РЕШЕНИЕ
№ 222
гр. гр. Хасково, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР Н. ВУНОВ
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. ВУНОВ Гражданско дело №
20215640102081 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Образувано е по исковa молба от П. И. К., Г. И. К. и Я. П. К., чрез адв.
С. Г. Й. от АК – Пловдив, срещу Ф. М. М., К. П. И., П. Д. Т., Т. Д. Т.
Ищците твърдят, че заедно с Г.И. Т. и с наследниците на Д. Т. И. –
ответниците К. П. И., П. Д. Т., Т. Д. Т., били съсобственици на следните
поземлени имоти /ПИ/: 1. ПИ с идентификатор 75085.40.46, находящ се в обл.
Хасково, общ. Хасково, с. Узунджово, местност „Шейтанов кладенец", по
кадастралната карта и кадатралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
1568/05.09.2018 г. на изпълнителен директор на АГКК, последно изменение
със заповед: няма, с площ от 15 799 кв. м., трайно предназначение на
територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на
земята при неполивни условия: 3, номер по предходен план: 040046, съседи:
75085.40.259, 75085.40.54, 75085.40.47, 75085.40.154, 75085.40.153,
75085.40.35; 2. ПИ с идентификатор 75085.10.30, находящ се в обл. Хасково,
1
общ. Хасково, с. Узунджово, местност „Майката", по кадастралната карта и
кадатралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-1568/05.09.2018 г. на
изпълнителен директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма, с
площ от 1499 кв. м., трайно предназначение на територията: Земеделска,
начин на трайно ползване: Нива, категория на земята при неполивни условия:
6, номер по предходен план: 010030, съседи: 75085.10.27, 75085.40.54,
75085.10.31, 75085.10.163, 75085.10.20, 75085.10.28; 3. ПИ с идентификатор
75085.49.19, находящ се в обл. Хасково, общ. Хасково, с. Узунджово,
местност „Живанлъка", по кадастралната карта и кадатралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-1568/05.09.2018 г. на изпълнителен директор на
АГКК, последно изменение със заповед: няма, с площ от 40 498 кв. м., трайно
предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива,
категория на земята при неполивни условия: 3, номер по предходен план:
049019, съседи: 75085.49.22, 75085.49.51, 75085.49.290, 75085.49.50,
75085.449.47, 75085.49.46, 75085.49.49, 75085.49.10, 75085.49.14; 4. ПИ с
идентификатор 75085.44.20, находящ се в обл. Хасково, общ. Хасково, с.
Узунджово, местност „Хаджиев кладенец", по кадастралната карта и
кадатралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-1568/05.09.2018 г. на
изпълнителен директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма, с
площ от 14 797 кв. м., трайно предназначение на територията: Земеделска,
начин на трайно ползване: Нива, категория на земята при неполивни условия:
4, номер по предходен план: 044020, съседи: 75085.44.22, 75085.44.23,
75085.44.21, 75085.45.167, 75085.44.17, 75085.44.18, 75085.49.19; 5. ПИ с
идентификатор 75085.252.4, находящ се в обл. Хасково, общ. Хасково, с.
Узунджово, местност „Богданска гора", по кадастралната карта и
кадатралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-1568/05.09.2018 г. на
изпълнителен директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма, с
площ от 42 389 кв. м., трайно предназначение на територията: Горска, начин
на трайно ползване: Друг вид дървопроизводителна гора, номер по предходен
план: 252004, съседи: 75085.252.8, 75085.253.427, 75085.252.13,
75085.252.397, 75085.252.14, 75085.252.15; 6. ПИ с идентификатор 75085.50.6,
находящ се в обл. Хасково, общ. Хасково, с. Узунджово, местност „Богданова
гора", по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-1568/05.09.2018 г. на изпълнителен директор на АГКК,
последно изменение със заповед: няма, с площ от 1 500 кв. м., трайно
2
предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Друг
вид трайно насаждение, категория на земята при неполивни условия: 6, номер
по предходен план: 050006, съседи: 75085.50.5, 75085.50.20, 75085.50.8,
75085.50.350, 75085.50.7. Поради невъзможност за извършване на
доброволната им делба, ищците поискали съдебна такава, като било
образувано гр. д. № 2293/2018 г. по описа на Районен съд - Хасково. Исковата
им молба била вписана на 09.11.2018 г. под № 114, том V, рег. № 7513, дв. Вх.
№ 7503 в Служба по вписванията при Районен съд - Хасково. С Протокол-
определение от 08.12.2020 г. по гр. д. № 2293/2018 г. по описа на Районен съд
- Хасково била одобрена спогодба, по силата на която на ищците били
поставени в общ дял новообразуваните: ПИ с идентификатор 75085.40.943,
ПИ с идентификатор 75085.49.371, ПИ с идентификатор 75085.44.222, ПИ с
идентификатор 75085.252.398 и ПИ с идентификатор 75085.10.30, а на
ответниците и наследници на Д. Т. И. били поставени в общ дял
новообразуваните: ПИ с идентификатор 75085.40.944, ПИ с идентификатор
75085.49.372, ПИ с идентификатор 75085.44.223, ПИ е идентификатор
75085.252.399 и ПИ с идентификатор 75085.50.6. При опит за нанасяне на
новообразуваните ПИ в кадастъра ищците установили, че били извършени
две последователни сделки от покойния Д. Т. И., който първо с Нотариален
акт /НА/ № 120, том I, рег. № 3731, дело № 117/2020 г., съставен от Нотариус
В. С., с рег. № 079 при НК и район на действие - Районен съд Хасково, дарил
на ответника Ф. М. М. 1/60 ид. ч. от следните недвижими имоти, предмет на
гореописаната делба: ПИ с идентификатор 75085.10.30; ПИ с идентификатор
75085.40.46; ПИ с идентификатор 75085.44.20; ПИ с идентификатор
75085.49.19; ПИ с идентификатор 75085.50.6. Веднага след това с НА № 121,
том I, рег. № 3732, дело № 118/2020 г., съставен от Нотариус В. С., с рег. №
079 при НК и район на действие - Районен съд Хасково, Д. Т. И. продал на
вече „съсобственика" Ф. М. М. 9/60 ид. ч. от същите ПИ. Поддържа се, че
предвид хронологията на извършените от покойния сънаследник действия по
време на висящ делбен процес липсвало дарствено намерение, като дарението
било средство, чрез което се заобикаляло изискването на чл. 33 ЗС и се
допускало ответника и трето лице Ф. М. М. в собствеността, както и чрез него
се прикривала последвалата възмездна сделка, по която било получено
плащане в размер на 9 500 лв. Според ищците с гореописаното се нарушавала
и нормата на чл. 226, ал. 3 ЗЗД, тъй като действията и мотивите
3
противоречали на закона и добрите нрави. Предвид изложеното се иска да се
постанови решение, с което обективирания в НА № 120, том I, рег. № 3731,
дело № 117/2020 г., съставен от Нотариус В. С., с рег. № 079 при НК и район
на действие - Районен съд Хасково, договор за дарение да се обяви за
нищожен, тъй като дарението и мотивът, поради който то е направено, са
противни на закона и на добрите нрави, а при условията на евентуалност - да
бъде обявен за нищожен поради липса на основание, евентуално - да бъде
прогласен за нищожен като привиден и прикриващ договор за покупко-
продажба.
Ответникът Ф. М. М. счита предявените искове за допустими, но
неоснователни. Оспорва изложеното в обстоятелствената част на исковата
молба, с изключение на сключените с процесните нотариални актове сделки.
Поддържа се, че последните били законни и в синхрон с морала и добрите
нрави. Предвид изложеното се иска да съдът да отхвърли предявените искове
и да му присъди разноски.
Останалите ответници не изразяват становище по исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С протоколно Определение № 260574 от 08.12.2020 г. по гр. д. №
2293/2018 г. по описа на Районен съд - Хасково е одобрена постигната
съдебна спогодба, по силата на която в общ дял на ищците са поставени ПИ с
идентификатор 75085.40.943, ПИ с идентификатор 75085.49.371, ПИ с
идентификатор 75085.44.222, ПИ с идентификатор 75085.252.398 и ПИ с
идентификатор 75085.10.30, а в общ дял на ответниците К. П. И., П. Д. Т., Т.
Д. Т. /които са наследници по закон на Д. Т. И., починал на ***** г., видно от
представеното удостоверение за наследници изх. № 114/10.08.2020 г. по гр. д.
№ 2293/2018 г. по описа на РС-Хасково, приложено по настоящото
производство/ и Г.И. Т. са поставени ПИ с идентификатор 75085.40.944, ПИ с
идентификатор 75085.49.372, ПИ с идентификатор 75085.44.223, ПИ с
идентификатор 75085.252.399 и ПИ с идентификатор 75085.50.6
От НА № 120, том I, рег. № 3731, дело № 117/2020 г., на Нотариус В. С.,
с рег. № 079 при НК и район на действие - Районен съд Хасково, се
установява, че на 21.05.2020 г. Д. Т. И. е дарил на ответника Ф. М. М. 1/60 ид.
4
ч. от следните недвижими имоти, а именно: ПИ с идентификатор 75085.10.30;
ПИ с идентификатор 75085.40.46; ПИ с идентификатор 75085.44.20; ПИ с
идентификатор 75085.49.19; ПИ с идентификатор 75085.50.6.
От НА № 121, том I, рег. № 3732, дело № 118/2020 г., на Нотариус В. С.,
с рег. № 079 при НК и район на действие - Районен съд Хасково, се
установява, че на същата дата - 21.05.2020 г. Д. Т. И. е продал на Ф. М. М.
9/60 ид. ч. от същите ПИ.
По делото не са ангажирани други доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявени са при условията на обективно евентуално и субективно
активно и пасивно съединение искове, като главните са с правно основание
чл. 226, ал. 3 ЗЗД, а евентуалните - чл. 26, ал. 2, предл. 4 и предл. 5 ЗЗД, които
са процесуално допустими.
Разгледани по същество, исковете се явяват неоснователни поради
следните съображения:
В тежест на ищците е да установят наличието на сочените от тях
пороци на процесния договор за дарение, поради което доказването им трябва
да е главно и пълно, т.е. да създаде сигурно убеждение в истинността на
твърденията им. Според настоящия състав това не бе постигнато в хода на
производството, тъй като от тяхна страна бяха ангажирани само писмени
доказателства, установяващи обстоятелства, които не се оспорват от
ответниците, а именно, че в един и същи ден наследодателят на ответниците
К. П. И., П. Д. Т., Т. Д. Т. - Д. Т. И., и ответникът Ф. М. М. са сключили
последователно договор за дарение и договор за покупко-продажба на
идеални части от недвижими имоти при висящ процес между него и ищците
за тяхната съдебна делба, за което са съставени нотариални актове с поредни
номера. При това положение противоречието на дарението и на мотива,
поради който то е направено, със закона и добрите нрави следва да се
преценява единствено с оглед съдържанието на процесния договор, но в
случая от него не може да се приеме наличието на такова. Това е така, защото
не се установява дарственият акт да е в нарушение на императивна правна
норма, нито да е несъвместим с установените в обществото нравствено-
етични правила на поведение и общоприетия морал. Предвид липсата на
5
данни по делото относно отношенията между страните по сделката преди
сключването й, няма как да се направи категоричен извод за конкретния
мотив или за липсата на дарствено намерение, каквато се твърди от ищците.
Такъв извод не може да се изведе само от установената хронология на
сключените сделки. Дори и да се приеме, че е налице евентуална вероятност
за осъществяването на това обстоятелство, то вероятността дори и в най-
голяма степен не е пълно установяване. Необходимо е да бъде изключена
всяка друга възможност, каквото не е постигнато, a противното би означавало
да се наруши правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК. То поражда и задължението на
съда да приеме, че този релевантен факт не се е осъществил в обективната
действителност. А щом фактът не се е осъществил, не могат да възникнат и
неговите правни последици. По отношение на доводите, че дарението било
средство, чрез което се заобикаляло изискването на чл. 33 ЗС, е уместно да се
посочи, че съгласно Тълкувателно решение № 5 от 28.11.2012 г. по т. д. №
5/2012 г. на ВКС, ОСГК, когато с договор за дарение се отчужди идеална част
от частта на дарителя в съсобствен имот в полза на трето за съсобствеността
лице и останалата идеална част е прехвърлена впоследствие с договор за
продажба на същото лице, без частта на дарителя да е предложена за
изкупуване на първоначалните съсобственици съгласно чл. 33, ал. 1 ЗС, няма
заобикаляне на закона по чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД. В мотивите на същото е
прието и че при извършване на дарение на част от съсобствен имот в полза на
лице, външно за съсобствеността, сделката по принцип не е в нарушение на
закона. Когато надареното, външно за съсобствеността лице, впоследствие
придобие по силата на продажба и останалата част от собствената на
продавача идеална част от имота, резултатът е придобиване на право на
собственост върху идеална част от недвижим имот от лице, което не е било
съсобственик преди извършването на първата сделка. Този резултат не е
забранен или непозволен от закона. Това е така и в случаите, когато
договорът за дарение е сключен с цел да се осуети правото на изкупуване от
съсобственик в последваща продажба, тъй като преследваният резултат не е
забранен или непозволен.
По евентуалните искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД
следва да се посочи, че според трайната и задължителна съдебна практика
основанието на договора за дарение е да се даде нещо безвъзмездно, т.е. да се
прехвърли собствеността върху някаква ценност без насрещна престация.
6
Поради това реализираното намерение за дарение е достатъчно основание на
тази сделка. В този смисъл са Решение № 385 от 11.08.2010 г. на ВКС по гр. д.
№ 59/2009 г. на ВКС, I г. о., Решение № 288 от 29.12.2015 г. по гр. д. №
2293/2015 г. на ВКС, III г. о. На следващо място, съгласно чл. 26, ал. 2, изр. 2
ЗЗД основанието се предполага до доказване на противното, а в случая
ищците не са оборили законовата презумпция. По отношение доводите им,
свързани с липсата на дарствен мотив и с хронологията на сключените
сделки, важи изложеното по-горе при разглеждането на предявените главни
искове, поради което е ненужно то да се преповтаря. Ето защо не може да се
приеме за установено съществуването и на това основание за нищожност на
атакуваното дарение.
Исковете с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД също са
неоснователни. Това е така, защото не се установява твърдяната привидност
на дарението, прикриващо покупко-продажба, тъй като по делото не е
доказано по несъмнен начин, че страните по процесния договор са целели не
настъпването на правните й последици, а на дисимулираната сделка.
Безспорно е, че извод в обратна насока не може да се основава на
предположение, а трябва да е резултат на проведено пълно главно доказване,
а както се посочи по-горе, това не бе сторено в настоящото производство.
Няма пречка то да е на база от косвени доказателства, каквито според съда
представляват представените два нотариални акта, ако те, разгледани и
преценени в своята съвкупност водят до единствено възможния извод за
наличие на сочената относителна симулация, но случаят не е такъв.
По тези съображения съдът счита, че предявените искове следва да
бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на делото и че ответникът Ф. М. М. претендира
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, единствено на същия следва да се
присъдят такива, а именно сумата от 1 200 лева за платено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
7
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. И. К., ЕГН: ********** с постоянен
адрес: гр. Х., ж.к. „******, Г. И. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.
Х., ул. „***** и Я. П. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Х., ж.к.
„******, всички със съдебен адрес: гр. П., ул. „******, чрез адв. С. Г. Й. от
АК - Пловдив, срещу Ф. М. М., ЕГН: ********** от гр. Х., ул. „***********,
със съдебен адрес: гр. Х., ул. „******, К. П. И., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: обл. Хасково, с. У., ул. „*******, П. Д. Т., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: обл. Хасково, с. У., ул. „****** и Т. Д. Т., ЕГН: **********,
с постоянен адрес: обл. Хасково, с. У., ул. „*******, искове за с правно
основание чл. 226, ал. 3 ЗЗД, чл. 26, ал. 2, предл. 4 и предл. 5 ЗЗД за
обявяване за нищожен договор за дарение на недвижим имот от 21.05.2020 г.,
обективиран в Нотариален акт № 120, том I, рег. № 3731, дело № 117/2020 г.,
на Нотариус В. С., с рег. № 079 при НК и район на действие - Районен съд
Хасково, тъй като дарението и мотивът, поради който то е направено, са
противни на закона и на добрите нрави, а при условията на евентуалност – за
обявяване нищожността му поради липса на основание, евентуално - като
привиден и прикриващ договор за покупко-продажба.
ОСЪЖДА П. И. К., ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр. Х., ж.к.
„*******, Г. И. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Х., ул. „******* и
Я. П. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Х., ж.к. „*********, всички
със съдебен адрес: гр. П., ул. „********, ет. *, чрез адв. С. Г. Й. от АК -
Пловдив, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплатят на Ф. М. М., ЕГН:
********** от гр. Х., ул. „********, със съдебен адрес: гр. Х., ул. „********,
сумата от 1 200,00 лева, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар:Г.С.
8