Р Е
Ш Е Н
И Е260185/15.4.2021г.
гр. ЯМБОЛ.15.04.2021.г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен
съд .......................... гражданска колегия в публично
заседание на .........18.03.2021г........година в състав:
Председател:Св.Димитрова
при секретаря .......................Й.П…..................................…................и
в присъствието на
прокурора.....................................................................................………като
разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ ДИМИТРОВА.…………………...…...гр.дело N .587 ..
по описа
за 2020 год.
и за да се произнесе взе предвид
следното........................................................................
Производството по
делото е образувано по молба на „ЦЕНТРАЛНА
КООПЕРАТИВНА БАНКА" АД - гр.София, с която желае да се приеме за
установено по отношение на ответника Д. А. Б., че дължи сумата 3 364,01
лева, от които - редовна главница - 882,74 лева ведно със законната лихва
считано от 14.09.2018 до окончателното погасяване на главницата; ПРОСРОЧЕНА
ГЛАВНИЦА - 1117,26 лева ведно със законната лихва считано от 14.09.2018 до
окончателното погасяване на главницата; ДОГОВОРНА ЛИХВА - 719,21 лева за
периода 12.08.2014г. до 14.09.2018г.; ЛИХВА ЗА НЕРАЗРЕШЕН ОВЪРДРАФТ - 543,60
лева за периода 12.08.2014г. до 14.09.2018г.; ПРОСРОЧЕНИ ТАКСИ - 101,20 лева;
както и направените по делото разноски, представляващи ДТ в размер на 67,27
лв., които са присъдени по ч.гр.д. N ***/2018г. ЯРС с изпълнителен лист от
18.09.2018г. и заповед № ***/17.09.2018г.
Ищецът твърди, че за
процесните суми по ч.гр.д. N ***/2018г. ЯРС им е издаден изпълнителен лист от
18.09.2018г. и заповед № ***/17.09.2018.
След снабдяване с изпълнителния лист длъжникът не е
плащал, при което дългът остана в размера присъден по изпълнителния лист.
Поради продължителния отказ от
плащане на дълга било образувано изпълнително дело № ***/2019 ЧСИ И. Х., ЧАСТЕН
СЪДЕБЕН ИЗПЪЛНИТЕЛ per. № ***, с район ОКРЪЖЕН СЪД гр.Я.
След образуване на изп.д. ***/2019
ЧСИ И. Х., призовката за доброволно изпълнение била връчена по реда на чл.47
ал.5 ГПК, поради което съдът им разпоредил да предявят иска си за установяване
на вземането си по реда на чл.422 от ГПК.
Считат, че сумите, за които е
образувано изпълнителното дело при ЧСИ Х. са дължими.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
назначеният от съда особен представител на ответника, с който счита, че така
предявените искове са допустими, но неоснователни и недоказани по основание и
размер.
Посочва, че приложените към ИМ
документи не доказват исковата претенция и не установяват, че между ищеца и
ответника действително е възникнало валидно, обвързващо и възмездно
облигационно правоотношение за паричен заем, по което Д.А.Б. да е задължено
лице, а ищецът изправна страна по договор.
По отношение на сключения между
страните Договор за разплащателна сметка и издаване на международна кредитна
карта № *** от 12.06.2014г., представен от „ЦКБ" АД като документ, от който
произтича вземането, счита че в същия липсва
изискуемата съгласно императивната норма на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК,
информация относно правото на потребителя да получи безвъзмездно при поискване
във всеки един момент от срока на договора извлечение по сметка под формата на
погасителен план за извършените и предстоящи плащания. Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК при неспазване на тези задължителни
законови изисквания, договорът за кредит се счита за недействителен и съответно
не поражда правните си последици между страните. От друга страна, разпоредбата
на чл.2, т.1 от съшия договор се явява неравноправна
клауза по смисъла на чл.143, т.9 от ЗЗП, като и чл.143, т.19 от ЗЗП, тъй като не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на такъв тип договор. Съгласно
изложеното и на основание чл. 26 от ЗЗД, сключеният Договор за разплащателна
сметка и издаване на международна кредитна карта № *** от 12.06.2014г. е нищожен, тъй като не са спазени изискванията за
форма и съдържание на договора и е сключен в противоречие на императивни
законови норми, както и в противоречие на добрите нрави.
Прави
възражения, че представеният от ищеца Договор за разплащателна сметка и
издаване на международна кредитна карта № *** от 12.06.2014г. носи
характеристиките на договор за револвиращ потребителски кредит. Доколкото
съгласно чл.240, ал.1 от ЗЗД, договорът за заем е реален договор и се счита за
сключен от момента на предаване на заемната сума, а не от постигане на съгласието
на страните за това, счита че ищецът-кредитор не сочи доказателства в подкрепа
на това, че претендираната от него заемна сума е
реално предадена на ответника-кредитополучател.
Представеното Извлечение от счетоводните книги на „ЦКБ" АД е частен
документ, издаден от ищеца и съответно без обвързваща материална
доказателствена сила. Следователно недостатъчно доказателство, за да се направи
извод относно това как е формирана главницата - „редовна", претендирана в
размер на 882,74 лв. и „просрочена" в размер на 1117,26 лв. С оглед
револвиращия характер на кредита - усвояването на заемната сума на части и
самостоятелно падежиране на всяка от погасителните вноски, липсват доказателства
и относно това в какъв размер и на коя дата претендираното вземане на банката е
станало изискуемо. В тази връзка оспорва
соченото в ИМ задължение общо в размер на 3364,01лв. като погасено и по
давност, както относно претендираната главница, така и за лихви и такси.
Моли за отхвърляне
на предявените от ищеца искове като неоснователни и недоказани.
След преценка на
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
За наличието на
договорни отношения с от ответника ищецът е представил Договор за разплащателна
сметка и издаване на международна кредитна карта МаsterCart / VISA Фаворит от 12.06.2014г. С него
ищецът е предоставил на ответницата кредитен лимит в размер на 2000лв., по
посочена разплащателна сметка, достъпът до който се осигурява чрез международна
кредитна карта Contactless Visa Clasic CCB-Bulgaria Air Фаворит. Посочено е, че кредитния лимит е банков
кредит, който не трябва да бъде превишаван и се предоставя от датата на
подписване на договора, за срок, равен на срока на варидност на картата – 2
години. Картата се подновява автоматично за нов срок от 2 години и при същите
условия на кредита, ако до първо число на месеца , в който изтича срокът на
валидност на картата, кредитополучателят не уведоми писмено банката за
нежеланието си да го продължи, или ако банката не е взела решение прекратяване
на кредита да настъпи с изтичане на неговия срок. В същия са посочени лихвите,
начина им на образуване и изплащане, както и дължимите такси, комисионни и ГПР,
който към датата на сключване на договора е 12.68% за първата година и 15.33%
за всяка следваща година.
За задълженията на
ответника ищецът е представил извлечение от счетоводните си книги към
14.09.2018г.
Ищецът е отправил до
ответника писмо – покана за доброволно плащане на просрочените си задължения по
договора от 208.2017г., което видно от приложената обр.разписка на БП ЕАД не е
достигнало до него, т.к. пратката не е потърсена.
Видно от
приложеното ч.гр.д. № ***/2018г. на ЯРС, по същото е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № ***/17.09.2018г.,
като длъжникът Д.А.Б., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да
заплати на кредитора „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА
БАНКА” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София 1086,
район „Слатина”, бул. „Цариградско шосе” № 87, телефон: ***, факс: ***, със
законни представители: С. М. С. и Г. Д. К. ЕГН ********** – изпълнителни
директори на ЦКБ АД. Дружеството се представлява от двама изпълнителни
директори заедно, или от един от тях и
прокуриста Т. А. А., ЕГН **********, съвместно, с пълномощник: С.Н.К., ЕГН **********,***,
упълномощен с адвокатско пълномощно от Д. В. В. ЕГН **********, упълномощен от
Г. Д. К., ЕГН ********** – изп.директор в качеството му на законен представител
на ЦКБ АД – София и прокуриста Т. А. А.,
ЕГН **********, съгласно пълномощно с
рег. № ***и ***/28.04.2016 г. на нотариус А. М. в район РС С., с рег. № ***
на Нотариалната камара, със съдебен адрес:***, телефон: ***, факс: ***, сумата
от 882.74 лв. – редовна главница, просрочена главница в размер на 1117.26 лв., договорна лихва в размер на
719,21 лв. за периода от 12.08.2014 г. до 14.09.2018 г., лихва за неразрешен
овърдрафт в размер на 543.60 лв. за периода от 12.08.2014 г. до 14.09.2018 г.,
просрочени такси в размер на 101.20 лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 14.09.2018 г. до окончателното
погасяване на главницата, както и направените по делото разноски в размер на 67.27 лв. – платена ДТ.
От изпратените и
приложени по делото документи от ЧСИ рег.№ *** И. Х. – покана за доброволно
изпълнение, справка от НАП, залепено уведомление, справка за адресна регистрация
и справка от НОИ за длъжника и уведомление по чл.418,ал.5 от ГПК е видно, че
същият е призован по реда на чл.47,ал.5 от ГПК, поради което на осн.чл.415,ал.2
от ГПК е спряно незабавното изпълнение на заповедта, въз основа на която е
образувано изп.дело № *** по описа на ЧСИ №*** И. Х., а на заявителя са дадени
указания за предявяване на установителния си иск с разпореждане от
12.02.2020г., връчено му на 21.02.2020г. Исковата молба е депозирана в съда на
02.03.2020г. в законоустановения едномесечен срок.
По делото бе назначена и
изслушана съдебно-счетоводна експертиза. Според представеното заключение на
основание Договор за кредит от 12.06.2014 г. по разплащателна сметка с IBAN: ***редитен
лимит в размер на 2 000,00 лв. / две хиляди лева/. За периода 07.07.2014 г. -
09.08.2014 г. е усвоена сума в размер на общо 1 996,60 лв. / хиляда деветстотин
деветдесет и шест 0,60 лева /, чрез плащане на ПОС-терминал и теглене на суми в
брой на ATM, посредством кредитната карта - Таблица № 1.
По Договор за кредит от 12.06.2014 г. не са извършвани
погасителни вноски.
Към датата на подаване на Заявлението по чл.417 от ГПК -
14.09.2018 г., размерът на дължимите суми по Договор за кредит от 12.06.2014 г.
е общо 3 364,01 лв. / три хиляди триста шестдесет и четири 0,01 лева / -
Таблица № 1 и Таблица № 2, от които:
- 882,74 лв.
- редовна главница;
-1 117,26 лв. - просрочена главница;
719,21 лв. - договорна лихва за периода от 12.08.2014 г.
до 14.09.2018 г.
543,60 лв. - лихва неразрешен овърдрафт за периода
12.08.2014 Г.-14.09.2018 г.
101,20 лв. - просрочени такси.
На база анализ на разплащателна сметка с IBAN: ***, с
титуляр Д.А.Б., както и на извлечението от кредитната сметка, по която са
отчитани задълженията по процесната кредитна карта, предоставена по Договора за
кредит от 12.06.2014 г., експертизата счита, че по отношение сметката на
ответника, отчитаща процесиите задължения, счетоводството на „ЦКБ" АД е
водено правилно.
При така
установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове по
реда на чл. 422,ал.1 от ГПК във връзка с чл.415, ал. 1 от ГПК , чл.79,ал.1 ЗЗД
и вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Съдът намира
предявените искове за допустими, т.к. са предявени от надлежно легитимирана
страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона
едномесечен срок от уведомяване на заявителя за разпореждането на съда да
предяви иска. В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по издадената
заповед за изпълнение, а на ответника – направените възражения в отговора си. В случая предмет на иска по чл.79,ал.1 от ЗЗД са вземанията на ищеца
произтичащи от договор за кредит, разновидност на договора за заем по чл. 240
от ЗЗД, уредена в Закона за потребителския кредит.
От представените по делото писмени доказателства безспорно
се установи, че на 12.06.2014 г., между „ЦКБ“ АД и ответника е сключен
договор за издаване и обслужване на международна кредитна карта Contactless Visa
Clasic CCB-Bulgaria Air Фаворит.
При сключване на договора е
спазена изискуемата се от чл.10, ал.1 ЗПК писмена форма на хартиен носител, по
ясен и разбираем начин. Анализирано съдържанието на договора отговаря на
изискванията на чл.11, ал.1, т.1-9 и т.11 ЗПК - съдържа дата и място на
сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на
договора, общия размер на кредита и начин на усвояването му, начина на
определяне на лихвите, таксите и комисионните, начин на погасяване на
задълженията. Чл.11,ал.1,т.12 от ЗПК в случая е неприложим с оглед характера на
договора, тъй като отношенията са като при „овърдрафт“ и възстановяването на
сумите, с които банката е кредитирала ответника е предвидено да става за срок
до края на месеца. По делото няма данни ответника да е поискал, а ответникът да
е отказал да му предостави извлечение от сметката му. Ответника е положила
подпис върху всяка страница от договора, който не бе оспорен. С оглед на това
съдът намира , че договорът между страните е действителен, като отговаря на
изискванията на чл.22 от ЗПК и е породил облигационните си последици, а
направените възражения за неговата действителност са неоснователни.
Не се установява да е налице
противоречие с чл.143 от ЗЗП, за нарушаване принципа на добросъвестност водещ
до неравновесие между правата и задълженията договорените клаузи не противоречат
на посочените в 19 точки на чл.143 от ЗЗП случаи на неравноправни клаузи,
посочени са в договора размера на кредитния лимит, погасителната вноска, с
които ответникът се е съгласил, като е подписал договора.
По силата на сключения договор на ответника му е
предоставено правото да ползва кредит
под формата на кредитен лимит в размер на 2 000.00 лева, достъпът по който
се осигурява чрез кредитна карта.
Определен е годишен процент на разходите от 12.68% за първата година и 15.33% за всяка следваща
година, както и годишна такса за управление на кредита от 25.00лв. Съгласно
договора кредитния лимит е банков кредит, който не трябва да бъде превишаван и
се предоставя от датата на подписване на договора, за срок, равен на срока на
валидност на картата – 2 години, който към момента е изтекъл.
Съгласно заключението по
извършената по делото ССЕ, се установи, че уговореният кредитен лимит по
договора е предоставен по разплащателната сметка открита на името на ответника
и е на разположение като салдо. От заключението се установи, че ответникът е
ползвал предоставения кредитен лимит, като за периода от 07.07.2014г. –
09.08.2014г. е усвоена сума в размер на общо 1996,60лв., чрез плащане на
ПОС-терминал и теглене на суми в брой но АТМ, посредством кредитната карта. Според
заключението по договора не са извършвани погасителни вноски.
Поради изложеното и с оглед на установените факти, че вземанията са
възникнали и изискуеми, се поражда и задължението на ответника да погаси
ползваната по договора главница. От заключение по извършената ССЕ, се установи,
че размерите на вземанията на ищеца по процесния договор .
Направените възражения за изтекла давност макар и голословни, като не е
посочен начален и краен срок на давността съдът намира за неоснователни.
Вземанията по договора са срочни , като длъжникът е изпаднал в забава на
12.08.2014г., от когато му е начислена лихва за забава. Ищецът е подал
заявлението по чл.417 от ГПК в съда на 14.09.2018г. Към тази дата не е изтекъл
предвидения 5-годишен давностен срок, приложим в случая, поради което
вземанията по договора са дължими.
При този изход на
делото на осн.чл.78,ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените от него
разноски по делото, които възлизат общо на сумата от 1127,30лв., съобразно
представения списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът дължи на
ищеца и направените в заповедното производство разноски, които са в размер
на 67.27лв. – платена държавна такса.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на
осн.чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между
страните, че Д.А.Б., ЕГН ********** *** дължи на „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“
АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. София 1086, район
„Слатина”, бул. „Цариградско шосе” № 87, телефон: ***, факс: ***, със законни
представители: С.М. С. и Г. Д. К. ЕГН ********** – изпълнителни директори на
ЦКБ АД заедно, или от един от тях и прокуриста Т. А. А., ЕГН **********, сумата
от 882.74 лв. – редовна главница, просрочена главница в размер на 1117.26 лв., договорна лихва в размер на
719,21 лв. за периода от 12.08.2014 г. до 14.09.2018 г., лихва за неразрешен
овърдрафт в размер на 543.60 лв. за периода от 12.08.2014 г. до 14.09.2018 г.,
просрочени такси в размер на 101.20 лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 14.09.2018 г. до окончателното
погасяване на главницата, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължание въз основа на документ № ***/ 17.09.2018г., издадена по ч.гр.д. № ***/2018г.
по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА Д.А.Б. да заплати на
„ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД направените по делото разноски в размер на 1127,30лв., както и направените разноски в заповедното
производство в размер на 67.27лв. – платена държавна такса.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: