МОТИВИ ПО
ПРИСЪДА № 19/22.06.2020 ГОДИНА ПО НОХД № 171/2019 ГОДИНА ПО ОПИСА НА СВС.
Подсъдимият от резерва старшина В.П.В., служил във
военно формирование ххххх – х., е роден на ххххххх година в село хх., община ххх.,
живущ ***, българин, български гражданин, със средно специално образование за
шофьор – автомонтьор, женен, неосъждан, лична карта № ххххххххх, издадена на хххххххх
година от МВР – гр. П., ЕГН хххххххххх
По инкриминирания случай наказателното производство
протича както следва:
НОХД
№ 17/04.02.2016 г. по описа на СВС е образувано по обвинителен акт срещу подсъдимия В. за извършване на
едно продължено престъпление по чл.316 пр.1 във вр. с чл. 308, ал. 2, пр.4 от НК за това, че
в около 12-годишен
период - от неустановена дата за времето от 01.07.2003 година – 14.07.2003
година до 01.06.2015 година, във военно формирование ххххх, съзнателно се
ползвал от 2 броя неистински официални документи за придобита квалификация -
свидетелство за правоспособност № хххх/1998 г. за обучение на водачи на МПС по
специалност „инструктор за обучение на водачи на МПС от категория С“ и
приложение към свидетелството за правоспособност за обучение на водачи на МПС с
регистрационен № хххх/16.07.1998 г., на които бил придаден вид, че са издадени
през 1998 година от Технически колеж – Я. към хх университет – град ххх., които
представил на началната неустановена дата в периода 01.07.2003 г. – 14.07.2003
г. на командира на военно формирование ххххх полковник В.И.П., за да заеме
инструкторска длъжност за обучение на водачи на МПС, съгласно длъжностни
характеристики от 31.01.2005 г., от 06.04.2007 г., от 04.04.2008 г. и от
19.10.2012 г. и съгласно Наредба № 37 от 02.08.2002 г. за условията и реда за
обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС
и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение, обнародвано в
ДВ, брой 82 от 27.08.2002 г. и Наредба Н-15 от 16.12.2005 г. за придобиване и повишаване
на квалификацията във военните училища на кадровите военнослужещи и
гражданските лица от МО и БА, за да отговори на изискванията за заемане на
инструкторска длъжност за обучение на водачи на МПС, като се ползвал от двамата
неистински официални документа до 01.06.2015 година, когато е освободен от
длъжност и военна служба от ВФ хххх, като от него за самото съставяне не може
да се търси наказателна отговорност. С протоколно определение от 17.03.2016 г.
съдът на основание чл. 288, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратил съдебното
производство по НОХД № 17/2016 г. по описа на СВС и върнал делото на ВОП – гр.
София за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. По частен протест на
представителя на прокуратурата полк. Б., който иска по реда на глава 29 от НПК
определението да се отмени и делото да се върне за разглеждане от
първоинстанционния СВС е образувано ВЧНД № 36 по описа за 2016 г на ВАпС – гр.
София, който с Определение № 12/ 21.04.2016 г. на основание чл. 345, ал. 1 НПК
потвърждава определението на СВС и връща делото на ВОП – гр. София.
НОХД № 219/2016 г. от 27.07.2016 г. по описа
на СВС е образувано по
обвинителен акт срещу подсъдимия В., обвинен за същото престъпление за
извършване на едно продължено престъпление по чл.316 пр.1 във вр. с чл. 308, ал. 2, пр.4 от НК, но за на неустановени дати в
периода от 31.01.2005г. до 02.06.2015 г.
С Присъда № 95/09.11.2016 г. по НОХД № 219/2016 г. по описа на СВС съдът признава подсъдимия В. за виновен в
това, че на неустановени дати в периода от 31.01.2005г. до 02.06.2015г. във военно формирование ххххх съзнателно се
ползвал от неистински официални документи за придобита квалификация, а именно
свидетелство за правоспособност № хххх/1998 г. за обучение на водачи на моторни
превозни средства по специалност „инструктор за обучение на водачи на МПС от
категория С“ и приложение към свидетелството за правоспособност за обучение на
водачи на МПС с регистрационен № хххх/16.07.1998г., на които бил придаден вид,
че са издадени през 1998г. от Технически колеж – Я. към хх университет – ххх,
които представил на неустановена дата на командира на военно формирование ххххх,
за да отговори на изискванията за заемане на инструкторска длъжност за обучение
на водачи на МПС, като се ползвал от това до 02.06.2015г., когато е освободен
от длъжност и военна служба, като от него за самото съставяне не може да се
търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 316, пр.1 във вр. с чл. 308, ал. 2, пр.4
вр. чл.55, ал.1,т.2, б. „б” НК и
чл. 37, ал.1,т.2, вр. чл. 42а, ал.2, т.1, т. 2, вр. чл. 42а, ал.4 и чл.
42б, ал.1 от НК го осъжда на пробация,
изразяваща се в „задължителна регистрация по настоящ адрес“ два пъти седмично и
„задължителни периодични срещи с пробационен служител“, като продължителността
на двете пробационните мерки е 8 месеца и следва да се изпълнява по реда
определен в закона. На основание чл. 301, ал.1, т.11 вр.
чл.112, ал.4 от НПК веществените доказателства по делото - Свидетелство № хххх за правоспособност за
обучение на водачи на МПС и приложение към диплом № хххххх от VІ. 1983 г.) да бъде оставено към делото и след влизане на
присъдата в сила, Удостоверение за професионална квалификация № ххх/02.03.2012 г.
на В.П.В. да бъде върнато на подсъдимия, след влизане на присъдата в сила,
Свидетелство № хххх за правоспособност за обучение на водачи на МПС, ведно с
Приложение към диплом серия А № хххххх от VІІ.1986г. по специалността „инструктор“ на старшина П.И.П. да му бъде
върнато, след влизане на присъдата в сила, Лично кадрово дело с УИН хххххх на
подсъдимия старшина от резерва В.В., състоящо се от 78 ( седемдесет и осем)
листа да бъде върнато на Командира на военно формирование ххххх, след влизане в
сила на присъдата.
-
-
-
-
На
основание чл. 301, ал.1, т.12 вр. чл. 189, ал.3 от НПК осъжда подсъдимия В. да заплати в
полза на държавата направените съдебно-деловодни разноски по делото общо в
размер на 545,72 лв. (петстотин четиридесет и пет лева и седемдесет и две
стотинки), както следва: 296.00 лв. (двеста деветдесет и шест лева) да бъдат
внесени в бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски военен съд и
-
-
-
-
-
249,72 лв.
-
-
-
-
-
(двеста четиридесет и девет
лева и седемдесет и две стотинки) да бъдат внесени по сметка на Регионална
служба „Военна полиция“ гр. П.,
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
к
акто и 5.00 (пет) лева за издаване на
изпълнителен лист.
-
-
-
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15 -
дневен срок пред Военно-апелативния съд на Република България.
Присъда № 59 е обжалвана с въззивна жалба от осъдения
В. чрез защитника му адв. Н. пред ВАпС – гр. София. Присъда № 59 не е
протестирана от представителя на прокуратурата.
По
въззивната жалба на осъдения е образувано ВНОХД № 95 по описа за 2016 г. на
ВАпС – гр. София. С Решение №
6/22.03.2017 г. по ВНОХД № 95 по описа на ВАпС за 2016 г. на основание чл. 338 НПК Военно-апелативният съд потвърждава Присъда № 59/09.11.2016 г. по НОХД №
219/2016 г. на СВС. Въззивният съд посочва, че изпълнителното деяние на
престъплението се изразява в ползването на неистински официални документи. Без
значението за наказателната отговорност на подсъдимия е дали той лично е
представил във военното формирование неистинските официални документи или пък
те са изпратени служебно от предходното военно формирование, в което той е
служил. Без значение е и обстоятелството колко пъти през инкриминирания период
от повече от 10 години, командването на военното формирование е изисквало от
подсъдимия да предостави за проверка оригиналите, макар и неистинските
официални документи за придобита правоспособност. Изискването за наличието на
правоспособност за заемането на длъжността и за упражняването на дейност,
свързана с обучението на водачи на МПС категория „С“ е въведена в Наредба № 37
от 2002 г., което означава, че подсъдимият не е разполагал с правоспособността
още от датата на назначаването му във военното формирование, както и през целия
инкриминиран период. Въззивният съд отбелязва, че за престъплението на осъдения
е предвидено наказание до осем години „Лишаване от свобода“, а съдът е наложил
на подсъдимия наказание „Пробация“, но липсата на протест лишава въззивната
инстанция от възможността да измени присъдата относно вида и размера на
наказанието. Решението не е протестирано от представителя на прокуратурата.
По
касационна жалба на осъдения В. чрез защитника му адв. Н. против Решение №
6/22.03.2017 г. по ВНОХД № 95/2016 г. по описа на ВАпС – гр. София е образувано
КНД № 489 по описа за 2017 г. на ВКС на РБ. С Решение № 172/28.06.2017 г. съставът на съда на основание чл. 354,
ал. 3, т. 2 от НПК отменя Решение № 6/22.03.2017 г. и връща делото за ново
разглеждане от друг състав на ВАпС. В мотивите на касационното решение е
посочено, че подсъдимият В. е признат за виновен и е осъден за престъпление по
чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, буква „б“ от НК на
„Пробация“, като престъплението е извършено в периода 31.01.2005 г. до
02.06.2015 г. В съдебно заседание представителят на ВКП предлага въззивното
решение да бъде оставено в сила, а жалбата на подсъдимия и защитника му – без
уважение. Съставът на ВКС е дал отговор на въпросите по следните обстоятелства:
какво е инкриминираното престъпно деяние, какви са възможните негови
проявления, каква е фактологията, разкрита като съставомерна по
обстоятелствената част на обвинителния акт, в рамките на която решаващите
съдебни състави е следвало да заемат позиция по относимостта и достатъчността
на събраните доказателствени материали и съответно да изложат изводите си
относно приложението на правото. Това са фактори, покриващи както съдържанието
на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, така и такива по т. 2
на цитирания законов текст. Отбелязва се наличието на изключително съществен
процесуален пропуск, допуснат от решаващите съдилища, който е резултат на
неправилно тълкуване на материалния закон. Интерпретацията на въззивния съд на
изпълнителното деяние „се ползва“ е напълно погрешно. Престъплението по чл. 316
от НК се осъществява само чрез действие и то не е продължено престъпление, а
такова на просто извършване. Осъществява се чрез еднократно действие и тъй като
е формално, а не резултатно, не е необходимо от ползването на документа да е
настъпила благоприятна последица за подсъдимия. Държането на неистински
официални документи не е криминализирано. „Ползване“ по смисъла на чл. 316 от НК означава употреба на документа чрез представянето му пред трето лице, а не
извличане на полза или облага от факта, че някога, някъде, някому този документ
е бил представен от някого. Подсъдимият В. в процесния случай е следвало лично,
физически да си е послужвал със свидетелството и приложението му, за да носи
отговорност за ползването му. Тази същност на изпълнителното деяние е ясно
формулирана в доктрината – според проф. Н. ползването на такъв документ не
значи нищо друго, освен неговата употреба пред определен доказателствен
дестинатер, като редовен документ с оглед претендираното негово правно
значение. Касационният състав посочва, че изложеното е съществено процесуално
нарушение – решаващите съдебни състави не са установили извършил ли е подсъдимият
вмененото му престъпно посегателство и участвал ли е той в него. Обвинението е неясно формулирано
в обвинителния акт. Деянията на подсъдимия не са квалифицирани и с позоваване
на чл. 26, ал. 1 НК. Във въззивното решение липсва отговор на въпроса дали
подсъдимият е ползвал инкриминираните документи през периода от 31.01.2005 г.
до 02.06.2015 г. по начина, очертан като „ползване“, очертан в чл. 316 НК – ако
да, къде, пред кого и при какви обстоятелства. Подсъдимият би могъл да носи
наказателна отговорност само за случаите, когато лично е представил
документите, независимо дали като приложение към негова молба или при изискване
заради необходимостта за подновяване на лиценза, но не и за действия на
администрацията, за които подсъдимият дори не е знаел. Ако тези случаи са
няколко е възможно престъплението да бъде продължавано, а не продължено.
С Решение №
38 от 25.08.2017 г. по ВНОХ № 39 по описа за 2017 г. на ВАпС въззивният състав се съобразява със задължителните
указания на ВКС и счита, че жалбата на подсъдимия е основателна – още на
досъдебното производство подсъдимият е бил лишен от възможността да разбере в
какво е обвинен и да се защитава. На основание чл. 335, ал. 1, т. 1 НПК Военно
апелативният съд отменя Присъда № 59 от 09.11.2016 г. по НОХД № 219/2016 г. по
описа на СВС и връща делото на ВОП – гр. София.
НОХД №
33/2018 г. по описа на СВС е
образувано по обвинителен акт срещу старшина от резерва В.П.В. от ВФ ххххх, за
три престъпления - по чл. 316, предл. 1, вр. чл. 308, ал. 2, предл. 2 от НК, престъпление
по чл. 316, предл. 1, вр. чл. 308, ал. 2, предл. 4 от НК и престъпление по чл.
316, предл. 1, вр. чл. 308, ал. 2, предл. 4 от НК. С присъда №11 от 11.03.2019
година състав на СВС е признал подсъдимия за виновен в това, че
І. На неустановена
дата и час в периода 07.07.2008г. – 08.07.2008г. във Военно въздушна учебна
база „Г.Б.” гр. ххх съзнателно се е ползвал от неистински официален документ за
придобита квалификация - Свидетелство за правоспособност за обучение на водачи
на МПС по специалност „инструктор за обучение на водачи на МПС от категория С”,
на което бил предаден вид, че е Свидетелство с номер хххх за завършен през
1998г. задочен курс на обучение в Технически колеж гр. Я. към ххх университет
гр. С.З. за правоспособност за обучение на водачи на МПС и че е издадено през
1998 година от Технически колеж на ххх университет – гр. С.З. на името на В.П.В.,
удостоверяващо правоспособност по специалност „инструктор за обучение на водачи
на МПС от категория С”, което представил на цивилен служител В.А.Д. – „старши
експерт в Център за подготовка и обучение във ВВУБ „Г.Б.” гр.ххх” и фотокопието
на това свидетелство било представено заедно с оригинала пред Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация” към Министерство на транспорта за издаване
на разрешение № хххх/2008г. на ВВУБ „Г. Б.” гр.Д.М. за извършване на обучение
на кандидати за придобиване на правоспособност за управлението на МПС на
територията на Плевенска област, като от В.П.В. за самото съставяне на
документа не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на
основание чл. 316, предл.1, във вр. чл. 308, ал. 2, предл. 2 от НК и чл. 54 от НК го осъжда на 1 /една/ година лишаване от свобода.
ІІ. На неустановена
дата в периода 27.05.2013г. – 29.05.2013г. във военно формирование ххххх
съзнателно се е ползвал от неистински официален документ за придобита
квалификация - Свидетелство за правоспособност за обучение на водачи на МПС по
специалност „инструктор за обучение на водачи на МПС от категория С”, на което
бил предаден вид, че е Свидетелство с номер 1860 за завършен през 1998г.
задочен курс на обучение в Технически колеж гр. Я. към ххх университет гр. С.З.
за правоспособност за обучение на водачи на МПС и че е издадено през 1998
година от Технически колеж на ххх университет – гр. С.З. на името на В.П.В., удостоверяващо
правоспособност по специалност „инструктор за обучение на водачи на МПС от
категория С” и неистинско Приложение към свидетелство № хххх, на което е
придаден вид, че е Приложение рег.№ хххх/16.07.1998г. към свидетелство хххх,
които представил на цивилен служител В.А.Д. - „старши експерт в Център за
подготовка и обучение на военно формирование ххххх и фотокопието на
неистинското свидетелство хххх и неистинското приложение към това свидетелство
заверени от подполковник И.А.А.– началник щаб на в.ф. ххххх на 29.05.2013г.
били представени заедно с оригиналите пред Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация” към Министерство на транспорта, информационните технологии и
съобщенията за издаване на Разрешение № хххх/2013г. на в.ф.хххх за извършване
на обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управлението на
МПС на територията на Плевен област, като от В.П.В. за самото съставяне на
документа не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на
основание чл. 316, предл. 1, във вр. чл. 308, ал. 2, предл. 4 от НК и чл. 54 от НК го осъжда на 1 /една/ година 6 /шест/
месеца лишаване от свобода.
ІІІ. На 04.05.2015г.
във военно формирование хххх съзнателно се е ползвал от неистински официален
документ за придобита квалификация - Свидетелство за правоспособност за
обучение на водачи на МПС по специалност „инструктор за обучение на водачи на
МПС от категория С”, на което бил предаден вид, че е Свидетелство с номер хххх
за завършен през 1998г. задочен курс на обучение в Технически колеж гр.Я. към хх
университет гр. С.З. за правоспособност за обучение на водачи на МПС и издадено
през 1998 година от Технически колеж на х университет – гр. С.З. на името на В.П.В,
удостоверяващо правоспособност по специалност „инструктор за обучение на водачи
на МПС от категория С” и неистинско Приложение към свидетелство № хххх, на
което е придаден вид, че е Приложение рег.№хххх/16.07.1998г. към свидетелство хххх,
които представил на офицерски кандидат Н.П.К. - „Началник група автомобилна
подготовка към Център за подготовка и обучение” във в.ф. ххххх, за да бъдат
представени на майор Г.П.Т. „началник
служба Личен състав” във в.ф.ххххх, като
от В.П.В. за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна
отговорност, поради което и на основание чл. 316, предл. 1, във вр. чл. 308,
ал. 2, предл. 4 от НК го осъжда на 2/две/ години лишаване от свобода. На
основание чл. 23, ал. 1 от НК групира така наложените наказания, като налага
най-тежкото от тях, а именно 2 /две/ години лишаване от свобода. На основание чл.
66, ал. 1 от НК отлага изпълнението на така наложеното наказание за срок от
3/три/ години. Осъжда подсъдимия В.П.В. да заплати в полза на държавата, към
бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийския военен съд, направените
съдебно-деловодни разноски в размер на 249.72 /двеста четиридесет и девет лв. и
0.72 лв./ лева, както и 5 /пет/ лева ДТ за служебно издаване на изпълнителен
лист. Свидетелство за правоспособност „Инструктор” № хххх /1998 г. /неистинско/
на името на В.В., намиращо се на л. 54, том 2 от досъдебното производство, да
бъде върнато на подсъдимия В., след влизане на присъдата в сила. Личното
кадрово дело на подсъдимия В., намиращо се на л. 54, том 2 от досъдебното
производство да бъде върнато на ВФ ххххх след влизане на присъдата в сила.
Присъдата може да бъде обжалвана и протестира в 15-дневен срок пред ВАпС – гр.
София.
Присъда № 11 не е протестирана, а е обжалвана от подсъдимия и
защитника му и е образувано е ВНОХД № 31 от 2019 г. по описа на ВАпС,
по което с Решение № 34 от 30.09.2019 г. е отменена Присъда № 11 и делото
върнато за ново разглеждане от друг състав на СВС.
Образувано е настоящото НОХД №171/2019 година по описа на
СВС, по което е постановена присъда №19/ 22.06.2020 година.
ПО
НАСТОЯЩОТО НОХД № 171 съдът установи следната фактическа и правна обстановка:
Подсъдимият от резерва старшина В.П.В., служил във
военно формирование хххх, е роден на *** ***. През 1983 година е завършил
средното си образование в Техникум по автотранспорт град П. От 1984 година до
1986 година бил на наборна военна служба на длъжност „шофьор“ в град Н.З. От
03.04.1995 година постъпил на кадрова военна служба в БА, ШЗО „Х.Б.” - град ххх.,
на длъжност „механик” и „шофьор механик”. През лятото на 2003 година е преведен
в „щат х хххх на МО“. От 01.08.2003 година започнал служба във военно
формирование ххххх на длъжност „инструктор - шофьор за обучения на водачи на
МПС”. На тази длъжност служил до 01.06.2015 година, когато придобил право на
пенсия и на следващия ден е отчислен от списъчния състав на БА. По време на
службата си няма наложени наказания, а има няколко поощрения. Женен е и има две
деца. Не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по чл.78а от НК.
Настоящото НОХД №171, е образувано с обвинителен акт по обвинения срещу
подсъдимия за три престъпления, при които той съзнателно се ползвал от два броя
неистински официални документа за придобита квалификация, които са:
първият - свидетелство № хххх за
правоспособност за обучение на водачи на
МПС /приложение към диплома серия х № хххххх от VI.1983 г./, наричан „неистинско свидетелство“
и
вторият - приложение към свидетелството за правоспособност за обучение
на водачи на МПС с регистрационен № хххх, наричан „неистинско приложение“
На зададените въпроси, с оглед предоставения
сравнителен материал /включващ и истинското свидетелство № хххх на името на
свидетеля П.И.П. и сравнителното си и аналитично изследване, експертът А. прави
следното експертно заключение: Първа и втора страница на използваното за
сравнение истинско свидетелство № хххх на името на свидетеля П.И.П.
представляват полиграфски бланки. Първа страница на неистинското свидетелство
на името на подсъдимия В. не представлява полиграфска бланка. Същата
представлява принтерно цветно копие и е изготвена с помощта на компютър,
скенер, принтер. Дясна страница на неистинско
свидетелство на името на подсъдимия В. представлява полиграфска бланка.
В използваното за сравнение истинско свидетелство № хххх положения отпечатък от
печат в дясната страна върху снимката на П. И. П. е положен от мокър тампонен
печат. Отпечатъкът от печат на първа страница в десния край на снимката на
подсъдимия В. на неистинското свидетелство
не представлява отпечатък от мокър тампонен печат, а същият представлява
принтерно цветно копие /изображение/ на
отпечатък от печат. Отпечатъка от печат върху снимката на свидетеля П.И.П. на
истинското свидетелство № хххх е положен от мокър тампонен печат. Отпечатъка от
печат на първа страница в десния край на снимката на подсъдимия В. на
неистинското свидетелство представлява принтерно цветно копие /изображение/ на
отпечатък от печат – от печат, положил отпечатъка от печат върху снимката на П.И.П.
в истинското свидетелство № хххх. Ръкописният буквено – цифров текст положен на
първа страница на Свидетелство № хххх и ръкописният буквено – цифров текст
положен на първа страница на Свидетелство № хххх не са изписани от едно и също
лице. Цифров текст в графа „С“ на втора страница на Свидетелство № хххх и
цифров текст в графа „С“ на втора
страница на Свидетелство № хххх са изписани от едно и също лице. Подписът,
положен на реквизит: „Председател на държавната изпитна комисия“ в графа „С“ на
втора страница на Свидетелство № хххх и подписът, положен на реквизит
„Председател на държавната изпитна комисия“ в графа „С“ на втора страница на
Свидетелство № хххх са положени от едно и също лице. Отпечатъка от печат
положен в графа „С“ на втора страница на Свидетелство № хххх и отпечатъка от
печат положен в графа „С“ на втора страница на Свидетелство № хххх са положени
от един и същ печат. Отпечатъка от печат положен в графа „Т“ на втора страница
на Свидетелство № хххх и отпечатъка от печат положен в графа „Т“ на втора
страница на свидетелство № хххх са положени от един и същ печат. Подписът
положен в долния десен ъгъл на реквизит: „Директор“ на втора страница на
Свидетелство № хххх и подписът, положен в долния десен ъгъл на реквизит:
„Директор“ на втора страница на Свидетелство № хххх са положени от едно и също
лице. Отпечатък от печат на първа страница на Свидетелство № хххх и отпечатък
от печат на втора и четвърта страница в Приложение № хххх не представляват
отпечатъци от мокър тампонен печат. Същите представляват принтерно цветно копие
/изображение/ на отпечатък от печат – от печат положил отпечатъка от печат в
„Докладна записка“ от 15.12.1999 г. предоставен с писмо изх. № хххх /08.10.2015
г. от ххх университет – гр. С.З. Отпечатъка от печат положен в графа „С“ и
отпечатък от печат положен в графа „Т“ на втора страница на Свидетелство № хххх
и отпечатък от печат положен в Докладна записка от 15.12.1999 г., предоставена
с писмо изх. № хххх /08.10.2015 г. от ххх университет – гр. С.З. са положени от
един и същ печат. Приложение № хххх към Свидетелство № хххх представлява
принтерно цветно копие. Отпечатъци от печати на втора и четвърта страница на
приложение № ххххх към Свидетелство № ххххх не представляват отпечатъци от
мокър тампонен печат.Същите представляват принтерно цветно копие /изображение/
на отпечатъци от печат. Подписите на реквизит „Директор“ на втора и четвърта
страница на Приложение № хххх към Свидетелство № хххх не представляват подписи
положени от лице, същите представляват принтерно цветно копие /изображение/ на
подписи. Подписите на реквизит „Директор“
на втора и четвърта страница на Приложение № хххх представляват
принтерно копие / изображение/ на подпис на лице, положило подписи на реквизит
„Директор“ на втора и четвърта страница на Приложение № ххххх. Приложение № ххххх
към Свидетелство № ххххх представлява принтерно копие. Отпечатъци от печати на
втора и четвърта страница на Приложение № хххх към Свидетелство № хххх представляват
отпечатъци от мокър тампонен печат. Буквено – цифрови реквизити,
изпълнени/нанесени в Приложение № хххх, касаещи: името, ЕГН, област, държава,
учебни дисциплини, оценки и др., които са изпълнени на местата, оставени за
попълване в приложението, са изпълнени на пишеща машина. Буквено – цифрови
реквизити, изпълнени/ нанесени в Приложение № хххх , касаещи: името, ЕГН,
област, държава, учебни дисциплини и др., които са изпълнени на местата
оставени за попълване в приложението са изпълнени на пишеща машина. Пишещата
машина изпълнила Приложение № хххх е различна от пишещата машина изпълнила
Приложение № хххх. Цифрови реквизити „хххх, 16.07., х“ и „хххх, VII, х“
изписани на втора и четвърта страница на приложение № хххх и цифрови реквизити „хххх , 16.07., х“ и „
хххх, VII, х“ изписани на втора и четвърта страница на Приложение № хххх, не са
изписани от едно и също лице. Ръкописен буквен текст изписан на първа страница
на Свидетелство № хххх – не може да се отговори дали е изписан от В.П.В. поради
разнородност /несъпоставимост/ между обекта на експертиза и сравнителния
материал от В.В.. Цифрови реквизити изписани на първа страница на Свидетелство
№ хххх не са изписани от В.П.В.
От огледа на двата неистински документа се установява:
„Неистинско свидетелство“ - стандартен образец 3-132а
Република България свидетелство. Министерство на образованието науката и
технологиите. Свидетелство № хххх за
правоспособност за обучение на водачи на МПС /приложение към диплома серия х № ххххх
от VI.1983 г. /. Цветна снимка на подсъдимия, под снимката
няма негов подпис заверена със син отпечатък на печат ххх университет С.З.,
Технически колеж. Трите имена - В.П.В.,
роден на ххххххх г. в гр. ххх П., ЕГН: ххххххх, завършил през 1998 г. задочен
(над думата пълния) курс на обучение в учебно заведение технически колеж гр. Я.,
по специалността инструктор и има право на редовен учител за обучение на водачи на МПС от категория
„С“, валидно за системата на МО!. На дясната страница на неистинското
свидетелство в третата графа С е попълнено: изпитен протокол „удостоверение № ххх
/2.07.1998 г. Председател на държавната изпитна комисия – положил подпис
заверен с син отпечатък като на снимката на подсъдимия. В графата Т – изпитен
протокол, няма попълнени данни. Извън графата Т на директор положен подпис,
заверен със син отпечатък като горните два отпечатъка на снимката на подсъдимия
е графата С.
„Неистинско приложение“- приложение към свидетелство
за правоспособност за обучение на водачи на МПС с рег. № хххх . (Име, презиме,
фамилия) - В.П.В.. ЕГН: хххххх, роден на хххххх г. в с.П., обл. ххх, държава -
Република България. Притежаващ диплома серия х № хххххх от юли 1983 г., издаден СПТУ по
автотранспорт гр. П. за специалност автомобилен монтьор и водач на МПС. На
втора страница от неистинското приложение е записано – постъпил е на 29.12.1997
г. и е завършил на 06.07.1998 г. в задочно обучение за повишаване на
квалификацията за получаване на допълнителна професионална подготовка по
преподавател-инструктор, кат. „ С“ със среден успех от изпитите Добър 4.10 и
със среден успех от с държавните изпити Добър 3.50 с решение на държавната
комисия /протокол №хх/ се присъжда квалификация преподавател - инструктор по
управление на МПС, кат. „С“. Валидно за системата на Министерството на
отбраната. Под директор, подпис заверен с отпечатък на печат като неистинското
свидетелство. Регистрационен № хххх /16.07.1998 г. На трета и четвърта страници
на неистинското приложение са посочени оценките по тринадесет учебни дисциплини
и оценките от четири държавни изпити. Директор положен подпис и отпечатък от
печат като свидетелството. Отбелязано е че настоящето приложение е невалидно
без свидетелство с рег. № хххх/VII.1998 г.
Неистинските свидетелство и приложение ведно със
служебното дело на подсъдимия В. се намират в досъдебното производство том 2 в
жълт плик на лист 54.
През периода 1997/1998г. учебното заведение е било
Полувисш институт, като с Постановление на МС № хххх от 15.10.1997 г.
Полувисшият институт се преобразува в Технически колеж към ххх университет.
Технически колеж е извършвал обучение за придобиване на квалификация по специалността
„Инструктор за обучение на водачи на МПС” кат.”С”, задочна форма, за служители
на МО, по Наредба № ххх /13.11.1996г. на МВР и МТ. Обучението за инструктори на
работещите в поделение хххххх е било организирано със сключен договор за
възложено обучение, по предложен от ръководството на поделението списък на
участниците, след което се издава заповед за включване в курс на обучаемите.
За обучението в курса от поделение хххх гр.Б., таксите са
внасяни общо за всички курсисти от поделението, включени в заповед за обучение.
През периода от 29.12.1997 г. до 06.07.1998 г. е съществувала квалификация по
специалността „Инструктор за обучение на водачи на МПС” кат.”С” и подсъдимия В.П.В.
не е бил включено в списъка за обучение в тази квалификация за нуждите на
поделение ххххх Б. Не са постъпвали негови документи в Технически колеж, не е
включван в заповед за обучение и не е обучаван. Подсъдимият В. няма как да бъде
включен и обучаван за нуждите на под.ххххх, защото към онзи момент той е бил
военнослужещ в гр хххх. и няма заповед за обучение от поделението в хххх.
Подсъдимият не е обучаван и не му е било издавано свидетелство под № хххх за
правоспособност за обучение на водачи на МПС (приложение към Диплома серия № ххххх /06.1983г.) и приложение към
него, а свидетелство с № хххх и приложение към него са били издадени на
свидетеля Г.И.С. от гр. хххх.
Подсъдимият последователно е заемал
длъжности в ШЗО „Х.Б.“ гр. хх., както следва: „командир на отделение за
съхранение на БТТ, АТ и АТ“; „старши автомеханик в отделение „Съхранение на НЗ
имущество в база за съхранение на НЗ техника и имущества“;старши автомеханик –
водач в отделение „Съхранение на НЗ техника и имущества“. На 30.05.2003 г.
подсъдимият старшина В. бил освободен от длъжност „старши механик водач в отдел
„Съхранение на НЗ имущество“ в база за съхранение на НЗ техника и имущество“ в
ЦУЦПМКН „Х.Б.“ гр. ххх. и взет в разпореждане по специален щат А -96, считано
от 01.06.2003 г. В тази връзка към личното му кадрово досие била приложена обща
оценка за професионалното съответствие и изискванията за заеманата длъжност, а
именно „старши механик водач в отдел „Съхранение на НЗ имущество“ в база за
съхранение на НЗ техника и имущество“, в която било посочено, че квалификацията
му съответства на заеманата длъжност и същият може да продължи да я изпълнява.
Посочено било също, че при извършени организационно щатни промени, при подбор
може да му бъде предложена длъжност, съответстваща на притежаваното военно
звание и квалификация. В случай, че не може да му бъде предложена подходяща
длъжност, същият имал право да кандидатства по Регистъра за свободни щатове или
да бъде назначен по мотивирано предложение на длъжност в обхвата на
притежаваното военно звание и квалификация.
През 2003 година поради извършени организационно-щатни
и дислокационни промени, както и преструктуриране в Българската армия по
заповед на министъра на отбраната започнало преструктуриране на военни
поделения в гр. хххх., с. хх, ШЗО – гр. хххх. и т.н. По това време във военно
формирование ххххх започнал подбор за назначаване на военнослужещи за инструктори за обучение на водачи на моторни превозни средства, в който подбор
подсъдимият старшина В. не участвал. След приключване на подбора във в.ф. ххх.
останали незапълнени щатове, тъй като липсвали квалифицирани кандидати за
длъжността. Повторен подбор за заемане на вакантните длъжности не бил
извършван. Не бил обявяван и конкурс за заемане на длъжността „инструктор -
шофьор по практическа подготовка“. Във връзка с организационно-щатните промени
в Българската армия и създадения нарочен Регистър, на военнослужещите им била
предоставена възможност да кандидатстват
и по документи. Подсъдимият старшина В. се възползвал от тази възможност във
в.ф. хххх и на неустановена по делото
дата представил на командира на военно формирование хххх, документи за
придобита квалификация - неистинското свидетелство за правоспособност № хххх /1998г.
за обучение на водачи на моторни превозни средства по специалност „инструктор
за обучение на водачи на МПС от категория С“ и неистинското приложение към
свидетелството за правоспособност за обучение на водачи на МПС с регистрационен
№ хххх /16.07.1998г., за да отговори на изискванията за заемане на
инструкторска длъжност за обучение на водачи на МПС. Представил и останалите
изискуеми документи – неистинското свидетелство той е представил на полковник П.
в поделение хххх, а също така е представил в оригинал: рапорт, диплом за средно
образование, свидетелство за управление на МПС.
Със заповед № хххх/14.07.2003 година на полковник В.И.П.
- командир на ВВУБ „Г.Б.” гр.Д.М., подсъдимият старшина В. бил назначен на
длъжност „инструктор - шофьор по практическа подготовка, той и водач на МПС”
във ВВУБ „Г.Б.” - гр.хххх, считано от 01.08.2003 година. За назначението му,
започване на работа и за изпълнението на задълженията на инструктор, подсъдимият
с-на В. следвало да притежава и да представи при назначаването си съответния
документ, удостоверяващ правоспособността му на инструктор. За заемане на
вакантната длъжност „инструктор - шофьор по практическа подготовка“ се
изисквало кандидатите да отговарят на изискванията на Наредба № 37 от 2.08.2002
г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на
правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и реда
за издаване на разрешение за тяхното обучение, обнародвана в ДВ бр. 82 от
27.08.2002г. Съгласно чл.12, ал.3 от Наредбата преподавател (инструктор) по
практическо обучение може да бъде лице, което притежава диплом за висше
образование на образователно квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“
и свидетелство за професионална квалификация „инструктор за обучение на водачи
на МПС“, издадени от акредитирано висше учебно заведение, в съответствие с Наредбата
за държавни изискания към съдържанието на основните документи, издавани от
висшите училища, валидно за категорията за която се провежда обучението. За да
бъде назначен подсъдимият В. на длъжност „инструктор - шофьор по практическа
подготовка“ се изисквало да е завършил
успешно курс в хххх университет – град С.З.,
факултет „Техника и технологии“ – град Я.
Достатъчно било да удостовери, че като кандидат за заемане на длъжността
притежава такава квалификация пред командира на военното формирование. Длъжностните
лица от военното формирование не извършвали проверка за истинността на
представените от кандидатите документи за придобити специалности, дипломи и
следдипломни квалификации. Не се изисквала и саморъчна заверка „вярно с
оригинала“ от военнослужещия, който представял документи или от длъжностното
лице във военното формирование, което ги приемало и прилагало към кадровото
досие. Приемането на изискуемите документи и квалификации се извършвала от
служителите на отдел „Личен състав“ във в.ф. ххххх, след което били отразявани
в справки и предоставяни на командира. Тъй като подсъдимият старшина В. идвал
от друго поделение, личното му кадрово досие
с УИН-хххххх било изпратено във в.ф. хххххх., по служебен път, след
издаване на заповедта за назначаването му. В „раздел трети“ на личното му
кадровото досие, изпратено във в.ф. хххх
, в т.5.1 от азбучната служебна карта на подсъдимия В. било вписано, че
образованието и квалификацията му са „средно – СПТУ по автотранспорт – 1983 г.
и технически колеж – Я. 1998г.“ Към този момент копия и/или оригинали на
Свидетелство за зрелост и квалификация № хххххххх /02.07.1983г., издадено от
Средно професионално техническо училище по автотранспорт гр. П. с придобита
квалификация „автомобилен монтьор“, както и неистинското Свидетелство № хххх за
правоспособност за обучение на водачи на МПС (приложение към Диплома серия х , № хххх от VІ.1983г.), не били
приложени и съхранявани към кадровото му досие. След
като подсъдимият старшина В. бил назначен със Заповед № ххх от 14.07.2003г. на командира на ВВУБ „Г.Б.“ -
гр. ххх. на длъжност „инструктор - шофьор по практическа подготовка, той и
водач на МПС” във ВВУБ „Г.Б.” гр.ххх., считано от 01.08.2003 година започнал да
изпълнява функционалните си задължения във военното формирование.
Във военно формирование ххххх е назначаван със
заповеди на командира на поделението последователно на длъжностите: „инструктор
– шофьор по практическа подготовка в сектор „Общо войскови и административно тилов“; „старши инструктор“
по практическа подготовка, той и водач на МПС“ и „старши инструктор по
практическа подготовка в сектор „Авиационен и КИН“; „старши инструктор по
теоретическа подготовка в група „Автомобилна подготовка“ към Център за обучение
и подготовка и обучение“ във в.ф. хххх.
По време на службата си изпълнява професионалните си задължения в
необходимия обем. Поощряван е през 2002г. с „благодарност“. Няма налагани
дисциплинарни наказания.
След заповед № ххх/14.07.2003 година за първоначалното
назначение на старшина В. на длъжност „инструктор - шофьор по практическа
подготовка, той и водач на МПС”, на него са му били върнати оригиналите на
дипломата, на шофьорската книжка и на неистинското свидетелството за
инструктор, като са им били направени фотокопия и приложени към кадровото му дело.
Към онзи момент обичайната практика била
оригиналите да бъдат връщани на военнослужещите. Видно от материалите в личното
кадрово дело на с-на В. е, че са приложени фотокопия на свидетелството за
средно образование и фотокопие на неистинското свидетелство № хххх за
правоспособност за обучение на водачи на МПС (приложение към Диплома серия № хххх /06.1983г.). Без притежаването и
без представянето на свидетелство за завършен курс за инструктор е липсвало
основание подсъдимият да бъде назначен
на инструкторска длъжност, тъй като не би отговарял на изискванията за заемане
на длъжността. Неистинските документи подсъдимият представил, за да може да
заема през периода на службата си
инструкторска длъжност. От приложената длъжностна характеристика от 31.01.2005
г. за длъжността: „инструктор шофьор по практическа подготовка” се установява,
че се изисква курс за инструктор за обучение на водачи на МПС. По длъжностни
характеристики от 06.04.2007 г. и от 04.04.2008 г. се изисква курс съгласно
чл.35 ал.2 т.3 от Наредба Н-15/16.12.2005 г. като е посочено - за сержанти
(старшини) от административните структури на МО, структури на подчинение на
Министъра на отбраната и Българската армия, се организират следните курсове –…
за длъжности, изискващи военно звание
старши сержант, старшина… с продължителност до шест седмици”. По
длъжностна характеристика от 19.10.2012
г. подсъдимият е следвало да отговаря на други специфични изисквания съгласно
т.ІV - на изискванията на чл.12 от наредба № 37/02.08.2002г. за условията и
реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление
на МПС и условията и реда за издаване на
разрешение за тяхното обучение, като е записано т.1 „преподавател по теоретично
обучение може да бъде лице, притежаващо ... свидетелство за професионална
квалификация „инструктор за обучение на водачи на моторно превозно средство” ,
издадено от акредитирано висше училище…” т.2 „теоретично обучение по модулите
„превоз на пътници” и/или „превоз на товари” се провежда от лица, които по
време на обучението си са изучавали една от учебните дисциплини, посочени в т.9
на Приложение № 6”. Видно от тези
изисквания, съгласно длъжностните характеристики, подсъдимият В. не е могъл да
заема длъжността „инструктор - шофьор по практическа подготовка, той и водач на
МПС” без да притежава документ, удостоверяващ правоспособност като инструктор.
Той съзнателно се ползвал от неистински
официален документ за придобита квалификация – свидетелство за правоспособност
за обучение на водачи на МПС по специалност „инструктор за обучение на водачи
на МПС от категория С” № хххх (приложение към Диплома серия № ххххх/06.1983г.), за да отговори на
изискванията за заемане на инструкторска длъжност за обучение на водачи на МПС.
За периода от 01.08.2003 г. до
01.06.2007 г. с-на В. е заемал длъжността „инструктор-шофьор по практическа
подготовка” в сектор общовойскови и административно-тилов на ВВУБ „Г.Б.” гр.хххх.
От 01.06.2007г. до 02.06.2008г. е заемал
длъжността „старши инструктор по практическа подготовка, той и водач на МПС”.
Впоследствие е преназначен на длъжност отново като „старши инструктор по
практическа подготовка, той и водач на МПС” считано от 01.06.2008г. до
01.08.2009г. От 01.08.2009г. до 01.12.2012г. отново е преназначен на същата
длъжност. От 01.12.2012г. с-на В.П.В. е назначен на длъжността „старши
инструктор по теоретическа подготовка в група „Автомобилна подготовка” към
„Център за подготовка и обучение” във в.ф.ххххх гр. Д.М.. Тази длъжност
старшина В.П.В. е заемал до 01.06.2015г., а от 02.06.2015 г. е освободен от
длъжност и от военна служба, тъй като е придобил право за пенсиониране по
чл.169 от ЗОВС.
Военното формирование хххххх. имало
разрешение /лиценз/ за обучение на кадрови войници и сержанти за повишаване на
квалификацията им като шофьори, издадено от Министерството на транспорта на РБ.
Процедурата за издаване и продължаване на Разрешението на
военното формирование за извършване на обучение на кандидати за водачи на МПС е
регламентирана, както и изискванията към преподавателите са уредени в Закона за
движение по пътищата – чл.152 и в Наредба № 37/02.08.2002 г. за условията и
реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление
на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за
тяхното обучение. За този ред и изисквания старшина В.В. е знаел, тъй като са
уредени в нормативни актове, освен
това оригиналите на свидетелствата
са били изисквани на всеки пет години
от ц.сл. В.Д. и след продължаване на разрешението на формированието от ИА“ Автомобилна администрация“ към МТ на всеки един преподавател е издаван официален
документ – удостоверение от Изпълнителна агенция Автомобилна администрация към
Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на
основание чл.27, ал.2, т.1 от Наредба 37/2002г. Така на с-на В.П.В. е издадено
„Удостоверение № ххх от дата 24.06.2013г.”, в което са вписани имената му,
единния граждански номер, както и номера
на неистинското свидетелството № хххх от
01.07.1998 г. от ТК гр. Я., като това удостоверение му е било връчено и то му е
служило в периода след издаването – докато е работил като инструктор, за да
удостоверява инструкторска правоспособност пред компетентни проверяващи органи
при извършване на проверка по време на провеждано от него обучение.
След изтичане на срока на разрешението
/лиценза/ същото се подновявало, за да може центъра за подготовка при формированието да продължи да извършва
тази си обучителна дейност. Документите, които следвало да се представят в
Държавна автомобилна администрация гр. ххх. били: заявления, декларации,
протоколи, а и за всеки един инструктор оригинала му на свидетелството и
заверено от командира фотокопие на свидетелството му за професионална
квалификация „инструктор”. Цивилен служител В.А.Д. на длъжност „старши експерт
в Център за подготовка и обучение на военно формирование хххх” получавал от
всеки един инструктор, включително и от подсъдимия, оригинала на свидетелството
му и фотокопие на приложението към това свидетелство. Свидетелят В.А.Д. е представял документите на съответния
командир на военно формирование ххххх, който заверявал фотокопията. Документите
свидетелят Д. лично подавал в Държавна автомобилна администрация гр.ххх., като
освен гореизброените документи е
представял за проверка и оригиналите на свидетелствата за професионална
квалификация „инструктор“ за всеки един
от старшините. Подсъдимият старшина В.П.В. представял на свидетеля Д.
неистинското свидетелство № ххххх за правоспособност за обучение на водачи на
МПС и неистинското приложение към Диплома
серия № хххххх/06.1983 г. в
оригинал и фотокопията им, когато са
изисквани от служители на формированието за представяне
пред ИА “Автомобилна администрация“ към МТ
за издаване на лицензи на
военното формирование, след изтичането срока на първоначалния лиценз. По тази
процедура и по този ред станало следното:
По точка 1 от
обвинението - Подсъдимият на неустановена дата и час в периода 07.07.2008 г. – 08.07.2008 г., във Военно
въздушна учебна база „Г.Б.” гр. ххх, съзнателно се е ползвал от един неистински
официален документ за придобита квалификация – Свидетелство за правоспособност
за обучение на водачи на МПС по специалност „инструктор за обучение на водачи
на МПС от категория С”, на което бил предаден вид, че е Свидетелство с номер хххх
за завършен през 1998 г. задочен курс на
обучение в Технически колеж гр.Я. към хх университет гр. С.З. за
правоспособност за обучение на водачи на МПС и че е издадено през 1998 година
от Технически колеж на Тракийски университет – гр. С.З. на името на В.П.В.,
удостоверяващо правоспособност по специалност „инструктор за обучение на водачи
на МПС от категория С”, което представил на цивилен служител В.А.Д. – „старши
експерт в Център за подготовка и обучение във ВВУБ „Г.Б.“ - гр.х. и фотокопието
на това свидетелство, заверено от
командира на ВВУБ „Г.Б.” гр.ххх полковник А.Ц.К., било представено заедно с
оригинала пред Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” към
Министерство на транспорта за издаване на разрешение № хххх/2008г. на ВВУБ „Г.
Б.” гр.хххх за извършване на обучение на кандидати за придобиване на
правоспособност за управлението на МПС на територията на П. област, като от В.П.В.
за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност.
От своя страна на 08.07.2008 г. свидетеля Д. представил в оригинал
свидетелствата на всички инструктори в това число свидетелство хххх на с-на В.
пред съответното длъжностно лице от ИА „Автомобилна администрация”.
Свидетелство хххх било представено от ц.сл. Д. на И.И.К. - младши експерт в
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация, към Министерство на транспорта
в отдела в гр. П., който от своя страна е удостоверил заверката върху
фотокопието на свидетелство хххх. Свидетеля К. е сверил фотокопието на
неистинското свидетелство с оригиналното неистинско свидетелство хххх на
08.07.2008г.. Фотокопието на неистинското свидетелство е било заверено със
заверка „вярно с оригинала” от полковник А.К.– към онзи момент командир на в.ф.хххх.
В резултат на така представените документи е било издадено на формированието
Разрешение № хххх от 2008г. с валидност
от 14.07.2008г. до 14.07.2013 г..
По точка 2 от обвинението - Подсъдимият на
неустановена дата в периода 27.05.2013
г. – 29.05.2013 г., във военно формирование хххх гр.ххх, съзнателно се е ползвал
от два неистински официални документа за придобита квалификация – Свидетелство
за правоспособност за обучение на водачи на МПС по специалност „инструктор за
обучение на водачи на МПС от категория С”, на което бил предаден вид, че е
Свидетелство с номер хххх за завършен през 1998г. задочен курс на обучение в
Технически колеж гр.Я. към ххх университет гр.С.З. за правоспособност за
обучение на водачи на МПС и че е издадено през 1998 година от Технически колеж
на хх университет – гр. С.З. на името на В.П.И, удостоверяващо правоспособност
по специалност „инструктор за обучение на водачи на МПС от категория С” и
неистинско Приложение към свидетелство № хххх, на което е придаден вид, че е
Приложение рег.№ хххх/16.07.1998г. към свидетелство хххх, които представил на
цивилен служител В.А.Д. - „старши експерт в Център за подготовка и обучение на
военно формирование ххххх” и фотокопието на неистинското свидетелство ххх и
неистинското приложение към това свидетелство, заверени от подполковник И.А.А.
– началник щаб на в.ф.хххх. на 29.05.2013г. и били представени заедно с
оригиналите пред Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” към
Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията за
издаване на Разрешение № ххххх /2013г. на
в.ф.хххх гр.ххх. за извършване на
обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управлението на
МПС на територията на П. област, като от В.П.В. за самото съставяне на
документа не може да се търси наказателна отговорност. Събраните документи в това число неистинското свидетелство ххх и
неистинското приложение към него
цивилен служител Д. представил в
края на месец май 2013 г. или в началото на месец юни 2013 г. отново в ИА
„Автомобилна администрация”, където длъжностното лице Н.К.Н.- инспектор в
Областен отдел на ИА Автомобилна администрация гр. П. приел документите в това число неистинското
свидетелство хххх на с-на В.В., като върху фотокопието на неистинското
Свидетелство хххх поставил заверката
„Сверил Н.Н.” и с това е удостоверил, че лично той е сравнил в оригинал представеното
му свидетелство ххххх и приложението към свидетелството с фотокопието и е
направил заверка. Освен това върху фотокопието на свидетелството и върху
фотокопието на приложението към свидетелството има подписана заверка „вярно с
оригинала” от началник щаба на в.ф.ххххх подполковник И.А. Видно от разпита на
полковник И.А.А., това е станало на 29.05.2013г..Свидетеля А.преди да извърши
заверка и да се подпише е сверил
оригиналното свидетелство и оригиналното приложение към него с фотокопията им и
със заверката и подписа му на вярно с оригинала е удостоверил, че са еднакви. В
резултат на така подадените документи било издадено на формированието
Разрешение е № ххххх от 2013г. с валидност от 21.06.2013г. до 21.06.2018г.. Видно
от приложеното писмо от ИА „Автомобилна администрация”се установява, че
подсъдимият В.П.В. е формирование ххххх.
По точка 3 от обвинението - Подсъдимият на 04.05.2015
г., във военно формирование ххххх, съзнателно се е ползвал от неистински
официални документи за придобита квалификация – Свидетелство за правоспособност
за обучение на водачи на МПС по специалност „инструктор за обучение на водачи
на МПС от категория С”, на което бил предаден вид, че е Свидетелство с номер хххх
за завършен през 1998г. задочен курс на обучение в Технически колеж гр.Я. към ххх
университет гр.С. З. за правоспособност за обучение на водачи на МПС и издадено
през 1998 година от Технически колеж на хххх университет – гр. С.З. на името на
В.П.В., удостоверяващо правоспособност по специалност „инструктор за обучение
на водачи на МПС от категория С” и неистинско Приложение към свидетелство №
хххх, на което е придаден вид, че е Приложение рег.№ ххххх /16.07.1998г. към
свидетелство хххх, които представил на офицерски кандидат Н.П.К. - „Началник
група автомобилна подготовка към Център за подготовка и обучение” във в.ф.ххххх,
за да бъдат представени на майор Г.П.Т.
„началник служба Личен състав” във в.ф.ххххх, като от В.П.В. за самото
съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност. В края на месец април 2015 г. по
разпореждане на свидетеля подп.М.П.Х. - началник на Центъра за подготовка и
обучение при в.ф. ххххх, свидетеля офицерски кандидат Н.П.К. - „Началник група
автомобилна подготовка към Център за подготовка и обучение” във в.ф.хххх
изискал от всички инструктори от Центъра
за подготовка и обучение към в.ф.хххх свидетелствата им за правоспособност за обучение на водачи
на МПС и приложенията към тях. Приемането на тези свидетелства станало на 04.05.2015 г. – първия работен ден
след първи май 2015 г. от офицерски кандидат К. Подсъдимият с-на В. сутринта на
посочената дата предал лично оригинал на неистинското свидетелство с номер ххххх
за завършен през 1998 г. задочен курс на обучение в Технически колеж гр.Я. към ххх
университет гр. С.З. за правоспособност за обучение на водачи на МПС и издадено
през 1998 година от Технически колеж на ххх университет – гр.С.З. и приложение
рег.№ хххх /16.07.1998г. към свидетелството на оф.к.К. От своя страна свидетеля К. на същият ден
04.05.2015 г. представил представените му в оригинал свидетелства в Отдел Личен
състав на майор Г.П.Т. – началник служба Личен състав, в това число
неистинското свидетелство ххххх на с-на В.П.В. и неистинското приложението към
това свидетелство. В последствие поради
съмнение в истинността на документите същите били представени на служители от РС „Военна полиция”-ххх.
По този начин
подсъдимият с-на В. чрез представянето на неистинско Свидетелство с номер ххххх
за правоспособност за обучение на водачи на МПС (приложение към Диплома серия № ххххх /06.1983г.), удостоверяващо
завършен през 1998г. задочен курс на обучение в Технически колеж гр.Я. към хххх
университет гр.С.З. за правоспособност за обучение на водачи на МПС,
удостоверяващо правоспособност по специалност „инструктор за обучение на водачи
на МПС от категория „С” и неистинско Приложение към свидетелство № ххххх на
негово име, е заемал инструкторска длъжност. Също така подсъдимият съзнателно
се ползвал от неистинските официални документи за придобита квалификация -
посоченото свидетелство и приложение към него, на неустановена дата и час в
периода 07.07.2008г. – 08.07.2008г, на неустановена и час дата в периода 27.05.2013г. –
29.05.2013г. и на 04.05.2015г, които три деяния са му
инкриминирани с обвинителния акт.
Истинското Свидетелство с № хххх за правоспособност за
обучение на водачи на МПС и приложение към него със същия номер е било издадено
през 1998 г.на свидетеля Г.И.С. от гр.Б., в уверение на това, че той е завършил
курс за инструкторска правоспособност. На свидетеля С. не му е известно къде се
намира издаденото му свидетелство Номерът на свидетелството на Г.С. е ххххх,
който съвпада с номера на представеното и ползвано от подсъдимия В. неистинско
свидетелство. Истинското свидетелство е било издадено на Г.С.. От показанията
на св. С., от отговора от учебното заведение Тракийски университет и от
приложеното фотокопие от книгата за регистриране на дипломи се установява, че
на лицето Г.И.С. му е издадено истинското свидетелство под № хххх. Свидетелство
№ хххх за правоспособност за обучение на водачи на МПС (приложение към
Диплома серия № ххххх /06.1983г.) и приложението
към него със снимката на името на подсъдимия старшина В.П.В. са неистински. От
писмо изх. № ххххх/11.09.2015г. от хх университет – С.З., се установява, че през периода 1997/1998г.
учебното заведение е било Полувисш институт, като с Постановление на МС № 374
от 15.10.1997 г. Полувисшият институт се преобразува в Технически колеж към хххх
университет. Технически колеж е извършвал обучение за придобиване на
квалификация по специалността „Инструктор за обучение на водачи на МПС”
кат.”С”, задочна форма, за служители на МО, по Наредба №19/13.11.1996г. на МВР
и МТ. Обучението за инструктори на работещите в поделение ххххх. е било
организирано със сключен договор за възложено обучение, по предложен от
ръководството на поделението списък на участниците, след което се издава
заповед за включване в курс на обучаемите. За
обучението в курса от поделение ххххх,
таксите са внасяни общо за всички курсисти от поделението, включени в заповед
за обучение. През периода от 29.12.1997 г. до 06.07.1998 г. е съществувала
квалификация по специалността „Инструктор за обучение на водачи на МПС” кат.”С”
и подсъдимия В.П.В. не е бил включен в списъка за обучение в тази квалификация
за нуждите на поделение ххххх. Не са постъпвали негови документи в Технически
колеж, не е включван в заповед за обучение и не е обучаван. Подсъдимият В. няма
как да бъде включен и обучаван за нуждите на под.ххххх. защото към онзи момент
той е бил военнослужещ в гр. ххх. и няма заповед за обучение от поделението в
ххх. Подсъдимият не е обучаван и не му е било издавано свидетелство под № хххх
за правоспособност за обучение на водачи на МПС (приложение към Диплома серия № ххххх /06.1983г.) и приложение към
него, а свидетелство с № хххх и приложение към него са били издадени на Г.И.С.
от гр. ххх. От приложените документи от хх университет гр. С.З., се установява,
че старшина П.И.П. е придобил инструкторска правоспособност за обучение на
водачи на МПС и му е било издадено от Технически колеж Я. Свидетелство № хххх/16.07.1998г.
за специалност „инструктор за обучение на водачи на МПС категория „С”.
Това Свидетелство № хххх и приложението
към него в оригинал с протокол за доброволно предаване от 05.10.2015г. са
приобщени към делото и са ползвани като сравнителен материал при изготвянето на
комплексната графическа и техническа експертиза. В заключението по комплексната
съдебно графическа и техническа експертиза за изследване на инкриминираните
документи - Свидетелството на старшина П. и Приложението и издадените на името
на В.П.В. от Технически колеж гр. Я. е посочено, че първата страница на
свидетелство ххххх с изписани върху нея лични данни и залепена снимка на с-на В.
не представлява полиграфска бланка, а е цветно копие и е изготвена с помощта на
компютър, скенер и принтер. Първата и втората страница на оригиналното
свидетелство на старшина П.П. представляват полиграфски бланки. На свидетелство
№ хххх на с-на П. на първата страница върху неговата снимка има положен мокър
тампонен печат, а на първата страница на свидетелство № хххх на с-на В. върху
снимката му има отпечатък, който не представлява отпечатък от мокър тампонен
печат, а е принтерно цветно копие (изображение) на отпечатък от печат.
Приложение № ххххх е с отпечатъци на втора и четвърта страница не от мокър
тампонен печат, а представляват принтерно цветно копие (изображение) на
отпечатъци от печат и подписите на реквизит „Директор” на втора и четвърта
страница представляват принтерно копие (изображение) на подпис на лице,
положило подписите на реквизит „Директор” на втора и четвърта страница на Приложение
№ хххх. Отпечатъците от печати на втора и четвърта страница на Приложение №
хххх представляват отпечатъци от мокър тампонен печат. Свидетелството за
правоспособност за обучение на водачи на МПС (приложение към Диплома серия № ххххх/06.1983г.) и Приложение № хххх
към свидетелството със снимката и на името на подсъдимия се явяват неистински
официални документи. Тези неистински официални документи са били съзнателно
ползвани от подсъдимия на инкриминираните му дати и място, с трите му деяния,
осъществяващи съставите на престъплението по чл.316 от НК. Цифровите реквизити
изписани на първата страница на свидетелство № хххх за правоспособност за
обучение на водачи на МПС (приложение към Диплома серия № хххх /06.1983г.) не са изписани от
подсъдимия, а за буквения текст не може да се отговори от експерта поради
разнородност (несъпоставимост) между обекта на експертизата и сравнителния
материал.
С описаните
деяния и от изложената фактическа обстановка от обективна и субективна
страна подсъдимият старшина В.П.В. от в.ф. ххххх е осъществил
състава на три престъпления - през 2008 г. по чл.316 пр.1 вр. чл.308 ал.2 пр.2 от НК в редакция на НК от ДВ бр.26 от 30.03.2004г., през 2013 г. чл.316 пр.1 вр.
чл.308 ал.2 пр.4 от НК и през 2015 г. по чл.316 пр.1 вр. чл.308 ал.2 пр.4 от НК, както следва:
на неустановени час и дата за времето 07.07.2008 година – 08.07.2008 година, във
ВВУБ „Г.Б.”- град ххх, съзнателно се ползвал от неистински официален документ
за придобита квалификация – свидетелство № ххххх за правоспособност за обучение на водачи на МПС /приложение към
диплома серия 0 № хххххх от VI.1983
г./, когато от подсъдимия за самото
съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което на
основание чл.316 пр.1 вр. чл.308 ал.2 пр.2 вр. ал.1 от НК.
на неустановена дата за времето
27.05.2013 година – 29.05.2013 година, във военно формирование хххх,
съзнателно се ползвал от два броя неистински официални документа за придобита
квалификация – свидетелство № хххх за
правоспособност за обучение на водачи на
МПС /приложение към диплома серия х № ххххх от VI.1983 г./ и Приложение към
свидетелството за правоспособност за обучение на водачи на МПС с регистрационен
№ хххх, когато от подсъдимия за самото съставяне не може да се търси
наказателна отговорност, поради което и на основание чл.316 пр.1 вр. чл.308
ал.2 пр.4 вр. ал.1 от НК.
на 04.05.2015 година, във военно формирование ххххх, съзнателно се ползвал от два броя неистински
официални документа за придобита квалификация – свидетелство № ххххх за правоспособност за обучение на водачи на МПС /приложение към
диплома серия 0 № хххххх от VI.1983 г./ и Приложение към свидетелството за правоспособност за обучение на
водачи на МПС с регистрационен № ххххх когато от подсъдимия за самото съставяне
не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл.316
пр.1 вр. чл.308 ал.2 пр.4 вр. ал.1 от НК.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от показанията на свидетелите, комплексната съдебно графическа
и техническа експертиза, както и от приложените писмени материали по делото. В
хода на наказателното производство подсъдимият
не се признава за виновен за извършено престъпление във връзка с повдигнатото
му обвинение и не дава обяснения. От заключението на комплексната графическа и
техническа експертиза по делото за изследване на инкриминираните документи -
свидетелство № ххххх/1998 г. за правоспособност за обучение на водачи на МПС и
Приложение ххххх, на които е придаден вид, че са истински и са издадени от
Технически колеж гр.Я. на името на подсъдимия старшина В., изготвено въз основа
на сравнителен материал и сравнително аналитично изследване, се установява, че
същите са неистински. Двата оригинални истински документа под тези номера и
реквизити са издадени на името на свидетеля С. от гр. Б., което се доказва и от
съответните писма и документи от Техническия колеж гр.Я. Свидетелят в
показанията си твърди, че не знае къде се намират тези негови оригинални
документи и вероятно са изгубени или откраднати. Изложената фактическа
обстановка съдът приема за безспорно установена по
отношение на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване:
Подсъдимият е автор и е извършил са
трите инкриминирани деяния. Всички инструктори, включително подсъдимия,
съхранявали в себе си свидетелствата си и приложенията им /подсъдимият
съхранявал в себе си двата неистински документа/. По трите обвинения
подсъдимият, на територията на формированието, лично предавал двата неистински
документа на длъжностните лица от формированието Д. и К. Съответните командири
и началници заверявали фотокопията на оригиналите. Те били представяни на
длъжностните лица от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация,
към Министерство на транспорта в отдела в гр.П., които също заверявали
фотокопия. Обвинителния акт е с изискуемата
конкретика по време и място, посочена е хронологията на събитията и механизъм
на осъществяване. Доказано е съответното
субективно отражение на тези обективни дадености в съзнанието на подсъдимия
старшина В.П.В.. Установената фактическа обстановка безпротиворечива и
безспорно се доказва и от свидетелските показания на свидетелите полк. о.р. В.И.П.,
майор Г.П.Т., старшина П.И.П., подп. М.П.Х.,
М.Н.Н., Н.П.К., В.А.Д., Г.И.С, подп. С.Г.Г. и о.з. полковник П.С.Р.,
комплексната графическа и техническа експертиза, приложена на л. 79 – 104, т.
І-ви на досъдебното производство по делото и разпита на експерта П.А.А. от
съдебното заседание по делото, както и от писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра изцяло на показанията на свидетелите, разпитани устно и непосредствено,
тъй като същите са единни, непротиворечиви и взаимно свързани, още повече, че
по делото не се съдържат данни, които да са в противоречия с тях. Съдът
кредитира комплексната графическа и техническа експертиза - тя е точна, ясна и
непротиворечива. В хода на съдебното следствие не се установиха основания,
които да поставят под съмнение обосноваността й или да възбуждат съмнение
относно нейната правилност. Възприетата фактическа обстановка се установява и
от всички останали писмени доказателства по делото. Те следва да бъдат
кредитирани изцяло и установяват обстоятелства свързани с времето и начина на
извършване на трите деяния и авторството на подсъдимия. След преценка на цялостната
доказателствена съвкупност съдът намери, че при така установената фактическа обстановка, от
обективна и субективна подсъдимият е извършил престъпленията, в които е
обвинен.
Въз
основа на установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Разбирането на същината на документните престъпления е
на основата на изясняването на понятието за документ и видовете документи.
Утвърдено е понятието в правната теория и съдебната практика, че документът е
конкретно писмено волеизявление на определено лице, което има правно значение.
Основата на документа е представено изявлението – външното изявяване на дадена
човешка мисъл. Второ е задължителната писмена форма на документа. Трето –
връзка между изявлението /неговото съдържание/ и волята на субекта, който го
прави. С подписа си авторът потвърждава, че текстът отговаря на волята му, че
той обективира неговите възприятия. Белегът, който прави от волеизявлението
документ, е специфичната му връзка с правото. „Документ“ от възникването си до
днес съществува заради правото и само във връзка с правото. Така например с
оглед съвременния вид на личните карти, свидетелството за управление на МПС и
други такива се поставя въпроса какъв е техния характер. Законът ги определя
като документи. В тези документи се касае за изявление на държавен орган, който
издава документ от името на държавна институция или юридическо лице и е
неизменно свързан с действията на физически лица, представляващи съответната
институция. От изложеното следва, че изявлението, изготвено по механичен начин
или компютърно обективирано, което би позволило многократното му размножаване,
не губи документния си характер, след като авторът може да бъде
индивидуализиран. Документен характер имат и фотокопирани текстове, върху които
е отбелязано ръкописно “вярно с оригинала“, положен е нечетлив подпис и е
поставен печат. Това също са документи, тъй като няма пречка да съществуват
няколко документа с еднакво съдържание и правно значение. Наказателно – правния
извод е, че преписът възпроизвежда съществуващ документ и е свързан с него.
Когато като оригинален документ бъде използван препис, от който не личи
репродукционният му характер, това по съществото си представлява използване на
неистински документ. Със ЗИДНК от 2004 г. разпоредбата на чл. 308 от НК е
разширена с нови състави – ал. 2 и следващите. Същественото при тях е
специфичния предмет на престъплението – документи за самоличност, за завършено
образование или за придобита квалификация, свидетелства за регистрация на
превозни средства. Лъжливото документиране е свързано със създаването на
документ, чието съдържание и визираните в него обстоятелства не отговарят на
действителността, каквито са инкриминираните два документа по настоящото дело.
Същите са неистински, тъй като подписите на длъжностните лица не са полагани от
тях, а са фотокопирани. Несамостоятелният характер на документните престъпления
е защото са деяния, които не се извършват сами за себе си. Смисълът на тези
посегателства е свързан с постигането на една по-далечна цел, обусловена от
правното значение на документа. Съгласно
чл.308 от НК който състави неистински официален документ или преправи
съдържанието на официален документ с цел да бъде използван, се наказва за
подправка на документ с лишаване от свобода до три години. Когато предмет на деянието по ал. 1 са
удостоверения за наследници или актове за гражданско състояние, нотариални
актове или нотариални удостоверявания, български или чуждестранни документи за
самоличност, документи за завършено образование или за придобита квалификация,
свидетелства за управление на превозни средства, за регистрация на превозни
средства, визови стикери, други документи, удостоверяващи прехвърляне или
учредяване на право на собственост или на други вещни права, правоспособност,
лични или регистрационни данни, наказанието е лишаване от свобода до осем години.
Съгласно чл.316 от НК наказанието,
предвидено по предходните членове на настоящата глава, се налага и на онзи,
който съзнателно се ползва от неистински или преправен документ, от документ с
невярно съдържание или от такъв по предходния член, когато от него за самото
съставяне не може да се търси наказателна отговорност. Съгласно чл.93 т.5 от НК
"Официален документ" е този, който е издаден по установения ред и
форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на
обществеността в кръга на възложената му функция; т. 6. "Неистински
документ" е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно
писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е
съставило. Анотирана съдебна практика
Родов
обект на посегателство на престъпното деяние по чл. 316, пр.1 във вр. с чл. 308,
ал. 2, пр.4 от НК са
обществените отношения, свързани с използване на различните видове официални
документи.
В
разпоредбата на чл. 93, т. 5 от НК е дадена легална дефиниция на понятието "официален
документ", а именно този документ, който е издаден по установения ред и
форма от длъжностно лице в кръга на службата му. Безспорно е, че
инкриминираните документи - Свидетелство за правоспособност № хххх/1998г. за
обучение на водачи на моторни превозни средства по специалност „инструктор за
обучение на водачи на МПС от категория С“ и приложение към свидетелството за
правоспособност за обучение на водачи на МПС с регистрационен № хххх /16.07.1998г.
представляват официални документи по смисъла на НК,
доколкото им е придаден вид, че
са издадени през 1998 година от Технически колеж – Я. към ххх университет – С.З.. По делото безспорно се доказва, че инкриминираните
документи са неистински. Съгласно
Постановление № 3 от 23.III.1982 г. по н. д. № 12/81 г., за неистинността на
документа е без значение дали съдържанието на изявлението е вярно или невярно.
От значение е дали посоченият автор в действителност не е съставил документа. В
конкретния случай, по делото се доказа, че през периода 1997/1998г. учебното заведение, е било
Полувисш институт, като с ПМС № 374/15.10.1997г. Полувисшият институт се
преобразува в Технически колеж към Тракийски университет – С. З. и по делото не
се спори от страните, че именно Техническият колеж е извършвал обучение за придобиване
на квалификация по специалността „Инструктор за обучение на водачи на МПС“,
кат. „С“, задочна форма, за служители на Министерство на отбраната. Видно от
писмо № ххххх /11.09.2015г. на Декана на
Тракийски университет – С.З. , Факултет „Техника и технологии“ – Я., приложено
на л. 34-35, т. ІІ от досъдебното производство, през периода 29.12.1997г –
06.07.1998г., е съществувала и квалификация по специалността „Инструктор за
обучение на водачи на МПС“, кат. „С“, но подсъдимият старшина В.П.В. никога не е
бил обучаван в посоченото учебно заведение. Обстоятелството,
че подсъдимият бивш старшина В. не е придобил квалификация по посочената
специалност специалността „инструктор за обучение на водачи на МПС“ се доказа
по безспорен и категоричен начин, тъй
като същият не е бил включван и в списъка за обучение за тази квалификация за
нуждите на обучение на военнослужещите от под. ххххх – Б. От доказателствата по делото се установи, че
не са постъпвали негови документи в Техническия колеж, както и, че никога подсъдимият
не е бил включван и в заповед за обучение.
От писмените доказателства по делото и
разпитите на свидетелите по делото се установи категорично, че съгласно
Договор за възлагане на обучение от поделение ххххх – гр. Б., в учебното
заведение е съществувала такава квалификация по специалността „Инструктор за
обучение на водачи на МПС“, а обучението по всички учебни дисциплини, съгласно
учебния план и часовете по кормилна техника са се провеждали на базата и с техниката на поделение ххххх –
град Б. Безспорно доказано е, че подсъдимият бивш старшина В. служи в
Българската армия от 03.04.1995 г., но липсват данни някога да е служил в
поделението в град Б., за нуждите на което поделение са били изпращани
военнослужещи, за това обучение. Този
факт се доказва и от приложения по делото списък, предложен от поделение ххххх
– гр. Б. Липсва и молба за включване в курса,
подадена от подсъдимия В., като се доказа, че същия не е бил включван в
заповед за обучение и не бил обучаван. По времето, когато курсът е организиран
и провеждан, подсъдимият В. е служил в Школа за запасни офицери „Х.Б.“ - гр. П.,
а видно от приложеното по делото кадрово досие, същия никога не е бил воден на
отчет към личния състав на под. хххххх – Б., като към периода на провеждане на
курса е заемал длъжностите „Командир на отделение за съхранение на АТ и ИТ,“
както и „Командир на отделение за съхранение на АТ и ИТ – НЗ, в ШЗО „Х.Б.“ –
гр. хххх., за които длъжности е периодично атестиран (вж. л. 76 и л.77 от
кадровото досие на подсъдимия сержант В.П.В.). В изпитния протокол №
239/2.07.1998г., приложен на л. 36, т.ІІ от д.п. също се установи, че
подсъдимият не фигурира, което сочи на единствения обоснован, категоричен и
безспорен извод, че той не е бил предлаган и включван в списъка за обучение на
военнослужещи, подаден в поделение ххххх
– гр. Б. Двата инкриминирани документа са неистински, тъй като подписите на
длъжностните лица са фотокопирани и не са полагани от тях.
Субектът
на престъпното деяние по чл. 316 вр. с чл. 308,
ал. 2 от НК – старшина В.П.В.
е пълнолетно и вменяемо лице, способно да разбира свойството и значението на
постъпките си, да ги ръководи и контролира. Подсъдимият лично предоставял двата
неистински документа на длъжностните лица Д. и К., които по команден ред ги
представяли на съответни командири и началници.
От
обективна страна изпълнителното деяние е осъществено чрез действие, изразяващо
се в съзнателно ползване от неистински официален документ пред едно трето лице
– командира на поделение ххххх, в конкретния случай свидетелство за правоспособност № ххххх /1998г. за
обучение на водачи на моторни превозни средства по специалност „инструктор за
обучение на водачи на МПС от категория С“ и приложение към свидетелството за
правоспособност за обучение на водачи на МПС с регистрационен № ххххх /16.07.1998г., удостоверяващ преминат успешно задочен курс, като от
подсъдимия не може да се търси наказателна отговорност за самото му
съставяне. Подсъдимият бивш
старшина В. чрез представянето на неистинското Свидетелство № хххх за
правоспособност за обучение на водачи на МПС (приложение към Диплома серия № хххххх /06.1983г.), удостоверяващо
завършен през 1998г. задочен курс на обучение в Технически колеж – град Я. към хххх
университет - град С. З. за
правоспособност за обучение на водачи на МПС, удостоверяващо правоспособност по
специалност „инструктор за обучение на водачи на МПС от категория „С” и
неистинско Приложение към свидетелство №хххх на негово име, е заел
инструкторска длъжност и съзнателно се ползвал от неистински официален документ
за придобита квалификация - посоченото
свидетелство и приложение към него, през инкриминирания период от 31.01.2005
г. до 01.06.2015г., когато е бил освободен
от длъжност и от военна служба във военно формирование ххххх и отчислен от
списъчния състав. По делото се доказа категорично, че Свидетелство с №ххххх за
правоспособност за обучение на водачи на МПС и приложение към него със същия
номер хххх е било издадено през 1998 г.на свидетеля по делото Г.И.С. от гр.Б.,
в уверение на това,че е завършил курс за инструкторска правоспособност. Номерът
на свидетелството на Г.С. е хххх, който съвпада с номера на представеното и
ползвано от подсъдимия В. неистинско свидетелство. Истинското свидетелство е
било издадено на свидетеля по делото Г.С. От показанията на св. С., от отговора
от учебното заведение - Тракийски университет и от приложеното ксерокопие от
книгата за регистриране на дипломи се установява, че на лицето Г.И.С. му е
издадено истинското свидетелство под №хххх. Това води до единствения
обоснования извод, че свидетелство № хххх за правоспособност за обучение на
водачи на МПС (приложение към Диплома
серия № хххх/06.1983г.) и приложението към него на името на старшина В.П.В.
са неистински.Съзнателното ползване се изразява в
това, че подсъдимият многократно е представял за сравнение на длъжностни лица неистинския
документ свидетелство № хххх за правоспособност за обучение на водачи на МПС
(приложение към Диплома серия № ххххх/06.1983г.)
и приложението към него пред ръководството и служители на военно формирование ххххх
гр.Д. М., като тези документи са били фотокопирани и заверявани „вярно с
оригинала” периодично и при нужда са представяни за издаване на разрешителни за
обучение. Подсъдимият В. е предоставял лично оригинал
на инкриминираното свидетелство при поискване във връзка с дейности, свързани
пряко с изпълнение на служебните му функции, включително и на свидетеля В.А.Д.
за комплектуване на документи, изискуеми от Министерство на транспорта, за
издаване на лиценз. От разпита на свидетелите полк. о.р. В.И.П. и майор Г.П.Т. и подполк. о.р. С.Г.Г. категорично се
потвърди и факта, че още при първоначалното подаване на документи за
кандидатстване за определена длъжност, се представя оригинала на документите,
като копие от него следва да се приложи към преписката или кадровото дело, а
оригиналът се връща на лицето, след назначаването му на служба. Всички
разпитани свидетели по делото, във връзка с изискванията за заемане и
изпълнение на длъжността „инспектор“ еднозначно и категорично сочат, че при
липса на завършен курс за „инструктор“ е невъзможно не само да бъде назначен на
тази длъжност, но и да изпълнява такава, поради което съдът обоснова извод, че
подсъдимият старшина В.П.В. е представил инкриминирания документ – свидетелство
и приложение към него, за да може да отговори на изискванията за заемана на
инструкторска длъжност за обучение на водачи на МПС и в трите инкриминирани
случая да се получи лиценз и удостоверение за него да извършва инструкторско
обучение на водачи на МПС.
Съдът
намира, че безспорно е доказана субективната страна на деянието, доколкото
подсъдимият старшина В. ясно е съзнавал, че не притежава необходимата
квалификация, която е искал да удостовери с неистинските документи, тъй като
към момента на извършване на деянието, същият не е бил завършил курс за
повишаване на квалификацията за получаване на допълнителна подготовка за
преподавател - инструктор, кат. „С“,
както и че не няма квалификация за
преподавател – инструктор по управление на МПС, кат. „С“., като отлично е
съзнавал, че тези документ се неистински, тъй като не са издадени по реда
предвиден в закона от акредитирано от МОН учебно заведение - Технически колеж към хххх университет – С. З.
Престъплението
по чл. 316, пр.1 вр. с чл. 308,
ал. 2, пр.4 от НК е
формално и може да бъде извършено само и единствено чрез пряк умисъл, какъвто
безспорно е налице в конкретния случай. Подсъдимият старшина В. ясно е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите конкретни
общественоопасни последици, като е искал настъпването на съставомерния
резултат. Следва да се отбележи, че за съставомерността на деянието от
субективна страна е достатъчно подсъдимият да е съзнавал, че представя
неистински официален документ, както и, че представя този неистински официален
документ пред едно трето лице - в случая командира на военно формирование (в
този смисъл Решение № 351 от 26.10.2000 г. на ВКС по н. д. № 260/2000 г., I н.
о.). Самото изпълнително деяние се изразява в употребата на неистинския
документ пред трети лица и то съобразно предназначението му, за установяване на
определени факти с правно значение, а деяние е довършено с представянето на
инкриминирания документ пред трето лице.От
обективна страна трите изпълнителните деяния са осъществени чрез действие,
изразяващо се в съзнателно ползване от неистински официален документ -
Свидетелство №ххххх за правоспособност за обучение на водачи на МПС (приложение
към Диплома серия № ххххх /06.1983г.) и
приложението към него, предоставяни от
подсъдимият старшина В. пред цивилни служители и военнослужещи на в.ф.хххх,
и за да може да отговори на изискването
за заемане на длъжност инструктор за обучение на водачи на МПС и с оглед
издаване на лиценз на формированието от ИА “Автомобилна администрация“ към МТ
за извършване на обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за
управлението на МПС. Престъплението е формално и не се изисква в резултат на
ползването да е настъпил някакъв благоприятен за дееца резултат, а е достатъчно
представянето /ползването/ пред трето лице. Процедурата за издаване и продължаване на Разрешението на
военното формирование за извършване на обучение на кандидати за водачи на МПС е
регламентирана, както и изискванията към преподавателите са уредени в Закона за
движение по пътищата – чл.152 и в Наредба № 37/02.08.2002 г. за условията и
реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление
на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за
тяхното обучение. За този ред и изисквания старшина В.В. е знаел, тъй като са
уредени в нормативни актове, освен
това оригиналите на свидетелствата
са били изисквани на всеки пет години
от ц.сл. В.Д.и след продължаване на
разрешението на формированието от ИА “Автомобилна администрация“ към МТ на всеки един преподавател е издаван официален
документ – удостоверение от Изпълнителна агенция Автомобилна администрация към
Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на
основание чл.27, ал.2, т.1 от Наредба 37/2002г. Така на с-на В.П.В. е издадено
„Удостоверение № ххххх от дата 24.06.2013г.”, в което са вписани имената му,
единния граждански номер, както и номера
на неистинското свидетелството № ххххх от
01.07.1998г. от ТК гр.Я., като това удостоверение му е било връчено и то му е
служило в периода след издаването – докато е работил като инструктор, за да
удостоверява инструкторска правоспособност пред компетентни проверяващи органи
при извършване на проверка по време на провеждано от него обучение.
Съгласно НПК при новото разглеждане на
делото указанията на касационната инстанция са задължителни относно: 1. стадия,
от който трябва да започне новото разглеждане на делото; 2. прилагането на
закона, освен в случаите, когато се установят други фактически положения; 3.
отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуални правила. Съдът,
на който делото е върнато за ново разглеждане, може да наложи по-тежко
наказание или да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, когато
присъдата е била отменена по протест на прокурора, жалба на частния тъжител или
на частния обвинител поради искане за утежняване положението на подсъдимия.
В изпълнение на задължителните указания на касационния
състав на съда и въззивния състав на съда прокурорът е внесъл обвинителен акт,
в който описва три деяния и излага фактическа обстановка, от която следва, че
от обективна и субективна страна
подсъдимият старшина В.П.В. от
в.ф. ххххх е осъществил състава на три престъпления - през 2008 г. по чл.316
пр.1 вр. чл.308 ал.2 пр.2 от НК в редакция на НК от ДВ бр.26 от 30.03.2004г.,
през 2013 г. чл.316 пр.1 вр. чл.308 ал.2 пр.4 от НК и през 2015 г. по чл.316
пр.1 вр. чл.308 ал.2 пр.4 от НК. Въззивен състав на съда отбелязва, че за
престъплението на осъдения е предвидено наказание до осем години „Лишаване от
свобода“, а първия основен съд е наложил на подсъдимия наказание „Пробация“, но
липсата на протест срещу тази присъда лишава въззивната инстанция от
възможността да измени присъдата относно вида и размера на наказанието, който
правен извод е валиден и по настоящото дело. Настоящият съдебен състав няма
законова възможност да определи по-тежко наказание и да влоши положението на
жалбоподателя. Съдът, на който делото е върнато за
ново разглеждане, може да наложи по-тежко наказание или да приложи закон за
по-тежко наказуемо престъпление, когато присъдата е била отменена по протест на
прокурора, поради искане за утежняване положението на подсъдимия.
Прокурорът
пледира, че подържа обвинителния акт така, като е внесен в съда. Посочва
фактическа и правна обстановка както в обвинителния акт. Иска от съда да
признае подсъдимия за виновен и за всяко едно от трите престъпления да бъде
осъден на 3 години лишаване от свобода.
Защитникът
пледира съда да признае подсъдимия за невинен. Заявява, че по делото е безспорно,
че двата инкриминирани документа са неистински. Подчертава, обаче, че съдът
следва да се съобрази с отменителното касационно решение и да прецени дали
подсъдимият е ползвал по смисъла на чл.316 тези инкриминирани документи. В тази
насока защитникът коментира свидетелските показания на длъжностното лице от
военното формирование Д. Цитира разпита на В.Д. на конкретно зададените му
въпроси по отношение ползването на оригинала на това неистинско свидетелство
/стр.20 от протокола/: “да със сигурност твърдя пред този съдебен състав, че
през 2008 г. и през 2013 г. инструкторите ми даваха оригналите на документи,
изготвяха се фотокопия, заверени бяха и в ДАИ съм представял оригинали и заверени фотокопия. Конкретно за В. не мога
да си спомня. Аз не мога на един инструктор да взема оригиналите, а на друг да
не взема оригиналните документи. Следователно съм ги взел и на В. Конкретен
спомен нямам след толкова години.“ Защитникът цитира и свидетелските показания
на служителя на ДАИ Н.Н., който също няма конкретен спомен дали са му
представяни неистинските свидетелство и приложения на подсъдимия В. Полковник К.,
който е заверил фотокопията на неистинските документи, не е разпитан като
свидетел. Относно второто обвинение защитникът пледира за същото със същите аргументи.
Посочва, че свидетелят К. – служител на ДАИ, също няма конкретен спомен за
документите на подсъдимия. Същевременно този свидетел е заверил фотокопията.
Според защитника при липсата на такава конкретика в показанията на свидетелите
не е доказано обвинението. За третото обвинение защитникът посочва
свидетелските показания на офицерски
кандидат Н.К.. Същият дава показания, че има ясен спомен, че е получил двата
неистински документа от подсъдимия, но не може да посочи точното време и
място.Свидетелите приели документите – личен състав Г. Т. и съответния
началник, също не са сверявали оригиналните неистински документи и фотокопията
им. От изложеното защитникът прави извод, че също не е доказано, че подсъдимият
е ползвал и е предал на трети лица инкриминираните документи. При категоричното указание на отменителното
решение на ВКС, анализа на така събраните доказателства, защитникът моли
подсъдимият да бъде оправдан по така повдигнатите обвинения и да бъде признат
за невиновен в това да е извършил престъпленията, посочени в обвинителния акт.
Подсъдимият за защита твърди, че подържа казаното от защитника си и иска от
съда да бъде оправдан, което заявява и в последната си дума.
Съдът прецени обвинителната теза, възприе фактическата
и правна обстановка, посочена в обвинителния акт и призна подсъдимия за виновен
и по трите обвинения.
Съдът прецени тезата
и аргументите на защитата и не ги възприе. Съдът отхвърля защитната
теза, тъй като тя противоречи на възприетата фактическа обстановка, която
безспорно и непротиворечиво се доказа от цялата доказателствена съвкупност по
делото. Действително свидетелите – съответните длъжностни лица от военното
формирование и ДАИ-град П., в показанията си посочват, че нямат конкретен
спомен за неистинските два документа на подсъдимия. Същевременно по делото
категорично се доказва, че инструкторите са съхранявали в себе си оригиналните
си документи – свидетелства и приложения.Това е така и за инструктора В. – той
е съхранявал в себе си двата неистински документа. От гласните и писмени
доказателства по делото категорично се доказва, че длъжностните лица са
заверявали фотокопия с „Вярно с оригинала !“ винаги когато са били придружени с
оригиналите, на които са направени фотокопията. Следователно подсъдимия е
„ползвал“ неистинските документи, предавал ги е на тези длъжностни лица.
Анализа на гласните доказателства по делото, включително на свидетелите,
посочени в защитната реч, води до извода, че подсъдимият се е ползвал от
инкриминираните документи. Свидетелите вярно и житейски правдиво дават
показания, че нямат конкретен спомен за документите на подсъдимия. И това е
естествено с оглед изминалия дълъг период от време и многобройните документи,
които са заверявали. Същевременно свидетелите не са нарушавали задължението си
да заверяват само при представени и оригинални документи. Съдът напълно
кредитира показанията им в тази насока, а и
в цялост.
Следва
да се отбележи, че за съставомерността на деянието по чл. 316, пр.1 във вр. с чл. 308,
ал. 2, пр.4 от НК е без
никакво значение дали е ангажирана отговорността на съставителя на неистинския
документ. Самият той, както е в настоящия случай, е неустановено по делото
лице.
Отговорността
на подсъдимия старшина В.П.В. е ангажирана за осъществен квалифициран състав на
престъпното деяние, доколкото инкриминираните документи – свидетелство и
приложение към него, удостоверяващи преминат курс на обучение за придобита
правоспособност за обучение на водачи на МПС представлява документ за придобита
квалификация и безспорно попада в обхвата на хипотезата на чл. 308,
ал. 2 от НК. Подсъдимият
е съхранявал двата неистински документа в себе си, при поискване ги е давал,
издаван е лиценз за инструкторска дейност, в който той също е посочван за
инструктор и му било издавано удостоверение за това. Изложеното като фактическа
и правна обстановка опровергава защитната теза и съдът я отхвърли и остави без
уважение.
При определяне степента на обществената опасност на
деянията, както и вида и размера на наказанието съдът взе предвид, че
н
аказателният
закон предвижда за извършените три
престъпления наказания "лишаване от свобода" за срок до 8 години.
Като
смекчаващи обстоятелства, съдът отчита, че към момента на извършване на
деянието, подсъдимият В. не е бил осъждан, както и, че същият има добре
изградени трудови навици, което навежда на извода за едно като цяло правилно
отношение на подсъдимия към правовия ред в страната.
Съдът
не констатира наличие на отегчаващи обстоятелства, поради което и следваше да
определи наказанието при значителен превес на смекчаващите обстоятелства.
Същевременно съдът съобрази, че когато делото е върнато за ново разглеждане,
може да се наложи по-тежко наказание или да приложи закон за по-тежко наказуемо
престъпление, когато присъдата е била отменена по протест на прокурора, жалба
на частния тъжител или на частния обвинител поради искане за утежняване
положението на подсъдимия. В наказателното производство по случая първата
присъда на подсъдимия е за едно продължено в почти 12-годишен период
престъпление по чл.316 от НК, за което той и признат за виновен и осъден по
„пробация“.Тази присъда не е протестирана, а е обжалвана от подсъдимия.
Настоящият съдебен състав прецени, че не може да наложи по-тежко наказание и да
влошава положението на жалбоподателя.
Мотив и причина за извършване на деянието
е желанието на подсъдимия В. да изпълнява преподавателска инструкторска
длъжност и високото му самочувствие
придобито от специалното му образование
в СПТУ по транспорт-гр. П., заеманите длъжности в ШЗО „Х.Б.“ –гр. ххх. от които
произтича дългогодишния му стаж и опит, както и стремежа му по всякакъв начин
да продължи да работи структурата на МО, за да не остане без работа.
Съдът обсъди внимателно доводите на страните и взе
предвид доказателствата по делото, отчете смекчаващите обстоятелства за
подсъдимия старшина В.П.В., отчете липсата на отегчаващи обстоятелства,
добрите характеристични данни на
подсъдимия, доброто му процесуално поведение и го
осъди както следва:
На основание чл.316 пр.1 вр. чл.308 ал.2
пр.2 вр. ал.1 от НК, при условията на чл.55 ал.1 т.2 б. „б” от НК, и на
основание чл.42а ал.1 от НК го осъди на „Пробация“ в съвкупност от двете мерки
за контрол и въздействие без лишаване от свобода - по чл.42а ал.2 т.1 от НК „задължителна
регистрация по настоящ адрес“, която на основание чл.42а ал.3 вр.ал.2 т.1 от НК
да е с продължителност 8 /осем/ месеца и на основание чл.42б ал.1 от НК
осъденият да се явява и подписва пред пробационния служител или определено от
него длъжностно лице два пъти седмично и по чл.42а ал.2 т.2 от НК „задължителни
периодични срещи с пробационен служител“, която на основание чл.42а ал.3
вр.ал.2 т.2 от НК да е с продължителност 8 /осем/ месеца и на основание чл.42б
ал.2 от НК мярката да се
провежда в пробационната служба, на чиято територия е настоящият адрес на
осъдения и по изключение те може да се проведат на друго подходящо място,
определено от пробационния служител, ако важни причини налагат това, които срещите
да са планирани или извънредни по искане на пробационния служител или осъдения.
На основание чл.316 пр.1 вр. чл.308
ал.2 пр.4 вр. ал.1 от НК, при условията на чл.55 ал.1 т.2 б. „б” от НК, и на основание чл.42а ал.1
от НК го осъди на „Пробация“ в съвкупност от двете мерки за контрол и
въздействие без лишаване от свобода - по чл.42а ал.2 т.1 от НК „задължителна
регистрация по настоящ адрес“, която на основание чл.42а ал.3 вр.ал.2 т.1 от НК
да е с продължителност 8 /осем/ месеца и на основание чл.42б ал.1 от НК
осъденият да се явява и подписва пред пробационния служител или определено от
него длъжностно лице два пъти седмично и по чл.42а ал.2 т.2 от НК „задължителни
периодични срещи с пробационен служител“, която на основание чл.42а ал.3
вр.ал.2 т.2 от НК да е с продължителност 8 /осем/ месеца и на основание чл.42б
ал.2 от НК мярката да се провежда в пробационната служба, на чиято територия е
настоящият адрес на осъдения и по изключение те може да се проведат на друго
подходящо място, определено от пробационния служител, ако важни причини налагат
това, които срещите да са планирани или извънредни по искане на пробационния
служител или осъдения.
На основание чл.316 пр.1 вр. чл.308
ал.2 пр.4 вр. ал.1 от НК, при условията на чл.55 ал.1 т.2 б. „б” от НК, и на основание чл.42а ал.1
от НК го осъди на „Пробация“ в съвкупност от двете мерки за контрол и въздействие
без лишаване от свобода - по чл.42а ал.2 т.1 от НК „задължителна регистрация по
настоящ адрес“, която на основание чл.42а ал.3 вр.ал.2 т.1 от НК да е с
продължителност 8 /осем/ месеца и на основание чл.42б ал.1 от НК осъденият да
се явява и подписва пред пробационния служител или определено от него
длъжностно лице два пъти седмично и по чл.42а ал.2 т.2 от НК „задължителни
периодични срещи с пробационен служител“, която на основание чл.42а ал.3
вр.ал.2 т.2 от НК да е с продължителност 8 /осем/ месеца и на основание чл.42б
ал.2 от НК мярката да се провежда в пробационната служба, на чиято територия е
настоящият адрес на осъдения и по изключение те може да се проведат на друго
подходящо място, определено от пробационния служител, ако важни причини налагат
това, които срещите да са планирани или извънредни по искане на пробационния
служител или осъдения.
На основание чл.23 ал.1 от НК, тъй като
подсъдимият е извършил три отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила
присъда за което и да е от тях и му се определи наказание за всяко престъпление
отделно, съдът му наложи едно общо наказание на основание чл.42а ал.1 от НК
„Пробация“ в съвкупност от двете мерки за контрол и въздействие без лишаване от
свобода - по чл.42а ал.2 т.1 от НК „задължителна регистрация по настоящ адрес“,
която на основание чл.42а ал.3 вр.ал.2 т.1 от НК да е с продължителност 8
/осем/ месеца и на основание чл.42б ал.1 от НК осъденият да се явява и подписва
пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти
седмично и по чл.42а ал.2 т.2 от НК „задължителни периодични срещи с
пробационен служител“, която на основание чл.42а ал.3 вр.ал.2 т.2 от НК да е с
продължителност 8 /осем/ месеца и на основание чл.42б ал.2 от НК мярката да се
провежда в пробационната служба, на чиято територия е настоящият адрес на
осъдения и по изключение те може да се проведат на друго подходящо място,
определено от пробационния служител, ако важни причини налагат това, които
срещите да са планирани или извънредни по искане на пробационния служител или
осъдения.
На основание чл. 301 ал.1 т.11 вр. чл.111 и чл.112 от НПК за
веществените доказателства и книжата по делото съдът определи свидетелство № ххххх за правоспособност за обучение на водачи на
МПС, приложение към диплом № ххххххх от
VІ. 1983 г. и удостоверение за професионална квалификация № хххх /02.03.2012 г.
на подсъдимия В. да останат по делото и
след влизане на присъдата в сила. Лично кадрово дело с УИН ххххх на подсъдимия В., състоящо се от 78 (
седемдесет и осем) листа, да бъде върнато на Командира на военно формирование ххххх,
след влизане в сила на присъдата. Свидетелство № хххх за правоспособност за
обучение на водачи на МПС и Приложение към диплом серия х № ххххх от VІІ.1986г. по специалността „инструктор“ на старшина П.И.П. да му бъдат
върнати след влизане на присъдата в сила.
-
-
-
-
-
На
основание чл. 301 ал.1 т.12 вр. чл. 189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия В. да заплати
в полза на държавата съдебно-деловодните разноски по делото в размер на 1441.72
лева от които:
-
-
-
249,72 лв.
-
-
-
-
-
(двеста четиридесет и девет лева и седемдесет и две стотинки) го
осъди да заплати по сметка на Регионална служба „Военна полиция“ град П.
1192 лв. (хиляда сто и
деветдесет и два лева) го осъди да заплати в бюджета на съдебната власт по
сметка на Софийски военен съд к
акто и 5.00 (пет) лева за
издаване на изпълнителен лист.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
гр. София
28.08.2020 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: