Р Е
Ш Е Н И Е № 1101
02.10.2019г,
гр.Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивски окръжен съд, въззивно гражданско отделение, девети състав, в закрито заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Св.
Узунов
като разгледа
докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 2061/ 2019г.
по описа на
ПОС,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.437, ал.1 и сл.ГПК.
Делото е образувано по жалба вх.№ 25984/ 03.09.2019г. на адв.М.П.З.
– М., като пълномощник на Р.Н.Р. *** против отказа на частен съдебен изпълнител
за прекратяване на принудителното изпълнение по изп.д.№
20178240402038 по описа на ЧСИ Константин Павлов, с рег.№ 824, район на
действие ОС-Пловдив, по отношение на жалбоподателя Р.Н.Р.. По изложени доводи в
жалбата се иска отмяна на обжалвания акт на съдебния изпълнител.
Ответниците по жалбата С.И.С. и С.М.Д., солидарни длъжници по изп.дело, редовно
уведомени за жалбата, не вземат становище по нея.
От
ответника по жалбата „Райфайзенбанк/България“ ЕАД – гр.София, представлявано от
ИД А. В. А.и Прокурист М. Т. П., действащи чрез пълномощника си юриск. Р.А.К., взискател в
изпълнителното производство, са постъпили писмени възражения, с които се
оспорва подадената жалба с възражения за липса на основания за перемпция, въз основа на които възражения се иска жалбата
да се остави без разглеждане.
Постъпили
са мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ К.Павлов, в които по изложени
съображения се иска жалбата да се остави без уважение като неоснователна.
Пловдивски
окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, намери
следното:
Жалбоподателят
като длъжник в изпълнителното производство е легитимиран да обжалва на
основание чл.435, ал.2, т.6 ГПК отказ на съдебен изпълнител да прекрати
производството по изпълнителното дело, като жалбата е депозирана в преклузивния едноседмичен срок по чл.436, ал.1 ГПК от
съобщението за обжалваното разпореждане за отказ на ЧСИ , поради което се явява
процесуално допустима.
Изпълнителното производство е образувано от взискателя
„Райфайзенбанк България“ ЕАД – гр.София срещу солидарните длъжници С.И. С.- кредитополучател и поръчителите – Р.Н.Р.
и С.М.Д. за събиране на вземания по издаден срещу тях изп.лист
от 03.01.2007г. по гр.д.№ 8752/ 2006г. на ПРС – ІІ гр.с.
С молба вх.№ 53753/ 05.07.2019г.
жалбоподателят чрез проц.си представител адв.М.З.-М. е поискал на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК
издаване на постановление за прекратяване на изпълнителното производство,
настъпило по силата на Закона по
отношение на него на датата 21.02.2009г.поради
обстоятелството, че след наложената възбрана на собствен на този длъжник
недвижим имот на 21.02.2007г. взискателят в продължение на повече от две години не е
поискал извършване на изпълнителни действия спрямо този длъжник .
С обжалваното Разпореждане изх.№
66706/12.07.2019г. ЧСИ е оставил без уважение поради липсата на основание
искането на длъжника Р.Н.Р.
изпълнителното дело да бъде прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Съгласно
чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия
в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
С
Тълкувателно решение №2/ 26.06.2015г. по т.д.№ 2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС в
частта му на т.10 се приема, че „прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ / независимо
от това дали прилагането му е поискано от взискателя
и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал. ЗЧСИ/: насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. При прекъсване новата давност започва да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа
на влязло в сила разпределение и др.“
Видно
от комплектованото изпълнително дело, след неговото
образуване срещу солидарните длъжници, по отношение
на настоящия солидарен длъжник Р.Р. е извършено
действие по налагане на възбрана на 21.02.2007г. върху собствен на този длъжник
недвижим имот в гр.Пловдив, вписана с рег.№ 3531/ 21.02.2007г. в Служба по
вписванията – гр.Пловдив.
Следващите
действия и удостоверявания по отношение на длъжника Р.Р.
по изпълнителното дело са както следва : изпращане на ПДИ от 23.01.2007г. ,
оформена при отказ за получаване на 06.03.2007г.; постъпило удостоверение изх.№
**********/ 22.03.2007г. на ТД на НАП-Пловдив и постъпила Справка /в/ от Служба по вписванията
от 16.04.2007г. Цитираното действие по изпращане на Покана за доброволно
изпълнение до настоящия длъжник и посочените по-горе удостоверявания/справки не
са изпълнителни действия и не прекъсват започналия да тече на 21.02.2007г. двугодишен
срок за перемиране на изпълнителното дело спрямо този
длъжник по чл.433, ал.1, т.8 ГПК и който
се явява изтекъл на 21.02.2009г., до който момент не се констатира наличието на
извършено изпълнително действие по смисъла на т.10 от ТР №2/ 26.06.2015г. по
т.д.№ 2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС.
По
отношение качеството на жалбоподателя на солидарен длъжник следва да се отчете
действително характеристиката на солидарната отговорност и в частност
регламентацията на института на давността спрямо солидарните длъжници, уреден в разпоредбата на чл.125, ал.1 Закона за
задълженията и договорите, според която прекъсването и спирането на давността
срещу един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници. Съгласно цитираната разпоредба е основание да
се приеме, че ефектът на правоизменящите, правоизключващите или правопогасителните
юридически факти настъпват спрямо всеки от съдлъжниците
поотделно и независещо от предприетите или поискани изпълнителни действия
спрямо останалите от тях. В този смисъл на правоприложение
са и цитираните съдебни решения от съдебната практика: Решение №
83/11.04.2018г. по гр.д.№ 1667/ 2017г. на ВКС – ІV ГО; както и на настоящия съд решенията по в.гр.д.№
1477/ 2018г., в.гр.д.№ 3017/2017г.
По
така изложените съображения искането за прекратяване на изпълнителното дело на
специалното основание по чл.433, ал.1, т.8 ГПК поради непоискани и неизвършени
изпълнителни действия в двугодишния законов срок от последното валидно изпълнително действие на
21.02.2007г. и за периода до 21.02.2009г по отношение на настоящия солидарен
длъжник Р.Н.Р. се явява основателно и като такова подлежи на уважаване. Обжалваният отказ на съдебния изпълнител следва да се отмени като незаконосъобразен,
като делото се върне на ЧСИ за
постановяване с надлежен акт прекратяване на изпълнителното производство по
настоящото изп.дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК по отношение на солидарния длъжник Р.Н.Р.,
ведно с произтичащите от това последици
по наложените върху имуществото на този длъжник обезпечения.
Водим
от горното и на основание чл.437, ал.3 и ал.4 ГПК , съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ отказа на частен съдебен изпълнител за
прекратяване на принудителното изпълнение по изп.д.№
20178240402038 по описа на ЧСИ Константин Павлов, с рег.№ 824, район на
действие ОС-Пловдив по отношение на солидарния длъжник Р.Н.Р., ЕГН:**********, обективиран
в Разпореждане изх.№ 66706/12.07.2019г по изп.д.№
20178240402038 по описа на ЧСИ К. Павлов, с рег.№ 824, район на действие
ОС-Пловдив.
ВРЪЩА делото на
ЧСИ Константин Павлов, с рег.№ 824, район на действие ОС-Пловдив за
постановяване на надлежен акт за прекратяване на изпълнителното производство по
отношение на солидарния длъжник Р.Н.Р.
по изп.дело № 20178240402038 на основание чл.433,
ал.1, т.8 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване на основание чл.437, ал.4, пр.ІІ ГПК.
Председател: Членове: