№ 115
гр. Разград, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Д.а
Петър М. Милев
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
като разгледа докладваното от Рая П. Йончева Въззивно гражданско дело №
20223300500091 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №53/1.IІ. 2022 по грд №2148 по описа му за 2021, състав на РРС е уважил частично иска,
предявен на осн. чл.45 ЗЗД от „Добрев Инженеринг“ЕООД, ЕИК ********* със седалище с.Гецово, общ.Разград и
адрес на управление ул.“Петър Богданов“, №3 срещу М. М. ХЮС. като е осъдил последния да заплати
обезщетение за причинените му при деликт имуществени вреди в размер на 610,00лв. ведно със законната лихва
от 18.10.2021 г. До първоначално предявеният му размер от 1 130,00, искът е отхвърлен като неоснователен и
недоказан. Като неоснователен до посочения размер е отхвърлен и предявеният в условия на евентуално
обективно съединяване иск по чл.59 ЗЗД.
Недоволен от така постановеното решение ищецът, чрез процесуално представляващият го по
пълномощие адв.Д. Д., обжалва същото като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Релевират се
твърдения и за недопустимост на решението в обжалваната му част като постановено по същество на непредявен
иск.
В с.з., чрез представляващият го по пълномощие адв. Ст.Д. въззивникът пледира за отмяна на
решението и за постановяване на ново такова, с което при доказаност на предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника, да уважи иска в пълния му размер . Идентично на изложеното в жалбата твърди ,че
с решението си първоинстанционният съд не се е произнесъл по същество на действително заявената с иска
защита по чл.45 ЗЗД, а в условия на евентуалност-по чл.59 ЗЗД. Претендира разноски.
В законоустановения и предоставен й за това срок, насрещната по жалбата страна не се е възползвала
от правото си на отговор.
При редовност в призоваването, въззиваемият се явява в насроченото с.з. и пледира за потвърждаване
на решението в обжалваната му част като правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт.
Като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт,
1
жалбата е допустима.
Разгледана по същество е основателна по съображения, навеждащи в съвкупност на извод за
недопустимост на обжалваното решение. По см. на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата. Изводимо от изложеното в този си състав съдът приема, че решението е валидно, но
като постановено по същество на иск, намиращ правното си основание в разпоредбата на чл.203, ал.1 КТ, а не по
действително заявената на осн.чл.45 ЗЗД защита, в обжалваната си част същото е недопустимо.
В частта, с която РРС е отхвърлил иска за обезщетяване на виновно и противоправно причинените на ищеца
имуществени вреди, противно на въведените в основание на иска и поддържани като такива в хода на делото
факти, противно на приетото с доклада му по чл.146 ГПК, с постановеното решение районният съд погрешно е
квалифицирал основния иск като такъв по чл. 203, ал. 1 КТ . Поради което и съответно на служебно вмененото
му по см. на чл.269 във вр. с чл.270, ал.3 ГПК въззивният съд дължи обезсилването му и връщане на делото за
ново разглеждане по същество на действително заявената с иска защита от друг състав на първоинстанционния
съд.
Основанието на иска се определя служебно от съда въз основа на заявените в исковата молба обстоятелства
в тяхното кумулативно единство с формулираното в петитума искане. В своето кумултивно единство от
обстоятелствена част и петитум, приетата за редовна искова молба очертава предмета на спора като такъв по
чл.45 ЗЗД. Между страните не е налице спор относно наличието на всички обективни елементи от състава на
непозволеното увреждане. Не е оборено и предположението за вина на деликвента. Като в подкрепа на този извод
следва да се съобрази приложената като доказателство декларация, с изготвяне на която ответникът е признал
извънсъдебно неизгодните за себе си и уличаващи го в извършване на ПТП факти. Кредитирането на
декларацията се следва с оглед относимостта на съдържимото се в нея към данните от изготвения на
местопроизшествието Констативен протокол.
Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното
лице факти, относими за механизма на ПТП.
Разгледана в съотношение с нормата на чл.45 ЗЗД, като специална разпоредбата на чл.203 КТ предпоставя
отговорността на ответника с наличието на валидно установено между него и увреденото лице трудово
правоотношение. Както в първоинстанционното , така и в настоящото производство ищецът подчертава, че в
условия на евентуалност с исковата молба са предявени две искови претенции като изрично е посочил че
отношенията му с ответника не са основани на валидно сключен между тях трудов договор. Исковата молба не
само не съдържа, но и отрича факта на установено с ответника трудово правоотношение. Наличие на такова не
се твърди и от ответника, а не следва за установено и от приложените по делото доказателства. Приложеният като
доказателство тр. договор не съдържа всички, минимум изискуеми се за съдържанието му реквизити - липсва
уговорка за продължителност на работния ден, за размер на полагаем се отпуск и размер на трудово
възнаграждение, както и подписи на страните. Договарянето на тези, съществени за възникване на трудовото
правоотношение клаузи е предоставено изцяло в правомощие и воля на страните по този договор.
Т.е., за да е налице иск с правно основане-чл. 203 КТ в исковата молба трябва да се съдържа твърдение и за
това, че ищецът като работодател е претърпял имуществена вреда непосредствено от поведението на
служителя/работника си или в резултат на реализирането на отговорността му като работодател на делквента
към трето увредено от него лице на договорно или на извъндоговорно основание. При отсъствието на такова
твърдение и при формулирано искане за обезвреда на виновно и противоправно причинени на ищеца щети , като
е разгледал иска като такъв по чл. 203, ал. 1 КТ районният съд се е произнесъл по факти, които не са били
твърдени, респ. релевирани в основание на заявената с иска защита и за които в доклада си по чл.146 ГПК не е
приел, че е дължимо доказване.
За гражданския деликт, за разлика от състава на ограничената по см. на чл.203 , ал.1 КТ имуществена
отговорност, видът на вината е без значение. При общия деликт тя може да бъде както под формата на умисъл,
така и –на непредпазливост. По делото е установено, че вредата е причинена по непредпазливост - след
несъобразяване на деликвента с правилата за безопасност на движението, което е достатъчно за ангажиране на
2
отговорността по чл. 45 ЗЗД.
КТ разграничава вида на дължимата при деликт имуществена отговорност с оглед вида на вината.
Съгласно чл. 203, ал. 1 КТ, работникът отговаря имуществено за вредата, която е причинил на
работодателя си по небрежност при и ли по повод изпълнението на трудовите си задължения. Според чл. 206, ал.
1 КТ за вреда, причинена на работодателя по небрежност при или по повод изпълнение на трудовите си
задължения, работникът или служителят отговаря в размера на вредата, но не повече от уговореното месечно
трудово възнаграждение.
От изложеното до тук следва да се акцентира на възприетото от законодателя в израза „уговорено месечно
трудово възнаграждение“ и на законово предвидения специален ред за реализиране на ограничената имуществена
отговорност. Няма как, при липса на трудово правоотношение и постигната между страните „ уговорка“ за размер
на полагащо се по трудов договор възнаграждение, съдът да инициира служебно производството като такова по
чл.357 КТ и да определя дължимото в обезвреда обезщетение в размер на минималната за страната работна
заплата. С това и произнасяне първоинстанционният съд се отклонил съществено и недопустимо от заявената с
иска защита
Първостепенният съд не съобразил и обстоятелството, че исковата защита на работодателя за реализиране
право на обезщетение при ограничена имуществена отговорност се явява възможна и допустима само при
оспорване на издадената по чл.210 КТ заповед от страна на работника или в хипотеза на издадена по реда на чл.
410 ГПК заповед за изпълнение. За реализиране на ограничената имуществена отговорност на работника, в чл.
210 КТ е предвиден специален ред, изискващ издадена от работодателя заповед, определяща основанието и
размера на отговорността на работника или служителя. Според ал. 2 на чл. 210 КТ, заповедта по ал. 1 се издава в
месечен срок от откриване на вредата или от плащането на сумата на третото лице, но не по-късно от 1 година от
причиняването й. Т.е. , без предварителното провеждане на производството пред работодателя – издаване на
заповед и нейното оспорване чрез възражение, предявяването на иск пред съда за реализиране на ограничената
имуществена отговорност е недопустимо.
По делото е установено, че вредата е причинена по непредпазливост - след несъобразяване на деликвента
с правилата за безопасност на движението, което е достатъчно за ангажиране на отговорността по чл. 45 ЗЗД.
На първото провело се по делото с.з. ответникът е оспорил иска по размер, твърдейки че заплатените по
процесните фактури ремонтни работи не отговарят на нанесените при ПТП щети и че стойностно същите
надвишават значително цената на автомобила. Ответникът се е защитавал сам и отчитайки ниската му правна
грамотност, съдът е следвало да съобрази, че с това си възражение същият е оспорил наличие на причинна
връзка между претендираните разходи с действително търпените от ПТП вреди. Доказването , на която е в тежест
на ищеца.
С доклада по делото, на ищеца е указано, че в негова тежест е да установи, както фактите,
обосноваващи основателността на иска му, така и размера на претенцията си. Т. е. да представи доказателства, че
на автомобила са нанесени щети, за чието отстраняване е била необходима сумата, претендирана по иска.
По делото, като доказателство в тази насока е представен единствено протокола на ПТП, в който са
описани видимо нанесените по автомобила щети. От тези данни, съдът не е в състояние да определи нанесените
щети, така и стойността, необходима за отстраняването на тези щети. Не са посочени конкретно
доказателствата, от които да следва фактически извод за установена причинна връзка между заплатените за
ремонта и претендирани в обезщетение разходи, с действително причинените от ответника щети. Ищецът е
разполагал с процесуалната възможност да изиска данни от сервиза за състоянието на автомобила при
постъпването му в сервиза /писмени доказателства, снимков материал и др. въз основа на които да се направи
извод за това, кои са щетите от ПТП, както и с използване на специални знания /в този случай и служебно от съда/
на вещо лице да се направи извод за размера на дължимото обезщетение, като едва след наличието на всички тази
данни, съдът е следвало да направи извод и да съобрази доказаност за размера на щетите и за размера на
дължимите се в
Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест на
установяването му посредством ангажиране на всички, допустими по см на ГПК доказателства и док. средства -
3
разпит на свидетели, експертизи и пр. В този смисъл е трайната практика на ВКС, отразена както в решение на
ВКС № 15/25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г., така и в решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС,
II ТО, решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. съставът на ВКС, I ТО, решение № 73/22.06.2012 г. по т.
д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и решение № 98/25.06.2012 г. по т. дело № 750/2011 г. на ВКС, II ТО и др. Тази
практика на ВКС се споделя и от настоящия състав.
Обобщавайки изложеното, в този си състав съдът намира обжалваното решение за недопустимо, т. к.
при постановяването районният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели
до постановяване на решение по непредявен иск при несъобразяване на изложените в ИМ на ищеца твърдения–
хипотезата на чл. 270, ал. 3, предл. 3 ГПК. Вярно е, че съдът не е обвързан от сочената от страните в исковата
молба правна квалификация, изразена цифрово като текстове от съответния Закон, но дължи точната на
твърденията на страните в искова молба правна квалификация. С други думи съдът не може да подмени
наведените фактически твърдения в обстоятелствената част на исковата молба на ищеца, а съобразно тях следва
да даде вярната правна квалификация на предявените искове. Като недопустимо, в обжалваната с част
решението следва да се обезсили, а делото да се върне за ново разглеждане по същество на действително
заявената с иска защита по чл.45 ЗЗД от друг състав на първоинстанционния съд и при съобразяване на дадените
в мотиви указания.
Доводите за незаконосъобразност и необоснованост на решението не следва да се обсъждат, защото
неправилността на първоинстанционното решение изисква то да е допустимо и валидно постановено.
След като жалбата се явява основателна, но не по съображенията в нея, то чл. 81 ГПК изисква произнасяне
за разноските ,ако има искане на страните за това. В случая въззивникът е направил такова искане, както за
направените в настоящата инстанция, така и в предходната инстанция, но делото не се решава по същество пред
настоящата инстанция. На същите следва да отговори РРС при новото разглеждане на делото, когато страните ще
получат отговори по същество на делото и РРС ще следва да се произнесе за всички разноски, направени по
същото.
При тези съображения и на основание чл. 270, ал. 3, предл. 3 ГПК, Окръжният с
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №53/1.IІ. 2022 по грд №2148/2021 по описа на РРС в частта, с която иска, предявен от
„Добрев Инженеринг“ЕООД, ЕИК ********* със седалище с.Гецово, общ.Разград и адрес на управление
ул.“Петър Богданов“, №3 срещу М. М. ХЮС. за обезщетяване за причинените му при деликт имуществени
вреди в размера над 610,00лв. до 1 130,00лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан, включително и за
разноските, като недопустимо и
ВРЪЩА делото за произнасяне по същество на действително заявената с иска защита по чл.45 ЗЗД от друг
състав на първоинстанционния съд и при съобразяване на дадените в мотиви указания.
ОТХВЪРЛЯ исканията на въззивника Добрев Инженеринг“ЕООД, ЕИК ********* със седалище
с.Гецово, общ.Разград и адрес на управление ул.“Петър Богданов“, №3 за присъждане на деловодни разноски за
две инстанции, като неоснователни и указва на РРС да се произнесе по същите при решаване на делото по
същество.
Решението е окончателно и по арг. на чл.280 ГПК не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5