Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2126
29.05.2019 година, град
Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, XIV граждански състав,
в публично заседание на двадесет и трети април две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5213 по описа на съда за
2017г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск за собственост по чл. 54, ал. 2 ЗКИР
от „Каммекс“ АД срещу „Биомашиностроене“ АД.
Ищцата твърдят, че е придобил собствеността на 1/60 ид.ч. или 238.34
кв.м. от парцел VII с площ от 14.293 дка на основание договор за
покупко-продажба от 29.11.1994г. след проведен търг. След няколко изменения на
плана парцелът бил заснет като поземлен имот с идентификатор ........... по KK
на гр. Пловдив с площ 6839 кв.м. Твърди, че не се е разпореждал с придобитите
от него права, поради което след измененията намира, че притежава правото
на собственост върху 238.34/6839
ид.ч. от имот с идентификатор ........... KK на гр. Пловдив. Твърди, че
част от имота с площ от 55 кв.м. била заснета неправилно в кадастралната карта,
като част от имот с идентификатор ..........., собственост на ответника. Прави
искане за инцидентен контрол върху заповед № *** от 21.11.1997г. с която е
одобрено попълването на кадастралната основа на имот пл. 4 с нови имоти пл. 4 и
нов имот 757 по плана на СИЗ- I част на гр. Пловдив. След изменение на
кадастралната карта имот с идентификатор ........... бил разделен и неправилно
заснетата площ попадала с около 25 кв.м. в имот с идентификатор ...........и с
около 30 кв.м. в имот с идентификатор ............
Иска да бъде установено по отношение на ответника правото му на
собственост и наличието на грешка в кадастралната карта. Претендира
разноски.
В срок е постъпил отговор от ответника,
с който се оспорва претенцията. Твърди, че проверката на административния акт е
недопустима, тъй като заповедта е била предмет на обжалване в друго
административно производство. Твърди, че процесният имот не е предмет на
договора, а чрез препратка по чл. 11 от същия бил включен в протокола за въвод
от 21.12.1994г. Счита, че по точи начин в полза на ответника е възникнало право
на ползване върху имота за достъп до закупените от него други имоти. Изтъква,
че дружеството също се явява съсобственик в имот с идентификатор ........... по
KK и ищецът не можел да придобие повече права от праводателите си. Сочи, че е
придобил правото на собственост върху спорната площ с договор за
покупко-продажба от 11.02.2016г., като праводателят му е се легитимирал с
решение на ОСЗ, за възстановяване на право на собственост в реални граници.
Намира, че в този случай решението на ОСЗ има констативен характер и било
налице стабилно фактическо положение, което нямало основание да бъде променяно.
Не претендира разноски.
С определение от о.с.з. от
17.12.2018 г. бе допуснато изменение на
предявения иск чрез добавянето на основание, а именно давностно владение на
реалната част от 1994г.
С допълнителен отговор ответникът взема становище за
неоснователност на претенцията и на това основание.
След преценка на събраните по делото доказателства и
във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:
От
представения договор за продажба чрез търг на недвижим имот по пар. 10, ал. 2
от ПЗР на ЗППДОП се установява, че продавачите - „Биомашиностроене” ЕООД, гр.
Пловдив, „Мембранни технологии” ЕООД, гр. Пловдив „Биоприборостроене” ЕООД, гр.
Пловдив и „ПИНОТ” ЕООД, гр. Пловдив (правоприемници на
„Биотехинвест“ гр. Пловдив), продават на купувача- „Каммекс” АД, гр. Пловдив
следния недвижим имот: Дълготраен актив включващ незавършено строителство 6
халета, представляващи северната част от общо девет халета на Главен корпус 1
от строителен обект „Комбинат Биотех“, немонтирани материални запаси, прилежаща земя със завършен нулев цикъл
и комуникации в строителните граници
с площ от 38 декара, находящи се в северна промишлена зона на гр. Пловдив,
съставляващи част от имот пл. № 4 по плана на Северна индустриална зона І част,
одобрен със заповед № 57 от 03.02.1973 г. при граници: от север- път в проект,
от изток КК ”Първи Май”, от юг „Биомашиностроене” ЕООД, гр. Пловдив, от запад –
бул. В. Априлов. Договорът е действителен и прехвърлянето на собствеността е
настъпило.
По
отношение на имотите предмет на сделката следва да се има предвид и подписаният
на 21.12.1994 г. между продавачите и купувача протокол за въвод във владение,
който според чл. 11 от сключения на 29.11.1994 г. договор е неразделна част от
същия. С този протокол реално между страните по сделката е направена по
детайлна индивидуализация на продадения имот, която е съобразена не само с
действащия към момента план от 1973 г., а и с изменението одобрено със Заповед
№ ОА-975/1994 г. във връзка със самото прехвърляне. С протокола, както е прието
и в Решението на ПОС по гр. д. № 594/2011г. са индивидуализирани прехвърлените
права съобразно последното изменение на плана. Така става ясно, че продаваната
площ попада в парцел І с площ от 5.31032 дка., парцел ІІ с площ от 5.24534 дка,
парцел ІІІ с площ от 15.238 дка, парцел ІV с площ от 11.968 дка, които се
предават изцяло и 1/60 от ид. част,
равняваща се на 238.34 кв. м. от парцел VІІ, целия с площ от 14.293 дка.
Прехвърлянето на тези права е
резултата на процедура по ЗППДОП (отм.), която е открита още през 1993г., видно
от приложените на лист 188-192 от делото документи, като ответникът е един от
праводателите.
За настоящото производство, ответникът
се легитимира като собственик на реалната част на основание договор за
покупко-продажба от 2016г. Праводателят му е придобил правата си с нотариален
акт от 2007г., а неговите праводатели са се легитимирали с констативен
нотариален акт от 1997г.- лист 32. Видно от записванията в последния,
констатацията на правото на собственост е направена от нотариуса във основа на
Решение № 2470 от 14.09.1994г. на ПК-Пловдив, скица от 1997г. и удостоверение
за наследници. Съгласно приетата СТЕ този имот е бил възстановен в стари реални
граници, които съответстват на тези преди по КК преди последното й изменение.
Съгласно приетата СТЕ процесната площ
е била част от парцел „Комбинат
Биотех“ по плана от 1973г., в пределите
на който през 1994г. са обособени нови парцели- I, II, III, IV, V, VI и VII- Приложение № 5
към СТЕ. За целия парцел „Комбинат Биотех“ е бил издаден акт за държавна
собственост от 1987г. за дворно място от 80000 кв.м.- лист 19. В същия е
посочено, че имотът е предоставен за оперативно управление на Комбинат Биотех,
СО „Биотехинвест“- Пловдив.
В тази насока следва да се има
предвид, че актът за държавна собственост няма правопораждащо действие, но като
официален документ се ползва до доказване
на противното с обвързваща доказателствена сила относно отразените в него
обстоятелства. При придобиване право на собственост по реда на чл. 17а
ЗППДОбП (отм.) в резултат на преобразуване на държавни предприятия в
еднолични търговски дружества, при разграничаването на държавното имущество от
това на търговски дружества, актът за държавна собственост е надлежно доказателство за това кои имоти
на кое предприятие са били предоставени за стопанисване и управление. В този
смисъл е и разрешението, дадено в Решение № 136 от 16.07.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 1414/2010 г., I г. о., ГК.
Доказателствената стойност на
преписа от АДС не се опровергава от останалите приети доказателства и следва да
бъде възприета. Съгласно решение от 28.06.1991 г. (лист 193) форма
„Биотехинвест“- Пловдив (образувана с решение от 1989г.) е прекратена, а
активите и пасивите й се поемат от новообразувани фирми. В последствие тези
фирми са преобразувани в еднолични търговски дружества с държавно имущество,
видно от приложените искания за разпореждане в имущество- лист 188-192 и от
записвания в самия договор от 1994г., на който се позовава ищецът.
Според чл. 17а
ЗППДОП (отм.), при преобразуваните държавни предприятия в еднолични
търговски дружества с държавно имущество, предоставеното на тези предприятия за
стопанисване и управление имущество с акта за преобразуването се предоставя в
собственост на търговското дружество, освен ако в акта не е предвидено друго,
от който момент то става негова собственост. В Тълкувателно Решение № 4 от
14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. в т. 2Г се прие, че фактическият състав
на придобивния способ, уреден в чл. 17а от
ЗППДОбП (отм.), респ. в чл. 1 от ПМС
№ 201 от 25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими
имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни
предприятия, включва: държавата да е собственик на конкретно имущество; това
държавно имущество да е било предоставено за стопанисване и управление на
държавно предприятие и с акта на държавния орган за преобразуване на държавното
предприятие в търговско дружество това имуществото да не е изрично изключено от
имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество. При
наличието на тези предпоставки вещно-транслативният ефект настъпва по силата на
самия акт за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество и от
момента на възникване на това търговско дружество. Този факт се доказва на
първо място със съответния административен акт за предоставяне на имуществото, или
с косвени доказателства, в това число с АДС, без да е задължително отразяването
на имуществото в счетоводен баланс или инвентарна книга.- Решение № 221 от
8.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1453/2015 г., I г. о., ГК.
В настоящия случай, придобиването на
собствеността се установява от съвкупния анализ на ангажираните доказателства,
а именно: приложените отговори от Министерство на промишлеността във връзка с
процедурата по продажбата, заповедта за прекратяване на „Биотехинвест“ Пловдив
и образуването на фирми с държавно имущество (лист 193), Акта за държавна собственост
и самия договор за покупко-продажба от 1994г. В действителност не са
представени всички заповеди за преобразуване в еднолични дружества с ограничена
отговорност на прехвърлителите (освен за ответника), но това обстоятелство се
установява от приложените искания и договора от 1994г., като не е било оспорено
от ответника. В тази насока следва да се съобрази и влязлото в сила решение по
гр. д. № 594/2011г. на ПОС, по което е отхвърлен
искът на настоящия ответник срещу ищеца за признаване за установено, че
„Каммекс“ АД не е собственик в имот с
идентификатор ........... по КК. Съдебният акт макар да не установява конкретни
права между страните, следва да бъде взет предвид, тъй като със сила на пресъдено
нещо решава въпроса за това дали ищецът в действителност няма никакви права в
имота.
От приетата СТЕ и ДСТЕ и
изслушването на вещото лице в о.с.з., се установява, че от първоначалния парцел „Комбинат Биотех“, са образувани седем нови
парцела, един от които парцел VII с площ от 14.293
дка. Имотът на ответника с първоначалните граници (във вида преди последното
изменение) е нанесен през 1997г., като съгласно плана, част от него е попада в общия
парцел, отреден за „Комбинат Биотех“, впоследствие обособен като парцел VII. При проследяване на статута на парцел VII се установява, че в действащия РП за спорната част му
съответства УПИ XX-885
инфраструктурен коридор. Самия имот с пл. № 885 е нанесен със заповед от 2000г.,
но парцел е съществувал преди това, още от 1973г.- общият парцел „Комбинат
Биотех“, а след това парцел VII. Според вещото
лице границата на парцел VII по първото
отреждане, съответства на уличната регулация на УПИ XX- инфраструктурен
коридор, която е показана с червена линия на Приложение № 6 от СТЕ.
Заключенията са обосновани, не противоречат на останалите събрани доказателства
и следва да бъдат кредитирани.
Предвид горното, се установява, че
реституционното решение на ПК/ОбСЗ за реално възстановяване на собствеността по
ЗСПЗЗ,
ППЗСПЗЗ
е издадено след приключила процедура
по трансформиране на собствеността от държавна в частна по реда на
преобразуване на държавно предприятие в търговско дружество по ЗППДОП (отм.). Тази
колизия на права е уредена от § 6, ал. 6 от
ЗППДОП (отм.), а след отмяната му от § 11 от ДР на
ЗПСК, но към 1994 (когато е постановено решението на ПК) тези
разпоредби все още не са били приети. Не се установява и наличието на пречки по
чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Тази преценка следва да се извърши към 1991г., когато е
приет ЗСПЗЗ, а към този момент няма конкретни доказателства предназначението на
имота в процесната част да е било променено, както и в него да се били изградени
съоръжения, които да представляват част от производствената структура на дадено
предприятие и да обслужват производствения му процес по начин, че тяхното
премахване би нарушило нормалното му протичане. (Решение № 552 от 15.12.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 1226/2009 г., II г. о., ГК).
Точно обратното, през 1993г. е
започнала процедура по продажба на част от имуществото на предприятието от
неговите правоприемници, именно защото строителството не е било завършено и активите
не са били необходими. Част от процесната площ реално попада в отреждане за
транспортен достъп (инфраструктурен коридор), и е необходима за обслужването на
останалите парцели. Тази необходимост обаче се създава впоследствие- през 1994г.
и не е относима към преценката за съществуването на пречки за реституция.
В тази хипотеза практиката приема (например Решение №
22 от 11.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1339/2009 г., II г. о. и Решение № 66 от
18.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 493/2011 г., I г. о., ГК), че включването на
един имот в капитала на търговско дружество не може да бъде приравнено на
мероприятие, което не позволява възстановяване на собствеността по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ.
Преобразуването и последващата приватизация на едно предприятие с държавно
имущество, в чиито активи е включен имот, за който по реда на ЗСПЗЗ е заявена
претенция за възстановяване на собствеността, по естеството си е правно
действие, което ако е извършено при
спазване на установените в закона правила, представлява самостоятелна пречка
за възстановяване правото на собственост на имота в реални граници.
Тези обстоятелства, се установяват в настоящото
производство, тъй като АДС е издаден преди преобразуването, а именно през 1987г
и неговата доказателствена стойност не се опровергава от останалите събрани
доказателства. Този документ удостоверява, че целият първоначален парцел
„Комбнат Биотех“ е бил собственост на държавата и е бил предоставен за
стопанисване и управление на фирма „Биотехинвест“ Пловдив. Впоследствие тя е
била прекратена, а активите и пасивите й са били разпределени между няколко
фирми с държавно имущество, чиито правопремници са преобразувани в еднолични
търговски дружества към 1993 г. Придобиването на имуществото от преобразуващото
се държавно предприятие представлява пречка за възстановяване в реални граници
на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ.
Решението на поземлената комисия,
което е в основата на правата на ответника за процесната част е издадено на
14.09.1994г. Към този момент парцелите, образувани от парцел „Комбинат Биотех“, в това число и парцел VII, съответстващ на УПИ XX-885,
са били собственост на образуваните еднолични търговски дружества и още от
1993г. е била от открита (но незавършена) процедура по смяна на собствеността
на част от тях. Издаденото след приключване на процедурата по трансформиране на
собствеността от държавна в частна и при започната процедура по продажба,
реституционно решение е непротивопоставимо на ищеца. Парцел VII, съответстващ на УПИ XX-885
в спорната част, е станал собственост на преобразуващите се дружества още към
1993г., преди издаването на решението на ПК и наследниците на Х. Г.М. не са
можели да претендират за реално връщане на земята.
Ето защо реституционното решение не
може да легитимира наследниците на Х.Г.М. като собственици на имота в частта му попадаща в парцел VII, съответстващ на УПИ XX-885.
Тази реална площ, заключена между точки 9, 10, 11, 8, 9 на приложение № 8- лист
374, като част от стария парцел VII, вече е била
собственост на преобразувалите се дружества, а предвид договора от 1994г. и
протоколът за въвод, ищецът се легитимира като собственик на 1/60 ид.ч. от нея.
Правото на собственост на ищеца
върху 1/60 ид.ч. на основание договора от 1994г. не се установява по отношение
на останалата площ- извън границите на
УПИ XX-885, заключена между точки 2, 5, 13, 7, 3, 11, 10, 9,
2. Тази площ се намира извън пределите на УПИ XX-885,
което съответства в тази част на парцел VII, който
пък от своя страна е бил предмет на договора от 1994г. Границата на поземлен
имот с идентификатор 504.299, съответно на предхождащия го имота пл. № 885, е
била нанесена през 2000г., по съществувалата вече на място ограда (видно от
самата скица). Тя обаче не отговаря на границата на собствеността, която се
определя от регулационния план от 1973 и нанесените през 1994г. в пределите на общия
парцел отделни парцели. От приложените по делото документи е видно, че строежът
на оградата е бил разрешен по регулационната линия, но от заключението се
установява, че реалното изпълнение не е извършено по нея. Вещото лице в ДСТЕ и при
изслушването си в о.с.з. е категорично, че границата на парцел VII при първоначалното отреждане, съответства на уличната
регулация на УПИ XX- инфраструктурен
коридор, която е показана в червено на приложение № 6. Ето защо претенцията за
площта извън регулационните линии се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
В тази част не може да се сподели
становището на ищеца, че правото на собственост е възникнало по границите,
отразени с черни линии, по които реално е била изградена оградата. В
действителност при изслушването си в о.с.з. вещото лице заяви, че процесните 54
кв.м. са включени в парцела на „Биотех“, но съгласно последващите разяснения и
заключението по т. 1 на ДСТЕ, границите на дворното място на „Биотехинвест“
Пловдив, за което е издаден АДС от 1987г., както и границите на парцелите по
издадената през 1994г. скица за продажба, съвпадат с границите по червените регулационни линии по
приложение № 6. (Същите граници са пресъздадени на приложение 8, но в по-голям
мащаб.) Оградата реално е изградена с известно отклонение от регулацията, до
която всъщност се простира правото на собственост. За площта извън регулацията
на парцел VII, съответстващ в процесната част на УПИ XX-885, не се установява правото на собственост на ищеца
на заявеното главно основание, а именно договор за продажба чрез търг на
недвижим имот по пар. 10, ал. 2 от ПЗР на ЗППДОП от 1994г.
Не е установява и правото на
собственост на ищеца за разликата над 1/60 ид.ч. до 238.34/6839 ид.ч. (или
около 1/28 ид.ч.) от спорната реална част от имот с идентификатор ...........
по КК. Собствеността на ищеца е възникнала за 1/60 ид.ч. от парцел VII с площ от 14.293 дка, съгласно границите, определени с
изменението на плана от 1994г. Посоченият от ищеца числител (238.34) всъщност
представлява приблизителната площ от тези общите 14293 кв.м. на парцела, която съответства
на 1/60 ид.ч. Съгласно приетата СТЕ обаче в границите на предишния парцел VII в момента са обособени няколко поземлени
имота, като само един от тях е процесният с идентификатор ........... по КК.
Това е видно и от неговата площ, която е два пъти по- малка от тази на парцел VII, а именно 6839 кв.м. Последвалите изменения в границите
на имотите по плана и различното им отреждане не представляват основания за
разместване на вече възникналото право на собственост върху територията
представлявала парцел VII. Поради това и
доколкото липсват данни за извършана делба между съсобствениците на бившия
парцел VII, всеки от тях (вкл. ищецът) притежава същите права и в
образуваните от него имоти, вкл. от поземлен имот с идентификатор ...........
по КК, в който попада УПИ XX-885 (с известно разминаване относно североизточната и
северозападната граница, както бе посочено по-горе).
Поради
това претенцията в тази част на това основание се явява неоснователна и следва
да бъде отхвърлена.
Предвид
частичната неоснователност на иска на заявеното главно основание следва да
бъде разгледано предявеното при условията на евентуалност основание за
давностно владение.
Съгласно изменението, допуснато в
първото съдебно заседание, ищецът твърди да е придобил правото на собственост
върху ид.ч. от спорната реална част от имот с идентификатор ........... по КК
на основание давностно владение, като фактическата власт била упражнявана
съвместно с останалите съсобственици на имота: ответникът, но на различно
основание от заявеното в процеса, „Мембранни технологии“ ООД и ............ В
действителност от събраните гласни доказателствени средства се установява, че
фактическата власт върху процесната площ от изграждането на оградата- около
1996г. до началото на 2018г. е била упражнявана в пределите на заграждането по
т. 2, 5, 13, 7, 3 на приложение № 8 към ДСТЕ. Не се установява твърдението на
ищеца, че владението е било осъществявано съвместно с останалите съсобственици.
Придобивната давност съставлява
упражнявано от несобственик владение върху определена вещ, продължило в
определен от закона срок, след изтичането на който се придобива правото на
собственост или друго вещно право, на което владението по съдържание и начин на
упражняване е съответствало. Съвладението (на което се позовава ищецът, за да
обоснове придобиване на идеалната част) съставлява упражняване на фактическа
власт върху определена вещ от няколко лица, съвместно с намерение за своене,
като тези лица заедно изключват владението на всички останали и всеки от тях е
наясно, че владее заедно с другите. Т. е. трябва да е установено едно владение,
принадлежащо едновременно на посочените от ответника лица, в това число и на ответното
дружество. При ответника владението е възможно да бъде разграничено единствено
съобразно основанията, на които е възникнало, а именно като част от
реституирания имот, който е закупил с договора от 2016г. и като част от парцел VII, преграден неправилно по линията с т. 2, 5, 13, 7, 3,
вместо по регулационната линия по т. 9, 10, 11 на приложение № 8 към ДСТЕ. От
ангажираните доказателства обаче не се установява, кои са били реалните
собственици на парцел VII след 1994г. и дали
фактическата власт е била упражнявана съвместно за необходимия срок.
На следващо място, от приетата СТЕ с
категоричност се установява, че липсва, каквото и да било основание за
нанасянето на границата на имота с идентификатор ........... по линиите с т. 2,
5, 13, 7, 3, тъй като реалните граници следва да съответстват на тези на парцел
VII, които са по червените линии, а не по черните. Поради
това за тази площ всъщност не се установяват пречки за настъпване на
реституцията. Тя не е била включена в парцела отреден за комбинат Биотех и не е
била част от държавното имущество предоставено на образуваните след това фирми
и дружества. Ето защо приложената последователност от прехврълителни сделки
легитимира ответника като собственик на тази земя. Реалната площ, заключена
между точки 2, 5, 13, 7, 3, 11, 10, 9, 2, е част от реституирания имот, поради
което посочената в скиците линия по т. 2, 5, 13, 7, 3 не следва да се прима
като съществувала в даден момент граница (нанасянето й в кадастралния план през
2000г. е без всякакво основание), а единствено като конкретно местоположение на
съществувалата до началото на 2018г. ограда.
Заявеният от ищеца давностен срок е
изтекъл най-рано през 2007г., тъй като съгласно чл. 5, ал. 2
ЗВСОНИ, изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху
които се възстановява по този закон и ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от
деня на влизането на тази разпоредба в сила (ДВ бр. 107 от 1997 г.). Към този
момент (края на 2007г., когато е било възможно да изтече давността)
реституираният имот е бил урегулиран, като е попадал в УПИ I- Месокомбинат Пловдив и улична регулация по плана на
СИЗ-I (нотариален акт от 28.02.2007г., лист 30) Вече са действали
разпоредбите на ЗУТ и те следва да бъдат съобразени при изследването на
възможността за придобиването на реална част от имота по давност.
Съгласно практиката на ВКС, реална
част от поземлен имот, която не отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ,
може да бъде присъединена към съседен чрез придобиване на правото на
собственост чрез правна сделка или по давност по реда на чл. 17 ЗУТ-
само ако и двата имота не са урегулирани. Присъединяване на реални части от
урегулирани поземлени имоти към съседен имот, ако тези части не отговарят на
изискванията на чл. 19 ЗУТ, може да се извърши само по реда на чл. 15 от
същия закон- чрез правна сделка. В този смисъл Решение № 67 от 16.06.2017
г. на ВКС по гр. д. № 3533/2016 г., II г. о., ГК, Решение № 102/30.05.2016 г.
по гр. д. № 5728/2015 г. на ВКС, I г. о. и Решение № 102 от 30.05.2016г., по
гр.д. № 5728/2015г. ВКС, I г.о.
В настоящия случай, имотите да били урегулирани
към 2007г. и реалната площ не отговаря на изискванията за самостоятелен имот. Ето защо ищецът не може да придобие собствеността на основание
давностно владение и предявеният евентуален иск е неоснователен.
Относно разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски по делото в размер на
549.09 лева по съразмерност.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати разноските по делото в размер на 69.54
лева, съобразно отхвърлената част от иска.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на „Биомашиностроене“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. В. Априлов № 160, че „Каммекс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, бул. В. Априлов № 112, е
собственик на основание договор за продажба на търг на недвижим имот по
пар. 10, ал. 2 от ПЗР на ЗППДОП(отм.) на 1/60 ид.ч. от реална
част от имот заключена между точки 9, 10, 11, 8, 9, по комбинирана
скица приложение № 8 от заключението на приетата ДСТЕ- лист 374, представляваща част от поземлен имот с
идентификатор ..........., по КК и КР на гр. Пловдив, одобрени със заповед
№ *** от 03.06.2009г., целият с площ от 6839 кв.м., трайно предназначение на
територията- урбанизирана; начин на трайно ползване- за друг вид производство,
складов обект; номер по предходен план-
885, при граници имоти с идентификатори: 56784.504.293, 56784.504.297, 56784.504.303,
56784.504.1120, 56784.504.300, 56784.504.302, 56784.504.301, 56784.504.257,
56784.504.258, 56784.504.9507, ..........., 56784.504.259, 56784.504.290,
56784.504.9502, 56784.504.288, 56784.504.788, 56784.504.1083 и
56784.504.1084, която реална част неправилно е заснета като част от
поземлен имот с идентификатор ...........и поземлен имот с идентификатор ...........
по КК на гр. Пловдив, вместо като
част от поземлен имот с идентификатор ....... по КК на гр. ......, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за
собственост в частта й относно реална
част от имот заключена между точки 2, 5, 13, 7, 3, 11, 10, 9, 2 по комбинирана
скица приложение № 8 от заключението на приетата ДСТЕ- лист 374, както и за разликата НАД 1/60 ид.ч. до
претендираните 238.34/6829 ид.ч.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Каммекс“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. В.
Априлов № 112, срещу „Биомашиностроене“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. В.
Априлов № 160, при евентуалност иск за собственост на основание давностно
владение на 1/60 ид.ч. от реална част от имот, заключена между точки 2, 5, 13,
7, 3, 11, 10, 9, 2 по комбинирана скица приложение № 8 от
заключението на приетата ДСТЕ- лист 374, представляваща
част от поземлен имот с идентификатор ..........., по КК и КР на гр.
Пловдив, одобрени със заповед № *** от 03.06.2009г., целият с площ от 6839
кв.м., трайно предназначение на територията- урбанизирана; начин на трайно
ползване- за друг вид производство, складов обект;
номер по предходен план- 885, при граници
имоти с идентификатори: 56784.504.293, 56784.504.297, 56784.504.303,
56784.504.1120, 56784.504.300, 56784.504.302, 56784.504.301, 56784.504.257,
56784.504.258, 56784.504.9507, ..........., 56784.504.259, 56784.504.290,
56784.504.9502, 56784.504.288, 56784.504.788, 56784.504.1083 и
56784.504.1084, която реална част неправилно е заснета като част от
поземлен имот с идентификатор ...........и поземлен имот с идентификатор ...........
по КК на гр. Пловдив, вместо като
част от поземлен имот с идентификатор ....... по КК на гр. ......
Комбинирана скица
приложение № 8 от заключението на приетата ДСТЕ- лист 374, подписана от съдията, да се счита
неразделна част от настоящото решение.
OСЪЖДА „Биомашиностроене“
АД, ЕИК *********, да заплати на „Каммекс“
АД, ЕИК *********, сумата от 549.09 лева-
разноски по делото.
OСЪЖДА „Каммекс“ АД, ЕИК
*********, да заплати на „Биомашиностроене“
АД, ЕИК *********, сумата от 69.54 лева-
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/П/
/Тоско Ангелов/
Вярно с оригинала!
В.Т.