Решение по дело №964/2021 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 36
Дата: 6 февруари 2023 г.
Съдия: Данчо Йорданов Димитров
Дело: 20213230200964
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Добрич, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Данчо Й. Д.
при участието на секретаря Илияна Ст. Г.ева
като разгледа докладваното от Данчо Й. Д. Административно наказателно
дело № 20213230200964 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от П. Н. К., ЕГН **********, с адрес: ****,
срещу наказателно постановление № 1717а-2295/13.08.2021 г., издадено от
Началника на Първо РУ към ОДМВР - Добрич, с което на П. Н. К., ЕГН
**********, с адрес: ****, за нарушение по чл. 16а, ал. 2 от Закона за защита
от шума в околната среда, на основание чл. 34а, ал. 1 от Закона за защита от
шума в околната среда е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер на 500 (петстотин) лв.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява, в писмено
становище се иска съдът да потвърди наказателното постановление.
Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните
доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 7-дневен
1
срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът
подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление,
какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното:
В процесния случай административнонаказателното производство е
започнало на 15.07.2021 г. с акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) с бланков № ****, Серия АА. АУАН е съставен в
законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице в присъствие
на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на двама
свидетели, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите
реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставянето на акта нарушителят се е
възползвал от правото си на обяснения и възражения, като е изписал: „имам
възражение“ (цитат). В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят е
депозирал писмени възражения по акта пред наказващия орган.
Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното
наказателно постановление (НП). Същото е издадено в рамките на срока по
чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН
от компетентния административнонаказващ орган, съдържа необходимите
реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното нарушение и приложимия материален
закон съдът установи следното:
На 10.07.2021 г., около 02:30 часа, служителите на Първо РУ на МВР -
Добрич – свидетелите И. Б. И. и Г. В. К., във връзка с получен сигнал на
Единния европейски номер за спешни повиквания (ЕЕНСП) 112, извършили
проверка в обект ****, находящ се в град Добрич, ул. „****“ № 7. Сигналът
съдържал данни за нарушаване на нощната тишина в ж.к. „****“.
При проверката, полицейските служители установили, че П. Н. К., в
качеството си на управител на дискотеката, допуска озвучаване с музикална
уредба на открити площи в обекта, с което нарушава забраната за озвучаване
на зони и територии, предназначени за жилищно строителство в интервала от
23:00 часа до 08:00 часа.
В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа
2
обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са
установени от свидетелите И. Б. И. и Г. В. К., които пресъздават свои
непосредствени възприятия, придобити в хода на извършената от тях
проверка и чийто показания са последователни, логични и безпротиворечиви,
като липсва индиция за тяхната заинтересованост. Съдът кредитира и
показанията на свидетеля Д. М. Д., който е подал сигнала на Единния
европейски номер за спешни повиквания (ЕЕНСП) 112, чийто показания са
логично подредени и вътрешно безпротиворечиви, както и в унисон с
показанията на свидетелите И. Б. И. и Г. В. К.. Няма основание да не се дава
вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните показания не са
достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина.
При така установената фактическа обстановка, както актосъставителят,
така и наказващият орган приели, че П. Н. К., на 10.07.2021г., около 02:30
часа, в обект ****, находящ се в град Добрич, ул. „****“ № 7, е допуснала
озвучаване с музикална уредба на открити площи в обекта, с което е
нарушила забраната за озвучаване на зони и територии, предназначени за
жилищно строителство в интервала от 23:00 часа до 08:00 часа - нарушение
по чл. 16а, ал. 2 от Закона за защита от шума в околната среда (ЗЗШОС), като
на основание чл. 34а, ал. 1 от Закона за защита от шума в околната среда й е
наложено административно наказание глоба в размер на 500 (петстотин) лв.
Издаденото наказателното постановление обаче е незаконосъобразно
поради неправилно определяне на субекта на нарушението. Според
настоящия съдебен състав субект на нарушението в случая е търговецът,
който стопанисва търговския обект ****, а именно „МАКС - Ж“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район „Одесос“,
бул. „Христо Ботев (сграда Галатея) № 1, ет. 2. Според приложената като
нарушена норма на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС субекти на нарушението могат да
са както физически лица, така и обектите по ал. 1. В ал. 1 са изброени обекти
за производство, съхраняване и търговия, обекти в областта на услугите.
Въпреки непрецизната законова регламентация, несъмнено е, че се касае за
търговци, които осъществяват дейност в съответните обекти на производство,
търговия и предоставяне на услуги, тъй като самите обекти, като материална
база, не могат да носят административнонаказателна отговорност. В ал. 2
3
ясно е посочено, че озвучаването може да е извършено или от физически
лица или от обектите по ал. 1, което означава във втората хипотеза, че
озвучаването е извършено от търговците, които стопанисват и експлоатират
съответните обекти. В процесния случай търговското дружество, което
стопанисва конкретния бар-клуб, е субектът, който отговаря за озвучаването
и именно той е следвало да бъде наказан за конкретното нарушение.
Този извод се подкрепя и от санкционната разпоредба на чл. 34а, ал. 1
от ЗЗШОС, която препращайки към нарушенията по чл. 16а, ал. 2 от същия
закон, предвижда санкции за извършени нарушения както от физически лица,
така и от юридически лица. Но разпоредбата не предвижда отговорност за
допустителство, т.е. за отговорност и на съответното физическо лице, което е
осъществило действия, с които се ангажира отговорността на собственика
(наемателя) на търговския обект. В случая отговорността за
незаконосъобразното озвучаване в нощните часове би следвало да се понесе
от търговското дружество, което стопанисва конкретния бар-клуб - „МАКС -
Ж“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
район „Одесос“, бул. „Христо Ботев (сграда Галатея) № 1, ет. 2, като законът
не предвижда отговорност на физическото лице, което фактически е
извършило озвучаването на обекта и от там – на територията за жилищно
строителство, в която се намира той.
Следователно, жалбоподателката П. Н. К. не е извършила
административно нарушение и съответно незаконосъобразно е наложено
административно наказание с издаденото наказателно постановление, поради
което същото следва да бъде отменено. В тази насока е и константната
съдебна практика (Виж Решение № 82 от 10.02.2021 г. на АдмС - Пазарджик
по к.а.н.д. № 57/2021 г., Решение № 391 от 21.03.2022 г. на АдмС - Бургас по
к.а.н.д. № 104/2022 г.).
В ЗАНН не е уредена отговорността за разноски на страните и съгласно
чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила, за
призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и
изземване на вещи, определяне на разноски на свидетели и вещи лица,
изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане
на жалби пред административния съд и предложения за възобновяване се
прилагат разпоредбите на НПК.
4
Предвид изхода на делото – отмяна на наказателното постановление и
на основание чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 190, ал. 1 от НПК, разноските по
делото в размер на 192,30 лева (сто деветдесет и два лева и тридесет
стотинки), представляващи разходи по изготвената в съдебно заседание
техническа експертиза, следва да останат за сметка на държавата.
Относно искането на жалбоподателя за присъждане на сторените по
делото разноски:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производството
пред районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
Съобразно задължителната съдебна практика – Тълкувателно решение
№ 6/2012 от 6 ноември 2013 г. на Върховния касационен съд на Република
България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегия, съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е
заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на
плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за
това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора
за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка.
В приложения по делото договор за правна защита и съдействие (л. 46
от делото) липсва вписване за направено плащане. Нещо повече – липсва и
въобще договорена сума за оказване на правна защита и съдействие, като по
делото липсват ангажирани доказателства, удостоверяващи извършено
плащане.
Ето защо, независимо от изхода на спора, разноски на жалбоподателя не
следва да се присъждат.
Приложено по делото веществено доказателство – 1 бр. оптичен
носител-CD-R, марка „****“, предоставен от Дирекция „Национална система
112-МВР“, Районен център 112 - Варна, следва да остане по делото, в срока на
съхранение на същото, след което да се унищожи.
Така мотивиран, съдът счита, че наказателното постановление следва да
бъде отменено, като незаконосъобразно, поради което и на основание чл. 63,
ал. 2, т. 1 от ЗАНН,
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 1717а-2295/13.08.2021 г.,
издадено от Началника на Първо РУ към ОДМВР - Добрич, с което на П. Н.
К., ЕГН **********, с адрес: ****, за нарушение по чл. 16а, ал. 2 от Закона за
защита от шума в околната среда, на основание чл. 34а, ал. 1 от Закона за
защита от шума в околната среда е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 500 (петстотин) лв.
На основание чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 190, ал. 1 от НПК, разноските
по делото в размер на 192,30 лева (сто деветдесет и два лева и тридесет
стотинки), представляващи разходи по изготвената в съдебно заседание
техническа експертиза, остават за сметка на държавата.
Приложеното по делото веществено доказателство – 1 бр. оптичен
носител-CD-R, марка „****“, предоставен от Дирекция „Национална система
112-МВР“, Районен център 112 - Варна да остане по делото, в срока на
съхранение на същото, след което да се унищожи.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред Административен
съд Добрич в 14 - дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
6