Р Е Ш Е Н И Е
№834
гр. Пловдив;11.04.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив; ІХ гсъстав
на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета година в публично
съдебно заседание, в следния състав:
Председател; Велизар Русинов
При секретаря Ваня Петкова , като
разгледа докладваното от Предесдетел адм.д.№128/2019г., за да се произнесе , взе
предвид следното;
Производство по реда на чл. 145
и следващите от АПК.
Като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 128/2019 г . по описа на Административен съд – Пловдив,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 145-178 от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК) във връзка с чл. 27, ал. 6 от Закона за закрила на детето
(ЗЗДет) и чл. 18, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за
закрила на детето (ППЗЗДет)
.
Образувано е по жалба от О.Д.Н.
ЕГН**********, с адрес *** в качеството й на майка и заканен представител
на детето Б.П.М.срещу Задължително
предписание с №П/Д-РВ-А-002/20.11.2018г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“/ДСП/ - гр.Асеновград, потвърдено с Решение №16-РД04-1047/19.12.2018
г. издадено от Директор на Регионална дирекция "Социална
подпомагане"/РДСП/ – Пловдив, с което са дадени следните задължителни
предписания на О.Д.Н. ЕГН**********, с адрес *** в качеството й на майка и
заканен представител на детето Б.П.М.относно
детето й Б.П.М.: Да сътрудничи на ОЗД - Асеновград при осъществяване мерките за
закрила в семейна среда за детето Б.М., а именно;Да изпълнява заложените в плана
за действие цели за работа с детето и родителите;Да упражнява родителските си
задължения и отговорности в интерес на детето и съгласно законовите и
подзаконови нормативни документи;Детето да ползва социални услуги в общността
при лицензиран доставчик на територията на община Асеновград или Пловдив, с
оглед провеждане на индивидуална психологическа работа с него, след обследване
на психо-емоционалното му състояние;Да проявява отговорност.и ангажираност по
отношение пълноценното реализиране на контактите между детето и неговия баща,
като ги насърчава, изпълнявайки съдебно решение № 1275 от 13.07.2015 г. на
Окръжен съд-Пловдив.Да съдейства за запазване идентичността на детето, чрез
поддържане на редовна и пълноценна връзка с неговия баща/роднини и близки,
което е от изключителна важност за Б.и е в негов най-добър интерес;Определен е
за всички предписания срок – 30/тридесет/дни,считано от датата на получаването
му . В жалбата е изложено, че Задължително предписание с
№П/Д-РВ-А-002/20.11.2018г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“/ДСП/
- гр.Асеновград, потвърдено с Решение №16-РД04-1047/19.12.2018 г. издадено от
Директор на Регионална дирекция "Социална подпомагане"/РДСП/ –
Пловдив е незаконосъобразно и неправилно и се иска неговата отмяна.Претендира
разноски.
Ответникът - Директор на ДСП -
Асеновград оспорва жалбата. Излага, че задължителните предписания са дадени в
интерес на детето. Установено е при работа с детето Б.П.М.; че има изразен
синдром на родителско отчуждаване. С цел запазване емоционалното и психическо
състояние на детето са издадени предписанията
по отношение на майката. Претендира разноски.
Съдът намира за установено
следното от фактическа страна: относно случая на детето Б.М. работата е започнала след сигнал от бащата на
детето П.М., че майката на Б.и негова бивша съпруга О.Н. възпрепятства срещите
и контатктите му с детето , както и че не се спазва определения с влязло в
законна сила решение на Окръжен съд -Пловдив режим на лични отношения .
Служителите на ОЗД Асеновград многократно са консултирали майката, че следва да
насърчава връзката на сина й с баща му и прекъсването й не е в интерес на
детето .Според майката, детето само се дистанцира от баща си и тя следва да се
съобрази с неговото желание. Като орган по закрила на висшите права и интереси
на детето ОЗД Асеновград е счел , че същите са накърнени и спрямо детето следва
да се приложат мерки по закрила . Предприети са мерки на закрила в семейна
среда съгласно чл.23 от Закона за закрила на детето, издадено е направление за
ползване на социални услуги към ЦОП Асеновград, вкл. психологическо
консултиране, но в процеса на работа майката О.Н. прекратява ползването на
услугите, като заявява, че синът й няма нужда от тях, както и че същите няма да
променят отношението на Б.към баща му. В хода на социалната работа по случая на
детето е установено дистанциране и отчуждение на Б.от неговия баща, което
според специалистите от ОЗД би могло да доведе до нарушение на психо-емоционалното
му състояние и да навреди сериозно на бъдещото му развитие . При проведена
среща с майката О.Н. тя е заявила категоричен отказ тя и детето й да ползват
социални услуги ,тъй като същите изнервяли детето-Б.. Майката О.Н. не е дала възможност при стартиране на
социалната услуга да се обследва психо-социалното състояние на детето от
доставчика на социалната услуга ,където работят нужните специалисти ,а от друга
страна изтъква в жалбата си ,че никой до момента не е обследвал състоянието на
детето й. Това не е сторено поради неин категоричен отказ. Становището на
специалистите от ОЗД е, че с детето е необходимо да бъде проведена индивидуална
социално-психологическа работа , терапевтиране на негативните емоции и
постепенно, щадящо детската психика възстановяване на връзката б а щ а - д е т
е. Бащата на детето оказва съдействие на ОЗД и заявява категоричното си желание
да вижда детето си и да е част от неговото израстване и живот,макар и да не
полага непосредствени грижи за него. Въпреки проведените консултации с Майката О.Н. ,че ще бъде
издадено задължително предписание
при отказ да се сътрудничи в работата в интерес на сина й , О.Н. не насърчава
възстановяването на връзката на Б.с неговия баща .Твърди, че детето не желае да
поддържа контакт с баща си и това негово желание следва да бъде безусловно
зачетено .Не е без значение, че детето Б.е малолетно и същото следва да зачита
родителския авторитет.Един от ключовите симптоми за наличие на синдром на
родителско отчуждение са така нареченият феномен на личното мнение ,както и
отсъствието на чувствата за вина , а именно;детето винаги изтъква,че това е
неговото мнение и то е убедено, че то не му е натрапено от никого.То винаги
подчертава своята независимост от програмиралият го родител и се гордее с
неговото самостоятелно мислене .Детето не вижда нищо лошо в това, че
отхвърля единия родител.Не показва
благодарност за финансова подкрепа ,за подаръците от мразения родител,приема ги
като нещо дължимо му. Категоричното негативно мислене на детето за неговия
баща,както и категоричното му нежелание да контактува с него само потвърждава
рисковете от задълбочаване на синдрома на родителското отчуждение при Б.,които
следва да бъдат рехабилитирани , а не насърчавани .В жалбата си Майката О.Н. твърди, че се чувства безсилна пред
категоричния отказ на детето да се вижда с баща си , като заявява ,че този
отказ не е каприз, а в резултата на дългогодишни влошени взаимоотношения между
двамата, а в същото време категорично отказва ползването на социални услуги с
насока преодоляване на негативните чувства и възстановявяне на
взаимоотоншенията между детето и неговия баща .Видно от доклада на ЦОП
Асеновград /приложен по делото/ всеки опит в тази насока среща съпротивата на
Майката О.Н.. Според становището на специалистите от ОЗД и ЦОП Асеновград ако
синдромът на отчуждението не бъде преодолян могат да се развият патологични
последици -невроза или поведенчески проблеми в по -късен етап от детското развитие
. Избягването на теми и разговори за родителя , с когото детето не живее и от
когото е отчуждено не помага за премахване на негативните чувства и емоции,
напротив отлага стресогенната ситуация във времето .В този смисъл от
изключително значение е ролята на отглеждащия родител /в случая Майката О.Н./
,който с помощта на специалист да формират позитивното, добро отношение км
другия родител ,а не да съдейства за неговото отчуждаване.Ето за това именно
,след като родителят не е оказал необходимото съдействи, което е изцяло в
интерес на детето му е получил оспорените в настоящото производство
задължителни предписания. Органът по закрила е длъжен при установяване на
рискове за дете и накърняване на правата му да предприеме съответните действия
по компетентост, а случай на нежелание и несъдействие от страна на
родитителят/родителите да ги задължи да спазват правата и законните интереси на
детето си чрез издаване на задължително предписание.Именно такъв е настоящия
случай .Предвид установените данни в хода на извършената социална работа по
случая при зачитане правото на детето да поддържа лични отношения и пряк
контакт с двамата си родители , заложено в Конвенцията на ООН за правата на
детето , както и при съблюдаване висшите интереси на детето на О.Н. е издадено
обжалваното в настоящото производство задължително предписание.Децата се
нуждаят от двамата си родители за своето физическо и психическо развитие и е в
техен интерес запазването на връзките с родителя, който не полага
непосредствено грижите по отглеждането и възпитанието им. Отхвърлянето на който
и да е от родителите се противопоставя на техните потребности. В конкретния
случай са налице данни за отхвърляне на
единия родител от страна на малолетния Б., които данни несъмнено сочат
настъпило родителско отчуждение и независимо от обстоятелствата, които са
допринесли за настъпването му, налагат предприемане на съответните мерки по
ЗЗД, поради създадената опасност от увреждане на психическото, нравственото и
социалното развитие на детето . Такива мерки не са предприети от жалбоподателката
като негов родител. Майката О.Н. заявява нежелание за ползване на предложените
с плана за действие социални услуги. Следователно, налице са предпоставките на
чл. 18, ал.4, от ППЗЗД за издаване от директора на дирекция „Социално подпомагане"
на задължително предписание ,чийто адресат е жалбоподателката .
Въз основа на установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 3 от АПК, от надлежна страна,
срещу административен акт, който подлежи на обжалване, поради което е
допустима. Разгледана по същество е неоснователна. На основание чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК предмет на
спора е издаденото задължително предписание, а не решението на директора на
РДСП - Варна, с което е потвърдено. Само когато при оспорване по
административен ред, административния акт е изменен, отменен и въпросът е решен
по същество, решението на по - горестоящия административен орган подлежи на
оспорване по арг. на чл. 145, ал. 2, т. 2 от АПК. Оспореното
предписание е издадено съгласно чл. 21, т. 3 от ЗЗДет и чл. 18, ал. 4 от ППЗЗДет от компетентен
орган. Решение №16-РД04-1047/19.12.2018 г. издадено от Директор на Регионална
дирекция "Социална подпомагане"/РДСП/ – Пловдив е издадено от компетентен орган директор на
РДСП – Пловдив, съобразно чл.07, ал. 1, 2 и 3 от Устройствен правилник на Агенцията за социално
подпомагане. Обжалването е било допустимо, поради подадена в срок
жалба по административен ред, като основателно жалбата е отхвърлена. Решението
са изложени фактически и правни основания за издаването му, дори и да липсваха
такива или да не беше се произнесъл по - горестоящия административен орган,
това не се отразява върху законосъобразността на процесното задължително
предписание, на основание чл. 97, ал. 5 от АПК и чл. 149, ал. 3 от АПК. В задължителното
предписание са изложени правните
основания за издаването му, описани са подробно фактическите основания за
издаването му. Жалбоподателят се защитава срещу изложените факти, а не срещу
посочените правни основания за издаването на административен акт, което не е
основание за отмяна на задължителното предписание. Следва, че оспорения
административен акт е издаден при спазване изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 1-8 от АПК . По постъпил сигнал от Бащата П.А.М.е
изготвен социален доклад за оценка на сигнала от компетентните органи при ДСП -
Асеновград, съобразно чл. 9, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 и ЧЛ. 14 ОТ ППЗЗДЕТЕТО .Оценен е случая,
съгласно чл. 15 от ППЗЗДет, дадено е заключение за
наличие на риск – родителско отчуждаване. На основание чл. 16а, ал. 1 от ППЗЗДет е изготвен план
за действие, социален доклад и индивидуална оценка на потребностите. На
основание, чл. 18, ал. 4 от ППЗЗДет, при отказ за
сътрудничество от страна на родител, настойник или попечител или на лицето,
което полага грижи за детето, по предложение на социалния работник, водещ
случая, Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" издава
задължително предписание. В случая жалбоподателката Н. не е направила изричен
отказ да сътрудничи за прилагане на мерките за закрила в семейна среда, но с
оглед поведението й е налице поведение, което сочи отказ за сътрудничество.
След като за двамата родители е предвидено да ползват социална услуга по
смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, /Закрилата на
детето по този закон се осъществява чрез съдействие,
подпомагане и услуги в семейна среда/, законосъобразно е предприето издаване на
оспореното предписание . С оглед породилото се напрежение между бащата и
детето, правилно е дадено предписание на жалбоподателката/оспорващата/-Майката О.Н.
да спазва определени задължителни предписания. Б. е дете в риск по смисъла на т. 11, б. "в" от ДР на ЗЗДет,
защото за него съществува опасност от увреждане на психическо, нравствено,
интелектуално и социално му развитие, поради влошените отношения на родителите
и отчуждаването на детето от бащата. За
ефективно провеждане на социалната услуга, законосъобразно е предприето
издаване на процесното задължително предписание . Предписаните правила на
поведение целят да доведат до възстановяване на добрите отношения, както между
двамата родители, така и между бащата и детето. Същите не са подронващи
авторитета и достойнството на жалбоподателката, а и дават възможност да
направлява поведението си в името на правилното развитие на детето . В този
смисъл оспорения административен акт е съобразен с целта на чл. 1 от ЗЗДет и е издаден в съответствие с
чл. 6, ал. 3 от АПК. Предписанието е
издадено от компетентен орган, овластен с нормата на чл. 18, ал.4 от ППЗЗД, в
предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените
правила. .Според нормата на чл. 18, ал.2 от ППЗЗД, мерките за закрила се
прилагат съгласно изготвения план за действие. При отказ за сътрудничество от
страна на родител, по предложение на социалния работник, водещ случая,
Директорът на Дирекция „Социално подпомагане" издава задължително
предписание (ал.4). В конкретния случай, видно от приложения доклад за резултат
от ползваната услуга, изготвен от ЦОП- Асеновград , предприетите мерки не се
изпълняват, поради отказ на майката . Подобно поведение, независимо от
преценката на родителя и от желанието на детето , е неприемливо от гледна точка
на интересите на последното и не съответства на обективните му потребности от
грижи, емоционално и нравствено развитие, и социални контакти. Ето защо,
предвид заявеното от майката изрично нежелание да сътрудничи на ДСП за
прилагане на мерките за закрила и създадените обективни пречки за това, са
налице предвидените в нормата на чл. 18,
ал. 4 от ППЗЗД материалноправни предпоставки за издаване на задължителното
предписание.Следва като неоснователна да бъде
отхвърлена жалбата против Задължителното предписание
№П/Д-РВ-А-002/20.11.2018г. на Директора на ДСП-Асеновград,което е правилно
,законосъобразно и издадено в защита висшите интереси на детето Б.М..
Предвид всичко изложено съдът
намира, че оспореното задължително предписание е законосъобразно, а жалбата
като неоснователна следва да бъде отхвърлена. В този смисъл е съдебната
практика: решения по адм. дело № 9159/2015 г. и № 6042/2017 г. на ВАС.
Предвид изхода на спора и
претенцията за присъждане на разноски от ответника следва на Директора на ДСП-Асеновград
да бъдат присъдени разноски в размер на 100/сто/лева,представляващи
юрк.възнаграждение ,предвид проц.представителство на ответника от юрисконсулт.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд
– Пловдив,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от О.Д.Н. ЕГН**********,
с адрес *** , в качеството й на майка и заканен представител на детето Б.П.М.срещу Задължително предписание с
№П/Д-РВ-А-002/20.11.2018г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“/ДСП/
- гр.Асеновград, потвърдено с Решение №16-РД04-1047/19.12.2018 г. издадено от
Директор на Регионална дирекция "Социална подпомагане"/РДСП/ –
Пловдив.Препис от акта да бъде изпратен на страните.
ОСЪЖДА О.Д.Н. ЕГН**********, с
адрес *** да заплати на Дирекция „Социално подпомагане“/ДСП/ - гр.Асеновград
разноски в размер на 100/сто/лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, чрез съда,
който е постановил решението в 14-дневен срок от деня на съобщението, че
решението е изготвено.
СЪДИЯ;/П/