№ 333
гр. Варна, 31.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20233110105567 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Районен съд Варна е сезиран с предявени при условията на обективно, кумулативно
съединяване специални положителни установителни искове с правно основание осн. чл. 422, ал. 1,
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество „В. и. К. - В.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и управление: ***,
представлявано от инж. В. Б. Р. - Управител, чрез пълномощника юрисконсулт В. Г., е предявило
исковете си против ответника В. Й. М., ЕГН **********, с адрес: ***, като със същите цели да
бъде установено със СПН съществуването на паричните вземания, за които заповедният съд е
издал в полза на заявителя /ищец в исковото производство/ Заповед № 925/ 24.02.2023 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК , издадена от РС Варна , XLII-ри състав, по
частно гражданско дело № 2179 по описа на съда за 2023 г.
Видно е от материалите по заповедното дело, че по силата на цитираната заповед
заповедният съд е разпоредил длъжникът да заплати на кредитора: сумата от 1601.28лв.(хиляда
шестстотин и един лева и двадесет и осем стотинки), представляваща главница за ползвани и
неплатени В и К - услуги по партида с абонатен номер ***, за периода от 06.07.2021 г. до
20.01.2023 г., за обект - имот, находящ се в ***; сумата от 86.84 лв. (осемдесет и шест лева и
осемдесет и четири стотинки),представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
12.08.2022 г. до 20.02.2023г.,ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 23.02.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 410 от ГПК,както и направените съдебно-деловодни разноски в размер на 33,76 лв.
(тридесет и три лева и седемдесет и шест стотинки), за заплатена държавна такса и 50,00 лв.
(петдесет лева), за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, вр.
чл. 37 от ЗПрП, вр. чл. 26 от НЗПрП.
1
В уточнителната си молба от 11.05.2023 г. ищцовото дружество, чрез юрисконсулт В. Г. е
направило следните пояснения :
Посочено е, че в исковата молба е изписана грешно сумата представляваща лихва за забава,
която сума следва да се чете 86.84 лв., че на дата 26 април 2023 г. по партида с абонатен номер ***
била платена сума от 115,53 лв., в това число главница в размер на 31,15 лв. , като били заплатени
и присъдените с издадената заповед за изпълнение разноски в размер на 83,76 лв.
Във връзка с извършеното плащане „*** „ ООД е оттеглило иска за сумата от 31.15 лв.
представляваща главница за ползвани В и К услуги за периода от 20.12.2022 г. до 20.01.2023 г.
С Определение № 5780/ 15.05.2023 г., настоящият съдебен състав е констатирал, че
производството по делото е образувано въз основа на искова молба , предявена във ВРС с рег. вх.
№ 33239/04.05.2023 г., уточнена с молба с рег. вх. № 35005/23г., като е прекратил частично
исковото производство за оттеглената част от установителния иск за главница и обезсилил
частично заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в частта , в която е
прекратено исковото производство . Исковият съд е прекратил частично производството по
гр.дело № 567/2023 г. по описа на РС Варна, XLII - ри състав само в частта относно главница в
размер от 31,15 лв. за период от 20.12.2022 г. до 20.01.2023 г., поради частично оттегляне на иска и
на осн.чл.232 ГПК. Като правна последица от частичното прекратяване, исковият съд е обезсилил
частично на осн. чл.415, ал.5 ГПК Заповед № 925/ 24.02.2023 г.за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, издадена от РС Варна , 42 състав, в по частно гражданско дело № 2179
по описа на съда за 2023 г. само в частта на оттеглената частично главница за сумата от 31.15 лв.
за период от 20.12.2022 г. до 20.01.2023 г.
С оглед изложеното и за допринасяне на яснота относно предмета на установителна защита,
с доклада по делото исковият съд е уведомил изрично страните, че предмета на установителна
защита не включва първоначално посочения размер и период на главница в заповедното
производство, а СУМАТА от общо 1570,13 лв. /разликата между 601,28 лв. минус 31,15 лв./ -
главница за периода от 06.07.2021 г. до 06.07.2022г. / съгласно уточняваща молба от 11.5.2023 г./
.и за СУМАТА от 86.84 лв. -лихва за забава върху главницата за периода от 13.08.2022 г. до
20.02.2023г. ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 23.02.2023 г.
Ищцовото дружество основава исковата си молба на следните правно релевантни факти и
обстоятелства:
Ищцовото дружество „***“ ООД, представлявано от юрисконсулт В. Г. в депозирана
искова молба с рег. вх. № 33239/04.05.2023 г. пред ВРС Варна е навело фактически твърдения
затова, че съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги / обн.ДВ, бр.18/2015г. с последни изменения / предоставяло В и К услуги на ответника В.
Й. М., ЕГН *** , за имот на адрес :*** , който в качеството си на потребител ги получавал и
ползвал на същия адрес. Ползваните В и К услуги на този адрес , релевира ищцовата страна се
отчитали по партида с абонатен номер ***, чийто титуляр бил ответника.
Съгласно чл.5, т. 6 от Общите условия, сочи ищцовото дружество- потребителите били
длъжни да плащат ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът по заповедното производство
и ответник по настоящото исково - не сторил.
Съгласно чл.33, ал.2 от същите ОУ потребителят на В и К услуги бил длъжен да заплаща
2
фактурираните суми за ползваните В и К услуги в 30 дневен срок след датата на фактурирането,
като след изтичане на този срок изпадал в забава.
По повод задълженията на потребителя М. за ползвани, но неплатени ВиК услуги ищцовото
дружество е навело в исковата си молба твърденията, че на 23.02.2023 г.депозирало до РС Варна
Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като по
това заявление било образувано частно гражданско дело № 2179/2023 г. по описа на РС Варна,
XLII -ри състав. На 24.02.2023 г. заповедният съд издал по цитираното частно гражданско дело
Заповед № 925 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която разпоредил на М. да
заплати на кредитора /ищеца в исковото производство / СУМАТА от 1601.28 лв. представляваща
стойност на ползвани и неплатени ВиК услуги за периода от 06.07.2021 г. до 20.1.2023 г.,
СУМАТА от 86,43 лв. представляваща лихва за забава върху тази главница за периода 12.08.2022
г. до 20.02.2023 г., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 23.02.2023 г., до окончателното изплащане на вземането , както и сторените
по делото съдебно - деловодни разноски, изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в
размер на 33.76 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв.
Твърди се от „***“ ООД, че на 03.04.2023 г. ответникът депозирал възражение срещу
заповедта на основание чл.414 , ал.1 ГПК , а на 05.04.2023 г. заявителят - ищец в исковото
производство бил уведомен , че на осн. чл. 415, ал.1 ГПК предвид подаденото възражение, може да
предяви иск за установяване на вземането си.
Именно за установяване със СПН на съществуването на паричните вземания ,за които е
била издадена Заповедта по чл.410 ГПК , ищцовата страна в срок е предявила иска си по чл.422
ГПК като е образувано настоящото исково производство
По същество ищцовата страна твърди, че паричните вземания са дължими като цена на
ползвани ВиК услуги и желае ВРС да уважи предявения иск ведно с присъждане на разноските,
сторени както в заповедното, така и в исковото производство.
Основателността на иска и размера според ищцовата страна се основава и на подробно
описаните в справката, представляваща Таблица 1, за задълженията на абоната по партида с
абонатен номер *** включващи една фактура: Фактура № ********** от 13.07.2022 г. с главница
1570.13 лв., издадена за отчетен период 6.7.2021 - 6.7.2022 г лихва 86.84 лв. за период на забавата
12.08.2022 - 20.2.2023 г.
Твърди се в исковата молба, че на дата 26 април 2023 г. по партидата с посочения абонатен
номер била платена сума в общ размер на 115,53 лв., в това число главница в размер на 31.15 лв. и
присъдените с издадената заповед за изпълнение разноски в размер на 83.76 лв. Към момента на
сезиране на исковия съд, *** ООД сочи, че ответникът не бил оспорил чрез писмено възражение
горепосочените вземания в нормативно регламентирания срок по чл.40, ал.2 от Наредба №
4/14.09.2004 г. на МРРБ.
Твърди се също в исковата молба, че претендираните суми са цена на реално доставени и
отчетени на обекта на потребление В и К услуги, чието отчитане ставало чрез електронен карнет
/таблет/.
Предвид изложеното и на стр.2 -ра от исковата си молба ищцовата страна е отправила
искането си да бъдат установени със СПН паричните вземания за които заповедният съд е издал в
полза на ищцовата страна Заповедта по чл.410 ГПК, като искането е било уточнено с
3
допълнителна молба и частично оттеглено за заплатената част от главница и посочен и по-горе
период. Прецизирания петитум е изписан в уточняваща молба от 11 май 2023 г./ л 18 - ти от
делото/.
Ищцовата страна желае уважаване на исковете и присъждане на сторените по делото
разноски в заповедното и в исковото производство.В подкрепа на твърденията и исканията си
ищцовата страна е направила искания за събиране на доказателства .
В срока по чл. 131 ГПК ответникът М., чрез надлежно упълномощен процесуален
представител - адвокат от АК Варна П. Г. е депозирал подписан с КЕП отговор на искова молба.
Ответникът намира предявените искове за допустими, но неоснователни.
Ответникът е оспорил исковете и по основание и по размер, навел е възражение за изтекла
погасителна давност.
Възраженията на ответника на първо място се свеждат до оспорване на доказателствената
сила на справката за недобора , която ответника сочи, че е частен документ и според него с
невярно съдържание.
Ответникът оспорва верността на съдържанието на справка за недобора на частен абонат №
17182242 от 20.02.2023 г., като категорично оспорва да е потребил 706м3 вода , още повече за 1
година.
Твърди се, че е издаден Констативен протокол № ********* от 6.7.2022 г., в който било
обективирано показание от 1569 м3 . Въпросният документ бил подписан от служители на „*** „
ООД, поради което също не се ползвал с материална доказателствена сила.
Ответникът възразява , че към 6.7.2022 г. показанията на процесния водомер не са били
1569м3, а 863м3 .
Във връзка с горните възражения ответникът е направил доказателственото искане на
основание чл.190 ГПК съдът да задължи ищцовото дружество да представи оригинал на
Констативен протокол № 1000 045104 от 6.7.2022 г. Изразено е и становище по доказателствените
искания на ищеца:
Твърдението за доброволно плащане от страна на „***“ООД ответникът оспорва като
недоказано, доколкото никога доброволно не бил плащал процесната фактура.
От своя страна ответника счита, че „***“ ООД едностранно разпределило извършеното от
ответника плащане по конкретната фактура.От друга страна, дори и да се приемело , че ответникът
бил потребил процесното количество вода, то не се установявало че водата била доставена за
процесния период от 06.07.2021 г. до 06.07.2022 г.
Ответникът заявява, че никога не бил възпрепятствал служители на ищеца да измерят
ежемесечно показанията на водомера , така, както това се случвало и с останалите обекти на
потребление на ответника. Нещо повече: за такъв отказ нямало нито твърдения в исковата молба,
нито била проведена процедурата по чл.24 , ал. 4 от ОУ.Следователно , извежда извод ответника,
оставало неясно поради каква причина била издадена фактура за реално потребено количество
вода за период от една календарна година. Единственото за ответника безспорно обстоятелство по
делото било, че към 15 септември 2019 г. показанията на процесния водомер били 863 м3 , които
били заплатени от ответника. Дори и да било изразходвано процесното количество потребена
вода, то според ответника, това се случило за период - различен от посочения в исковата молба,
4
респ. издадената заповед.
На следващо място в отговора на искова молба ответникът е навел възражения за
погасяване на паричните вземания поради изтекла давност . Възразява , че „***“ ООД не било
доставяло качествена услуга - чиста питейна вода, отговаряща на необходимото качество,
доколкото същата според ответника била замърсена и негодна за пиене, за което моли съда да
задължи ищеца да представи доказателства , с които да установи качеството на водата и дали
същата е годна за употреба като питейна , респ. доказателства за извършени проверки.
В условията на евентуалност ответникът моли съда да приложи нормата на чл.162 ГПК,
като след назначаване на СТЕ/ССчЕ вещото лице да изчисли 706 м3 да са потребени за периода
15.09.2019 г. до 06.07.2022 г., след което да изчисли средноаритметичното месечно потребление,
като да пресметне левовата равностойност, съобразявайки съответните цени на КЕВР, т.к.цените
от 6.7.2022 г. са много по -високи от тези към 15.09.2019 г.
На последно място ответникът е оспорил реално да е потребил 706 м3 вода , като твърди че
ищецът умишлено посочил период от последната една година първо за да заобиколи разпоредбите
на закона за 3 годишна давност и след това за да начисли по -висока цена за кубик вода.С оглед
изложеното ответникът желе отхвърляне на иска ведно с присъждане на разноски в исковото и
заповедното производство , като изрично е посочено, че процесуалното представителство е по реда
на чл. 38, ал.1 ЗАДв.В отговора на искова молба ответникът желае по делото да се приложат
фактура от 16.9.2019 г. и възражение от 6.10.2022 г., които не са приложени към отговора на
искова молба , да бъде допуснато събиране на гласни доказателства чрез показанията на 1 свидетел
при режим на водене и да бъде задължено ищцовото дружество да представи КП от 6.7.2022г.,
така както е изложено и по-горе.Още на етап отговор на искова молба ответникът е възразил по чл.
78, ал. 5 ГПК.
В проведеното по делото второ по ред открито съдебно заседание, обективирано в
Протокол № 113/12.01.2024 г. ищцовото дружество , представлявано от юрисконсулт П. В., моли
съда да уважи предявения иск ведно с присъждане на разноските сторени от „***“ ООД в
заповедното и в исковото производство.
В същото съдебно заседание ответникът, представляван от адв.П. Г., моли съда да отхвърли
иска ведно с присъждане в полза на ответника на разноските сторени в заповедното и в исковото
производство .
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и
в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения съгл. чл.235 и чл.236 ГПК , намира за установено
следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От приобщените по делото заверени за вярност с оригинала копия на писмени
доказателства - представените с исковата молба Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор „В. и. К. - В.“ ООД; Решение № БП - Ц - 13/29.06.2022 г. на КЕВР,
ведно с публикация във вестник; пълномощно; справка за недобора на частен абонат от 13.07.2022
г. до 23.01.2023 г., включително и приобщеното в цялост заповедно дело - частно гражданско дело
№ 2179/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, XLII-ри състав, по делото се установява и
изяснява факта, че дружество „ *** „ ООД предоставя В и К услуги на абонатите си , при цени
утвърдени от държавния регулатор КЕВР /преди това КЕВР / .
5
Както в заповедното производство, така и в исковото производство , „*** „ ООД твърди, че
като ВиК оператор е доставяло на ответника ВиК услуги , за имот находящ се на адрес *** ,
отчитани по партида с абонатен номер *** .
Видно от материалите по ч.гр.д. № 2179/ 2023 г. по описа на РС Варна, ХLII - ри състав,
заповедното производство е било образувано на дата 23.02.2023 г. въз основа на Заявление на „***
„ООД против В. Й. М. от гр.Варна, с искане за издаване на Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК .
С Разпореждане № 7366/24.02.2023 г. /л.9 от заповедното дело / заповедният съд е намерил
, че заявлението отговоря на изискванията, визирани в чл.410 , ал. 2 ГПК, както и че не са налице
пречки по чл. 411, ал.2 , т.2 ,т.3, т.4 , т. 5 от процесуалния закон, поради което и е разпоредил
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение в полза на заявителя и против длъжника
за търсеното парично вземане ведно със сторените разноски .
От приложената на лист 10 - ти по заповедното дело Заповед № 925/24.02.2023 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК се установява , че заповедният съд по ч.гр.д.№
2179/2023 г. по описа на РС Варна, ХLII -ри състав е разпоредил длъжникът В. М. да заплати на
кредитора „ *** „ ООД сумата от 1601.28 лв. представляваща главница за ползвани и неплатени В
и К услуги по партида с абонатен номер *** , за периода от 06.07.2021 г. до 20.01.2023 г., за обект -
имот, находящ се в ***, сумата от 86.84 лв. представляваща лихва за забава върху главницата , за
периода от 12.08.2022 г. до 20.02.2023 г. , ведно със законната лихва върху главницата , считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 23.02.2023 г., до окончателното изплащане на
задължението , на основание чл. 410 ГПК, както и направените по делото съдебно- деловодни
разноски в размер на 33.76 лв. за платена държавна такса и 50.00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение , на осн. чл.78 , ал. 1 и ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от ЗПрП , вр. чл. 26 от НЗПрП.
Така издадената Заповед за изпълнение на парично задължение е била надлежно връчена на
длъжника и в срока по чл.414 ГПК длъжникът М., чрез адв.Кр.Т. от АК Варна, е оспорил заповедта
, обективирал е и изрично искане за присъждане на разноските сторени от длъжника съгласно
нормата на чл. 38 , ал.1 от ЗАдв , като е навел възражения , че вземанията са погасени по давност,
че кредиторът умишлено издал фактура за процесния период , въпреки че длъжникът не бил
консумирал реално процесното количество вода.
В изпълнение на дадените от заповедния съд указания по чл.415 ГПК, а и в срок,заявителят
- кредитор е упражнил потестативното си право да предяви специалния положителен
установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК.
При така изложеното по -горе,исковият съд приема, че искът с който е сезиран е
процесуално допустим и дължи произнасяне по същество на спора .
За да се произнесе по същество на спора, съдът се придържа към доклада по делото, приет
без възражения и от двете страни, обективиран в Определение № 9234/1.8.2023 г.
Съгласно становищата на страните, с доклада по делото съдът е обявил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване между страните, че ответникът е потребител на В и К услуги ,
ползващ абонатен номер *** за обекта на потребление , находящ се на адрес : *** , на осн. чл. 146 ,
ал.1, т.4 ГПК .
Липсата на спор между страните, а и от представените от ищцовата страна писмени
доказателства, както и представените в първото открито съдебно заседание от процесуалния
6
представител на ответната страна заверени копия на фактура № **********/16.09.2019 г. и
възражение от В. М. до „***“ ООД; писмо от електронна поща от 06.10.2022 г. и 07.10.2022 г., се
установява , че страните по спора са страни по договор за доставка на ВиК услуги , който се
регламентира от Общите условия на ВиК оператора и при цени на предоставените услуги от „***“
ООД, одобрени от КЕВР.
Спорът по делото между страните се свежда основно до това доказано ли е твърдението на
„*** „ ООД, че за исковия период от време е доставило на ответника фактурираното количество
вода .
Отговора на този въпрос се извежда на база съвкупния и поотделен анализ на събраните по
делото доказателства, част от които : представения от „***“ ООД оригинал на оспорен от
ответника Констативен протокол /л. 98/, представения от ответника в инидигирано копие от
оспорения Констативен протокол /л.63/, заключенията на вещите лица по допуснатите по делото
съдебно - счетоводна експертиза / л. 65-70/ и съдебно - графологична експертиза / л. 99 -105/ и
свидетелските показания на водения от ответника свидетел В. С. / л. 111-ти гръб и л. 112/ .
От заключението на вещото лице М.И. по допусната ССчЕ по делото се установява и
изяснява, че месечните задължение по главница за ползвани В и К услуги по партида с абонатен
номер *** по посочените фактури в Справка за недобора на частен абонат до 20.02.2023 г., са по
фактура № ********** от 31.07.2022 г. за отчетен период 06.07.2021 г. - 06.07.2022 г. и в размер на
1570.13 лв. с ДДС .Размерът на лихвата за забава върху всяко едно от установените в т.1 месечни
задължения за ползвани В и К услуги , считано от съответния йм падеж , до 20.02.2023 г. е 86.84
лв. Според заключението на експерта - счетоводител - в.л.М.И. , след датата на подаване на
заявлението в съда 23.02.2023 г., не е налице плащане по фактура № ********** от 31.07.2022
г.Общия сбор на остатъка от главницата и остатъка от съответната лихва за забава , считано от
съответния падеж, заключава в.л.И. , че възлиза на 1656.97 лв., в т.ч. 1570.13 лв. с ДДС главница ,
86.84 лв. лихва за забава върху всяко едно от установените по т. 1 месечни задължения за ползвани
ВиК услуги , считано от съответния йм падеж до 20.02.2023 г. На последно място в.л.М.И. е дало
заключение, че общият сбор на левовата равностойност на средноаритметичното месечно
потребление , при съобразяване на цените на КЕВР е 1553.37 лв. с ДДС - ако 706 куб.м вода са
потребени в периода от 15.09.2019 г. до 06.07.2022 г.
В първото по делото о.с.з. на основание чл. 193 ГПК съдът е открил производство по
оспорване истинността на Констативен протокол № **********/06.07, разпределил тежестта на
доказване между страните и допуснал провеждане на необходимата съдебно - графологична
експертиза .
От допуснатата по делото СГЕ, изготвена от в.л. Е. А. и от разпита на вещото лице в
откритото съдебно заседание от 12.1.2024г. безспорно се установява, че оспорения от ответника
оригинал на Констативен протокол № **********/06.07. (приобщен по делото на л. 98 -ми и
представен от *** ООД ) съдържа дописване в частта , в която са посочени показанията на
водомера , който е бил демонтиран. Допусната част съдържа следната информация : 1569 куб.м.
Сравнявайки оригинала на оспорения документ с индигираното копие , представено от
ответника и приобщено на лист 63 - ти , съдът намира, че даденото от вещото лице Е.А.
заключение по СГЕ следва да бъде кредитирано напълно като обективно и компетентно . При
съпоставяне на вписванията в оригинала на оспорения КП и индигираното копие , разликата е
видима - оригинала съдържа изписване на количество вода , а индигираното копие - не .
7
В пълен унисон със заключението на в.л. Е.А. са и показанията на свидетелката В. С. ,
разпитана в о.с.з. на 12.1.2024г. Свидетелката С. не е отрекла факта, че живее с ответника ,
че в имота имат няколко водомера , но е потвърдила , че и на нея й е направило впечатление,
че в констативния протокол за подмяна на водомера има празно място относно количеството
вода , а и по нейни пресмятания дори били предплатили на ВиК .Същата свидетелка е
заявила пред съда, че реално отчитане на водомера не е имало .
При така установеното от фактическа страна съдът възприе следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Предявеният по делото специален положителен установителен иск е заявен от
ищцовото дружество „ *** „ ООД против ответника Вл.М. с него ищцовата страна цели да
установи със сила на пресъдено нещо съществуването на паричното вземане за което в
полза на заявителя е била издадена Заповед по чл.410 ГПК, респективно влизане в сила на
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Предявеният иск е процесуално допустим, т.к. е заведен във ВРС от заявителя в
заповедното производство против длъжника и в рамките на преклузивния срок, поради
което съдът дължи произнасяне по същество на спора.
На първо място , съдът намира ,че основното си твърдение дружеството - ищец е
установило и доказало по делото , при условията на пълно и главно доказване, а именно че
страните по спора са страни по облигационно правоотношение .Както бе посочено и по-горе , този
факт е безспорен и отделен и за ненуждаещ се от доказване .
Въз основа и на писмените доказателства по делото , както и съобразно и становищата на
страните, съдът намира, че ответникът има качеството потребител по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1
от Общите условия на дружеството Ви К оператор.
Липсва спор, че отношенията между ищцовото дружество и ответника по повод доставката
и плащането на потребена вода се уреждат от Общите условия на *** ООД . Т.е. доказано е
наличието на облигационна връзка между страните по спора за предоставяне на В и К услуги.
На следващо място, съдът отчита факта, че редът и начинът на измерване, отчитане и
разпределение на количествата питейна вода и на количествата отведени и пречистени
отпадни води е уреден с Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството (Обн. ДВ.
бр.88 от 8 Октомври 2004г., попр. ДВ. бр.93 от 19 Октомври 2004г., изм. ДВ. бр.41 от 13
Май 2005г., изм. и доп. ДВ. бр.63 от 17 Август 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.95 от 1 Ноември
2013г., изм. ДВ. бр.102 от 12 Декември 2014г., изм. и доп. ДВ. бр.70 от 3 Септември
2019г.).В Глави Трета - Шеста от Наредба № 4 от 14.09.2004 год. изрично е разписано
ползването и заплащането на В и К услуги .
Съгласно цитираната Наредба и Общите условия на *** ООД - чл. 23, ал. 4 (л.6 от делото),
отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или негов
представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в
отчета. Отчитането на водомерите се извършва на 1 или на 3 месеца ,така както сочат чл. 23, ал.1
8
т. 1 и т.2 ОУ .Съгласно чл. 32, ал. 1 ОУ- потребените В и К услуги се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено
посредством монтираните водомери на сградните водопроводни отклонения., както и
измерените по чл.13 , ал.1 или определени по чл. 13 , ал.2 количества вода от собствени ( местни )
водоизточници.
При така изложеното по-горе, ангажираните от *** писмени доказателства не обосновават
еднозначен извод затова, че за исковия период от време ищцовото дружество е доставило на
ответника количеството вода, за което е издадена фактурата 13.07.2022 г.
Фактурирането от страна на „*** „ООД на количеството вода вписано в КП от подмяна на
водомера на ответника (Констативен протокол № **********/06.07.) не означава, че това
количество е било доставено и или потребено . Това е т.к. КП се ползва само с формална
доказателствена сила. Безспорно е установено и доказано по делото , че оригинала на
констативния протокол съдържа последващо дописване на текста, който текст, би следвало да
отразява вярно показанията на демонтирания водомер. Ето защо, при успешно проведено от
ответника производство по реда на чл.193 ГПК, съдът намира, че по правната си същност КП , на
който се позовава ищцовата страна, не е годно доказателство , удостоверяващо размера на
потребеното от ответника - абонат количество вода и то за исковия период от време .
В обобщение, на база съвкупния и поотделен анализ на всички събрани по делото
доказателства и писмени и гласни и заключенията по допуснатите експертизи, съдът намира че
ищцовото дружество не е провело пълно и главно доказване на основанието на иска си . *** ООД
не е доказало действителното потребление на В и К услуги за исковия период от ответника -абонат
, редовността на отчитането на водомера , изправността и метрологичната годност на средството за
отчитане на вода.
При така изложеното по -горе, при недоказаност на предпоставките, при които ответникът
би дължал плащане на потребени ВиК услуги , съдът отхвърля изцяло предявения специален
положителен установителен иск ведно с акцесорните вземания за законна лихва и за лихва за
забава, без да обсъжда наведените още в заповедното производство възражения от ответника за
погасяване на вземанията по давност .
Изхода на спора определя и произнасянето на съда съгласно нормите на чл. 81 и чл. 78, ал.3
ГПК .
В приобщения по делото на л. 110 - ти Списък по чл. 80 ГПК ответникът претендира
присъждане на разноските сторени от него в исковото производство : 100 лв. за депозит за ССчЕ ,
180 лв. депозит за СГЕ , 500 лв. адвокатско възнаграждение дължимо в полза на адв.Г. , съгл. чл.
38, ал. 1 ЗАдв и Наредба № 1/2004 г. , както и сумата от 400 лв. - съдебно -деловодни разноски в
полза на ответника за заповедното производство-адвокатско възнаграждение, дължимо в полза на
адв.Т., определяемо по реда на чл. 38 ,ал.1 ЗАДв и Наредба № 1/ 2004 г.
Претендираните от ответника разноски в исковото производство за внесени депозити за
ССчЕ и СГЕ , съдът намира че са доказани по основание и размер, поради което и с оглед изхода
на спора, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК, съдът присъжда сумата от общо 280 лв. разноски за депозит за
експертизи в полза на ответника и в тежест на ищеца .
По отношение на размера на дължимо адвокатско възнаграждение в настоящото исково
производство, съдът счита, че следва да се определи в минимума по Наредба № 1/2004 г. за
9
минималните размери на адвокатските възнаграждения, към които препраща нормата на чл. 38,
ал.1 ЗАДв. Съобразно заявения от ищцовата страна общ материален интерес от 1656.97 лв.,
съгласно чл. 7, ал.2 т. 2 от Наредба №1/2004 г. минималния размер на адвокатско възнаграждение
възлиза на 465.70 лв. , поради което и съдът присъжда в полза на адв.Г. съдебно - деловодни
разноски от общо 465.70 лв.- дължимо адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на ответника пред настоящата инстанция .
На последно място съдът следва да се произнесе и по искането на ответника и
възражението на ищцовата страна за присъждане на разноски в полза на длъжника в заповедното
производство .
Видно от лист 21 - ви , с Определение № 5780/15.05.2023 г. исковият съд , при частичното
прекратяване на производството по делото и частично обезсилване на издадената заповед за
изпълнение на парично задължение, е обявил на страните, че ще се произнесе по въпроса за
отговорността за разноските с крайния си акт . При така изложеното , воден от принципа за
равнопоставеност на страните в производството по делото , съдът счита, че след като на заявителя
се дължат разноски в заповедното производство , то и в полза на длъжника се дължат такива .
Съгласно нормата на чл. 38, ал.1 ЗАдв в полза на адвоката, осъществил безплатна помощ, се
дължи адвокатско възнаграждение , чиито размери се определят съгласно Наредба № 1/ 2004 г.
Размерите на възнагражденията за процесуално представителство следва определено да бъдат
съобразени и с характера на конкретното производство и предприетите от адвоката процесуални
действия . В заповедното производство, съдът в настоящия му състав намира, че би било
неоправдано присъждане на разноски в полза на длъжника,възразил против издадената заповед, в
размер който да отговоря на възнаграждение за исково производство .Ето защо и минимума по чл.
7 , ал.1, т. 1 от Наредба № 1/ 2004 г. от 400 лв. ,според настоящия съдебен състав , не следва да се
присъжда в полза на адвокат Кр.Т., депозирал възражението по чл.414 ГПК в заповедното
производство. Размер от 200 лв., определен по чл. 6, ал.1 т.2 от Наредба № 1 / 2004 г. - отговарящ
на възнаграждение за писмена консултация, според настоящия съдебен състав, е този който следва
в случая да се присъди в полза на адв.Кр.Т., но не и размер по чл. 7, ал. 1 т. 1 от Наредбата от 400
лв.( в два пъти по-висок и нееквивалентен на осъществените процесуални действия - едно,
единствено, действие по депозиране на възражение ) . Ето защо и исковият съд присъжда общо
сумата от 200 лв. в полза на адв.Кр.Т. за адвокатско възнаграждение в заповедното производство с
оглед отхвърлената и прекратена част от исковете и на осн. чл. 38, ал.2 ЗАдв .
И на последно място : единствено и само за пълнота на мотивите относно определяне на
размера на възнагражденията по чл. 38 , ал.2 ЗАДв , съдът се съобразява и с мотивите на
последното постановено Решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело С -438/22 ( публикувано в
сайта curia.europa.eu ) .
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявите специални положителни установителни искове от
ищцовото дружество „В. и. К. - В.“ ООД, ЕИК *** , със седалище и управление: ***,
представлявано от инж. В. Б. Р. - Управител, чрез пълномощника- юрисконсулт В. Г., против
10
ответника В. Й. М., ЕГН **********, с адрес: ***, с искането да бъде постановено Решение, по
силата на което да бъде признато за установено съществуването на паричните вземания, за които
заповедният съд е издал в полза на заявителя /ищец в исковото производство/ Заповед № 925/
24.02.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК , издадена от РС Варна ,
XLII-ри състав, по частно гражданско дело № 2179 по описа на съда за 2023 г., а именно че
ответникът В. Й. М., ЕГН ********** дължи на ищцовото дружество „В. и. К. - В.“ ООД, ЕИК
***, следните парични вземания : СУМАТА от общо 1570.13 лв. (хиляда петстотин и
седемдесет лева и тринадесет стотинки) главница за ползвани и неплатени В и К - услуги по
партида с абонатен номер ***, за обект - имот, находящ се в *** за периода от 06.07.2021 г. до
06.07.2022г. ; СУМАТА от 86.84 лв. (осемдесет и шест лева и осемдесет и четири стотинки)
лихва за забава върху главницата за периода от 13.08.2022 г. до 20.02.2023г.ведно със законната
лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението в съда - 23.02.2023 г., като
неоснователни и недоказани , на основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415,ал.1 ГПК, вр. с чл. 86,
ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „В. и. К. - В.“ ООД, ЕИК *** , със седалище и управление: ***,
представлявано от инж. В. Б. Р. - Управител ДА ЗАПЛАТИ на ответника В. Й. М., ЕГН
**********, с адрес: *** СУМАТА от общо 280.00 лв. (двеста и осемдесет лева)- сторените от
ответника в исковото производство съдебно - деловодни разноски за заплатени депозити за
експертизи, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „В. и. К. - В.“ ООД, ЕИК *** , със седалище и управление: ***,
представлявано от инж. В. Б. Р. - Управител ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П. Ч. Г. от АК Варна , с
личен номер **********, със съдебен адрес *** СУМАТА от общо 465.70 лв. (четиристотин
шестдесет и пет лева и седемдесет стотинки ) - дължимо адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ответника , в исковото производство, пред настоящата
инстанция, на основание чл.38, ал.2, вр. ал.1 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „В. и. К. - В.“ ООД, ЕИК *** , със седалище и управление: ***,
представлявано от инж. В. Б. Р. - Управител ДА ЗАПЛАТИ на адвокат К. Д. Т. от АК Варна ,
БУЛСТАТ *** със съдебен адрес *** СУМАТА от общо 200.00 лв.(двеста лева ) - сторените от
длъжника в заповедното производство съдебно -деловодни разноски - дължимо адвокатско
възнаграждение по частно гр.дело № 2179/2023 год. по описа на ВРС ХLII –ри състав, пред
настоящата инстанция, с оглед отхвърлената и прекратена част на исковото производство и на осн.
чл. 38, ал.2 вр.чл. 38, ал.1 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните по делото, заедно със
11
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12