Решение по дело №38/2023 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 270
Дата: 2 март 2023 г.
Съдия: Марияна Димитрова Ширванян
Дело: 20237050700038
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 януари 2023 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

№........................................... 2023г.,  гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV тричленен състав,

в публично заседание на девети февруари 2023г., в състав:  

    

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ганева

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:  Марияна Ширванян

                                                                                                Наталия Дичева

 

 

            при секретаря Д К,

с участието на прокурора Александър Атанасов,

като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян,

к.адм. дело № 38 по описа на съда за 2023г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Подадена е касационна жалба от  С.Г.С.  срещу Решение № 1549/21.11.2022г. постановено по АНД № 20223110202419  по описа за 2022г. на ВРС, 44-ти състав,  с което е потвърдено НП № 22-0819-002271/03.06.2022г. издадено от Началник група в ОДМВР-Варна, с-р „Пътна полиция“.

 

В касационната жалба, чрез процесуален представител касаторът, моли за отмяна на оспорения съдебен акт и за постановяване на друг, с който да бъде отменено в цялост НП. Доводите в касационната жалба за неправилност на съдебното решение се свеждат до две твърдения направени в алтернативност: 1.липса на доказателства („не са установени обективни находки“) от които да се направи извод за механизма на извършеното нарушение. В този аспект се сочи, че констатациите в АУАН са направени само на база становищата на участниците в ПТП, които са заинтересовани страни и показанията им са субективни. И 2. Ако съдът приеме, че нарушенията са извършени, намира че са налице предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН.

 

Ответникът, чрез процесуален представител в писмени бележки оспорва изцяло касационната жалба. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

 

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Предмет на проверка в настоящото производство е срещу Решение № 1549/21.11.2022г. постановено по АНД № 20223110202419  по описа за 2022г. на ВРС, 44-ти състав, с което е потвърдено НП № 22-0819-002271/03.06.2022г. издадено от Началник група в ОДМВР-Варна, с-р „Пътна полиция“. С НП на С.Г.С. са наложени две административни наказания „глоба“ в размер на 200 лв. и на 10лв. за нарушения, съответно на разпоредбата на чл. 37, ал. 3 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2 вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 от ЗДвП и за нарушаване на разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание разпоредбата на чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП.

За да постанови оспореният съдебен акт, въззивният съд е възприел следната фактическа обстановка:

Около 11:30 часа на 06.05.2022 г. С.Г.С. при управление на лек автомобил „Пежо Боксер“ с рег. № В ****ВА, собственост на РДПБЗН – гр. Варна при излизане от паркинга на Спортна зала в гр. Варна, при включван в движението по ул. „Васил Д.“ не е пропуснал движещия се по пътя с предимство, от дясно на ляво, т.е. към централната част на гр. Варна лек автомобил „Нисан“ с рег. № В ****ВН, собственост на А.И.И и го блъснал в предната му лява част, с което причинил ПТП с материални щети. Екип на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Варна обслужил произшествието. Служител на сектор ПП към ОД МВР Варна снел обяснения от двамата водачи, огледал щетите по превозните средства, като същевременно установил, че С.Г.С. не носи в себе си контролния талон към своето СУМПС. За констатираното нарушение бил съставен АУАН.

Административнонаказващият орган възприел констатациите в акта за установено административно нарушение и издал наказателно постановление.

Съдът възприел описаната в наказателното постановление фактическа обстановка, като е взел предвид съгласието на страните със съставения акт за установено административно нарушение. Въз основа на установените факти потвърдил наказателното постановление. 

 

При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо -  постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия. Фактите са установени от представените доказателства и към установените факти е приложен правилно материалния закон.

Доводът в касационната жалба за липса на доказателства, от които да се направи извод за механизма на извършеното нарушение, поради обстоятелството, че констатациите в АУАН са направени въз основа на твърденията на участниците в ПТП, е неоснователен. Този довод не е нов, изложен е и във въззивната жалба, но не са релевирани твърдения за различно настъпили факти от тези описани в НП. На този довод въззивният съд, след събиране на относимите гласни доказателства, кредитирането им и установявайки от тях фактите описани в НП, е дал мотивиран отговор в оспореното решение. Описанието на щетите по МПС управлявано от Антон Иванов Иванов, както и описанието на мястото на настъпване на ПТП, обосновава извод, че описанието на фактите в НП, възприети от въззивния съд е съобразно механизма на настъпването на произшествието.

 Доводът на касатора за приложението на чл.28 от ЗАНН е неоснователен на следните съображения:

1.     Разпоредбата на чл. 37, ал. 3 от Закона за движение по пътищата предвижда, че водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се движат по този път;

2.     "Маловажно" съгласно разпоредбата на параграф  § 6 т.32 от допълнителните разпоредби на Закона за движенията по пътищата е нарушението, което, макар и с незначителни отклонения от нормативно предписаното поведение на участника в движението, при друга пътна обстановка би могло да доведе до настъпване на пътнотранспортно произшествие.

3.     Съгласно новелата на чл.189з от ЗДвП „За нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания“.

4.     Разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата предвижда, че водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи: свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. Това е императивна правна норма, обективираща задължение на водачите на МПС, неизпълнението на което влече реализирането на административно наказателна им отговорност.

 

 

Цитираните разпоредби налагат извод, че по отношение на нарушенията визиране от административнонаказателните разпоредби на ЗДвП не е предвидено да се прилагат правилата на чл.28 от ЗАНН. Новелата на чл.189з от ЗДвП, изключваща от обхвата на чл.28 от ЗАНН нарушенията по ЗДвП, е специална и като такава има приложение по отношение съставите на всички административни нарушения в ЗДвП  (Lex specialis derogat generali). Не е дадена възможност на административнонаказващият орган или на съда да преценява приложението на маловажността по ЗДвП в аспекта на чл.28 от ЗАНН, поради което и настоящата инстанция не прави такъв и намира за съответни на чл.189з от ЗДвП мотивите в оспореното решение, в които не е направен анализ за приложението на чл.28 от ЗАНН.  

При съобразяване на горното касационната инстанция приема, че при правилно установените факти, въззивният съд е приложил правилно материалния закон. Наведените в жалбата касационни основания не са налице, поради което оспореният съдебен акт  следва да бъде оставен в сила.

Направено е искане от касационния ответник за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което с оглед изхода на спора се явява основателно и следва да му бъде присъдено в размер на 80лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. първо от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,

 

 

 Р Е Ш И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1549/21.11.2022г. постановено по АНД № 20223110202419  по описа за 2022г. на ВРС, 44-ти състав

ОСЪЖДА  С.Г.С. ЕГН: ********** *** юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет лв.) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                                    2.