ОПРЕДЕЛЕНИЕ
номер
………../…………...09.18 г., град Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание в състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА МИТЕВА
като разгледа
докладваното от съдията
търговско дело
№ 1341 по описа за 2018 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е редовна ИСКОВА МОЛБА от И.И.Е. срещу „НАДЕЖДА 55“ООД, ЕИК *********, с която е предявен ТЪРГОВСКИ
СПОР (чл. 365 т.3 от ГПК) по допустим ЧАСТИЧЕН иск за присъждане на част от горница
в размер на само 100 000 лв над размера, предявен и разгледан
по т.д. 633/17 на ВОС, претендирана като остатък от неизплатен дружествен дял
на напуснал съдружник.
В самата искова молба се съдържат твърденията за уважаване на частичен иск за първоначално предявена част
от само 25 000лв от същата претенция. При служебна проверка по т.д. 633/17г
на ВОС, т.о., се установява, че по същото дело решението не е влязло в сила( не
е изтекъл срок за обжалване от осъдения
ответник). Макар между настоящото и
частичното производство да няма пълно съвпадение в предмета, с оглед
установяване на еднакво основание на претендираните различни размери, съдът
намира, че постановеното съдебно решение ще следва да бъде зачетено със сила на
присъдено нещо и в настоящото производство. От друга страна, продължаването на
процедурата по размяна на книжа би поставила начало на преклузивни
срокове за упражняване на правата на страните, обусловени до голяма степен от
резултата от обжалването на първото решение.
Съдът намира, че следва да укаже предварително на страните възможността
от доброволно уреждане на спора.
Съдът намира за необходимо
съобразяването на резултата от частичния иск преди размяна на книжа,
осъществена е хипотеза на чл. 229 ал.1 т.4
ГПК, поради което производството по делото следва да се спре на тази
фаза, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА ЗА
разглеждане редовна ИСКОВА МОЛБА от И.И.Е. срещу
„НАДЕЖДА 55“ООД, ЕИК *********, с която
е предявен ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т.3 от ГПК) по допустим ЧАСТИЧЕН иск за
присъждане на само 100 000 лв като остатък от
неизплатен дружествен дял на напуснал съдружник.
Приема определената
от ищеца цена на частичен осъдителен иск.
Спира производството по т.д. 1341/18г на ВОС, т.о., образувано по
повдигнат ТЪРГОВСКИ СПОР (глава 32 от ГПК) за заплащане на част от горница над уважена частична претенция, на осн.
чл. 229 ал.1 т.4 ГПК, до приключване на производство по частичния иск, предявен
по т.д. 633/17г на ВОС.
Указва на страните, че спорът може да бъде решен чрез медиация или по
друг начин за постигане на извънсъдебна спогодба, а при постигане на съдебна
спогодба половината от държавна такса,
дължима от осъдената страна ще бъде опростена.
С оглед наличието на безспорни обстоятелства между страните съдът счита,
че спорът им е подходящ за отнасяне за уреждане чрез съдействие на медиатор.
Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на
спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат
споразумението. Само някои от ползите за страните при прилагане на този метод
са: по- евтина и по-бърза процедура, страните контролират резултата и крайното
решение е резултат само на волята на участниците, но не и на медиатора,
процедурата е поверителна както по отношение на документите, така и на крайния
резултат и междинните стъпки, позволява запазването на търговските отношения
между страните и не-рядко служи за основа на бъдещо партньорство, обикновено
приключва със споразумение което страните доброволно изпълняват, тъй като е
основано само на техни взаимни интереси.
Списък на медиаторите по Единния регистър е
общо достъпен на интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Център за
медиация за района на ВОС е разположен на 4 етаж в сградата, в която се
помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна,
ул. „Ангел Кънчев" №12 (http://vos.bg/bg/court/mediation-centre) и
предоставя безвъзмездно възможност на страните по делата да разрешат правния
спор доброволно, посредством медиация и със съдействието на медиатор, всеки
работен ден от 9 до 17 ч.
ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК УКАЗВА на страните:
1. че страната, която живее или замине за
повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда,
на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по
делото в Република България. Същото задължение имат законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната.
2. че
страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да
уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната
3. Когато уведомените лица не посочат съдебен адресат или нов адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски
апелативен съд в седмичен срок от връчване на страните, със съобщение, представляващо Приложение № 9
към Наредба № 7 на МП.
ПРЕПИС ОТ ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се изпрати на ответника след връчване на преписа от определение по допускане на обезпечение на ищеца.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: