№ 32863
гр. София, 19.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110139409 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от Е. П. К. срещу „Креди Йес“ ООД.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.
Ищецът е депозирал и молба с 244044/31.08.2023 г., с която прави искане съдът на
осн. чл. 241, ал. 1 ГПК да отстрочи и/или разсрочи изпълнението на решението. В
случая са предявени установителни искове за обявяване недействителност на договор
за заем, евентуално – на отделни негови клаузи, а не осъдителен иск. Решението по
установителните искове не може да бъде отстрочено/разсрочено, поради което молбата
не следва да се разглежда по същество. Искането е неотносимо към правния спор.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими
и приемането им е допустимо.
Ищецът е направил искане съдът да задължи по реда на чл. 190 ГПК ответника да
представи процесния договор за паричен заем № ....... от 04.04.2023 г., сключен между
страните. Съгласно чл. 190, ал. 1 ГПК всяка страна може да иска от съда да задължи
другата страна да представи намиращ се у нея документ. С отговора на исковата молба
ответникът е представил погасителния план към договора, като същият следва да бъде
задължен да представи и самия договор, за който сочи, че подписан екцемпляр се
намира в негово държане. Доколкото неизпълнението на това задължение е скрепено
със санкция по чл. 161 ГПК, то при неизпълнение съдът може да приеме за доказани
фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати
доказателства - в случая, че съдържанието на оспорените клаузи от договора
съответства на посоченото в исковата молба.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства по опис, обективиран в същите.
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл. 190 ГПК „Креди Йес“ ООД в едноседмичен срок от
1
съобщението да представи, с препис за насрещната страна, заверен препис от договор
за паричен заем № ....... от 04.04.2023 г., сключен между страните.
В случай на неизпълнение, на осн. чл. 161 ГПК съдът може да приеме за доказани
фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати
доказателства - в случая, че съдържанието на оспорените клаузи от договора
съответства на посоченото в исковата молба.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 09.11.2023 г.
от 10:10 ч., за когато да се призоват страните.
На страните да се връчи препис от настоящото определение, като на ищеца се
връчи и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявен е за разглеждане установителен иск с правно основание по чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за паричен
заем № ....... от 04.04.2023 г. поради противоречието му със закона. В условията на
евентуалност са предявени искове по чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД вр. чл. 26, ал. 4
ЗЗД за прогласяване нищожността поради противоречие, респ. заобикаляне на закона
на чл. 8 от договора, предвиждаща договорна неустойка при непредставяне на
обезпечение и чл.3, ал. 7 от договора, предвиждащ заплащането на договорна лихва
надхвърлящ повече от три пъти законната такава.
Ищецът Е. П. К. твърди, че на 04.04.2023 г. сключил с ответника договор за
паричен заем № ......., по силата на който му била предоставена главница в размер на
4000 лева. По силата на договора следвало да върне сумата от 5661,39 лева, която сума
включвала и възнаградителна лихва от 1661,39 лева. Всяка погасителна вноска била в
размер на 468 лева, като в нея, освен главница и лихва, се включвала и уговорената в
договора неустойка при непредставяне на обезпечение. В чл. 6 от договора било
уговорено, че договорът следвало да бъде обезпечен с едно от изброените в
разпоредбата обезпечения, като при неизпълнение, съгласно чл. 8 от договора
заемателят дължи неустойка . Според погасителния план, включващ и дължимата
неустойка, ищецът твърди, че следвало да заплати на ответника сумата от общо
9828,03 лева, която сума надхвърляла с над 200 % главницата от 4000 лева. Счита, че
договорът за заем е недействителен на осн. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като клаузата за
неустойка не била включена при изчисляване на дължимия ГПР. Ето защо, последният
бил неправилно изчислен, в заблуда на потребителя. Излага подробни съображения
относно начина на формиране на ГПР и липсата на ясното му посочване в договора.
В случай на отхвърляне на предявения главен иск за прогласяване
недействителността на договора, предявява евентуални искове за установяване
недействителност по отношение на отделни негови клаузи. Счита, че недействителна
между страните е разпоредбата на чл. 8 от договора ,предвиждаща заплащането на
неустойка при непредставяне на обезпечение. Сочи, че изискването за предоставяне на
обезпечение поставя множество ограничения, кратък срок и напрактика –
невъзможност за изпълнение, поради което ответникът изначално включил
задължението за неустойка в погасителния план. Освен това сочи, че размерът на
предвидената неустойка е 104,16 % от заетата сума, като размерът й противоречи на
добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Счита, че противоречи на добрите
нрави и уговорения размер на възнаградителна лихва по чл. 3, ал. 7 от договора. Сочи,
че същият възлиза на 40,8 %, като по този начин надхвърля повече от 3 пъти законната
лихва.
Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли да бъде
установена недействителността на процесния договор за заем, евентуално – на изрично
2
оспорените договорни клаузи. Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът оспорва основателността на предявените
искове. Признава факта, че страните са обвързани от процесния договор, но счита за
неоснователни изложените от ищеца аргументи за недействителност на същия. Сочи,
че при формиране на ГПР, в същия не следва да бъде включен размерът на неустойката
по чл. 8 от договора, тъй като тя съставялва разход, който се дължи от потребителя
поради неизпълнение на задължението му да предостави обезпечение съгласно чл. 6 от
договора. Счита, че неустойката няма характер на лихва, такса или друг разход по
кредита. Освен това твърди клаузата да е индивидуално уговорена между страните.
Развива подробни съображения относно законосъобразното начисляване на
уговорената между страните неустойка. Поради тези и останалите подробно изложени
съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
В тежест на ищеца по предявения главен иск с правно основание по чл. 26, ал.1,
предл.1-во ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, е да докаже при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a
именно: че между него и ответника е възникнало облигационно отношение по договор
за паричен заем от 04.04.2023 г., който противоречи на закона.
В тежест на ищеца по предявените в условията на евентуалност искоме с правно
основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на чл. 8 и
чл. 3, ал. 7 от договора, е да докаже при условията на пълно и главно доказване
правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно че
посочените договорни клаузи противоречат на закона, респ. заобикалят същия, както и
че накърняват добрите нрави.
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване по делото фактите, че ищцата и ответника са страни по процесния договор за
потребителски кредит от 04.04.2023 г., както и че кредиторът е изпълнил задължението
си по него за предоставяне на уговорената сума от 4000 лева.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3