ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 7356
гр. Пловдив, 07.07.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20225330108781 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на "БНП Париба Пърсънъл Файненс"
С.А. Париж, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, Сгр. 14,
против Ф. С. ЮС., ЕГН **********, с която са предявени искове по чл. 422 ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи главни и
акцесорни вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 937/09.02.2022 г. по ч.гр.д. № 821/2022 г.на ПРС.
За преценка допустимостта на иска и определяне на размера на дължимата държавна
такса е изискано заповедното производство.
При проверка редовността и допустимостта на исковата молба, съдът констатира, че
не са налице предпоставките за предявяване на установителните искове.
Съгласно приложената към заповедното производство справка, длъжникът има
постоянен и настоящ адрес: в гр. П. ****.
Видно от документите по ч.гр.д. съобщението до длъжника е връчено по реда на чл.
47 ГПК, чрез залепване на уведомление на посочения адрес.
Преди залепването на уведомление на адреса, са направени три посещения на адреса
- „13.02., 25.02., 04.03.“,, но няма отразени конкретни сведения, че длъжникът не живее на
адреса. Отразено е, че „лицето и други живущи не бяха открити“.
При тази фактическа обстановка, съдът намира, че не са били налице предпоставките
за даване на указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК /в редакция след изменението с ДВ бр. 100
от 2019г./. Тази разпоредбата предвижда, че се залепва уведомление, когато ответникът не
може да бъде намерен на адреса в продължение на 1 месец, като невъзможността да бъде
намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса,
с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е
в неприсъствен ден или със събирането на данни, че ответникът не живее на адреса, след
справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или
по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.
В настоящия случай не е налице втората кумулативно предвидена предпоставка, тъй
1
като във върнатото съобщение и залепено уведомление на адреса няма отразяване в тази
насока.
В конкретния случай са направени 3 посещения на адреса – „13.02., 25.02., 04.03.“,
но не е търсен в продължение на 1 месец. Освен това, от записванията в съобщението не
може да се направи извод, че ответникът не живее на адреса, респ. че не следва да се
прилага правилото за търсене в продължение на един месец, поне веднъж в неприсъствен
ден. Други посещения не са направени, поради което към 08.03.2022 г. не са били налице
предпоставките за залепване на уведомление, при което не може да се приеме, че е
извършено връчване по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
На следващо място, се констатира, че в настоящия случай не е спазено и изискването
на чл. 47, ал. 3, изр. последно ГПК – за извършване на служебна проверка за местоработата
на ответника и при наличие за такова – за връчване по местоработата.
С оглед изложеното, съдът намира, че не са били налице предпоставките за даване на
указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, а предявените установителни искове се явяват
недопустими.
Ето защо, исковата молба следва да бъде върната, на основание чл. 130 ГПК, а
производството по делото – прекратено.
В случая, исковият съд преценява допустимостта на образуваното пред него исково
производство, тъй като той не е обвързан от изводите на заповедния съд относно
необходимостта от предявяване на иск за претендираното вземане. В този смисъл
Определение № 1542 от 20.07.2018 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. № 1652/2018 г.
Следва да се допълни, че в тази насока са и разясненията на т. 10а на ТР № 4/2013г.
от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, където е посочено, че съдът, разглеждащ иска по чл. 422,
във вр. с чл. 415 ГПК извършва самостоятелна преценка на тези специални процесуални
предпоставки (подадено в срок възражение) и не е обвързан от констатациите по тях на съда
в заповедното производство. Тези разяснения са приложими и в настоящия случай, тъй като
след изменението на разпоредбите в края на 2017г. и след това в края на 2019г., преценката
за редовността на връчването по чл. 47, ал. 5 ГПК със събрани сведения, че длъжникът не
живее на адреса, обуславя допустимостта на иска за установяване на вземането, по същия
начин, както и преценката за наличието на възражение по чл. 414 ГПК.
Предвид причината за прекратяване на делото, заповедта не подлежи на обезсилване.
Частното дело следва да бъде върнато на заповедния съд след стабилизирането на
настоящия акт.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба вх. № 48669/15.06.2022 г. от "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" С.А. Париж, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк
София, Сгр. 14, против Ф. С. ЮС., ЕГН **********, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 8781 по описа за 2022 г. на
Районен съд- Пловдив, XVІІI гр.с.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд- Пловдив в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Препис от Определението да се връчи само на ищеца.
2
След стабилизиране на определението, ч.гр.д. № 821/2022 г. на ПРС да се върне на
ХХІІІ гр.с., заедно с препис от определението.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _/п/______________________
3