Решение по дело №403/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е с правно основание чл.145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.124, ал.1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.

Образувано е по жалба от Е. И. Б. от гр. Стара Загора против Заповед № РД-05-02-23/26.04.2024 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ /ОДЗ/ гр. Стара Загора, с която й е наложено дисциплинарно наказание „порицание“. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на заповедта като постановена в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Жалбоподателката твърди, че заповедта не отговаря на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, тъй като в нея липсват фактически основания за издаването й. Оспорва извършване на описаното дисциплинарно нарушение и твърди, че неправилно било прието от органа, че била ползвала отпуск поради временна нетрудоспособност с цел избягване на провеждане на съдебни заседания по НОХД № 1341 /2021 г. по описа на Районен съд гр. Стара Загора и да избегне наказателна отговорност по същото съдебно производство. Болничните листове, които била представила в дирекцията, били издавани от личен лекар или лекар специалист, след извършване на обстоен медицински преглед, при който е констатирано съответно заболяване. Същите били издадени в пълно съответствие с действащата нормативна уредба. Те били напълно законосъобразни, били приети без възражения от НЗОК и не са оспорени по предвидения от закона ред от работодателя. Болничният лист за временна нетрудоспособност се издавал, за бъде осигурено необходимото време за лечение на съответното заболяване на лицето. След като тя била болна, нейният процесуален представител - защитник, който защитавал интересите й, можел да поиска от съда делото да бъде отложено и насрочено за друга дата поради уважителни причини. Отлагането на съдебно заседание по съответно дело и насрочването му за друга дата било строго регламентирано от съответните правни норми в съответния процесуален закон. То се извършвало по мотивирана молба от някоя от страните, към която са прикрепени съответните доказателства. Тази молба се докладвала в хода на съдебното заседание, изслушвало се становището на ответната страна и след обстоятелствена преценка на нейната законосъобразност и целесъобразност съдията докладчик отлагал или отказвал да отложи делото. Поведението й, посочено в заповедта за дисциплинарно наказание, нямало връзка с трудовата й функция, поради което не би следвало да носи дисциплинарна отговорност. С действията си не била извършила дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на служебните задължения за спазване нормите на поведение, регламентирани в Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. По изложените съображения е направено искане за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна.

Ответникът – Директор на ОДЗ Стара Загора чрез процесуалния си представител юрисконсулт П. оспорва жалбата като неоснователна. Излага съображения за законосъобразност на обжалваната заповед по критериите на чл.146 от АПК.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

Жалбоподателката Е. Б. заема длъжност „директор“ на Дирекция „Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси“ в ОДЗ гр. Стара Загора.

Във връзка с доклад на главния секретар на ОД“ Земеделие“ за честото отсъствие на Б. поради временна нетрудоспособност и че датите на болничните листове съвпадали с насрочените открити съдебни заседания по НОХД №1341/2021 г. по описа на РС гр. Стара Загора и писмо от 13.02.2024 г. на РС гр. Стара Загора директорът на ОДЗ гр. Стара Загора със заповед № 1/10.04.2024 година е образувал дисциплинарно дело №1/2024 година срещу жалбоподателката. .Държавният служител е поканен с покана да бъде изслушан на заседанието на дисциплинарния съвет, получена от нея на 12.04.2024 година. Взето е решение № 1 от 12.04.2024г на дисциплинарния съвет на ОДЗ гр. Стара Загора, В него е прието, че на лицето следва да бъде предложено да му се наложено дисциплинарно наказание „порицание“ поради нарушаване на чл. 17,ал.1 от КПСДА, а именно уронване на престижа на службата. Жалбоподателкатата е поканена на основание чл.93,ал.1 от ЗДС да представи писмени обяснения. В писмените си обяснения Е. Б. релевира доводи, че не е извършила дисциплинарно нарушение. Дисциплинарно наказващият орган е изслушал Б., за което е съставен протокол от 16.04.2024 година.

С оспорената Заповед № РД-05-02-23/26.04.2024г след запознаване и обсъждане на дадените писмени обяснения на основание чл.90, ал.1, т.2 от ЗДСл Директорът на ОДЗ Стара Загора е наложил дисциплинарно наказание „порицание“, като е приел, че жалбоподателката е извършила дисциплинарно нарушение по чл.89, ал.2, т.5 от ЗДСл. и чл.17,ал.1 от КПСДА. От фактическа страна заповедта е мотивирана с обстоятелствата, че на 18.01.2022 г., на 14.04.2022 г. на 23.06.2022 г., на 16.05.2023 г. на 11.09.2023 г. и на 01.02..2024 Б. е отсъствала от работа поради временна неработоспособност 7 пъти, не защото действително страда от заболяване, а за да избегне наказателна отговорност по воденото срещу нея наказателно производство. Прието е, че ползването на отпуск за временна нетрудоспособност с цел отлагане провеждане на съдебни заседания и избягване наказателна отговорност представлявало злоупотреба с права и не кореспондирало с изискванията на нравствени качества на държавния служител. Прието е, че с действията си жалбоподателката е уронила престижа на ОДЗ Стара Загора. При преценка на тежестта на нарушението директорът на ОДЗ гр. Стара Загора е наложил дисциплинарно наказание „порицание“.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок от съобщаването на оспорения акт на адресата и от лице с правен интерес, за което административният акт е неблагоприятен.

Разгледана по същество, се явява основателна.

Заповед № РД-05-02-23/26.04.2024г на Директора на ОДЗ Стара Загора е издадена от териториално и материално компетентен орган по чл.92, ал.1 от ЗДСл.

Оспореният акт е постановен в изискуемата писмена форма, след отправено искане за даване на устни и писмени обяснения от служителя по реда на чл.93, ал.1 от ЗДСл, които са разгледани и обсъдени от дисциплинарно наказващия орган.

Съгласно чл. 94, ал. 1 от ЗДСл дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Дисциплинарно наказващият орган не е посочил кога е извършено нарушението. Посочени са само датите на проведените съдебни заседания по НОХД№ 1341/2021 г. Датите 18.01.2022 г., 14.04.2022 г., 23.06.2022 година и 13.09.2022 г., на което е посочено, че е извършено нарушението, попадат извън времевия обхват на чл.94,а.1 от ЗДСл и не е следвало да се вземат предвид от дисциплинарно наказващия орган. Но следва да се приеме все пак, че по представените болнични листове и датите на отлагане на съдебните заседания и за 2023 г. и за 2024 г. дисциплинарният орган може да наложи наказание, ако, разбира се, установи, че е извършеното дисциплинарно нарушение.

Според императивното правило на чл. 97, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗДСл, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед на дисциплинарно наказващия орган, която следва да съдържа: описание на извършеното от служителя нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават, и служебните задължения, които са били виновно нарушени. Това не е сторено в заповедта.

Съдът намира обаче, че заповедта е необоснована и е постановена в нарушение на чл. 89 ЗДСл.

Дисциплинарно наказващият орган като изпълнително деяние на приетото за извършено от жалбоподателя нарушение на служебните задължения и на изискванията на нормите за етично поведение е приел само факта, че лицето ползва отпуск поради временна нетрудоспособност не защото е болно, а с цел отлагане на съдебните заседания по НОХД№ 1341/2021 г и избягване на наказателно преследване. Приел е, че това представлява злоупотреба с права. Това деяние административният орган е приел, че представлява доказателство за нарушение по чл. 89, ал. 1, т. 5 ЗДСл, съответно основание за налагане на наказанието по чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Доказателствата, на които административният орган се е позовал, са приложените по дисциплинарното производство докладна записка и писмо от РС гр.Стара Загора.

За да е законосъобразна и обоснована заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, следва описаните в нея обстоятелства да реализират състав на дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2 ЗДСл, както и тези обстоятелства да са установени в производството с допустимите в административния процес доказателствени средства. В случая, за да приеме, че жалбоподателят е извършил деянието, описано в заповедта и съставляващо дисциплинарно нарушение, а именно отлагане на съдебни заседание по воденото спрямо нея наказателно производство 7 пъти с представяне на болнични листове с цел да избегне наказателно преследване, то трябва да бъде доказано, а не да се гради на предположения.

Тези обстоятелства трябва да бъдат непосредствено установени в хода на дисциплинарното производство, като тежестта за доказването им е на административния орган по аргумент и от чл. 170, ал. 1 АПК .Представени са 7 броя болнични листа. Те не са оспорени по предвидения от работодателя ред на Закона на здравето. Те са официални свидетелски документи и доказват, че лицето е страдало от заболявания на посочените дати

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от НПК съдът може да отложи провеждането на съдебни заседание при посочване на уважителни причина от подсъдимия. По принцип присъствието на Б. не е било задължително по аргумента на чл. 269,ал.2 от НПК Но Директива на ЕС 2016/343 относно укрепване на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство гарантира правото на лично участие на осъденото лице в съдебния процес, като в случай на нарушаването й лицето има право на нов съдебен процес или на друго средство на защитата, което позволява ново разглеждане на делото, включително и с представянето на нови доказателства. Това право обаче съгласно Директивата не е абсолютно, а е поставено под условие, а именно, тогава когато неучастието се дължи на действия от страна на компетентните власти, изразили се в неспазване на изискването да уведомят лицето по ясен и навременен начин за съдебния процес и за последиците от неявяването му. В този смисъл Решение на СЕС по дело С-569/20 г./. Само в случате, когато лицето само се е отказало от правото си на лично участие, когато умишлено е избегнало правосъдието, като е попречило на органите да го уведомят за съдебния процес, делото не следва да се отлага. Такива доказателства не са събрани от районния съд по НОХД № 1341/2021 г., а именно, че Б. умишлено отлага. В случая Б. организира правото си на защита в наказателния процес чрез лично участие. Не е ясно защо дисциплинарният орган приема, че жалбоподателката цели избягване на наказателно преследване, при положение че НОДХ № 1341/2021 година е висящо и не е прекратено .

При липса на огласяване на отлагане на делото с болнични листове не може да се приеме, че жалбоподателката уронва престижа на службата. В случая дисциплинарният съвет, респ. дисциплинарно наказващият орган, не е извършил самостоятелно изследване на конкретни факти и обстоятелства, които да осъществяват нарушение на служебни задължения или етичните правила за поведение. Твърденията за нарушение на сочената норма следва да бъде обосновано с несъмнено установени конкретни фактически действия или бездействия, което не е извършено, а вместо това административният орган се е позовал на едно писмо на РС Стара Загора Времетраенето на съдебния процес зависи от фактическата и правната сложност на наказателното дело и се преценява от съда, пред който делото е висящо, а не от дисциплинарно наказващия орган.

Доказателства за извършено нарушение не бяха ангажирани от страна на административния орган и в хода на съдебното производство. Съгласно чл. 171, ал. 2 АПК, по искане на страните съдът може да събира и нови доказателства, допустими по ГПК, в това число и да задължи неучастващо в делото лице да представи намиращ се у него документ по реда на чл. 192 ГПК. Ответникът обаче не е посочил какъв документ от воденото съдебно производство по НОХД № 1341/2021 г. на РС Стара Загора иска да бъде задължен съда да представи и какво е значението за воденото производство.

По тези съображения съдът приема, че в хода на дисциплинарното производство не е надлежно установено посоченото поведение на жалбоподателката – уронване на престижа на службата, поради което заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна като издадена в нарушение на материалния закон и същата следва да бъде отменена по предявената жалба.

По отговорността на страните за разноски:

При този изход на делото жалбоподателят на основание чл. 143, ал. 1 АПК има право на направените по делото разноски. Претендира сумата от 933 лева за платено адвокатско възнаграждение съгласно приложените договор за правна защита и съдействие от 09.05.2024 г. и доказателства за плащане в брой, което не следва да бъде намалявано по направеното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, доколкото възнаграждението не се явява прекомерно предвид действителната фактическа и правна сложност на делото.

Воден от горното, Административен съд Стара Загора, III състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба от Елка Илиева Бонева от гр. Стара Загора Заповед № РД-05-02-23/26.04.2024г на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ Стара Загора, с която й е наложено дисциплинарно наказание „порицание“

ОСЪЖДА Областна дирекция „ Земеделие“ гр. Стара Загора да заплати на Елка Илиева Бонева на основание чл. 143, ал. 1 АПК, сумата 933 лева – съдебни разноски.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.124,изречение второ от ЗДСл.