Присъда по дело №2848/2021 на Районен съд - Варна

МОТИВИ към присъда по НОХД № 2848 по описа на
Варненския районен съд за 2021 година, ХХІII състав.
Производството е образувано по внесен от прокурор при Районна Прокуратура -
Варна обвинителен акт против В. В. СТ. - ЕГН ********** за извършено
престъпление от общ характер по смисъла на чл.343 „б“ ал.3 от НК, за това че на
06.07.2021г. в гр. Аксаково общ. Аксаково, обл. Варна е управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил „БМВ 316“ с рег. № В 5340 ТС, след употреба на наркотично
вещество – метамфетамин, установено по надлежният ред с техническо средство
„Дрегер Дръгтест 5000“ с фабричен № ARMF-0099.
Производството по делото се проведе по общите правила на НПК.
Участващият в производството представител на ВРП поддържа изцяло
предявеното против В.С. обвинение, като счита, че същото е доказано по безспорен и
категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства.Прокурорът изразява становище, че показанията на полицейските
служители в достатъчна степен описват действията на подсъдимия по управление на
МПС, за което е било установено, че е извършено след употреба на наркотично
вещество.Той счита, че следва да се кредитират показанията именно на тези свидетели,
а не на тези, доведени от страна на подс.С., доколкото същият е в роднински и
приятелски отношения с тях , поради което и същите са заинтересовани от изхода на
делото.Поради това представителят на ВРП пледира подсъдимият да бъде признат за
виновен и да му бъде наложено наказание «Лишаване от свобода» от средния към
минималния предвиден в закона размер, което да бъде изтърпяно при общ режим,
както и да бъде приложена разпоредбата на чл.68 от НК по отношение на предходното
му осъждане.
Подс. В.С. участва в производството лично и с надлежно упълномощен
процесуален представител. В хода на досъдебното производство е заявил , че се
признава за виновен и не е дал обяснения по предявеното му обвинение.В хода на
съдебното следствие подс. С. отрича категорично да е управлявал автомобила, като
обяснява, че същият сутринта е бил взет от баща му за ползване, че след като
последния спрял на спирка пред пекарна «Тужо» в гр.Аксаково, не могъл да запали и
останал там отключен и на аварийни светлини.Подсъдимият разказва още, че баща му
му се обадил много ядосан по телефона и той отишъл да прибере автомобила със своя
ключ, като за целта бил откаран от свой приятел.Когато стигнал до автомобила ,
подс.С. сочи, че не е влизал в него, а отишъл до пекарната да си купи айран.Когато
излязъл видял полицейски служители, които го изпробвали за употреба на алкохол и
наркотици.По съвет на своя адвокат той отказал да даде кръвна проба.. В последната
си дума подс.С. отново заявява, че не е извърши това, в което го обвиняват.
Защитата на подсъдимия в лицето на адв.Вл.Ш. от АК-Варна, безалтернативно
пледира за оправдателна присъда , като след анализ на събраните по делото писмени и
гласни доказателства изразява становище, че обвинението не е доказано по безспорен
и категоричен начин.
След преценка на събраните в производството релевантни гласни и писмени
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, първоинстанционният съд намира за
установено от фактическа страна следното:
Подс.В.С. живеел заедно с родителите си и приятелката си –св.Г.М. , в къща в
с.Въглен. Той притежавал л.а. „БМВ 316“ с рег. № В 5340 ТС, за който имало два
ключа.На 06.07.2021г. св. В. С.- баща на подсъдимият, решил да използва автомобила
1

на сина си, за да отиде на работа.За това взел единия ключ и около 07.00ч. го привел в
движение.Св.С. стигнал до гр.Аксаково, като се движел в посока изхода на града.Пред
сградата на Община-Аксаково, която се намирала в ляво спрямо посоката на движение
на автомобила, имало пекарна „Тужо“, от където той решил да си купи закуска.За това
и спрял на намиращата се там автобусна спирка.След това решил да го премести, но
автомобилът не запалил и св.В. С. не могъл да го приведе в движение.Той се ядосал и
се обадил по телефона на сина си, като му се скарал, че колата не е в изправност,
обяснил му къде я е оставил и му казал да си я прибира. Този разговор бил чут и от
св.Г.М., с която подсъдимият живеел на семейни начала.След това св.В. С. отишъл на
работа, като оставил автомобила отключен .Подс.С., който все още спял когато баща
му му се обадил, веднага станал и звъннал на своя приятел – св.Т.Н., да го закара при
колата.Св.Н. се съгласил, а подсъдимият се приготвил, взел си телефона , якето и
втория ключ за колата и тръгнал.Св.Н. откарал подс.С. от с.Въглен до гр.Аксаково,
като по пътя подсъдимият му обяснил, че колата му се развалила, че баща му я оставил
и той трябва да я прибере.Свидетелят оставил подс.С. в центъра на гр.Аксаково, но не
видял автомобила.Подсъдимият му казал, че е наблизо, а свидетелят потеглил, тъй
като бил на работа.След това подс.С. отишъл до автомобила си, който бил паркиран на
автобусната спирка пред Община-Аксаково в посока изхода на града, и влязъл в
пекарна „Тужо“ да си купи айран.
В същото време, около 07.49ч. св.С.Х. – мл.автоконтрольор при РУ-Аксаково, и
св.С.К.- полицай, водач на патрулен автомобил, изпълнявали служебните си
задължения като автопатрул 454. Въпреки, че св.К. се водел водач на патрулен
автомобил, превозното средство било управлявано от св.С.Х..Те се движели от изхода
на гр.Аксаково в посока сградата на Общината.Тогава св.К. видял, че на спирката пред
Общината има паркиран лек автомобил.Тъй като спирането на автобусна спирка било
нарушение на ЗДП, полицейските служители спрели служебния автомобил пред този
на подс.С., който се намирал в дясно спрямо тяхната посока на движение. Св.Х. слязъл
от полицейската кола, а св.К. останал вътре на предната дясна седалка.Малко по-късно
от пекарната излязъл подс.С..Св.Х. му се представил и поискал документите му за
проверка.Подс.С. дал само лична карта.След извършена справка се установило, че той
е правоспособен водач на МПС, както и че има наложени глоби с обикновени и
ел.фишове, които не били заплатени. Св.Х. изпробвал подс.С. за употреба на алкохол,
като техническото средство отразило нулев резултат.На подс.С. бил направен и тест за
употреба на наркотични вещества с техническо средство „Дрегер Дръгтест 5000“ с
фабричен № ARMF-0099, който отчел положителен резултат за употреба на
метамфетамин.
След това св.Х. съставил против подс.С. два акта за установяване на
административни нарушения.Единият бил за това ,че паркира на спирка от редовните
линии за обществен транспорт за пътници, че не носи СУМПС и контролен талон, и че
управлява с наложени наказания „ глоба“ , незаплатени в срока за доброволно
изпълнение.Вторият акт бил за това, че управлявал собственият си лек автомобил след
употреба на наркотично вещество- метамфетамин, установено със съответното
техническо средство.На подс.С. бил издаден талон за кръвна проба и бил отведен във
ВМА-Варна, където отказал да даде кръвна проба.
С разпита на св.Х. като свидетел било започнато бързо производство против
подс.С. за престъпление по чл.343 „б“ ал.3 от НК.
Подс. В. В. СТ. е роден на 23.07.1910г. в гр.Варна, живее в с.Въглен,
български гражданин, с основно образование, работи, неженен.По отношение на него
2

са били постановени и влезли в сила три съдебни акта.С определение по НОХД №
1884/2012г. е било одобрено споразумение, с което подс.С. е бил признат за виновен за
извършено от него деяние по чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, като му е било наложено
наказание „Лишаване то свобода“ за срок от 9 месеца, изтърпяването на което е било
отложено с изпитателен срок от три години.Съдебният акт е влязъл в сила на
11.04.2012г.Отново с определение по НОХД № 6152/2015г. е било одобрено
споразумение , влязло в сила на 07.12.2015г., с което подсъдимият е бил признат за
виновен за деяние по чл.343 „б“ ал.1 от НК.Било му е наложено наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изтърпяване е било отложено с изпитателен срок
от 3 години, както и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 9
месеца.Последното осъждане на подс.С. е по НОХД № 780/2020г., където отново с
определение е било одобрено споразумение, с което той е бил признат за виновен в
извършването на престъпление по чл.216 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от Н.Било му е наложено
наказание „Пробация“ с приложението на двете задължителни мерки за срок от 8
месеца.Съдебният акт е влязъл в сила на 21.12.2020г.
Горната фактическа обстановка съдът намира за установена въз основа на
обясненията на подс . С., дадени в хода на съдебното следствие , отчасти от
показанията на св. С.Х. и на св.С.К., дадени в хода на съдебното следствие, от части
от показанията на св.К. от досъдебното производство, приобщени на основание чл.281
ал.5 вр. ал.3 вр. ал.1 т.1 от НПК, от показанията на св.В. С., св.Г.М. и св.Т.Н. ,
депозирани в хода на съдебното следствие, от писмените доказателства по бързо
производство № 168/2022г. по описа на РУ-Аксаково - докладна записка за
извършено престъпление, акт за установяване на административно нарушение, талон за
изследване, протокол за извършена проверка за употреба на наркотични вещества или
техни аналози, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, протокол за
сервизна проверка на техническо средство „Дрегер Дръгтест 5000“ с фабричен №
ARMF-0099,справка за нарушител, справка за съдимост и др., както и от служебно
изисканите и представените в хода на съдебното следствие справка за съхранението на
видеозаписи от камери в патрулния автомобил, справки от мобилните оператори и
заверено копие от Наказателно постановление № 21-0445-000488/ 07.10.2021г.,
чиито съвкупен анализ не налага различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи, а именно че обвинението против подс. С. , за това че на 06.07.2021г. в
гр. Аксаково общ. Аксаково, обл. Варна е управлявал моторно превозно средство –
лек автомобил „БМВ 316“ с рег. № В 5340 ТС, след употреба на наркотично вещество
– метамфетамин, установено по надлежният ред с техническо средство „Дрегер
Дръгтест 5000“ с фабричен № ARMF-0099.
, не е доказано от обективна страна.
Съгласно разпоредбата на чл.303 от НПК присъдата не може да почива на
предположения и в този смисъл, по делото не се събраха преки доказателства, сочещи
на участието на подсъдимия в изпълнителното деяние на престъплението, за което му е
възведено обвинение.
За да направи този извод , съдът обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност.Поради това и съдът приема за
безспорно доказан факта, че действително на 06.07.2021г. подс.С. се е намирал пред
сградата на Община-Аксаково и в близост до пекарна „Тужо“, както и че на същото
място, на автобусна спирка е бил паркиран собственият му лек автомобил „БМВ 316“ с
3

рег. № В 5340 ТС.Следващият безспорен факт е, че той е бил изпробван за употреба на
алкохол и наркотични вещества, като техническите средства са отчели съответно 0
промила алкохол и положителен резултат за употреба на метамфетамин.
Спорният елемент в настоящият казус е дали подс.С. е управлявал превозното
средство, за да е осъществил от обективна страна състава на престъпление по
чл.343“б“ ал.3 от НК, за чиято съставомерност се изисква именно такова изпълнително
деяние-управление на МПС след употреба на наркотични вещества.В тази насока по
делото са налице единствено гласни доказателства, формирани от обясненията на
подс.С. и от показанията на св.С.Х. и св.С.К., доколкото няма запазени видеозаписи от
камерата в полицейския автомобил Подс.С. категорично заявява, че не е управлявал
автомобила във въпросния ден, че баща му го е взел сутринта, за да отиде на работа, че
след като спрял на спирката не успял отново да го приведе в движение, тъй като ключа
правел проблеми, че след като му казал за това по телефона , св.Н. го откарал до там и
той направо влязъл в пекарната да си вземе айран без въобще да се качи в колата. В
подкрепа на обясненията на подсъдимия до момента на отиването му до автомобила са
показанията на баща му-св.В. С., приятелката му-св.Г.М. и приятеля му-св.Т.Н..
В подкрепа на обвинението са показанията на св.Х., дадени в хода на съдебното
следствие , при депозирането на които той си служи с протокола си за разпит като
свидетел от досъдебното производство от 06.07.2021г.Този свидетел от своя страна е
категоричен, че лично е видял , че подсъдимият е управлявал автомобила, който се е
движел в централната част на гр.Аксаково, в посока изхода на града, че е навлязъл в
тяхната пътна лента, т.е. лентата за насрещно движение, спрял на спирката пред
сградата на Община-Аксаково , слязъл от колата и влязъл в пекарната.Този свидетел
заявява още, че са спрели полицейския автомобил пред този на подсъдимия , изчакали
го да излезе от пекарната и тогава му направили проверка.Едновременно с това св.Х.
заявява, че „ автомобила беше спрян на автобусната спирка и това беше причината да
направя проверка“/ л.48 от с.д./ .Другият полицейски служител- св.С.К. в хода на
съдебното следствие обаче описва, че в изпълнение на служебните си задължения
заедно със св.Х. са обслужвали района, когато около 08.00ч. видели паркиран
автомобил пред пекарна „Тужо“ на автобусна спирка.За това и спрели патрулния
автомобил пред този и изчакали водача да излезе от пекарната.Св.К. сочи, че не е видял
„ човек да управлява“, а е видял „ спрял автомобил“/л.54, гърба от с.д/.В показанията
си и този свидетел описва извършените действия по проверка на подс.С. за употреба на
алкохол и наркотици.Доколкото показанията на св.К. относно възприетите от него
действия, извършени от подсъдимия, бяха в противоречие със заявеното от него в
досъдебното производство, съдът прочете показанията му от 06.07.2021г. на основание
чл.281 ал.5 вр. ал.3 вр. ал.1 т.1 от НПК.Свидетелят заяви, че това е казал тогава и е
било в деня на проверката, но към момента е с убеждението, че автомобила е бил
спрян, когато те са отишли/л.55 от с.д./.
За да прецени кои показания да кредитира-тези на св.Х. от съдебното следствие и
на св.К. от досъдебното производство , или тези на св.К., дадени в хода на съдебното
следствие, на първо място съдът съобрази, че при даването на показания св.Х. сам
посочи, че чете от протокола си за разпит в качеството на свидетел от досъдебното
производство от 06.07.2021г., като обстоятелството как се е сдобил с него, не е предмет
на разглеждане в случая.На следващо място съдът анализира извършените в хода на
досъдебното производство процесуални действия , свързани с провеждане на разпит на
свидетели, от хронологична гледна точка.Разследването е започнало с първото
действие по разследването- разпита на св.Х. като свидетел, като непосредствено след
4

него е бил разпитан и св.К.. При запознаване с текстовата част на протоколите, без да
се взема предвид смисловото им съдържание, доколкото показанията на св.Х. от
досъдебното производство не са приобщени към доказателствата по делото по реда,
предвиден в НПК, е видно, че показанията на св.К. почти дословно преповтарят като
текст протокола за разпит като свидетел на св.Х..Налице са различия относно
заеманите от двамата свидетели длъжности, включване на последната част от
четвъртото изречение от първия абзац от показанията на св.Х. в петото изречение от
първия абзац от показанията на св.К., разграничение на извършените от тях действия
по проверка за употреба на алкохол и наркотици и съставяне на акт от св.Х.,
респективно участието на св.К. като свидетел по акта.Останалото съдържание е
напълно идентично, включително и правописната грешка, допусната в шестото
изречение в първи абзац в протокола на св.Х. и на св.К., касаеща „ предоставенита
лична карта“ от подс.С.. От друга страна, св.К. в хода на съдебното следствие,
депозира показания, в които описа възприетите от него относими към предмета на
делото факти, а именно наличието единствено на паркиран автомобил , но не и
осъществено управление на същия, и то по начин, съществено различаващ се от този,
обективиран в досъдебното производство. Поради изложеното до тук съдът намира, че
показанията на св.К. , дадени в хода на досъдебното производство и приобщени на
основание чл.281 ал.5 вр. ал.3 вр. ал.1 т.1 от НПК, не биха могли да бъдат кредитирани,
доколкото макар свидетелят уклончиво да заяви, че ги поддържа, защото са били
дадени в деня, в който са били констатирани нарушенията на ЗДП, подробно
възпроизведе собствените си възприятия в хода на съдебното следствие.Те са в
противоречие със заявеното от св.Х., който единствен по делото сочи, че е видял
подс.С. да управлява автомобила, да навлиза в лентата за насрещно движение, да го
спира на спирката и да влиза в пекарната, като едновременно с това заявява, че
автомобилът е бил спрян на автобусната спирка и това е била причината да направи
проверка/л.48 от с.д/.Други доказателства в подкрепа на твърденията му, свързани
именно с осъществено и възприето управление на МПС от подс.С., не се събраха по
делото.Дори в приложената по досъдебното производство на л.3 докладна записка,
изготвена от св.Х. лаконично е написано, че „на 06.07.2021г. в 07.50ч., на
ул.“Г.Петлешев“ до № 56 в гр.Аксаково, проверихме в-ча на л.а.“БМВ“ с № В 53 40
ТС“, като изрично вписване, че подс.С. е управлявал този автомобил няма.На следващо
място съдът съобрази, че в хода на съдебното следствие дори св.К. изрази учудване
относно прочетените му показания, в които бил посочил, че „ автомобила се е движел
срещу нас едва ли не, а пък сме го изчакали да влезе да си вземе закуска и тогава да
излезе“.Не на последно място съдът отчете и обстоятелството, че на подс.С. не е
съставен акт за установяване на нарушение и за това, че е нарушил разпоредбите на
ЗДП, свързани с разположението на превозните средства на пътя, каквито твърдения
се съдържат в показанията на св.Х. , дадени в ходи на съдебното следствие и в тези на
св.К. от досъдебното производство.Поради изложеното до тук, като взе предвид, че
показанията на св.Х. , дадени в хода на съдебното следствие са вътрешно
противоречиви относно подлежащите на доказване факти, свързани с управлението на
превозно средство от подс.С., както и че показанията на св.К. от досъдебното
производство очевидно не са били обективирани по начина, предвиден в НПК, а чрез
използване на похвата "copy-paste" , съдът намира, че те в тези им части не следва да
бъдат кредитирани . В този смисъл е и Решение № 93 на ВКС по н.д. № 382/2019г., ІІІ
н.о.В случая съдът отчита изминалия период от време и натовареността на
полицейските служители при изпълнение на служебните им задължения, но това не
води до извод, че следва да се кредитират показанията на св.Х., които макар и
5

противоречиви и дадени при ползване на протокола му за разпит като свидетел, са в
полза на обвинението, а тези на св.К., в които сочи, че автомобила е бил спрян, когато
са го видели за първи път и че не е виждал човек да го управлява- не, доколкото и
самия свидетел не намери логика в действията, които са извършили ако са били видели
колата в движение.
От друга страна обясненията на подс.С. , за които съдът отчита, че са и средство
за защита, се подкрепят от показанията на останалите разпитани по делото
свидетели.Действително, същите са в роднински, близки и приятелски отношения с
него, но само това обстоятелство не е достатъчно те да не бъдат
кредитирани.Показанията на св.В. С., св.Г.М. и св.Т.Н. са последователни и логични и
описват хронологично случилото се сутринта на 06.07.2021г., като дават и обяснение
защо превозното средство е било спряно на автобусната спирка и от кого.Налице са
противоречия относно това дали на инкриминираната дата подсъдимият е следвало да
бъде на работа или не, както и по отношение на часа, в който св.В. С. се е обадил по
телефона на подс.С. , но те са пренебрежимо малки.В тази връзка съдът направи опит,
макар и със закъснение, да установи това обстоятелство, като бе изискана информация
от мобилните оператори.Дори такава да бе получена , то същата не би могла да се
ползва като доказателство, доколкото обвинението , предявено на подс.С. не е за тежко
умишлено престъпление, а нормата на чл.159 „а“ ал.2 от НПК предвижда предоставяне
на данни за проследяване и идентифициране на източника на връзката, само за тежки
умишлени престъпления.С оглед на това и съдът намира, че показанията на посочените
свидетели следва да бъдат кредитирани.Те , както и показанията на св.К. за това, че е
видял автомобила паркиран, а не в движение, подкрепят обясненията на подс.С., за
това че макар да е бил употребил наркотични вещества, не е управлявал превозното
средство, което пък се явява изпълнителното деяние на вмененото му във вина
престъпление.
Поради изложеното до тук , като взе предвид, че по делото не се събраха
категорични доказателства за това, че подс.С. на 06.07.2021г. в гр. Аксаково общ.
Аксаково, обл. Варна е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „БМВ
316“ с рег. № В 5340 ТС, след употреба на наркотично вещество – метамфетамин,
установено по надлежният ред с техническо средство „Дрегер Дръгтест 5000“ с
фабричен № ARMF-0099, съдът го призна за невиновен и го оправда по предявеното
му обвинение за престъпление по чл.343 „б“ ал.3 от НК.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

6

Номер на акта:	79
Дата:	11 април 2022 г. (в сила от 27 юли 2022 г.)
Съдия:	Даниела Михайлова

Дело:	20213110202848
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	19 юли 2021 г.

Присъда по дело №2848/2021 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите