О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е №260187
гр.Кюстендил,
27.11.2020г.
Окръжен
съд-гр.Кюстендил, гражданско отделение, първи състав, в закрито съдебно
заседание на двадесет и седми ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Евгения Стамова
Членове:
Веселина Джонева
мл.с. Калин Василев
след като
разгледа докладваното от съдия В.Джонева в.ч.гр.д.№452/2020г.
по описа на ОС-Кюстендил, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на Глава
Двадесет и първа „Обжалване на
определенията“, чл.274 – чл.279 от ГПК във вр. с чл.419 от ГПК.
Делото е
образувано по частната жалба на П.М.П., с ЕГН **********, с адрес ***, *********“,
подадена чрез пълномощника адв В.П.от АК-Кюстендил, против
разпореждане с №5867/20.12.2019г. на Районен съд-Кюстендил по
ч.гр.д.№2649/2019г. по описа на същия съд, с което е постановено незабавно
изпълнение и издаване на изпълнителен лист, въз основа на издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, с която е разпоредено П.М.П.
да заплати на „*************************“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в ************************************там посочени суми.
В частната
жалба се прави искане за отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение и
обезсилване на издадения изпълнителен лист, поради отсъствие на необходимите
предпоставки за уважаване на искането на заявителя. Жалбоподателят счита, че
търсените от дружеството суми, претендирани с представеното извлечение от
сметка, са недължими, доколкото са погасени по давност. Аргументира тезата си,
като сочи, че със сключения договор за банков кредит от 01.06.2009г. П. се е
задължил да погасява кредита на равни месечни погасителни вноски, всяка една с
падеж и в размер, определени в погасителен план, съставляващ неразделна част от
договора, според който месечните погасителни вноски възлизат на 243.74 евро, а
според представеното със заявлението за издаване на заповед изпълнение
извлечение от счетоводните книги на банката кредитополучателят е в забава от
01.12.2009г., респ. е спрял плащанията от 01.08.2010г. Жалбоподателят сочи, че
според чл.30 от договора в случай на неплащане в срок на три месечни
погасителни вноски кредитът се превръща незабавно и по право в изцяло
предсрочно изискуем, без да е необходимо изявление от страна на банката, поради
което счита, че считано от 01.10.2010г. цялото вземане по кредита се е
превърнало изцяло в предсрочно изискуемо, поради което към 19.12.2019г., когато
е било подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение, са изминали
повече от 9 години, надхвърлящи давностните срокове по чл.110 и чл.111 от ЗЗД.
Ответникът
по жалбата - „*************************“ АД, чрез пълномощника ю.к.Петър
Христозов, е подал отговор, в който изразява становище за неоснователност на
същата. Моли оставянето й без уважение и присъждане на разноски. В отговора се излагат съображения в посока, че с оглед
задължителната съдебна практика, съдържаща се в Тълкувателно решение
№4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, клаузата на т.30 от
сключения договор, предвиждаща настъпване на автоматична предсрочна изискуемост
на вземането, не би могла да породи действие без длъжникът да бъде уведомен за
упражненото право от страна на банката. Твърди се, че съобразно тази практика,
вземането по процесния договор е станало предсрочно изискуемо на 06.12.2019г.,
поради което тезата на жалбоподателя за изтекла давност се счита за
неоснователна.
Окръжен
съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото, намира за
установено следното:
Гр.д.№2649/2019г.
по описа на РС-Кюстендил е било образувано по заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено на 19.12.2019г., от „*************************“
АД срещу П.М.П. от гр.Кюстендил, за следните суми, дължими на основание договор
за банков кредит с №013LD-R-000565/01.06.2009г., а
именно: 18 934.36 евро – главница; 27 223.83 евро – възнаградителна
лихва, начислена за периода от 01.12.2009г. до 05.12.2019г.; 2 067.71 евро
– наказателна лихва за забава, начислена съгласно т.11 от договора за периода
от 01.12.2009г. до 05.12.2019г.; 68.37 евро – законна лихва, начислена от
датата на предсрочната изискуемост – 06.12.2019г., до 18.12.2019г.; 340.80 евро
– комисионна за управление, начислена по т.13 от договора; 154.54 евро –
разноски за подновяване на ипотека; 42.95 евро – разноски за обявяване на
предсрочна изискуемост, както и законната лихва върху главницата, считано от
19.12.2019г. до изплащане на олихвяемото вземане. Претендирано е заплащане и на
сторените разноски.
Заявителят е
пояснил, че съгласно договора за кредит, кредиторът се е задължил и е предоставил на заемателя паричен заем в размер на 19 000.00 евро срещу задължението за
връщане на тази сума, ведно с договорна лихва с променлив лихвен процент от
6.84 % годишно, с описание на начина на формирането му, разсрочено на равни
месечни вноски, като вземането е било обявено за предсрочно изискуемо на
06.12.2019г., след като П. не е погасил 121 броя погасителни вноски, с посочени
падежи и размери, първата от които – на 01.12.2009г., за което е бил надлежно
уведомен по постоянния му и настоящ адрес с писмено предизвестие, връчено чрез
ЧСИ. Според твърденията, наказателната лихва за забава по т.11 от договора е в
размер на възнаградителната лихва, с наказателна надбавка от 20 пункта.
Към
заявлението са били приложени извлечение от счетоводните книги на банката,
договора за кредит от 01.06.2009г., методики за определяне на БЛП, погасителен
план, документи, свързани с подновяването на договорна ипотека, уведомления,
покани, констативни протоколи, разписки и други.
С
разпореждане №5867 от 20.12.2019г.
Районен съд – Кюстендил е уважил изцяло заявлението, разпоредил е
издаване на заповед за изпълнение за там посочените суми и е постановил
незабавно изпълнение, посредством издаване на изпълнителен лист за същите, в
това число – за разноски – 1910.16 лева за държавна такса и 50.00 лева – за
възнаграждение за юрисконсулт.
Настоящата
инстанция намира постановения от РС-Кюстендил съдебен акт, за валиден и
допустим такъв.
Извършвайки
преценка относно правилността на разпореждането за незабавно изпълнение,
ОС-Кюстендил счита същото за частично неправилно, а разглежданата жалба за
допустима и частично основателна, поради следното:
В
заповедното производство съдът извърша преценка дали е налице редовен от външна
страна документ по смисъла на чл.417 от ГПК, който да удостоверява ликвидно и
изискуемо вземане. Отделно от тази преценка, съгласно чл.411 ал.2 т.2 и т.3 от ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка дали искането, в
неговата цялост или част, не противоречи на закона и добрите нрави, съответно
дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, или е налице обоснована вероятност за това. В случая тази преценка
ще следва да се извърши от въззивния съд, с оглед измененията в ГПК, въведени с
ДВ бр.100/2019г. от 20.12.2019г., настъпили след постановяване на обжалваното
разпореждане и характера на процесуалните правни норми, приложими и към
висящите съдебни производства. В този смисъл е и разпоредбата на чл.419 ал.3 от ГПК, според която при обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение –
какъвто е настоящият случай – съдът отменя разпореждането, когато не са налице
предпоставките на чл.418 ал.2 изр.първо и ал.3 от ГПК, както и когато вземането
се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.
В изпълнение
на коментираните правомощия и след преценка на първо място на оплакванията в жалбата, въззивният съд
намира за потребно да посочи, че съдържащите се в същата доводи за недължимост
на претендираните със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК суми, са несъстоятелни. Това заключение се основава на естеството
на правомощията на заповедния съд и произтичащата от същото невъзможност в
рамките на заповедното производство и в частност – в производството по обжалване
на допуснатото незабавно изпълнение - да се изследва погасяването на вземането
поради давност.
Настоящият
процес, развиващ се по реда на чл.419 във вр. с чл.417 и чл.418 от ГПК е строго
формален и има точно определен предметен обхват на изследване, а именно - дали
кредиторът разполага с документ от категорията на тези, изрично изброени в
разпоредбата на чл.417 от ГПК, дали този документ е редовен от външна страна -
да съдържа данни от кого изхожда, кога и как е съставен, кое е длъжностното
лице, което го е изготвило, подписан ли е и от кого, както и дали удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане срещу определено лице - длъжник,
индивидуализирано ли е в достатъчна степен това лице, да съдържа информация за
това, в какво се състои вземането, какъв размер има и как е формиран, какви
характеристики има и от какво точно произтича и как е установено от кредитора,
данни за настъпила по съответния ред изискуемост на претендираното парично
вземане и – както вече се посочи – ако е основано на договор, сключен с
потребител, дали са налице неравноправни клаузи.
Въпросите за
погасителната давност не могат да се изследват в този процес и съдът няма как
да се произнесе по тях. Страната, която твърди и се позовава на тези
правопогасяващи доводи, следва да реализира правата си в исковия процес
(жалбата се подава едновременно с възражение срещу заповедта за изпълнение,
каквото в случая е подадено) и в открито състезателно производство при
изследване на всички относими към този предмет на спора факти и обстоятелства,
твърдени и установени от длъжника по вземането. Такова възражение няма как да
бъде разгледано и евентуално уважено в настоящото производство, доколкото
последното, както се посочи, има точно определени в закона параметри, които
изключват разглеждането на правопогасяващото възражение за давност.
В практиката
на ВКС на РБ по приложението на чл.419 ъв вр. с чл.274 от ГПК на чл. 419, ал. 1 ГПК,
във връзка с чл. 274, ал. 3 ГПК,
се придържа към разбирането, че определението, с което се допуска или отказва
незабавно изпълнение има отношение единствено и само към изпълнението на
присъденото вземане. Защитата чрез оспорване на вземането от длъжника,
включително и с твърдения за настъпила погасителна давност, следва да се
осъществи в исковото производство.
Горните
доводи обосновават разбирането на настоящия съд за неоснователност на
съдържащите се в жалбата оплаквания за неправилност на обжалваното
разпореждане.
С оглед
служебното задължение на съда по чл.419 ал.3 от ГПК, въззивнията състав намира,
че представеното извлечение от счетоводни книги на банката е редовно от външна
страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника по
отношение на главницата, договорната лихва, законната лихва за забава и
сторените разходи, произтичащи от неизпълнението, но не и досежно наказателната
лихва за забава, начислена по т.11 от договора.
В случая, в
подаденото заявление по чл.417 от ГПК в т. 9 е посочен видът и размерът на
всяко от претендираните парични вземания, а изложените в т.14 обстоятелства
обосновават възникнали правоотношения по договор за банков кредит, сключен на
01.06.2009г., на основание на които се претендират посочените в заявлението
вземания. Изложените в т.9 и т.14 от заявлението твърдения съдържат надлежно
конкретизиране по основание и размер на всяко от претендираните вземания и
дават основание да се приеме, че същите са индивидуализирани и не следва да се изисква
от заявителя посочването на допълнителни данни. От външна страна е налице
формална редовност на заявлението, което е процесуална предпоставка за издаване
на заповед по чл.417 от ГПК за заявените вземания.
Наред с
посоченото, следва да се отбележи, че представените по делото извлечение от
счетоводните книги на банката, договор за банков кредит и уведомления
удостоверяват задълженията на частния жалбоподател към заявителя, както и
изискуемостта на вземанията.
За да е
редовно от външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение изискуемо
вземане в полза на банката – заявител срещу длъжника, извлечението от
счетоводните книги по чл.417 т.2 от ГПК трябва да съдържа данни за договора за
кредит – дата на сключване, размер, кредитополучател, усвояването му, за начина
и срока на издължаване, за непогасения размер на вземането – главница и лихви,
както и за момента на неговата изискуемост. Представеното по делото извлечение
от счетоводните книги на банката – заявител съдържа всички, посочени по-горе
данни. Посочването в извлечението на фактите, въз основа на които кредитът е
станал изискуем, придава на извлечението удостоверителната сила по чл.418 ал.2
от ГПК, като същото е изготвено на основание чл.60 ал.2 от ЗКИ и е подписано и
подпечатано. В конкретният случай от съдържанието на приложеното извлечение от
счетоводни книги съдът не би могъл за направи констатации за неспазване на
конкретни разпоредби на ЗСч. при изготвянето му. Спазено е и изискването на
чл.418 ал.3 от ГПК, доколкото към заявлението са приложени и документите,
удостоверяващи връчване на уведомленията за предсрочна изискуемост, според
твърденията в заявлението.
Независимо
от горното, въззивният съд, в изпълнение на правомощието си да следи за
спазването на общата норма на чл.411 ал.2 т.2 от ГПК, дължи извършване на
преценка дали искането, изцяло или отчасти, не е в противоречие със закона или
добрите нрави. В случая, искането за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК за сумата от 2 067.71 евро, търсено като наказателна лихва,
дължима за периода от 01.12.2009г. до 05.12.2019г., противоречи на
императивните норми на чл.19 ал.1 и ал.2 от ЗПК (отм.), който е приложим към
договора, по който се претендира изпълнение, тъй като същият е бил сключен при
действието му. В тази връзка следва да се отбележи, че процесният договор по
характер е такъв за потребителски кредит. Според чл.19 ал.2 от ЗПК (отм.),
когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението
за забава не може да надвишава законната лихва. В случая, претендираната сума
за наказателна лихва, несъмнено е била начислявана с оглед забавата на
длъжника, но според т.11 във вр. с т.9 от договора, тази лихва е в значително
по-висок размер от законната лихва. Клаузата се явява противоречаща на закона,
а за претендираната въз основа на нея сума не следва да бъде издавана заповед
за изпълнение. В тази му част заявлението следва да бъде отхвърлено в
хипотезата на чл.411 ал.2 т.2 от ГПК.
Посоченото
налага коригиране на заповедта за изпълнение в частта за разноските, като
държавната такса бъде намалена с 80.88 лева на сумата от 1 829.28 лева.
С оглед
частичната основателност на жалбата, разноските за въззивната инстанция остават
за страните така, както са сторени.
Предвид
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане
за незабавно изпълнение №5867 от 20.12.2019г. по ч.гр.д.№2649/2019г. по описа
на РС-Кюстендил, в частта, с която
по искане на „*************************“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в ************************************е допуснато незабавно
изпълнение на заповед за изпълнение, издадена срещу П.М.П., с ЕГН **********,
за сумата от 2 067.671 евро -
наказателна лихва за забава, начислена съгласно т.11 от договора за банков
кредит за периода от 01.12.2009г. до 05.12.2019г., както и за сторени по делото
разноски за държавна такса в размер над
1 829.28 лева, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
заявление от 19.12.2019г., подадено от „*************************“ АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в ************************************срещу П.М.П.,
с ЕГН **********, в частта по
искането за допускане на незабавно изпълнение за сумата от 2 067.671 евро- наказателна лихва за забава, начислена съгласно
т.11 от договор за банков кредит за периода от 01.12.2009г. до 05.12.2019г.
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждане за незабавно изпълнение №5867 от 20.12.2019г. по
ч.гр.д.№2649/2019г. по описа на РС-Кюстендил, в останалата част.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.