Решение по дело №35896/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 юни 2023 г.
Съдия: Гергана Иванова Кратункова
Дело: 20221110135896
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 10169
гр. София, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20221110135896 по описа за 2022 година
Производството е образувано по обективно съединени искове при
квалификацията на чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, 92,ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.
Ищецът „Б.“ ООД е предявил кумулативно съединени осъдителни искове срещу
„С.“ЕООД за заплащане на следните суми: - 20517,03лв. – дължимо възнаграждение по
Договор за СМР от 27.08.2021г. сумата от 24510,87лв. – неустойка за забава, претендира се и
лихва за забава върху дължимата главница считано от датата на връчване на нотариалната
покана до ответника -18.02.2022г. до окончателното изплащане на вземането. Ищецът
твърди, че между него и ответника е сключен Договор за СМР от 27.08.2021г. с предмет
Основен ремонт и преустройство на ресторнат за бързо хранене „К.“, като видът и
количеството СМР са уговорени в Приложение 1 към договора. Заявява, че по време на
изпълнение на договора са възложени и допълнителни СМР, които са потвърдени от
възложителя-ответник и изпълнени от ищеца. Ищецът сочи, че възложените СМР са
завършени и обекта е предаден с приемо-предавателен протокол от 06.12.2021г. , като
общата стойност на завършените СМР е 245108,75лв. Ищецът заявява, че е останала
незаплатена сума в размер на 20517,03лв- съгласно приложена по делото фактура. Посочва
се в исковата молба, че между страните е уговорена клауза за неустойка за забава, с което
обосновава и правният си интерес от осъждане на ответника да заплати неустойка с
посочения в исковата молба размер. Завява, че ответникът е поканен с нотариална покана да
заплати претендираните суми, но не е сторил същото. Претендира и разноски за
производството.
В срока по чл.131 ГПК ответникът дава становище за недопустимост и
неоснователност на ищцовите претенции. Заявява, че допълнителни СМР не са надлежно
възлагани и приемани, доколкото не са налице допълнителни споразумения за възлагането
им. Отделно от това твърди, че са възлагани допълнителни СМР, изпълнени със забава от
страна на ищеца. Прави възражение за неизпълнение на основните СМР, изразяващо се в
забавяне на изпълнението и неизвършване на някои допълнително възложени СМР, довело
до необходимостта от наемане на друг изпълнител. Сочи неоснователност на иска за
неустойка. Заявява, че ищецът дължи неустойка за забава в размер на 24510,87лв., сумата от
3152,22лв. – заплатени суми на трети лица, както и сумата от 315лв. – неустойка върху
сумата от 3152,22лв., както и сумата от 30 000 - обезщетение за вреди, дължимо поради
1
забавеното откриване на заведението, като прави възражение за прихващане с посочените
суми. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл.235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено следното:
За безспорно в отношенията между страните по преда на чл.146, ал.1,т.3 и т.4 ГПК са
обявени обстоятелството, че между страните е налице сключен Договор за извършване на
СМР от 27.08.2021г. с предмет: основен ремонт и преустройство на ресторант за бързо
хранене „К.“.
Установява се от съдържанието на договора, че видът и количеството СМР са
изброени в Приложение №1 към него като включват разрушителни работи, архитектурни
довършителни работи, В и К, електроинсталация, отопление, вентилация и климатизация.
Общата цена на договора е 205107,34лв. без ДДС, в която цена не се включват
допълнително възложени СМР.
Уговореният срок за изпълнение е 45 календарни дни. Според т.6.1.4. Възложителят е
длъжен в 3 дневен срок след получаване на покана от Изпълнителя да преглежда, проверява
и приема изпълнените видове СМР, като подписва представените от Изпълнителя Актове
Обр.19. Според т.6.1.5. Възложителя е длъжен да приеме от Изпълнителя готовия обект, чрез
подписване на окончателния двустранен Протокол за приемане на свършената работа.
Според т.7.11. Изпълнителя се задължава да поправя за своя сметка всички извършени СМР
и да отстранява всички дефекти, дължащи се на строителната дейност и проявили се в
рамките на гаранционния срок. Според т.7.13. Изпълнителя се задължава да отстрани за своя
сметка всички недостатъци, открити при приемането на обекта, както и дефекти появили се
в гаранционния срок. Според чл.20 от договора - Промени в обема и цената на договорените
СМР, както и на вида и качеството на строителните материали могат да бъдат извършвани
само след подписването на допълнително споразумение между страните.
Приет е по делото Протокол №1/06.12.2021г. представляващ обобщено описание на
извършените на обектастроително-монтажни работи, като е посочено, че реално
изпълненото от ищеца възлиза на стойност от 245108,75 лева без ДДС.
Приет по делото е и Акт образец 19 установяващ предаване на извършената работа
/неподписан от страните/.
По делото са разпитани свидетелите В.Н.Т.С., Г.Н. П., М.А.Т. и Р. П. И..
Установява се от разпита на свидетелката В.Т.С. – служител в ищцовото дружество
/специалст ПТО/, че тя е отговаряла за обект - „К.“. Заявява, че имали забавяне при
започването на работата, тъй като клиентът не бил опразнил помещението. Твърди, че
проектната документация не е била съобразена с желанието на клиента и действителното
състояние на сградата. Посочва, че са били възложени допълнителни дейности, като това е
правено през целия период на строителството /„почти ежедневно“/ - смяна на дограма,
допълнително гише за клиенти към фасадата, вътрешен парапет, допълнителна вратичка към
последния етаж, допълнително осветление, оформяне на джоб за контейнер, навън в двора
за отпадъците, бутон за управление, доставка и монтиране на слаботоково оборудване.
Налагали се промени във В и К инсталациите, а това измествало времето на последващите
довършителни работи. Същевременно посочва, че отоплението и изграждането на
вентилация на сградата е било възложено на друга фирма, поради което е следвало да се
изчакват, тъй като е имало преплитане в работата им. Допълнително забавяне се е появило
поради по-късното предоставяне на информация за електрическите параметри, мощност,
захранване на уредите. Свидетелката заявява, че от страна на ответника не са били избрани
материали, липсвали са детайли на определени места, не са били уточнени цветове, цветови
решения на облицовки по стени, парапети, включително по вида на вратите. Свидетелката
твърди, че от тяхна страна са актувани действително извършени работи, като
неизвършеното не е включвано в актовете. Заявява, че не са били уведомени от възложителя
за неизпълнени СМР-та и за тяхното възлагане на трети фирми-изпълнители. Свидетелката
2
не оспорва, че е имало забавяне при изпълнението, но то се дължало на факта, че постоянно
са правени промени, възлагани са допълнителни дейности. Посочва, че са изпълнили много
допълнителни и непредвидени дейности, поради факта, че проектът по който е следвало да
се работи не е бил съобразен с действителното състояние на сградата. Посочва, че са
актували сме това, което са изпълнили, в обема и количеството, в което сме го изпълнили и
не сме актували неща, които не са изпълнили, като това е съгласувано с възложителя, като
потвърждава, че тя е изготвила Акт Образец 19.
Свидетелят Г. П. сочи, че работи в „Б.“ ООД. Отговаря за за реконструкциите и за
сервизната поддръжка на обектите след извършените СМР-та и е бил запознат с обекта на
„К.“. Посочва, че в хода на извършване на работите многокартно в процеса на работа са
възлагани допълнителни СМР-та. Заявява, че е имало неясноти относно проекто-
документацията /част електро, част В и К, архитектурна част/, които са се решавали на
място. Твърди, че е имало проблеми при изграждане на ОВК инсталацията, което е забавяло
многократно тяхната работа. Заявява, че е сменяна визията за проекта многократно –
местени са преградни стени, изместено било главното разпределително табло на обекта.
Заради ОВК инсталацията се е налагало допълнително изграждане на облицовки по
въздуховоди, допълнителни куфари за завършването на таваните и други свързани с тези
всички тези дейности. Наложило се е допълнително да бъде преправяна канализацията.
Местени са подови сифони. Потвърждава, че многократно са изчаквали фирмата, която
извършвала ОВК частта от проекта. Твърди, че многократно са им били отказвани решения
по проекта, които са липсвали в него. Свидетелят заявява, че са започнали работа на обекта
през месец септември, но обективно невъзможно било да се справят за предвидените 5 дни,
тъй като им били възлагани допълнителни работи. Посочва, че многократно е гледал
проекта, като в хода на извършване на СМР-тата са възниквали допълнителни задачи.
Свидетелят потвърждава, че са били налице разминавания между желанията на клиента и
проекта по който е следвало да работят.
Свидетелката М.А.Т., заявява, че работи н ответното дружество като Ръководител
проекти, Мениджър развитие. Заявява, че началната дата на започване на работа на „Б.“
ООД е била 02 септември 2021г. Свидетелката заявява, че изпращат покани за участие в
търг до определени строителни фирми и впоследствие се избира изпълнител. Сочи, че
представители на ищеца са видели проекта и не са правили забележки по отношение на него
и са били оптимисти по отношение на сроковете. Заявява, че по договор срокът за
изпълнение бил 45 календарни дни от откриване на обекта, като след това е претърпял
определени удължавания. Първото удължаване било прието от тяхна страна, но при
повторното удължаване на срока започнали да възникват съмнения относно възможността
да бъде завършен проекта в срок. Заявява, че срокът им е бил даден, за да се отстранят
дефекти и да допълнят техни искания за допълнителни работи, като последният срок бил
определен за 15 ноември. Заявява, че след този срок от страна на ищеца било поискано ново
удължаване на срока – до 30 ноември, което обаче не било приемливо за тях. Свидетелката
заявява, че от страна на ответника е било осигурено изцяло съдействие при извършването на
ремонта. Посочва, че трикратно бил сменян техническия ръководител на обекта, като новите
ръководители не познавали проекта в дълбочина. Отделно от това заявава, че ищецът не бил
осигурил достатъчно работници на обекта. Потвърждава, че е била запозната с договора за
СМР, като посочва, че в него е било заложено, че при възлагане на допълнителни работи, в
него е заложено удължаване на графика. Посочва, че е имало неизпълнени неща, но те са
били поети от друга фирма. Свидетелката твърди, че не е имало проблеми и допълнително
възлагани СМР, които да забавят толкова изпълнението на проекта.
Свидетелят Р. П. И. заявява, че работи в „С.“ ЕООД като ръководител отдел
„Техническа поддръжка и изграждане на нови обекти.“ Свидетелят посочва, че ищецът
започнал работа на обекта на 02 септември. Първоначалният срок по договор беше 45
календарни дни, като трябваше да започне не по- късно от 03 септември. Те започнаха на 02
септември. Потвърждава, че в хода на извършване на работата възникнали дейности, които
те допълнително възложили. Посочва, че от страна на ищеца като крайна дата за завършване
3
на проекта била посочена 05 ноември, но този срок не бил спазен. Свидетелят заявява, че до
30 ноември ищецът не бил готов изцяло с възложената работа, поради което се наложило тя
да бъде възложена на друга фирма изпълнител. Твърди, че техническите ръководители не
били запознати с проекта. Според свидетеля всичко което било допълнително възложено от
тях би удължило работата по проекта с 15-20 дни. Свидетелят потвърждава изложеното от
свидетелката ТЕббал, че е имало недостиг на работна ръка на обекта. Споде свидетеля
допълнителните дейности които възлагали не представляват конструктивни промени, а били
по скоро дребни и с тях не можело да се оправдае забавянето. Потвърждава, че всичко което
е актувано е измерено и прието, като това което не е било изпълнено било сторнирано от
страна на ищеца.
Представен по делото е имейл с дата 01.12.21 г. (л.120) /неоспорен от страните/,
относно това, че са налице неотстранени забележки, с подробно описание и конкретни
искания. С имейл от 21.12.21 г. е изпратен ревизиран протокол за извършени СМР и фактура
към него. В отговор на този имейл е изпратен друг на 22.12.21 г. (л.121) - „Моля да
анулирате приложената фактура или да издадете кредитно известие. Р. И. е приел обекта от
вас с актуване на 06.12. Въпреки, че ревизията основното КСС е извършено на 20.12,
приемаме дата на актуване 06.12. Позовавайки се на разписания договор от 28.08.21г.,
отчитайки огромното закъснение с над месец в изпълнението на СМР и съгл. Чл.16 от глава
VI, моля да коригирате фактурата със следните параметри: 24 510 лв. да се приспадната от
ф-рата -10% по чл.16 за закъснение в изпълнението и 5 % гаранционна удръжка до 6 месеца
след завършване на обекта.
От приетата и неоспорена от страните СТЕ се установява, че единствено по част
„фасада" от КСС към договора, е налице неизпълнение от страна на ищеца, като същата
позиция не е актувана и е изпълнена от трето лице - „Унитех инженеринг" ООД. Отразено е
в експертизата, че допълнително възложените СМР са на обща стойност 53 179,73лв. без
ДДС. Стойността на извършените от ищеца СМР възлизат на 245 108,75 лв. без ДДС,
стойността на СМР извършени от трети лица са на стойност 50 096,28 лв. без ДДС. Има
данни по делото, потвърдени и от страните, че ОВК и обзавеждането са изпълнявани от
трети фирми, но по делото липсват приложени Актове и протоколи. Отразено е в
експертизата, че съгласно Протокол (л.72), според който на „Кам Кънстръкшън" ЕООД са
възложени СМР неизпълнени от „Б." ЕООД на обща стойностт - 3152,22 лв. без ДДС, като
според Уведомително писмо (л.74) същите са извършени в периода 07-14.12.21 г. Вещото
лице посочва, че част от тези СМР биха могли да бъдат характеризирани като повторни, но
предвид липсата на възлагателни протоколи и анекси към първоначалния договор, не може
да даде категоричен отговор за това. Вещото лице посочва, че са налице отклонения от
първоначалния проект, като подробно описва в експертизата в какво се състоят разликите.
Видно от приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза съгласно
условията на договора възложителят е трябвало да заплати сума от 82 068,14 лв. без ДДС /
98 481,77 с ДДС, представляваща 40 % от първоначално договорената сума, като сумата е
била заплатена на 04.10.2021 г. За сумата от 98481,77 лв. е издадена фактура № *********
/01.10.2021 г. Втората вноска от 61 551,10 лв. без ДДС /73861,32 лв. с ДДС е платена на
26.10.2021 г. и за същата сума е издадена фактура № *********/22.10.2021 г. За
окончателното плащане ищецът е издал фактура № **********/06.12.2021 г. за 101 489,51
лв. без ДДС и 121 787,41 лв. с ДДС. По тази фактура е преведена сумата 91011,86 лв. с ДДС
на 14.01.2022г. и сумата от 10 258,52 лв. с ДДС, представляваща гаранция удържан депозит
преведена на 16.06.2022 г. Неплатения остатък по ф-ра № **********/06.12.2021 г., след
приспадане на платените суми е: 20517,03лв. Посочва се в експертизата, че в
счетоводството на ищеца процесните фактури са осчетоводени, ползван е данъчен кредит. В
счетоводството претендираната сума в размер на 20517,03лв. съществува като вземане към
ответното дружество, представляващо остатък от стойността на фактура №
**********/06.12.2021 г. Процесиите фактури са осчетоводени с коректна счетоводна
операция в счетоводните регистри на ответника в съответните месеци на 2021 г., в които са
издадени, като са отразени в Дневника за покупките по ДДС за съответните месеци на 2021
4
г. Включени са в подадената Справка - Декларация по ДДС в общата сума на получените
доставки с право на пълен данъчен кредит. При преглед на подадените в НАП от
дружеството С. ЕООД документи по ЗДДС за 2021 г. / Справка -Декларация и Дневник на
покупките по ДДС / вещото лице е установило, че процесиите фактури са отразени в
Дневника за покупките по ДДС за съответните месеци на 2021 г., включени са в подадената
Справка - Декларация по ДДС в общата сума на получените доставки с право на пълен
данъчен кредит. Дружеството ответник е ползвало данъчен кредит в размер на 20297.90
лева по фактура № ********** /06.12.2021 г. В счетоводството на ответника няма отразено
плащане по фактура № **********/06.12.2021 и сумата от 20517,03 лв. фигурира като
крайно салдо, видно от счетоводна справка на сметка 401 Доставчици- партида Б. ООД ,
представляващо незаплатено задължение на ответника към ищеца. Посочва се в
експертизата, че по данни от счетоводството на ответника сумата от 20517,03лв. е удържана
като неустойка за неспазване на срока по договор за СМР от 27.08.2021.
Други допустими и относими по делото доказателства не са събрани.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
По иска с правно основание чл.79, ал.1 във вр. чл.266, ал.1 ЗЗД
При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от
осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието
на действително правоотношение по договор за изработка с твърдения от ищеца предмет; 2.
изпълнителят да е изпълнил точно в качествено, количествено и времево отношение,
съобразно уговореното с възложителя и да е предал изработеното на възложителя, като
ответникът да е приел изработената работа. Тези обстоятелства следва да бъдат доказани от
ищеца-изпълнител. В случай, че се установи възникването на твърдените субективни права,
ответникът следва да докаже, че е заплатил претендирано парично вземане.
Не се оспорва между страните, а и от събраните по делото доказателства се
установява, че между тях е съществувало валидно облигационно правоотношение, по
договор за изработка по силата на който ищцовото дружество се е задължило да
извърширемонт основен ремонт и преустройство на ресторант за бързо хранене „К.“, като
видът и количеството СМР са изброени в Приложение №1 към него като включват
разрушителни работи, архитектурни довършителни работи, В и К, електроинсталация,
отопление, вентилация и климатизация при уговорена цена от 205107,34лв. без ДДС, в която
цена не се включват допълнително възложени СМР.
Договорът за изработка по своята правна същност представлява неформален,
консенсуален, двустранен, комутативен, възмезден договор, като при учреденото от него
материално правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения –
да извърши работата, съобразно поръчката в срок и без отклонение, и да предаде работата
на възложителя, а за ответника – да приеме (одобри) извършената работа и да заплати
уговореното възнаграждение на изпълнителя - арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
Законът задължава поръчващият да приеме изработеното – чл. 264, ал. 1 ЗЗД.
Приемането като правно действие представлява 1) фактическо получаване на изработеното
и 2) признанието, че то съответства на поръчаното. Следователно, приемане е налице, когато
реалното получаване на изработеното се придружава от изричното или мълчаливото
изразено изявление на поръчващия, че счита работата съобразна с договора. Приемане
означава одобряване. Именно, за да може да се даде на приемането значението на
одобряването, законът предписва на поръчващия да прегледа работата и да направи всички
възражения за неправилно, неточно изпълнение – чл. 264, ал. 2 ЗЗД. И ако не направи такива
възражения, работата се счита за приета, т.е. за одобрена, както разпорежда уредената в чл.
264, ал. 3 ЗЗД необорима презумпция.
Съдът приема, че от представените по делото писмени доказателства се установява, че
ищецът е изпълнил възложената работа и я е предал на ответника. Съдът приема, че макар
Акт образец 19 не е подписан от страните, по делото са събрани доказателства /имейл
5
кореспонденция, гласни доказателства и заключението на ССЕ, касателно осчетоводяването
на процесната фактура в счетоводството на ответника и ползването на данъчен кредит/, че
ищецът е изпълнил възложената работа и я е предал на ответника.
Задължението на възложителя за заплащане на възнаграждение възниква след
приемане на работата на осн. чл.266, ал.1 ЗЗД. Установяването на изпълнената и приета
работа може да се извърши с различни доказателствени средства - чрез писмени
доказателства /приемо-предавателен протокол за конкретно извършени видове работи,
двустранно подписан протокол за изпълнени СМР с посочени видове, количество и стойност
и др./, съдебно-техническа експертиза, гласни доказателства. Според съда с оглед всички
доказателства по делото, като в настоящия случай и с оглед обстоятелството, че ответникът
е осчетоводил фактурата съдът стига до извод, че претендираните от ищеца СМР са
извършени, като са приети от възложителя.
Факт е, че вещото лице по допуснатата ССЕ е установило, че ответникът не е заплатил
претендираната от ищцовото дружество сума, тъй като е приело същата за неустойка за
некачествено изпълнение. В практиката на Върховен касационен съд по приложението на
чл. 264 - 266 ЗЗД, цитирана и обобщена в решение № 99 от 11.07.2017г. по т. д. № 2483/2016
г. на І т. о., безпротиворечиво се приема, че недостатъците на престирания резултат -
предмет на изработката, не погасяват задължението на възложителя за заплащане на
уговореното възнаграждение, а пораждат права за него, които следва да бъдат упражнени по
реда на чл. 265 ЗЗД; Едно от основните задължения на възложителя е да приеме извършената
съгласно договора работа, като при приемането той трябва да прегледа работата и да
направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива
недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се
появят по-късно. Ако недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за
нейното договорно или обикновено предназначение, възложителят може да откаже да я
приеме и да упражни правото си по чл. 265, ал. 2 ЗЗД да развали договора; Отказът да се
изплати дължимото възнаграждение, при вече установена фактическа власт върху
изработеното в изпълнение на договора, не съставлява упражняване на това право.
Упражняването на правото следва да се осъществи с изрично изявление в този смисъл, което
да достигне до изпълнителя; Ако констатираните недостатъци не са толкова съществени, че
да доведат до разваляне на договора, възложителят следва да заплати дължимото
възнаграждение въпреки тези недостатъци; В този случай съгласно чл. 265, ал.1 ЗЗД, той
може да иска поправяне на работата от самия изпълнител, заплащане на разходите за
отстраняването на недостатъците, когато това е извършено от трето лице, или съответно
намаляване на възнаграждението.
По отношение на формата, в която следва да се упражнят правата на възложителя на
чл. 265, ал. 1 ЗЗД не съществува ограничение – това може да стане както чрез възражение за
прихващане със спорни вземания в хода на висящ исков процес по предявен иск по чл. 266,
ал. 1 ЗЗД, така и при възражение за неточно изпълнение, предявено в производството по
иска по чл. 266, ал. 1 ЗЗД. В зависимост от това дали установеният недостатък е поправим
или непоправим, но без да пречи на годността на вещта за използване по предназначение
или съобразно уговореното, ще следва да се приложи хипотеза на намаляване на
възнаграждението с необходимите за отстраняването на недостатъка разходи или с
обезценката на изработеното с оглед неподлежащия на отстраняване недостатък.
Не се установява от страна на ответника да са направени възражения за неточно
изпълнение, при приемане на работата. Такива са релевирани с отговора на исковата молба,
като в хода на процеса такива не бяха доказани по категоричен начин. Допълнително като
аргумент следва да се добави, че свидетелите и на двете страни потвърдиха, че е
фактурирана единствено и само действително извършената от ищцовото дружество работа.
Съгласно утвърдената съдебна практика, за да възникнат правата по чл.265 ЗЗД,
възложителят следва да уведоми изпълнителят за констатираните недостатъци или при
приемането на работата или ако са скрити в указаните срокове. Доколкото това по
обстоятелство не е установено по делото, съдът следва да отхвърли релевираното
6
възражение за недостатъци в изработеното.
При тази констатация съдът приема предявеният иск с правно основание чл.266,ал.1
вр. чл.79,ал.1 ЗЗД за основателен в пълния предявен размер.
По иска с правно основание чл.92,ал.1 ЗЗД.
Между страните е сключен договор за СМР, който е двустранна търговска сделка.
Като елемент от договорното правоотношение е възникнало валидно съглашение
за неустойка, което е акцесорно, с предмет задължението на неизправна страна по правна
сделка да престира определена в процент парична сума като обезщетение за вредите от
неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо същите да бъдат
доказвани. Следователно, основателността на иск, при квалификацията на чл.92, ал.1 ЗЗД, се
обуславя от предпоставките: наличие на валидно главно задължение, договорено акцесорно
задължение за неустойка и неизпълнение на главното задължение.
Съгласно чл.15 от сключения между страните договор, в случай, че не изплати
уговореното възнаграждение в срок, възложителят ще дължи на изпълнителя неустойка в
размер на 1% върху стойността по договора за всеки ден просрочие, но не повече от 10% от
цялата стойност на договора.
Фактът на неплащане на претендираната сума не се оспорва от страните. Видно от
приетата по делото покана – на л. 46 от делото ищецът е поканил ответника да заплати
дължимият по договора остатък в размер на 20517,03лв. Поканата е връчена на управителя
на ответното дружество на 18.02.2022г.
Съгласно заключението на вещото лице неустойка по чл.15 от договора възлиза на 24
510,87 лв. в какъвто размер е и предявения иск.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК доказателствената тежест за установяване
на фактите, съставляващи основанието на иска и имащи характер на положителни такива, се
носи от ищеца, която трябва да проведе пълно и главно доказване. По отношение на
неизпълнението, изразяващо се в забавено изпълнение, което е отрицателен факт от
действителността - неосъществяване на дължимо поведение, е достатъчно твърдение, като
ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го
изключва - точно изпълнение, респ. да докаже фактите, представляващи основания за
освобождаването му от отговорност, които твърди.
Не се оспорва между страните, че претендираната от ищеца главница – незаплатен
остатък по сключения между страните договор не е заплатена. Възраженията на ответника
по същество не съдържат конкретни оплаквания относно качеството на изпълнението и
съответствието му с уговореното, нито по делото се доказва ответникът да е възразил
своевременно срещу изпълнението в количествено, качествено или времево отношение,
поради което и съдът приема, че ответникът е приел изпълнението, поради което и за него е
възникнало задължение да заплати уговореното възнаграждение.
Нещо повече, дори е платил частично, но със закъснение, което по същество
представлява извънсъдебно признание на фактите по приемане на изпълнението и неговото
съответствие с уговореното.
Следва да се отбележи, че дори и в случай на недостатъци, каквито по делото не се е
установява да са съществували, то възложителят не може да откаже изпълнение на
задължението си да заплати възнаграждение, а само ако своевременно е възразил за
недостатъци може да упражни някое от правата по чл.265 ЗЗД, като по делото не се
установява нито да са направени конкретни възражения, нито това да е станало при
приемането на изработеното, нито ответникът да е упражнил право да иска поправка,
намаление или заплащане на разходи за поправка.
Ответникът е бил надлежно поканен да заплати остатъка от сумите, но не е сторил
това в указания в поканата срок. В договора страните са постигнали съглашение за
неустойка за забавено плащане в размер на 1 % на ден върху стойността на договора, но не
повече от 10% от него. Неоснователни са възраженията на ответника за недействителност
7
на клазута за неустойка поради противоречието й с добрите нрави.Съгласно ТР №1 от 2009г.
на ОСГТК - не е нищожна неустойка, която е уговорена без краен предел или без фиксиран
срок, до който тя може да се начислява, тъй като преценката за накърняване на добрите
нрави поради свръхпрекомерност не може да се направи към момента на сключване на
договора. Неустойката следва да се приеме за нищожна, само ако единствената цел, за която
е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции.
Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на
добрите нрави Следва да отбележи, че доколкото и двете страни по сделката са търговци,
съответно сделката е търговска съгласно презумпцията на чл.286, ал.3 ТЗ, поради което и в
приложение на правилото на чл.309 ТЗ ответникът няма право на иска намаляване на
неустойката поради прекомерност/ решение 112/02.12.2013г., т.д.№426/2012г., II т.о., ВКС/.
По отношение на претенцията по чл.86,ал.1 ЗЗД.
Ищцовата страна е предявила и иск за заплащане на законна лихва върху
претендираната сума – от датата на връчване на нотариалната покана - 18.02.2022г. до
окончателното изплащане на вземането. Доколкото претенцията по чл.86,ал.1 ЗЗД е
акцесорна, с оглед основателността на главното вземане, същата се явява основателна.
Изчислен по реда на чл.162 ГПК размерът на законната лихва от датата на връчване на
нотариалната покана до датата на исковата молба възлиза на 775,09лв. Следва да бъде
присъдена и законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл.78,ал.1 ГПК ищецът има право на разноски
съобразно представения по делото списък по чл. 80 ГПК. Ищецът претендира адвокатско
възнаграждение в размер на 3600лв., което не се явява прекомерно с оглед броя и цената на
предявените искове, проведените съдебни заседания и предприетите процесуални действия
от страна на процесуалния представител на ищцовото дружество.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С.”ЕООД, с ЕИК *** да заплати на „Б.” ООД, ЕИК *** на основание чл.
266, ал. 1 от ЗЗД сумата от 20517,03лв. – остатък от дължима сума по фактура №
**********/06.12.2021 - незаплатена част от възнаграждение по договор за СМР от
27.08.2021г., ведно със законната лихва от 04.07.2022г., сумата от 775,09лв. – лихва за забава
върху сумата от 20517,03лв. изтекла за периода от 18.02.2022г. до 03.07.2022г., на основание
чл.92,ал.1 ЗЗД сумата от 24510,87лв. – неустойка за забава дължима на основание чл.15 от
Договор за СМР от 27.08.2021г., а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 5660 лв. –
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8