Р Е Ш
Е Н И Е
№…........................
гр. С., 04.08.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-во Г. О., 5-ти състав, в публично заседание на двадесет и девети юни, две хиляди и
шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИРА И.
при секретар Кр.Г., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 17412 по описа за
2013г. на СГрС, І-5-ти състав,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 307, ал. 3 вр. с чл. 308 вр. с чл. 124 и сл. от ГПК(в сила от 01.03.2008г.) –
върнато за ново разглеждане от друг състав с Решение на ВКС по дело 4915/2013г.
след отмяна на влязло в сила решение по
дело 5450/2009г. на СГрС, І-8 състав, поради неучастие в производството по
делото на Т. И. като задължителен необходим другар .
Образувано е по искова молба вх.
№ 29327/08.06.2009г. на Е.П.К.Й.,
ЕГН **********, Л.О.О., ЕГН **********,
С.Л.Б., ЕГН **********, тримата със
съдебен адрес: адв. К.М.,*** срещу С.Т.С.,
ЕГН ********** в личното му качество и като наследник на починалата в хода на
процеса В. И. Т., и Т.Е.И., ЕГН ********** , двамата със съдебен адрес: адв. Р.Х.,***, с която са поискали от съда да
осъди ответниците на основание на чл.
108 вр. с чл. 77 пр. 3 от ЗС вр. с
чл.1, ал.1 ЗВСОНИ вр. с чл. 5ш и чл. 10 от ЗН, да им предадат владението върху собствените им по наследство и реституция
недвижим имот, представляващ апартамент
№ 6, ет.2, вх.А, ул. *********“(бивша
„Свети *********“ ) № 8, гр.С., състоящ се от две стаи, холна стая, хол,
баня-клозет, входно антре и антре, със застроена площ от 103,84кв.м. при
съседи: от изток-двор и Ц.Ц., от юг-двор и стълбище на вх.Б на сградата, отгоре
И. и Е.Е., отдолу държавен апартамент, заедно
с избено помещение с площ от 18,95кв.м. при съседи: С.В.П., от
запад-помещение за отоплителна инсталация, от юг-двор, от север –коридор, заедно
с част от общо мазе , което представлява проходно помещение на двете мазета-това към
ап. 6 и това към апартамент на С.П., като и заедно с таван с площ от 13,09кв.м. при граници: от изток-коридор, от
запад-ул. „*********“, от север-държавно таванско помещение, от юг-Л.М., заедно
с 6,86%ид.ч. от общите части на сградата и дворното място, съставляващо УПИ V,
кв. 546 по плана на гр.С., м.“Центъра“. Навели са твърдения, че са наследници
по закон на М. Л., която била собственик
на апартамента по нотариален акт № 183, том V, рег. № 983 от 1936г.,
имотът бил отчужден по реда на ЗОЕПГНС
без да е платено обезщетение, за което бил съставен АДС № 1657/06.04.1949г.,
след одържавяването на имота, той бил разделен на две части, едната от които
била процесния имот, с влизане в сила на реституционния закон ЗВСОНИ
собствеността върху имота им била реституирана и ответниците, срещу които било
постановено решение по чл. 7 от ЗВСОНИ по дело № 1339/1993г. , с което бил прогласен за нищожен на договора за
покупко-продажба за имота, нямали основание да държат същия. Посочили са че делото
по чл. 7 от ЗВСОНИ е било водено срещу В. Т. и съпруга й Т. Т., но последният
починал в хода на процеса и на негово място бил конституиран сина му С.С. и
решението го обвързвало. Оспорили са възражението за придобивна давност, като
са посочили , че най-ранния момент от който е възможно тя да е започнала да
тече е 2006г., когато е влязло в сила решението по чл. 7 от ЗВСОНИ, като с
оглед дата на исковата молба – 2009г., имотът не бил придобит по давност. Претендирали
са разноски.
Ответниците
в предоставения им срок са оспорили иска. Навели са твърдения , че решението по
чл. 7 от ЗВСОНИ не обвързвало С.Т. и Т. И.,
защото не били страна по него, страна по делото била първоначално
конституирания ответник В. Т., ищците не били собственици на имота, решенето по
чл. 7 от ЗВСОНИ не водело до промяна на собствеността. Посочили че собственици
на имота са били към придобИ.ето му по договор от 28.03.1968г. В. Т. и съпругът й Т. Т., а след смъртта им –
наследника им по закон С.С., евентуално имотът бил придобит по придобивна
давност, владеейки имота като свой непрекъснато и необезпокоявано считано от
22.11.1997г., а за ответника И. - от сключването на брак със С.С. на 26.01.1998г.,
до момента. Претендирали са разноски.
Съдът, като
обсъди доводите на страните и приетите по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоначално
искова молба е била депозирана срещу в.И. Т.,, която е починала в хода на
процеса и съобразно приетото удостоверение за наследници пред ВКС на нейно
място с определение от 30.08.2012г. на ВКС е конституиран наследника й по закон
С.Т.С.
По
делото е приет неоспорен от страните нотариален акт № 183, том V, регистър 983,
дело № 646/13.04.1936г., съставен от нотариус Величков, с който М. Л. И. Л. е призната за собственик по Закона за
етажната собственост на апартамент в гр.С.
, ул. „Св.*********“ № 8, на втори тракт , първи етаж от четири стаи,вестибюл,
балкон, слугинска стая, кухня, баня и
клозет.
По
делото е приет АДС пореден № 1657/1949г., съгласно който от М. Л. е отчужден по
ЗОЕПГНС по преписка № 3214/1948г.
апартамент в гр.С., ул. „*********“ № 8 , състоящ се от три стаи,
вестибюл, кухня, баня в Кооперация „Св.Климент“ , със ответните идеални части
от общите части на сградата и съответните зимнично помещение и таван с данъчна
оценка от 420 000лв., който имот на 21.06.1950г. е предаден на ССГ
Софжилфонд.
По
делото е приет АДС № 1087/21.06.1950г. съгласно който от Л. Л. и от М. Л. п преписка 3214/1948г. е отчужден по ЗОЕПГНС апартамент
в гр.С., ул. „*********“ № 8 , състоящ се от три стаи, вестибюл, кухня, баня и
пр. в кооперация „Св.Климент“, със
ответните идеални части от общите части на сградата и мястото – 7700/98550
ид.ч., и съответните зимнично помещение
и таван с данъчна оценка от 420 000лв. Отбелязано е , че апартамента е
разделен на две след отчуждаването му, като с с договор от 28.03.1968г. апартамент във вх.А, ет.2, състоящ се от една
стая, кухня, клозет, антре и балкон, застроен на площ от 26.7,64кв.м. заедно с
мазе , общо мазе и 1,45% от общи масти на сграда, представляващ част от
актувания апартамент с АДС
1087/1657/21.06.1950г.е продаден на С.В.П., а останалата част от апартамента,
актуван със същия АДС, находящ се на ет. 2, вх. А, състоящ се от две стаи,
холна стая, хол, баня-клозет, входно антре, антре, балкон, кухня, застроен на 130,84кв.м.
заедно с мазе, общо мазе, таван и 6,85% ид.ч. от общите части на сградата е
продаден с договор от 28.03.1968г. на В.И. Т..
По
делото е приет неоспорен от страните договор за продажба от 28.03.1968г., носещ
подпис на страните по него, съгласно който
В.И. Т. е закупила от СГНС по реда на наредбата за продажба на жилища от
държавния жилищен фонд апартамент , находящ се на ул. „*********“ № 8, на ет.
2, вх. А, състоящ се от две стаи, холна стая, хол, баня-клозет, входно антре,
антре, балкон, кухня, застроен на 130,84кв.м.
при граници: от изток-двор, и Ц.Ц., от запад-стълбище, от север – двор и
С.П., от юг-двор и стълбище на вх.Б на сградата, отгоре И. и Е.Е., отдолу –
държавен апартамент, заедно с мазе от
18,95кв.м. при граници: при съседи: С.В.П., от запад-помещение за
отоплителна инсталация, от юг-двор, от север –коридор, заедно с със съответна
идеална част от общо мазе , което представлява
проходно помещение на двете мазета-това към ап. 6 и това към апартамент
на С.П., като и заедно с таван с площ от 13,09кв.м. при граници:
от изток-коридор, от запад-ул. „*********“, от север-държавно таванско
помещение, от юг-Л.М., заедно с 6,85% ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото.
По
делото е пирето удостоверение издадено от Община Пловдив, съгласно което М. П. Л.,
родена на ***г. в семеен регистър на т. 67, стр. 19201/1926г. е записана с
имената М. Л. Л., като това са имена на едно и също лице
По
делото са приети удостоверения за наследници, съгласно които М. П. Л. и Л. И.ов
Л. са били съпрузи, след смъртта им са оставили за наследници по закон двете си
дъщери:
1.
В.Л.О., починала на 20.08.2005г. и
оставила за наследник по закон синовете си
Л.О.О. и С.О.О., последният е
починал на 02.01.2000г., като е оставил за наследници по закон съпругата си Корнелия
И. Обрейкова и дъщеря си В.С.О., двете са починали, като наседник по закон им е
сина на В.О.- С. Л.Б..
2.
М. Л. К., починала на 07.02.2000г. и
оставила за наследник по закон дъщеря си
Е.П.К..
По
делото е прието неоспорено от страните влязло в сила на 11.07.2006г. Решение на Сгрс, ІІ-а отделение по дело 1979/2003г.
потвърдено от ВКС с Решение от 11.07.2006г. по дело № 155/2005г., с което е
отменено решение на СРС по дело 1339/1993г.
и е уважен иск от 23.02.1993г. на основание на чл. 7 от ЗВСОНИ предявен от Е.П.К.Й.,
Л.О.О., , С.Л.Б. срещу В.И. Т. и С.Т.С. и е постановено, че договора от
28.03.1968г. за апартамент в гр.С., находящ се на ул. „*********“ № 8, на ет.
2, вх. А, състоящ се от две стаи, холна стая, хол, баня-клозет, входно антре,
антре, балкон, кухня, застроен на 130,84кв.м. при граници: от изток-двор и Ц.Ц.,
, от юг-двор и стълбище на вх.Б на сградата, отгоре И. и Е.Е. заедно с мазе от 18,95кв.м. при
граници: при съседи: С.В.П., от запад-помещение за отоплителна инсталация, от
юг-двор, от север –коридор, заедно с общо мазе , което представлява проходно помещение на двете мазета-това към
ап. 6 и това към апартамент на С.П.,
като и заедно с таван с площ
от 13,09кв.м. при граници: от изток-коридор, от запад-ул. „*********“, от
север-държавно таванско помещение, от юг-Л.М., заедно с 6,86% ид.ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, представляващо парцел
V, кв. 546 по плана на С. е сключен в нарушение на чл. 15, ал. 1 и чл. 14, ал.
1 от НПЖДЖФ.
По
делото е прието неоспорено от страните удостоверение за наследници съгласно
което В.И. Т. е била съпруга на Т. С. Т., като двамата имат син С.Т.С..
По
делото е прието неоспорено от страните удостоверение за сключен граждански
брак, съгласно което двамата ответници са сключили такъв на 26.01.1998г.
Разпитан
по делото св. Церовски е заявил, че познава двамата ответници, С. познавал от
около 30 години , а Т. познавал от запознанството и със С.., приятелски
отношения имал с тях. Посочил е, че двамата ответници винаги били живели на ул.
„Св.*********“ , новото му име било ул. „*********“, в С., апартамент № 6 ,
свидетелят многократно го бил посещавал този имот, в периода от 1997г. до 2012г.
го посещавал поне по 20 пъти годишно, а след това – по 5-6 пъти годишно. Заявил
е, че този апартамент винаги е бил собствен на Т. и С., те му го били казали,
до 2007г. там живеела и майката на С., не знаел как са го придобили.Посочил е, че
апартаментът се състои от антре, хол тип вестибюл, две спални, кухня, баня с
тоалетна и още едно малко антре. Заявил е, че в момента ответниците живеят в
Америка, никой не живеел в апартамента, но в него имало вещи на ответниците и
когато ответниците идвали в С. живеели в него, не знаел някой да е твърдял,че
апартамента не е на ответниците. Посочил е, че за имота основно се грижи Т., тя
била казала на свидетеля, че ключ за него имала и леля на Т., която ходела от
време на време да го чисти. Заявил е, че ответниците били правили ремонт на
апратамента – слагали плочки, боядисвали, първия ремонт бил когато се оженили
ответниците през 1998г., 10години след това отново направили ремонт. Не бил
виждал други хора в имота освен ответниците, съответно майката на С.. Преди 6-7
години С. трайно се установил в Америка и тогава и Т. заминала при него,
оттогава живеят и работят в Америка, идвали си 2-3 пъти годишно в България за
по 2 седмици или за по 1 месец и отсядали в този апартамент.
С
определението от 01.03.2016г. по
насрочване на делото съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че към момента ответиците упражняват фактическата власт върху
имота.
С оглед на
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 108 вр. с чл. 77, пр.3 от ЗС вр. с чл.
1 от ЗВСОНИ вр. с чл. 5 и чл. 10 от ЗН.
При така
предявеният иск в тежест на ищците е да докажат, че са носители на процесните вещни права върху имота на
основание, за което са навели твърдения, тоест следва да докажат, че имот е бил
собствен на наследодателя им-М. Л., че е бил отчужден по реда на ЗОЕПГНС, че
към влизане в сила на чл. 1, ал.1 от ЗВСОНИ -21.02.1992г., имот е бил държавна,
общинска собственост или собственост на обществени организации, техни фирми или
еднолични дружества по чл. 61 от ТЗ, съответно че са провели успешно иск по чл.
7 от ЗВСОНИ срещу приобретателите му, че имотите съществуват реално до
размерите, в които са отчуждени, както и че наследодателят на ищеца не е бил
обезщетен чрез изплащане на парична равностойност или с друг равностоен
недвижим имот. Следва да докажат и че ответници упражняват фактическа власт
върху имота. Следва да докажат при така наведени твърдения срещу възраженията
на ответниците, че владението върху имота упражнявано от ответниците е било
обезпокоено с действия, които са от естество да прекъснат или спрат
придобивната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 от ЗЗД.
В тежест на ответниците при така депозирания отговор е
да докажат че решението по чл. 7 от ЗВСОНИ не ги обвързва, тоест че не е
успешно проведен иска срещу тях по чл. 7 от ЗВСОНИ, съответно че силата на
пресъдено нещо на това решение не се разпростира и върху тях, поради което и
ищците не са придобили собствеността върху имота по реституция, че са носители
на правото на собственост върху имота придобито на основание на придобивна давност, тоест следва да
докажат че в период от 10 години преди подаване на исковата молба са
упражнявали фактическа власт върху имота като свой, явно , спокойно,
непрекъснато и необезпокоявано.
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 и чл. 4, ал. 1 и
чл. 3, ал.1 от ЗВСОНИ в редакцията към ДВ, бр. 15/ 21.02.1992г. възстановява се собствеността върху недвижимите имоти, отчуждени по Закона
за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост, които са
собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми
или на еднолични дружества по чл. 61 от Търговския закон и съществуват реално
до размерите, в които са отчуждени, ако собствениците не са били
обезщетени чрез изплащане на паричната им равностойност или с друг равностоен
недвижим имот, като
собствеността се възстановява на лицата, от които имотът е отнет, или на техните наследници по закон или други правоприемници.
Ефектът на реституцията по ЗВСОНИ възниква по силата
на закона в момента, в който е влязла в сила материално правната норма, която я
урежда. Такава е разпоредбата на чл. 1, ал.1 от ЗВСОНИ и при наличие на
предпоставките на тази разпоредба правото на собственост възниква в
патримониума на правоимащите на
21.02.1992г. Разпоредбата на чл. 1, ал.1 от ЗВСОНИ има действие за напред,
а не за минало време и от влизането й в сила настъпва реституционния ефект.
Реституцията по чл. 1 от ЗВСОНИ настъпва по право без да е нужен допълнителен
административен или съдебен акт. Изключение е само хипотезата на чл. 4, ал. 3
от ЗВСОНИ, която в случая не намира приложение. Реституционния ефект настъпва
от момента на влизане в сила на съответния текст от реституционния закон. За да може да настъпи реституционния ефект
следва да са изпълнение условията посочени в разпоредбите на чл. 1 и чл. 4 от
ЗВСОНИ – имотите да са собственост на държавата, общините, обществените
организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от
Търговския закон, както и да
съществуват реално до размерите, в
които са отчуждени. Отделно
бившите собственици не следва да са били обезщетявани с равностойни имоти или с
изплащане на парично обезщетение.
В случаите, в които имотите по чл. 1 от ЗВСОНИ не са собственост на посочените в тази
разпоредба правни субекти, за правоимащите се открива възможността се
легитимират като собственици на имота след като успешно проведат установителния
иск по чл. 7 от ЗВСОНИ. При тези
хипотези ищците по иск по чл. 7 от ЗВСОНИ, провели го успешно, ще се легитимират като собственици едва
след стабилизиране на съдебното решение по чл. 7 от ЗВСОНИ, установило
нищожността на сделката между държавата и ІІІ-ти лица. И в този случай, обаче, собствеността им се счита за реституирана от
момента на влизане в сила на реституционната разпоредба на закона. Искът по
чл. 7 от ЗВСОНИ е установителен , той не води до правна промяна, поради което и
реституционния ефект не е обвързан с момента на стабилизиране на съдебното
решение, уважаващо иска по чл. 7 от ЗВСОНИ. Отпадането на пречката за
реституция – отпадането на права на ІІІ-ти лица върху имота, става с влизането
в сила на решението по иска по чл. 7 от ЗВСОНИ.
Този иск е предвиден, обаче, само за онези сделки между държавата и
ІІІ-ти лица, които страдат от пороците, посочени изчерпателно от законодателя в
разпоредбата на чл. 7 от ЗВСОНИ. За сделки, които не страдат от такива пороци,
законодателят не е предвидил възможност за отпадане на реституционната пречка
по чл. 2, ал.3 от ЗВСОНИ. Решението по чл. 7 от ЗВСОНИ, с което се уважава иска
всъщност прогласява за нищожна придобивната сделка на ІІІ-т лица, сключили я с
държавата след отчуждаването на имота. С прогласяването на тази сделка за
нищожна се отрича възможността тази сделка да породи вещно-транслативен ефект.
Нормата на чл. 7 от ЗВСОНИ не урежда отклонение от това общо правило, поради
което и правата на ІІІ-тите лица,
придобили имота след отчуждаването му не се запазват. Тези трети лица,
независимо от това дали са участвали в процеса по чл. 7 от ЗВСОНИ (възможно е
това да не са купувачите на имота от държавата, а последващи купувачи) не могат
да се легитимират като собственици на имота на основание на сделката, защото
техния праводател не е бил собственик на имота. Решението по чл. 7 от ЗВСОНИ е
противопоставимо на всички приобретатели на имота, независимо дали са участвали
в производството по чл. от ЗВСОНИ. Пререшаването на спора, който е предмет на
иска по чл. 7 от ЗВСОНИ в друго производство-например по иск по чл. 108 от ЗС
срещу последващи приобретатели е
недопустимо. (В този смисъл Тълкувателно решение №1/15.05.1995г. по
т.гр.д.№ 3/1994г. на ОСГК на ВКС; т.2 и 3 от Тълкувателно решение № 1/02.06.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГК
на ВКС).
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал.2 от
ЗВСОНИ изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се
възстановява по ЗВСОНИ
не се зачита и започва да тече от деня на влизането на
тази разпоредба в сила. Нормата е
обща и се прилага по отношение на всички лица без ограничение, независимо на
какво основание са придобили фактическата власт върху имота. Тази норма се
прилага за всички имоти, за които е приложима реституцията по ЗВСОНИ,
независимо в кой момент е влязъл в сила конкретния текст от реституционния
закон. Тази норма заличава с обратна сила изтеклата придобивна давност до
влизане в сила на съответния реституционен текст. Тази норма, реално намира
приложение за имотите, които не са били общинска и държавна собственост –
последните съгласно нормата на чл. 86 от ЗС не са били могли да бъдат придобити
по давност. Разпоредбата на чл. 5, ал.2 от ЗВСОНИ е насочена към имотите, с
които държавата се е била разпоредила, тоест тези имоти. Собствениците на тези
имоти реално не са могли да защитят правата си върху тези имоти, защото за тях
привидно е било създадено положението като на държавни и общински имоти.
Разпоредбата на чл. 5, ал.2 от ЗВСОНИ разрешава колизията между собствениците
по реституция и владелците, като се дава приоритет на собствениците. Особено е
положението на ищците по чл. 7 от ЗВСОНИ. Те независимо, че придобиват
собствеността от момента на влизане в сила на съответния реституционен такст на
ЗВСОНИ, реално могат да се легитимират като собственици на имота едва с влизане
в села на решението по чл. 7 от ЗВСОНИ, с което разпоредителната сделка на
държавата се прогласява за нищожна. С влизането в сила на решението по чл. 7 от
ЗВСОНИ отпада пречката за реституция и едва тогава правата им биха могли да
бъдат защитени, включително и с предявяването на иск по чл. 108 от ЗС. (В този смисъл т. 4 от Тълкувателно решение № 1/02.06.2010г.
по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГК на ВКС).
В конкретния случай от събраните по делото писмени
доказателства-удостоверения за наследници, нотариален акт от 1936г., АДС, договор
от 1968г., неоспорени от страните, по делото се установява, че наследодателят
на ищците – М. Л., през 1936г. е
придобила в гр.С. , ул. „Св.*********“ № 8, на
втори тракт , първи етаж от четири стаи,вестибюл, балкон, слугинска стая,
кухня, баня и клозет, през 1949г. този
имот е бил отчужден по реда на ЗОЕПГНС, за същият М. Л. не е получил обезщетение, след отчуждаването му имотът е бил разделен на два апартамента, като на 26.03.1968г.
държавата е продала на В.Т. един от
новообразуваните апартаменти, на ул. „*********“ № 8, на ет. 2, вх. А, който се
състои се от две стаи, холна стая, хол, баня-клозет, входно антре, антре,
балкон, кухня, застроен на 130,84кв.м.
при граници: от изток-двор, и Ц.Ц., от запад-стълбище, от север – двор и
С.П., от юг-двор и стълбище на вх.Б на сградата, отгоре И. и Е.Е., отдолу –
държавен апартамент, заедно с мазе от 18,95кв.м. при граници: при съседи: С.В.П.,
от запад-помещение за отоплителна инсталация, от юг-двор, от север –коридор, заедно
с със съответна идеална част от общо мазе , което представлява проходно помещение на двете мазета-това към
ап. 6 и това към апартамент на С.П.,
като и заедно с таван с площ от 13,09кв.м. при граници: от
изток-коридор, от запад-ул. „*********“, от север-държавно таванско помещение,
от юг-Л.М., заедно с 6,85% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото.
При
така установеното и като съобрази
приетото по делото влязло в сила Решение по чл. 7 от ЗВСОНИ, с което сделката
по договора от 26.03.1968г. за процесния имот е прогласена за нищожна, то съдът приема, че по делото са установени предпоставките
на чл. 1 ал.1 от ЗВСОНИ и ищците, като наследници на М. Л. , са придобили
собствеността върху имота считано от на
21.02.1992г., но са
имали възможност да се легитимират като такива едва с влизане в сила на
решението по чл. 7 от ЗВСОНИ- на 11.07.2006г.
Неоснователни са доводите на двамата ответници, че решението по чл. 7 от ЗВСОНИ
им е непротивопоставимо, доколкото не били участвали в процеса по постановяване
на същото. По делото е установено че ответника С. е бил ответник по иска по чл.
7 от ЗВСОНИ и като такъв е обвързан от силата не пресъдено нещо на така
постановеното решение. По делото е установено, че ответника И. не е участвала в
процеса по чл. 7 от ЗВСОНИ. На нея, обаче,
това решение е противопоставимо. С това решение се прогласява за нищожна
сделката от 1963г., тоест отрича се вещно-прехвърлителния й ефект и никой не
може да се позовава на такъв ефект , независимо от това дали е участвал в
производството по чл. 7 от ЗВСОНИ. Страните по иска по чл. 7 от ЗВСОНИ са
императивно определени от законодателя, по такъв иск ответници могат да бъдат
само страните по сделката, която се атакува, но не и последващи приобретатели
или владелци на имота. Спора по чл. 7 от
ЗВСОНИ не може да се пререшава в друго производство, поради което и решението
по чл. 7 от ЗВСОНИ е противопоставимо на всички, независимо дали са участвали в
процеса по постановяването му. Подробни съображения за същото съдът изложи
по-горе. При така възприето съдът приема, че възражението на ответниците че
решението по чл. 7 от ЗВСОНИ не им е противопоставимо е неоснователно.
Неоснователно
е възражението на ответниците, че са придобили имота по придобивна давност.
Действително, по делото се установи от събраните по делото гласни доказателства,
които съдът кредитира като неопровергани от другите доказателства , че В. Т. и двамата ответници са упражнявали фактическа
власт върху имота като свой за период от 10 години преди подаване на исковата
молба, като Т. И. е упражнявала такава
от сключване на брака си с ответника С.. В случая, обаче, началния момент, от
който е могла да започне да тече придобвината давност е влизане в сила на
решението по чл. 7 от ЗВСОНИ, тоест от 11.07.2006г. Това е така, защото
съобразно чл. 5, ал.2 и чл. 7 от ЗВСОНИ
изтеклата придобивна давност преди момента, в който реално ищците са могли да
защитят правата си върху имота, като предявят иск по чл. 108 от ЗС, е отпадане
на пречката да се легитимират като собственици на имота. Предявяване на иск по
чл. 1078 от ЗС преди това е преждевремнно, защото ищците не са могли да се
легитимират като собственици – привидно за тя е създадено положението на
несобственици. В случая реституцията е настъпила на 21.02.1992г., но пречката
за легитимация на ищците като собственици е отпаднала едва на 11.07.2006г., поради което и едва от този момент е могла да започне да тече придобивната
давност. Подробни съображения за това съдът изложи по-горе. Искова молба по
иска по чл. 108 от ЗС е депозирана на 08.06.2009г.,
тоест към предявяване на иска по чл. 108 от ЗС давността не е изтекла. Само за пълнота на изложението съдът приема,
че следва да добави, че в случая ответника С. и майка му В. Т., (която е била
конституирана като ответник по настоящото дело, но е починала в хода на настоящия
процес), са били ответник по иска на
ищците по чл. 7 от ЗВСОНИ, предявен през 1993г., поради което и за тях не може
да се приеме, че владението е било спокойно. Съдът приема че и владението на ответника И. е
било смутено доколкото нейните твърдения, а и доказателствата по делото, сочат
че тя е владяла имота за себе си но и за съпруга си С., тоест придобИ.ето на
имота от тях двамата би било в съпружеска имуществена. Тази общност е бездялова
и обезпокояването на владението на единия съпруг води до обезпокояване на
владението и на другия съпруг.
При
така установеното съдът приема, че ищците са собственици на процесния имот на
основание на реституция и наследство от М. Л., поради което и доколкото по
делото е обявено за безспорно че ответниците държат имота, то иска по чл. 108
от ЗС следва да бъде уважен.
По отговорността за разноски:
Отговорността
за разноски следва да се постави в
тежест на ответниците, като те следва да бъдат осъдени да заплатят при
условията на съпружеска имуществена общност на всеки ищец част от
претнедираните в последно о.с.з. разноски от ищците съобразно дела на
съответния ищец в имота, тоест ответниците солидарно следва да заплатят на ищеца
Е.Й. сумата от 2070лв. разноски за държавна такса и сумата от 800лв. разноски
за адвокат, а на ищците Л.О. и С.Б. сумата от по 400лв. разноски за адвокат на
всеки от тях двамата и сумата от по 1035лв. разноски за държавна такса на всеки
от тях двамата.
Мотивиран
от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.Т.С., ЕГН ********** и Т.Е.И.,
ЕГН ********** , двамата със съдебен
адрес: адв. Р.Х.,*** на основание на чл. 108 вр. с чл. 77 пр. 3 от ЗС вр. с чл.1, ал.1 ЗВСОНИ вр. с чл. 5 и чл. 10
от ЗН да предадат на Е.П.К.Й.,
ЕГН **********, Л.О.О., ЕГН **********,
С.Л.Б., ЕГН **********, тримата със
съдебен адрес: адв. К.М.,*** владението
върху собствения им по наследство и реституция недвижим
имот, представляващ апартамент № 6,
ет.2, вх.А, ул. *********“(бивша „**** *********“
) № 8, гр.С., състоящ се от две стаи, холна стая, хол, баня-клозет, входно
антре и антре, със застроена площ от 103,84кв.м. при съседи: от изток-двор и Ц.Ц.,
от юг-двор и стълбище на вх.Б на сградата, отгоре И. и Е.Е., отдолу държавен
апартамент, заедно с избено помещение
с площ от 18,95кв.м. при съседи: С.В.П., от запад-помещение за отоплителна
инсталация, от юг-двор, от север –коридор, заедно с част от общо мазе , което
представлява проходно помещение на двете
мазета-това към ап. 6 и това към апартамент на С.П., като и заедно с таван с площ от 13,09кв.м. при граници: от изток-коридор, от
запад-ул. „*********“, от север-държавно таванско помещение, от юг-Л.М., заедно
с 6,86%ид.ч. от общите части на сградата и дворното място, съставляващо УПИ V,
кв. 546 по плана на гр.С., м.“Центъра“.
ОСЪЖДА С.Т.С., ЕГН **********
и Т.Е.И., ЕГН ********** , двамата
със съдебен адрес: адв. Р.Х.,*** солидарно
при условията на съпружеска имуществена общност да заплатят на Е.П.К.Й., ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. К.М.,*** на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 28970лв(две хиляди осемстотин и седемдесет
лева),представляващи разноски по делото.
ОСЪЖДА С.Т.С., ЕГН ********** и Т.Е.И.,
ЕГН ********** , двамата със съдебен адрес:
адв. Р.Х.,*** солидарно при условията на съпружеска имуществена общност да
заплатят на Л.О.О., ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. К.М.,*** на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 1435лв. (хиляда четиристотин тридесет и
пет лева),представляващи разноски по
делото.
ОСЪЖДА С.Т.С., ЕГН ********** и Т.Е.И.,
ЕГН ********** , двамата със съдебен
адрес: адв. Р.Х.,*** солидарно при условията на съпружеска
имуществена общност да заплатят на С.Л.Б., ЕГН **********, със съдебен
адрес: адв. К.М.,*** на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от
1435лв. (хиляда четиристотин
тридесет и пет лева),представляващи
разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: