№ 219
гр. Благоевград , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на девети март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Румяна Бакалова Въззивно гражданско дело
№ 20201200501213 по описа за 2020 година
Производството е образувано на основание чл.258 и сл ГПК по
въззивна жалба,подадена от „ЕОС Матрикс“ ЕООД ЕИК *********** със
седалище гр.София,насочена против решение № 6203 от
28.07.2020г.,постановено по гр.д.№ 3182/2019 по описа на РС Благоевград.В
жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност на съдебния акт,тъй като
РС Благоевград неправилно е тълкувал и приложил закона.Моли да се отмени
обжалваното решение и се постанови друго,с което се отхвърли исковата
претенция.Претендира разноски.
От другата страна е постъпил писмен отговор.С. СТ.
ХР.,представлявана от адв.Д. оспорва жалбата,като излага съображения,че
решението е правилно и законосъобразно.Поддържа становище,че решението
съответства на приетата фактическа обстановка,като материалния закон е
приложен правилно и единствения извод е,че след прекъсване на давността от
07.06.2013г. не са извършвани изпълнителни действия,които да я
прекъсват,поради което задълженията по изпълнителния лист са погасени по
давност.
1
Подадената въззивна жалба е допустима,като постъпила в срок,от
страна по делото,която има право и интерес да обжалва постановения съдебен
акт.
Съгласно правомощията си по чл.269 ГПК ,въззивният съд намира
обжалваното решение за валидно и допустимо,а по правилността му съобрази
следното:
РС Благоевград е сезиран с иск по чл.439 ГПК. В исковата молба
ищцата твърди,че е длъжница по изп.д.№ 228/2013 по описа на ЧСИ
В.Т.,което е прекратено и е образувано ново изп.д.№ 183/2019 при същия
ЧСИ.И двете изпълнителни дела са образувани на основание издаден
изп.лист по ч.гр.д.№142/2013 по описа на РС Благоевград,като изп.лист е
издаден на основание заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК
за сумите 16990 лв.главница по договор за кредит,договорна лихва от 777.36
лв. за периода от 29.09.2011г. до 15.12.2012г.,наказателна лихва от 20.59 лв.
за периода от 29.08.2012г.до 15.12.2012г.,както и разноските в заповедното
производство.Счита,че вземанията са погасени по давност,поради което не
дължи сумите в образуваното изпълнително производство.
В депозиран писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК ответникът
оспорва твърдението за изтекла погасителна давност,поради което вземанията
не се дължат.
Фактите по делото не се оспорват във въззивната жалба.
Безспорно е, че по образуваното ч.гр.д.№142/2013 по описа на РС
Благоевград е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист на
основание чл.417 ГПК за сумите,посочени в исковата молба.Въз основа на
изп.лист е образувано изп. д. № 228/2013 по описа на ЧСИ В.Т..По това дело
на длъжницата,която е солидарно отговорна с бившия си съпруг е връчена
покана за доброволно изпълнение и изпълнителен лист на 23.06.2013г. В
исковото производство по делото,решението по което се обжалва е
установено,че лицето,което е получило поканата А.И.Т.,представило се като
девер на ищцата не е такъв,тъй като съпругът на ищцата не е установено да
има брат.
2
Независимо от това ,въззивният съд намира,че заповедта за
изпълнение е стабилизирана и е придобила силата на пресъдено нещо с
изтичане на срока за възражение,защото безспорно по делото, ищцата/дори да
не й била редовно връчена/ е узнала за заповедта най- късно към датата на
подаване на исковата молба 03.12.2019г.Няма данни тя да е предприела
действия по реда на чл.423 ГПК,за да подаде възражение,което да бъде
прието и съответно на което, изпълнителното основание да не се ползва със
сила на пресъдено нещо.По това изп.д.№ 228/2013 запорното съобщение е
връчено от ЧСИ на работодателя на С.Х. на 17.06.2013г.,с което давността е
прекъсната.След тази дата не са извършвани валидни изпълнителни
действия,които да прекъсват давността и перемция е настъпила на
17.06.2015г.Въззивникът,легитимирайки се като частен правоприемник на
взискателя на основание договор за цесия е получил на 31.05.2019г. от ЧСИ
тозева,изпълнителния лист,издаден по ч.гр.д.№142/2013 по описа на РС
Благоевград,както и издадената заповед.
На 03.06.2019г. жалбоподателят е подал молба за образуване на ново
изпълнително дело на основание издадения изп.лист по гр.д.№142/2013 на РС
Благоевград.Образувано е изпълнително дело против двамата солидарни
длъжници,определени в изп.лист и на 25.09.2019г. на работодател на ищцата е
връчено запорно съобщение за запор върху трудовото възнаграждение.От
работодателя е получен отговор до ЧСИ,че поради минималния размер на
възнаграждението,то е несеквестируемо към този момент.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.439 ал.1 ГПК.Това е
специален установителен иск, с който разполага длъжникът, когато срещу
него е предприето принудително изпълнение. При оспорването му той може
да се позовава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Чрез този
иск длъжникът оспорва съществуването на вземането, респективно на правото
на принудително изпълнение, претендирано срещу него. Искът е допустим
само когато се основава на факти, настъпили след приключване на делото, по
което е издадено изпълнителното основание.
3
Ищцата извежда своето право от насочено срещу нея принудително
изпълнение и качеството си на длъжник в него. Това й дава активна
легитимиция да търси защита срещу изпълнението въз основана факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което
е издадено изпълнителното основание. Въззивният съд приема, че
изпълнителното основание е влязла в сила заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.417 ГПК. Новият факт, сочен от ищцата е настъпил
след приключването на заповедното производство,а именно- юридическият
факт на изтекла в нейна полза погасителната давност.
Ответникът е взискател в изпълнителното производство,носител на
материалното правото да получи вземането,предмет на заповедта,поради
което съдът приема,че е надлежен ответник по спора.
Въпросът поставен за разглеждане по делото е свързан с
приложението на института на погасителната давност по отношение на
правото на принудително изпълнение и действието на тълкувателните
решения на ВКС.
Институтът на погасителната давност е част от материалното
гражданско право. Като юридически факт погасителната давност е период от
време, през който носителят на правото бездейства и това поражда
субективно право в полза на длъжника чрез волеизявление да погаси правото
на ищеца на принудително изпълнение. Твърдението на ищцата е, че е
настъпил нов юридически факт на погасителната давност по отношение на
правото на принудително изпълнение.
С оглед на това се поставя въпросът за действието на ППВС №
3/18.11.1980 г. и ТР № 2/2013/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС.
Както и на РС Благоевград,така и на въззивния съд е известно,че е
образувано тълкувателно дело пред ВКС №3/2020г. за да се постанови
тълкувателно решение и се дадат задължителни указания на съдилищата
относно противоречивата практика за действието на горепосочените
актове.Първоинстанционният съд е приел,че не е приложима нормата на чл.
чл.115 ал.1 б.“ж“ ЗЗД по време на висящността на изпълнителните дела,
образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР №2/26.05.2015г. по т.д.№ 2
4
/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Въззивният съд обаче приема другото становище само и единствено
заради правната сигурност и дължимата от съда предвидимост на действията
в процеса ,които извършват гражданите и техните процесуални
представители.Съгласно постановките на ППлВС 3/80,новата давност започва
да тече от прекратяване на изпълнителното дело.Като задължителни
указанията в това постановление/изгубило силата си от
26.06.2015г./,гражданите и органите,които прилагат правилото са се
съобразявали и поведението им се е регулирало съобразно изложеното.Съдът
съобрази и разпоредбата на чл.14 ЗНА,която предвижда, че обратно действие
на нормативен акт може да се даде само по изключение и то с изрична
разпоредба. Т. е. законодателят е възприел правилото, че законът има
действие за напред. Разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ЗНА предвижда, че
тълкуването има действие от деня, когато е влязъл в сила актът, който се
тълкува, но чл. 50 от ЗНА има предвид автентичното нормативно тълкуване,
което се дава от органа, издал нормативния акт.
В конкретния случай,след получаването на уведомлението за запора
от работодателя на ищцата на 17.06.2013г. и непредприемане на други
изпълнителни способи,перемцията е настъпила на 17.06.2015г.,но преди
отмяната на задължителните постановки на ППлВС №3/80.До тази дата
давност не е текла и от тази дата започва да тече нова 5 годишна
давност,която би следвала да изтече на 17.06.2020г.Междувременно
кредиторът е образувал ново изпълнително дело № под №183/2019г.,като по
това дело е предприето изпълнително действие и е наложен запор на ищцата
върху трудовото й възнаграждение на 29.09.2019г.,с което отново е
прекъсната давността.За този си извод съдът съобрази и разрешението,дадено
в т.10 от ТР №2/2013 ОСГТК ВКС,с което е прието,че след перемция новата
давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно извършено
изпълнително действие или признание на вземането на длъжника.
Съдът приема,че давността е 5 годишна на основание чл.117 ал.2
ЗЗД,поради стабилизиране на заповедта,която е придобила сила на пресъдено
нещо,включително и за лихвите.
Поради несъвпадение на изводите на двете инстанции,обжалваното
5
решение следва да се отмени и се постанови друго,с което изцяло да се
отхвърли предявения отрицателен установителен иск.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА изцяло решение № 6203 от 28.07.2020г.,постановено по
гр.д.№ 3182/2019 по описа на РС Благоевград,вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска,предявен от С. СТ. ХР.,за признаване на
установено спрямо „ЕОС МАТРИКС“ ООД,че не дължи сумите по издадения
изпълнителен лист от 26.01.2013г. по ч.гр.д.№142/2013 по описа на РС
Благоевград,предмет на принудително изпълнение по изп.д.№ 183/2019 по
описа на ЧСИ В.Т.,а именно: 16990 лв.главница по договор за
кредит,договорна лихва от 777.36 лв. за периода от 29.09.2011г. до
15.12.2012г.,наказателна лихва от 20.59 лв. за периода от 29.08.2012г.до
15.12.2012г.,както и таксите и разноските в заповедното производство.
ОСЪЖДА С. СТ. ХР. да заплати на „ЕОС Матрикс“,направените по
делото разноски от 400 лв.възнаграждение за юрисконсулт за двете
инстанции и 379.50 лв. д.т.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7