Решение по дело №3535/2019 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е 

№ 1227/13.7.2020г.

гр.Пловдив,  13 . 07 . 2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Пловдив,VI състав, в открито заседание на втори юли през две хиляди и двадесета година в състав :

 

                                                                               Административен съдия : Здравка Диева

С участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 3535/2019г., за да се произнесе , взе предвид следното :

 

В.А.П.,***, представляван от адв.П.Т. обжалва Задължително Предписание изх.№ ДК/Д-РВ-666 от 16.10.2019г., издадено от За Директор на Дирекция „Социално подпомагане” /ДСП/, гр.Пловдив.

Становища на страните :

- Оспорващото лице счита задължителното предписание за незаконосъобразно – издадено при съществено нарушение на административно производствените правила, в противоречие с материално правни разпоредби от Закона за закрила на детето /ЗЗД/, в несъответствие с целта на закона и в нарушение на Методиката за управление на случай за закрила на дете в риск. Поддържа се, че с предписанието е указано на жалбоподателя да съдейства и ползва социални услуги, без да е посочено каква социална услуга следва да се ползва. Изтъкнато е, че след множество искания до ОЗД през последните години от страна на В.П. – за ползване на социална услуга между него, детето и майката, му е било отказвано от ДСП Пловдив. След жалби до АСП и ДАДЗ били установени нарушения в работата на ДСП Пловдив по отношение случая с дъщерята на жалбоподателя, като на 21.06.2019г. било издадено задължително предписание за издаване на направление/заповед за насочване на двамата родители към обща социална услуга за улесняване връзката между родител-дете и използване на правилни възпитателни методи. Заявено е, че в обжалваното предписание са изложени неверни факти и обстоятелства : т.1 – за периода 2012г.-2019г. П. е подавал множество жалби за несъдействие от страна на майката при осъществяване на режим на лични отношения с детето, както и за неглижиране на образователни потребности и поставяне на детето в риск от отпадане от образователната система. Последица от жалбите били налагани мерки за закрила на детето. Подаваните от майката сигнали били единици и по тях не са установени факти, сочещи укоримо поведение на жалбоподателя.; т.2 – „Не отговаря на истината, че само майката е подала заявление за образователна подкрепа на детето, напротив мерките за закрила са инициирани и осъществени по моя инициатива”. Всички планове за тези услуги и договори са подписани от П., като услугата за образователна подкрепа на детето протича от м.януари 2018г. по настояване на жалбоподателя, до момента. ; т.3 – Вярно е, че жалбоподателят е подал заявление вх.№ 1604-92-00-3005/10.05.2019г. – да не се продължава психологическото консултиране на детето, поради факта, че психоложката, която предоставяла услугата, е изложила на среща при преглед на случая – факти и обстоятелства, които не отговарят на истината. Психоложката не била наясно със семейната динамика и отношенията дете-родител, поради което – с оглед некомпетентността й, е поискано прекратяване на услугата. Посоченото е отразено в протокол от планирана среща за преглед на случай от 08.05.2019г. в КСУДС, но прикрито в оценката на случая от социален работник Й.Г.. След приключване на услугата няма назначен психолог за провеждане на услугата. ; т.4 – Твърдениета на майката е, че детето не иска да посещава ОЗД и да се среща със социалния работник. Това е причината за провалени срещи между П. и детето и социален работник и/или и с него. Счита се, че социален работник Г. не може да изгради адекватен контакт с детето. Майката системно и самоволно напуска срещи в ОЗД, което се прикрива от ОЗД.; т.5 – Отразеното в предписанието не отговаря на истината и в протокола от среща за преглед на случая от 08.05.2019г. и в доклада на КСУДС е отразено, че майката не може да се справя с образователните потребности на детето, не упражнява необходимия контрол върху детето, а то отказва посещения на баща си, защото П. изисква да учи и при оказана подкрепа от бащата е налице напредък на детето. Майката не търси комуникация с класната на детето, за разлика от бащата.; т.6 – Некоректно относно направление от 27.05.2019г. не е посочено за какво точно е издадено то и от кой – то е за ползване на образователна подкрепа на детето, която услуга е по настояване на бащата и се осъществява. Със задължителното предписание от 21.06.2019г. се променя направлението, тъй като за индивидуална работа с момичето няма психолог на щат. ; т.7 – Касае само детето, което е видно от изготвените планове за социални услуги в ЦРДУ, към който е ЦОП.; т.8 – Извършената проверка е по жалба на П. заради злоупотреби в ДСП /ОЗД Пловдив; т.9 – Описаното е неистина и е заявено, че с писмо изх.№ СЛ/Д-РВ/871-046/11.07.2019г. П. бил поканен на среща за обсъждане на преглед на план и съгласуване на нов план за действие, предоставяне на информация за социалните услуги и избор на обща социална услуга с детето. На 19.07.2019г., в нарушение на Методиката, на П. бил предоставен готов план за действие, изготвен без участието на родителите и на детето. На 25.07.2019г. е имало втора среща, като и на двете срещи майката не е присъствала, както и детето. Предоставен бил списък на доставчици на различни социални услуги, без да е предложен и обсъден вид на социална услуга с конкретни параметри. Твърди се, че видно от протоколите – жалбоподателят не е отказал да ползва социална услуга и не е отказал съдействие, а е поискал ясни критерии за услугата и план, съобразен с фактите по случая. ; т.10 – Налице е неглижиране на образователните потребности на детето от страна на майката, като описаното за противоречиви изисквания на родителите се свежда до изискванията на бащата детето да учи и неадекватен контрол от майката и е изтъкнато, че по указания на ДСП Родопи е трябвало да се издаде задължително предписание поради несъдействие от майката, но ОЗД Пловдив не са го издали; т.11 – Цитираният доклад не е известен на жалбоподателя и не му е бил предоставен.; т.12 – Описаната заповед не конкретизира параметри на социалната услуга при доставчика.; т.13 – Писмо от ЦРСИ не е получавано от жалбоподателя.; т.14 – Посоченото не отговаря на истината, тъй като в последните две години на П. не е възлагано участие в социални услуги от ЦОП, ЦРДУ и ЦДРИ.; т.15 – „Не становището на специалистите е такова, а задължителното предписание на ДАЗД по мои жалба. Защото от 3-4 години аз лично настоявам за такава услуга, предвид провеждането на предходна такава с положителен ефект.”; т.16 – Налице са незаконосъобразни действия на ОЗД Пловдив – причина за непровеждане на социална услуга. Налице е и несъдействие и своеволно напускане на срещи за договаряне на социални услуги от страна на майката.; т.17 – Счита се за неистина отразеното, тъй като трябва да се спазва Методиката, утвърдена от АСП.; т.18 – посоченото е истина, поради несъдействие от майката, което е останало безкритично за ОЗД/ДСП осем години.; т.19 – Не е посочено кои са неподходящите методи на възпитание и от кой родител са прилагани. Съответните рискове са налице, но поради занижен контрол от страна на майката и невъзможност жалбоподателя да изпълнява заложени спрямо него задължения в планове, поради неспазване на режим на лични отношения поради несъдействие от страна на майката.

            Предвид изложеното се счита, че фактическите основания за издаване на задължителното предписание не съответстват на обективната истина и са налице нарушения на ЗЗД, ППЗЗД и Методиката, най-ясно в т.9, 11 и 13 от предписанието. Твърди се да не са налице основания за издаване на предписанието с арг. от чл.18 ал.4 ЗЗД, тъй като в случая не е налице отказ от сътрудничество. Искането за социална услуга е било направено от жалбоподателя, но същата следва да бъде проведена законосъобразно. Посочено е още, че не е отразена хипотеза от чл.20 ал.4 ППЗЗД и не става ясно коя от четирите хипотези е приложена в случая. Предписанието е връчено на 01.11.2019г. и не е ясно до тази дата ли е следвало да ползва социална услуга оспорващото лице или до тази дата следва да започне ползването й. В обжалваното предписание не е посочено каква социална услуга следва да бъде ползвана, за какъв срок и с кои страни. Поискана е отмяна на административния акт с присъждане на разноски.

            По същество се поддържа, че индивидуалният административен акт е издаден в нарушение на чл.146 АПК, по-точно т.3, 4 и 5 - при съществени нарушения на административно-производствените правила, в противоречие с материално-правните разпоредби на Закона за закрила на детето и с Правилника за прилагането му. Не е съобразено и изискването на чл.59 ал.2 АПК - т.5 : Не е определен конкретно вида на социалната услуга, с кой да се ползва, не е посочен и срокът – дали краткосрочен или дългосрочен. Посочен е само един хипотетичен начален етап. По отношение правните основания - чл.21, ал.1, т.3, 4, 5 ЗЗД, във вр. с чл.18, ал.4 и чл.20 от Правилника за приложение на ЗЗД, е заявено, че не става ясно за коя от тези три точки се отнася, или за трите общо се отнася, тъй като всяка е отделна хипотеза. Твърди се посоченото в жалбата - за да са налице основанията за издаване на ИАА, съгласно чл.18, ал.4 от Правилника за приложение на ЗЗД, трябва да има отказ от сътрудничество на някоя от страните, в случая на г-н П., какъвто отказ в случая няма : Той е поискал да му се разясни вида на социалната услуга, да я обсъди с доставчик, защото същата тя не е била заложена в плана и не е бил изготвен социален доклад, с който да бъде дефинирана. Освен това - не е заложено да се направи оценка на родителския капацитет, а това са били указанията на Държавната агенция за закрила на детето. Срещу плана е била подадена жалба, тъй като е бил и предварително изготвен в противоречие с методиката и не е бил обсъден и с родителите. Видно от социалния доклад – приложение на л.873, описано е, че са му предоставили списък с центрове за предоставяне на социални услуги, а не както изисква методиката – да се договорят вид и параметри на конкретна социална услуга, каквато е поискал той. Г-н П. е поискал точно такава със заявление от 08.08.2019г. Тоест – няма отказ от страна на г-н П., има искане само от негова страна да бъде спазена методиката за предоставяне на социална услуга.

Изтъкнато е, че предписанието на ДАЗД е било за обща социална услуга - дете и двама родители, но в приложените доказателства и по-специално в предписанията на г-жа М. е записано да осигури детето. Никъде не е отбелязано да участва. В предписанието на  г-н П. е посочено да съдейства и ползва услуга с детето - не пише никъде тя да е обща, с двамата родители, каквато е поискана и каквито указания има. Въобще в предписанието не е изяснено нито за едната, нито за другата страна каква социална услуга да се ползва, за какъв срок и доставчик. Представят списък с доставчици, без да е упоменато кой доставчик каква социална услуга предлага. Освен това и срокът вече е бил изтекъл. В социалния доклад-приложение СЛ/Д-РВ/871-070/14.10.2019г. до директора на ДСП, самите социални са казали, че са изпратили на г-н П. само списък с центрове за предоставяне на социални услуги, но не и видовете услуги, които тези центрове предоставят.

Отново е акцентирано, че планът, служещ като основание за насочване към социална услуга, е изготвен отново в нарушение на стандарт № 6 от методиката. Това дори и социалните го признават в отговора на жалбата, на стр.5, абз.2, където е записано, че участието на родителя е задължително при изготвяне на плана - признават дори, че планът е изготвен предварително. Нарушена е методиката и никоя от страните не е викана, нито уведомявана. Не са правени опити да се срещнат и да уведомят г-н П. за този план, не е търсен. Няма как да се договори една услуга, след като няма изготвен план. Планът е изготвен в деня на срещата предварително. В тази вр. - самата услуга като вид не е заложена в плана, което противоречи на чл.18, ал.2 ППЗЗД - мерките за закрила се прилагат съгласно изготвения план на действие. Няма доказателства, че е уведомен г-н П., не е запознат и с оценка на случая, за да може да договоря каквато и да било услуга. А всъщност се прави оценка на случая, изготвя се план, тогава се договаря вид услуга и тогава му се предоставя някой доставчик и се разяснява задължително този доставчик каква услуга предлага.

            - Ответникът Директор ДСП – Пловдив се представлява от ст.юрисконсулт Г.Т. и оспорва жалбата като неоснователна. В писмено становище е заявено следното /л.58 и сл./ : Отдел „Закрила на детето” /ОЗД/ към Дирекция „Социално подпомагане” /ДСП/ - Пловдив работи по преписка на детето Д.В.П. от 2012г. В периода 2012г.-2019г. са постъпили над 30 сигнала от г-н П. в ОЗД с твърдения, че майката не съдейства за изпълнение режима на лични контакти между него и Д. и не подкрепя образователните потребности на детето. В процеса на работа с детето, родителите са общували със служители от : Център за обществена подкрепа към Комплекс за социални услуги за деца и семейства, гр.Пловдив; Център за социална рехабилитация и интеграция на деца от рискови групи, гр.Пловдив. През 2017г. са издадени заповед и задължително предписание на майката, след което същата е съдействала и ползвала социални услуги заедно с детето. С проверки от Инспектората на АСП, ДАЗД, РСДП Пловдив в ОЗД Пловдив, са дадени задължителни предписания и служителите на ОЗД са предприели мерки за отстраняване на констатираните пропуски.

            Поради създадено напрежение между г-н П. и служители на ОЗД, случаят е прехвърлен през 2018г. в ДСП Родопи, но в началото на 2019г. е върнат в ОЗД Пловдив. През 2019г. детето е насочено и ползва Център за работа с деца на улицата /ЦРДУ/, като в направлението към центъра е посочено – индивидуална работа с момичето, информиране и консултиране на родителите по въпроси относно образованието на Д. и психологическа подкрепа за детето. С отделно направление изх.№ НП/Д-РВ-252/27.05.2019г. детето и родителите са насочени към ЦОП за подкрепа в родителската роля и надграждане на постигнатите резултати. Чрез предоставени социални услуги е оказана психологическа и образователна помощ на детето, като майката също е ползвала услуги – психологическо консултиране. Г-н П. не е ползвал социални  услуги. Срещите с него били основно по повод прегледи на плана за действие по случая на детето или прегледи на работата на ЦРДУ с Д..

            На 21.06.2019г. е издадено задължително предписание на Председателя на Държавна агенция за закрила на детето /ДАЗД/ с посочени срокове за изпълнение и е направен опит за насочване към обща социална услуга, но без постигнат резултат. Затова е издадена Заповед № ЗД/Д-РВ-183/07.08.2019г., с която е наредено на родителите да ползват описаните в акта социални услуги, както и майката като носител на родителски права – да осигури присъствието на детето. Заповедта е влязла в сила. След писмено уведомление от Центъра за социална рехабилитация и интеграция /ЦСРИ/ за това, че родителите на Д. НЕ са посетили услугата и не е осъществена среща с тях по повод разясняване на услугите, които се предоставят и начина им на ползване, е издадено оспореното задължително предписание изх.№ ДК/Д-РВ-666/16.10.2019г. Със същото се предписва на г-н П. да съдейства и да ползва социални услуги във вр. с дъщеря си. На майката, г-жа М. е издадено сходно предписание. В оспореното задължително предписание за изведени рискове за момичето – въвличане в конфликт между родителите; различни методи за отглеждане на детето, които го объркват; неподходящи методи за възпитание и др.

            По отношение жалбата е заявено, че жалбоподателят твърди да е искал да му се предостави социална услуга, вкл. за детето и майката, а когато се стартира услуга, я „бойкотира”. Относно възраженията : т.1 – Не е спорно, че ДСП Пловдив е била обект на многократни проверки и са давани указания за отстраняване на пропуски, но от ОЗД Пловдив са извършени съответни действия за отстраняване на пропуските и няма наказан служител. В досието на детето се съдържат документи от 2012г., но г-н П. не е подавал изрично заявление до директора на ДСП Пловдив за желание за стартиране на обща социална услуга. Към момента единствено ЦСРИ, към който е насочен клиентът, предоставя услуга, близка до тази, ползвана от родителите през 2014г. Майката ползва социални услуги в ЦОП и при желание за съвместна работа, жалбоподателят би могъл да се присъедини с трансформиране на дейността, но такава заявка няма от бащата. ; т.2 – Работата с детето в ЦРДУ и с майката в ЦОП е стартирала по заявления, подадени от г-жа М.. Жалбоподателят не е подавал изрично заявление дъщеря му да ползва социални услуги за образователна подкрепа. В заявление вх.№ 1604-9200-3005/10.05.2019г. г-н П. декларира, че желае да продължи работата в ЦРДУ.; т.3 – Цитираното заявление е приложено в преписката и клиентът не отрича, че е изразил нежелание да се осъществява психологическа подкрепа на детето. По отношение работата на служител в КСУДС е посочено, че има различни партньори в процеса по предоставяне на социални услуги. ; т.4 – Цитираното за напускане на срещи от страна на майката се отнася за такива в сградата на КСУДС относно периодични прегледи на плана за предоставяне на социални услуги, но тези срещи не изчерпват цялостната работа с г-жа М.. По отношение водещият социален работник към момента / Й.Г./, е заявено, че притежава професионален опит за работа с деца. За посоченото – Д. не иска да посещава вече ОЗД Пловдив, е отразено, че преписката съдържа протокол от извършено домашно посещение на 09.04.2019г. в дома на майката, която заявила , че дъщеря й не желае да посещава ОЗД и не желае да се среща с баща си. ; т.5 – Възраженията са необосновани и не касаят конкретна част от предписанието.; т.6 – Счетено е, че жалбоподателят смесва дейности и документи, към които насочва направлението и не разграничава компетенциите на ОЗД Пловдив от тези на социалната услуга. Задължителните предписания на Председателя на ДАЗД нямат връзка с направлението от 27.05.2019г., което касае работа с детето и родителите, подкрепа на последните и др. Не отговаря на истината възражението, че в плана не е заложена психологическа подкрепа, тъй като в плана от 19.07.2019г., т.6 е предвидено – осигуряване на психо-емоционални нужди на детето; осигуряване на защитено пространство и възможност за споделяне.; т.7 – Конкретното направление включва консултиране на родителите и в описателната част са посочени конкретните задачи, дейности, които следва да се реализират от екипа на социалната услуга.; т.8 – ДАЗД е издало задължително предписание на ДСП Пловдив  за отстраняване на констатирани пропуски. ОЗД Пловдив е организирал две срещи с родителите – на 19.07. и на 25.07.2019г. Никой от тях не е подал заявление за ползване на обща социална услуга. Относно заповед № ЗД/Д-РВ-183/07.08.2019г. на директора на ДСП, е посочено, че с нея е наредено на родителите да ползват описаните в административния акт социални услуги с участие на непълнолетното дете, което да бъде осигурено от майката. Заповедта е влязла в сила и управителят на ЦСРИ е уведомен да стартира работа с родителите. С писмо изх.№ 578/01.10.2019г. ответникът е уведомен от управителя на центъра, че родителите са поканени на среща с писма с обратни разписка, но не са се отзовали.; т.9 – Действително прегледът на плана за действие и новият план са били предварително подготвени на хартия, с цел – да се набележат основните насоки на работа по случая, като планът има бланков характер, което не означава, че родителите са ощетени – в двете срещи през м.юли 2019г. е направен опит родителите да посочат възраженията си и допълнения по конкретните точки и да се постигне съгласие по бъдещата работа по случая на детето. При двете срещи не е постигнат желания резултат, като г-н П. е водил основно монолог и е диктувал какво да се записва. Посочено е, че на 19.07.2019г. е проведена среща с бащата, а майката е пожелала отделен разговор с нея поради здравословни проблеми и нежелание от емоционално натоварване. Отречено е твърдението за получен от жалбоподателя списък с юридически лица – т.нар. „списък” съдържа в табличен вид информация за наименованията на социалните услуги, управители на съответни ЮЛ и телефони за контакт, като са посочени само подходящи за случая социални услуги. Поддържа се, че „на думи г-н П. твърди, че желае да ползва социални услуги, но действията му говорят за друго.”. В КСУДС жалбоподателят не желае да работи с двама от психолозите, като е ползвал там услуги в стар период. В протокол от срещата на 25.07.2019г. е отразено, че не иска да работи с психолога от ЦОП „За нашите деца”. Не изразява конкретно становище къде желае да ползва социални услуги.; т.10 – Динамиката по случая е голяма, като рисковете са описани коректно, както и са посочени в оценката на случая.; т.11 – Цитираният доклад е част от вътрешната служебна преписка по случая на детето и не се предоставя на клиентите.; т.12 – Жалбоподателят е пропуснал срока за обжалване на Заповед № ЗД/Д-РВ-183/07.08.2019г., което не е спорен факт.; т.13 – Информацията е от писмо от управителя на ЦСРИ с цитиран по-горе номер и се съдържа в преписката.; т.14 – Констатацията се основава на данните от преписката. При срещите с жалбоподателя и в отговорите до него по повод сигналите му, е консултиран, че включването в социална услуга става чрез подаване на писмено заявление в ДСП Пловдив. ; т.15 – Последно страните са ползвали подобна социална услуга през 2014г.; т.16 – До момента не е стартирала обща социална услуга с всички заинтересовани страни, но посочените възражения не се относими към задължителното предписание.; т.17 – Възраженията са квалифицирани като некоректни, тъй като анализът на специалистите от социалната услуга касае само образователните потребности на Д. и към момента не се извършва цялостна оценка на нейните потребности.; т.19 – Ответникът счита, че жалбоподателя признава за несправянето си с поведението на непълнолетната и се опитва да акцентира върху поведението на майката. Конфликтът между родителите влияе негативно на психо-емоционалното развитие на детето.

            Поискано е жалбата да се отхвърли поради законосъобразност на задължителното предписание.

По същество се поддържа, че услугите, които са делегирани от държавната дейност, са доброволни. Всяка социална услуга си има нейна методика на работа и вътрешна документация, с която би следвало клиентите да се съобразяват. Относно възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че предписанието е непълно - то е само един елемент от цялата процедура, то е последващо след заповедта, която е издадена м.август 2019г. за ползване на социални услуги. Тази заповед е административен акт, който влезе в сила и достатъчно ясно става от нея какви точно услуги се възлагат и че трябва да бъдат извършвани с ищеца, дъщеря му и г-жа М.. Заявено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Писмено и в допълнение на изразеното становище е заявено, че през периода 2012г.-2019г. г-н п. не е бил доволен от назначаваните социални работници. Счита се, че при проведените съдебни заседания ясно е проличало тенденциозното отношение на жалбоподателя към служителите на ОЗД Пловдив. Случаят е обвързан със задължително предписание изх.№ РД-14-109/21.06.2019г. на Председателя на ДАЗД с посочени срокове за изпълнение и се твърди, че от страна на ОЗД Пловдив са направени неколкократни опити клиентите да се насочат към ползване на обща социална услуга, без да е постигнат резултат. В тази вр., на л.723 от преписката /л.238 от делото/ се намира писмо до г-жа М. и г-н п., с което са поканени на среща на 04.07.2019г. в сградата на ОЗД Пловдив за обсъждане на плана, обсъждане и насочване към социални услуги в съответствие с предписанието на ДАЗД. Г-н П. е представил сигнал, в който уведомява за невъзможност да присъства на 04.07.2019г. и за период, в който ще отсъства от страната /05-12.07. и ще бъде в страната след 13.07.2019г./ – л.224. Жалбоподателят е присъствал на среща, проведена на 02.07.2019г. – Протокол на л.221 – отразено е, че детето е при него към момента. С писмо изх. номер от 11.07.2019г. родителите отново са поканени за обща среща – за преглед на план за действие, за съгласуване на нов план за действие, предоставяне на информация за социалните услуги в гр.Пловдив и избор на обща социална услуга за родителите и детето, присъствието на което е желателно да бъде осигурено – за изразяване на мнение при изготвяне на план за действие, вкл. да уведомят за подходяща дата и час за обща среща – до 16.07.2019г. При непостигнато съгласие между родителите, същите да посетят ОЗД Пловдив на 19.07.2019г., в 10ч. на 19.07. и на 25.07.2019г. /л.180 и сл./ са осъществени две срещи с г-н П., на които е обсъждан преглед на плана за действие, като новият план не е подписан от п. и е уведомен, че ще му се изпрати по пощата – в т.6 от този план /л.178 и сл./ е посочено обсъждане на наличните социални услуги в общността и издаване на направление за оценка на родителския капацитет, след подадено заявление. Посочено е, че родителите на непълнолетното дете не съдействат, затова с писмо изх.номер СЛ/Д-РВ/871-050/29.07.2019г. им е изпратен планът за действие и списък на четири социални услуги с координати , за да направят информиран избор на социална услуга – л.176 и сл. Отразено е до 06.08.2019г. родителите да уведомят ДСП за избора си, предвид срок за изпълнение. „Ако не получим    отговор до тази дата от ваша страна ще считаме, че отказвате и ще уведомим ДАЗД за Вашето решение“.,л.176. Извън това, преписката съдържа протокол от среща, проведена на 31.07.2019г. с г-н П., л.172, като на 31.07.2019г. е съставен приемо-предавателен протокол за предаване на информация на г-н п. по повод негово заявление, л.173 и сл.

Предвид изложените факти и в изпълнение на задължителните предписания на ДАЗД, е издадена заповедта от 07.08.2019г.  – влязла в сила. С писмо изх. № ДК/Д-РВ/578/10.09.2019г. ДСП информира управителя на ЦСРИ, че следва да стартира работата с родителите, като към тази дата ответникът поддържа, че няма информация за оспорване на заповедта от бащата. С писмо изх.№ 578/01.10.2019г. сме уведомени от управителя на центъра, че родителите са поканени на срещи с писма с обратни разписки, „но не са се отзовали“.  –Задължителното предписание от 16.10.2019г. е издадено след като ДСП е уведомена писмено от ЦСРИ за това, че родителите на Д. не са посетили услугата и не е осъществена среща с тях по повод разясняване на услугите, които се предоставят и начина на ползването им. Твърди се, че жалбоподателят е непоследавателен в желанията и действията си, тъй като декларира, че желае съвместно ползване на услуги с г-жа М. и детето, но не предприема реални действия в тази посока. В писменото становище е уточнено, че са изброени три точки на чл.21 ал.1 ЗЗД, защото дейността на ОЗД Пловдив обхваща и трите направления и в работата с г-н П. са давани съвети по отглеждане на детето, правени са оценки на сигнали и жалби и социални проучвания по тях, родителите са консултиране за предлаганите социални услуги и са издавани задължителни предписания за констатирани нарушени права на детето. Поддържа се, че г-н П. желае да насочва работата на специалистите и да им диктува как да работят, което не би могло да се случи.

            - Заинтересованата страна Зл.М. не изрази становище по жалбата и по същество на спора.

            - Окръжна прокуратура не участва в съдебното производство.

Жалбата против задължителното предписание е подадена пряко в деловодството на АС - Пловдив на 15.11.2019г. Според данни от постъпилата на 10.12.2019г. преписка, административният акт е връчен на 04.11.2019г. /л.94 гръб/, при което оспорването е допустимо.

1. Със задължителното предписание е предписано на В.П. да съдейства и да ползва социални услуги във връзка с детето Д.В.П. в Център за социална рехабилитация и интеграция за деца към Консултантско бюро „Напредък”, гр.Пловдив ул.Димитър Цончев № 11 – за изпълнение на Заповед № ЗД/Д-РВ-183/07.08.2019г. на Директор на ДСП Пловдив в срок до 01.11.2019г. Посочено е, че съгл. чл.45 ал.9 ЗЗД – който не изпълни влязло в сила задължително предписание по този закон, се наказва с глоба или имуществена санкция от 2000 до 5000лв. /при първо нарушение/.

Оспореният административен акт е издаден от „За“ Директор ДСП Пловдив съгл. Заповед № 1604-РД01-0121/29.11.2016г., която е отразена след подписа на М.С., действаща в качество на „За Директор на ДСП – Пловдив”. На ответника е указано да представи заверен препис от Заповед № 1604-РД01-0121/29.11.2016г. и доказателства за фактическо отсъствие на директора на ДСП-Пловдив на 16.10.2019г. – в случай, че заповедта от 29.11.2016г. касае заместване /л.41, 44/. Със Заповед № 1604-РД01-0121/29.11.2016г. /л.63/, Директорът на ДСП – Пловдив е наредил, при законоустановено отсъствие на директора на ДСП-Пловдив за срок до 30 календарни дни, функциите на директор на ДСП-Пловдив да изпълнява г-жа М.С. – началник отдел „Социална закрила”. Със Заповед № РД03-0027/08.10.2019г. на Изпълнителен Директор на Агенцията за социално подпомагане – Директорът на ДСП Пловдив е командирован за срок от пет дни във Великобритания, считано от 14.10.2019г., за периода 14-18.10.2019г. Оспореното задължително предписание е издадено на 16.10.2019г. – в рамките на периода на фактическо отсъствие на административния орган – титуляр.

Компетентността на лицето издало обжалвания акт, съдът проверява служебно, при съобразяване основанията за обявяване нищожност на административния акт : нарушаване изискванията за компетентност, пълна липса на правно основание, невъзможен предмет и др. според спецификата на случая. Оспореният административен акт не е издаден в хипотеза на делегиране на правомощия, а при заместване. Следва да бъде съобразено Т.Р. № 4/22.04.2004г. по т. д. № ТР-4/2002г. на Общото събрание на съдиите на ВАС, според което – „Заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. За конкретното предложение ОС на ВАС счита, че понятията “заместване”, употребено в настоящото изложение, и “предоставяне за упражняване”, употребено в предложението, са идентични.”. В случая са представени данни за период на отсъствие на директора на ДСП Пловдив и за фактическо отсъствие на титуляра на тази длъжност на 16.10.2019г., както и изрична писмена заповед, с която е наредено отсъстващият титуляр да бъде заместван му от друго лице, в съответствие с Т.Р. № 4/2004г. Следва извод за компетентност на административният орган, издал оспорения акт.

1.1. Правни основания : чл.21 ал.1 т.3, т.4 и т.5 ЗЗД - „По този закон дирекция "Социално подпомагане": 3. (доп. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) извършва проверки по жалби и сигнали за нарушаване правата на децата и дава задължителни предписания за отстраняването им при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона; 4. дава съвети и консултации по отглеждането и възпитанието на децата; 5. предоставя информация за предлаганите услуги и оказва съдействие и помощ на семействата и родителите на нуждаещите се деца;” вр. с чл.18 ал.4 и чл.20 ал.4 ППЗЗД  /които не са изцяло личими в представените заверени преписи – л.95-л.98 и съпоставени с предписанието до г-жа М., л.100, 101 – изрично поддържани от ответника правни основания/ – „При отказ за сътрудничество от страна на родител, настойник или попечител или на лицето, което полага грижи за детето, по предложение на социалния работник, водещ случая, директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава задължително предписание.;     В случаите, при които: 1. не може да се постигне контакт или няма заявено желание от страна на родителите, попечителите, настойниците или лицата, които полагат грижи за детето, ползването на социални услуги се извършва въз основа на заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане"; 2. се предоставя закрила на деца, пострадали от насилие или жертви на трафик, директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава заповед за настаняване в кризисен център и/или ползване на други форми на социални услуги и издава задължително предписание на родителите с оглед защита на правата на децата; 3. се ползва заместваща приемна грижа, дирекция "Социално подпомагане" дава направление след изричното определяне на възможност за ползване на този вид услуга в административната заповед и/или в съдебното решение за настаняване на детето извън семейството.”.

1.2. Фактически основания – основани на социално проучване и констатациите на социален работник в ОЗД Пловдив, Й.Г., както и на издадена заповед за ползване на социални услуги към Център за социална рехабилитация и интеграция за деца в гр.Пловдив, вкл. невъзможност за осъществяване на социална работа с бащата, майката и детето на обща социална услуга, отнасяща се до детето Д.В.П., ЕГН ******… с адрес *** и родители – З.Д.М. и В.А.П. : Случаят касае период от 2012г. – 2019г., в който са постъпвали множество жалби и сигнали от родителите на детето, които са били консултирани многократно за правата и задълженията им съгл. СК, ЗЗД. Описани са заявления от месец май 2019г. – две от майката – за предоставяне на психологическа подкрепа от екипа на ЦОП и необходимост от психологическа и образователна подкрепа на детето от страна на ЦРДУ, и заявление от жалбоподателя /вх.№ 1604-92-00-3005 от 10.05.2019г. – с изразено несъгласие за продължаване работата с Д. по социална услуга – психологическо консултиране на детето и желание за продължаване работата по социалната услуга за оказване на образователна подкрепа. В отговори до родителите били напомнени правата и задълженията им, констатацията относно нежелание на детето да се среща със социалния работник и да посещава сградата на ОЗД Пловдив, както и необходимост – бащата да се включи в работата с доставчика на социални услуги. Посочен е заключителен доклад на директора на КСУДС, постъпил в ОЗД Пловдив, на 15.05.2019г., в който било посочено, че дейността ще продължи, като е необходима подкрепа за справяне в трудни ситуации в родителската и партньорската роли. Цитирано е направление изх.№ НП/Д-РВ-251/27.05.2019г., с което Д.П. се насочва към ЦРДУ за период от шест месеца, при описани потребности – индивидуална работа с момичето, информиране и консултиране на родителите по въпроси относно образованието и психологическата подкрепа на Д.. Цитирано е и направление изх.№ НП/Д-РВ-252/27.05.2019г., с което детето и родителите се насочват към ЦОП за подкрепа в родителската роля /обсъждане на трудности и търсене на решения/ и надграждане на постигнатите резултати. Отразено е задължително предписание № РД-14-109/21.06.2019г. на Председателя на ДАЗД за издаване на задължително предписание на двамата родители при отказ да сътрудничат на ДСП при осъществяване на дейностите по закрила на детето, издаване на направление/заповед за насочване на двамата родители към обща социална услуга за улесняване на връзката родител – дете и използване на правилни възпитателни похвати, като в плана за действие да се заложи извършване на оценка на родителския капацитет. Планът за действие по случая и списък на подходящите социални услуги с координати за връзка били изпратени с писмо изх. номер от 29.07.2019г. Констатираните рискове за детето са следните : влошени взаимоотношения между родителите, които са предпоставка за оказване на негативно влияние върху психо-емоционалното състояние на детето; неподходящи методи за възпитание на момичето; въвличане на Д. в конфликта между родителите; противоречиви изисквания от страна на двамата родители. С доклад-предложение от 07.08.2019г. е предложено на директора да бъде издадена заповед за ползване на социални услуги, която да обхваща бащата, майката и детето. Издадена е заповед № ЗД/Д-РВ-183/07.08.2019г. на директора на ДСП Пловдив, с която детето и родителите са насочени към Център за социална рехабилитация и интеграция към КБН, в гр.Пловдив, връчена на 13.08.2019г. Заповедта е влязла в сила – оспорена е от бащата, но поради просрочие на жалбата, същата е оставена без разглеждане. „По информация от ЦСРИ, Ви е изпратено писмо с покана за среща, на която да ви запознаят с предоставените от екипа услуги. Не сте се отзовал. Вие не сте се включили в предоставените от ЦОП, ЦРДУ, ЦСРИ социални услуги.“. Специалистите са изразили становище за ползване на обща социална услуга – с родителите заедно, за подкрепа при преработване на негативните емоции, поставяне на правила на детето, уеднаквяване изискванията към Д. и др. Отчетено било неосъществяване на планираните социални услуги – по основателни и неоснователни причини за непровеждане на срещи в ОЗД Пловдив и социалната услуга. „Налице е невъзможност за предоставяне на социални услуги – оценка на потребностите на детето, оценка на родителския капацитет и др.”. Посочено е, че проблемите относно детето не се решават солидарно от двамата родители и не винаги се спазва постановения режим на контакти баща-дете. Отчетени са рискове за детето и неговото психо-емоционално развитие, риск от влошаване на емоционалното състояние на Д. в резултат на недобрите взаимоотношения между родителите й и използване на неподходящи методи на възпитание.

1.3. Относимите данни в представената преписка са тези, посочени в обстоятелствената част на административния акт и тези, към които е направена препратка от административния орган.

А / Както бе посочено, задължителното предписание в разпоредителната си част изисква от адресата – В.П., да съдейства и да ползва социални услуги във вр. с детето – в Центъра за социална рехабилитация и интеграция към Консултантско бюро „Напредък” – за изпълнение на Заповед № ЗД/Д-РВ-183/07.08.2019г. на директора на ДСП Пловдив, в срок до 01.11.2019г. Заповедта № ЗД/Д-РВ-183/07.08.2019г. /л.28гръб, л.29 – л.102/ към дата на издаване на оспореното предписание – 16.10.2019г., не е била в сила. Според служебна справка с извадка от деловодната система на АС – Пловдив : Определение № 1958/03.10.2019г. по адм.д.№ 2704/2019г. е в сила от 24.10.2019г. Следователно, формално задължителното предписание е издадено на дата, към която обективно не може да бъде за изпълнение на Заповед № ЗД/Д-РВ-183/07.08.2019г. на директора на ДСП Пловдив. Фактът е от значение, тъй като в оспорения административен акт не са индивидуализирани конкретни социални услуги и ответникът поддържа, че социалните услуги са посочени в заповедта.

Със същата е наредено на родителите на непълнолетната Д.П. да ползват обща социална услуга в ЦСРИ, гр.Пловдив, с цел – изследване на родителския им капацитет и улесняване на връзката родител-дете и използване на правилни възпитателни похвати. В заповедта е отразено предписанието на ДАЗД от 21.06.2019г. и изпратеното писмо до родителите в изпълнение на предписанието – със списък на центровете за предоставяне на социални услуги, като е определен срок до 06.08.2019г. за родителите да направят избор и уведомят ДСП Пловдив за решението си. Отразено е, че до 07.08.2019г. няма писмен отговор от родителите. Родителите не са се явили на среща на 04.07.2019г. в сградата на ОЗД – Пловдив, на която са поканени за извършване на преглед на плана за действие. Насрочена била повторна среща на 19.07.2019г. за преглед плана за действие, съгласуване на нов план и предоставяне на информация за социалните услуги в гр.Пловдив. Планът за действие не бил съгласуван от родителите. Майката е посетила ОДЗ Пловдив на 19.07.2019г. и информирала, че по здравословни причини не желае да присъства на обща среща с бащата, а В.П. отказал да подпише планът за действие.

Б / В социален доклад-предложение /л.106/, е отразено, че след развод между родителите на Д.П. през 2010г., с решение на ПРС от 2011г., режимът на лични контакти между бащата и детето е разширен, но не винаги се спазва. Родителските права по отношение Д.П. са предоставени на майката. Комуникацията между родителите е нарушена и същите не могат да постигнат единно мнение относно въпроси, свързани с детето. Изискванията им за образование, възпитание и определяне на подходящи за възрастта ограничения – се разминават. ОЗД при ДСП – Пловдив работи по случая с детето и е извършена проверка от ДАЗД, при която е дадено задължително предписание от 21.06.2019г. за извършване на определени дейности в работата по случая /л.23/. В изпълнение на задължителното предписание е издадена заповед на директора на ДСП Пловдив – за ползване на социални услуги в ЦСРИ, Пловдив – двамата родители не са се отзовали на поканата за среща „със социалната услуга и не са стартирали работа.”. Предвид това е предложено да се издаде задължително предписание, с което родителите и детето да се задължат да ползват социални услуги в ЦСРИ, Пловдив и осигурят присъствието на Д.П. в социалната услуга – след влизане в сила на предписанието за ползване на социални услуги.

В / Задължителното предписание на Председателя на ДАЗД е издадено на основание чл.17а ал.1 т.14 от Закона за закрила на детето, л.23– „Председателят на Държавната агенция за закрила на детето има следните правомощия: т.14 извършва контрол чрез организиране на проверки за спазване правата на детето от всички държавни, общински и частни училища, детски градини и ясли, центровете за подкрепа за личностно развитие, лечебни заведения, дирекции "Социално подпомагане", доставчици на социални услуги за деца и на юридически лица с нестопанска цел, работещи в сферата за закрила на детето, и при установяване на нарушение дава задължителни предписания за отстраняването им лично или чрез оправомощено от него лице;”. При проверката в ДСП – Пловдив било установено, че не е издадено задължително предписание на двамата родители, предвид отказа им да сътрудничат на ДСП при осъществяване на дейностите по закрила на детето Д.П.; няма издадено направление/заповед за насочване на родителите към обща социална услуга за улесняване на връзката родител-дете и използване на правилни възпитателни похвати; в плана за действие на детето няма заложена дейност за изследване на родителския капацитет на майката и бащата. Предписано е на директора на ДСП Пловдив : - в съответствие с чл.18 ал.4 ППЗЗД, да бъде издадено задължително предписание на двамата родители, при отказ да сътрудничат на ДСП при осъществяване на дейностите по закрила на детето Д.П., със срок – 1 месец СЛЕД влизане в сила на задължителното предписание; - издаване на направление/заповед за насочване на двамата родители към обща социална услуга за улесняване на връзката родител-дете и използване на правилни възпитателни похвати, със срок - 1 месец СЛЕД влизане в сила на задължителното предписание; - в плана за действие на детето Д.П. да се заложи дейност за изследване на родителски капацитет на майката и бащата, със срок - 1 месец СЛЕД влизане в сила на задължителното предписание. Неотменна част от задължителното предписание са методическите указания за изпълнението му и механизъм за взаимодействие между отговорните институции /л.235/ : 1. По отношение задължително предписание при отказ на родителите да сътрудничат на ДСП при осъществяване на дейностите по закрила на детето Д.П. е посочено, че целта на мерките в семейна среда е да бъдат подпомогнати детето и семейството в зависимост от възможностите за отглеждане и възпитание на детето, като мерките, предвидени в чл.23 ЗЗД, се прилагат съгласно изготвен план за действие. При отказ за сътрудничество от страна на родител, по предложение на социалния работник, водещ случая, директорът на ДСП издава задължително предписание. ; 2. Относно Заповедта : конкретните мерки по закрила на децата се осъществяват и чрез социални услуги. ДСП предоставя на детето и родителите информация за социалните услуги за деца и семейства на територията на областта, съобразно потребностите на детето и изготвения план за действие, както и списък с доставчиците на съответната социална услуга. Родителите и децата се насърчават за активно участие в избора на социална услуга. При постигане на съгласие за предоставяне на социални услуги и избор на доставчик на социалната услуга между ДСП и родителите на детето, те подават писмена молба до директора на ДСП, който издава направление до доставчика на социалната услуга. За случаите, при които не може да се постигне съгласие или няма заявено желание от страна на родителите, но е констатирана необходимост, ползването на социални услуги се извършва въз основа на заповед на директора на ДСП. ; 3. По отношение план за действие, проверката на ДАЗД е установила необходимост в плана да се заложи дейност за изследване на родителския капацитет на бащата и майката. С плана за действие следва да се запознаят всички лица, посочени за отговорни по изпълнение на дейностите по него. Посочена е разпоредбата на чл.16а ППЗЗД – въз основа на направена оценка на случая /сигнала/, социалният работник изготвя план за действие, съдържащ два основни компонента – план за работа с детето и план за работа със семейството му. Планът за действие се съгласува от родителите, които трябва да се запознаят с него. Социалният работник организира периодично срещи за преглед на оценката и изпълнението на плана за действие с всички заинтересовани страни. Ако родителите отсъстват или не желаят да съдействат, в плана /като забележка/ се отбелязва какво е извършено за привличане и откриване на родителите и защо не е възможно тяхното съдействие. В случая е преценено включване в плана за действие на детето – дейност за изследване родителския капацитет на родителите.

- Следва да бъде отбелязано, че според задължителното предписание на Председателя на ДАЗД : на първо място е посочено издаване на задължително предписание на двамата родители, при отказ да сътрудничат на ДСП при осъществяване на дейностите по закрила на детето Д.П., със срок – 1 месец след влизане в сила на задължителното предписание; следващ акт в хронология е издаване на направление/заповед за насочване на двамата родители към обща социална услуга за улесняване на връзката родител-дете и използване на правилни възпитателни похвати, със срок - 1 месец след влизане в сила на задължителното предписание. Предписаната поредност не е съобразена от директора на ДСП – Пловдив.

Г / В уведомлението на ДАЗД до директор ДСП Пловдив относно проверката, след която е издадено задължителното предписание /л.493, т.2/ е отразено : В периода 2012г.-2019г. са постъпили множество сигнали от В.П. и е извършвана смяна на социалните работници по случая поради системно недоволство от бащата. През 2018г. по случая е работила преобладаващо ДСП – Родопи, а от 2019г. – ДСП Пловдив. По всеки сигнал е извършено проучване в срок и изследвани източниците по чл.14 ППЗЗД – съставян е социален доклад за оценка на постъпил сигнал с уведомление до подателя. Съставен е план за действие на детето, преразглеждан на 6 месеца. Констатирано е неизпълнение на личните контакти с бащата – не е било стриктно, поради нежелание на момичето да спазва наложените от бащата строги изисквания към нейното образование, вкл. били установени неподходящи методи на възпитание и грубо отношение на г-н П. към Д., когато тя не се справя с поставените задачи. Поради уронващи достойнството на момичето методи на възпитание и опити за налагане на определени правила от бащата, детето не желае да го посещава. НЕ са констатирани симптоми на родителско отчуждение у детето, то изпитва привързаност и към двамата родители, но понякога отказва да посещава баща си. На детето и майката са предоставяни социални услуги за психологическа подкрепа в ЦОП – Пловдив, а на Д. се предоставя и услуга в подкрепа на образователните й потребности в ЦРДУ към КСУДС-Пловдив.

През 2018г. и 2019г. бащата не е насочван и не е ползвал социална услуга, въпреки констатирана от социалните работници необходимост за това – силно влошена комуникация с майката; употреба на недопустими методи на възпитание, уронващи личността и достойнството на детето. На бащата не е издадено направление/заповед за ползване на подходяща социална услуга, „с оглед неумението му да общува с детето по подходящ за възрастта му начин”. В плана за действие на Д. няма заложена дейност за изследване на родителския капацитет на майката и бащата. Няма издадено направление/заповед за насочване на родителите към обща социална услуга за улесняване на връзката родител-дете и използване на правилни възпитателни похвати.

Отбелязва се, че родителски капацитет не е бил заложен в индивидуалния план за социални услуги в КСУДС към договора за предоставяне на социални услуги, действащ за П. от 31.05.2019г. до 30.11.2019г. и подписан от родителите, л.236 гръб, л.237. Същевременно, в заключителния доклад за предоставяне на социални услуги в КСУДС /л.266 и сл./ е отразен, че към момента на изготвянето му на 23.05.2019г. – са подадени заявления от двамата родители за ползване на социални услуги в ЦРДУ към КСУДС, Пловдив.

Във вр. с цитираното задължително предписание родителите са поканени – да информират за подходяща дата и час за обща среща с двамата, за преглед на плана за действие и съгласуване на нов план за действие, както и предоставяне на информация за социалните услуги в гр.Пловдив и избор на обща социална услуга за родителите и детето, л.24 /писмо от 11.07.2019г./. С писмо от 29.07.2019г. /л.25/, на родителите е изпратен план за действие и списък на социалните услуги с указание – до 06.08.2019г. родителите да уведомят ДСП Пловдив за избора си и предупреждение – в случай, че не бъде получен отговор до тази дата, ще се счита, че отказват.

Д / С договор за предоставяне и ползване на социални услуги в комплекс за социални услуги за деца и семейства /КСУДС/ от 31.05.2019г. /л.32 и сл./ между КСУДС и потребител Д.П., представлявана от В.П. е договорено предоставяне на социални услуги, уговорени с договора. В чл.3 е посочено, че след оценяване потребностите на потребителя, доставчикът изготвя и съгласува с потребителя Индивидуален план за социални услуги в Центъра за работа с деца на улицата /ЦРДУ/ към КСУДС, при съобразяване с Плана за действие на ДСП /при наличие на такъв/ . Договорът е подписан от В.П.. На 19.06.2019г. е подписан Индивидуален план за социални услуги в КСУДС, Пловдив /л.34/, подписан от майката и бащата – услугите са : образователна подкрепа за изучаване на учебен материал за седми клас и подготовка за Национално външно оценяване /три пъти седмично през м.юни/, вкл. предоставяне на дейности по интереси през лятната ваканция /един път месечно през юли и август/; информиране на родителите чрез даване на обратна връзка от проведената работа и насоки, касаещи тяхното участие в самоподготовката на детето /един път месечно/. Срокът на двете услуги е три месеца. На 30.09.2019г. е подписан индивидуален план за социални услуги в КСУДС към договора от 31.05.2019г. /л.35/, подписан от майката и бащата – услугите са : - образователна подкрепа върху учебен материал за осми клас – два пъти седмично; - отваряне на пространство за споделяне предвид встъпване на детето в ново учебно заведение; - информиране на родителите чрез даване на обратна връзка от проведената работа – един път месечно.   

- В „Оценяване на случая” /л.75 и сл./ е изтъкнато, че режима на лични отношения между бащата и детето не се спазва, вкл. несъдействие от майката. След проведени срещи и разговори с психолог от ЦОП към КСУДС Пловдив относно насоки за работа с майката е посочено, че според обратната връзка от социалната услуга – майката съдейства, активно работи, опитва се да мотивира детето да посещава баща си в определения от съда режим. В разговори с детето, то съобщава за нежелание да вижда баща си, защото той настоявал да учат заедно, а ако не изпълни нещо, крещи. За г-н П. е посочено, че на проведени срещи по негови сигнали често се държи грубо и неуважително към социалните работници, повишава тон, често дописва протоколите при водените срещи с желан от него текст. Според него водещите социални работници са некомпетентни и не отразяват обективно фактите. Многократно било предлагано на г-н П. да се включи в работата на социална услуга с цел подобряване на взаимоотношенията с майката и детето по въпроси за дъщеря им и правилен родителски подход. Същият изразявал желание да ползва социална услуга във формат – родителите и детето, каквато е имало – фамилно консултиране към ЦОП „За деца и родители”. След предписанието от ДАЗД, г-н П. е канен на среща за запознаване с предписанието и запознаване с доставчиците на социални услуги, но не е дал ясен и категоричен отговор за желанието си. В писмена форма двамата родители са запознати с доставчиците на социални услуги и им е дадена възможност сами да вземат решение към кои да се насочат, вкл. им е разяснено, че в противен случай ще бъде издадена заповед за ползване на социални услуги. Издадена е заповедта за ползване на социални услуги към ЦСРИ, КБН, гр.Пловдив. „Доставчикът на социални услуги съобщава, че писмено родителите са поканени на среща, но не са получили изпратените им с обратни разписки писма. Въпреки това, те са информирани за издаването на заповеди за социални услуги към ЦСРИ КБН гр.Пловдив. Поради което е преминато към издаване на задължително предписание”. Отразено е, че майката съобщила, че към момента – 11.10.2019г., отношенията между нея и г-н П. са по-спокойни и водят комуникации по въпросите с детето, вкл. са провели среща. Майката уведомява бащата за проведена родителска среща в училището, което посещава Д.. По отношение детето е отразено, че психо-емоционалното състояние е нормална спрямо възрастта. Поведението в училище е добро, като регистрира среден и добър успех. Г-жа М. /майката/ е съобщила, че не одобрява нежеланието на Д. да взима учебници когато е при баща си. При съпоставка с предходни срещи е посочено, че състоянието на момичето е спокойно, независимо, че е липсва мотивация за учене. Момичето не желае да се среща със социален работник от ОЗД Пловдив и говори с нежелание за отношенията между родителите й. Най-често посочва като причина за неизпълнение на режима с баща й – нежелание да учи с него, когато той настоява за това. В рисковете за детето са посочени : нарушена комуникация между родителите; въвличане на детето в конфликти между майката и бащата; срещите с бащата се осъществяват не в определените дни от съда, а когато Д. пожелае; конфликти на детето с двамата родители по отношение на образователните й потребности. По отношение подкрепящата среда е посочено, че между детето и роднините по майчина и бащина линия съществува изградена емоционална връзка и детето проявява привързаност и към двете си баби. Определен е тип нужна помощ – закрила в семейна среда чрез предоставяне на социални услуги.

- В писмо до директора на ДСП-Пловдив от директора на КСУДС Пловдив от 13.11.2019г. /макар и след дата на издаване на задължителното предписание, л.80/ е посочено, че родителите проявяват ангажираност към образователното развитие на дъщеря си, информират се за оценки и взет материал, поддържат регулярна връзка с класен ръководител и ключов социален работник от ЦРДУ. На този етап споделят за поддържана комуникация помежду им относно отглеждането на дъщеря им, обсъждат възникнали проблеми и търсят начин за разрешаването им. Всеки родител проявява желание за оказване на подкрепа на детето в самоподготовката в училище, „но тя от своя страна продължава да има опозиционно поведение и към двамата, когато се касае за учене”. Становището на екипа на ЦРДУ е за продължаване на изготвения план с усилия за мотивация и развитие на силните страни на момичето, което споделя желание за продължаване ползването на социални услуги в ЦРДУ.

Е / С писмо изх. номер от 15.10.2019г. на Директора на ДСП Пловдив , управителят на ЦСРИ е уведомен, че във вр. с информация от ЦСРИ за неползване на социални услуги от родителите на Д.П.,*** ще издаде задължително предписание, л.103. В писмо от ЦСРИ, КБН от 18.10.2019г. /л.91/ до директора на ДСП Пловдив относно писмо от 15.10.2019г., касаещо заповед № ЗД/Д-РВ-183/07.08.2019г. е посочено във вр. с текст от писмото на ДСП – „Във връзка с Вашата информация, че родителите на детето Д.П. не ползват социални услуги, от наша страна ще се предприемат действия за издаване на задължително предписание.”, - същото представлява „Ваша интерпретация и тълкуване, тъй като от наша страна подобна информация не е изпращана до Вас. В случай, че издадете задължително предписание на родителите, позовавайки се на „наша информация” – същото се явява невярно, подвеждащо и правно неиздържано”. Към настоящ момент /18.10.2019г./  и двете писма до майката и бащата са върнати в ЦСРИ от Български пощи ЕАД – като непотърсени. Поискани са данни за адресите на родителите за установяване дали настоящите им адреси съвпадат с посочените в заповедта, на които са търсени. Преценено е, че предоставената от ОЗД информация към ЦСРИ е непълна и неточна. Така и в писмо от ЦСРИ, КБ Напредък 7 от 11.09.2019г. – по повод изпратена на центъра Заповед за ползване на социални услуги № ЗД/Д-РВ-183/07.08.2019г. /л.126/ , отправено до директора на ДСП Пловдив – изтъкнато е отсъствието на срок за ползване на социалните услуги, което поставя в затруднение работата на ЦСРИ за договаряне на бъдещата работа с потребителите на социални услуги; в социалния доклад не са посочени телефонни номера на родителите; официално не е изпратен План за действие, който да бъде съобразен при планиране на работата и др.

Ж / Представени са данни за възпрепятстване работата на социалните работници от страна на В.П. /л.119 и сл./ - писмено уведомление от директора на ДСП Пловдив до директора на РДСП Пловдив от 16.09.2019г. с информация за съставени предупредителни протоколи по ЗМВР; докладни записки от социални работници Ц.Б., Й.Г.; протоколи от срещи през м.09.2019г.; уведомление до ДАЗД от 08.08.2019г. /л.164/ - по искане на бащата от 2012г. до момента са сменени осем социални работници, водещи случая. Приложени са социални доклади по сигнали на г-н П. /л.134 и сл. – от 20.08.2019г. по повод неспазване режима за лично отношения с детето; л.206 и сл. – от 11.07.2019г. по сигнал от 08.07.2019г.; л.208 и сл.- от 10.07.2019г. по сигнал от 02.07.2019г. – общ на родителите; л.239 и сл. – от 26.06.2019г. по сигнал на П.; л.261 и сл. – от 15.05.2019г. по сигнал на П. ; от м.04.2019г. – том 2 и др./, както и писмени изявления на жалбоподателя по отношение преглед на оценка на случая и плана за действие относно протокол от среща на 19.07.2019г. /л.155/. П. не е отказвал ползване на социална услуга, но е изискал същата да бъде основана на обективна оценка по случая, каквато според него не е била изготвената.

З / В социален доклад по повод издаване на заповедта за ползване на социална услуга /л.158 и сл.; от 07.08.2019г./ е отразено, че родителите не достигат до единно мнение относно образованието на дъщеря им, независимо, че поотделно й помагат. За родителски капацитет на бащата – Включва се активно в грижите и възпитанието на детето, помага й в подготовката за уроци, когато е при него, осигурява социални контакти и развлечения на Д. и извършват общи дейности, подходящи за възрастта й. При отказ на детето да учи, бащата не винаги прилага адекватни възпитателни мерки, което е причина Д. да отказва да спазва режима на лични отношения с него, ако той настоява да учи. Относно емоционалната близост е посочено, че детето показва и изказва емоционална привързаност и към двамата си родители, но често е поставена в неподходяща за нея позиция на посредник при осъществяване на контакти помежду им, което не може да й гарантира стабилност в емоционален план. Изведен е извод за необходимост от работа да улесняване на връзката родител-дете и ползване на правилни възпитателни похвати. Вписано е, че бащата утвърждава изградените умения за самостоятелно справяне на детето и стимулира Д. да се изявява и в нови области, освен постигане на високи училищни резултати, докато майката използва либерален родителски стил. Отчетено е, че „влошените взаимоотношение” между родителите оказват негативно влияние върху психо-емоционалният комфорт на детето. Взаимните обвинения между родителите към конкретния период /преди издаване на заповедта от 07.08.2019г., са обосновали извод от необходимост да се ползва социална услуга – психологическо консултиране на двамата родители с цел подобряване на комуникацията между тях, улесняване на връзката родител-дете и ползване на правилни възпитателни похвати, което ще допринесе за подобряване на психо-емоционалния комфорт на Д., както и за спазване на режима на лични отношения между баща и дъщеря.

При съобразяване с предписанието на ДАЗД – в новия план за действие от 19.07.2019г. е заложена дейност за изследване родителския капацитет на бащата и майката, който план обаче не е съгласуван от родителите /л.178 и сл./, макар, че им е изпратен с обр.разписки и получен на 02.08.2019г. С Протокола от преглед на оценката по случая и плана за действие, г-н П. е запознат – л.193-195. Следва да бъде съобразено здравословното състояние на майката в периода 19.07.-02.08.2019г., което е било причина за невъзможност от обща среща с родителите, както и за избор на обща социална услуга.

2. Според данните от преписката са констатирани рискове за детето : влошени взаимоотношения между родителите, които са предпоставка за оказване на негативно влияние върху психо-емоционалното състояние на детето; неподходящи методи за възпитание; въвличане на Д. в конфликта между родителите; противоречиви изисквания от страна на двамата родители. Установено е, че проблемите относно детето не се решават солидарно от двамата родители и не винаги се спазва постановения режим на контакти баща-дете. През 2018г. и 2019г. бащата не е насочван и не е ползвал социална услуга, въпреки констатирана от социалните работници необходимост за това – влошена комуникация с майката; употреба на недопустими методи на възпитание, уронващи личността и достойнството на детето. На бащата не е издадено направление/заповед за ползване на подходяща социална услуга, „с оглед неумението му да общува с детето по подходящ за възрастта му начин”. В плана за действие на Д. няма заложена дейност за изследване на родителския капацитет на майката и бащата. Няма издадено направление/заповед за насочване на родителите към обща социална услуга за улесняване на връзката родител-дете и използване на правилни възпитателни похвати. Същевременно, майката съобщила, че към 11.10.2019г., отношенията между нея и г-н П. са по-спокойни и водят комуникации по въпросите с детето, вкл. са провели среща. По отношение детето е констатирано, че психо-емоционалното състояние е нормално спрямо възрастта. Поведението в училище е добро, като регистрира среден и добър успех. Г-жа М. е съобщила, че не одобрява нежеланието на Д. да взима учебници когато е при баща си. При съпоставка с предходни срещи е посочено, че състоянието на момичето е спокойно, независимо, че е липсва мотивация за учене. Момичето не желае да се среща със социален работник от ОЗД Пловдив и говори с нежелание за отношенията между родителите й. Най-често посочва като причина за неизпълнение на режима с баща й – нежелание да учи с него, когато той настоява за това. На този етап родителите споделят за поддържана комуникация помежду им относно отглеждането на дъщеря им, обсъждат възникнали проблеми и търсят начин за разрешаването им. Всеки родител проявява желание за оказване на подкрепа на детето в самоподготовката в училище, „но тя от своя страна продължава да има опозиционно поведение и към двамата, когато се касае за учене”.

По отношение родителски капацитет на бащата е възприето, че се включва активно в грижите и възпитанието на детето, помага й в подготовката за уроци, когато е при него, осигурява социални контакти и развлечения на Д. и извършват общи дейности, подходящи за възрастта й. При отказ на детето да учи, бащата не винаги прилага адекватни възпитателни мерки, което е причина Д. да отказва да спазва режима на лични отношения с него, ако той настоява да учи. Относно емоционалната близост е посочено, че детето показва и изказва емоционална привързаност и към двамата си родители. Тоест, правилен е изводът за необходимост от работа да улесняване на връзката родител-дете и ползване на правилни възпитателни похвати. Бащата утвърждава изградените умения за самостоятелно справяне на детето и стимулира Д. да се изявява и в нови области, освен постигане на високи училищни резултати, докато майката използва либерален родителски стил. В реда на изложеното се отбелязва, че според информацията от преписката, жалбоподателят е последователен в изискванията си към детето да полага усилия в училище и дори да не е имал правилния подход за това, детето е посещавало успешно образователна услуга и към момента е при баща си. При изслушване на Д.П., детето заяви, че баща й повече от майка й настоява да учи. Споделя, че образователната услуга е била добра. В момента живее при баща си.

Обосновано с фактите по случая е становището на специалистите за ползване на обща социална услуга – с родителите заедно, за подкрепа при преработване на негативните емоции, поставяне на правила на детето, уеднаквяване изискванията към Д. и др. Безсъмнено възрастта на детето и недобрите отношения между родителите, както и подходът на жалбоподателя към учебния процес спрямо Д., са изисквали ползване на обща социална услуга в интерес на детето – за стабилизиране на емоционалното състояние и разбиране относно необходимост от полагане на усилия в учебния процес, при осигуряване и гарантиране от страна на родителите на взаимност в изискванията на детето и откликване към потребностите му. В случая не са констатирани симптоми на родителско отчуждение у детето, тъй като то изпитва привързаност и към двамата родители – Д. заяви, че живее при баща си и се разбира с майка си и татко си, независимо от отношението му при отказ на детето да учи.

2.1. В конкретиката на фактите, описани и в становището по същество на ответника, е видно, че през месец юли 2019г. жалбоподателят е бил обективно възпрепятстван за явяване на среща на посочени дати. По отношение на майката също е имало пречка от здравословен характер. Вярно е, че родителите са уведомени за последицата от непредставяне на отговор в указан срок – ще се счита за отказ, но през м.07.2019г., а и след това – са документирани провеждани срещи, което отрича принципно отказ от сътрудничество и съдействие относно прилаганите в периода мерки за закрила на детето. Налице са данни и за отношението на г-н П. ***, които ведно с критично поведение разкриват и желание за съобразяване с правилата за работа по случая с детето. Действително, не се е стигнало до ползване на обща социална услуга, но не поради пряк отказ от сътрудничество, тъй като са заявявани възражения и искания от страна на жалбоподателя. Дори да бъде възприето, че поведението му е допринесло обективно до невъзможност от ползване на обща социална услуга – доказано необходима в интерес на детето, което може да бъде квалифицирано на отказ от сътрудничество, в случая при издаване на задължителното предписание са допуснати нарушения, обосноваващи извод за незаконосъобразност.

2.2. Както бе посочено по-горе, към дата на издаване на задължителното предписание – за изпълнение на Заповед № ЗД/Д-РВ-183/07.08.2019г., същата не е влязла в сила. Преписката съдържа Определение № 1958/03.10.2019г. на АС – Пловдив по адм.д.№ 2704/2019г. /л.102/, но без информация за влизането му в сила. Съдебният акт е в сила от 24.10.2019г. – считано от тази дата е в сила и заповедта. Сам по себе си фактът обосновава извод за незаконосъобразност, тъй като ответникът поддържа, че вид на социалната услуга е определен в заповедта и предписанието е част от процедурата, в изпълнение на заповедта. Вид на социалната услуга не е дефиниран в заповедта, макар същата е ясно определена – „обща” при поставена цел, основана на фактите и обстоятелствата, установени при проверката на ДАЗД с издаване на задължително предписание към ДСП – Пловдив.

В хипотеза на чл.142 ал.2 АПК – заповедта е в сила към момента на оспорване на задължителното предписание по съдебен ред, за конкретния случай не се констатира еднозначно да е налице отказ от сътрудничество, тъй като родителите не са били редовно уведомени от ЦСРИ гр.Пловдив за необходимост от явяване за ползване на обща социална услуга с цел – изследване на родителския им капацитет и улесняване на връзката родител-дете и използването на правилни възпитателни похвати. В тази вр., доставчикът на социални услуги съобщава, че писмено родителите са поканени на среща, но не са получили изпратените им с обратни разписки писма : В писмо от ЦСРИ, КБН от 18.10.2019г. /л.91/ до директора на ДСП Пловдив относно писмо от 15.10.2019г., касаещо заповед № ЗД/Д-РВ-183/07.08.2019г. е посочено във вр. с текст от писмото на ДСП – „Във връзка с Вашата информация, че родителите на детето Д.П. не ползват социални услуги, от наша страна ще се предприемат действия за издаване на задължително предписание.”, - същото представлява „Ваша интерпретация и тълкуване, тъй като от наша страна подобна информация не е изпращана до Вас. В случай, че издадете задължително предписание на родителите, позовавайки се на „наша информация” – същото се явява невярно, подвеждащо и правно неиздържано”. Коректно представената информация се съдържа в писмо изх.№ 578/01.10.2019г. /вх. номер при ДСП Пловдив „Сл/Д-Рв/871-068 от 02.10.2019г.” /л.111/ – тоест, не е безсъмнено редовното съобщаване на поканите за среща/, в което е посочено, че родителите са поканени на среща на 17.09.2019г. и срещата не е реализирана. Към настоящ момент /18.10.2019г./ и двете писма до майката и бащата са върнати в ЦСРИ от Български пощи ЕАД – като „непотърсени“. Поискани са данни за адресите на родителите за установяване дали настоящите им адреси съвпадат с посочените в заповедта, на които са търсени. Преценено е, че предоставената от ОЗД информация към ЦСРИ е непълна и неточна. Така и в писмо от ЦСРИ, КБ Напредък 7 от 11.09.2019г. – по повод изпратена на центъра Заповед за ползване на социални услуги № ЗД/Д-РВ-183/07.08.2019г. /л.126/ , отправено до директора на ДСП Пловдив – изтъкнато е отсъствието на срок за ползване на социалните услуги, което поставя в затруднение работата на ЦСРИ за договаряне на бъдещата работа с потребителите на социални услуги; в социалния доклад не са посочени телефонни номера на родителите; официално не е изпратен План за действие, който да бъде съобразен при планиране на работата и др. Предвид констатирани неясноти и отсъстваща информация, е посочено за необходимо да се организира спешна среща между ОЗД и ЦСРИ, инициирана от ЦСРИ на 13.09.2019г. от 15ч. в центъра. В тази насока и писмо от 14.08.2019г. /л.147 и сл./.

Преписката не съдържа уведомителните писма на ЦСРИ до родителите и върнатите като непотърсени писма, но спор по отношение заявения факт от ЦСРИ – не е повдиган. Съобрази се, че отбелязването на известие за доставяне – „непотърсено” , не означава отказ от приемане на съобщение, както и не представлява редовно уведомяване на адресата на пратката /в тази насока Определение № 7134/2020г., ВАС: „…От така установения начин на доставяне на пощенската пратка е безспорно, че отбелязването в известието за доставяне (обратна разписка), че пощенската пратка не е потърсена, значи единствено, че тя не е връчена. … Но невръчване поради непотърсено съобщение в срок значи единствено, че поради отсъствие на получателя пратката не е могла да бъде доставена, т.е. причина за неосъществяване на доставката е само моментната липса на получателя, която не значи, че изобщо не може да бъде намерен на адреса…. Тогава, когато пощенската пратка не е потърсена в определения срок и пощенският оператор е върнал на подателя, т.е. на органа, пощенската пратка той (органът) е длъжен или да повтори избрания способ за съобщаване чрез пощенски оператор,…“/. Нередовно съобщаване на пратката / съобщението е равнозначно на несъобщаване. В случая жалбоподателят /и майката на Д./ не е бил редовно уведомен за явяване в ЦСРИ за ползване на обща социална услуга с поставена цел в заповедта, която от своя страна към момента на потърсване на родителите, не е влязла в сила. Тоест, обективно следва, че не е осъществен отказ от сътрудничество, за да бъде налице основание за издаване на задължителното предписание.

На следващо място бе констатирано неспазване на редът за издаване на актовете във вр. с указанията в задължителното предписание на ДАЗД  : - в съответствие с чл.18 ал.4 ППЗЗД, да бъде издадено задължително предписание на двамата родители, при отказ да сътрудничат на ДСП при осъществяване на дейностите по закрила на детето Д.П., със срок – 1 месец след влизане в сила на задължителното предписание; - издаване на направление/заповед за насочване на двамата родители към обща социална услуга за улесняване на връзката родител-дете и използване на правилни възпитателни похвати, със срок - 1 месец след влизане в сила на задължителното предписание. Включително се констатира неидентичен подход при издаване на задължителните предписания към родителите, тъй като по отношение на майката предписанието касае „…да съдейства и да осигури посещение на детето Д.В.П. в Център за социална рехабилитация и интеграция за деца към Консултантско бюро „Напредък”…”, л.100, 101. Спрямо задължението към жалбоподателя –същият дължи съдействие и ползване на социални услуги във вр с детето.

Ведно с посоченото, срокът на задължителното предписание не е ясен – „в срок до 01.11.2019г.” : не е ясно считано от кога тече този срок и дали е по отношение задължението за съдействие като дължимо от жалбоподателя поведени или за ползването на социални услуги. Срокът за изпълнение на дадено предписание следва да е еднозначно определен, тъй като е от значение както за адресата на задължението, така и за административния орган при проверка и евентуално налагане на санкция за неизпълнението му в срок. Срокът за изпълнение на задължително предписание е съществен елемент, гарантиращ възможност за изпълнение.

Посочените недостатъци на оспорения административен акт са основания за определянето му на незаконосъобразен.

2.3. В допълнение се отбелязва и следното : Фактическите основания следва да обосновават приложените правни основания. Проверката за законосъобразност на административния акт обхваща фактически и правни основания с приоритет на първопосочените. В обхвата на правомощията на ДСП е издаване на задължителни предписания - чл.21 ал.1 т.3 ЗЗД - „По този закон дирекция "Социално подпомагане": извършва проверки по жалби и сигнали за нарушаване правата на децата и дава задължителни предписания за отстраняването им при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.”. Цитираните по-горе норми на чл.18 ал.4 и чл.20 ал.4 ППЗЗД са самостоятелни, предвид предпоставките за осъществяване на предвидените хипотези. По см. на чл.18 ал.4 ППЗЗД необходимата предпоставка за издаване на задължително предписание е отказ за сътрудничество от страна на родител, настойник или попечител или на лицето, което полага грижи за детето. Според чл.20 ал.4 ППЗЗД са налице три отделни фактически основания : 1. не може да се постигне контакт или няма заявено желание от страна на родителите, попечителите, настойниците или лицата, които полагат грижи за детето, ползването на социални услуги се извършва въз основа на заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане"; 2. се предоставя закрила на деца, пострадали от насилие или жертви на трафик, директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава заповед за настаняване в кризисен център и/или ползване на други форми на социални услуги и издава задължително предписание на родителите с оглед защита на правата на децата; 3. се ползва заместваща приемна грижа, дирекция "Социално подпомагане" дава направление след изричното определяне на възможност за ползване на този вид услуга в административната заповед и/или в съдебното решение за настаняване на детето извън семейството.”. Всяко от тях съдържа самостоятелни предпоставка – по т.1 следва да са налице документирани действия, насочени към постигане на контакт и съответно – невъзможност от постигането му или отсъствие на заявено желание от страна на родителите, попечителите, настойниците или лицата, които полагат грижи за детето – за ползване на социални услуги. В тази хипотеза, при осъществена една от двете алтернативно установени предпоставки, се издава заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане”. По т.2 закрилата касае деца, пострадали от насилие или жертви на трафик, като в тази хипотеза е предвидено издаване на заповед за настаняване в кризисен център и/или ползване на други форми на социални услуги и издаване на задължително предписание на родителите с оглед защита на правата на децата. Посочената хипотеза е единствената, в която се издават заповед и задължително предписание. По см. на т.3 - се ползва заместваща приемна грижа, дирекция "Социално подпомагане" дава направление след изричното определяне на възможност за ползване на този вид услуга в административната заповед и/или в съдебното решение за настаняване на детето извън семейството.”. Погрешно посочено правно основание или непосочено такова не представлява самостоятелно основание за незаконосъобразност на административния акт, но когато административният акт е задължително предписание, органът дължи прецизност при правното аргументиране на акта.

В случая обстоятелствената част на задължителното предписание не кореспондира с разпоредителната част, тъй като е предписано изпълнение на заповедта от 07.08.2019г. На жалбоподателя е предписано да съдейства и да ползва социални услуги във връзка с детето Д.В.П. в Център за социална рехабилитация и интеграция за деца към Консултантско бюро „Напредък”, гр.Пловдив ул.Димитър Цончев № 11 – за изпълнение на Заповед № ЗД/Д-РВ-183/07.08.2019г. на директор на ДСП Пловдив в срок до 01.11.2019г. Тоест, задължителното предписание всъщност е нареждане да бъде изпълнена заповед, за която се установи, че не е в сила към дата на издаване на задължителното предписание – чл.142 ал.1 АПК. Извън това, при възприемане на хипотезата – задължителното предписание е основано на фактическите основания в обстоятелствената част и представлява акт, предписващ съдействие за ползване на социални услуги – е необходимо обстоятелствената част на предписанието да съдържа информация за конкретни социални услуги, които е следвало да ползва жалбоподателя и по отношение на които е имал задължението да съдейства. В тази хипотеза не е достатъчно дефинирането само на целта и определяне на социалната услуга като обща – а и индивидуализирането й.

Представените от жалбоподателя писмени доказателства /л.499 и сл./ потвърждават твърдението му за пропуски в работата на ОЗД към ДСП – Пловдив, а част от данните от преписката потвърждават конфликта между жалбоподателя и ДСП – Пловдив по отношение начина на работа в случая с детето Д.П.. Информацията от 2013г. до задължителното предписание на Председателя на ДАЗД не е пряко относима към предмета на спора, като отразява развилите се правоотношения във времеви порядък. Извън това, позволява да бъде прието, че жалбоподателят е присъствал на насрочени срещи и е изразявал мнението си – участвал е, а не е отказвал. Несъгласието му с конкретни похвати принципно не означава отказ от съдействие и ползване на необходимите в интерес на детето социални услуги. Според представените от ответника допълнителни писмени доказателства – л.554 и сл., жалбоподателят е подавал заявления за продължаване работата във вр. с образователните потребности на дъщеря му, както и при необходимост – предоставяне на психологическо консултиране /27.09.2018г., л.559; 21.02.2018г., л.582 /. Потвърдено от св.С. /съдебно заседание от 02.06.2020г., л.573 и сл./ е участието на жалбоподателя  на срещи в отдела, когато случаят е воден от ДСП-Родопи /доказателственото искане за свидетеля е уважено именно с оглед качеството и длъжността, л.530 гръб/. Същият е бил критичен към работата на администрацията, но е съдействал при договаряне на услугите, което е от значение за преценката за поведението на оспорващото лице в цялост - П. не е отказвал съдействие. Отказ от съдействие не бе заявен и от св.Е. / съдебно заседание от 02.06.2020г., л.574 и сл./, която потвърди, че при сключен договор с Центъра за работа с деца на улицата – г-н п. е присъствал на срещите, организирани по конкретния договор. През 2019г. Центъра за обществена подкрепа не е получавал направление за жалбоподателя.

По тези съображения жалбата се приема за основателна с присъждане на направените съдебни разноски за държавна такса – 10лв., депозит за свидетел – 5 лв. и адвокатско възнаграждение – 600лв. - малко над минимума по чл.8 ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Възражението за прекомерност не е основателно, предвид обема на фактите и събраните доказателства. Не се присъждат съдебни разноски за преписи от доказателства.

Мотивиран с изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

Отменя Задължително Предписание изх.№ ДК/Д-РВ-666 от 16.10.2019г., издадено от За Директор на Дирекция „Социално подпомагане”, гр.Пловдив.

Осъжда ДСП – Пловдив да заплати на В.А.П.,***, ЕГН ********** – съдебни разноски в размер на общо 615 лв.

Решението може да се обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

Административен съдия :