Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3986 08.05.2020 година град
Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на дванадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието
на секретаря Малина Петрова,
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 3986 по описа на съда за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е
сезиран с искова молба от „Ейсако Мариин и индъстри сървисис” ООД, гр. Никозия,
Кипър против В.В.В., ЕГН **********, с която е предявен осъдителен иск с правно
основание по чл. 55, ал.1, пр.3, вр. с чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на
03.10.2017 г. възложил на ответника да закупи четири стари автомобила –
пътнически бусове от България, като за целта превел по банков път сумата от
3300 евро. Поръчката не била изпълнена в уговорения срок – не повече от един
месец от превода, като необходимостта от автомобилите отпаднала. Твърди се
договорът да е развален, поради неизпълнение, при което сумата подлежала на
връщане, т.к. ответникът неоснователно се обогатил с нея. Моли се за
присъждането й, ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда
– 11.03.2019 г. до окончателното погасяване. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който оспорва иска. Оспорва –
наличието на твърдяното правоотношение по неформален договор. Твърди се наличие
на различни отношения, във връзка с които са извършвани плащания от името на
ищеца, вкл. на работници на дружеството с оглед тр. правоотношения; наем на
автомобили и др. Твърди се, че дори да бъде доказано получаването на исковата
сума, основанието за това е преди всичко за възстановяване на платените от
ответника суми на работници на ищеца, както и за останалите описани в отговора
задължения, вкл. към трети лица. Моли се за отхвърляне на иска. Претендират се
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК,
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
За
основателност на иска, в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно
възникнало облигационно правоотношение с ответника по договор за поръчка с
твърдяното съдържание; конкретния размер на възнаграждението за работата, което
е платено; отправянето на покана за изпълнение на договорните задължения с
предоставен подходящ срок и предупреждение, че след изтичането му, ще счита
договора за развален; отпаднал интерес от изпълнението след изтичането му.
В тежест
на ответника, при условията на пълно и главно доказване, е да установи
изпълнение на задълженията по договора, за които е получил плащане.
При така
разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за неоснователен по
следните съображения:
Както в исковата молба, така и изрично в
уточнението, ищецът заявява и поддържа, че между страните е било налице валидно
неформално облигационно правоотношение, възникнало на 03.10.2017 г., съгласно
което – възложил на ответника да закупи четири стари автомобила – пътнически бусове от
България, за което му предоставил сумата от 3300 евро. Формулиран е и изричен
петитум за връщане на сумата, поради разваляне на договора за поръчка, предвид
неизпълнението му.
В хода на производството, въпреки указанията по чл. 146, ал. 2 ГПК, ищецът
не ангажира доказателства за това – такъв договор изобщо да е бил сключван,
какво е било конкретното му съдържание – предмет, срок, права и задължения на страните,
нито такива за отпадане интереса от изпълнението, поради което и да се
претендират последиците на развалянето му /с получаване на ИМ/. Доказва се
единствено и не е спорно, че ответникът е получил исковата сума от 3300 евро,
чрез банков превод, в който не е посочено основание /л.9/. Да му е възлагано
закупуването на конкретни МПС, които да е следвало да предаде до определен
срок, което и да не е сторил, не се установява.
Предвид изложеното, съдът приема, че липсват доказателства за основните
елементи на фактическия състав на претенцията.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е
длъжна да установи обстоятелствата, на
които основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно
осъществяването на правопораждащите факти. Доколкото ищецът не установи
елементите от фактическия състав на претенцията си, пълно и главно доказване не
е проведено и предявеният иск като неоснователен, следва да бъде отхвърлен.
За пълнота –
именно съобразно изложените от ищеца твърдения за факти и обстоятелства, на
които основава претенцията си за връщане на сумата, е определено правното
основание на иска и е разпределена док. тежест в процеса. Срещу изготвения
доклад не е имало възражения от страните. В тази връзка некоректно се явява
становището в писмената защита на ищеца, че доколкото договорното основание за
предоставяне на процесната сума не се доказвало, а имало неоснователно
разместване на блага, искът следвало да се квалифицира като такъв по чл. 55,
ал.1, пр. 1 ЗЗД – за връщане на сума, получена без основание и да се уважи.
Този фактически състав е различен от процесния, при него и док. тежест е
различна. Касае се за отделна и различна
искова претенция, чийто ФС не е допустимо да се разглежда в настоящото
производство, т.к. съдът би излязъл извън диспозитивното начало. Исковите
претенции не се квалифицират след приключване на устните състезания, съобразно вече
приобщените доказателства и не/установени факти, а с оглед твърденията на ищеца
в ИМ.
Той е задал
параметрите на казуса, чрез излагане на конкретни фактически обстоятелства и
твърдения, от които заявява да черпи права и съобразно които съдът е дал правна
квалификация на претенцията и съответно е разпределил тежестта на доказване.
Вярно е, че сумата е предадена, но това според ищеца е свързано с конкретно
основание – твърдения договор, при което фактът на сключването му следваше да
бъде установен, както и предпоставките за развалянето. Не е допустимо, поради
липса на доказаност на елементи от ФС на претенцията си, след приключване на
устните състезания по делото, инициаторът на процеса да поддържа, че всъщност е
предявил различен иск, който следва да бъде разгледан и уважен. Иск за връщане
на даденото при начална липса на основание не е предявен, при което и
произнасяне не се дължи.
Предявеният
такъв е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен. Безпредметно
е обсъждането по същество на ангажираните доказателства за развили се странични
отношения между страните във времето, т.к. не могат да повлияят на горния извод.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода
на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ответника, на
осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и
доказателства за плащане на 685 лева – адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС /по
отношение на което не е направено възражение за прекомерност до преклузивния за
това срок – приключване на устните състезания по делото/.
Така мотивиран,
съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „Ейсако Мариин и индъстри сървисис” ООД, гр. Никозия, Кипър против В.В.В.,
ЕГН ********** иск за присъждане на сумата от 3300 евро – главница,
представляваща подлежаща на връщане сума, поради получаването й на отпаднало
основание – развален договор от 03.10.2017 г. за възлагане закупуването на
четири стари автомобила – пътнически бусове от България, ведно със законната
лихва от постъпване на исковата молба в съда – 11.03.2019 г. до окончателното
погасяване.
ОСЪЖДА „Ейсако Мариин и
индъстри сървисис” ООД, код по Булстат 269387, гр. Никозия, Кипър да плати на В.В.В.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 685 лева /шестстотин осемдесет и пет лева/ - разноски
по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП