Р Е Ш Е Н И Е
№ 305
гр. Н., 10.10.2014 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд Н. в публичното заседание на седми октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА Н.А
при секретаря Д.П., като разгледа докладваното от съдия Н.а гражданско дело №664 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид:
Предявен
е иск с правно основание чл.150 във вр. с чл.143, ал. 1 от СК.
В исковата молба ищцата И.С.Ц. ***, като родител и законен представител на децата си И.Г. И. и К. Г. И., действаща чрез процесуалния си представител адв. Н.И. твърди, че с ответника Г.И.А. *** са живели на съпружески начала, без да имат сключен граждански брак до 14.01.2008г. По време на тяхното съжителство били родени двете им деца И.Г. И. и К. Г. И.. С решение по гр.д.№289/2008г. на НПРС, влязло в законна сила на 28.11.2008г., съдът е предоставил упражняването на родителските права над родените по време на съжителството им деца И. И. и К. И. на майката. Със същото решение ответникът е бил осъдена да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 30 лв. за всяко едно от децата, считано от 21.10.2008г. до настъпване на законна причина за нейното изменяне или отмяна. От присъждането на издръжката до настоящия момент бил изминал значителен период от време, почти шест години, през който период нуждите на децата нараснали значително. Детето И. И. през учебната 2014-2015г. щял да бъде ученик в V-ти клас, а детето К. И. през учебната 2014-2015г. било записано ученик в І-ви клас в СОУ „Хан Исперих” гр.Н.. С оглед възрастта на децата нараснали нуждите за обезпечаване на техните потребности от учебни помагала и пособия, както и нуждите за храна и облекло. На по-голямото от децата И. И. през м. септември 2013г. му били поставени шини за изправяне на зъбите, на стойност 250лв. Оттогава всеки месец ищцата водела детето при специалист-ортодонт за корекции на ортодонталния апарат, което било свързано с допълнителни разходи за преглед и транспорт, които до този момент били поети само и единствено от нея. От м. април 2009г. майката на децата работела на постоянен трудов договор. Единственият доход, с който разполагала ищцата била сумата от брутното й трудово възнаграждение месечно, с която осигурявала издръжката на двете деца и покривала всички необходими разходи за домакинството. Очевидно било, че присъдената от по-рано издръжка, която ответника бил осъден да заплаща в размер на 60лв. общо за двете деца се явявала крайно недостатъчна, която не заплащал редовно. Предвид така изложеното ищцата счита, че за осигуряване нормални условия за живот, отглеждане и възпитание на детето К. Г. И. е необходимо ответникът да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 100 лв., а за детето И.Г. И. да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 120 лв., считано от датата на предявяване на иска - 29.07.2014 г., ведно със законната лихва за просрочие. Моли, съдът да уважи претенцията й като постанови решение, с което да измени така определената издръжка, като я увеличи от 30 лв. месечно на 100 лв. месечно за детето К. и от 30 лв. месечно на 120 лв. месечно за детето И., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на законен повод за изменение или прекратяване на издръжката.
На ответника са връчени преписи от исковата молба и приложенията към нея. В законовия срок за отговор по иска такъв не е депозиран. С молба са представени писмени доказателства: копие от регистрационна карта от Бюро по труда К. – служебна бележка с изх.№436/07.08.2014г. от Агенция по заетостта; Епикриза от 21.06.2013г. от „МБАЛ-Ш.” АД гр. Ш.; удостоверение за доходите с изх.№08-00-537/11.08.2014г. от Община К. и удостоверение за семейно положение с изх.№26/23.07.2014г. изд. от Кметски наместник с.О., общ.К.. На откритото съдебно заседание ответникът не се явява, явява се процесуалният му представител адв.Т.М. и заявява, че ответникът за визирания период в исковата молба е бил в тежко здравословно състояние, което е наложило болнично лечение. Бил е на работа за около пет месеца, но в момента е безработен, регистриран е в Бюрото по труда и активно си търсел работа, която да е съобразена с особеностите на здравословното му състояние. Заявява, че доверителят й действително няма възможност откъде да заплаща издръжка на децата си и минималният размер за него бил голям.
Като
съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от
фактическа и правна страна следното:
От събраните по делото писмени доказателства е видно, че с решение №306/30.10.2008г. по гр.д.№289/2008г. на НПРС, влязло в законна сила на 28.11.2008г., съдът е предоставил упражняването на родителските права над родените по време на съжителството между ищцата и ответника деца И.Г. И. и К. Г. И. на майката. Бащата Г.И.А. е осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 30 лв. месечно, за всяко едно от децата, считано от 21.10.2008г., чрез майката, като техен законен представител.
Към момента детето И.Г. И. е на 11 години, ученик е в V клас на СОУ ”Хан Исперих” гр. Н., а детето К. Г. И. е на 6 години и е ученик в І клас на същото училище.
От присъждане на постановената по гр.д.№289/2008г. на НПРС издръжка, същата не е била променяна.
От събраните по делото доказателства, конкретно от социалния доклад, изготвен от Отдел “Закрила на детето” към ДСП – гр. Н. се установи, че ищцата и децата И. И. и К. И. обитават жилище, собственост на бабата по майчина линия, с която съжителстват. Майката, макар и трудно успявала да задоволи основните потребностите на децата, ползвайки активната подкрепа на майка си, където в дома й децата разполагали със сигурна семейна среда.
От представената по делото служебна бележка, издадена от „Ново стъкло” ЕАД гр.Н. се установява, че ищцата работи на постоянен трудов договор от 31.03.2009г. Няма данни по делото тя да реализира някакъв друг доход, или да притежава имущество, което да й носи доход.
От страна на ответника по делото е представено копие от регистрационна карта от Бюро по труда гр.К. – служебна бележка с изх.№436/07.08.2014г. от Агенция по заетостта, от която е видно, че ответникът е регистриран като търсещо работа лице. Ответникът не получава обезщетения за безработица.
При гореустановените факти съдът счита, че исковата молба е основателна. Безспорно е, че ответникът Г.И.А. е баща на децата И.Г. И. и К. Г. И., и като родител той е задължен да ги издържа по силата на разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК. Всъщност страните не спорят относно обстоятелството, че досега присъдената издръжка в размер на 30 лв. месечно за всяко едно от децата никога не е заплащана от ответника, което несъмнено е поставяло ищцата, като единствения родител полагащ грижи и издръжка за децата, в трудно положение, но това обстоятелство не е от значение за настоящото произнасяне, доколкото неизпълнението на присъдено за децата издръжка, подлежи на принудително изпълнение. За да определи конкретния размер на дължимата издръжка занапред, съдът съобрази от една страна потребностите на самите деца, обусловени най-вече от възрастта им, както и възможностите на задължените към тях лица да ги издържат. Относно ищцата са налице безспорни данни, че работи, а за ответника се установява, че е безработен. Същият сочи епикриза за проведено болнично лечение, но не сочи други доказателства за влошено здравословно състояние или други причини, които да го възпрепятстват трайно да полага труд. Представената епикриза е за заболяване прекарано през 2013 г., но от това не е последвала временна или трайна нетрудоспособност за заболялото лице, която да е причина той трайно да не може да полага труд при определени, дори и при посочените в епикризата условия и съответно да реализира трудови доходи, чрез които да издържа себе си и децата си. Поради това съдът приема, че ответникът е в състояние да реализира доход в размер поне на малко над минималната работна заплата за страната.
Видно е от горепосоченото решение по гр.д.№289/2008г. на НПРС, влязло в законна сила на 28.11.2008г., че ответникът Г.И.А. е осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 30 лв. за всяко едно от децата, считано от 21.10.2008г., чрез тяхната майка и законен представител. От определянето на тази издръжка са изминали шест години и безспорно е налице промяна в обстоятелствата, при които издръжката е била постановена, свързани с нарастване на потребностите на децата, предвид възрастта им, както и с обстоятелството, че детето И. вече е в по-горен клас на училище, а детето К. е вече ученик в І-ви клас. Поради това е налице основание за изменение на така определената издръжка. Исковата претенция е доказана по основание и предвид обстоятелството, че определената издръжка с решението по гр.д.№289/2008г. на НПРС понастоящем е под минимума, регламентиран в разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК. В случая при обсъждане възможностите на страните за издръжка на децата И.Г. И. и К. Г. И., следва да се отчете обстоятелството, че ответникът е безработен и това обстоятелство не се оспорва от ищцата. Отчитайки всички горепосочени обстоятелства, свързани с потребностите на децата и възможностите на родителите им да ги издържат, съдът определя месечната издръжка за детето К. Г. И. в размер на 90 лв., а за детето И.Г. И. в размер на 100лв. Съдът счита, че предявената искова молба е основателна и доказана и следва да бъде уважена до този размер, считано от депозиране на исковата молба, а именно от 29.07.2014 г., като бъде постановено, че издръжката се дължи ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване.
Поради това, че ищцата е освободена от заплащане на първоначално дължима държавна такса по настоящето дело, съгл. чл. 83, ал.1, т.2 от ГПК, то съгласно чл. 78, ал.6 от ГПК осъденото лице е длъжно да заплати всички дължими държавни такси и разноски.
Съгласно чл. 69, ал.1, т.7 от ГПК и съгл. чл. 1 от Тарифа ДТССГПК заплащането на държавни такси за присъдени периодични платежи, каквото е плащането за издръжка се извършва в размер на 4% върху сумата от сбора на тригодишните платежи на присъдената издръжка, но не по – малко от 50лв. Поради това, че исковете са предявени при условията на кумулативност, то съгласно чл. 72, ал.1 от ГПК се дължат държавни такси поотделно за всеки от предявените искове.
Следователно ответникът следва да бъде осъден да заплати държавни такси върху уважения размер на изменените издръжки за децата, както следва: по иска за издръжка на детето К., държавната такса се определя върху разликата от постановения по настоящето дело размер на издръжката от 90лв. и изменената издръжка от 30лв., т.е върху сумата от 60лв., като таксуването е съгласно чл. 69, ал.1, т.7 от ГПК и съгл. чл. 1 от Тарифа ДТССГПК, 4% върху сумата от сбора на тригодишните платежи на присъдената издръжка, но не по – малко от 50лв. За присъдената на детето К. издръжка се дължи държавна такса от 86,40лв. за присъдената на детето И. издръжка от 100лв. се дължи държавна такса, изчислена върху разликата между новата и старата издръжка, т.е върху сумата от 70лв. за три години, в размер на 4%, но не по – малко от 50лв. Дължат се 100,80лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати общо дължими държавни такси за двете издръжки в размер на 187,20лв.
Ищцата не е направила разноски, които да претендира в настоящето производство.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ размера на определената
с решение № 306/30.10.2008 г. по гражданско дело № 289/ 2008 г. на Районен
съд Н., влязло в законна сила на
28.11.2008 г., ежемесечна издръжка в размер на 30(тридесет) лева на детето К. Г.
И. с ЕГН **********, дължима от Г.И.А. с ЕГН **********, както следва:
ОСЪЖДА Г.И.А. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАЩА за детето си К. Г. И. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител И.С.Ц. с ЕГН ********** ***, пл. „***” №2, вх.3, ет.2, ап.1, ежемесечна издръжка в размер на 90 (деветдесет) лева, считано от 29.07.2014 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, с падеж всяко първо число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на И.С.Ц. с ЕГН ********** ***, като майка и законен представител на К. Г. И. с ЕГН **********, срещу Г.И.А. с ЕГН ********** ***, за заплащане на ежемесечна издръжка за разликата над 90лв. до 100лв.
ИЗМЕНЯ размера на
определената с решение № 306/30.10.2008 г. по гражданско дело № 289/ 2008 г. на
Районен съд Н., влязло в законна сила на
28.11.2008 г., ежемесечна издръжка в размер на 30(тридесет) лева на детето И.Г.
И. с ЕГН **********, дължима Г.И.А. с ЕГН **********, както следва:
ОСЪЖДА Г.И.А. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАЩА за детето си И.Г. И. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител И.С.Ц. с ЕГН ********** ***, пл. „***” №2, вх.3, ет.2, ап.1, ежемесечна издръжка в размер на 100 (сто) лева, считано от 29.07.2014 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, с падеж всяко първо число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на И.С.Ц. с ЕГН ********** ***, като майка и законен представител на И.Г. И. с ЕГН **********, срещу Г.И.А. с ЕГН ********** ***, за заплащане на ежемесечна издръжка за разликата над 100лв. до 120лв.
ОСЪЖДА
Г.И.А. с ЕГН ********** ***, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на НПРС сумата от 187,20лв. (сто осемдесет и седем лева и
двадесет стотинки), представляваща държавна такса върху уважения размер на исковете
за издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Ш.ски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страната.
Решението подлежи на
предварително изпълнение, съгласно чл. 242, ал.1 от ГПК.
Районен
съдия : .....................................
Галина Н.а