№ 731
гр. Бургас, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско
дело № 20232100500391 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по
въззивна жалба подадена от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********
против Решение №1937/14.09.2022г., постановено по гр.д. 914/2022г. по описа
на БРС, с което е отхвърлен иска с правна квалификация чл.422 ГПК, вр. с
чл.92 ЗЗД предявени от въззивника срещу Н. С. Д. с ЕГН **********, за
установяване със сила на пресъдено нещо, че ответницата дължи на ищцовото
дружество сумата от сумата от 221.05 лв., представляваща сбор от договорна
неустойка в размер на 67.47 лв., дължима за предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги за мобилен номер +35989****** и договорна
неустойка в размер на 153.58 лв., дължима за предсрочно прекратяване на
договор за лизинг, сключени между страните на 31.01.2019 год., за която е
съставена фактура с № **********/05.05.2019 год., за която по ч.гр.д. №
5534/2021 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Жалбоподателят излага съображения, че обжалваното решение е
неправилно и необосновано. Твърди се, че двустранният договор между
страните е прекратен едностранно от оператора съгласно договорната
отговорност на абоната по т.11 от договора, при условията чл.75, във вр.с чл.
19б буква в) от Общите Условия, а именно по вина на абоната да не заплати
дължими месечни плащания. С уговорката, предоставяща на оператора право
едностранно и без предизвестие да прекрати договора занапред правата на
потребителя не се накърнявали и тази клауза валидно дерогирала общото
1
правило на чл. 87 ал.1 ЗЗД. Клаузите от общите условия не предвиждали
особена форма, в която изявлението на кредитора да бъде отправено към
длъжника, поради което следвало да се приеме, че волеизявлението може да
бъде и конклудентно. Твърди се още, че операторът няколкократно изпращал
СМС-известия, с които е давал шанс на абонатът да заплати задълженията си
и да запази договорните отношения. С тези съображения се оспорват
изводите на първостепенния съд и се моли за отмяна на обжалваното решение
и уважаване на предявения иск. Претендират се разноски и не се сочат
доказателства.
Въззиваемата страна, чрез назначеният на основание чл. 47, ал. 6 ГПК
особен представител, оспорва въззивната жалба и се твърди, че същата е
неоснователна.
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговаряща
на изискванията на чл. 260-261 ГПК.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата
следва да бъде разгледана по същество.
Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова
молба подадена от „Йеттел България“ ЕАД против Н. С. Д..
Ищецът върди, че двустранният договор между страните е прекратен
едностранно от оператора поради неизпълнение на ответника, поради което
последният дължал неустойката за предсрочно прекратяване, която се
формирала по определен в договора начин.
Не е постъпил отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
За да се произнесе по основателността на въззивната жалба,
настоящият съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка
с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна
следното:
Въззивният съд, като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка по
делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение.
Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими
доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно
това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях.
Във въззивното производство не са ангажирани допустими доказателства,
които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа
обстановка, поради което настоящият съд я възприема изцяло и препраща към
нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо да се преповтарят отново
всички събрани пред районния съд доказателства.
Въззивният съд не споделя мотивите в обжалваното решение, досежно
това, че ищецът не е доказал изправността по сключения договор за
предоставяне на мобилни услуги. Видно от представените договори, с тях
оператора е предоставил СИМ карта на потребителя, а че оператора има
2
налична далекосъобщителната мрежа е ноторно известен факт, който не
подлежи на доказване в процеса. При установяването на тези факти е налице
житейска презумпция, че операторът реално е предоставил достъп на
потребителя до мрежата си. Последващо прекратяване на този достъп, ще
следва да се докаже от лице което твърди такова прекратяване. Също така не
е оспорено твърдяното от ищеца с исковата молба частично плащане, като
същото е реално осъществено от ответника, и с което последният е признал
осигуряването на достъп до мрежата на оператора.
Действителната обща воля на страните при сключване на процесния
договор за мобилни услуги досежно клаузата за неустойка следва да се
установени точно съобразно критериите на нормата на чл. 20 ЗЗД. В
процесния договор е уговорена неустойка дължима единствено при разваляне
на договора, която не може да счита дължима за всяко неизпълнение.
Съобразно възприетото становище в Тълкувателно решение №7/2013г. на
ОСГТК на ВКС, неустойката при разваляне на договора е самостоятелен и
отделен вид неустойка, който може да бъде уговорен, тъй като нормата на чл.
92 ЗЗД, която урежда неустойката дължима при неизпълнение е диспозитивна
и може да бъде дерогирана при изрично съгласие на страните.
Всяко едностранно прекратяване на договор при неизпълнение на някоя
от страните следва да се квалифицира като разваляне на договора по смисъла
на ЗЗД. Страните са свободни да уговорят условията, при които един договор
може да бъде развален.
В настоящия случай не е предвидено автоматично прекратяване на
договора. Нито от индивидуалните уговорки, нито от общите условия може
да се направи извод, че страните са уговорили такъв вид прекратяване на
договора. При тълкуване волята на страните, за съда е категорично ясно, че се
касае за уговорки касаещи реда за разваляне на договора поради
неизпълнение. При това положение е известно, че при настъпване на
уговорените от страните предпоставки за кредитора възниква потестативно
право да развали договора, което се упражнява извънсъдебно, с едностранна
правна сделка, която за да породи правни последици трябва да достигне до
другата страна.
В случая данни за такова уведомление не се представят. Издаването на
фактури и неплащането им от задълженото лице, не е равносилно на
уведомление за прекратяването на договорите от доставчика по вина на
потребителя. Липсват доказателства за последователното минимизиране на
доставените мобилни услуги, включително и за спирането на доставката.
Уведомяването за развалянето на договора може да бъде направено, както по
електронна поща, така и чрез SMS, но липсват такива доказателства по
делото.
Клаузата в т. 16 от Общите условия, на която се позовава въззивникът,
касае прекратяване на договора при непредоставяне от потребителя на
определена информация относно личната му идентификация. Тази клауза не
касае процесната хипотеза и не намира приложение в случая. Друг е въпроса
доколко е действителна уговорка, според която договора може да бъде
3
развален от кредитора без уведомление.
Следва да се има предвид още, че доколкото може да настъпи разваляне
на двустранен договор с връчването на исковата молба, срокът на договорите
е изтекъл към датата на завеждане на исковото и на заповедното дело, поради
което не може да се приеме, че процесните договори са развалени с
връчванията осъществени по настоящото дело, тъй като не може да се развали
вече прекратен договор. Претендираната неустойка е уговорена само в случай
на разваляне на договора, поради което не се е осъществил фактическия
състав пораждащ вземането, а предявеният иск е неоснователен.
При това положение, въпреки че настоящата инстанция не споделя
мотивите на първостепенния съд, направеният краен извод за
неоснователност на предявения иск за неустойка е правилен. Ето защо
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271 ГПК, Бургаският окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1937/14.09.2022г., постановено по гр.д.
914/2022г. по описа на БРС.
Решението не подлежи обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4