№ 19949
гр. София, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. И.
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско
дело № 20231110108287 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на А. М. М. срещу ***, с която са предявени
при условията на обективно съединяване следните искове: евентуално съединени помежду
си искове за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 12 от Договор за заем №
****/28.06.2022 г., предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на
обезпечение, а именно: иск с правно основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП –
нищожност поради неравноправност; иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК – нищожност поради противоречие на закона; иск с правно основание чл.
26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК – нищожност поради заобикаляне на закона; иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – нищожност поради накърняване на добрите
нрави, както и кумулативно съединен с тях частичен осъдителен иск с правна квалификация
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 50 лв. –
част от вземане в общ размер на 409.46 лв., представляващо платена без основание сума въз
основа на нищожната неустоечна клауза, ведно със законната лихва от 16.02.2023 г. до
окончателното плащане. Претендират се разноски.
Ищцата твърди, че е сключила с ответника Договор за заем № ****/28.06.2022 г., по
силата на който й е предоставена в заем сумата от 511.29 евро, с левова равностойност 1 000
лв., като тя се задължила да върне сума в размер на 547.37 евро или 1 070.56 лв. на 8
двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 58.42 евро или 133.82 лв. Сочи, че
съгласно чл. 12 била задължена да осигури обезпечение след сключването на договора –
поръчител, отговарящ на редица изисквания, като поради непредставянето на обезпечение й
била начислена неустойка, с което общата дължима сума по кредита станала 1 480 лв.
Излага, че неустойката била платима разсрочено заедно с погасителните вноски, което било
предвидено още в първоначалния погасителен план. Твърди, че е погасила задълженията си
1
по договора. Намира неустоечната клауза за нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй
като се касае за неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, която не била
индивидуално уговорена. Счита, че неустойката е необосновано висока, като надвишава 50
% от размера на главницата. Излага, че по съществото си тя е скрита възнаградителната
лихва, поради което посоченият в договора ГПР не съответства на действително прилагания,
което е заблуждаваща търговска практика, а също така води до нарушение на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК. Сочи, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща
ГПР до пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, както и на
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, поради което на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК клаузата е
нищожна. Намира я за нищожна и като накърняваща добрите нрави поради противоречие с
принципите за справедливост и добросъвестност. Излага, че чрез нея се прехвърля рискът от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник. Посочва, че неустойката
за неизпълнение на акцесорно задължение излиза извън присъщите й функции и цели
единствено кредиторът да се обогати неоснователно за сметка на длъжника. Счита, че са
налице пороци, обуславящи нищожност на целия договор, която моли да бъде установена в
мотивите на съдебното решение. Поради това счита, че платената сума по нищожната
неустоечна клауза е платена без основание.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Излага, че между него и ищцата е сключен
процесният договор за заем, по силата на който на последната е предоставен заем в размер
на 1 000 лв., равняващ се на 511.29 евро, за срок от 16 седмици, при уговорен лихвен
процент в размер на 40.05 % и ГПР в размер на 34.93 %, като тя се задължила да върне сума
в общ размер на 1 070.56 лв., равняваща се на 547.37 евро, съгласно погасителен план, а ако
не изпълни задължението си по чл. 12, ал. 1 – 3, размерите и съдържанието на вноските се
уреждат съгласно погасителен план по чл. 12, ал. 6. Твърди, че договорът не е сключен при
общи условия, а е резултат от индивидуално договаряне с клиента. Оспорва процесната
неустойка да е била начислена от него и заплатена от ищцата. Твърди, че задължението на
потребителя в случая е било да върне само главницата заедно с договорната лихва, което не
е направено. Излага подробни съображения, че не са налице релевираните основания за
нищожност на процесната клауза. Изтъква, че неустойката не подлежи на включване в ГПР,
защото е разход, който потребителят дължи при неизпълнение на задълженията си по
договора, още повече че нейната изискуемост настъпва при отлагателното условие на чл. 12,
ал. 1, а ГПР се изчислява към момента на сключване на договора. Счита, че евентуалната
нищожност на неустоечната клауза не влече недействителност на целия договор, защото
надвишаването на нормативно установения праг на ГПР води до нищожност само на
клаузите, които го надвишават, а и клаузата за неустойка има относително самостоятелен
характер, поради което договорът би имал действие и без нея. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
2
съвкупност, намира от фактическа страна следното:
С Определение № 35430/06.10.2023 г. е обявено за безспорно сключването между
страните на Договор за заем № ****/28.06.2022 г. и предаване на заемната сума в размер на
1 000 лв. на ищцата.
От представения по делото договор се установява, че той е сключен за сумата от
511.29 евро или нейната левова равностойност за срок от 16 седмици. Уговорен е ГЛП в
размер на 40.05 % и ГПР в размер на 34.93 %. Общата сума, дължима от потребителя по
договора, възлиза на 547.37 евро, равняваща се на 1 070.56 лв., като следва да бъде платена
от заемателя на 8 двуседмични вноски, всяка в размер на 133.82 лв., съгласно погасителен
план, представляващ неразделна част от договора.
Съгласно чл. 12, ал. 1 и ал. 2 заемателят се задължава в срок от 7 дни след
сключването на договора да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в
поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими
погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки, като третото лице следва да сключи със
заемодателя изричен договор за встъпване в дълг /договор за поръчителство/, с който да се
задължи солидарно да отговаря заедно със заемателя за връщането на всички дължими суми
по договора. Уговорено е в чл. 12, ал. 3, че третото лице /поръчител/ подлежи на
предварителна проверка от заемодателя с оглед на неговата възможност да поеме посочения
солидарен дълг, като то следва да отговаря кумулативно на следните условия: да бъде
дееспособно физическо лице; навършена възраст – 18 години; минимален осигурителен
брутен доход през последните 6 месеца – 600 лв. на месец; валидно трудово
правоотношение от поне 6 календарни месеца; стабилна кредитна история /без регистрирани
просрочия по кредити в ЦКР/; не е активен потребител на заемните продукти на
дружеството и/или не е поръчител по друг активен паричен заем, предоставен от
заемодателя. В чл. 11Б заемателят декларира, че преди сключването на договора е уведомен
от заемодателя, че след извършена оценка на кредитоспособността му представлява
потребител, при който рискът от просрочие е значителен, и без предоставяне на
обезпечението по чл. 12, ал. 1 заемодателят не би сключил договора поради необходимостта
да извърши допълнителни разходи по обезпечаването на риска от просрочие на паричния
заем, както и че ще изпълни всички свои задължения по договора, включително ще
предостави изисканото обезпечение на паричния заем по чл. 12, ал. 1, като декларира, че
всички условия, на които следва да отговаря евентуалният солидарен длъжник съгласно чл.
12, ал. 3, са напълно изпълними и индивидуално договорени между страните.
В чл. 12, ал. 4 е уговорено, че ако в определения срок заемателят не изпълни
задължението по чл. 12, ал. 1 съгласно условията на чл. 12, ал. 3, той дължи на заемодателя
неустойка в размер на 209.35 евро /409.46 лв./, защото неизпълнението на задължението на
заемателя за осигуряване на солидарен длъжник /поръчител/ ще причини на заемодателя
вреди, изразяващи се в извършването на допълнителни разходи, свързани с обезпечаването
на риска от просрочие по погасителните вноски, дължими от заемателя, които неустойката
следва да обезщети, като разходите ще бъдат извършвани през целия срок на договора
3
/освен в случаите на чл. 12, ал. 7/, макар и отделни парични вноски да бъдат заплатени
лично от заемателя на падеж, и са свързани с възлагане на обслужване на всички плащания
по договора на трето лице – изпълнител/инкасатор на задължения/кредитен консултант,
което да следи лично за точното изпълнение на задълженията на заемателя по договора,
като включително извършва следните фактически и правни действия: следи за падежите на
съответните плащания; провежда телефонни разговори със заемателя; посещава заемателя в
неговия дом или друго договорено между страните място с цел събиране на дължимите
суми и последващото им отчитане в офис на заемодателя или директно по банкова сметка на
последния; извършва всички други необходими дейности във връзка с точното изпълнение
на задълженията на заемателя по договора. Съгласно чл. 12, ал. 5 размерът на неустойката е
договорен в индивидуални преговори между страните. В чл. 12, ал. 6 е предвидено, че ако
неустойката стане дължима, заемателят ще я заплаща на части, като погасителната вноска в
този случай възлиза на 185 лв. и е инкорпориран приложимият погасителен план.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено, се изяснява следното: Според предоставените от ***
документи внесената от ищцата на 28.07.2022 г. сума по договора е в размер на 1 015.40 лв.
и с нея са погасени следните задължения по кредита: 1 000 лв. – главница; 15.40 лв. –
договорна лихва. Като се вземат предвид размерите на усвоената сума, договорната лихва и
неустойката по чл. 12 от договора и срокът на кредита /8 двуседмични вноски/, ГПР възлиза
на 566.24 %. В откритото заседание вещото лице разяснява, че за изготвяне на експертизата
ответникът му е предоставил достъп до счетоводната си програма, но в нея не фигурира
необходимата информация, защото дружеството не води редовно счетоводството си по
повод погасяването на кредитите, а изводът относно платените суми е направен само въз
основа на една счетоводна справка за извършените плащания и дължимите суми.
При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни
изводи:
Предявени са при условията на обективно съединяване искове за прогласяване за
нищожна на няколко различни основания на неустоечна клауза от договор за заем и
кумулативно съединен с тях частичен иск за връщане на платената парична сума въз основа
на нищожната неустоечна клауза. Съобразявайки съдебната практика /например Решение №
97/08.02.2013 г. по т. д. № 196/2011 г. на ВКС, І ТО, и Решение № 199/12.07.2016 г. по гр. д.
№ 583/2016 г. на ВКС, ІV ГО/, съдът приема с оглед основанията на всеки един от исковете
за установяване нищожност на неустоечната клауза, че същите следва да се разгледат при
условията на евентуалност, като те подлежат на разглеждане в поредността, произтичаща от
естеството на въведеното основание – от най-тежкото към най-лекото. Ето защо първо
следва да бъде разгледан искът с правно основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП за прогласяване
нищожност на неустоечната клауза поради нейната неравноправност и само в случай на
неговото отхвърляне следва да бъдат разгледани последователно исковете за прогласяване
нищожност на същата на другите релевирани основания.
По иска с правно основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП:
4
По този иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи сключването между
страните на Договор за заем № ****/28.06.2022 г. с посоченото съдържание и твърдяната
неравноправност на процесната клауза, а в тежест на ответника е да докаже, че неустоечната
клауза е индивидуално уговорена.
Съдът намира, че сключеният между страните Договор за заем № ****/28.06.2022 г.
попада в обхвата на чл. 9, ал. 1 ЗПК и има характеристика на потребителски договор, тъй
като заемателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП.
Следователно за него се прилагат разпоредбите на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП и защитата по ЗПК.
Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е
всяка уговорка във вреда за потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца/доставчика и потребителя, а според чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправната клауза е
нищожна, освен ако е уговорена индивидуално. Клаузите в потребителските договори не са
индивидуално уговорени, когато са предварително изготвени от търговеца типизирано, а
търговецът ги предлага на неограничен брой потребители, като потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им.
Неравноправността на клаузата по чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, каквато се релевира от
ищцата, се преценява към момента на сключването на договора при вземане предвид дали
размерът на неустойката е многократно завишен спрямо обезщетението, дължимо за
евентуално предвидимите от неизпълнението вреди, което би било в разрез с принципа на
добросъвестност и би довело до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя. Съдът намира, че в случая клаузата за неустойка по чл. 12, ал. 4 от
договора не държи сметка за вида на неизпълненото задължение и значимостта на това
неизпълнение – касае се за неизпълнение на акцесорното задължение за предоставяне на
обезпечение, което неизпълнение не води автоматично до неизпълнение на основното
задължение на кредитополучателя – за връщане на главницата по договора заедно с
уговорената възнаградителна лихва. Този извод не се влияе от изразеното от страните в чл.
12, ал. 4, изр. 1 – 3 съгласие, че неизпълнението на задължението за предоставяне на
обезпечение ще причини на заемодателя вреди, изразяващи се в извършването през целия
срок на договора /дори и отделни парични вноски да бъдат заплатени лично от заемателя на
определения падеж/ на допълнителни разходи, свързани с обезпечаването на риска от
просрочие по погасителните вноски, дължими от заемателя, защото е очевидно, че тази
уговорка е част от предварително изготвения от кредитора типизиран текст на договора,
върху който ищцата не е имала възможност да влияе, като самата тя е неравноправна – не
отговаря на изискването на добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя възприетата в нея възможност
кредиторът да прояви пълното незачитане на евентуалното срочно изпълнение на
задълженията на длъжника. Принципа на добросъвестност при изискването на обезпечение
налага преценката за носения от кредитора риск да бъде извършена от него преди
сключването на договора, респ. ако се установи необходимост от обезпечение на кредита,
5
изискването за предоставяне на такова следва да е условие за неговото отпускане. В случая
преценка за необходимостта от предоставяне на обезпечение е направена от ответника
преди сключването на договора, което е видно от клаузата на чл. 11Б, но въпреки това
изискването за предоставяне на обезпечение не е поставено като условие за отпускане на
кредита, чието неизпълнение да има за последица отхвърляне на искането за кредит, а е
включено като задължение, последващо сключването на договора и усвояването на заемната
сума. На длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение, след като кредитът вече
е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, с което се увеличава опасността от
негова свръхзадлъжнялост, при положение че от неизпълнението на акцесорното
задължение за предоставяне на обезпечение не произтичат преки вреди за кредитора, което
в случая се потвърждава от обстоятелството, че въпреки това кредитът е погасен – при това
предсрочно. Същевременно размерът на неустойката, която кредитополучателят се
задължава да заплати при непредставяне в срок на обезпечение, отговарящо на
изискванията, е необосновано висок – той се равнява на 41 % от размера на главницата и
многократно надхвърля размера на договорната лихва. Ето защо съдът намира, че в случая е
налице специфичното основание за неравноправност по чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, както и
общите предпоставки за неравноправност на клауза в потребителски договор съгласно чл.
143, ал. 1 ЗЗП – клауза във вреда на потребителя /т.е. клауза, чрез която се злепоставят
интересите на потребителя/, значително неравновесие между правата и задълженията на
страните, което е в ущърб на потребителя, и накърнено изискване за добросъвестност.
Ответникът не доказа, че неустоечната клауза е индивидуално уговорена, като такъв
извод не следва и от съдържанието на договора, който е очевидно типизиран /включително в
частта, в която е бланкетно посочено, че всички негови разпоредби са договорени в
индивидуални преговори между страните/, поради което и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП
неустоечната клауза е нищожна.
Следователно предявеният иск с правно основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП е основателен,
поради което не са налице условията за разглеждането на другите релевирани от ищцата
основания за нищожност на процесната неустоечна клауза.
По частичния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
За неговата основателност в тежест на ищцата е да установи извършена от нея в
полза на ответника престация на определено благо, в случая – на парична сума в размер на
50 лв., платена като неустойка по чл. 12 от договора, и получаване на сумата от ответника, а
ответникът следва да докаже наличието на правно основание за получаване на процесната
сума, което в случая предполага да установи наличието на валидно облигационно
отношение, възникнало по силата на Договор за заем № ****/28.06.2022 г. и включващо в
съдържанието си валидна неустоечна клауза по чл. 12, ал. 4.
По делото е спорно начисляването от ответника и плащането от ищцата на неустойка
за непредоставяне на обезпечение по договора. Единственото относимо към този въпрос
доказателство е заключението на съдебно-счетоводната експертиза, според което ищцата е
платила по договора само главница в размер на 1 000 лв. и договорна лихва в размер на
6
15.40 лв. Въпреки разясненията на вещото лице в открито заседание, че ответникът не води
редовно счетоводството си по повод погасяването на кредитите, поради което то е
формирало извода си само въз основа на една справка, при липса на други ангажирани от
ищцата допустими доказателства /например платежни документи/ относно факта на
плащането съдът приема за установено, че платените от нея суми по договора са изчерпват с
посочените в заключението на съдебно-счетоводната експертиза суми. Предвид изложеното
и при прилагане на последиците от неизпълнение на доказателствената тежест съдът
намира, че плащането от ищцата на сума в размер на 50 лв. като неустойка по чл. 12 от
процесния договор и получаването на сумата от ответника са останали недоказани.
В случая ищцата не претендира сумата от 50 лв. като неоснователно платена каквато
и да е по вид сума по договора, а я претендира конкретно като платена при начална липса на
основание неустойка. При това положение че не се установява плащане на неустойка по
договора, възражението за нищожност на договора в цялост не следва да бъде обсъждано,
защото дори и то да е основателно и по него да се дължи връщане от потребителя само на
чистата стойност на кредита /главницата/, съдът не може да присъди платените в повече
суми /в случая договорна лихва в размер на 15.40 лв./ на непредявено основание.
Предвид изложеното предявеният частичен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат разноски само за уважения иск,
възлизащи на сумата от 200 лв., както следва: 50 лв. – заплатена държавна такса; 150 лв. –
депозит за вещо лице.
На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 1 ГПК на **** се дължи
сумата от 480 лв. – възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ /с включено
ДДС/ във връзка с уважения иск.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат разноски само за отхвърления
иск. Те се равняват на половината от заплатеното адвокатско възнаграждение, доколкото в
договора за правна защита и съдействие липсва уговорка каква част от общо заплатеното
възнаграждение се отнася за установителния иск и каква част – за осъдителния иск.
Следователно на ответното дружество се дължат разноски в размер на 240 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен от А. М. М., ЕГН **********, с адрес:
****, срещу ***, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, че клаузата на чл. 12,
ал. 4 от Договор за заем № ****/28.06.2022 г., предвиждаща заплащане на неустойка при
непредоставяне на обезпечение, е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП поради
неравноправност по чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП.
7
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. М. М., ЕГН **********, с адрес: ****, срещу ***, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: ****, частичен иск с правно основание чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 лв. – част от вземане
в общ размер на 409.46 лв., представляващо платена без основание сума въз основа на
нищожната неустоечна клауза, ведно със законната лихва от 16.02.2023 г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, да заплати на А.
М. М., ЕГН **********, с адрес: ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 200 лв. –
разноски по делото.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, да заплати на
****, БУЛСТАТ № ****, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 480 лв. – възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на А. М. М..
ОСЪЖДА А. М. М., ЕГН **********, с адрес: ****, да заплати на ***, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 240 лв. –
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8