
н. “А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ********, сумата от 1026.78 лв., представляваща
направени от ищеца разноски по исковото производство и по ч.гр.д.№ 68858/2017
г. по описа на СРС, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, като
неоснователни исковете, предявените от „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес ***,
офис сграда ********офис 4, срещу Ф.А.Б.,
ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.********- адв. М.В.Д., искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК
вр. с чл.240 ЗЗД вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.92 ЗЗД -
за признаване за установено, че Ф.А.Б., ЕГН **********, дължи н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД, ЕИК ********, следните суми: сумата от
621.03 лв., представляваща дължима главница по договор за паричен заем №
2551399/05.05.2016 г., сключен между длъжника и И.А.М." АД, вземането по
който последното е прехвърлило на заявителя с Приложение № 1/01.03.2017 г. към
рамков договор за цесия от 16.11.2010 г., ведно със законна лихва за периода от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК - 29.09.2017 г., до изплащане на вземането,
договорна лихва в размер на 41.37 лв. за периода от 17.06.2016 г. до 30.09.2016 г., такса разходи в размер на 27.00 лв.,
неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 288.49 лв. за
периода от 17.06.2016 г. до 30.09.2016 г., обезщетение за забава в размер на
67.70 лв. за периода от 18.06.2016 г. до 29.09.2017 г.
ОСЪЖДА „А.З.С.Н.В.“
АД, ЕИК ********, с адрес ***, офис сграда ********офис 4, да заплати на Ф.А.Б., ЕГН **********,
с адрес гр.София, ж.к.********- адв. М.В.Д.,
на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. с чл.38, ал.2 ЗАдв., сумата от 304.00 лв.
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на ответника безплатна
правна помощ в производството пред СРС.
В останалата част
постановеното Решение № 103939/25.04.2019 г. по гр.д. № 12131/2018 г. по описа
на СРС, 128 с-в, като необжалвано е влязло в законна сила.
Решението не
подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.